Р Е Ш Е Н И Е № 172

гр. Сливен, 14.10.2019 год.

 

В   И М Е Т О  НА  Н А Р О Д А

 

СЛИВЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,     в публичното заседание на втори септември

през две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                     

Административен съдия: СЛАВ БАКАЛОВ

 

при секретаря               Ваня К.                                                          и с участието

на прокурора                                                                                               като разгледа

докладваното от          съдията                 административно  дело   № 329       по описа

за 2018 година, за да се произнесе съобрази:

 

Производството е административно и намира правното си основание в чл. 215 от ЗУТ.

Производството  е  образувано  по  жалба  (възражение) от  граждани, живущи в гр. С., ул. „Ал. С.”, бл. …, вх. „…”, подписано от Г.Т.Б., С.Д.Ш., Е.И.Д., К.Й.Н., М.Д.П. и М.Г.Б., против Протокол – Решение № 11/11.05.2018 г. на ОбЕСУТ към Община Сливен за Проект за изменение на Подробен устройствен план (ПУП) за урегулиран поземлен имот УПИ І, „За жилищно строителство, комплексно обществено обслужване, подземни гаражи и паркинги“, в кв. 150, по плана на Централна градска част (ЦГЧ) гр. Сливен, в част План за регулация и План за застрояване и Заповед № РД-15-2217/16.08.2018 г. на Кмета на Община Сливен, с която е одобрено частично изменение на ПУП в част План за регулация и застрояване за обхвата на УПИ І, „За жилищно строителство, КОО, подземни гаражи и паркинги“, кв. 150 по плана на ЦГЧ гр. Сливен. Във възражението се твърди, че жалбоподателите, в качеството си на заинтересовани собственици, възразяват срещу Протокол – Решение № 11/11.05.2018 г. на ОбЕСУТ към Община Сливен. Заявяват, че се нарушават разстоянията и пространството между блока, училището и предвидените строежи. Върху красиво оформените градинки и зелени площи било предвидено строителство, като нямало да останат зелени площи. С предвижданията  на ПУП, План за регулация и застрояване, се създавала такава плътност на застрояването, която е недопустима, с намалени отстояния и правело предвиждането както нецелесъобразно, така и незаконосъобразно. Заявява, че всяка икономическа активност следвало да бъде обсъдена с живущите в района. Изменението било одобрено. Настояват проектът да бъде обсъден със живущите. Заявяват, че проектът противоречи на императивни разпоредби на ЗУТ, като не били спазени техническите, противопожарните и санитарно-хигиенните изисквания, дадени в Приложение № 1 към чл. 4 и чл. 6 от Наредба № 7/1992 г. Не ставало ясно от проекта какви ще бъдат гаражите: за леки коли, автобуси, товарни автомобили или други МПС. Не била спазена  Наредба № 7/2003 г., като не били предвидени необходимите площадки за паркиране или гариране. Липсвало нотариално заверено съгласие на собствениците на блока за изменение на ПУП. Счита, че такова е необходимо съгласно чл. 131, ал. 2, т. 4 от ЗУТ. Нямало също така и решение на Общото събрание на собствениците на имоти в сградата, както и на отделните входове на блока. Не  всички  живущи в  блока  били уведомени  за  обявлението.  Счита, че  Община Сливен следва да ги уведоми за това. Заявява, че настоящото възражение следва да се приеме като жалба срещу Заповед № РД-15-2217/16.08.2018 г. на Кмета на Община Сливен.

В съдебно заседание чрез пълномощника си адв. Д.О. поддържат жалбата, като уточняват, че жалбата е подадена против Заповед № РД-15-2217/16.08.2018 г. на Кмета на Община Сливен. Считат, че същата е незаконосъобразна и необоснована, поради тази причина трябва да бъде отменена. Претендират за направените по делото разноски.

Ответникът по жалба – Кметът на Община Сливен, чрез юриск. М. С. счита жалбата за неоснователна, а в частта, с която се обжалва протокол-решение на ОбЕСУТ счита за недопустима. Протокол-решенията на ОбЕСУТ не били индивидуални административни актове, а експертни становища на лица със специални познания в определена насока, които подпомагали на административния орган при издаването на индивидуалния административен акт, поради което моли да бъде прекратено производството в тази част. Счита че развитите съображения са свързани с целесъобразността на издадения акт, а не по законосъобразността, поради което моля да бъде отхвърлена като неоснователна. Процедурата по издаването на заповедта била спазена. Налице били и материалноправните предпоставки. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли подадената жалба като неоснователна. Претендира за направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение.

 Заинтересованите страни Е.с.на адрес гр.С., ул.“А.С.“, чрез домоуправител, чрез представляващ Г.Т.Б., С.А.Т., К.К.Д.,  ЕТ „П.Г.“,  Н.С.Я.,  С.К.Г.,  И.Х.Д.,   Н.К.П.,  Р.И.Н.,  С.Т.Т.,  Д.Т.Т.,  С.П.К.,  С.И.П., С.С.К.,  Т.К.Л., А.В.Ф., Д.А.Ф., В.Д.Г.,В.Н.Г., Д.П.Г., Н.С.Г., С.Д.Я.,Б.М.Б., Т.Г.Г., Г.Г.Г.,  П.Б.П., Е.с.на адрес гр. С., ул. „Ал. С.“ ……, чрез домоуправител, чрез представляващ П.С.П., М.Г.Х., И.М.К., Д.Д.Ф., Д.С.С. Ф., К.П.Д., К.С.Г., И.В.С., Д.Д.М., Н.Д.Р., П.С.Ч., Р.С.Ш., И.Т.Ш., В.Т.Ш., С.П.В., М.К.Д., К.П.И., К.Д.В., М.Н.З., Л.М.З., Е.М.З., И.П.Д., К.Ж.И., М.Й.Б., С.П.К., Б.В.Ц., Р.П.М., С.Д.П., М.Г.М., В.Д.К., Е.с.на адрес гр. С., ул. „Ал. С.“ ……, чрез домоуправител, чрез представляващ Д.А.Т., редовно призовани, не се явяват и не изразяват становище по жалбата.

Заинтересованата страна Община Сливен, чрез юриск. М. С. счита жалбата за неоснователна.

Заинтересованата страна - П.Т.З. се присъединява към становището изразено в жалбата.

От събраните доказателства съдът прие за установено следното от фактическа страна:

Оспорващите Г.Т.Б., С.Д.Ш., Е.И.Д., К.Й.Н., М.Д.П. и М.Г.Б. се легитимират като с. на жилища в сграда е. с. с адрес: гр.С. ул."А. С.", бл…., вх…., като Г.Т.Б., С.Д.Ш. и  М.Г.Б., в това им качество са конституирани като страни в производството по издаване на оспорения административен акт, а Е.И.Д., К.Й.Н. и М.Д.П. в хода на съдебното производство са удостоверили този факт с представянето на нот.актове за собственост върху недвижим имот (л.264, 265 и 307)

Въз основат на скица –виза за проектиране от 19.10.2017 г. издадена от Дирекция „УТ“ при Община Сливен (л.15), при условията на чл.230 ал.3 от ЗУТ, както и на основание чл.134 ал.2 вр.ал.1 т.2 от ЗУТ в дирекция „Устройство на територията" на община Сливен е изготвен служебно Проект за изменение на ПУП за УПИ I кв.150 по плана на ЦГЧ на гр.Сливен. Проектът е разработен в части „План за регулация" и „План за застрояване".

Проектът предвижда от УПИ I „За жилищно строителство, КОО, подземни гаражи и паркинги " в кв.150 да се образуват три нови самостоятелни УПИ, както следва: УПИ I - За комплексно жилищно строителство, обществено обслужване и гаражи; УПИ II - За гаражи и УПИ III - За гаражи.

Планът за застрояване предвижда изграждане на три групи надземни гаражи, две от които в самостоятелните УПИ II и УПИ III. Изследвана е и възможността за гаражите на север по ул."П.К." да бъдат на 2 нива, като достъпът до подземното ниво да се осъществи по предвидената рампа. В УПИ I, който се отрежда за съществуващата петсекционна жилищна сграда също са предвидени надземни гаражи в източната част по ул.“Н.Б.", както и малък едноетажен обект за търговия и обществено обслужване в северозападния ъгъл на парцела, срещу входа на …..СОУ.

Устройствените показатели на новите УПИ са както следва: УПИ I - устройствено предназначение Жк2 (жил.зона с преобладаващо комплексно застрояване),Плътност 29% (допустима стойност 40%), Кинт 1,8 (допустима стойност 3,2), Озел.40% (допустима стойност 40-60%)

УПИ II - устройствено предназначение Ц (зона за многофункционално ползване от типа смесена централна зона), Плътност 38% (допустима стойност 60%), Кинт 0,7 (допустима стойност 2), Озел. 20% (допустима стойност 20-40%)

УПИ III - устройствено предназначение Ц (зона за многофункционално ползване от типа смесена централна зона), Плътност 55% (допустима стойност 60%) Кинт 0,6 (допустима стойност 2) Озел. 20% (допустима стойност 20-40%).

Проектът е разгледан от ОбЕСУТ и с Протокол - решение № 23 от 31.10.2017 г.. е приет за обявяване. С обявление № ОРД 03-648/15.11.2017 г. проектът е обявен на заинтересованите собственици, включително и на оспорващите Г.Т.Б. и С.Д.Ш., като на първия съобщението и в качеството му на у. на Е.с.гр.С. ул."Ал. С.", бл…., вх….. (л.38)

Изменението на действащия ПУП е допуснато със заповед № РД-15-2550/08.11.2017 г. на Кмета на Община Сливен издадена на основание чл.109 ал.1 т.2 вр. с ал.1 от ЗУТ, при условията на чл.230 ал.3 и чл.135 ал.5 от ЗУТ. С тази заповед се разрешава изменение на действащия ПУП в частта на плана за застрояване и регулация за общински УПИ I в кв.150 на ЦГЧ, като се запази съществуващата петсекционна жилищна сграда и се предвидят три групи надземни гаражи, две от които в самостоятелни нови УПИ със съответното отреждане, промяна или допълване на отреждането на допустимо съгласно статута на зоната. (л.23)

Против проекта за изменение на ПУП е подадено възражение от Р.И.Н. (л.51) и от оспорващите Г.Т.Б., С.Д.Ш., М.Д.П. и М.Г.Б., както и от С.А.Т..

Постъпилите възражения са разгледани от ОбЕСУТ и с Протокол - решение № 11 от 11.05.2018 г.. същите са приети за неоснователни.

Със заповед № РД 15-2217/16.08.2018 г. на Кмета на Община Сливен е одобрено изменение на ПУП-план за регулация и застрояване за УПИ I ,3а жилищно строителство, КОО, подземни гаражи и паркинги " кв.150 ЦГЧ на гр.Сливен, като от същия се образуват три нови УПИ I - За комплексно жилищно строителство, обществено обслужване и гаражи; УПИ II - За гаражи и УПИ III - За гаражи, съгласно корекциите със зелен и кафяв цвят на плана за регулация и предвиденото застрояване показан на плана на застрояване. Заповедта е подписана от Зам. К. на Община Сливен Р.И. *** съгласно Заповед № РД-15-2170 от 09.08.2018 г.

С обявление № ОРД 03-545/23.08.2018 г. заповедта е съобщена на заинтересованите собственици, като на Г.Т.Б. и С.Д.Ш. е съобщена на 31.08.2018 г., а на М.Г.Б. на 07.09.2018 г. (л.69, 74)

 По делото е назначена съдебно-техническа експертиза, от чието заключение се установява, че съгласно действащия до процесното изменение ПУП, одобрен със заповед № РД-15- 131/01.03.2004 г., отреждането на УПИ I е за „Жилищно строителство, КОО, подземни гаражи и паркинги". В парцела има съществуваща петсекционна жилищна сграда, изградена с отстъпено право на строеж върху общинска земя, паркинг от север на сградата, озеленени площи. ПУП от 2004 г. предвижда на мястото на паркинга да се изгради подземен гараж за 24 коли и ново застрояване с нискоетажни сгради за КОО, ориентирани към ул."Н. Б.", което не е реализирано.

Съгласно ОУП (Общ устройствен план) на гр.Сливен от 2009 г. УПИ I кв.150 е с отреждане за Зона за обитаване „Високоетажна жилищна зона с комплексно застрояване - Жк2 - съществуващи жилищни комплекси", с градоустройствени показатели както следва: Плътност на застрояване - 40%; Коефициент на интензивност на застрояване Кинт - 3,2; Етажност - 8; Озеленяване - 40%-60%.

С процесния ПУП не се променя заварената техническа инфраструктура. По графични данни на съществуващата подземна мрежа малък участък от подземен телефонен кабел попада под гаражите в УПИ III, като няма технически пречки при проектиране на инвестиционния проект в работна фаза да се предвиди изместване, ако действително е необходимо.

Съгласно ОУП на гр.Сливен от 2009 г. УПИ I кв.150 е с отреждане за Зона за обитаване „Високоетажна жилищна зона с комплексно застрояване-Жк2-съществуващи жилищни комплекси". Действащият до процесното изменение ПУП, одобрен със заповед №РД-15-131/01.03.2004 г., отреждането на УПИ I е за „Жилищно строителство, КОО, подземни гаражи и паркинги". В парцела има съществуваща петсекционна жилищна сграда, изградена с отстъпено право на строеж върху общинска земя, паркинг от север на сградата, озеленени площи. ПУП от 2004 г. предвижда на мястото на паркинга да се изгради подземен гараж за 24 коли и ново застрояване с нискоетажни сгради за КОО, ориентирани към ул.“Н. Б.". С процесния ПУП се образуват УПИ II и УПИ III с устройсгвено предназначение Ц (зона за многофункционално ползване от типа смесена централна зона), което е различно от предвижданията на ОУП.

Съгласно чл.103 ал.4 от ЗУТ всеки устройствен план се съобразява с предвижданията на устройствените планове от по-горна степен и представлява по отношение на тях по-пълна, по-подробна и конкретна разработка. Предвижданията на ОУП за процесната територия са за зона за обитаване от комплексен тип, находяща се в ЦГЧ. Съгласно чл. 21 ал.1 т.3 от Наредба №7 за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони, в съществуващи жилищни комплекси чрез преструктуриране могат да се образуват и урегулират поземлени имоти за надземни и подземни гаражи и паркинги за леки автомобили.

И трите новообразувани УПИ имат необходимото лице. Съгласно чл.19 ал.5 при урегулиране на поземлени имоти в квартали за високо жилищно застрояване или за друго специфично застрояване размерите на имотите се определят със самия подробен устройствен план. Съгласно процесния ПУП УПИ I е с устройствено предназначение Жк2 (жил.зона с преобладаващо комплексно застрояване), съответстваща на предвижданията на ОУП: Плътност 29% (допустима стойност 40%) Кинт 1,8 (допустима стойност 3,2) 0зел.40% (допустима стойност 40-60%) Етажност - 8 етажа (24 м). Котата съответства на етажността на висока жилищна сграда. Няма несъответствие между показателите на процесния ПУП и и допустимите стойности по Наредба 7. Съгласно чл. 35 ал. 1 от ЗУТ разстоянията между жилищни и нежилищни сгради в съседни урегулирани поземлени имоти се определят съобразно нормативите за разстояния между жилищни сгради. В този случай дълбочината на застрояване на нежилищната сграда се определя по реда на чл.31, ал.5. Дълбочината на застрояване в УПИ III е около 14 м по графични данни, а разстоянието до дъното на парцела е от 6,5 до 11 м по графични данни - съответства на изискванията (5 м).

Вещото лице е посочило, че няма нормативно изискване да се представят напречни разрези на застройката с отразени теренни нива. Теренът е с лек наклон на юг, а в процесната разработка няма теренни коти, по които да се определи денивилацията. За съществуващия жилищен блок в УПИ I са предвидени надземни гаражи Спазено е изискването за минимум % за озеленена площ. С процесния ПУП-ПРЗ се предвижда свързано застрояване между УПИ I и УПИ II  в северозападната част на УПИ I е предвиден едноетажен обект за търговия и обществено обслужване. Обектът е разположен върху площ, доскоро заета от незаконни гаражи. Изменението на ПУП е направено за имот общинска собственост. Новообразуваните имоти също са общинска собственост. Изменението е направено във връзка с оползотворяване на освободения от незаконни гаражи терен.

В допълнително заключение вещото лице посочва, че процесният ПУП е допуснат съгласно чл.134 ал.2 вр.ал.1 от ЗУТ. Съгласно чл. 136 ал.1 от ЗУТ проектите за изменения на устройствените планове на основанията по чл. 134, ал. 1 и 2 се изработват, съгласуват, обявяват, одобряват и влизат в сила при условията и по реда на тяхното създаване. Процесният ПУП представлява план по смисъла на чл.110 ал.1 от ЗУТ, а именно „план за регулация и застрояване - ПРЗ (план за регулация на улици и поземлени имоти и за режим на застрояване)". При тези обстоятелства разпоредбата на чл.9 ал.1 от Наредба №РД-02-20-2/20.12.2017 г., която регламентира, че елементите на КТС на урбанизираните територии са неразделна част от подробните устройствени планове по чл. 110, ал. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) е приложима - необходимо е с процесния ПУП да се изследват необходимите паркоместа за съществуващия в УПИ I жилищен блок.

Съгласно чл. 42 от Наредба №РД-02-20-2/20.12.2017 г. за планиране и проектиране на транспортно-комуникационната система в урбанизираните територии, необходимият брой на местата за паркиране и гариране на МПС, в т.ч. на ЕПС, в отделните обекти се определя в зависимост от функционалното предназначение на съответния обект съгласно приложение № 5 към наредбата. За жилищни сгради броят на местата за паркиране/гариране е 1 бр./жилище. От данните по делото не става ясно колко е броят на жилищата в петсекционната жилищна сграда. По проучване на вещото лице са общо 104 броя, но е възможно обединяване на 2 жилища в 1 обект. С процесния ПУП за УПИ I (проектно) са предвидени 12 бр. места за гариране. Съгласно чл. 43 ал.1 от цитираната наредба необходимият брой на местата за паркиране и гариране в урбанизирани зони, изградени без осигурени паркоместа в УПИ, на отделните обекти се осигурява на територията на съответната зона с предвиждане на паркиране в публични и частни паркинги. С процесния ПУП са предвидени общо 57 бр. места за гариране, вкл. в гаражи в подземно ниво, в УПИ II и УПИ III (проектни). С процесния ПУП не са изследвани възможностите за паркиране.

Горната фактическа обстановка е несъмнена. Тя се установява от събраните по делото доказателства, изявленията на страните и заключението на вещото лице.

Въз основа на тази фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е процесуално допустима за разглеждане по реда на съдебното административно обжалване. Административният акт предмет на делото е съобщен на оспорващите Г.Т.Б. и С.Д.Ш. на 31.08.2018 г., а на М.Г.Б. на 07.09.2018 г.. На оспорващите Е.И.Д., К.Й.Н. и М.Д.П. не е съобщаван, тъй като същите не са били конституирани в производството по издаването му като заинтересовани страни. Жалбата е подадена на 11.09.2018 г. и следователно е спазен срокът по чл.215 ал.4 от ЗУ.

Съгласно чл.131 ал.1 от ЗУТ заинтересовани лица при съгласуването и одобряването на устройствени схеми и планове и техните изменения са собствениците и носителите на ограничени вещни права според данните от имотния регистър, чиито недвижими имоти са непосредствено засегнати от предвижданията на подробния устройствен план. В ал.2 т.1 на същата правна норма е уточнено, че непосредствено засегнати от предвижданията на ПУП недвижими имоти са имотите - предмет на самия план. Безспорно е в случая, че с обжалваната заповед се одобрява ПУП - план за регулация и план за застрояване. Съгласно разпоредбата на чл. 110 от ЗУТ, подробните устройствени планове могат да бъдат план за регулация и план за застрояване, само план за регулация, само план за застрояване, както и работен устройствен план.

От събраните по делото доказателства се установява, че оспорващите са собственици на обособени имоти-жилища в сграда етажна собственост изградена в процесния УПИ I „За жилищно строителство, КОО, подземни гаражи и паркинги " в кв.150 по плана на гр.Сливен. Като такива същите притежават и правото на строеж върху този имот, което се установява и от представените по делото нотариални актове. Ето защо, като носители на ограничено вещно право, оспорващите се явяват заинтересовано лице по смисъла на чл.131 ал.1 във вр. с чл.131 ал.2 т.1 от ЗУТ.

Съдът счита, че предмет на жалбата не е Протокол – Решение № 11/11.05.2018 г. на ОбЕСУТ към Община Сливен, независимо, че са изложени възражения и относно него. Жалбата е уточнена като подадена против Заповед № РД 15-2217/16.08.2018 г. на Кмета на Община Сливен, поради което не следва да бъде разглеждана като подадена против горепосоченото решение на ОбЕСУТ при Община Сливен.

По основателността на жалбата:

Жалбата е основателна.

Съдът на основание чл.168 ал.1 от АПК извърши служебна проверка за законосъобразността на обжалвания административен акт и констатира, че същия е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма. Заповедта е подписана от Зам. К. на Община Сливен Р.И. *** съгласно Заповед № РД-15-2170 от 09.08.2018 г., с която му е възложено да изпълнява функциите на к. на Община Сливен от 13.08.2018 г. до 17.08.2018 г. (л.59)

При издаване на обжалваната заповед не са спазени материално-правните предпоставки на ЗУТ.

В разпоредбата на чл.134 ал.1 и ал.2 от ЗУТ са посочени основанията за изменение на влезлите в сила ПУП. Оспорената заповед е издадена на основание чл.129 ал.2 във вр. с чл.134 ал.2 вр. ал.1 т.1 и т.2 от ЗУТ. Съгласно тези разпоредби в относимата редакция към ДВ бр. 55 от 3.07.2018 г. Влезлите в сила подробни устройствени планове могат да се изменят, когато: 1. настъпят съществени промени в обществено-икономическите и устройствените условия, при които е бил съставен планът; 2. възникнат нови държавни или общински нужди за обекти - собственост на държавата, на общините или на експлоатационните дружества.

От мотивите на оспорената заповед не става ясно кои са тези съществени промени в обществено-икономическите и устройствените условия или които са възникналите нови държавни или общински нужди за обекти - собственост на държавата, на общините или на експлоатационните дружества. В същата са изброени фактите във връзка с процедурата по изменението на ПУП, но липса конкретна информация за необходимостта за неговото изменение. Несъмнено предвиждане изграждането на надземни гаражи не представлява възникналите нови държавни или общински нужди за обекти, които да бъдат собственост на държавата, на общините или на експлоатационните дружества.

Принципно такава информация следва да се съдържа в заданието за изработване на проекта за ПУП. В случая обаче изработване на проекта за процесния ПУП предхожда разпореждането за неговото изработване. Съгласно чл.135 ал.5 от ЗУТ, при наличие на някое от основанията по чл. 134, ал. 1 и 2 компетентният орган по ал. 1 може да нареди служебно със заповед да се изработи проект за изменение на действащ устройствен план. От административната преписка става ясно, че проектът за процесното изменение на ПУП е изработено служебно в дирекция „Устройство на територията" на община Сливен и разгледано от ОбЕСУТ при Община Сливен през м.октомври 2017 г., а заповед № РД-15-2550/08.11.2017 г. на Кмета на Община Сливен за изработването на такъв проект е издадена през м.ноември 2017 г. Следователно проектът за процесния ПУП е изработен без да има нареждане от компетентния орган по чл.135 ал.5 от ЗУТ.

Дори да се приеме, че този недостатък на процедурата по изработването на проекта за изменение на ПУП е отстранен с по-късно издадената заповед на кмета на община Сливен, то от тази заповед и обяснителната записка към проекта за ПУП не се установяват конкретните основанията по чл. 134, ал. 1 и 2 от ЗУТ, налагащи процесното изменение. Такива не се съдържат и в останалите материали по преписката. В този смисъл оспорената заповед е лишена от мотиви, което представлява пречка за установяване законосъобразността на издадената заповед.

От административната преписка не става ясно, от кого е изработен  проекта за ПУП. Посочено е, че същият е изработен  служебно в дирекция „Устройство на територията" на община Сливен, но не е посочено лицето или лицата, които са го изработили. Съгласно чл.230 ал.4 от ЗУТ служителите в общинските администрации, които имат пълна или ограничена проектантска правоспособност, могат да изработват служебно проекти за устройствени планове за държавни или общински поземлени имоти на територията на общината, а за изграждането на обекти общинска собственост - и инвестиционни проекти, в съответствие с придобитата проектантска правоспособност. След като не е посочен конкретния служител, който е изработил проекта за изменение на ПУП, то не може да се провери и дали същият разполага с придобитата проектантска правоспособност. Липсата на такава би представлявало нарушение на чл.229 ал.1 от ЗУТ. Освен това съгласно чл.230 ал.3 от ЗУТ проектанти с пълна проектантска правоспособност, които работят като служители по трудово или служебно правоотношение в администрациите на териториалните органи на изпълнителната власт, могат да извършват дейностите по чл. 229, ал. 1 само за административно-териториални единици, в които те не са органи или не участват в състава на органи с експертни, съгласувателни, одобрителни, разрешителни, контролни или други правомощия по този закон. Следователно горепосоченият проект не може да бъде изработен от служител в общинска администрация Сливен, ако е орган в същата администрация или участва в състава на органи с експертни, съгласувателни, одобрителни, разрешителни, контролни или други правомощия по този закон.

Обяснителната записка към процесния ПУП е изготвена от главния архитект на Община Сливен и в случай, че същото длъжностно лице е изработило и процесния проект на ПУП, то това би представлявало нарушение на чл.230 ал.3 от ЗУТ, тъй като главния архитект на община несъмнено е орган и участва в състава на органи с експертни, съгласувателни, одобрителни, разрешителни, контролни или други правомощия по ЗУТ.

От събраните по делото доказателства се установи, че оспорения ПУП противоречи на чл.103 ал.4 от ЗУТ. Съгласно тази разпоредба всеки устройствен план се съобразява с предвижданията на устройствените планове от по-горна степен и представлява по отношение на тях по-пълна, по-подробна и конкретна разработка.

Съгласно ОУП на гр.Сливен от 2009 г. УПИ I кв.150 е с отреждане за Зона за обитаване „Високоетажна жилищна зона с комплексно застрояване-Жк2-съществуващи жилищни комплекси". Действащият до процесното изменение ПУП, одобрен със заповед №РД-15-131/01.03.2004 г., отреждането на УПИ I е за „Жилищно строителство, КОО, подземни гаражи и паркинги". В парцела има съществуваща петсекционна жилищна сграда, изградена с отстъпено право на строеж върху общинска земя, паркинг от север на сградата, озеленени площи. ПУП от 2004 г. предвижда на мястото на паркинга да се изгради подземен гараж за 24 коли и ново застрояване с нискоетажни сгради за КОО, ориентирани към ул.“Н. Б.". С процесния ПУП се образуват УПИ II и УПИ III с устройствено предназначение Ц (зона за многофункционално ползване от типа смесена централна зона), което е различно от предвижданията на ОУП.

Според разпоредбата на чл.134 ал.3 от ЗУТ когато изменението на подробния устройствен план налага и изменение на действащ общ устройствен план, първо се изменя общият устройствен план. Органът по чл. 124, който разрешава изработването на проекта за изменение на общия устройствен план, може да допусне двата плана да се изменят едновременно при условията и по реда за съответния план, предвидени в закона, като изменението на подробния устройствен план се одобрява след одобряване изменението на общия устройствен план. В случая това изискване не е спазено, като изобщо не е предприета процедура за изменение на действащия за територията ОУП.

Действително съгласно чл. 21 ал.1 т.3 във вр. с чл.17 ал.1 т.5 от Наредба №7 за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони, в съществуващи жилищни комплекси (предвижданията на ОУП за процесната територия са за зона за обитаване от комплексен тип, находяща се в ЦГЧ.),  чрез преструктуриране могат да се образуват и урегулират поземлени имоти за надземни и подземни гаражи и паркинги за леки автомобили. Това обаче следва да бъде съобразявано с предвижданията на ОУП съгласно чл.103 ал.4 от ЗУТ. Когато обаче се касае за площите между сгради при комплексното застрояване, те съгласно чл.22 ал.2 от ЗУТ следва да се устройват като паркове и градини, места за паркиране или подземни паркинги и площадки за игра, а не за надземни гаражи и паркинги.

Оспореният ПУП противоречи на изискването на чл.43 от ЗУТ. Съгласно ал.1 от тази разпоредба за нови сгради необходимите гаражи и места за паркиране задължително се осигуряват в границите на урегулирания поземлен имот, като изключение от това правило е допустимо поради технически или нормативни причини, като: размери и/или наклон на урегулирания поземлен имот, хидрогеоложки условия, санитарно-охранителни зони и други при условия, определени в наредбата по чл. 13, ал. 1. (ал.2) Когато урегулираният поземлен имот е обща част към сграда – етажна собственост, необходимите места за паркиране могат да бъда осигурени и в свободната дворна площ чрез разпределяне на ползването на част от дворното място от общото събрание на етажните собственици при спазване на нормативите за минималната задължително озеленена дворна площ. Когато земята, върху която е изградена жилищната сграда, не е със статут на обща част по чл. 38, ал. 1 от Закона за собствеността, паркирането се осигурява чрез разпределяне на ползването върху тази част от свободната дворна площ, която не е необходима за ползването на сградата по предназначение.

Независимо, че в случая не се касае до проектиране на нова сграда, имайки предвид съществуващия в процесния УПИ жилищен блок, то несъмнено при ободряване на нов ПУП следва да се съобрази изискването на чл.43 от ЗУТ, тъй като противното разбиране би поставило в невъзможност собствениците на съществуващи жилища да паркират или гарират. Следва да се има предвид, че предвидените гаражи с процесния ПУП, нямат предназначението да обслужват съществуващата жилищна сграда, а най-вероятно да послужат за удовлетворяване на нечия инвестиционна инициатива, видно от мотивите изразени в решенията на ОбЕСУТ. Същите е предвидено да бъдат изградени в обособени за целта УПИ, поради което не може да се приеме, че са свързани с необходимостта за паркиране и гариране на собствениците на жилища в съществуващата петсекционна жилищна сграда.

От допълнителното заключение на вещото лице става ясно  съгласно чл. 42 от Наредба № РД-02-20-2/20.12.2017 г. за планиране и проектиране на транспортно-комуникационната система в урбанизираните територии, необходимият брой на местата за паркиране и гариране на МПС, в т.ч. на ЕПС, в отделните обекти се определя в зависимост от функционалното предназначение на съответния обект съгласно приложение № 5 към наредбата. За жилищни сгради броят на местата за паркиране/гариране е 1 бр./жилище. По проучване на вещото лице обектите в съществуващата жилищна сграда са общо 104 броя. С процесния ПУП за УПИ I (проектно) са предвидени 12 бр. места за гариране. Съгласно чл. 43 ал.1 от цитираната наредба необходимият брой на местата за паркиране и гариране в урбанизирани зони, изградени без осигурени паркоместа в УПИ, на отделните обекти се осигурява на територията на съответната зона с предвиждане на паркиране в публични и частни паркинги. С процесния ПУП са предвидени общо 57 бр. места за гариране, вкл. в гаражи в подземно ниво, в УПИ II и УПИ III (проектни). С процесния ПУП не са изследвани възможностите за паркиране. От изложеното става ясно, че процесният ПУП противоречи и на изискването на чл.42 и чл.43 ал.1 от Наредба № РД-02-20-2/20.12.2017 г..

От изложеното следва да се направи извода, че одобрения ПУП противоречи на горепосочените императивни правни, поради което оспорената заповед следва да бъде отменена, като незаконосъобразна.

С оглед този изход на правния спор административният орган следва да заплати в полза на оспорващите разноски в размер на 980 лв. представляващи 60 лв. държавна такса, 200 лева възнаграждение за вещо лице, 20 лв. за призоваване на страни чрез ДВ и 700 лв. адвокатско възнаграждение.

Ръководен от изложените съображения, съдът

 

Р   Е  Ш  И :

 

Отменя по жалба на Г.Т.Б., с адрес: ***, С.Д. ***, ……..; Е.И.Д., с адрес: ***, ……; К.Й.Н., с адрес: ***; М.Д.П., с адрес: ***, …….; М.Г.Б., с адрес: ***-….., Заповед № РД-15-2217/16.08.2018 г. на Кмета на Община Сливен, като незаконосъобразна.

Осъжда Община Сливен да заплати на Г.Т.Б., с адрес: ***, С.Д. ***, …..; Е.И.Д., с адрес: ***, …..; К.Й.Н., с адрес: ***; М.Д.П., с адрес: ***, …..; М.Г.Б., с адрес: ***-….. направени по делото разноски в размер на 980 лв.(деветстотин и осемдесет лева).

Решението подлежи на касационно обжалване в 14- дневен срок от съобщаването му на страните, чрез връчване на препис от същото, пред Върховния Административен съд.

 

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: