Решение по дело №1515/2021 на Софийски градски съд

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№………

гр. София, 23.03.2022 г.

 

В     И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 10 състав, в публичното заседание на двадесети и трети февруари две хиляди двадесет и втора година, в състав:

СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА ЗИСОВА

при секретаря Панайотова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 1515/2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е образувано по искова молба от С.И.Т. срещу Б.М.И. и И.Д.И. с която са предявени искове, както следва:

-         отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. с чл. 179, ал. 1 ЗЗД за установяване на несъществуването на ипотечно право върху недвижим имот – апартамент № 5, находящ се в гр. София, ул. ********, с идентификатор 68134.202.106.1.5;

-         осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1 вр. с чл. 82 ЗЗД за заплащане на 3000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от неизпълнение на договорно задължение за даване на съгласие за заличаване на договорна ипотека, учредена върху гореописания недвижим имот.

Ищецът твърди, че с Нотариален акт № 36, том I, рег. № 2100, дело № 35 от 15.02.2019 г. на Нотариус М.Ш., вписан същия ден в Служба по вписвания – София, ответниците учредили в полза на „Ф.-**“ ЕООД (чийто едноличен собственик на капитала е ищецът) право на строеж за построяване на жилищна сграда в собствения им поземлен имот, находящ се в гр. София, ул************, с идентификатор 68134.1382.155, а дружеството се задължило да построи жилищната сграда съгласно уговореното в срок от осемнадесет месеца. С Нотариален акт № 37, том 2101, дело № 36 от 15.02.2019 г. на Нотариус М.Ш., вписан същия ден в Служба по вписванията – София, ищецът учредил в полза на ответниците договорна ипотека върху свой имот – апартамент № 5, находящ се в гр. София, ул. ********, с идентификатор 68134.202.106.1.5, за обезпечаване на задълженията на „Ф.-**“ ЕООД по договора за строеж. Ищецът твърди, че съгласно т. 4 от договора за учредяване на ипотека при изпълнение на задълженията от страна на „Ф.-**“ ЕООД по договора за строеж, и при въвеждане на сградата в експлоатация, но не по-късно от 7 дни от издаване на удостоверение за въвеждане в експлоатация, ответниците следвало да дадат съгласие за заличаване на договорната ипотека върху имота му. С договора за учредяване на право на строеж била уговорена неустойка в размер на 1000 лв. за всеки ден просрочие. Ищецът сочи, че сградата била въведена в експлоатация на 03.12.2020 г., а не на уговорената дата – 16.10.2020 г. Поради това ответниците поискали заплащане на неустойка в размер на 49 000 лв., като направили възражение по чл. 90 ЗЗД по отношение на задължението си за даване на съгласие за заличаване на договорната ипотека. Ищецът оспорва с процесния договор за ипотека да се обезпечава забавено изпълнение, а и оспорва да е в забава, тъй като по силата на чл. 6 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците за срока на извънредното положение, не се прилагат последиците от забавата за задълженията на частноправните субекти. Наред с това твърди, че дружеството не носи вина за неизпълнението – забавата се дължи на външни фактори, извън волята на изпълнителя. Поддържа, че в резултат от недаването на съгласие за заличаване на ипотека от страна на ответниците, е претърпял неимуществени вреди – изпитвал постоянно напрежение и притеснение, страдал от безсъние, тъй като нямал друго жилище. Опасявал се от застрашаване на доброто име и репутацията на строителния му бизнес.

Ответниците считат исковете за неоснователни. Поддържат, че с допълнително споразумение с нотариална заверка на подписите от 06.03.2020 г. са договорили с ищеца удължаване на предвидения в договора за строеж 18-месечен срок с 2 месеца, поради което крайният момент за въвеждане на сградата в експлоатация бил 16.10.2020 г. Сочат, че липсва законово основание за незачитане на последиците на забавата. Правят и възражение по чл. 90 от ЗЗД за неизпълнение, като отказват да дадат съгласие за заличаване на договорната ипотека, докато „Ф.-**“ не изплати задължението си да заплати неустойка в размер на 49 000 лв. Оспорват ищецът да е претърпял твърдените болки и страдания.

           

Съдът, след като се запозна със становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

 

По иска по чл. 124, ал. 1 вр. с чл. 179, ал. 1 ЗЗД:

Не се спори, а и се установява от приложения по делото нотариален акт, че на 15.02.2019 г. ответниците са учредили в полза на „Ф.-**“ ЕООД право на строеж върху свой поземлен имот, а дружеството се е задължило да построи върху този имот жилищна сграда със самостоятелни обекти. Според т. IV от Нотариалния акт за учредяване на право на строеж (л. 22 от делото), „Ф.-**“ ЕООД се е задължило да завърши уговорения строеж в срок от 18 месеца, считано от датата на подписване на нотариалния акт, като степента на завършеност: стени – шпакловка, подове – циментови замазки (подготовка за настилки), санитарни помещения – подготовки за облицовки и настилки, всички инсталационни мрежи – електро до кутии за контакти и ключове; ВиК – до тапи (без смесителни батерии, мивки и тоалетни чинии). При виновно изпълнение на това задължение поемателят дължи на учредителите неустойка в размер на 1000 лв. за всеки просрочен ден.

На 15.02.2019 г., с нотариален акт (л. 28 от делото) ищецът е учредил договорна ипотека върху негов недвижим имот – апартамент № 5, находящ се в гр. София, ул. ********, с идентификатор 68134.202.106.1.5, за обезпечаване на вземане в размер на 130 000 лв., което страните са се съгласили, че представлява стойността на непаричното задължение да се построи жилищната сграда от „Ф.-**“ ЕООД. Според т. 4 от Нотариалния акт за учредяване на договорна ипотека при изпълнение на задълженията, поети с Нотариалния акт за учредяване на право на строеж и при въвеждане на сградата в експлоатация на жилищната сграда, ответници са длъжни да дадат нотариално заверено съгласие за заличаване на вписаната ипотека. Процесната ипотека е учредена от ищеца за обезпечаване на чуждо задължение – на „Ф.-**“ ЕООД. Обезпечението обхваща всички последици на неизпълнението, включително гражданска отговорност под формата на неустойка. Поради това неоснователно е възражението, че вземането за неустойка за забава не е обезпечено с процесната ипотека и не може да бъде противопоставено на ищеца.

По делото е представено Допълнително споразумение (л. 43 и 44 от делото), чрез което страните са постигнали съгласие, че 18-месечния срок за построяване на процесната жилищна сграда се удължава с 2 месеца до общо 20 месеца, т.е. срокът за построяване на сградата (падеж на задължението) изтича на 15.10.2020 г. (20 месеца след 15.02.2019 г.). Като причина за удължаването в споразумението са посочени указания от Община Надежда във връзка с преработка на строителните дейности, а именно спазване на силуетен план, предвиждащ идентичност на покривното пространство. Ето защо неоснователни са възраженията на ответниците, че именно мерките по време на извънредното положение, въведено на 13 март 2020 г. поради пандемията от Ковид-19 са станали причина за удължаване на срока за изпълнение на задължението по договора. Споразумението и обективираните в него изявления са противопоставими на ответниците и ги обвързват с формална доказателствена сила.

От представеното по делото удостоверение за въвеждане на експлоатация се установява, че на 03.12.2020 г. Главният архитект на Столична община е въвел процесната жилищна сграда в експлоатация. От тук следва че е налице неточно изпълнение във времево отношение – забава за срок от 48 дни.

По делото няма спор, а и се установява от представените нотариални покани и отговорите на тях, че ответниците са отказали да дадат съгласие за заличаване на договорната ипотека. Спорен е въпросът възникнало ли е в полза на ответниците вземане за неустойка за забава или задълженията, които ипотеката обезпечава, са погасени и поради това липсва ипотечно право.

Установява се от показанията на свидетеля В.Т., брат на ищеца и служител в дружество „Ф.-**“ ЕООД (координатор на безопасност и здраве, отговорник в частта по електро и строителство), че строежът се е забавил поради неявяване и отказ да работи на бригадата, която е била ангажирана да извърши частта от строителните действия по външно измазване на сградата. Свидетелят сочи, че работническата бригада от Кърджали е отказала да пътува до София поради пандемията от Covid-19 и и обявеното извънредно положение. Поради забава на изпълнението на мазилките на обекта е било невъзможно да се пристъпи към други строителни работи (например във вътрешната част на сградата), тъй като мазането се осъществява от големи машини, които могат да причинят вреди върху тези други довършителни строителни работи. Работниците на „Ф.-**“, останали на обекта, били ежедневно там по време на извънредното положение, извършвали различни спомагателни работи - да качват материали, да чистят обекта и т.н. Свидетелят сочи още, че дружеството веднага предприело действия да потърси нова бригада, за да бъде забавянето било минимално.

По делото е разпитан като свидетел и М.Л., живееща в съседство с имота, в който е извършван процесният строеж. Свидетелката дава показания, че на строежа постоянно е имало работници, включително в периода на обявеното извънредно положение от средата на март 2020 г. до средата на май 2020 г. Свидетелката сочи, че по време на локдауна (март-май) 2020 г. всеки ден е имало строителни дейности – чувала е грохот на бетоновози, викане и крещене на строителни работници. Уточнява, че не може да каже дали на строежа се е изливал бетон, дали се е правела арматура, но имало строителни дейности. Тези показания в общи линии съвпадат с показанията на свидетеля Т., с изключение на частта за изливане на бетон в периода март – май 2020 г. В същото време, видно от удостоверение №4 от 15.01.2020 г. (л.116), обектът е завършен в етап „груб строеж“ на посочената дата – 15.01.2020 г., което прави недостоверно твърдението, че в някакъв момент след това се е изливал бетон. Ето защо по въпросът относно това какъв вид дейности са извършвани в периода на обявеното извънредно положение – м.март – м. май 2020 г., съдът дава вяра на показанията на свидетеля Т., че ежедневно е имало работници, които са извършвали спомагателни и довършителни работи, а не на свидетелката Лозанова, че се е изливал бетон, доколкото нейните показания се опровергават от събраните писмени доказателства.

Съгласно чл. 6 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. (накратко „Закона за мерките и действията по време на извънредното положение“), не се прилагат последиците за забава относно парични задължения. Този извод не се променя при различните редакции на чл. 6. От изложеното обаче не следва непременно, че дружеството е изпаднало в забава, доколкото са приложими общите правила на гражданското право. Според член 81, ал. 1 от ЗЗД длъжникът не отговаря, ако невъзможността за изпълнението се дължи на причина, която не може да му се вмени във вина. Общоизвестно  обстоятелство е, че в периода от 13.03.2020 г. до 13.04.2020 г. в България бе обявено извънредно положение заради пандемията от Ковид-19, като Със Заповед № РД-01-124/13.03.2020 г. на министъра на здравеопазването от 13.03.2020, изменяна многократно, в България бяха въведени редица противоепидемични мерки, свързани с преустановяване осъществяването на редица дейности на търговски обекти и центрове, забрана за напускане на населени места, ограничаване на пътуването между различни селища, включително чрез установяване на пропускателни пунктове. Показанията на свидетелят Т., които съдът кредитира като достоверни, установяват, че забавянето по процесния договор за строителство се дължи на отказ на подизпълнител, който е специалист по извършване на конкретна строителна дейност, която поради техническа последователност не е могло да бъде пропусната като фаза в строителството на обекта и заменена с друга дейност. Отказът на строителната бригада, наета като подизпълнител, се дължи на пандемичната обстановка и въведените от държавата ограничения. Съдът приема, че обявеното в страната извънредно положение и наложените във връзка с него рестриктивни мерки имат характер на непреодолима сила по смисъла на чл. 306, ал. 2 от Търговския закон, съгласно който непреодолима сила е непредвидено или непредотвратимо събитие от извънреден характер, възникнало след сключване на договор. Правната доктрина и съдебната практика приемат за форсмажорни обстоятелства събития от извънреден характер като природни бедствия, катастрофи, аварии и т.н., които застрашават живота и здравето на хората или околната среда. В случая е налице събитие от извънреден характер – световна пандемия, което е било непредвидимо за страните по договора и във връзка с което е обявено извънредно положение и са въведени ограничителни мерки от страна на държавата, които са непреодолими за изпълнителя - препятстват го в осъществяване на конкретна строителна дейност поради отказ на подизпълнител за и го затрудняват в организиране на заместващ подизпълнител. Свидетелят Т. посочва, че строителният процес е плануван още преди започването му, като част от дейностите не могат да се извършат преди да са завършени други, какъвто е настоящият случай с външното измазване на сградата. Ето защо съдът приема, че по делото се установява причинната връзка между събитието от извънреден характер (пандемията от Ковид-19 и въведените от държавата мерки) и забавеното изпълнение – срокът на забавата не превишава периода на извънредно положение и въведения национален локдаун и забавянето се дължи на закъсняло извършване на един от етапите на строителството (външно измазване на сградата), преди завършване на който не е могло да се пристъпи към следващи.

По изложените съображения по делото се установява, че дружеството-изпълнител е в забава за изпълнение на задължението поради последици, които не могат да му бъдат вменени във вина. Ето защо в полза на ответниците не е възникнало вземане за обезщетение за забавено изпълнение. На основание т. 4 от договора за учредяване на ипотека, след въвеждане на построената сграда в експлоатация, за ответниците е възникнало задължение да дадат съгласие за заличаване на ипотеката, тъй като ипотечното право се е погасило с изпълнение на задължението, което обезпечава. Ищецът има правен интерес да води иск, тъй като не разполага с друг начин да постигне заличаване на ипотеката без съгласието на ответниците (виж реш. № 431 от 08.11.2011 г. по гр.д. 1759/10 г. на ВКС, IV г.о. - във всички случаи, когато кредиторът отказва да даде съгласие за заличаване на ипотеката, въпреки че обезпеченото с нея задължение е изпълнено, може да бъде предявен отрицателен установителен иск, че ипотеката е погасена и в този случай заличаването на вписването става въз основа на влязлото в сила съдебно решение). В решение № 153/29.12.2016г. по т.д. № 896/2015 г. на ВКС, ІІ т.о. се приема, че правният интерес на собственика на имота, ипотекиран като обезпечение на чуждо задължение, да установи по исков реда, че задължението на длъжника не съществува, произтича от изричната норма на чл. 151 от ЗЗД, предвиждаща правото на собственика на имота, ипотекиран като обезпечение на чуждо задължение, да противопостави на кредитора всички възражения, с които разполага длъжникът.

Поради което съдът приема, че предявеният отрицателен установителен иск е основателен.

 

По иска по чл. 79, ал. 1 вр. с чл. 82 ЗЗД:

Доколкото е налице договорно неизпълнение (на т. 4 от договора за учредяване на ипотека) от страна на ответниците, в полза на ищеца е възникнало право да иска обезщетение за всички предвидими вреди, които са в причинна връзка с неизпълнението, в това число неимуществени (виж ТР № 4/2012 на ОСГТК на ВКС). Установява се от показанията на свидетеля Т., че в резултат от отказа за заличаване на ипотеката от ответниците, ищецът е преживял емоционално страдание, изразяващо се в страх да загуби единственото си жилище и че трябва да плати неустойка. Не може да се присъди обезщетение за твърдените от ищеца вреди, свързани с професионалната репутация на търговското дружество, в което той е едноличен собственик на капитала, тъй като вредите са на друго лице (юридическото). Съдът приема, че справедливият размер на обезщетението е в размер на 1000 лв., като за разликата до претендираните 3000 лв. искът следва да бъде отхвърлен. Размерът на обезщетението е съобразен и с икономическите условия в страната, продължителността на изпитаното от ищеца емоционално страдание.

 

По разноските:

На ищеца следва да се присъдят направените разноски, съразмерно с уважената част от исковете (първият иск на ищеца е уважен изцяло, а вторият – за 1/3 част). Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение е основателно. Определено съгласно чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1 от 2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения, дължимото възнаграждение е 4038,16. Делото се характеризира с ниска правна и фактическа сложност и не обосновава присъждане на хонорар в по-висок размер от минималния. Така дължимите на ищеца разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение са в размер на 3736,12 лв.

Ответникът претендира адвокатско възнаграждение, но не е представил договор за правна помощ и доказателства за заплащането му. Това не позволява присъждане на адвокатско възнаграждение съразмерно с отхвърлената част от исковете.

 

Поради което Софийският градски съд

 

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от С.И.Т., ЕГН **********, срещу И.Д.И., ЕГН **********, и Б.М.И., ЕГН **********, иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 179, ал. 1 ЗЗД, че не съществува ипотечно право, учредено с Нотариален акт № 37, том I, рег. № 2101, дело № 36 от 15.02.2019 г. на Нотариус М.Ш., рег. № 042 на НК, вписан на 15.02.2019 г. в Служба по вписванията – София под акт № 54, том IV, върху апартамент № 5, находящ се в сграда с адрес гр. София, ул. ********, с идентификатор на самостоятелния обект 68134.202.106.1.5, с площ от 91,89 кв. м., състоящ се от дневна, две спални, кухня, баня-тоалетна, тоалетна, антре и два балкона, при съседи: на същия етаж – 68134.202.106.1.6, под обекта – 68134.202.106.1.3, над обекта – 68134.202.106.1.8, като ПОСТАНОВЯВА заличаване на ипотеката от Службата по вписванията по реда на чл. 179, ал. 2 ЗЗД.

ОСЪЖДА И.Д.И., ЕГН **********, и Б.М.И., ЕГН **********, да заплатят на С.И.Т., ЕГН **********, както следва:

на основание чл. 79, ал. 1 вр. с чл. 82 ЗЗД, сумата от 1000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от неизпълнение на договорно задължение за съгласие за заличаване на договорна ипотека, учредена върху негов имот с Нотариален акт № 37, том I, рег. № 2101, дело № 36 от 15.02.2019 г. на Нотариус М.Ш., рег. № 042 на НК, вписан на 15.02.2019 г. в Служба по вписванията – София под акт № 54, том IV,

на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 3736,12 лв., представляваща съдебни разноски,

като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния претендиран размер от 3000 лв.

            Решението подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му чрез връчване на препис.

 

СЪДИЯ: