РЕШЕНИЕ
гр. София, 26.01.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, 11 с-в, в открито
заседание на двадесет и осми ноември две хиляди и седемдесета година, в състав:
Съдия
Вергиния Мичева-Русева
при
секретаря Милена Кюркчиева , като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 16765
по описа за 2014 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 119 Кодекса на международното частно право (КМЧП).
Предявен е иск от Г.С.Д. от гр.София срещу М.П.Ш. с
постоянен адрес *** за допускане изпълнението на територията на Република
България на чуждестранно съдебно решение, постановено от Окръжен съд Фрайбург,
ФРГермания, влязло в сила на 14.05.1996г. Ищецът твърди, че е правил опити да
изпълни принудително решението в Германия и във Франция, но безуспешно. Наскоро
разбрал, че ответницата има имот в България, поради което моли съда да признае
чуждестранното решение и допусне изпълнението му на територията на Р България,
за да може да удовлетвори вземането си.
Ответницата чрез назначения й от съда особен
представител, адв.Ч. оспорва предявения иск. При възражение за изтекла
погасителна давност на претендираните вземания. Сочи, че решението на
германския съд е постановено без участието на ответницата. Счита, че не може да
се допусне изпълнение на решение, в което изпълняемата сума е в германски
марки- валута, която вече не съществува. Моли съда да отхвърли иска.
Съдът, като съобрази доводите на страните и
събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно
правилата на чл. 235 ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и
правна страна:
С окончателно решение в отсъствие на ответника от
28.03.1996г. Окръжен съд Фрайбург е
постановил решение по дело № 2 О 654/93г., с което е осъдил ответницата М. Р.
да плати на ищеца Г.Д. към вече
присъдена чрез частично решение от 3.02.1995г. сума допълнително 783 882,50
германски марки заедно с 4% лихва от 13.01.1994г.
Решението е влязло в сила на 14.05.1996г.
Видно от представения протокол от съдебно заседание
по същото дело, проведено на 13.12.1994г. ответницата се е явила лично и с
упълномощения от нея адвокат. Дала е обяснения на съда в това съдебно заседание.
Съдебното решение на германския съд, съгласно
изискванията на чл.119 ал.2 от КМЧП удостоверява, че решението е влязло в сила
и е заверено от МВнР..
Удостоверена
е идентичност на имената на ответницата М.Ш. и М. Р., както и обстоятелството,
че тя има постоянен и настоящ адрес ***, както и имущество, върху което може да
се насочи принудително изпълнение.
От
правна страна съдът намира следното:
Съдът
е сезиран с иск за допускане на изпълнението на чуждестранно решение на
територията на РБългария.
Съгласно
разпоредбата на чл.117 от КМЧП решенията и актовете на чуждестранните съдилища
и други органи се признават и изпълнението им се допуска, когато:
- чуждестранният съд или орган
е бил компетентен според разпоредбите на българското право, но не и ако
единственото основание за чуждата компетентност по имуществени спорове е
било гражданството на ищеца или неговата регистрация в държавата на съда;
- на ответника е бил връчен
препис от исковата молба, страните са били редовно призовани и не са били
нарушени основни принципи на българското право, свързани с тяхната защита;
- ако между същите страни, на
същото основание и за същото искане няма влязло в сила решение на
български съд;
- ако
между същите страни, на същото основание и за същото искане няма висящ
процес пред български съд, образуван преди чуждото дело, по което е
постановено решението, чието признаване и изпълнение се иска;
- признаването
или допускането на изпълнението не противоречи на българския обществен
ред.
Между РБългария и ФРГ няма сключен договор за
правна помощ по граждански дела, поради което приложими са общите разпоредби на
КМЧП.
В съдебното решение е вписано, че ответницата има
местоживеене в Г..-В., поради което следва да се приеме, че окръжния съд във
Фрайбург е бил компетентен да се произнесе с решение. Чуждестранното решение е
заверено от Министерството на външните работи на РБългария. Съдът приема, че
актът, чието зачитане се иска, представлява съдебно решение, и същото е влязло
в сила.
Ответницата е присъствала в производството пред
германския съд, явила се е лично в съдебно заседание, дала е обяснения на съда,
поради което са налице предпоставките на т.2.
До края на
съдебното дирене пред настоящата съдебна инстанция ответникът не установи, че
между същите страни, със същия предмет и на същите основания е било постановено
по-рано влязло в законна сила решение от компетентния съд на Република
България, на територията на която решението трябва да бъде признато и
изпълнено, респ. че между същите страни, със същия предмет и на същите
основания по-рано не е било образувано дело в съда на Република България, на
територията на която решението трябва да бъде признато и изпълнено – арг. чл.
117 т. 3 и т. 4 КМЧП.
Постановеното решение на чуждестранния съд не
противоречи на българския обществен ред. Фактът, че ответницата е осъдена да
заплати валута, която вече не съществува не е пречка за признаване и изпълнение
на решението, тъй като, както и ищецът посочва, чл.29 от ЗБНБ изрично урежда
замяната на марката в лева и в евро.
Възраженията на ответницата за изтекъл давностен срок по отношение на присъдените с чуждестранното решение вземания, съгласно чл. 121 ал. 2 КМЧП са допустим предмет на разглеждане в настоящото производство. От съдебното решение не става ясно от кое правоотношение произтича вземането на ищеца , но съгласно чл.63 вр. чл. 94 ал. 2 от КМЧП следва да се приеме, че тези правоотношения се уреждат от германското право. По отношение давностния срок за погасяване на вземането на ищеца спрямо ответницата действа германското право, което в случая, съобразно представената извадка е 30 години. Както и правилно е посочил процесуалният представител на ищеца давността е институт на материалното право, и както се установи, към него приложимо е германското право. Сроковете за провеждане на принудително изпълнение на територията на РБългария обаче се определят от българското право. И това е така, тъй като те са процесуални срокове и определят реда за упражняване на принудителното изпълнение. Разпоредби на законодателството на чужда държава относно реда и сроковете за провеждане на принудителното изпълнение на територията на тази държава не могат да бъдат съобразявани от българския съд в производството по признаване и допускане на изпълнението на чуждестранно съдебно решение. Съгласно разпоредбата на чл.26 от КМЧП българските изпълнителни органи са изключително компетентни за извършаването на действия по принудително изпълнение, когато обектът на тези действия се намира в РБългария. Те прилагат българското законодателство.
Възражението на длъжника по чл.121 ал.2 от КМЧП за изтекла давност относно изпълнението е основателно, поради което предявения иск следва да се отхвърли.
С оглед изход на спора, на ищеца не се следват разноски по делото.
Воден от
гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен
иска на Г.С.Д., ЕГН **********
против М.П.Ш., ЕГН ********** за признаване на основание чл.117 от Кодекса на международното частно
право на Р България чуждестранно решение, постановено от Окръжен съд Ф.,
Ф Р Германия по дело № 2 О 654/93г., влязло в сила на 14.05.1996г.
ОСТАВЯ без
уважение искането на ищеца Г.С.Д. за присъждане на разноски.
РЕШЕНИЕТО може да
се обжалва пред Софийски апелативен съд в 2-седмичен срок от съобщаването му на
страните.
СЪДИЯ: