№ 932
гр. С, 19.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА
при участието на секретаря ДИАНА Й. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Гражданско дело №
20231110159300 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1, 2
и 3 ЗЗД и чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД от И. Б. Т. срещу „В.БГ“ ЕООД с искане за прогласяване
нищожността клаузата в Договор за паричен заем № ********** от 28.06.2023 г.,
предвиждаща заплащане на такса за бързо разглеждане поради противоречието й със закона,
с добрите нрави или доколкото представлява заобикаляща закона неправноправна клауза,
както и за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 76,89 лв. /увеличен размер
от първоначално предявен частичен иск за 50 лева/, представляваща платена без основание
такса за бързо разглеждане по нищожна клауза по Договор за паричен заем № ********** от
28.06.2023 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда –
30.10.2023 г., до окончателното изплащане на задължението.
В исковата молба се твърди, че на 28.06.2023 г. ищцата сключила с ответника Договор
за паричен заем № **********, по силата на който й била предоставена сума в размер на 300
лв., подлежаща на връщане до 28.07.2023 г., при размер на лихвения процент от 40.96% и
ГПР от 49.60%. В договора се съдържала клауза, предвиждаща заплащането от ищцата на
такса за експресно разглеждане в размер на 76,89 лв. Твърди, че е погасила изцяло
задълженията по договора чрез заплащане по банкова сметка на ответника на сума в общ
размер от 381,11 лв. Навежда доводи за нищожност на процесния договор в цялост,
доколкото в него бил посочен грешен ГПР, а действително приложимият в отношенията
между страните размер на разходите превишавал в пъти максимално допустимия праг
установен в ЗПК. Счита, че това е така, доколкото възнаграждението за допълнителната
услуга е следвало да се включи в размера на ГПР, тъй като представлява разход изначално
1
известен за кредитора. Поддържа, че възнаграждението за допълнителната услуга има
характер на прикрит разход, с който се цели заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4
ЗПК. Твърди, че непосочването на действително приложимия към договора ГПР,
представлява заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от
ЗЗП. Намира за нищожна процесната клауза за определяне на такса за експресно разглеждане
на основание чл. 10а, ал. 1 ЗПК. Счита, че процесната клауза е и неравноправна по смисъла
на чл. 143, т. 19 ЗПК. Моли за уважаване на исковете. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с
който оспорва предявените искове като неоснователни и недоказани при съображения,
подробно изложени в отговора. Твърди, че всички изисквания за съдържание и форма са
спазени, както и че договорът не противоречи на добрите нрави. Счита, че таксата за бързо
разглеждане е начислена на потребителя за предоставената допълнителна услуга с
незадължителен характер, която се намира в съответствие с чл. 10а, ал. 1 ЗПК. Оспорва
твърденията за наличие на неравноправни клаузи, в това число и относно клаузата,
предвиждаща задължение за плащане на такса за бързо разглеждане. Моли съда да
постанови решение, с което да отхвърли предявените искове като неоснователни и
недоказани. Претендира разноски. Възразява срещу претенцията за адвокатско
възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв на процесуалния представител на ищцата.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, приема от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 26, ал.1, предл.1, 2 и 3 ЗЗД за прогласяване
нищожност на отделна уговорка от сключен между страните договор.
В доказателствена тежест на ищеца по исковете с правно основание чл. 26, ал.1,
предл.1, 2 и 3 ЗЗД е да докаже, че е налице твърдяното противоречие на клауза от договора
за потребителски кредит с императивна законова разпоредба или заобикалянето й /на
основанията, посочени в исковата молба/, или на добрите нрави.
Не е спорно между страните, поради което и с доклада по делото съдът е отделил като
ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че помежду им е сключен Договор за паричен
заем № ********** от 28.06.2023 г., в който се съдържа клауза за заплащане на такса за
бързо разглеждане в размер от 76,89 лв., която ищцата е погасила изцяло чрез плащане. По
силата на договора на ищцата била предоставена сума в размер на 300 лв., подлежаща на
връщане до 28.07.2023 г., при размер на лихвения процент от 40.96% и ГПР от 49.60%.
Видно от представения от ответника Стандартен европейски формуляр за предоставяне
на информация за потребителски кредит в част II е посочено, че общата дължима сума е в
размер на 386 лева, като част от нея е посочена такса за бързо разглеждане в размер на 76,89
лева. В договора за кредит в раздел специални условия също е посочена такса бързо
разглеждане в размер на 76, 89 лева, а в Общите условия е уточнено, че такса за
предоставяне на незадължителна услуга по искане на Кредитополучателя, която гарантира
изработка на Искането за кредит в отговор в рамките на 15 (петнадесет) минути от
подаването му по електронен път, телефон или на хартиен носител в офис на Партньор.
2
Посочено е, че таксата за бързо разглеждане може да бъде заявена при подаване на искане за
отпускане на кредити/или Допълнителна сума при срокове и условия, посочени в ОУ и
съгласно Тарифа на Кредитора. Съгласно т. 4.1 от Общите условия Кредиторът предоставя
възможност на Кредитополучателя да заяви изрично бързо разглеждане на подадено искане
за отпускане на кредит, като услугата е незадължителна , предоставя се по изрично искане и
гарантира разглеждане и предоставяне на отговор по искането до 15 минути.
На първо място не се установява изобщо ищецът да е изразил желание и съгласие за
ползване на посочената услуга за Бързо разглеждане. Поради това и начисляването на такси
за подобни услуги се явява без конкретно договорно основание.
На следващо място самото предвиждане на заплащане на описаната като услуга
възможност е в явно противоречие с императивната норма на чл. 10а ЗПК. Разпоредбата на
чл.10а от ЗПК предвижда, че кредиторът не може да изисква заплащане на такси и
комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита (ал.2) и не може да
събира повече от веднъж такса и/или комисиона за едно и също действие (ал.3).
Следователно законът не допуска в полза на кредитора заплащане на допълнителните такси
за разглеждане на искането за кредит и за управлението му каквато на практика съставлява
изисканата от ищцата такса.
От друга страна, когато е налице явна нееквивалентност между предоставената услуга
и уговорената за това цена, се нарушава принципът на добросъвестност при участие в
облигационните отношения. Съдът намира, че предвиждането дължимост на сума в размер
76,89 лева за „Бързо разглеждане“ при отпуснат кредит 300 лева, дори и да се приеме за
допустимо съгласно ЗПК, води до значително неравновесие между правата и задълженията
на търговеца и потребителя. Възнаграждението се явява нееквивалентно на насрещната
престация на заемодателя /която дори не се установява реално да е предоставена/, поради
което посочените клаузи за дължимост на възнаграждение за допълнителна услуга
драстично нарушава принципа на справедливост и създават условия за неоснователно
обогатяване на заемодателя. Поради изложеното, съдът счита, че уговорката за всяко от
коментираните възнаграждения, освен че противоречи на чл. 10а ЗПК, е в противоречие и с
добрите нрави, поради което е нищожна и на това основание.
На следващо място клаузата се явява и пряко насочена към заобикаляне на
императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като добавянето на разходите за
посочената услуга би формирало краен размер на ГПР, по-висок от петкратния размер на
законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с
постановление на Министерския съвет на Република България. При тези съображения и на
това самостоятелно основание уговорката за дължимост на таксата е нищожна.
Общата преценката на оспорената уговорка и изложените съображения налагат извод и
че същата е неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 1 ЗЗП, тъй като съставлява по
същество уговорка във вреда на потребителя, не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на
кредитора и потребителя. Предвидено е също така цената да се дължи, независимо от това
дали е предоставено бързо разглеждане. Това поставя заемополучателя в неравноправното
3
положение да дължи цена за услуги, които не ползва, на което съответства и право на
кредитора да събира цена за непредоставени услуги. Следователно е клаузите като
неравноправни са нищожност и на основание чл. 146 ЗЗП, доколкото не се установява
клаузите да са индивидуално уговорени
По изложените съображения съдът намира, че клаузите, формиращи съдържанието на
уговорката за дължимост на такса за Бързо разглеждане са нищожни на основание чл. 26, ал.
1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 10а , ал. 2 и ал. 3 ЗПК поради противоречие със закона, на основание чл.
26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК поради заобикаляне на закона, на основание чл. 26,
ал. 1, пр. 3 ЗЗД поради противоречие с добрите нрави, както и на основание чл.146, ал.1 вр.
чл. 143, ал. 1 и ал. 2, т.3 ЗЗП като неравноправни, което налага уважаване на предявените
искове.
По иска с правно основание чл. 55, ал.1, предл. 1 ЗЗД
За основателността на предявения иск с правно основание чл. 55, ал.1 ЗЗД е
необходимо да бъде установено кумулативното наличие на следните предпоставки:
заплащане на претендиранта сума от ищеца в полза на ответника и липса на валидно
основание за нейното получаване от ответника. По изложените съображения по иска с
правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД съдът намира, че са нищожни клаузите от процесния
договор, с които е предвидено длъжника да дължи такса за Бързо разглеждане. Сумата от
76,89 лева, за която ответникът признава, че е платени от ищцата за покриване на това
задължение, е следователно недължимо платена и като дадена без основание подлежи на
връщане. Предявеният иск като основателен следва да се уважи изцяло.
По отговорността на страните за разноски:
При този изход на спора, ищецът, на основание чл. 78, ал.1 ГПК има право на
сторените разноски в размер 100 лева – държавна такса.
Ищцата е представлявана от адвокат, оказал й безплатна адвокатска защита по силата
на договор за правна защита и съдействие, сключен с адвокатско дружество, поради което в
полза на последното следва да се присъди на основание чл. 38, ал. 2 ГПК сумата 400 лева с
ДДС – адвокатското възнаграждение за производството, определено в съответствие с
положения от адвоката труд /депозиране на искова молба и молба за разглеждане делото в
негово отсъствие без представителство в о.с.з./ и фактическата и правна сложност на
производството. На адвоката, предоставил на ищеца безплатна адвокатска помощ, следва да
се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева с ДДС на основание чл. 38, ал.
2 вр. ал. 1, т.1 и чл. 36, ал. 2 от ЗА с оглед фактическата и правна сложност на
производството и положения от него труд. При определяне на адвокатското възнаграждение
съдът не дължи съблюдаване минималните размери по Наредба № 1/2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения с оглед приетите разрешения с Решение от
25.01.2024 г. по дело № С-438/22 на СЕС. С посоченото решение е прието, че член 101,
параграф 1 ДФЕС, във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако
се установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските
възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба,
противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я
4
приложи. Национална уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент
не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с
наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от
друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от
минималния, трябва да се отчете като ограничение на конкуренцията "с оглед на целта" по
смисъла на посочената разпоредба от ДФЕС. Следователно размерите на адвокатските
възнаграждения в Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения могат да служат единствено като ориентир, но без да са обвързващи за съда,
като уговореното възнаграждение подлежи на преценка с оглед вида на спора, интереса,
вида и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност
на делото.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА по исковете на И. Б. Т. с ЕГН ********** и адрес: гр. С, ул. СГ 73, ет.
1, ап. 3 срещу „В.БГ“ ЕООД с ЕИК ****** и адрес: гр. С, р-н Л, ул. Д. Х № 52-54 ЗА
НИЩОЖНА клаузата на сключения между страните Договор за паричен заем №
********** от 28.06.2023 г., предвиждаща заплащане на такса за бързо разглеждане, на
основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 10а , ал. 2 и ал. 3 ЗПК поради противоречие със
закона, на основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК поради заобикаляне на
закона, на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД поради противоречие с добрите нрави, както и
на основание чл.146, ал.1 вр. чл. 143, ал. 1 и ал. 2, т.3 ЗЗП като неравноправни.
ОСЪЖДА на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД „В.БГ“ ЕООД с ЕИК ****** и
адрес: гр. С, р-н Л, ул. Д. Х № 52-54 да заплати на И. Б. Т. с ЕГН ********** и адрес: гр. С,
ул. СГ 73, ет. 1, ап. 3 сума в размер на 76,89 лева, представляваща платена без основание
такса за бързо разглеждане по нищожна клауза по Договор за паричен заем № ********** от
28.06.2023 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда –
30.10.2023 г., до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „В.БГ“ ЕООД с ЕИК ****** и адрес: гр. С,
р-н Л, ул. Д. Х № 52-54 да заплати на И. Б. Т. с ЕГН ********** и адрес: гр. С, ул. СГ 73, ет.
1, ап. 3 сума в размер на 103,50 лв, представляваща сторени по делото разноски.
ОСЪЖДА на основание на основание чл. 38, ал.2 Закон за адвокатурата „В.БГ“ ЕООД
с ЕИК ****** и адрес: гр. С, р-н Л, ул. Д. Х № 52-54 да заплати на Еднолично адвокатско
дружество „Д. М.“, Булстат № ******, ф. .д № 24/2021 г. по описа на СГС, 24 с-в сумата 400
лева – адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска защита на И. Б. Т. в
производството по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му.
5
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6