Определение по дело №930/2018 на Административен съд - Плевен

Номер на акта: 1066
Дата: 5 юни 2019 г.
Съдия: Николай Янков Господинов
Дело: 20187170700930
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 11 октомври 2018 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

 № 1066

 

гр.Плевен, 05.06.2019 г.

 

Административен съд - гр. Плевен, втори състав,  в закрито заседание на пети юни две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

             ПРЕДСЕДАТЕЛ: Николай Господинов

 

като разгледа докладваното от съдия Н. Господинов административно дело № 930  по описа на съда за 2018 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 от Гражданско процесуалния кодекс /ГПК/ вр. чл. 144 от Административно процесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по молба на жалбоподателя Г.Й.Г. ***, подадена чрез адв. Р.М.- В., с която е направено искане да бъде изменено постановеното по делото решение № 243/08.05.2019 г. в частта му за разноските. Твърди се, че в АПК липсва яснота по въпроса за присъждане на разноски в полза на заинтересованата страна, поради което неправилно съдът е осъдил жалбоподателя да заплати такива в размер на 756 лв. в полза на П.К.К. ***. Изразява се становище, че на основание чл.144 от АПК приложение следва да намери разпоредбата на чл.78, ал.10 от ГПК и съдът следва да приеме, че тези разноски не се дължат. Алтернативно се прави искане да бъде приложена разпоредбата на чл.143, ал.4 от АПК, а именно да се присъдят разноски в размер на минималното възнаграждение за един адвокат, съобразно наредбата по чл.36, ал.2 от Закона за адвокатурата.

Ответникът и заинтересованата страна не са представили отговори на горната молба по реда на чл.248, ал.2 от ГПК, въпреки предоставената им възможност с разпореждане № 2374/15.05.2019 г..

След запознаване с изложеното в молбата и със събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното :

Съдебното производство пред Административен съд- Плевен е приключило с постановяване на решение № 243/08.05.2019 г., с което е отхвърлено оспорването по жалбата на Г.Й.Г. ***. Със същото решение съдът е осъдил жалбоподателя на основание чл.143, ал. 4 от АПК да заплати на ответника направени разноски за адвокатско възнаграждение в минималния размер по Наредба №1/2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения от 300 лв. Жалбоподателката е осъдена и на основание чл.143, ал.3 от АПК да заплати в полза на заинтересованата страна  Г.Й.К. направените от нея разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 756 лв.

В срокът за обжалване на решението е постъпила молбата от жалбоподателя, с която е направено искане да бъде изменено постановеното решение в частта му, досежно присъдените в полза на заинтересованата страна разноски, с посочено- по горе в настоящето определение съдържание.

Искането е допустимо за разглеждане, тъй като е подадено от надлежна страна и в срока по чл.248, ал.1 от ГПК.

По същество същото е неоснователно и следва да бъде отхвърлени като такова.

Съобразно разпоредбата на чл.143, ал.3 от АПК, когато съдът отхвърля оспорването или подателят на жалбата оттегли жалбата си, страната, за която административният акт е благоприятен, има право на разноски. В конкретния случай със съдебното решение е отхвърлено оспорването по жалба на Г.Й.Г. ***, против  заповед № РД-08-512/19.09.2018 г. на Кмета на Община Д. Митрополия, с която заинтересованата страна П.К.К. *** е обявена за спечелила публичен търг с тайно наддаване. Касае се за административен акт, който е благоприятен за заинтересованата страна, поради което са налице предпоставките за приложение на посочената по- горе разпоредба на чл.143, ал.3 от АПК. В случая не са налице предпоставките за приложение на чл.78, ал.10 от ГПК, тъй като съобразно чл.144 от АПК правилата на ГПК са приложими само за неуредените в дял трети от АПК въпроси, а както вече бе посочено, този не е такъв, с оглед изричната разпоредба на чл.143, ал.3 от АПК.

         Съдът намира за неоснователно и искането да бъде намалено присъденото в полза на заинтересованата страна адвокатско възнаграждение до минималното такова по Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. За да бъде уважено това искане, то следва да е направено своевременно- до приключване на устните състезания по делото. В конкретния случай процесуалният представител на жалбоподателя не е направил искане за намаляване размера на претендираното от заинтересованата страна адвокатско възнаграждение до приключване на устните състезания в съд. заседание, проведено на  09.04.2019 г. Такова искане не е налице и в представените впоследствие писмени  бележки на 07.05.2019 г. /л.136 -138/. За чистота на изложението следва да се посочи, че жалбоподателят не е представил списък на разноските по чл.80 от ГПК, поради което е под въпрос изобщо допустимостта на искането за изменение на решението в частта му за разноските.

При тези съображения съдът намира молбата за неоснователна.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 248, ал. 1 от ГПК вр. чл. 144 от АПК, Административен съд – Плевен, втори състав,

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. рег. № 2462/16.05.2019 г., подадена от Г.Й.Г. *** чрез адв. Р. В.М.- В. ***, с която е направено искане за изменение на решение № 243/08.05.2019 г. по  административно дело 830/2018 г. по описа на Административен съд- Плевен  в частта му за разноските, присъдени в полза на заинтересованата страна.

Преписи от определението да се изпратят на страните.

Определението може да се оспорва с частна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението.

 

                                                                         СЪДИЯ: /п/