Номер 115130.10.2020 г.Град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – БургасLI състав
На 12.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:АНДОН В. ВЪЛКОВ
Секретар:КАЛИНА К. СЪБЕВА
като разгледа докладваното от АНДОН В. ВЪЛКОВ Административно
наказателно дело № 20202120203343 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по повод на подадена жалба от „Недрет - 99“ ЕООД, ЕИК *********,
срещу Наказателно постановление № 495385-F517905/19.02.2020 г., издадено от началник
на отдел „Оперативни дейности“ Бургас в ЦУ на НАП, с което на основание чл. 185, ал. 1
ЗДДС, за нарушение на чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, вр. чл. 118,
ал. 1 от ЗДДС, на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева.
Жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адв. Р.Н. от БАК, който
поддържа жалбата.
Административнонаказващият орган, редовно призован, се представлява от ю.к. Ч.,
която оспорва жалбата. Претендира разноски.
Жалбата е подадена от легитимирано лице, в преклузивния седемдневен срок по чл.
59, ал. 2 от ЗАНН, срещу годен за съдебен контрол по реда на ЗАНН акт и пред надлежния
съд, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
Анализът на събраните по делото доказателства налага извод за установеност на
следната фактическа обстановка:
При проверка на дейността на дружеството на 15.10.2019 г., в 14:22 ч., в търговски
обект - магазин за плод и зеленчук, находящ се в гр. *********************, стопанисван
от жалбоподателя „Недрет - 99“ ЕООД, е установено, че при извършена контролна покупка
на 0.405 кг ябълки, на стойност от 0.70 лв., заплатени в брой, не е била издадена фискална
касова бележка. В обекта имало монтирано, въведено в експлоатация и работещо към
момента на проверката ФУ – DEISY eXpert SX 01, с инд6. № DY 514148, с номер на ФП
36672621.
1
Неиздаването на фискална касова бележка се потвърждава и от изведения КЛЕН от
ФУ за 15.10.2019 г.
За извършената проверка е съставен протокол № 0341772/15.10.2019 г. /л. 9/.
При тази фактическа обстановка на 22.10.2019 г. е издаден АУАН, а на 19.02.2020 г. е
издадено обжалваното наказателно постановление, с което за извършено от жалбоподателя
нарушение му е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на
500 лв.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните
по делото доказателства, обективирани в гласните и в писмените доказателства и
доказателствени средства, които са непротиворечиви и допълващи се. По делото не се събра
доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти. Горната
фактическа обстановка не се оспорва и от страните.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и
относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така
установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Съдът счита, че наказателно постановление е издадено от оправомощено за това лице,
видно от приобщената по делото Заповед № ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018 г., а АУАН е съставен
от компетентен орган. Административнонаказателното производство е образувано в срока
по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок,
като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на
административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото на
жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в
какво е обвинен и срещу какво да се защитава, като самите факти правилно са подведени
под посочените материално правни норми.
Съгласно разпоредбата на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, всяко регистрирано и
нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него
доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от
фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана
автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо
от това дали е поискан друг данъчен документ. Прилагането на тази разпоредба, редът и
начинът за издаване на фискални касови бележки, както и минималните реквизити на
фискалните касови бележки са определени с подзаконов нормативен акт, а именно Наредба
№ Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ. Съгласно чл. 25, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, независимо от
документирането с първичен счетоводен документ задължително се издава фискална касова
бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД за всяка продажба на лицата по чл. 3, ал. 1 -
за всяко плащане с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез внасяне на
2
пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен
паричен превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал. 1. Съгласно чл. 25, ал. 6 от
Наредбата, фискалната касова бележка се издава при извършване на плащането. Лицата по
чл. 3 са длъжни едновременно с получаване на плащането да предоставят на клиента
издадената фискална касова бележка.
Видно от събраните по делото доказателства, в настоящия случай не е налице
хипотезата на изключение за издаване на фискална касова бележка, тъй като плащането е
извършено в брой, факт, който не се оспорва от страните.
Нарушението се установява по безспорен начин от събраните по делото писмени и
гласни доказателства. Показанията на св. Т.Л., която е извършила проверката, са
последователни и логични и се подкрепят от приложения по делото протокол за извършена
проверка, поради което съдът ги кредитира с доверие. В проверявания обект е била
извършена продажба, заплатена в брой, за която не е бил издаден фискален бон от
въведеното в експлоатация и работещо фискално устройство. Процесният магазин е
търговски обект по смисъла на разпоредбата на § 1, т. 41 от ДР ЗДДС. От обективна страна
деянието е осъществено чрез бездействие, тъй като не е изпълнено задължението да се
издаде фискален бон за извършената продажба.
С оглед на изложеното, административнонаказващият орган законосъобразно е
санкционирал жалбоподателя на основание чл. 185, ал. 1 ЗДДС, съгласно която, на лице,
което не издаде документ по чл. 118, ал. 1, се налага глоба - за физическите лица, които не са
търговци, в размер от 100 до 500 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и
едноличните търговци, в размер от 500 до 2000 лв. Санкцията е в минимален размер от 500
лв. и следва да се потвърди.
Не са налице основания за прилагане на института на „маловажен случай“ по
смисъла на чл. 28 ЗАНН. Съгласно Тълкувателно решение № 1/2007 г. на ВКС преценката
на административнонаказващия орган за маловажност на случая по чл. 28 ЗАНН се прави за
законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. От установените по делото обстоятелства
не може да се направи извода, че нарушението попада в категорията на маловажните
нарушения. Съгласно чл. 28 ЗАНН за маловажни случаи на административни нарушения
наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или
писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно
наказание. Относно понятието маловажен случай, приложима е легалната дефиниция
съгласно чл. 93, т. 9 НК – "маловажен случай" е този, при който извършеното престъпление
с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други
смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. В случая се касае за
спазване на фискална дисциплина, посредством която се обезпечава защитата на фиска,
която не може да бъде заобикаляна посредством института на маловажния случай. От
3
данните по делото не се установиха никакви обстоятелства, които да сочат на по-ниска
степен на обществена опасност на деянието от типичната за обикновените нарушения на
тази разпоредба.
Неоснователно е и възражението, че с налагането на ПАМ запечатване на обект за
определен срок е налице прекомерност на санкциите, доколкото наложената ПАМ и
административно наказание преследват различни цели и се развиват в две отделни
правоотношения (арг. и от чл. 185 и 186 и сл. ЗДДС).
Наложеното наказание на жалбоподателя е в съответствие със санкционната
разпоредба и като законосъобразно издадено обжалваното наказателно постановление
следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора и направеното искане от страна на представителя на АНО, в
негова полза следва да се присъдят претендираните разноски за възнаграждение за
юрисконсулт. При определяне на дължимите разноски за юрисконсултско възнаграждение
следва да се приложи разпоредбата на чл. 63, ал. 5 ЗАНН, съгласно която размерът на
присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид
дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, който препраща към
Наредбата за заплащане на правната помощ. Съгласно чл. 27е от Наредба за заплащане на
правната помощ възнаграждението за защита в производства по Закона за
административните нарушения и наказания е от 80 до 120 лв. С оглед фактическата и
правна сложност по делото, съдът достигна до извод, че за осъществената от юрисконсулта
дейност в полза на АНО следва да се определи и присъди възнаграждение в минимален
размер от 80 лв., което да се заплати от жалбоподателя.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 495385-F517905/19.02.2020 г.,
издадено от началник на отдел „Оперативни дейности“ - Бургас в ЦУ на НАП, с което на
основание чл. 185, ал. 1 ЗДДС, за нарушение на чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-
18/13.12.2006 г. на МФ вр. чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, на жалбоподателя „Недрет - 99“ ЕООД,
ЕИК *********, е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева.
ОСЪЖДА „Недрет - 99“ ЕООД, ЕИК *********, да заплати в полза ЦУ на НАП – гр.
София, възнаграждение за юрисконсулт в размер на 80 лева.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Административен съд – Бургас в 14-
дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните.
4
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5