Решение по дело №453/2021 на Апелативен съд - Пловдив

Номер на акта: 1
Дата: 4 януари 2022 г.
Съдия: Стоян Атанасов Германов
Дело: 20215000500453
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 19 август 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1
гр. Пловдив, 04.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Станислав П. Георгиев
Членове:Мария П. Петрова

Стоян Ат. Германов
при участието на секретаря Анна Д. Стоянова
като разгледа докладваното от Стоян Ат. Германов Въззивно гражданско
дело № 20215000500453 по описа за 2021 година
Производство по чл. 258 и следващите от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба с вх.№ 269511/17.03.2021 г. от Н. ЯН. ВЛ. с
ЕГН - ********** и М. Б. ВЛ. с ЕГН – **********, двамата с адрес град П.,
ул. „С.“ № 19, представлявани от адвокат Е.Б. Т., АК – П. против Решение №
260269/24.02.2021 г. по гр.д. 1343/2020 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив,
с което е признато за установено по отношение на Н. ЯН. ВЛ. с ЕГН -
**********, и М. Б. ВЛ. с ЕГН – ********** - и двамата с адрес: град П., ул.
„Н. В.“ № 92, бл. Е-211, ет. 5, ап. 96, КР. Д. ГР. с ЕГН - **********, ЦВ. Н.
ГР. с ЕГН - **********, и К. Д. ГР. с ЕГН – ********** - и тримата с адрес:
град П., ул. „П.“ № 19, СН. Т. Б. с ЕГН - ********** с адрес град П., ул.
„Й.Ш.“ № 8а, П.Т. Б. с ЕГН - ********** и М.А. Б. с ЕГН – ********** - и
двамата с адрес: село К., община П., област П., ул. „..“ № 5, Й. В. Б. с ЕГН -
..... и Т. Б. Н. с ЕГН – ********** - и двете с адрес: град П., ж.к. Т. № 73, вх.
А, ет. 6, ап. 16, че З. СТ. Г. с ЕГН - **********, П. АНГ. Г. с ЕГН -
********** и К. АНГ. Г. с ЕГН – ********** - и тримата с адрес: град П., ул.
„П.“ № 19, ет. 1, са съсобственици, на основание придобивна давност,
упражнявана през периода от 1994 г. до 08.03.2012 г . от ищцата З. СТ. Г. и
съпруга й А.З. Г., починал на 08.03.2012 г. и наследяване на следните
недвижими имоти: Самостоятелен обект в сграда с идентификатор .. по
кадастралната карта и кадастралните регистри на град П., община П., област
П., одобрени със Заповед РД-18-48/03.06.2009 г. на Изпълнителния директор
1
на АГКК, с последно изменение на кадастралната карта и кадастралните
регистри засягащо самостоятелния обект: от 15.10.2019 г., с адрес на
самостоятелния обект: град П., район „.“, п.к. ..., ул. “П.” № 19, ет. 2, находящ
се в сграда с идентификатор № ...., с предназначение - жилищна сграда -
многофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор ....., с
предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива
на обекта: 1, с посочена в документа площ от 149.95 кв.метра, с прилежащи
части: изба № 6, с площ 9,10 кв.метра, изба № 5, с площ 5,95 кв.метра,
таван № 1, с площ 26.80 кв.метра и 21,78% идеални части от общите
части на сградата, ниво: 1, стар идентификатор: няма, при съседни
самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: няма, под обекта: ......2.7,
...., ....9, ....5 и ....6, под обекта: ....2; самостоятелен обект в сграда с
идентификатор № ....7 по кадастралната карта и кадастралните регистри на
град П., община П., област П., одобрени със Заповед РД-18-48/03.06.2009 г. на
Изпълнителния директор на АГКК, с последно изменение на кадастралната
карта и кадастралните регистри засягащо самостоятелния обект: от 15.10.2019
г., с адрес на самостоятелния обект: град П., район „.“, п.к. ..., ул. „П.” 19,
ет. 1, гараж За, находящ се в сграда с идентификатор № .... с предназначение
— жилищна сграда - многофамилна, разположена в поземлен имот с
идентификатор ....., с предназначение на самостоятелния обект: гараж в
сграда, брой нива на обекта: 1, с посочена в документа площ от 17.24
кв.метра, с прилежащи части: 2.05% ид. части от общите части на сградата,
ниво: 1, стар идентификатор: няма, при съседни самостоятелни обекти и
сградата: на същия етаж: ..., ..., под обекта: няма, над
обекта:56784.532.767.2.1; 1/8 идеална част от поземлен имот с
идентификатор ..... по КККР на град П., община П., област П., одобрени със
Заповед РД-18-48/05.06.2009 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с
последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри
засягащо поземления имот: от 17.05.2016 г., с адрес: град П., район „.“, ул.
„П.“ № 19, с площ: 745 кв.метра, с трайно предназначение на територията:
Урбанизирана, с начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м/,
номер по предходен план: ..., квартал 65, парцел: ..., при съседи - поземлени
имоти с идентификатори: ......, за който поземлен имот е отреден УПИ ...., в
кв. 65 по плана на гр. П., при квоти в съсобствеността – 4/6 идеални части
за З. СТ. Г. и по 1/6 идеални части за П. АНГ. Г. и К. АНГ. Г., като са
осъдени Н. ЯН. ВЛ. с ЕГН - ********** и М. Б. ВЛ. с ЕГН – ********** - и
двамата с адрес град П., ул. „Н. В.“ № 92, бл. Е-211, ет. 5, ап. 96, да заплатят
на З. СТ. Г. с ЕГН - **********, П. АНГ. Г. с ЕГН - ********** и К. АНГ. Г. с
ЕГН – ********** сумата от 7521,20 лева /седем хиляди петстотин двадесет
и един лева и двадесет стотинки/, представляваща разноски за
производството по гр. дело № 1343/2020 г. по описа на Окръжен съд-
Пловдив. Изразява се становище, че решението е недопустимо, неправилно
поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на
съдопроизводствените правила. В жалбата се излагат доводи, че ищците не са
2
доказали непрекъснато, спокойно и необезпокояване владение с намерение за
своене в продължение на десет години. Не е било доказано и кога сградата е
завършена в степен „груб строеж“. Счита се, че искът би бил допустим само
когато, след постановеното по него решение не би било необходимо
провеждане на друго производство за уреждане на собствеността. Не е имало
достатъчно доказателства, установяващи владение, включително и по
отношение на изби, тавански помещения и гараж. Цитират се решения на
ВКС, анализират се събрани по делото доказателства. Твърди се наличие на
ЖСК. Коментира се, че присъждането на разноските в първоинстанционното
производството следвало да бъде съразмерно между всички ответници. Моли
се за отмяна на атакуваното решение.
Въззиваемите страни КР. Д. ГР., ЦВ. Н. ГР., К. Д. ГР., СН. Т. Б., Й. В. Б.,
Т. Б. Н., П.Т. Б. и М.А. Б. изразяват становище за правилност на
първоинстанционното решение, както и че следва въззивната жалба да бъде
оставена без уважение. Възразяват против искането на въззивниците да бъдат
присъждани разноски в тяхна тежест, тъй като са признали исковете и с
поведението си не са дали повод за завеждане на делото.
Постъпил е отговор от първоначалните ищци и въззиваеми З. СТ. Г., П.
АНГ. Г. и К. АНГ. Г., в който считат, че въззивната жалба е неоснователна, а
решението - валидно, допустимо и правилно, като молят същото да бъде
оставено в сила. Излагат аргументи, опровергаващи доводите в жалбата.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за
установено следното:
Предявени са пред Окръжен съд - Пловдив искове с правно основание
чл. 124, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗС с ищци З. СТ. Г., П. АНГ. Г. и
К. АНГ. Г.. Молят да бъде постановено решение, с което да бъде признато за
установено по отношение на ответниците Н. ЯН. ВЛ. и М. Б. ВЛ., както и по
отношение на КР. Д. ГР., ЦВ. Н. ГР., К. Д. ГР., СН. Т. Б., Й. В. Б., Т. Б. Н.,
П.Т. Б. и М.А. Б., че ищците са съсобственици на основание придобивна
давност, упражнявана през периода от 26.01.1994 г. до 08.03.2012 г. от ищцата
З.Г. и съпруга й А.З. Г. (починал) и наследяване на следните недвижими
имоти намиращи се в град П., ул. „П.“: жилище, апартамент с идентификатор
№ .. с площ от 149.95 кв.метра, с прилежащи части: изба № 6, с площ 9,10 кв.
метра, изба № 5, с площ 5,95 кв.метра, таван № 1, с площ 26.80 кв.метра и
21,78% идеални части от общите части на сградата; гараж с идентификатор
№ ....7 с площ от 17.24 кв.метра, с прилежащи части: 2.05% ид. части от
общите части на сградата; 1/8 идеална част от поземлен имот с
идентификатор ....., с площ от 745 кв.метра при квоти – 4/6 идеални части за
З. СТ. Г. и по 1/6 идеални части за ищците П. АНГ. Г. и К. АНГ. Г.. В
условията на евентуалност, в случай че бъде прието, че положителния
установителен иск е недопустим, е направено искане да бъде постановено
съдебно решение, по силата на което да бъде признато за установено в
отношенията между ищците и ответниците, че ответниците Н. и М. В.и не са
3
собственици на гореописаните недвижими имоти.
Първоначалната искова претенция се основава на твърдения, че през
1990 г. М.Т. и С.Б., в качеството си на собственици на гореописаното дворно
място, незастроено към онзи момент, са продали по 1/8 идеална част от него
на Д.П. Г., К.П. Г., К. Д. ГР., Б.Т. Б., П.Т. Б. и Н. ЯН. ВЛ. срещу насрещното
задължение приобретателите да построят четириетажна жилищна сграда, като
всяка от прехвърлителките получи по един апартамент от втори жилищен
етаж – съответно от източната и от западната част на проектираната в парцела
жилищна сграда, и по един гараж, а останалите апартаменти – три в западната
и три в източната част на проектираната сграда, ведно с гаражи и прилежащи
избени и тавански помещения да останат в собственост на приобретателите.
Твърди се, че сградата е била изградена в груб строеж към 1993 г., като
съсобствениците тогава били постигнали съгласие как да се разпредели
жилищната площ. Твърдят, че в дял на Н.В. се паднал „жилищен етаж първи,
гараж от западната част на сградата между гаражите на М.С.Т. и П.Т. Б.,
таванско помещение под наименование /по план/ таванско складово
помещение, избено помещение - откъм ул. „С. и ч.“ под гаража на Б.Т. Б.. В
исковата молба се сочи, че на 26.01.1994 г. ответниците Н. и М. В.и сключили
с А.З. Г. – съпруг на ищцата З.Г. и баща на останалите двама ищци,
предварителен договор за покупко- продажба на недвижим имот, по силата на
който В.и продали на Г. 1/8 идеална част от дворно място, цялото с площ 738
кв.метра, застроено и незастроено, находящо се в град П., ул. „П.“ № 19,
съставляващо парцел .... в кв. 65 по действащия регулационен план на кв.
Х.С. – юг-П., заедно с 1/8 идеална част от построената в същото дворно място
четириетажна масивна жилищна сграда, построена съгласно одобрен
архитектурен проект и строително разрешение, като купувачът е заплатил в
деня на подписване на предварителния договор сумата от 450000 лева.
Твърди се, че владението на имота било предадено в деня на сключването на
предварителния договор, като страните по предварителния договор се
уговорили, че при извършване на делба на жилищната сграда купувачът ще
може да претендира за жилището на първия жилищен етаж от западната част
на сградата, за гараж от западната част на сградата, между гаражите на М.С.Т.
и П.Т. Б., таванско помещение под наименование по плана „таванско
складово помещение“, избено помещение откъм ул. „П.“ под гаража на Б. Б..
Сочи се, че от 26.01.1994 г., когато е предадено владението върху процесните
имоти, до настоящия момент ищците владеят описаните по-горе недвижими
имоти; че от 1997 г. били декларирали имоти и оттогава плащали данъци за
тях. Твърдят, че през годините никой не е оспорвал владението им и не е
имало претенция от трети лица, включително от ответниците. Твърди се в
исковата молба, че ответниците са извършили доброволна делба на
построената в описания поземлен имот жилищна сграда само между тях и без
участието на ищците. Оттук произтичал и правният им интерес за
предявяване на исковете, като се сочи че доброволната делба е фактическо
действие, което смущава тяхното право на собственост.
4
В срока по чл. 131 ГПК ответниците КР. Д. ГР., ЦВ. Н. ГР., К. Д. ГР.,
СН. Т. Б., Й. В. Б., Т. Б. Н., П.Т. Б. и М.А. Б. са подали отговори, в които са
заявили, че признават придобитото по давност и по наследство право на
собственост на ищците върху процесните недвижими имоти, както и че
твърдят, че ответниците Н. и М. В.и са собственици на процесните обекти. Не
оспорват, че ищците живеят в процесното жилище от 1994 г., като до смъртта
на А. Г. всички ищци са живели там, около 2-3 години след неговата смърт
неговите деца са заминали да живеят в Америка, а ищцата З.Г. продължава да
живее в жилището и досега. Не оспорват, че ответниците Н. и М. В.и никога
не са живели в това жилище. Твърдят, че А. и З. Г.и са влезли във владение на
построената в груб строеж сграда и те са извършили всички довършителни
работи в описаните в исковата молба апартамент и гараж. Смятат, че с
поведението си те не са дали повод за завеждане на настоящото дело, че
извършването на доброволна делба е необходимо на самите тях, доколкото
сградата е построена в съсобствено дворно място и по приращение става
съсобствена на всички съсобственици на земята, да може всеки от
съсобствениците да стане изключителен собственик на обектите, които
ползва. Твърдят, че независимо от това те не оспорват правото на собственост
на ищците по отношение на процесните обекти и че спор относно правото на
собственост върху процесните обекти ищците имат само с ответниците Н. и
М. В.и.
В своя отговор на исковата молба ответниците Н. ЯН. ВЛ. и М. Б. ВЛ.
са оспорили исковете като недопустими, евентуално като неоснователни.
Изразяват несъгласие, че ищците са собственици на процесните недвижими
имоти. Твърдят, че те са носители на правото на собственост върху имоти,
като твърдят че се легитимират като собственици с два титула за собственост
– нотариален акт от 10.10.1990 г., с който закупуват 1/8 идеална част от
правото на собственост върху празното дворно място срещу задължението
при извършването на строежа да се построи за прехвърлителката М.Т.
апартамент на втори жилищен етаж, и нотариален акт за делба на съсобствен
недвижим имот от 07.08.2020 г., с който всички съсобственици на поземления
имоти са разпределили реалните дялове от построените в имота сгради и
всеки един от съсобствениците е станал изключителен собственик на
посочения в нотариалния акт недвижим имот и по силата на който нотариален
акт за доброволна делба на ответниците са предоставени в дял процесните
недвижими имоти. Оспорват твърдяната придобивна давност, упражнявана от
ищцата З.Г. и съпруга й А. Г. за периода от 26.01.1994 г. до 08.03.2012 г.,
както и обстоятелството, че сградата е била завършена в степен „груб
строеж“ на 26.01.1994 г., като твърдят, че няма доказателства към коя дата
сградата е изградена на етап „груб строеж“, за да може същата да бъде годна
за ползване и съответно да може ищците да се позовават на владение. В.и са
оспорили действителността на представения предварителен договор за
продажба на недвижим имот от 1994 г. с твърдения, че не е подписван от
ответниците. Твърдят, че предварителният договор е нищожен на основание
5
липса на предмет и липса на съгласие. Заявяват, че придобивната давност е
прекъсната с иск, като твърдят че през 1996 г. е вписана искова молба срещу
всички купувачи по нотариалния акт от 10.10.1990 г., а през 1999 г. е
образувано второ дело с номер 1711/1999г. по описа на Окръжен съд-
Пловдив. Твърдят, че процесните имоти били декларирани на името на
ответниците и същите са заплащали дължимите за имота данъци. Молят със
съдебния си акт съда да приеме недопустимост на исковете, евентуално да
бъдат отхвърлени като неоснователни.
По твърденията на въззивниците за недопустимост на исковете, поради
необходимост от провеждане на друго производство за уреждане на
собствеността: не се конкретизира какво би било това друго производство.
Ако се има предвид липса на правен интерес за завеждане на установителен
иск за собственост при възможност за предявяване на осъдителен иск, то този
проблем е решен с т. 2 от ТР 8/27.11.2013 г. по тълк.д. 8/2012 г. на ОСГТК на
ВКС, като се приема наличие на правен интерес и без да се предявява
осъдителен иск. В конкретния случай по делото е безспорно, че
първоначалните ищци са във владение на процесните имоти, което прави
безпредметен осъдителния иск. Процесуалното и извънпроцесуалното
поведение на въззивниците, а именно оспорване на претендираното от
ищците право на собственост определя наличието на правен интерес от
провеждане на настоящето производство. Делбата на отделните обекти на
собственост в жилищната сграда между ответниците и без участие на ищците,
видно от представеният нотариален акт от 07.08.2020 г. потвърждава
заинтересуваността им.
Относно твърденията за неправилност на обжалвания съдебен акт:
Окръжният съд е обосновал решението си на правилно приети от него
факти, че дворното място е било незастроено и че строежът по стопански
начин на четириетажна жилищна сграда с гаражи, в парцел № VІ, кв. № 65 по
плана на кв. „Х.С. – юг“ в П. е реализиран от съсобственици М.Т., С.Б. Д.П.
Г., К.П. Г., К. Д. ГР., Б.Т. Б., П.Т. Б. и Н. ЯН. ВЛ., след издадено строително
разрешение, съгласно одобрени проекти. Ищците са наследници на А.З. Г.,
починал на 08.03.2012г. През 1990 г. М.Т. и С.Б., в качеството си на
собственици на гореописаното дворно място, незастроено към този момент, са
продали по 1/8 идеална част от него на Д.П. Г., К.П. Г., К. Д. ГР., Б.Т. Б., П.Т.
Б. и Н. ЯН. ВЛ. срещу насрещното задължение приобретателите да построят
четириетажна жилищна сграда, като всяка от прехвърлителките получи по
един апартамент от втори жилищен етаж – съответно от източната и от
западната част на проектираната по КЗП в парцела жилищна сграда, и по едни
гараж, а останалите апартаменти – три в западната и три в източната част на
проектираната сграда, ведно с гаражи и прилежащи избени и тавански
помещения да останат в собственост на приобретателите С договор за
доброволна делба, сключен на 07.08.2020 г. между ответниците, в дял на
ответниците Н. и М. В.и се поставят в собственост процесните недвижими
6
имоти - самостоятелни обекти в сграда.
Въпрос, относим към началото на твърдяната придобивна давност е
установяването в кой момент сградата е била изградена в груб строеж. С
оглед твърденията на въззивниците досежно необходимост от установяване
изграждането на сградата в груб строеж чрез протокол на компетентната
(общинска) администрация, следва да се отбележи, че в закона не е
предвидено обратно действие на разпоредбата на чл. 181, ал. 2 от ЗУТ, т.е.
установяването на грубия строеж преди влизането в сила на ЗУТ може да
става с всички доказателствени средства, включително и със свидетелски
показания - Р-277/28.06.2012 г. по гр.д. 259/2012 г. на ВКС, ГК, I го.
Представено е удостоверение от „П.и.“ АД, като упражняващ инвеститорски
контрол, издадено на въззивника Н.В., че към 05.10.1993 г. въпросната сграда
е изградена в груб строеж. От разпитани пред ПОС свидетели става видно, че
сградата е извършена в груб строеж към 1993 г. до покрив включително и че
ищците владеят и ползват като свои процесните имоти от 1994 г. Самите
ответници К.Г., Ц.Г., К.Г., С.Б., Й.Б., Т.Н., П. Б. и М.Б. с отговорите на
исковата молба признават, че към 1994 г. сградата е била завършена на етап
груб строеж. По делото са приети като писмени доказателства и нотариално
заверени декларации от 29.11.1993 г. на К.Г., Д. Г., Д. Г., Ц.Г., К.Г. Й.Б., П. Б.
и М.Б., видно от които деклараторите заявяват, че в съсобственото им дворно
място е построена четириетажна масивна желязо-бетонна жилищна сграда. И
тъй като моментът на достигане завършеност на сградата в груб строеж е и
моментът, от който може да се придобиват в собственост самостоятелни
обекти в нея въз основа на давностно владение, както и да бъдат предмет на
разпоредителни сделки, правилно ПОС е приел, че началото му в конкретния
спор е от 1994 г.
Не се доказаха твърденията на въззивниците за наличие на
жилищностроителна кооперация. Не се установи да е регистрирана такава
съгласно чл. 8, ал. 1 от ЗЖСК. Затова и всички доводи на въззивниците
свързани с правния статут на ЖСК, който е неприложим в настоящия случай,
са неоснователни, включително и относно прекъсване на придобивната
давност. Не се установи прекъсване на давността и с оглед представените по
делото доказателства за образувано гр.д. 4766/1996 г. на Пловдивски районен
съд, приключило през 2006 г. с неуважаване на предявени искове от
първоначалните собственици на терена по чл. 87, ал. 3 от ЗЗД и чл. 108 от ЗС,
както с оглед различния предмет, така и рer argumentum a contrario съгласно
разпоредбата на чл. 116, б. „б“ от ЗЗД.
Видно от приобщените доказателства в първоинстанционното
производство се установява спокойно, постоянно, явно демонстрирано и
несмущавано давностно владение – упражнявано фактическо владение върху
процесните обекти – жилище с прилежащи складови помещения, гараж и
идеална част от поземления имот, върху който е изградена сградата, с
намерение за своене от страна на въззиваемата З. СТ. Г. и нейния съпруг А.З.
7
Г., починал на 08.03.2012 г. през периода от 1994 г. до 08.03.2012 г., като
същите са придобили собствеността автоматично, с изтичане на 10-годишен
давностен срок по чл. 79, ал. 1 от ЗС. Освен гласните са налице и
многобройни писмени доказателства, а именно: наличие на декларираност от
страна на въззиваемите към 2001 г. в качеството им на собственици пред
данъчната администрация, както на жилището, така и на гаража и
прилежащата земя (л. 25 от първоинстанционното дело); титулярство на
въззиваемите на партидата във „В.“ ЕООД – П. от 2000 г. (л. 199), наличие на
три идентични отговора на въззивната жалба и едно становище, представени
по делото от всички първоначални ответници без настоящите въззивници (л.
104, 107, 110, 201), в които се признават първоначалните искове, признава се
правото на собственост на ищците по осъществена придобивна давност и
наследяване на процесните обекти – включително жилище и гараж, като се
заявява, че въззивниците никога не са живели и ползвали тези обекти. От
друга страна свидетелите на въззиваемите не опровергават фактическото
владение на първоначалните ищци, като акцентират на неуредени
облигационни отношения между тях и настоящите въззивници. От писмените
доказателства се установява, че въззивниците са декларирали пред данъчната
администрация единствено терена, а едва на 27.05.2020 г. са декларирали пред
Дирекция МТД при Община П. останалите жилищни и нежилищни обекти. С
оглед изложеното, неоснователно е възражението относно липса на
доказателства за осъществено придобивно давностно владение от страна на
въззиваемите и техния наследодател по отношение на процесните гараж и
съответна идеална част от поземления имот. В същото време е неоснователно
и възражението на въззивниците за липса на доказателства относно
прилежащите складови помещения към основното жилище – едно таванско и
две избени помещения, които в случая не могат да бъдат обекти на
самостоятелна собственост – чл. 40 от ЗУТ, чл. 110, ал. 1 от Наредба №
7/22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове
територии и устройствени зони.
Независимо, че в писмената си защита пред настоящата инстанция
въззивниците твърдят, че първоначалните ищци ползват процесния
апартамент въз основа на предварителен договор – т.е. признават наличието
на такъв договор, въпреки, че именно те са го оспорили пред ПОС, то с оглед
приетата с протоколно определение от 14.12.2020 г. от ПОС неотносимост
към спора, настоящия съд не го коментира и анализира.
С оглед изложеното изложените доводи във въззивната жалба относно
недопустимост и неправилност на първоинстанционото решение са
неоснователни и следва същото да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
Пред настоящата инстанция е депозирана и частна жалба №
276226/01.06.2021 г. по чл. 248, ал. 3 от ГПК от Н. ЯН. ВЛ. и М. Б. ВЛ., с
която се обжалва Определение № 260868 от 06.04.2021 г. по гр.д. 1334/2020 г.
8
на Окръжен съд – Пловдив, с което се оставя без уважение направеното от
тях искане за изменение на постановеното по същото дело Решение № 260269
от 24.02.2021 г. в частта за разноските като неоснователно. С първоначалната
си молба по чл. 248, ал. 1 от ГПК пред ПОС Н. и М. В.и са поискали
разпределение на присъдените само в тяхна тежест разноски и солидарно
спрямо останалите осем първоначални ответника. Съдът е счел, че
възлагането на разноските, сторени от ищците само на върху ответниците
В.и, произтича от обстоятелството, че всички останали ответници са
признали иска и правата на ответниците в собствеността, поради което с
поведението си не са дали повод за завеждане на делото. Единствено В.и са
оспорили ищцовите права. В частната си жалба пред настоящата инстанция
въззивниците излагат основен довод – и останалите осем ответника са дали
повод за завеждане на делото.
Частната жалба е неоснователна. В делото се съдържат доказателства –
нотариален акт за делба от 07.08.2020 г. (л. 90), като именно В.и са изявили
претенции и са посочени като собственици на процесните имоти; подадени
преди това данъчни декларации, които доказателства водят до извода, че
двамата въззивници с поведението са дали повод за завеждане на делото. С
процесуалното си поведение и оспорването на исковете, В.и не могат да се
ползват от привилегията на чл. 78, ал. 2 от ГПК, за разлика от останалите
осем ответника. Ето защо като правилно и законосъобразно Определение №
260868 от 06.04.2021 г. по гр.д. 1334/2020 г. на Окръжен съд – Пловдив следва
да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото следва да бъдат присъдени на въззиваемите на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сторените от тях разноски във въззивната
инстанция за адвокатско възнаграждение в размер на 5760 лева. Не се
установява прекомерност на така определеното възнаграждение, в какъвто
смисъл е направено възражение от въззивниците. При обща цена на исковете
определена съгласно правилото на чл. 69, ал. 1, т. 2 от ГПК от 121769.50 лева,
минималният размер съгласно чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1 за размера на
минималните размери на адвокатските възнаграждения е 4732.12 лева без
ДДС. Констатира се, че упълномощеното от въззиваемите адвокатско
дружество с БУЛСТАТ ... е регистрирано по ЗДДС от 26.02.2008 г. и до
настоящия момент, като на основание § 2а от посочената Наредба № 1 в
адвокатското възнаграждение следва да бъде включен и начислен ДДС в
размер на 946.40 лева, или общо минималното дължимо възнаграждение за
един адвокат е в размер на 5678.52 лева. В представеният договор за правна
помощ определената сума е в размер на 5760 лева, което не представлява
прекомерност по смисъла на чл. 78, ал. 5 от ГПК. Представени доказателства
да изплащане на договореното адвокатско възнаграждение по банков път. В
същото време въззивниците В.и са договорили адвокатско възнаграждение в
размер на 5700 лева с ДДС, което е съпоставимо с това, за което самите те
претендират прекомерност, като с посочената договореност са дали своята
обективна оценка относно фактическата и правната сложност на делото. Ето
9
защо възражението за прекомерност е неоснователно.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260269/24.02.2021 г. по гр.д. 1343/2020 г.
по описа на Окръжен съд – Пловдив.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба № 276226/01.06.2021 г. от Н.
ЯН. ВЛ. с ЕГН - ********** и М. Б. ВЛ. с ЕГН – ********** против
Определение № 260868 от 06.04.2021 г. по гр.д. 1334/2020 г. на Окръжен съд
– Пловдив, с което се оставя без уважение направеното от тях искане за
изменение на постановеното по същото дело Решение № 260269 от 24.02.2021
г. в частта за разноските.
ОСЪЖДА Н. ЯН. ВЛ. с ЕГН - ********** и М. Б. ВЛ. с ЕГН –
**********, двамата с адрес град П., ул. „С.“ № 19 да заплатят на З. СТ. Г. с
ЕГН - **********, П. АНГ. Г. с ЕГН - ********** и К. АНГ. Г. с ЕГН –
********** - и тримата с адрес: град П., ул. „П.“ № 19, ет. 1 сумата от 5760
лева представляваща разноски във въззивното производство.
Преписи от решението да бъдат връчени на страните.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от
съобщаването му на страните, при наличие на предпоставките по чл. 280 от
ГПК пред Върховен касационен съд на Република България.


Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10