Р Е Ш Е Н И
Е
№ 07.06.2023 год. гр. Стара Загора
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Старозагорски административен съд, шести състав, на тридесети май две хиляди двадесет
и трета год. в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИХАИЛ РУСЕВ
секретар Зорница Делчева като разгледа
докладваното от съдия М. Русев адм. дело №207 по описа на Административен съд
Стара Загора за 2023 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл.
Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с устройство на
територията /ЗУТ/.
Образувано е по жалба на „Овергаз
мрежи“АД, представлявано от изпълнителния директор К.М. срещу мълчалив отказ на Кмета на Община Стара Загора да издаде
индивидуален административен акт по смисъла на чл.2, ал.8 от Наредбата за разкопаване
на техническата инфраструктура на територията на Община Стара Загора, необходим
за започване на фактическо строителство на техническата инфраструктура на
територията на Община Стара Загора. Жалбоподателят поддържа, че е подал
надлежно заявление на 10.02.2032 год. с изискуемите приложения, но в
законоустановеният срок до 20.02.2023 год., не е издадено съгласувателното
писмо. Налице е формиран мълчалив отказ, който противоречал на материалния
закон. Липсата на форма на индивидуалния административен акт водело до
нищожност на атакувания мълчалив отказ. Моли съда да постанови решение, с което
да отмени обжалвания мълчалив отказ като нищожен и да бъде върната преписката
на Кмета на Община Стара Загора за произнасяне по същество на искането му.
Претендира и направените разноски по делото, за което представя и съответния
списък на разноски.
Ответникът по жалбата - Кмета на
Община Стара Загора, в съдебно заседание, излага доводи за неоснователност на жалбата.
Твърди че жалбата е просрочена поради което и производството следва да бъде
прекратено като недопустимо. Твърди също така, че съгласно чл.153, ал.2, т.3 от ЗУТ, издадените строителни разрешения са загубили своите действия, тъй като са
минали десет години от започване на строителството. Въз основа на това моли да
бъде потвърден мълчаливия отказ на Кмета на Община Стара Загора.
Въз основа на съвкупната преценка
на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от
фактическа страна по административно-правния спор:
„Овергаз
мрежи“АД притежава лицензия за осъществяване на дейността снабдяване с природен
газ от краен потребител №Л-438-12/30.03.2015 год. на Председателя на Комисията
за енергийно и водно регулиране /лист 51 от делото/ и лицензия за осъществяване
на дейността разпределение на природен газ №Л-438-08/30.03.2015 год. на
Председателя на Комисията за енергийно и водно регулиране /лист 52 от делото/. С
разрешение за строеж №РС-И-873 от 30.08.2005 год. на Главния архитект на Община
Стара Загора е разрешение но „Овергаз Инк.“АД – София и „Газоснабдяване Стара
Загора“ООД за изграждане на разпределителни газопроводи и газопроводни
отклонения ф63х3.6мм ф76.1х4.0мм ф88.9х4.0мм и ф114.3х4.0мм стоманени тръби и
ф110х6.6мм ф63х5.8мм и ф32х3.0мм РЕ тръби и съоръжения /ГРТ, ГРТЗ и КВ/ до
консуматори по опис /СтЗ-01-А96/ на гърба. С разрешение за строеж №РС-И-359 от
16.05.2007 год. на Главния архитект на Община Стара Загора е разрешение но
„Овергаз Инк.“АД – София и „Газоснабдяване Стара Загора“ООД за изграждане на
разпределителни газопроводи и газопроводни отклонения ф63х3.6мм и ф32х3.0мм РЕ
тръби и ф114.3х4.0мм стоманени тръби и съоръжения /ГРТ, ГРТЗ и КВ/ до
консуматори по опис /СтЗ-01-А107/2/ на гърба. Със заповед №19-25-30/23.08.2017
год. на Главния архитект на Община Стара Загора е изменено разрешение за строеж №РС-И-359 от 16.05.2007
год., като е отбелязано, че същото се издава на основание чл.152, ал.2 от ЗУТ.
Със
заявление вх.№20-49-31/10.02.2023 год. до
Кмета на Община Стара Загора жалбоподателят е заявил искането си за
разкопаване на обект газификация на кв. Кольо Ганчев в гр. Стара Загора /лист
53 от делото/. В заявлението е посочено, че изкопните работи ще започнат на
06.03.2023 год. и ще завършат на 22.06.2023 год., а настилката ще бъде
възстановена до 20.07.2023 год.
Съдът, като обсъди събраните по
делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и
становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността
на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.
1 във връзка с чл. 146 от АПК, намира за установено следното:
Жалбата е подадена от легитимирано
лице - адресат на формирания мълчалив отказ за издаване на съгласувателно писмо
и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за
законосъобразност. Заявлението е депозирано на 10.02.2023 год., като в срок до
три работни дни /15.02.2023 год. – сряда, работен ден/, съгласно чл.2, ал.7 от
Наредбата, е следвало да се състави констативен протокол за състоянието на
пътните и уличните платна, настилки, тротоари, зелени площи, трайна
растителност, осветление и др. и в срок до
20.02.2023 год. /понеделник, работен ден/. В срок до три работни дни от датата
на съставяне на констативният протокол по ал.7 от Наредбата, Кмета на Община
Стара Загора е следвало да се произнесе по като издаде или откаже издаването на
съгласувателно писмо, с посочено в Наредбата съдържание /чл.2, ал.8 от
Наредбата/. След изтичането на този срок е налице фикцията на мълчаливия отказ,
който
съгласно чл.215, ал.3 вр. ал.1 от ЗУТ подлежи на оспорване в 14-дневен срок, а
не в месечен както предвижда нормата на чл.149, ал.2 от АПК, тъй като
разпоредбите на ЗУТ са специални по отношение на предвидените общи правила в
АПК, поради което в случая следва да се приложи по-краткият срок за оспорване
на отказа, предвиден със специалния закон. Приложението на ЗУТ в случая е
обусловено от факта, че работите, свързани с разкопаване на улични и тротоарни
настилки и вътрешноквартални пространства, се извършват въз основа на
разрешение за строеж, съгласно разпоредбата на чл.72, ал.1 от ЗУТ, която норма
е посочена и като основание за приемането на Наредбата за разкопаване
на техническата инфраструктура на територията на Община Стара Загора.
Следователно се касае за индивидуален административен акт по смисъла на чл.214
от ЗУТ.
Този мълчалив отказ подлежи на обжалване в 14 дневен срок съгласно
разпоредбата на чл.215, ал.3 от ЗУТ, т.е. оспорването следва да се реализира до
06.03.2023 год. /понеделник, работен ден/, а жалбата е изпратена с препоръчана
пратка на 20.03.2023 год., видно от приложеното копие на пощенския плик /лист
50 от делото/. С оглед на което съдът намира, че оспорването за
незаконосъобразност на мълчаливия отказ е процесуално недопустимо, като
подадено извън законоустановеният срок.
Разгледана по същество жалбата в
частта, с която се иска прогласяването на нищожността на мълчаливия отказ е неоснователна.
По
отношение на искането за прогласяването на нищожност на формирания мълчалив
отказ:
Съгласно
чл.2, ал.8 от Наредбата, съгласувателното писмо се издава от Кмета на Община
Стара Загора или упълномощено от него лице. По делото не е представена заповед,
с която Кмета да е упълномощител друго длъжностно лице, поради което и съдът
намира, че е налице компетентност на Кмета, до който е адресирано заявлението.
В този смисъл същото формираният мълчалив отказ е вследствие на бездействието
на компетентния по смисъла на чл.2, ал.8 от Наредбата административен орган.
Изискването
на чл.2, ал.8 от Наредбата, предвижда съгласувателното
писмо да се издаде от Кмета на Община Стара Загора. Произнасянето или не на
административният орган в случая представлява индивидуален административен акт
по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК. Така нормата задължава административния орган
при наличието на законовите предпоставки да издаде съгласувателното писмо.
В
тази насока, според чл.59, ал.2 от АПК, когато административният акт се издава
в писмена форма, той безусловно трябва да съдържа фактическите и правни
основания за неговото постановяване. Тези фактически и правни основания са
именно мотивите, които основават разпоредения от съответния орган резултат.
Неспазването на така установените нормативни изисквания, има за последица
постановен в съществено нарушение на закона акт. Искането за обосноваване е
една от гаранциите за законосъобразност на властническото волеизявление, които
законът е установил за защитата на правата и правно защитените интереси на
гражданите и организациите - страни в административното производство. Тази
гаранция се проявява в две насоки. С излагането на мотивите се довеждат до
знанието на страните съображенията, по които административният орган е издал
или е отказал да издаде искания административен акт. Това подпомага страните в
избора на защитните средства и въобще при изграждането на защитата им срещу
такива актове. От друга страна, наличието на мотиви улеснява и прави възможен
контрола върху законосъобразността и правилността на акта, упражняван при
обжалването му пред по-горния административен орган и пред съда, допринася за
разкриване на евентуално допуснатите закононарушения, разкрива и възможности за
контрол над случаите, в които въпросът е решен по целесъобразност, но са
надхвърлени рамките на предоставената на административния орган оперативна
самостоятелност. Значението на изискването за мотиви според АПК е такова, че
тяхното не излагане към административния акт или към резолюцията за отказ,
съставлява съществено нарушение на закона и основание за отмяна на акта. В този
смисъл и Тълкувателно решение №4 от 22.04.2004 год. на ВАС по д. № ТР-4/2002
г., ОС на съдиите.
Съгласно
разпоредбата на чл.58, ал.1 от АПК, непроизнасянето на административния орган
по искане, с което е бил сезиран, в определения законов срок, се смята за
мълчалив отказ. За да е налице мълчалив отказ по смисъла на посочената правна
норма, е необходимо да се установи от една страна подадено искане за издаване
на административен акт и от друга – бездействие на административния орган при
нормативно установено задължение да се произнесе по искането, с което е
сезиран. Съществуването на такова задължение е обусловено от наличие на
законово регламентирана компетентност /материална, териториална и по степен/ за
органа да разгледа и да се произнесе по подадената молба. Следователно не всяко
непроизнасяне на административния орган по искане, с което е сезиран, може да
бъде разглеждано като „мълчалив отказ” по см. на чл.58, ал.1 от АПК. Законовата
фикция е относима и приложима при непроизнасяне в срок по въпрос, по отношение
на който органът има правомощие да издаде съответния административен акт. Само
когато искането е отправено до компетентен административен орган, липсата на
волеизявление се приравнява на отказ да се издаде акт с регламентирано от
закона съдържание т.е. непроизнасянето
релевира мълчалив отказ, подлежащ на съдебен контрол за
законосъобразност.
Тук е момента да се отбележи, че съдът не възприема,
становището на ответника, че по така подаденото заявление не се дължи
произнасяне, тъй като представените разрешения за строеж са изгубили своето
действие съгласно чл.153, ал.2, т.3 от ЗУТ. Съгласно нея, разрешението за
строеж губи правно действие, когато в продължение на 10 години от започване на
строителството на елементи на техническата инфраструктура то не е завършено или
не е завършен грубият строеж, включително покривът на сградите за обектите по
чл.137, ал.1, т.1 и 2, за националните обекти, за обектите с национално
значение и за обектите с първостепенно общинско значение. В конкретния случай,
не е предвидено в Наредбата срок в рамките на който следва да се подаде
заявлението за разкопаване, както и няма изискване приложените разрешения за
строеж да не са загубили правното си действие.
Неспазването на писмената форма на индивидуалния
административен акт и не произнасянето на компетентния административен орган в
законовия срок, е процесуално нарушение и, което води до формирането на
мълчаливия отказ. Касае се за законова фикция, която не може да бъде прогласена
за нищожна. Именно законовата фикция приравнява липсата на произнасяне на
административния орган на отказ за издаване на индивидуален административен
акт. Налице е нарушение на процесуалното задължение за произнася в срок, което
по същността си е процесуално нарушение. Това бездействие и липсата на воля на
административния орган, не дава възможност за съдебен контрол по чл.146, т.4 и 5 от АПК.
С оглед на гореизложеното съдът намира, че искането за
прогласяване на нищожността на формирания мълчалив отказ е неноснователно.
Предвид
изхода на делото, следва да бъдат уважено искането на ответника за присъждане
на разноски по делото. С оглед неоснователността на оспорването, в полза на
ответника, представляван от юрисконсулт, следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение в размер 80.00 лв., определено в съответствие с чл.24 от
Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл.78, ал.8 от ГПК и
чл.37 от Закона за правната помощ. Размера на разноските е определен с оглед на
фактическата и правна сложност на делото.
Мотивиран
от изложеното и на основание чл. 172, ал.
2, във вр. с чл. 173, ал.
2 АПК, Административен съд – Стара Загора, шести състав,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата
на „Овергаз мрежи“АД, представлявано от изпълнителния директор К.М. срещу
мълчалив отказ на Кмета на Община Стара Загора да издаде индивидуален
административен акт по смисъла на чл.2, ал.8 от Наредбата за разкопаване на
техническата инфраструктура на територията на Община Стара Загора, в частта
съдържаща искане за установяване на незаконосъобразността на мълчаливия отказ, поради недопустимост на жалбата.
ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по адм.
дело №207/2023 год. по описа на Административен съд – Стара Загора в тази му
част.
ОТХВЪРЛЯ ОСПОРВАНЕТО на „Овергаз мрежи“АД, представлявано
от изпълнителния директор К.М. срещу мълчалив отказ на Кмета на Община Стара
Загора да издаде индивидуален административен акт по смисъла на чл.2, ал.8 от
Наредбата за разкопаване на техническата инфраструктура на територията на Община
Стара Загора, в частта съдържаща искане за прогласяване нищожността на
мълчаливия отказ, като неоснователно.
ОСЪЖДА „Овергаз
мрежи“АД, представлявано от изпълнителния директор К.М. да заплати на Община
Стара Загора, представлявана от Кмета Живко Тодоров сумата 80.00 /осемдесет/
лв., представляваща направени по делото разноски.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република
България в 14-дневен срок от съобщението, по аргумент от чл.215, ал.7 от ЗУТ, а
в частта с характер на определение
подлежи на обжалване с частна жалба в 7-дневен срок от съобщаването му на
страните пред Върховния административен съд на Република България.