Р Е Ш Е Н И
Е
20.07.2018 г. Дупница
Номер Година Град
В ИМЕТО НА НАРОДА
III, НО
Районен съд – Дупница състав
23 май 2018
на Година
Светла Пейчева
В публично съдебно заседание в следния състав:
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
Райна
Боянова
2.
Секретар:
Председателя на
състава
Прокурор:
Сложи за разглеждане докладваното от
Н А Х 440 2018
дело № по описа за
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН
Д-р Н.В.К.,
ЕГН **********,*** на длъжност лекар
ординатор към анестезиологичен сектор в Хирургично отделение на „Многопрофилна
болница за активно лечение- „Св. Иван Рилски“ ЕООД, с адрес: обл. Кюстендил,
гр. Дупница, ул. „Св. Г.“ № 2, обжалва наказателно постановление № 27-177-3 от
22.12.2017г., издадено от Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция
„Медицински одит“, гр. София, с което му е наложено имуществено наказание-
„Глоба“ в размер на 1 000.00 (хиляда)
лева, за нарушение на Наредба №12 от 30.12.2015г. за утвърждаване на медицински
стандарт „Спешна медицина“, издадена от Министерството на здравеопазването
(отм.), Глава втора „Елементи на диагностично-лечебния процес в обхвата на
медицинската специалност „Спешна медицина“, Раздел IV „Други елементи на
диагностично-лечебния процес- преценки, диагностично-лечебни стъпки, клинично
документиране“, т.8 „ Клинично документиране на спешния случай“, т.8.1.
„Навременно, прегледно, кодирано по подходящ начин и точно отбелязване в
специфичния за дейността документооборот при спешен пациент на :
8.1.1. анамнестични данни за болния;
8.1.2. основно оплакване и абнормна клинична находка;
8.1.3. витални белези, документирани в динамика;
8.1.4. предварителна диагноза и планирани изследвания;
8.1.5. резултати от направените изследвания и тяхната интерпретация;
8.1.6. предприети терапевтични стъпки и действия;
8.1.7. заключение и клинично разрешаване на случая;
8.1.8. автор на клиничното документиране.“,
във връзка с чл.6, ал.1 от Закона за лечебните заведения.
В жалбата се претендира наказателното постановление да бъде отменено като релевира доводи за необоснованост и незаконосъобразност на наказателното постановление, като издадено при съществени нарушения на материалния и процесуалния закон.
Жалбоподателят е редовно призован, явява се лично и с упълномощен представител, като поддържат жалбата.
Въззиваемата страна по жалбата ИА „Медицински одит“- редовно призован, явява се процесуалния представител ю.к. Петков- който оспорва жалбата и моли за потвърждаване изцяло на атакуваното с нея НП като правилно, законосъобразно и обосновано.
Съдът след преценка на събраните по делото писмени доказателства и от показанията на свидетелите- актосъставителят С.Д.С., Г.Д.Д., Норка Гиздова, от становищата на процесуалните представители на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
В Изпълнителна агенция „Медицински одит“ постъпила жалба с вх. № МО 05-68/16.02.2017г., от г-жа Йорданка Кръстева, майка на Красимир Д. Кръстев, на 31фг. за качеството на оказаната медицинска помощ от лекари специалисти от „ МБАЛ- Св. Иван Рилски“ ЕООД. По този повод комисия от длъжностни лица на Изпълнителна агенция „Медицински одит“, е извършила проверка в лечебно заведение „МБАЛ- Св. Иван Рилски“ ЕООД, на основание Заповед № РД 27-177/09.05.2017г. на Изпълнителния директор на ИА „ Медицински одит“, като е изискана цялата медицинска и друга документация, относима към случая.
В резултат на извършената проверка е установено следното: касае се за пациент Красимир Д. Кръстев, на 31 години, който постъпва във ФСМП Дупница, по повод дълбоки порезни рани на дясна предмишница и загуба на съзнание. Пациентът е докаран със собствен транспорт. По повод на тежко общо състояние, на г-н Кръстев са поискани и осъществени консултативни прегледи от лекари специалисти на „МБАЛ- Св. Иван Рилски“ ЕООД. Имената на повиканите консултанти профилни специалисти са: д-р К.- анестезиолог, д-р Милев- невролог, д-р Таушански- ортопед и д-р Вуков- хирург. След прегледа от невролог се е приело, че най-вероятно се касае за отравяне с метилов алкохол и пациентът е транспортиран в „Пирогов“, гр. София от ФСМП гр. Дупница, след съгласието на неговите близки. В хода на проверката е установено, че на 24.12.2016г. е извършен консултативен преглед на Красимир Д. Кръстев, по искане на дежурния екип на ФСМП от д-р Н.К.. По време на проверката не са били открити записи от проведената консултация в медицинската или друга консултация касаеща случая.
В своето становище д-р Н.К. е записал следното: „На 24.12.2016. вечерта бях повикан във ФСМП по спешност. Отидох веднага. Касаеше се за пациент в кома, неконтактен и неадекватен с ниски стойности на RR и спонтанно дишане. Анамнестично, по данни на близките на пациента имал кръвозагуба от рана на ръката и употребил голямо количество алкохол с неизяснен произход. В момента раната на ръката беше превързана от хирурзите и нямаше активно кървене. Осигурих венозен източник и започнах вливане на водно-солеви разтвори и Гелофузин. Интубирах болния за да осигуря проходими дихателни пътища. Постепенно хемодинамиката се стабилизира, пациента дишаше спонтанно и сатурацията му беше нормална. След преглед на невролог д-р Милев се прие, че най-вероятно се касае за отравяне с метилов алкохол и бе решено пациента да бъде транспортиран в „ Пирогов“ гр. София от ФСМП гр. Дупница. Близките на пациента дадоха съгласие той да бъде транспортиран.“
Документите, които се попълват при оказване на спешна медицинска помощ на пациент в спешно състояние са регламентирани в Наредба №25 от 04.11.1999г. за оказване на спешна медицинска помощ, издадена от министерството на здравеопазването. Съгласно чл.15, ал.1, т.3 на Раздел IV „ Документация“ от Наредба №25 от 04.11.1999г. за оказване на спешна медицинска помощ, издадена от Министерството на здравеопазването, „Екипите за спешна медицинска помощ попълват: “Фиш за спешна заявка“ при всяко изпълнение на повикване на спешен медицински транспорт. В съответствие с цитираната разпоредба резултатите от извършената консултация трябва да се вписват в „Отчет за извършена консултация“, документ който е неразделна част към „Фиш за спешна заявка“, съгласно приложение №5 към чл.15, ал.1, т.3 от Наредба №25 от 04.11.1999г., за оказване на спешна медицинска помощ, издадена от Министерството на здравеопазването.
Съобразявайки гореизложеното д-р Н.К. е нарушил Наредба №12 от 30.12.2015г. за утвърждаване на медицински стандарт „Спешна медицина“, издадена от Министерството на здравеопазването, Глава втора „Елементи на диагностично-лечебния процес в обхвата на медицинската специалност „Спешна медицина“, Раздел IV „Други елементи на диагностично-лечебния процес- преценки, диагностично-лечебни стъпки, клинично документиране“, т.8 „ Клинично документиране на спешния случай“, т.8.1. „Навременно, прегледно, кодирано по подходящ начин и точно отбелязване в специфичния за дейността документооборот при спешен пациент на :
8.1.1. анамнестични данни за болния;
8.1.2. основно оплакване и абнормна клинична находка;
8.1.3. витални белези, документирани в динамика;
8.1.4. предварителна диагноза и планирани изследвания;
8.1.5. резултати от направените изследвания и тяхната интерпретация;
8.1.6. предприети терапевтични стъпки и действия;
8.1.7. заключение и клинично разрешаване на случая;
8.1.8. автор на клиничното документиране.“,
във връзка с чл.6, ал.1 от Закона за лечебните заведения.
Нарушението е установено на 23.05.2017г. в ФСМП Дупница, с адрес: обл. Кюстендил, гр. Дупница, ул. „Св. Г.“ №2.
Нарушението е извършено на 24.12.2016г.
Нарушението е извършено за първи път.
За установеното нарушение е съставен Акт за установяване на административно нарушение № А 27-177-3/04.07.2017г.
Към АУАН № А 27-177-3/04.07.2017г. като доказателствен материал са приложени следните документи:
1. Заповед
№ РД 27-177/09.05.2017г. на Изпълнителния директор на ИАМО;
2. Тетрадка
протоколна на ФСМП- гр. Дупница;
3. Становище
от д-р. Н.В.К.;
На основание чл.40, ал.1 от ЗАНН, с писмо изх. № МО 07-151/19.06.2017г., по описа на Изпълнителна агенция „Медицински одит“, д-р К. е поканен да се яви на 04.07.2017г. в сградата на ИАМО за съставяне и връчване на АУАН.
На основание чл.40, ал.1 от ЗАНН, Акт за установяване на административно нарушение № А 27-177-3/04.07.2017г., е съставен и връчен на д-р Н.К., в негово присъствие. В графа за възражения и обяснения, нарушителят е написал, че ще предостави писмени възражения.
В законоустановения тридневен срок по чл.44, ал.1 от ЗАНН е постъпило писмено възражение № В 27-177-3/10.07.2017г., срещу АУАН № А 27-177-3/04.07.2017г. Възражението е подадено от заинтересовано лице, но тъй като с него не се представени нови факти и обстоятелства е оставено без уважение. Въз основа на акта е издадено обжалваното наказателно постановление.
В АУАН не са установени имуществени вреди от нарушенията.
След направената преценка административнонаказващия орган е счел, че не са налице предпоставките на чл. 28 от ЗАНН, тъй като се касае за особен вид обществени отношения, свързани с постоянен риск за живота и здравето на хората. Общественият интерес при предоставяне на медицинска помощ и упражняване на медицинската професия спрямо всеки един пациент е несъмнен. Не случайно всички аспекти на медицинската дейност са детайлно разписани на законово и подзаконово ниво. За важността на обезпечаване на отношенията, които възникват между медицински лица, от една страна, и пациенти, от друга, свидетелства и изрично регламентираните от страна на законодателя на императивните изисквания в Наредба №3 от 06.10.2017г. за утвърждаване на медицински стандарт „Спешна медицина“, във връзка с чл.6, ал.1 от Закона за лечебните заведения.
Посочено е, че с описаната фактическа обстановка в Акт за установяване на административни нарушения № А 27-177-3/04.07.2017г. деяние е безспорно установено, същото се доказва от приложените в съвкупност доказателства и след преценка на предвидените в чл.27, ал.2 от ЗАНН предпоставки, съобразявайки вида и характера на извършеното нарушение, поради което на основание чл.53 от ЗАНН, и на основание чл.116, ал.1 от Закона за лечебните заведения, във връзка с чл.177 от Закона за лечебните заведения е наложено административно наказание на нарушителя.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Жалбата е допустима, подадена е от лице което има право на жалба и в законоустановения срок от връчване на Наказателното постановление.
От приложените по делото доказателства се установява компетентността на административно наказващия орган. Компетентността на актосъставителя произтича директно от приетата по делото оправомощителна заповед № РД-27-177/19.05.2017г. При съставянето на АУАН и издаването на НП не са нарушени сроковете по чл.34 от ЗАНН. АУАН е съставен на 04.07.2017г., а НП е издадено на 22.12.2017г., тоест преди изтичане на давностните срокове, предвидени в чл.34 от ЗАНН. Не са допуснато съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на нарушителя. Фактическата обстановка, изложена в АУАН, изцяло кореспондира на тази посочена в НП.
Фактическата обстановка, съдът прие за установена въз основа на показанията на всички разпитани в хода на съдебното следствие свидетели, а именно актосъставителят С.С.Г.Д. и Норка Гиздова, както и приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства- АУАН № А 27-177-3/04.07.2017г., Наказателно постановление № НП 27-177-3/22.12.2017г., Заповед за компетентност на актосъставителя № РД 27-177/19.05.2017г, тетрадка протоколна ФСМП- гр. Дупница, Възражение с вх. № В 27-177-3/10.07.2017г.
Показанията на всички разпитани по делото свидетели установяват факти, включени в предмета на доказване по делото.
Съдът намира, че не е основателно направеното от процесуалния представител на жалбоподателя възражение за допуснато от органите административнонаказателното производство нарушение на процесуалните правила. В наказателното постановление е цитирано, че д-р Н.К. е нарушил чл.116, ал.1 от Закона за лечебните заведения ЗЛЗ), който гласи, че всяко административнонаказателно отговорно лице, което извършва дейност по болнична медицинска помощ в нарушение на разпоредбите на този закон или на нормативните актове по прилагането му, се наказва с глоба от 1000 до 5000 лв. Неправилно е възражението, че административнонаказващия орган не е отчел факта, че адресат на задължението по чл.6, ал.1 от ЗЛЗ (за осъществяване на дейност при спазване на медицински стандарти), е лечебно заведение по смисъла на чл. 2, ал.1 от ЗЛЗ, а не медицинските и другите специалисти, които работят в лечебното заведение.
В ДВ бр. 72 от 2015 г. чл. 6, ал. 1 от ЗЛЗ е изменен, с което изменение е посочено,
че не самодейността на лечебните заведения, а и на медицинските и другите специалисти, които работят в тях, се осъществява при спазване на медицинските стандарти за качество на оказваната медицинска помощ и осигуряване защита на правата на пациента. Медицинските стандарти се утвърждават с наредби на министъра на здравеопазването. В чл. 2, ал. 1 от с.з. е дадено определение на понятието лечебно заведение, а не по отношение на кого се осъществява контрол относно дейността му, респ. при неспазване на съответните правила се търси съответната отговорност. В този смисъл съдът не приема за основателни съжденията на процесуални представител на жалбоподателя, че след като задълженото лице по предписанието в ЗЛЗ и в утвърдения медицински стандарт правило за поведение е лечебно заведение, за неизпълнение на законово регламентираното задължение по чл.6, ал.1 от ЗЛЗ, отговорност е следвало да се търси именно от лечебното заведение, а не на Д-р К., който е действал в качеството на лекар ординатор към анестезиологичен сектор в Хирургично отделение, и респ. в това му качество не е бил субект на задължението по чл.6, ал.1 от ЗЛЗ и не е била предвидена възможност за неговото санкциониране за допуснато от лечебното заведение нарушение на чл.6, ал.1 от ЗЛЗ, следователно, че той не може да бъде субект на административнонаказателна отговорност по чл.116, ал.1 от ЗЛЗ за нарушение на чл.6, ал.1 от ЗЛЗ. Цитираната съдебна практика касае случаи преди изменението на чл. 6, ал. 1 от ЗЛЗ, когато не са били включени медицинските и другите специалисти, на което е вменено, че следва да осъществяват дейността си при спазване на медицинските стандарти за качество. Към датата на установяване на деянието д-р К. е имал персонално задължение да спази правилата предвидени в Наредба №12 от 30.12.2015г. за утвърждаване на медицински стандарт „Спешна медицина“, издадена от Министерството на здравеопазването, Глава втора „Елементи на диагностично-лечебния процес в обхвата на медицинската специалност „Спешна медицина“, Раздел IV „Други елементи на диагностично-лечебния процес- преценки, диагностично-лечебни стъпки, клинично документиране“, т.8 „ Клинично документиране на спешния случай“, т.8.1. „Навременно, прегледно, кодирано по подходящ начин и точно отбелязване в специфичния за дейността документооборот при спешен пациент на :
8.1.1. анамнестични данни за болния;
8.1.2. основно оплакване и абнормна клинична находка;
8.1.3. витални белези, документирани в динамика;
8.1.4. предварителна диагноза и планирани изследвания;
8.1.5. резултати от направените изследвания и тяхната интерпретация;
8.1.6. предприети терапевтични стъпки и действия;
8.1.7. заключение и клинично разрешаване на случая;
8.1.8. автор на клиничното документиране“, като документите, които се попълват при оказване на спешна медицинска помощ на пациент в спешно състояние изрично са регламентирани в Наредба №25 от 04.11.1999г. за оказване на спешна медицинска помощ, издадена от министерството на здравеопазването. Съгласно чл.15, ал.1, т.3 на Раздел IV „ Документация“ от Наредба №25 от 04.11.1999г. за оказване на спешна медицинска помощ, издадена от Министерството на здравеопазването, „Екипите за спешна медицинска помощ попълват: “Фиш за спешна заявка“ при всяко изпълнение на повикване на спешен медицински транспорт. В съответствие с цитираната разпоредба резултатите от извършената консултация трябва да се вписват в „Отчет за извършена консултация“ документ, който е неразделна част към „Фиш за спешна заявка“, съгласно приложение №5 към чл.15, ал.1, т.3 от Наредба №25 от 04.11.1999г., за оказване на спешна медицинска помощ, издадена от Министерството на здравеопазването. По делото безспорно е установено, че е налице нарушение, авторството на деянието, спазени са императивните изисквания на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, като е описано подробно нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, както и коя правна норма е нарушена.
Административнонаказващия орган е изложил съображения относно невъзможността да бъде приложена разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, като е приел, че случаят не е маловажен по смисъла на закона. Изложил е подробни мотиви в тази посока, като възражението на процесуалния представител на жалбоподател в тази посока, че липсват мотиви е несъстоятелно. Настоящият съдебен състав счита, че мотивите са относими към случая, като прие, че деянието засяга особен вид обществени отношения, свързани с постоянен риск за живота и здравето на хората, поради което не случайно всички аспекти от медицинската дейност, спрямо всеки пациент индивидуално, са разписани на законово и подзаконово ниво. В настоящия случай това са Наредба №12 от 30.12.2015г. за утвърждаване на медицински стандарт „Спешна медицина“, издадена от Министерството на здравеопазването (отм.), но същите правила са регламентирани в Наредба № 3 от 06.10.2017 г. за утвърждаване на медицински стандарт „Спешна медицина“, издадена от Министерството на здравеопазването (в сила от 06.10.2017 г.), във вр. с чл. 6, ал. 1 от Закона за лечебните заведения. В тази връзка следва да бъде подчертано, че административнонаказващия орган правилно е приложил законовия акт действащ към датата на извършване на нарушението, съгласно принципа установен в чл. 3, ал. 1 от ЗАНН, доколкото към датата на издаване на НП е последвал нов нормативен акт, в който са уредени по идентичен начин изискванията относно спазване на медицинските стандарти за качество на оказваната медицинска помощ и осигуряване защита на правата на пациента, така както са уредени в отменената Наредба №12 от 30.12.2015г. за утвърждаване на медицински стандарт „Спешна медицина“, издадена от Министерството на здравеопазването, поради което съдът счита, че административнонаказващия орган е приложил правилно материално правния закон.
По изложените по-горе съображения жалбата се явява основателна, с оглед на което процесното наказателно постановление следва да бъде потвърдено.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 27-177-3/22.12.2017г., издадено от проф. д-р Златица Георгиева Петрова, Изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „Медицински одит“- гр. София, с което на основание чл.116, ал.1 от Закона за лечебните заведения, във връзка с чл.117 от Закона за лечебните заведения, с което на д-р Н.В.К., с ЕГН**********, с настоящ адрес: ***, с настояща месторабота „Многопрофилна болница за активно лечение- Св. Иван Рилски“ ЕООД, с адрес гр. Дупница, ул. „Св. Г.“ №2, на длъжност лекар ординатор към анестезиологичен сектор в Хирургично отделение, е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 1000.00 ( хиляда) лева, в нарушение на Наредба №12 от 30.12.2015г. за утвърждаване на медицински стандарт „Спешна медицина“ (отм.), издадена от Министерството на здравеопазването, Глава втора „Елементи на диагностично-лечебния процес в обхвата на медицинската специалност „Спешна медицина“, Раздел IV „Други елементи на диагностично-лечебния процес- преценки, диагностично-лечебни стъпки, клинично документиране“, т.8 „ Клинично документиране на спешния случай“, т.8.1. „Навременно, прегледно, кодирано по подходящ начин и точно отбелязване в специфичния за дейността документооборот при спешен пациент на :
8.1.1. анамнестични данни за болния;
8.1.2. основно оплакване и абнормна клинична находка;
8.1.3. витални белези, документирани в динамика;
8.1.4. предварителна диагноза и планирани изследвания;
8.1.5. резултати от направените изследвания и тяхната интерпретация;
8.1.6. предприети терапевтични стъпки и действия;
8.1.7. заключение и клинично разрешаване на случая;
8.1.8. автор на клиничното документиране.“, във връзка с чл.6, ал.1 от Закона за лечебните заведения, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд гр. Кюстендил, по реда и на основанията посочени в АПК, в
14-ет дневен срок, считано от деня на получаване на съобщението от страните, че
решението е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: