Р Е Ш Е Н И Е № 226
гр. Сливен, 24.10.2019
г.
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в публично
заседание на осемнадесети октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
Административен
съдия: Иглика Жекова
при участието на
прокурора ………..
и при секретаря Радостина
Желева, като разгледа докладваното от Иглика Жекова административно дело № 370
по описа на Административен съд гр. Сливен за 2019 година, за да се произнесе
съобрази следното:
Производството е
образувано по жалба от Н.И.Д. с ЕГН ********** и М.Т.В. с ЕГН **********,***
срещу Решение № 445/26.07.2019 г. на Министерски съвет на РБългария, с което е прието
отчуждаване за държавна нужда на имоти и части от имоти – частна собственост на
Подобект 20 „Пътен надлез на км 158+777“, Подобект 19 „Пътен надлез на км
151+770“, Подобект 17 „Пътен надлез на км 134+350“, Подобект 16 „Пътен надлез
на км 127+805“ и Подобект 18 „Пътен надлез на км 145+787“ от Позиция 2 „Премахване
на прелезите и изграждане на надлези/подлези за жп участък „Пловдив – Бургас“
от проект „Рехабилитация на железопътния участък Пловдив – Бургас, Фаза 2“ на
територията на Област Сливен, в частта относно определената пазарна стойност на
частта от отчуждавания имот, собственост на оспорващите като наследници на И.
К. В., а именно: ПИ № 70487.73.7, находящ се в землището на с. С., общ. Н. З., представляващ
нива втора категория, в местността „Белия кантон“, с обща площ 50.250 дка и
трайно засегната площ за отчуждаване – 5.255 дка в размер на 4 877,00 лева. Оспорването
намира правното си основание в чл. 38 ал. 1 от Закона за държавната собственост
(ЗДС) и се движи по реда на чл. 145 и сл. от АПК.
В жалбата си оспорващите
твърдят, че определеният размер на парично обезщетение по никакъв начин не
кореспондира с определяне на справедливо обезщетение в процеса на отчуждаване
на имота. Обжалваният административен акт в неговата оспорена част бил
материално незаконосъобразен. Моли се съда да отмени решението на МС в частта
му по отношение на собствения им поземлен имот и върне преписката за ново
произнасяне. Формулирана е претенция за заплащане на разноски.
В открито съдебно
заседание оспорващите, редовно и своевременно призовано, не се явяват. В
писмено становище заявяват, че не оспорват експертизата. Правят възражение за
евентуална прекомерност на претендирани юрисконсултски възнаграждения.
В открито съдебно
заседание административният орган Министерски съвет на РБългария, редовно и своевременно
призован, не се представлява. Чрез надлежно упълномощен процесуален
представител – Б. Д., правен съветник в Дирекция „Правна“ при МС оспорва
жалбата и моли съда да я отхвърли. Излага подробни доводи относно материалната
и процесуална законосъобразност на атакуваното административно решение, моли
съда да отхвърли жалбата и потвърди процесния акт, с претенция за
юрисконсултско възнаграждение.
В открито съдебно
заседание заинтересованата страна Министърът на регионалното развитие и
благоустройството, редовно и своевременно призован, не се явява и не се
представлява. В молба от надлежно упълномощен юрк П. П. оспорва жалбата и моли
съда да я отхвърли, заявявайки подробни съображения за законосъобразност на
обжалвания административен акт. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
В открито съдебно
заседание заинтересованата страна Министър на финансите, редовно и своевременно
призован, не се явява и не се представлява.
В открито съдебно
заседание заинтересованата страна Държавно предприятие „Национална компания
„Железопътна инфраструктура“, редовно и своевременно призована, се представлява
от надлежно упълномощен адв. Р. Т. ***, която оспорва жалбата и моли съда да я
остави без уважение. Поддържа подробно изложените в постъпил по делото писмен
отговор доводи за законосъобразност на оспореното административно решение.
В открито съдебно
заседание заинтересованата страна Министърът на транспорта, информационните
технологии и съобщенията, редовно и своевременно призован, не се явява.
Представлява се от надлежно упълномощени процесуални представители – Държ.
експерт в Дирекция „Правна“ при МТИТС А. Г. и Държ. експерт в Дирекция „Правна“
при МТИТС И. Й., които оспорват жалбата и молят съда да я отхвърли. Считат, че
извършената в хода на административното производство и възприета от органа
оценка е извършена в пълно съответствие със закона и се потвърждава от приетата
по делото съдебна експертиза. В писмено становище излагат подробни доводи в
подкрепа на становището си за законосъобразност на атакувания административен
акт. Претендират юрисконсултски възнаграждения.
Въз основа на
всички събрани по делото писмени доказателства, съдът прие за установена
следната фактическа обстановка:
Оспорващите Н.Д. и М.В.,
като единствени наследници на И. К. В. са придобили право на собственост върху
поземлен имот с № 70487.73.7, начин на трайно ползване „нива“ втора категория,
находящ се в землището на с. С., общ. Н. З., обл. Сливен, м. „Белия кантон“, с
площ на имота 50.256 дка. Правото на собственост жалбоподателите удостоверяват
с Решение № 32366/04.03.1999 г. на Поземлена комисия - Н. З. и приобщено по
доказателствата Удостоверение за наследници изх. № 1078/11.07.2014 г., издадено
от длъжностно лице при Общинска администрация - Димитровград.
Във връзка с
изпълнението на Позиция 2 „Премахване на прелезите и изграждане на
надлези/подлези за железопътния участък Пловдив – Бургас“ от Проект 2 „Подготовка
за строителство на участъци по железопътната линия Пловдив – Бургас“, който е
част от проект „Рехабилитация на железопътния участък Пловдив – Бургас – Фаза
2“, включен в ОП „Транспорт и транспортна инфраструктура 2014-2020“ със Заповед
№ РД-02-15/01.02.2016 г. на Зам. министъра на регионалното развитие и
благоустройството било разрешено на ДП „Национална компания Железопътна
инфраструктура“ при МТИТС да изработи подробни устройствени планове, измежду
които Подробен устройствен план – Парцеларен план за извънурбанизираните
територии за Подобект 18 „Пътен надлез на км 145-787“ в землището на с. С.,
общ. Н. З., обл. Сливен. Било изготвено Техническо задание за изготвяне на
проекта от лица с пълна проектантска правоспособност, както и окончателен
проект от м. март 2016 г.
Със Заповед № РД-02-15-8/21.02.2018
г. на Зам. Министъра на регионалнато развитие и благоустройството бил одобрен
проект за ПУП – Парцеларен план за Подобект 18 „ Пътен надлез на км 145-787“ в
землището на с. С., община Н. З. от Позиция 2 „Премахване на прелезите и
изграждане на надлези/подлези за жп участък Пловдив – Бургас“ от проект
„Рехабилитация на железопътния участък Пловдив – Бургас, фаза 2. Цитираната заповед
била обнародвана в Държавен вестник, бр. 24/16.03.2018 г. и влязла в сила като
необжалвана, което обстоятелство е удостоверено с писмо изх. №
АУ14-10/12.04.2018 г. на горецитирания орган с адресат ДП „НКЖИ“.
С Договор № TG1411-D
49 от 05.06.2018 г. (по силата на сключен на 24.07.2014 г. Договор № 4700 за
консултантски услуги) било възложено на независим оценител, определен съобразно
изискването на § 1а т. 3 от ДР на ЗДС изготвяне на експертни оценки за
определяне на равностойно парично обезщетение за поземлени имоти и части от
имоти, засегнати от ПУП – ПП за проект „Рехабилитация на железопътен участък
Пловдив – Бургас“, поз. 2 Премахване на прелезите и изграждане на
надлези/подлези за железопътния участък Пловдив – Бургас, подробно описани в
приложение към договора. В последното е вписан ПИ с идентификатор 70487.73.7 в
землище на с. С., общ. Н. З..
През м. август 2018
г. по горното възлагане била изготвена експертна оценка за определяне на
равностойно парично обезщетение за отчуждаване на поземлени имоти и части от
имоти от тях – земеделска и урбанизирана територия, попадащи в землището на с. С.,
общ. Н. З.. Съгласно същата, в периода в рамките на една година назад са
сключени 15 бр. сделки за общинския център Н. З. и с. Кортен, като сделките за
гр. Н. З. са основно за урбанизирана земя със складово/производствено предназначение,
има две сделки за земеделски земи, ниви трета категория в землището на гр. Н.
З. при цени 1,050 лв. и 208 лв. за декар, като втората е при обявена цена малко
над данъчната стойност на земята, но под базисната цена за съответната
категория от Наредба реда за определяне на цените на земеделските земи, от
което следва, че имотът, предмет на същата
не може да послужи като пазарен аналог. При тези данни, обективирани в
таблица, въз основа на официална информация от Служба по вписванията – Н. З. (писмо
изх. № 181/19.06.2018 г.) експертът приел, че сравнителният (пазарен) метод е
неприложим поради липса на съпоставими пазарни аналози и изготвил оценката по
реда на Наредба за реда за определяне на цени на земеделските земи.
Заключението на експертната оценка за отчуждаемата част от процесния поземлен
имот е за равностойно парично обезщетение в размер на 4 877,00 лв., при
подлежаща на отчуждаване площ от имота от 5.255 дка.
С писмо изх. №
ЖИ-41599/16.11.2018 г. Генералният директор на ДП „НКЖИ“ заявил молба до
Министъра на регионалното развитие и благоустройството за изготвяне на
мотивирано искане за отчуждаване по чл. 34 ал. 1 от ЗДС, с приложен към писмото
списък на имоти и части от имоти с посочени характеристика, вид,
местонахождение, размер, данни за собствениците, подлежащи на принудително
отчуждаване за държавни нужди, с определено равностойно парично обезщетение по
чл. 32 ал. 3 т. 2 от ЗДС за землището на с. С., общ. Н. З. и оценки на имотите
в съответствие с чл. 32 от ЗДС.
Към
административната преписка са приобщени предложени от Министъра на транспорта,
информационните технологии и съобщенията и одобрени от Министъра на финансите
финансови обосновки по подобекти.
Със съвместен доклад
на Министъра на регионалното развитие и благоустройството и Министъра на
финансите в Министерски съвет на РБ бил внесен проект за решение за отчуждаване
на имоти и части от имоти за държавна нужда за изграждане на описаните по –
горе подобекти от проект „Рехабилитация на железопътния участък Пловдив –
Бургас, Фаза 2“ на територията на област Сливен.
На свое заседание
по Протокол № 31/24.07.2019 г. Министерски съвет на РБългария приел Решение №
445/26.07.2019 г., съобразно чиято т. 5 се отчуждават за държавна нужда за
изграждане на Подобект 18 „Пътен надлез на км 145+787“ в землището на с. С.,
общ. Н. З., обл. Сливен от Позиция 2 „Премахване на прелезите и изграждане на
надлези/подлези за жп участък Пловдив – Бургас“ от проект „Рехабилитация на
железопътния участък Пловдив – Бургас, Фаза 2“, съгласно подробен устройствен
план – парцеларен план, одобрен с влязла в сила Заповед № РД-02-15-8 на Заместник
– министъра на регионалното развитие и благоустройството от 21.02.2018 г.,
части от имоти – частна собственост, намиращи се в землището на с. С., общ. Н.
З., обл. Сливен, подробно описани в приложение № 1 по вид, площ,
местонахождение, размер на паричното обезщетение и собственици. Съгласно
цитираното Приложение № 1 (засегнати от Подобект 18 части от имоти), в т. 1 е
вписан поземлен имот с идентификатор по КККР № 70487.73.7, находящ се в м. „Белия
кантон“, с начин на трайно ползване „нива“ с площ на имота 50.250 дка, площ на
отчуждаване 5.255 дка, собственост на наследниците на И. К. В. и стойност на
паричното обезщетение в размер на 4 877,00 лева.
Решението било
връчено на настоящите оспорващи на 27.08.2019 г., чрез пощенска пратка. Жалбата
срещу същото постъпила в Административен съд Сливен, чрез административния
орган на 28.08.2019 г.
По делото е
изготвена и приета като неоспорена от страните съдебно – техническа експертиза
за определяне на равностойното парично обезщетение на отчуждаемата част от
процесния недвижим имот, собственост на жалбоподателите, извършена от вещо лице
от Списъка на специалистите, утвърдени за вещи лица по чл. 401 ал. 1 от ЗСВ за
2019 г. за съдебен район на Административен съд Сливен, което вещо лице отговаря
и на специалните изисквания на § 1а т. 3 от ДР на ЗДС. Съгласно заключението на
експертизата, размерът на равностойното парично обезщетение за отчуждаване на 5.255
дка от поземлен имот с идентификатор 70487.73.7 в землището на с. С., общ. Н.
З. е 4 877,00 лева. При изготвяне на заключението експертът е приложил нормативния
метод, като оценката на земеделски земи е извършена по Наредбата за реда за
определяне на цени на земеделски земи, поради документално установено липса на
данни от СВп – Н. З. за поне две аналогични сделки през последните 12 месеца.
Съобразно експертното заключение, което съдът кредитира като изготвено обективно,
безпристрастно, съответно на останалия събран по делото доказателствен материал
и от вещо лице, притежаващо изискуемата от закона компетентност, сравнителният
(пазарен) метод е неприложим, поради липса на съпоставими пазарни аналози.
Съгласно приложено към експертизата писмо изх. № 293/10.10.2019 г. на СВп – Н.
З., за периода 15.05.2017 г. – 15.05.2018 г. са сключени 20 сделки с недвижими
имоти – земеделски земи в землището на с. С.. Установеното от експерта и
подкрепено с приложени към заключението копия от нотариалните актове,
удостоверяващи тези сделки, обосновава и неговото заключение, че при част от
сделките е посочена сумарна цена за няколко имота, при други обявената цена е
малко над данъчната стойност, но под базисната цена за съответната категория но
Наредбата за реда за определяне на цени на земеделски земи, сравнителният метод
е неприложим, поради липсата на съпоставими пазарни аналози. При такива
констатации вещото лице е определило цитираният по – горе размер на
равностойното парично обезщетение от 4 877,00 лева. за процесната отчуждема
част от поземлен имот, собственост на оспорващите Д. и В..
Въз основа на горната
фактическа обстановка съдът формира следните изводи от правно естество:
Оспорването е допустимо,
като направено в рамките на регламентирания от закона срок, срещу акт, който
подлежи на съдебен контрол и от лице, което има правен интерес от това
производство.
Разгледано по
същество, оспорването се явява неоснователно и като такова следва да бъде отхвърлено.
Съображенията на
съда в тази насока са следните:
След като е сезиран
с оспорване, при служебния и цялостен контрол върху законосъобразността на
обжалвания административен акт, съгласно нормата на чл. 168 ал. 1 от АПК, съдът
провери изначално неговата валидност. Това се налага поради принципа на
служебното начало в административния процес, въведен с нормата на чл. 9 от АПК.
Оспореният акт, в
случая решение на Министерски съвет на РБългария, с което е наредено
отчуждаване на имоти и части от имоти – частна собственост за задоволяване на
държавни нужди, в случая – изграждане на пътни надлези и подлези, реконструкция
на елементи на техническата инфраструктура и изместване на засегнати
селскостопански пътища и е определен размер на обезщетение за собствениците на
отчуждаемите имоти, е издадена в предвидената от закона писмена и предметна
форма, от компетентен орган, в кръга на неговата материална и териториална
компетентност, което го прави валиден акт. Съгласно разпоредбата на чл. 34а ал.
1 от ЗДС, отчуждаването на имоти – частна собственост, предназначени за
изграждането на национални обекти, се извършва с решение на МС по предложение
на министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на
финансите. Следователно, обжалваният акт е издаден от компетентен орган и в
изискуемата форма, както и при спазване изискванията на чл. 34б от ЗДС – в
административната преписка и акта е посочена и мотивирана държавната нужда,
която налага отчуждаването, видът, местонахождението и площта на имота, както и
стойността на дължимото парично обезщетение.
Освен валидно,
оспореното решение се преценява от настоящия съдебен състав и като процесуално
законосъобразно и постановено в
съответствие с изискванията на относимите материалноправни разпоредби.
Предпоставка за процесуалната законосъобразност на акта е спазването на строго
регламентираната от закона процедура, разработена от законодателя в нормите на
чл. чл. 34, 34а и 34б ал. 2 от ЗДС, която в настоящия случай е изпълнена в
указания обем и срокове. Налице е мотивирано искане за отчуждаване, изготвено
от заинтересованото ведомство, придружено от изискуемите съобразно изискванията
на чл. 34 ал. 2 от ЗДС документи, както и е отправено предложение от министъра
на регионалното развитие и благоустройството и министъра на финансите
(обективирано в съвместен доклад). В хода на административното производство е
извършена оценка на имотите и части от имоти, обект на процесното отчуждаване,
изготвена от оценител, отговарящ на специалните изисквания на § 1а т. 3 от ДР
на ЗДС.
Наведеното в
жалбата твърдение за материална незаконосъобразност на оспореното решение досежно
размера на определеното за отчуждаваната част от имота обезщетение се преценява
от настоящия съдебен състав като неоснователно, при следните съображения.
Съобразно
изискването на чл. 32 ал. 2 от ЗДС, размерът на равностойното парично
обезщетение за имотите, предвидени за отчуждаване, се определя в съответствие с
предназначението на имотите преди влизането в сила на подробния устройствен
план въз основа на пазарните цени на имоти с подобни характеристики, намиращи
се в близост до отчуждавания. В § 1а т. 1 от ДР на ЗДС е дадена легална
дефиниция на понятието “равностойно парично обезщетение”, която определя същото
и изчерпва неговото съдържание. Съгласно тази разпоредба, равностойно парично обезщетение
е цената на отчуждавания имот или част от имот, определена по реда на този
закон. Тоест парично обезщетение е дължимо само за имота или частта от него,
която се отчуждава и то се формира от оценката на този имот. Следователно
обемът и обхватът на равностойното парично обезщетение са нормативно определени
и присъждане на обезщетение извън законовите рамки би било необосновано. Едновременно
с това, съгласно § 1а т. 2 от ДР на ЗДС, "пазарни цени“ са осреднените
цени от всички сделки с имоти за покупко – продажба, замяна, учредяване на
вещни права или прехвърляне на собственост срещу задължение за строителство,
ипотека – обезпечаваща покупко – продажба на имот, продажбите чрез търг от
държавни и частни съдебни изпълнители, държавните институции и общините, както
и други възмездни сделки, с изключение на тези с предмет идеални части от
имоти, по които поне една от страните е търговец, сключени в рамките на 12
месеца преди датата на възлагане на оценката и вписани в службата по
вписванията по местонахождението на имота. В същата норма законодателят е
указал специфично изискване, че ако в рамките на 12 месеца преди датата на
възлагане на оценката в службата по вписванията по местонахождението на имота
са вписани повече от 20 сделки, при определяне на пазарната цена се вземат
предвид последните 20 вписани сделки, а осредняването се извършва въз основа на
не по – малко от две относими сделки. Съгласно регламента на § 1а т. 4 от ДР на
ЗДС, приложим с оглед изискването на чл. 32 ал. 2 от ЗДС и в контекста на
настоящия случай, „имоти, намиращи се в близост до отчуждавания“ са имотите,
които са разположени в едно и също землище в земеделските територии. Видно е от
изготвената в хода на административното производство експертна оценка,
възложена от заинтересованото ведомство и въз основа на чието заключение е
определено обезщетението в оспореното решение, че оценителят правилно и след
надлежна проверка на вписаните сделки в същото землище е игнорирал прилагането
на сравнителния (пазарен) метод и е приложил нормативния такъв. Съгласно
изискването на чл. 32 ал. 3 т. 2 от ЗДС, в случай, че не могат да се определят
пазарните цени на имоти с подобни характеристики поради липса на извършени по –
малко от две сделки в съответната служба по вписванията, равностойното парично
обезщетение се определя по реда на наредбата по чл. 36 ал. 2 от Закона за
собствеността и ползването на земеделските земи – за земеделски земи. В случая
това е Наредба за реда за определяне на цени на земеделски земи, съобразно
чиито нормативни изисквания е определен и размерът на процесното равностойно
парично обезщетение за отчуждаемата част от поземлен имот с идентификатор
70487.73.7 в землището на с. С., общ. Н. З.. Съгласно изготвеното и прието по
делото като неоспорено експертно заключение, вещото лице е определило размера
на равностойното парично обезщетение, ползвайки нормативния подход, а именно –
по реда на цитираната Наредба, предвид обоснована и с писмени доказателства
(приложени към експертизата нотариални актове за вписани в СВп – Н. З. сделки с
имоти в землището на с. С., общ. Н. З. със сходни характеристики) липса на
съпоставими пазарни аналози. Видно от заключението и приложенията към същото, в
част от нотариалните актове, удостоверяващи извършените сделки предмет на
покупко – продажба са няколко имота с посочена обща продажна цена, а друга част
от сделките са извършени на цена, която е в незначителна степен по – висока от
данъчната им оценка, но под базисната цена за съответната категория по
Наредбата. Предвид изискването на чл. 32
ал. 3 т. 2 от ЗДС, в случай, че не могат да се определят пазарните цени на
имоти с подобни характеристики поради липса на извършени най – малко две сделки
в съответната служба по вписванията, равностойното парично обезщетение се
определя по реда на наредбата по чл. 36 ал. 2 от Закона за собствеността и
ползването на земеделските земи – за земеделски земи. Видно от експертното
заключение, при прилагане изискванията на чл. 3 и на следващите се
корекционните коефициенти по чл. 3 и чл. 4 от приложимата Наредба за реда за
определяне на цени на земеделски земи, съобразно характеристиките на процесния
поземлен имот с идентификатор 70487.73.7 с НТП „нива“ с площ от 50.250 дка, е
определена цена в размер на 46 638,00 лв. При така определената цена за засегнатата
от отчуждаването площ от 5.255 дка размерът на равностойното парично
обезщетение възлиза на 4 877,00 лв. Така определената за обезщетяване сума
съвпада с възприетата от административния орган в оспорения акт, мотивирана с
цитираната по-горе експертна оценка, изготвена в хода на административното
производство.
Съдът кредитира експертното
заключение като изготвено компетентно, безпристрастно и неоспорено от страните
и приема така определения в същото размер на равностойното парично обезщетение
като обоснован и съобразен с относимите материалноправни изисквания. При
изготвяне на съдебната експертиза вещото лице правилно е приложило метода по
чл. 32 ал. 3 т. 2 от ЗДС, който подход е ползван законосъобразно и при
изготвяне на експертната оценка, послужила като основание за определяне размера
на обезщетението в атакуваното административно решение.
При горните
съображения, оспореното решение на Министерски съвет в частта на определеното
парично обезщетение за отчуждаемата част от ПИ с идентификатор 70487.73.7,
находящ се в землището на с. С., общ. Н. З., собственост на оспорващите Н.И.Д.
и М.Т.В., се явява валидно и постановено при спазване на всички съществени
административнопроизводствени правила и в съответствие с материалния закон.
Подадената срещу същото жалба, като неоснователна следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода на
делото, направеното от оспорващата страна искане за присъждане на разноски се
явява неоснователно. Основателно е и следва на основание чл. 143 ал. 3 и ал. 4
от АПК да се уважи искането на процесуалните представители на административния
орган и заинтересованите страни министър на регионалното развитие и благоустройството
и министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията за
присъждане на разноски във вид на юрисконсултско възнаграждение. Същите следва
да се определят по реда на чл. 144 от АПК, във вр. С чл. 78 ал. 8 от ГПК, както
следва: в размер на 100,00 (сто) лева за административния орган, в размер на
100,00 (сто) лева за заинтересованата страна министър на регионалното развитие
и благоустройството и в размер на 300,00 (триста) лева за заинтересованата
страна министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията. Същите
следва да се възложат в тежест на оспорващата страна.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на
Н.И.Д. с ЕГН ********** и М.Т.В. с ЕГН **********,*** срещу Решение №
445/26.07.2019 г. на Министерски съвет на РБългария, с което е прието
отчуждаване за държавна нужда на имоти и части от имоти – частна собственост на
Подобект 20 „Пътен надлез на км 158+777“, Подобект 19 „Пътен надлез на км
151+770“, Подобект 17 „Пътен надлез на км 134+350“, Подобект 16 „Пътен надлез
на км 127+805“ и Подобект 18 „Пътен надлез на км 145+787“ от Позиция 2
„Премахване на прелезите и изграждане на надлези/подлези за жп участък „Пловдив
– Бургас“ от проект „Рехабилитация на железопътния участък Пловдив – Бургас,
Фаза 2“ на територията на Област Сливен, В ЧАСТТА относно определената пазарна
стойност на частта от отчуждавания имот, собственост на оспорващите като
наследници на И. К. В., а именно: ПИ № 70487.73.7, находящ се в землището на с.
С., общ. Н. З., представляващ нива втора категория, в местността „Белия
кантон“, с обща площ 50.250 дка и трайно засегната площ за отчуждаване – 5.255
дка в размер на 4 877,00 лева, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОСЪЖДА Н.И.Д., ЕГН **********,
с адрес *** и М.Т.В., ЕГН **********, с адрес *** да заплатят на Министерски
съвет на Република България разноски в размер на 100,00 (сто) лева.
ОСЪЖДА Н.И.Д., ЕГН **********,
с адрес *** и М.Т.В., ЕГН **********, с адрес *** да заплатят на Министерство на регионалното
развитие и благоустройството разноски в размер на 100,00 (сто) лева.
ОСЪЖДА Н.И.Д., ЕГН **********,
с адрес *** и М.Т.В., ЕГН **********, с адрес *** да заплатят на Министерство
на транспорта, информационните технологии и съобщенията разноски в размер на 300,00
(триста) лева.
Решението е
окончателно.
Преписи от
решението да се изпратят на страните, ведно със съобщенията за изготвянето му.
Административен
съдия: