№ 5864
гр. София, 02.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 138 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИВА АН. АНАСТАСИАДИС
при участието на секретаря ВЕНЕТА К. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от ИВА АН. АНАСТАСИАДИС Гражданско дело
№ 20241110170914 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 127 и сл. ГПК.
Предявен е иск за отмяна на дисциплинарно наказание „предупреждение за
уволнение”, наложено със Заповед № .../ ... г. на управителя на „...“ ЕООД.
Ищецът П. И. Т. твърди наказанието да е наложено незаконосъобразно, тъй като
не е извършил твърдяното от работодателя нарушение на трудовата дисциплина.
Посочва, че работодателят не е изчакал да изтече предоставеният на работника
двудневен срок за депозиране на обяснения, като е издал незаконосъобразно заповедта
без да се запознае със съдържанието им. Моли заповедта да бъде отменена и да му се
присъдят разноските по делото. В открито съдебно заседание поддържа иска.
Ответникът „...“ ЕООД оспорва иска. Релевира възражение, че правото на
ищеца да оспори законосъобразността на наложеното наказание е погасено по давност.
Поддържа, че за ищеца липсва правен интерес от предявяване на иск за отмяна на
наложеното наказание, доколкото трудовоправната връзка между страните е
прекратена, считано от ... г. Излага твърдения, при допустимост на производството, че
наказанието е наложено законосъобразно за извършено нарушение на трудовата
дисциплина – противоправно бездействие на служителя да приеме стока на ... г., след
предоставена възможност на ищеца да депозира обяснения, от която последният
недобросъвестно не се възползвал, както и тежестта на нарушението да е съобразена с
наложеното наказание. Признава, че към 14:00 ч. на ... г. заповедта за налагане на
дисциплинарно наказание на ищеца е била вече изготвена, след което на същата дата
му е връчена срещу подпис. Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски. В
открито съдебно заседание и в писмена защита поддържа възраженията си. Прави
възражение за прекомерност на претендираните от ищеца разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение.
Съдът, като съобрази изложеното, представените писмени доказателства и
приложимия материален закон, намира за установено от фактическа и правна
страна следното.
1
По иска по чл. 357, ал. 1 КТ.
Ищецът носи тежестта да докаже съществуването на трудово правоотношение
между страните и налагането по време на действието му на дисциплинарно наказание,
което оспорва, като тези обстоятелства не са спорни по делото, предвид което и съдът
ги е отделил като безспорни с неоспорения и приет за окончателен доклад по
делото.
В тежест на ответника е да докаже, че ищецът е имал конкретно задължение
при изпълнение на трудовите си функции, като посоченото в заповедта за налагане на
дисциплинарно наказание поведение на ищеца е в противоречие с това задължение,
т.е. че e извършено конкретно нарушение на трудовата дисциплина, от ищеца са
поискани обяснения във връзка с конкретното поведение, за което е наказан,
съответно, че при издаването на заповедта е съобразил тежестта на нарушението с тази
на наложеното наказание, заповедта е издадена от компетентен орган, в писмена
форма, в установените от закона преклузивни срокове.
При така разпределена доказателствена тежест съдът намира иска по чл. 357,
ал.1 КТ за допустим и основателен поради следните съображения.
Разпоредбата на чл. 186 от КТ дефинира като нарушение на трудовата
дисциплина виновното неизпълнение на трудови задължения от страна на работника
или служителя. Процедурата по която се налага наказание за допуснато
дисциплинарно нарушение представлява дисциплинарно производство, съдържащо
норми от процесуален характер, които следва да бъдат спазени от наказващия орган
преди налагане на дисциплинарното наказание. Тези норми са императивни и за
спазването им съдът следи служебно при разглеждане законосъобразността на
налагането на наказание „предупреждение за уволнение“ в неговата съдебна фаза.
Заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е издадена и сведена до
знанието на ищеца на ... г., така че двумесечният давностен срок по чл. 358, ал. 1, т. 2
КТ за оспорването й изтича на ... г., понеделник. Този извод е верен, тъй като в случая
последният ден от срока – ... г., неделя, е неприсъствен, в който случай срокът изтича
на първия следващ присъствен ден, съгласно правилото, залегнало в нормата на чл. 60,
ал. 6 ГПК. Ищецът е предявил исковата молба на ... г. чрез ЕПЕП (вж. л. 19 от делото),
т.е., в изложения смисъл, в срок. Поради изложеното, възражението на ответника за
изтекъл давностен срок за предявяване на иска е неоснователно.
По делото се установява, че по силата на отправено до работодателя от ищеца
едномесечно предизвестие, трудовото правоотношение между страните е прекратено с
изтичане на срока му, съгласно правилото на чл. 335, ал. 2, т. 1 КТ, или считано от ... г.,
т.е. в хода на настоящия процес.
Съдът счита, че наличието на изричната законова разпоредба на чл. 357 КТ
легитимира интереса на ищеца от търсената защита. Прекратяването на трудовото
правоотношение не лишава работника от правен интерес да оспори пред съд
наложеното му преди това дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“.
Това наказание се характеризира най-вече като „морално“. То създава за работника
състояние на наказаност и е част от дисциплинарното му минало, което е от значение,
както при постъпването му на работа при друг работодател, така и ако започне отново
работа при същия работодател. Отмяната на дисциплинарното наказание има обратно
действие – премахват се последиците на наказанието и се възстановява положението
отпреди налагането му. Заради обратното действие на отмяната, работникът има
интерес да води иска по чл. 357 КТ и след прекратяване на трудовото правоотношение
2
с наложилия наказанието работодател, за да изчисти дисциплинарното си минало от
присъствието и укора на т.нар. „морално наказание“, и за да се разреши повдигнатия
спор за законността на налагането му.
Безспорно по делото е, че страните са се намирали в трудово правоотношение,
по силата на което ищецът е заемал длъжността „приемчик склад“ в предприятието на
ответника „...“ ЕООД.
Не е спорно, а и се установява от приложените по делото писмени документи,
че на ... г., в 14:06 ч. на ищеца е връчено искане за даване на обяснения с твърдения за
извършено дисциплинарно нарушение, като е предоставен двудневен срок за
предоставянето им в рамките на започналото от работодателя дисциплинарно
производство. Съгласно приложимата норма на чл. 72, ал. 1 ЗЗД, срокът, който се брои
по дни, се изчислява от деня следващ този, от който започва да тече срокът, и изтича в
края на последния ден. Т.е. в случая, срокът е започнал да тече на ... г., събота, като
последният ден от срока – ... г., е неприсъствен – неделя, респективно следващият ден
– ... г., съгласно чл. 154, ал. 2 КТ, също е неприсъствен (... г. е официален празник),
следователно и при съблюдаване на разпоредбата на чл. 72, ал. 2, вр. ал. 1 ЗЗД, срокът
изтича в края на ... г.
Не е спорно по делото, а и се установява от приложените по делото писмени
доказателства, че ищецът е входирал обясненията си в 16:00 ч. на ... г., след като в
същия ден, около 14:00 ч., вече му е била връчена оспорваната заповед за налагане на
дисциплинарно наказание. Работодателят без да изчака и да се запознае с обясненията
на работника, дадени в предоставения му срок, преждевременно е издал оспорената
заповед, с което е нарушил разпоредбата чл. 193, ал. 1 КТ. Съгласно същата,
работодателят е бил длъжен да приеме писмените му обяснения и да събере и оцени
посочените доказателства преди налагане на дисциплинарното наказание, за което в
случая е дал срок. Когато работодателят предварително не е изслушал работника или
служителя или не е приел писмените му обяснения, съдът отменя дисциплинарното
наказание, без да разглежда спора по същество (така чл. 193, ал. 2 КТ). В процесния
случай, оспорената заповед е следвало да бъде издадена най – рано на ... г., за да може
работодателят да приеме и да се запознае предварително с обясненията на работника,
което не е сторил, като нарушението на това правило води до единствен възможен
извод за отмяна на дисциплинарното наказание на това формално основание.
Ищецът няма вина, че обясненията му не са взети предвид, доколкото е имал
срок за депозирането им, и ги е предоставил в рамките на срока, като дори и да ги
беше дал на връчващия му оспорената заповед г-н Топчев, а да не беше предприемал
действия за официалното им входирани на адреса на управление на дружеството,
съгласно направеното оспорване в отговора, около 14:00 ч. оспорената заповед е била
вече съставена и готова за връчване, както и е връчена на ищеца (съобразно
направените признания в отговора на ответника), без работодателят да изчака
предоставеният срок да изтече, както и да се запознае с дадените в рамките на него
обяснения, съгласно предписанията на закона.
Предвид гореизложеното, искът е основателен и следва да бъде уважен.
Право на разноски при този изход от спора има ищецът. Ищецът е представил
доказателство за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 980,00 лева, което
му се следва. Съдът не счита за прекомерен размера на уговореното и заплатено
адвокатско възнаграждение, при предвиден подходящ размер на възнаграждението за
неоценяем иск от 1000,00 лева, съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба №
3
1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати дължимата по делото държавна
такса в размер на 80,00 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наложеното дисциплинарно наказание „предупреждение за
уволнение” на П. И. Т., ЕГН **********, с адрес: ..., със Заповед № .../ ... г. на
управителя на „...“ ЕООД.
ОСЪЖДА „...“ ЕООД, ЕИК: ..., със седалище и адрес на управление: ..., ДА
ЗАПЛАТИ на П. И. Т., ЕГН **********, с адрес: ..., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
сумата 980,00 лева, представляваща разноски за производството за адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА „...“ ЕООД, ЕИК: ..., със седалище и адрес на управление: ..., ДА
ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 6 ГПК по бюджетната сметка на Софийски
районен съд сумата от 80,00 лева, представляваща държавна такса по уважения иск.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд
в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4