Решение по дело №2414/2019 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 3610
Дата: 2 октомври 2019 г. (в сила от 7 ноември 2019 г.)
Съдия: Николай Колев Стоянов
Дело: 20195330102414
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 8 февруари 2019 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

№ 3610                          02.10.2019 година                    град Пловдив

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XVIII състав, в публично заседание на дванадесети септември две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ СТОЯНОВ

 

при участието на секретаря Радка Цекова,

като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 2414 по описа на съда за 2019 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са искове с правна квалификация по 422 от ГПК, вр. с чл. 203 от ЗВ, вр. с чл. 86 ЗЗД.

Ищецът „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, бул. „Шести септември” № 250, представлявано от у. С.Л.Н., чрез пълномощника си ю. Н., е предявил против Р.С.О., ЕГН ********** *** иск за признаване на установено, че ответникът дължи присъдените по частно гр. дело № 15716/ 2018 г. на ПдРС, със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, суми, както следва: 710,49 лева главница, представляваща неплатени задължения за консумиране на питейна и отведена канална вода за периода 01.02.2015 г. – 28.08.2018 г. за обект, находящ се в град П. ***; 80,14 лева обезщетение за забава за периода от 30.04.2015 г. – 31.08.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 03.10.2018г. до окончателното погасяване.

В исковата молба се твърди, че за периода от периода 01.02.2015 г. до 28.08.2018 г., ответникът имал задължения към ищеца за предоставени услуги по доставка и отвеждане на канална вода  за ползван от него обект, находящ се в гр.П., ***, като за потребените количества вода били издадени съответни фактури, подробно описани в исковата молба. При забава в плащанията абонатът следвало да дължи и законна лихва, в която връзка също били издадени фактури. Отношенията между дружеството и клиентите му се уреждали от публично известни общи условия. Тъй като дължимите суми не били заплатени, срещу ответника било депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение за дължимите суми, но по образуваното по случая частно гр. дело №15716/2018 г. на ПдРС на ищецът било указано в едномесечния срок по чл. 422 от ГПК да предяви установителен иск за горните суми, тъй като заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК била връчена при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК. Претендират се и разноските в настоящото производство.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът чрез особения си представител адвокат Н.Р. е депозирал писмен отговор.

ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, след като прецени събраните по делото  доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 вр. чл. 12 ГПК, намира следното:

От приложеното ч.гр.д. № 15716/2018 г. на ПдРС, се установява, че в полза на ищеца е издадена Заповед за изпълнение на парично вземане по чл. 410 ГПК против ответника за сумата от 710,49 лева главница, представляваща неплатени задължения за консумиране на питейна и отведена канална вода за периода 01.02.2015 г. – 28.08.2018 г. за обект, находящ се в град П., ***; 80,14 лева обезщетение за забава за периода от 30.04.2015 г. – 31.08.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 03.10.2018г. до окончателното погасяване, както и разноските по заповедното производство в общ размер на 75 лева. Така издадената заповед за изпълнение е връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради това съдът е указал на кредитора да предяви иск за установяване на вземането си в месечния срок от връчване на съобщението. Искът е предявен в преклузивния едномесечен срок, поради което е допустим и подлежи на разглеждане по същество.

По делото са представени справка за задълженията на абоната, както и преписи от издадените фактури на ответника за отделните доставки, копия от карнети за отчитане на абоната.

 

При така установената по делото фактическа обстановка, съдът от правна страна намира следното:

Безспорно е, че ищцовото дружество е „ВиК оператор” по смисъла на чл.198 „о”, ал.1 от Закона за водите и предоставя В и К услуги на потребителите срещу заплащане за територията на гр. Пловдив. Съгласно чл.11, ал.7 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ), В и К операторите публикуват одобрените от ДКЕВР общи условия на договорите за предоставяне на В и К услуги най-малко в един централен и един местен ежедневник. Те влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им. Според ал.8, в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответния В и К оператор заявление, в което да предложат различни условия. Предложените от потребителите и приети от В и К операторите различни условия се отразяват в допълнителни писмени споразумения.

Съгласно чл. 3, ал.1, т.2 от НАРЕДБА № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, потребители на услугите В и К са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост.  Според чл.8, ал.1 от същата наредба, получаването на услугите В и К се осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика (собствениците) на водоснабдителните и канализационните системи или от съответен регулаторен орган, създаден със закон или в изпълнение на концесионен договор. С общите условия за получаване на услугата В и К, наричани за краткост "общи условия", се определят:1. правата и задълженията на оператора и на потребителите; 2. редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на изразходваната вода и отведените отпадъчни води;3. отговорността при неизпълнение на задълженията; 4. условията и редът за включване, прекъсване и прекратяване на водоподаването и/или отвеждането на отпадъчните води; 5. редът за осигуряване на достъп до водомерите, включително в жилищата на потребителите, както и за прекратяване на водоподаването на отделните водоснабдявани имоти.

Съгласно чл. 2, ал.1, т.2 от Общи условия (ОУ) за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД-гр. Пловдив,  потребители на В и К услуги са юридически или физически лица – собственици или ползватели на имоти в етажна собственост. Според чл. 31. (1) от ОУ, В и К операторът издава ежемесечни фактури, освен при изрична договореност за различен период на фактуриране, а съгласно, ал.2, потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях В и К услуги в 30 дневен срок след датата на фактуриране, поради и което неоснователни се явяват възраженията на ответника, че не е получавал фактури за начислените суми. Ищцовото дружество не е задължено да изпраща фактури на потребителите, като изискуемостта настъпва от датата на фактуриране.

За да възникне задължението за заплащане на ВиК услуги, за който и да е субект, то той на първо място трябва да има качеството на “потребител” на тези услуги. Ответникът не оспорва качеството си на потребител, нито размера на сумата, която ищецът претендира.

В заключение следва да се приеме, че в полза на ищеца съществуват вземания за главница и лихви, които произтичат от валидно възникнало правоотношение между страните, по отношение на които претенции вече е била издадена заповед за изпълнение.

 

По отношение на разноските:

Предвид изхода от спора, на основание чл. 78 ал. 1 и ал. 8 от ГПК на ищеца се дължат направените по делото разноски в пълния им размер, доколкото исковете са изцяло уважени. Разноските надлежно се претендират и са налице доказателства, че те са реално направени. В тях се включват внесената държавна такса в размер на 75 лв., депозити за особен представител – 300 лв. Следва да бъдат присъдени изцяло и направените по ч. гр. дело № 15716/2018 г. по описа на ПдРС разноски, които са в общ размер от 75 лева.

По изложените съображения, съдът

 

Р    Е    Ш    И :

 

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Р.С.О., ЕГН ********** ***, дължи на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, бул. „Шести септември” № 250, представлявано от у. С. Л. Н. сумата от 710,49 лева главница, представляваща неплатени задължения за консумиране на питейна и отведена канална вода за периода 01.02.2015 г. – 28.08.2018 г. за обект, находящ се в град П., ***; 80,14 лева обезщетение за забава за периода от 30.04.2015 г. – 31.08.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 03.10.2018г. до окончателното погасяване, за които вземания „Водоснабдяване и канализация” ЕООД се е снабдило със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 15716 по описа на Районен съд – Пловдив за 2018 г.

ОСЪЖДА Р.С.О., ЕГН ********** ***, да заплати на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, бул. „Шести септември” № 250, представлявано от у. С.Л.Н., направените по делото разноски в размер на 375 лева /триста седемдесет и пет лева/ и сумата от 75 лева /седемдесет и пет лева/,  представляваща разноски по частно гр. дело № 15716/ 2018 г. на ПдРС, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК.

На особения представител на ответника Р.С.О. –а. Н.Р. да се изплати внесения депозит за особен представител.

 

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

          

 

СЪДИЯ :/п/ Николай Стоянов

 

Вярно с оригинала!

РЦ