Решение по дело №3522/2017 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 3495
Дата: 31 август 2017 г. (в сила от 12 юни 2018 г.)
Съдия: Любомир Симеонов Нинов
Дело: 20173110103522
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 20 март 2017 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№3495/31.8.2017г.

 

гр.Варна 31.08.2017г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, тридесет и първи състав в публично съдебно заседание, проведено на шестнадесети август две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Любомир Нинов

 

  при участието на секретар Мария Минкова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело №3522/2017г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Ищцата Б.Ж.Б., ЕГН********** сочи, че с ответника К.С. са родители на родените от съвместното им съжителство деца Б**** К. С., ЕГН**********, р. на 06.10.2008г. и Ж**** К. С., ЕГН**********, р. на 05.02.2010г., като още от самото начало на съвместното й съжителство с ответникът започнало през април 1995г. той не е желаел да работи на трудов договор и да получава заплата, тъй като по този начин не би могъл да покрива разходите на семейството им, и поради тази причина е работил с приятели в заложна къща. Твърди също, че последният не се е включвал активно в отглеждането на децата, често е отсъствал от страната, дори за 2-3 месеца, като по този начин е губил връзка в тях. Посочва, че тя е била родителя, който е упражнявал преките и непосредствени грижи за децата и ги е водела на лекар.

Ищцата посочва, че на 05.05.2011г. синът им Ж**** е получил фибрилен гърч, поради висока температура и е бил приет в болница, като тя е постъпила в болницата с него, а грижите за другото дете е поела майката на ответника Данка В. Стефанова. Твърди, че през 2012 е продала собствен недвижим имот, находящ се в гр.В***** за сумата от 58 000лв, от която сума е дала на ответника 20 000лв., за да ги инвестира, спечели повече и закупят жилище за семейството им. Твърди също, че в същата година е взела и два кредита в общ размер на 70 000лв., като получените суми е теглила на части и ги е предавала на ответника в брой, за да инвестира в бизнеса си. Ищцата сочи, че през м.ноември 2012г. са се нанесли в жилище под наем, чийто договор за наем е бил подновен през 2016г. и където живее и до настоящия момент, като заплаща месечно сумата от 800лв.

Б. твърди, че на 14.02.2016г. е установила, че ответникът има интимна връзка с адвокатката си, която датира от 2009г., и въпреки неговото обещание да прекрати отношенията си с другата жена, не е успял и връзката му с ищцата е завършила с раздяла на 17.03.2016г. Сочи се, че синът на страните Б**** учи в ОУ „С***** кл., като ищцата единствена е поела всички ангажименти свързани с него, а синът й Живко посещава ЦДГ „Я****, подготвителна група и сама се справя с него. Твърди, че през целия период от раждането на децата до настоящия момент тя е полагала преките и непосредствени грижи за децата, а през времето на раздялата бащата редовно се е виждал с тях, когато е бил в страната. Твърди, че същият продължава да изплаща изтеглените от нея кредити, но не заплаща издръжка за синовете си.

Ищцата посочва, че на 10.03.2017г. ответникът е взел детето Ж**** от детската градина без да я предупреди предварително, което тя е установила след като е отишла да вземе детето от градина. Посочва, че ответникът й е обяснил по телефона, че имат равни права и че е щял да вземе и голямото дете, ако е знаел кога му свършват часовете. Ищцата твърди, че малкото дете е било взето без дрехи, обувки и вещи за престоя му, като тя не е знаела къде ответникът ще отглежда детето и има ли подходящи условия за живот. Твърди, че поради това, че ответникът е отказал да върне детето, се е обърнала към В****, където й е било обяснено, че родителите имат равни права и не могат да се намесят. Посочва, че детето е било оставено в детската градина  в понеделник 13.03.2017г.

Твърди се, че на 15.03.2017г. ответникът е предоставил на ищцата сумата от 300лв., представляваща издръжка за двете деца, за което е подписала разписка, като това е била единствената предоставена сума за децата, въпреки обещанието му да осигурява месечна издръжка на децата в размер на 1000лв. и да заплаща месечните вноските по кредита й в размер на 1100лв.

Ищцата заявява, че е отговорен родител, обича децата си и би искала да й се даде възможност да упражнява преките и непосредствени грижи за тях, да им изгради добри навици и да им даде сигурност и защита, като е осигурила жилище и подходящи отлични условия за отглеждането им. Посочва, че към настоящия момент работи като управител на фирма „К**** но реализираните доходи не са достатъчни да покриват всички разходи за издръжката на двете момчета и домакинството, като разчита на финансовата подкрепа на сестра си К****, която й помага всеки месец, а освен това покрива и вноските по кредитите й, тъй като през последните 3 месеца, ответникът е отказал да ги погасява с обяснението, че „те вече не са негов проблем“. Ищцата посочва също, че детето Борислав посещава уроци по математика, а Живко ходи на логопед и на школа по шах, като и двете момчета боледуват често.

Моли се, съда да постанови решение, с което:

Да определи местоживеенето на двете малолетни деца Б**** при майката, в жилището находящо се на адрес гр.В*****.

Да предостави упражняването на родителските права по отношение на двете деца на майката Б.Б..

Да определи режим на лични отношения на бащата К.С. с децата Б**** и Ж**** както следва: всяка първа и трета седмица от месеца от 10ч. в събота до 17ч. в неделя с преспиване в дома на бащата, като той ще ги взема и връща обратно в дома, където се отглеждат; на 7 октомври и на 6 февруари всяка година от 17ч. до 20ч, като бащата ще ги взема и връща обратно в дома, където се отглеждат; на рождения ден на бащата 8 март от 17ч. до 9 март в 8ч., като бащата ще ги взема от училище и детското заведение и ще ги връща обратно на следващия ден в училище или детското заведение; през коледната ваканция, всяка четна година от 10ч. на 25 декември до 17ч. на 29 декември и всяка нечетна година от 10ч. на 30 декември до 17ч. на 3 януари, като бащата ще ги взема и връща обратно в дома, където се отглеждат; през лятната ваканция от 10ч. на 10 юли до 18ч. на 25 юли и от 10ч. на 12 август до 18ч. на 27 август, като бащата ще ги взема и връща обратно в дома, където се отглеждат.

Да осъди ответникът да заплати издръжка за минало време на децата в размер на по 6000лв. за всяко едно дете за периода от 16.03.2016г. до 16.03.2017г., ведно със законната лихва върху главницата от 16.03.2016г. до окончателното й изплащане.

Да осъди ответникът да заплаща издръжка на двете си деца в размер на по 500лв. за всяко едно дете считано от 01.04.2017г., ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска, с падеж първо число на месеца, за който се дължи издръжката, до настъпване на законно основание за нейното изменяване или прекратяване и да се присъдят разноските по делото, като в хода на производството претенциите са намалени на по 300лв.

Ответникът К.С. ЕГН**********, в законоустановения срок по чл.131 от ГПК е депозирал отговор, в който твърди, че предявеният иск е допустим, като не оспорва факта, че с ищцата имат две деца – Б**** и Ж****, както и че живеят разделени от 16.03.2016г., но сочи, че не е напуснал семейното жилище по свое желание, а е бил изгонен от него от ищцата, тъй като е отказал да я подкрепи, в поредния бизнес, който е искала да започне. Твърди, че през целия период на съвместното им съжителство се е грижил за осигуряване на спокойствието и прехраната на семейството си и активно е участвал в грижите за децата, когато е бил в страната, а в останалото време майка му Д. С**** е подпомагала ищцата в отглеждането.

Не се оспорва, че през 2012г. ищцата действително е продала посочения апартамент, но той е бил закупен от ответника на нейно име, като не той е искал да прави инвестиции, а ищцата е искала да прави инвестиции в поземлени имоти на територията на общ.Г**** по идея на сестра й К****. Посочва, че през м.11.2012г. са се нанесли в имот собственост на дружеството на сестрата на Б.Б., като същият е бил изцяло на мазилка и ответникът е вложил всички средства и усилия, за да го направи годен за живеене и че не са сключвали договор за наем, а уговорката е била да го използват докато успеят да си закупят собствено жилище. По тази причина твърди, че посоченият наемен договор е създаден само за целите на настоящия процес и никога не са подписвали подобен договор преди раздялата си, като противоречи на логиката, че сестрата на ищцата й оказва финансова подкрепа, а в същото време й иска наем в такива размери. Посочва, че никога не са заплащали наем и че жилище подходящо за отглеждане на децата би могло да се намери на много по-ниска цена и доста по-близо до училището и детската градина на децата.

Ответникът твърди, че ищцата е правила многократни опити да възстанови съвместното си съжителство с него, но той е категоричен в нежеланието, като опитите на същата са станали все по-агресивни и ожесточени, което вреди на децата и ги подлага на ежедневен стрес. Отрича на 10.03.2017г. да е взимал детето без съгласието на ищцата, която сама го е потърсила с указания да вземе Ж*** и да го гледа за почивните дни, като отново го заведе на детска градина в понеделник. В петък вечерта е последвало е обаждане на ищцата, като се твърди, че тя е била нетрезво състояние и е започнала да го заплашва, като той е отказал да върне детето и го е завел на детска градина в понеделник. Подадената жалба е била с цел да му създаде неприятности, а няколко дни след случката, ответникът посочва, че не е знаел къде се намират децата му и е отишъл на работното място на ищцата, където е бил заплашван и изнудван за пари от нея и сестра й, за да може да вижда синовете си.

Твърди се, че децата при всяка една от срещите им споделят, че майка им и близките й го обиждат, заплашват децата, че няма да го видят, конфискуват им телефоните, за да не могат да говорят с него и да нямат контакти с него. Не се оспорва, че ищцата е била грижовна майка и основно тя е полагала грижите си за децата, но че след раздялата ищцата се е фиксирала върху идеята да осъществява различни манипулации над него чрез децата.

С. посочва още, че от раздялата до настоящия момент е предал на Б.Б. сумата от над 15 000лв. за отглеждане на децата, а не както се твърди за покриване на кредита й, тъй като никога не е бил задължено лице по кредити свързани с ищцата, а последната е използвала тези средства да развива свой бизнес. Твърди, че поради честите си пътувания в чужбина, е решил да предаде на ищцата една по-голяма сума, която да е достатъчна за по-дълъг период за отглеждането на децата, но последната е решила да харчи парите за собствени нужди, като и за празненства организирани от нея, а в почивните дни е осъмвала по нощни клубове. Твърди, че в тази връзка на 15.03.2017г. срещу разписка ответникът й е предал сумата от 300лв., а на 22.03.2017г. е установил, че ищцата е завела дело срещу него за издръжка, в размер непосилен за същия, тъй като е безработен и разчита на случайни доходи, като преди 2 месеца се е занимавал основно с търговия на коли, но в настоящия момент дейността му е в застой и не може да изплаща издръжка по-голяма от 150лв. на месец за всяко едно от децата. Ответника счита, че подходящата издръжката, съобразена с нуждите на децата би била в размер на 230лв. за всяко дете, като следва да се приспаднат детските надбавки получавани от родителя, упражняващ родителските права.

Ответникът моли съда да приеме, че същият не дължи издръжка за минал период, тъй като вече е превел на ищцата повече от 15000лв. без да има друго основание за това освен, за да издържа синовете си. Моли, по отношение на родителските права, да постанови решение, с което да определи съвместно родителство, а в случай че това искане не бъде прието, не се противопоставя родителските права да бъдат предоставени на ищцата и майка Б.Б. счита, че предложеният от ищцата режим на лични контакт е крайно несправедлив и моли по отношение на контактите му с децата да бъде определен следния режим: всяка втора и четвърта седмица от месеца за времето от 18ч. в петък до 12ч. в неделя, с преспиване; един месец през лятото, когато майката не е в платен отпуск; всяка нечетна година за времето от 10ч. на 24 декември до 18ч. на 26 декември, с преспиване; всяка четна година за времето от 10ч. на 31 декември до 18ч. на 2 януари, с приспиване; всяка нечетна година, за цялата пролетна ваканция, за времето от 10ч. от първия ден до 14ч. на последния ден; всяка четна година на 3 март, 24 май и 22 септември, за времето от 9ч. до 17ч.; всяка нечетна година на 1 май, 6 май и 6 септември за времето от 9ч. до 17ч.; на рождения ден на бащата – 8 март, за времето от 9ч. до17ч. на следващия ден, като бащата ще се съобрази с учебния процес на децата; на рождените дни на децата – 6 октомври и 5 февруари, всяка нечетна година за времето от 9ч. до 14ч. и всяка четна година за времето от 14ч. до 20ч.

Съдът приема, че предявения иск намира правното си основание в чл.127 от СК.

Съдът, след като се запозна с наведените от страните твърдения и преценявайки събраните във връзка с твърденията доказателства при условията на чл.235, а2 от ГПК, приема следното:

По отношение на исковете за предоставяне упражняването на родителските права по отношение на децата и определяне на местоживеенето им, решаващия състав намира на първо място, че произхода на децата от страните по делото се установява от представените копия от актове за раждане на двете деца (л.8 и 9), като в тази насока няма спор между страните. От друга страна децата са на малка възраст съответно 9 и 7г., което заедно с липсата на данни за вредно за тях поведение от страна на майката обуславя извода, че упражняването на родителските права следва да се предостави на ищцата, като се определи местоживеене на децата при нея.

Страните в хода на производството са заявили, че определените привременни мерки в частта на режима на личен контакт на бащата с децата ги удовлетворяват, като само са посочили, че молят в годините когато децата са при единия родител за коледните празници на са при другия за новогодишните и поради това решаващия състав приема, че следва да възпроизведе вече определения режим, като направи изменение в посочените части и да предостави възможност на бащата да вижда и взема децата при себе си всяка първа и трета седмица от месеца от 10ч. в събота до 17ч. в неделя, на осми март от 18ч. до 8ч. на девети март, на Коледата на всяка нечетна година от 10ч. на 25 декември до 17ч. на 29 декември, на Нова година на всяка четна година от 10ч. на 29 декември до 8ч. на 3 януари, през лятната ваканция от 10ч. на 10 юли до 18ч. на 25 юли и от 10ч. на 12 август до 18ч. на 23 август и за рождените дни на децата на всяка нечетна година от 17ч. до 21ч.

По отношение на исковете за издръжка, както заминало време така и за в пъдещи решаващия състав приема следното:

При произнасянето следва да се преценят нуждите на децата Живко-р.5.02.2010г. и Борислав-р.6.10.2008г., като се вземе предвид те само обичайни нужди ли имат или имат и допълнителни нужди от грижи и издръжка породени от медицински причини или извънредни заложби, а от друга страна следва да се преценят възможностите за предоставяне на издръжка от всеки от родителите и най-вече от този родител който няма да упражнява родителските права.

По отношение нуждите на децата съдът приема следното:

Представени са от ищцата доказателства, че децата посещават съответно основно училище и детска градина, като липсват доказателства те да имат извънредни нужди. Представена е епикриза за прекаран от детето Живко остър ларинготрахеит с неусложнен фибрилен гърч на 5.05.2011г., но посоченото заболяване следва да се има предвид на първо място, че не е хронично, а от друга страна е протекло преди значително време. Представени са и 11бр. диагнози за двете деца за времето от 11.02.2016г. до 11.01.2017г., като за същите решаващия състав след запознаване намира, че се отнасят до нормални за възрастта на децата заболявания от общо възпалителни процеси и грип.

От друга страна по отношение на възможностите на родителите се установява следното:

Ищцата е представила служебна бележка (л.14) от която се установява, че за последната година средно месечния й доход е бил в размер на 311.82лв.

Ответникът от своя страна е представил още с отговора си на исковата молба доказателства за заплащани от него такси за детската градина на детето Ж****-3бр. приходни квитанции (л.33-34), като факта, че тези документи се намират у него макар в тях да е записано името на ищцата като вносител и при липсата на оспорване води на извода, че реален платец на сумите е К.С.. Ответника е представил и 4бр. операционни бележки за извършени от него плащания през 2016г. за общата сума от 3 400лв. по кредит, като посочената сума, както и твърденията за облигационни отношения между страните и между тях и трети лица са неотносими за спора предвид това, че той е за издръжка на общите им деца, разходите за който имат преимущество пред други плащания.

Предвид изложеното по-горе съдът приема, че следва да се определи издръжка в полза на всяко от децата в размер на по 200лв., като претенциите за разликата над тези суми до претендираните по 300лв. се отхвърли.

По отношение на претенциите за издръжка за минало време съдът приема, че същите са основателни предвид липсата на спор между страните, че същите са разделени от 17.03.2016г. Действително ответника е представил макар и малък брой доказателства за извършени разходи по заплащане на таксите за детската градина на детето Живко, но същите са за малки суми които далеч, не покриват средствата необходими за издръжка на детето, а и те би следвало да бъдат взети предвид при уреждане на отношенията между страните след определяне на дължимата се издръжка от страна на съда. По делото липсват доказателства за податните възможности на ответника поради което следва да се определи размер на дължимата се от него издръжка за минало време в размер на по 200лв. за всяко от децата или общо за годината предхождаща датата на завеждане на исковата молба по 2 400лв. за всяко едно от децата, като всяка от претенциите над тази сума до претендираните по 6 000лв. се отхвърли, като недоказана по размер. По отношение на твърденията и представените във връзка с тях доказателства за получени от ответника суми в качеството му на пълномощник при извършване на продажба на недвижим имот съдът намира, че те са неотносими към решаването на въпроса за определянето на издръжките на децата, тъй като по посочената покупко-продажба той е действал като пълномощник и дължи изплащане на сумата която е получил от упълномощителите си в рамките на отчетническа сделка.

Представените от ответника други доказателства за извършени плащания от ответника към ищцата, не съдържат в себе си отбелязване на основание за извършването им което да може да се разглежда като доказващо, че сумите са изплатени за издръжка на децата.

Предвид направеното искане и уважаването на претенциите ответника следва да бъде осъден да заплати на ищцата сторените по делото разноски, като размера на адвокатското възнаграждение предвид направеното възражение за прекомерност и с оглед развитието на процеса следва да бъде редуциран от 1 200лв. на 800лв. и в полза на ищцата да се присъдят разноски в общ размер на 835.60лв., а в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на РС Варна следва да плати държавни такси по уважените претенции за издръжка в размер на общо 763.69лв.

Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд

                     Р Е Ш И :

ПРЕДОСТАВЯ СЕ УПРАЖНЯВАНЕТО НА РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА  по отношение на децата Б***** С. ЕГН********** и Ж**** С. ЕГН********** на майката Б.Ж.Б.  ЕГН********** ***, като определя местоживеене на децата на адреса на майката.

ОСЪЖДА бащата К.Б.С. ЕГН********** *** да заплаща в полза на всяко едно от децата Борислав Константинов С. ЕГН********** и Ж*** С. ЕГН********** чрез тяхната майка и законен представител Б.Ж.Б.  ЕГН********** *** месечна издръжка в размер на по 200лв. с падеж десето число на съответния месец, считано от 1.04.2017г. до настъпване на обстоятелства за тяхното изменение или прекратяване, заедно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска до нейното изплащане, като издръжка за времето от 6.06.2017г. до влизане в сила на решението не се дължи, тъй като за това време е присъдена такава в рамките на привременни мерки, като отхвърля претенциите за разликата от присъдениет по 200лв. до претендираните по 300лв.

ОСЪЖДА К.Б.С. ЕГН********** ***  да заплати в полза на детето Ж**** С. ЕГН********** чрез неговата майка и законен представител Б.Ж.Б.  ЕГН********** *** сума за месечна издръжка за времето от една година назад от датата на сезиране на съда-16.03.2017г.в размер на 2 292.14лв., заедно със законната лихва от датата на сезиране на съда-16.03.2017г. до окончателното изплащане на сумата както отхвърля претенцията за разликата до претендираниет 6 000лв.

ОСЪЖДА К.Б.С. ЕГН********** ***  да заплати в полза на детето Б**** С. ЕГН********** чрез неговата майка и законен представител Б.Ж.Б.  ЕГН********** *** сума за месечна издръжка за времето от една година назад от датата на сезиране на съда-16.03.2017г.в размер на 2 400лв., заедно със законната лихва от датата на сезиране на съда-16.03.2017г. до окончателното изплащане на сумата, както отхвърля претенцията за разликата до претендираниет 6 000лв.

ОПРЕДЕЛЯ РЕЖИМ НА ЛИЧЕН КОНТАКТ на бащата К.Б.С. ЕГН********** *** с децата Б**** С. ЕГН********** и Ж**** С. ЕГН**********, като му дава право да го вижда и взема при себе си както следва:

всяка първа и трета седмица от месеца от 10ч. в събота до 17ч. в неделя, на осми март от 18ч. до 8ч. на девети март, на Коледата на всяка нечетна година от 10ч. на 25 декември до 17ч. на 29 декември, на Нова година на всяка четна година от 10ч. на 29 декември до 8ч. на 3 януари, през лятната ваканция от 10ч. на 10 юли до 18ч. на 25 юли и от 10ч. на 12 август до 18ч. на 23 август и за рожденните дни на децата на всяка нечетна година от 17ч. до 21ч.

ОСЪЖДА К.Б.С. ЕГН********** *** ДА ЗАПЛАТИ в полза на Б.Ж.Б.  ЕГН********** *** сумата от 835.60лв. сторени по делото разноски.

ОСЪЖДА К.Б.С. ЕГН********** *** ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на РС Варна окончателна държавна такса в размер на 763.69лв. на основание чл.6 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.

     РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВОС в двуседмичен срок.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: