РЕШЕНИЕ
№ 502/21.3.2022г.
гр. Пловдив, 21.03.2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХIV състав, в публично съдебно заседание на двадесет и четвърти
февруари, две хиляди двадесет и втората година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЗДРАВКА ДИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА
СВЕТЛАНА МЕТОДИЕВА
при секретаря В. П. и с участието
на прокурора Б. М., като разгледа докладваното от съдия Методиева касационно
административно - наказателно дело № 119 по описа на съда за 2022 г., за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63в от Закона за административните нарушения
и наказания /ЗАНН/ и глава дванадесета
от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Касационният жалбоподател Община Пловдив обжалва Решение № 1939 от 08.11.2021
г., постановено по АНД № 3939/2021 г. по описа на Районен съд – Пловдив, 21 н.с.
С обжалваното решение е отменено Наказателно постановление КТ № 327 от 05.04.2021
г. на Кмет на Община Пловдив, с което на „Автовижън 76“ ЕООД с ЕИК ***гр. Пловдив
е била наложена имуществена санкция от 5000 лева на основание чл.156, ал.1, вр.
с чл.120 от ЗУО.
С жалбата се прави искане за отмяна на решението на РС Пловдив като неправилно, постановено в нарушение на
материалния закон и необосновано. Моли се за произнасяне на касационния съд по
същество с отмяна и на наказателното постановление, като се претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на Община Пловдив. В
съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят не е изпратил представител.
Ответникът по касационната жалба
„Автовижън 76“ЕООД е депозирал отговор по касационната жалба с искане за
отхвърлянето ѝ от касационния съд, както и претенция за присъждане на
разноски, за което е представен списък. В съдебно заседание ответникът по
касационната жалба се представлява от адвокат И., който поддържа съображенията
по отговора и искането за присъждане на сторените по делото разноски.
Прокурорът от ОП – Пловдив М. излага становище за неоснователност на
касационната жалба.
Касационният съд, като извърши преглед на обжалваното съдебно решение, във
връзка с наведените в жалбата основания, съобразно с нормата на чл.348, ал.1 от НПК, констатира следното:
Касационната жалба е подадена в предвидения законов срок и от страна по
първоинстанционното съдебно производство, за която решението е неблагоприятно,
поради което се явява допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Районен съд - Пловдив, след като е провел пълно и всестранно разследване по
делото, като е проявил процесуална активност за изясняване на всички спорни
обстоятелства чрез събиране на относими доказателства, е възприел за установена
описаната в обжалваното решение фактическа обстановка, която се възприема
изцяло и от настоящия съд, поради което и е ненужно да се повтаря.
Съдът, постановил оспореното решение
е стигнал до извода за незаконосъобразност на наказателното постановление
поради допускане на особено съществени нарушения на процесуалните правила в
процедурата по неговото издаване, а именно съставяне на АУАН от некомпетентен
орган, както и издаване на самото наказателно постановление от некомпетентен орган.
В тази насока и районният съд е анализирал подробно относимите разпоредби на
ЗУО, като е достигнал до правилния и законосъобразен извод относно това, че за
нарушение по чл.156, ал.1 от ЗУО, за каквото е била ангажирана отговорността на
дружеството - ответник по касация, е налице специално предвидена компетентност
за установяването му чрез съставяне на АУАН в нормата на чл.157, ал.2 от ЗУО, с
каквато в конкретния случай от доказателствата не е установено да е разполагал
актосъставителят. Изведено е и законосъобразно заключение относно това, че в
конкретния случай компетентността за съставяне на наказателно постановление е
предвидена по чл.157, ал.4 от ЗУО за директора на РИОСВ, като в тази връзка е
направен коректен анализ на точното съдържание на посочената разпоредба. Следва
да се има предвид, че и в практиката на ВАС, макар и в други по характер
производства, изрично е посочено как следва да се тълкува нормата на чл.157,
ал.4 от ЗУО, като е отразено, че тази разпоредба съдържа законово предвидена възможност
наказателните постановления за нарушения по този закон да се издават от кмета
на общината или от оправомощени от него длъжностни лица, но тази възможност е предвидена само за нарушенията по ал.1 от чл.157 ЗУО /в този см. напр. Решение №
15898/2018 г. по адм. дело №5468/2018 г. на ВАС/. Нарушението по чл.156 от ЗУО,
както е констатирано и от районния съд, е вписано сред тези, изброени в
разпоредбата на чл.157, ал.2 от ЗУО,
в която е предвидена и изрично компетентността на директор РИОСВ или
оправомощени от него длъжностни лица, да го установяват с акт, поради което и
правилно е преценено, че нито актосъставителят, нито издателят на наказателното
постановление в конкретния случай са притежавали предвидената в закона
компетентност да издадат акта и съответно наказателното постановление, което е
абсолютно основание за отмяна на последното. Касационната съдебна инстанция в тази насока и напълно възприема посочените
изводи на районния съд, като препраща изцяло към подробните и задълбочени
мотиви на първоинстанционния съдебен акт по реда на чл.221, ал.2 от АПК.
При извършената
и служебно проверка от страна на настоящия съд по реда на чл.218,
ал.2 от АПК не се установяват основания за отмяна на обжалваното съдебно
решение, като същото е валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон.
Съдът е приложил правилно закона и по отношение преценката за присъждане на
разноски, поради което и решението му ще следва изцяло да бъде оставено в сила.
С оглед този изход на спора и
предвид направеното искане и пред настоящата инстанция за присъждане разноски
за адвокатско възнаграждение от ответника, както и представените доказателства
за направата им, същото ще следва да се уважи, като на основание чл.63д от ЗАНН, вр. с чл.143, ал.3 от АПК ще следва да бъде осъден жалбоподателят да
заплати на ответника разноски за адвокатско възнаграждение от 680 лв.
Воден от горното и на основание
чл.221 ал.2 предл. първо от АПК във връзка с чл.63в от ЗАНН,
Административен съд – Пловдив, XXIV касационен състав,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№ 1939 от 08.11.2021 г., постановено по АНД № 3939/2021 г. по описа на Районен
съд – Пловдив, 21 н.с.
ОСЪЖДА Община Пловдив да заплати на „Автовижън 76“
ЕООД с ЕИК***, със седалище и адрес на управление в гр. ***, сумата от 680 лв.
/шестстотин и осемдесет лева/, съставляваща разноски за един адвокат, направени
пред касационния съд.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: