Р Е Ш Е Н И
Е
№ 939
гр.Пловдив, 15.05.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ,
НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, V състав, в публично съдебно заседание на двадесет и трети април две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАТЯ БОЕВА
при секретаря: ТАНЯ СТОИЛОВА
като
разгледа АНД № 2044/2019 г. по описа на Районен съд Пловдив, V наказателен състав и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по депозирана жалба
от „СТМ Универсал“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Пловдив, ул. „Цар Симеон“ № 34, срещу наказателно постановление № 391498-F422104 от 19.12.2018 г.,
издадено от зам. - директора на ТД на НАП Пловдив, с което на основание чл. 74
ал.1 от Закона за счетоводството /ЗСч/ му е наложено административно наказание
– имуществена санкция в размер на 332.94 лева, за нарушение на чл. 38 ал.1 т.1
ЗСч.
В жалбата се излагат доводи, че
задължението за подаване на годишен финансов отчет /ГФО/ е изпълнено, макар и
със закъснение – на дата 04.09.2018 г. Допълнително се посочва, че това е
първото нарушение на дружеството – жалбоподател. Поради изложеното се възразява,
че процесният случай се явява маловажен, като административнонаказващият орган
е следвало да не налага наказание, а да предупреди нарушителят, че при повторно
нарушение, ще бъде санкциониран. Излагат се съображения, че нарушението е било
отстранено преди констатирането му, както и че доколкото същото е формално, не
са настъпили вредни последици. Отделно, като процесуално нарушение се изтъква,
че в АУАН е описана като дата на установяване на нарушението – 07.08.2018 г., а
като датата на уведомяване на НАП от Агенция по вписванията е посочено
17.08.2018 г., респ. е невъзможно нарушението да бъде установено преди
уведомяването. Поради изложеното от съда се иска отмяна на обжалваното НП.
В проведеното открито съдебно
заседание, жалбоподателят редовно призован, не изпраща представител. От същия е
депозирана молба, с която изразява становище за отмяна на обжалваното НП.
Въззиваемата страна – ТД на НАП
Пловдив, чрез своя процесуалния представител, взима становище за
неоснователност на подадената жалба. Излага съображения, че вмененото на
жалбоподателя нарушение е безспорно установено, като случаят не може да бъде
квалифициран като маловажен. Посочва се, че наложената санкция е в минимален
размер. Моли обжалваното НП да бъде потвърдено.
Съдът, след като прецени събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за
установено следното:
Жалбата се явява процесуално
допустима, доколкото е подадена в предвидения в чл. 59 ал.2 ЗАНН срок, от
легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на обжалване.
Разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА, поради следните
съображения:
От фактическа страна съдът установи следното:
На 07.08.2018 г. в НАП постъпила
информация от Агенция по вписванията, че дружеството „СТМ Универсал“ ООД не е
подало ГФО за 2017 г. Подадената информация от централното управление на НАП
била препратена към ТД на НАП Пловдив с писмо изх. № 20-00-149/17.08.2019 г.
Свидетелят С.И., заемаща длъжността „*** ***, получила списък на фирми, които
не са депозирали ГФО за 2017 г. до законоустановения срок – 02.07.2018 г., тъй
като 30.06.2018 г. и 01.07.2018 г. били почивни дни. Било установено и че
дружеството – жалбоподател е осъществявало търговска дейност, тъй като подало в
ТД на НАП Пловдив годишна данъчна декларация по чл. 92 ЗКПО вх. № 1600И0591509/31.03.2018
г., към която имало приложен годишен отчет за дейността.
Свидетелката И. изпратила по
електронен път покана изх. № 70-00-9631-129/22.08.2018 г. до дружеството – жалбоподател,
чрез неговия управител, за явяването в седемдневен срок в ТД на НАП Пловдив за
съставяне на АУАН. На 30.08.2018 г. електронната покана била връчена чрез
активиране на електронна пратка от електронния адрес на представителя на
дружеството жалбоподател.
На 11.10.2018 г. св. И. съставила
на дружеството - жалбоподател, АУАН № F422104/11.10.2018 г., въз основа на
който е издадено обжалваното НП.
Така описаната и възприета от съда
фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от
показанията на разпитания в хода на съдебното следствие свидетел С.И.. Съдът кредитира същите показания като логични, непротиворечиви и
съответстващи на събраната по делото доказателствена съвкупност. Описаната и
възприета фактическа обстановка се установява и от писмените доказателства по
делото – писмо изх. № 20-00-149/17.08.2019 г.; покана изх. №
70-00-9631-129/22.08.2018 г., Удостоверение за извършено връчване по електронен
път, данъчна декларация по чл. 92 ЗКПО вх. № 1600И0591509/31.03.2018 г.; АУАН №
F422104/11.10.2018 г.
Въз основа на така приетата фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна следното:
Съгласно чл. 38 ал. т.1 от ЗСч:
всички търговци по смисъла на Търговския закон публикуват
годишния финансов отчет, консолидирания финансов отчет и годишните доклади по
глава седма, приети от общото събрание на съдружниците или акционерите или
съответния орган - чрез заявление за вписване и представяне за обявяване в
търговския регистър, в срок до 30 юни на следващата година. В настоящия случай
по делото не се спори, а и от ангажираните гласни и писмени доказателства, се
установява, че дружеството не е спазило срока по чл. 38 ал.1 т.1 от ЗСч и
не е подало заявление за вписване ГФО за 2017 г. до 02.07.2018 г., доколкото
30.06.2018 г. и 01.07.2018 г. са били почивни дни, респ.
несъмнено е извършило вмененото му административно нарушение.
Въпреки изложеното съдът намира,
че обжалваното НП е постановено при наличие на съществени процесуални
нарушения, които ограничават правото на защита на жалбоподателя.
Съдът намира, че в нарушение
на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН АУАН
е бил съставен в отсъствието на нарушителя. Допустимите хипотези на съставяне
на АУАН в отсъствието на нарушителя са регламентирани в разпоредбата на чл. 40 ал. 2 от ЗАНН -
когато нарушителят е известен, но не може да се намери или след покана не се
яви за съставяне на акта. По делото обаче не се доказа да са се осъществили
такива факти, пораждащи правомощието за съставяне на АУАН в отсъствието на
нарушителя. Същият е бил известен, но не се установява да не е могъл да бъде
намерен, нито да са извършвани опити да бъде открит, които да са останали безрезултатни.
Въззиваемата страна и не твърди да е налице такава хипотеза. Поддържа се обаче
жалбоподателят да е бил поканен за съставянето на АУАН и да не се е явил след
поканата. По делото беше установено единствено да е отправена покана с изх. № № 70-00-9631-129/22.08.2018 г. /л.18/.
Същата обаче не се явява надлежно връчена на дружеството – жалбоподател. От
удостоверение за извършено връчване по електронен път се установява да е била
активирана електронната препратка от електронен адрес *** , при
което в електронната система на НАП автоматично се регистрира датата на
получаване, реалният електронен адрес, от който е активацията, както и
електронната пощенска кутия, от която е изтеглено съобщението, респ.
съдържанието на последното. След активиране на препратката, получена в
пощенската кутия на получателя, системата извежда автоматично
"удостоверение за извършено връчване по електронен път", представляващо
удостоверение по чл. 30 ал. 6 от ДОПК за
извършено връчване по електронен път. Освен електронния адрес, на който е
извършено връчването, от последното се установява още, че връченият документ е
бил покана номер 70-00-9631-129/22.08.2018
г. Съдебната практика /определения по адм. дела №
13650/2012 г., № 6447/2012 г., № 5297/2013 г., 10741/2012 г., № 10724/2012 г. и
№ 8296/2013 г. на ВАС/ приема, че връчването на съобщения по реда на чл. 29 ал. 4 от
ДОПК
предпоставя изрично заявяване от страна на данъчните субекти, че желаят
връчването на съобщенията в административното производство да се извършва на
електронните им адреси. По делото не се установява дружеството - жалбоподател
да е заявявило, че желае връчването на съобщения до него в качеството му на
физическо лице да се извършва именно на електронния адрес, на който е била
изпратена поканата. Това обстоятелство обаче се явява ирелевантно в случая,
доколкото съобразно чл. 33 от ДОПК,
по реда и в сроковете на глава шеста от ДОПК се
връчват всички подлежащи на връчване актове, документи и книжа, издавани от
органите по приходите и публичните изпълнители, с изключение на актовете,
документите и книжата за реализиране на административнонаказателната
отговорност, за които се прилага Законът за
административните нарушения и наказания. Безспорно е, че поканата
по чл. 40 ал. 2 от ЗАНН е
такъв документ, който се съставя в производството по реализиране на
административнонаказателната отговорност на лицата и е част от това
производство. Следователно, връчването на поканата по реда на ДОПК е
незаконосъобразно и законодателят не е предвидил възможност това действие да се
извършва съгласно чл. 29 ал. 4 от ДОПК. В
случая поканата е следвало да се връчи по реда на ЗАНН.
Съгласно чл. 84 от ЗАНН,
доколкото в този закон няма особени правила за призоваване и връчване на
призовки и съобщения, извършване на опис и изземване на вещи, определяне
разноски на свидетели и възнаграждения на вещи лица, изчисляване на срокове,
както и за производството пред съда по разглеждане на жалби срещу наказателни
постановления, на касационни жалби пред административния съд и предложения за
възобновяване, се прилагат разпоредбите на Наказателно-процесуалния
кодекс. Ето защо поканата за съставяне на АУАН е следвало да се
връчи чрез някой от способите, визирани в чл. 180 или по реда на чл. 178 от НПК. В
никоя от тези разпоредби не е предвидено връчване на съобщения по електронен
път, поради което в настоящото производство поканата се третира като да не е била
изпратена, респ. получена /така Решение
2491/23.11.2018 г. по к.а.н.д. № 2945/2018 г. на Административен съд – Пловдив/.
В допълнение следва да се
посочи, че дори да се приеме, че поканата е можело да бъде връчена по
електронен път, видно от отбелязването върху удостоверението за извършено
връчване по електронен път е посочено, че същата е получена на 30.08.2018 г.,
респ. седемдневния срок за явяване за съставяне на АУАН изтича на 07.10.2018
г., който ден се явява неработен. Следователно, ако административнонаказващият
орган бе приел за релевантно посоченото връчване, е следвало да състави АУАН в
отсъствие на представител на дружеството – жалбоподател на 08.10.2018 г., но
неясно защо той е съставен на 11.10.2018 г. Върху самото "удостоверение за
извършено връчване по електронен път" от 30.08.2018 г. е посочено, че е
изпратена повторна покана на 02.10.2018 г., но няма данни да е била активирана електронната препратка от
електронен адрес *** ,
следователно същата да е била получена.
От всичко изложено следва, че
след като нарушителят не е уведомен редовно за възможността да се яви при
съставянето на акта, то хипотезата на чл. 40 ал.2 ЗАНН се явява приложена без
правно основание. Касае се за съществено нарушение на процесуалните правила,
тъй като по този начин се нарушава правото на дружеството – жалбоподател да
участва в административнонаказателното производство още в най-ранния му етап. Поради
тази причина и нарушението не може да бъде отстранено по реда на чл. 53 ал.2 ЗАНН. Посоченият порок обуславя отмяна на обжалваното НП като постановено при
допуснати съществени процесуални нарушения.
Така мотивиран, Районният съд
Пловдив
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 391498-F422104 от 19.12.2018
г., издадено от зам. - директора на ТД на НАП Пловдив, с което на „СТМ Универсал“
ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Цар
Симеон“ № 34, на основание чл. 74 ал.1 от Закона за счетоводството /ЗСч/ му е
наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 332.94
лева, за нарушение на чл. 38 ал.1 т.1 ЗСч.
Решението подлежи на обжалване в
14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че същото е изготвено
и обявено, пред Административен съд Пловдив, на основанията, предвидени в НПК,
и по реда на глава дванадесета от АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
ТС