№ 95
гр. Враца, 27.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети март през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Надя Г. Пеловска-Дилкова
Членове:Мирослав Д. Досов
Росица Ив. Маркова
като разгледа докладваното от Надя Г. Пеловска-Дилкова Въззивно
гражданско дело № 20221400500048 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е въз основа на подадена въззивна жалба от Министерство на
правосъдието, чрез упълномощения му главен юрисконсулт И. Т. против решение
№286/07.12.2021г. по описа на РС-Враца, постановено по гр.дело №2979/2021г., в
частта му, с която върху сумата по уважената главница от 7848 лв. е присъдена
законна лихва не считано от 23.12.2020г. – датата на изплащане на обезщетението, а
считано от 05.08.2021г.
В жалбата се поддържа, че в посочената част решението е неправилно, тъй като
противоречи на материалния закон. Изтъква се, че съгласно практика на ВКС,
обективирана в решение №164/21.06.2011г. по гр.дело №937/2010г. III г.о. ВКС,
изплатената от Министерство на правосъдието финансова компенсация представлява
обезщетение за вреди от непозволено увреждане, което обезщетение се дължи пряко от
деликвента на пострадалия, като длъжникът се счита в забава и без покана. Посочва се,
че изплащайки обезщетението на вреди от деликта, МП е встъпило в правата на
пострадалия против деликвента, вкл. и в правото на обезщетение за забава върху
главницата от датата на изплащане на компенсацията. Иска се отмяна на решението в
обжалваната му част и присъждане на законната лихва върху главницата, считано от
23.12.2020г. – датата на изплащане на обезщетението от страна на Министерство на
правосъдието.
Препис от въззивната жалба е бил връчен на въззиваемия М. К. Д., но писмен
1
отговор от същия не е постъпил.
С въззивната жалба не се представят доказателства и не се правят
доказателствени искания.
Въззивната жалба е процесуално допустима-подадена е от лице с правен
интерес в установения от ГПК срок против подлежащ на обжалване съдебен акт.
Съдебният състав, след като обсъди събраните по делото доказателства, във
връзка с навежданите от страните доводи, намира следното:
Районен съд – Враца е сезиран с искова молба от Министъра на правосъдието
Я. С., с която е предявил при условията на обективно съединяване искове против М. К.
Д. с ЕГН **********, с които иска да бъде осъден ответника да заплати на ищеца
сумата от общо 7 848.00 лева, представляваща заплатената финансова компенсация по
ЗПФКПП на пострадалите И. К. И., Л. П. К. и П. К. К., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от деня на изплащане на обезщетението до окончателното
изплащане на сумата и направените по делото разноски.
Твърди се в исковата молба, че с Присъда №33/17.12.2018г. постановена по
НОХД №65/2018г. по описа на Окръжен съд – Враца, влязла в законна сила на
10.03.2020г., ответника М.Д. е признат за виновен в извършване на престъпление по
чл. 199, ал.2, т.2, във вр. с чл.198, ал.1 НК, с пострадали лица И. К. И., Л. П. К. и П. К.
К..
Посочва, че с приемането на Закона за подпомагане и финансова компенсация
на пострадали от престъпления (ЗПФКПП) е регламентирана възможността за
подпомагане и финансова компенсация от държавата на пострадали от престъпления
български граждани или граждани на държави - членки на Европейския съюз.
Съгласно чл. 3, ал. 1 от ЗПФКПП при условията и по реда на този закон подпомагане
могат да получат пострадали, претърпели имуществени и неимуществени вреди от
престъпления от общ характер, а финансова компенсация - пострадали, претърпели
имуществени вреди. Поддържа се, че в ал. 2 от същия текст е посочено, че когато
пострадалият е починал в резултат на престъплението, правата на подпомагане и
финансова компенсация преминават върху неговите наследници или върху лицето, с
което се е намирал във фактическо съжителство, а съгласно чл.3, ал.3 от ЗПФКПП
подпомагане и финансова компенсация могат да получат пострадали, претърпели
вреди само от престъпленията: тероризъм; опит за убийство; умишлено убийство;
умишлена тежка телесна повреда; блудство, изнасилване; трафик на хора;
престъпления, извършени по поръчение или в изпълнение на решение на организирана
престъпна група, както и други тежки умишлени престъпления, от които като
съставомерни последици са настъпили смърт или тежка телесна повреда.
Сочи се, че пред Националния съвет за подпомагане и компенсация на
пострадалите от престъпления са депозирани молби с вх.№98-00-23/29.06.2020г. от И.
К. И., с вх.№ .№98-00-24/29.06.2020г. от Л. П. К. и с вх. .№98-00-25/29.06.2020г. от П.
2
К. К. като пострадали лица, с искане да им бъде изплатена финансова компенсация на
основание ЗПФКПП. С решение №8/2020г. на Националния съвет за подпомагане и
компенсация на пострадалите от престъпления е разрешено предоставянето на
финансова компенсация в общ размер на 7848.00 лв., от които 2000.00 лв. на И. И.,
3848.00 лв. в полза на Л. К. и 2000.00 лв. в полза на П. К..
Твърди се, че на 23.12.2020г. Министерство на правосъдието е заплатило на
молителите сумата в размер на 7848.00 лв., за което са издадени 3 бр. платежни
нареждания с № Е00309/23.12.2020г.; № Е00310/23.12.2020г. и № Е00311/23.12.2020г.
В тази насока се поддържа, че съгласно разпоредбата на чл. 16 от ЗПФКПП
министъра на правосъдието незабавно след изплащане на финансовата компенсация
може да предяви регресен иск срещу извършителя на престъплението за
възстановяване на платената парична сума.
Към исковата молба са представени писмени доказателства: Решение
№8/2020г. на Националния съвет за подпомагане и компенсация на пострадалите от
престъпления; 3 бр. платежни нареждания с № Е00309/23.12.2020г.; №
Е00310/23.12.2020г. и № Е00311/23.12.2020г.; Присъда №33/17.12.2018г. постановена
по НОХД №65/2018г. по описа на Окръжен съд – Враца; Решение №270/24.06.2019г.
по ВНОХД №309/2019г. по описа на Софийския апелативен съд; Решение
№22/10.03.2020г. по н.д. №27/2020г. по описа на ВКС.
В срока по чл. 131 ГПП ответника М.Д. не е депозирал писмен отговор и не е
ангажирал становище по исковите претенции. Явил се е в съдебно заседание като е
заявил, че претенциите са неоснователни с оглед факта, че наследниците не са ги
предявили в срок по наказателното дело, което е приключило.
Предявените искове са с правно основание чл. 16 от Закона за подпомагане и
финансова компенсация на пострадали от престъпление и чл. 86 ЗЗД.
За да се произнесе по основателността на жалбата, въззивният съд обсъди
събраните в първоинстанционното производство доказателства поотделно и в тяхната
пълнота, при което приема за установено от фактическа страна следното:
Между страните по делото не се спори, че с Присъда №33/17.12.2018г.
постановена по НОХД №65/2018г. по описа на Окръжен съд – Враца, влязла в законна
сила на 10.03.2020г., ответника М.Д. е признат за виновен в извършване на
престъпление по чл. 199, ал.2, т.2, във вр. с чл.198, ал.1 НК. С решение
№270/24.06.2019г. постановено по ВНОХД №309/2019г. по описа на САС е увеличен
размера на наложеното на подс. Д. наказание от осемнадесет години на двадесет
години "лишаване от свобода". С решение №22/10.03.2020г. по н.д. №27/2020г. по
описа на ВКС е оставено в сила решението на Софийския апелативен съд.
С приемането на ЗПФКПП е регламентирана възможността за подпомагане и
финансова компенсация от държавата на пострадали от престъпления български
граждани или граждани на държави - членки на Европейския съюз.
3
Съгласно чл.3, ал.1 от ЗПФКПП, при условията и по реда на този закон
подпомагане могат да получат пострадали, претърпели имуществени и неимуществени
вреди от престъпления от общ характер, а финансова компенсация - пострадали,
претърпели имуществени вреди.
В ал. 2 от същия текст е посочено, че когато пострадалият е починал в
резултат на престъплението, правата на подпомагане и финансова компенсация
преминават върху неговите наследници или върху лицето, с което се е намирал във
фактическо съжителство.
Подпомагане и финансова компенсация (чл. 3, ал. З от ЗПФКПП) могат да
получат пострадали, претърпели вреди само от престъпленията: тероризъм; опит за
убийство; умишлено убийство; умишлена тежка телесна повреда; блудство,
изнасилване; трафик на хора; престъпления, извършени по поръчение или в
изпълнение на решение на организирана престъпна група, както и други тежки
умишлени престъпления, от които като съставомерни последици са настъпили смърт
или тежка телесна повреда.
На основание чл. 20, ал. 1 от ЗПФКПП за осъществяване и координиране на
дейностите по закона към министъра на правосъдието е създаден Национален съвет за
подпомагане и компенсация на пострадали от престъпления.
Видно от представените с исковата молба доказателства, в частност Решение
№8/2020г. на Национален съвет за подпомагане и компенсация на пострадали от
престъпления, се установява, че са постъпили молби с вх. № 98-00-23/29.06.2020г. от И.
И., вх. № 98-00-24/29.06.2020г. от Л. К. и вх. № 9800-25/29.06.2020г. от П. К. като
пострадали от престъпление, с искане да им бъде предоставена финансова
компенсация на основание ЗПФКПП. С посоченото решение на основание чл. 3, ал. 2 и
3, чл.12, ал. 2, т. 1, чл. 13, ал. 1 и чл. 14, ал. 1, т. 3 от ЗПФКПП, е разрешено
предоставянето на финансова компенсация в размер на 7 848.00 лева в полза на
молителите, от които 2 000.00 лева на Ирена Кунчева, 3 848.00 лева на Л. К. и 2 000.00
лева на П. К..
На 23.12.2020г. от страна на Министерство на правосъдието на молителите е
изплатена сума в общ размер на 7 848.00 лева, предоставена им като финансова
компенсация по ЗПФКПП, видно от бюджетни платежни нареждания № Е003
09/23.12.2020г., Е003 10/23.12.2020г., Е003 12/23.12.2020г.
Въз основа на така приетата фактология и изхождайки от разпоредбата на чл.
16 от ЗПФКПП, районния съд е приел, че за Министерство на правосъдието се е
породило правото на регресен иск, който и е уважен. В мотивите си, съда приема, че са
налице предвидените в закона предпоставки, а именно влязъл в сила прокурорски или
съдебен акт, с който ответникът е признат за виновен в извършването на престъпление
(хипотезите на чл. 12, ал. 2, т. 1 - 4 от ЗПФКПП), молба от пострадалия от
престъплението за финансова компенсация, произнасяне с решение от специализиран
4
орган - Националния съвет за подпомагане и компенсация на пострадали от
престъпления (чл. 24, ал. З от ЗПФКПП), както и доказателства, че на пострадалия е
изплатена съответната сума за финансова компенсация от извършеното престъпление.
По отношение претендираната от ищеца законна лихва, районния съд е приел,
че законната лихва върху главницата следва да се присъди от предявяване на иска-
05.08.2021г. с оглед факта, че няма правно основание да се претендира такава от
изплащане на обезщетението.Именно в тази част, решението на Районен съд – Враца е
обект на въззивно обжалване.
С оглед основателността на главния иск за заплащане на обезщетение за
причинени неимуществени вреди, основателна се явява и акцесорната претенцията по
чл. 86, ал. 1 ЗЗД за присъждане на обезщетение за забава. Последователно се приема в
съдебната практика, че изплатената финансова компенсация представлява обезщетение
за вреди от непозволено увреждане, което обезщетение се дължи пряко от делинквента
на пострадалия, като длъжникът се смята в забава и без покана-чл. 84, ал. 3 ЗЗД.
Доколкото, след като изплати обезщетението за вреди от деликта, Министерството на
правосъдието встъпва в правата на пострадалите против делинквента, в това число и в
правото да търси обезщетение за забава, то лихвата се дължи считано от деня на
изплащането на компенсацията (решение № 164/2011г., постановено по гр.дело
№937/2010г. на ВКС, III г. о.). В случая, изплащайки обезщетението за вреди от
деликта, Министерство на правосъдието е встъпило в правата на пострадалите против
делинквента, в това число и в правото си да търси обезщетение за забава.
Предвид гореизложеното, наред с обезщетението, изплатено от Министерство
на правосъдието, на последното се дължи и обезщетение за забава върху главницата на
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за периода от изплащането на компенсацията –
23.12.2020г. до окончателното й изплащане от ответника.
Поради несъвпадане на правните изводи на настоящата инстанция, с тези на
районния съд в атакуваното решение, в частта, с която е отхвърлена претенцията на
Министерство на правосъдието, против М.Д. за заплащане на лихва върху главницата
за времето от 23.12.2020г. до окончателното изплащане на сумата, същото следва да
бъде отменено като неправилно и да бъде постановено друго, с което лихвата да бъде
присъдена считано от 23.12.2020г.-датата на изплащане на компенсацията.
При този изход от процеса ответника следва да заплати на Министерство на
правосъдието-София разноските по делото за юрисконсултско възнаграждение за тази
инстанция в размер на 100 лв., съгласно чл. 78, ал.8 от ГПК във връзка с чл.25 от
Наредбата за заплащане на правната помощ и по сметка на Окръжен съд - Враца
сумата 25.00 лв. държавна такса, с оглед обстоятелството, че ищецът е освободен от
заплащане на такава и на основание чл. 78, ал.6 от ГПК.
5
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №286/07.12.2021г. постановено по гр. дело №2979/2021г. по
описа на Районен съд – Враца, в частта, с която върху сумата по уважената главница от
7848 лв. е присъдена законна лихва считано от 05.08.2021г. до окончателното й
изплащане и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА М. К. Д., с ЕГН **********, намиращ се в Затвора – Враца, да
заплати на МИНИСТЕРСТВО НА ПРАВОСЪДИЕТО,гр.*** законна лихва върху
главницата от 7848 лв., считано от датата на изплащане на финансовата компенсация-
23.12.2020г. до окончателното изплащане на главницата.
ОСЪЖДА М. К. Д., с ЕГН **********, намиращ се в Затвора – Враца, да
заплати в полза на МИНИСТЕРСТВО НА ПРАВОСЪДИЕТО,гр.*** сумата от 100 лв.
деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА М. К. Д., с ЕГН **********, намиращ се в Затвора – Враца, да
заплати в полза на ОКРЪЖЕН СЪД – Враца сумата от 25 лв. държавна такса за
въззивно обжалване.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6