ДОПЪЛНИТЕЛНО Р Е Ш Е Н И Е
И
Р Е Ш Е Н И Е
ЗА ПОПРАВКА
НА ОЧЕВИДНА ФАКТИЧЕСКА ГРЕШКА
Към АКТ № 400/15.06.2023г.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – МОНТАНА, в закрито съдебно заседание на 07 08 2023 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ ЦВЕТАНОВА
като разгледа докладваното от СЪДИЯ РЕНИ ЦВЕТАНОВА, V състав, Адм.д. № 327 по описа за 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 175 и чл.
176 от АПК и чл. 143, чл. 144 от АПК във
връзка с чл. 248 от ГПК.
Постъпило е искане от
л/св В.В.Б., чрез адвокат И*** Т*** - САК за допълване на решението по искането
му за преместване, по което съдът е пропуснал да се произнесе, както и в частта
за присъждане на разноските в производството.
На ответника по делото
са изпратени направените искания, като му е дадена възможност да вземе становище
по констатирания пропуск. В становище счита, че производството по чл. 248 от АПК е продължение на делото, че има присъдени разноски, както и че с процесното
решение не са вменени задължения или забранени действия на ГДИН и решението има
само отменителен и съобщителен характер.
По отношение на искането за разноски.
Такива с решението не
са присъдени, въпреки своевременното им заявяване при провеждане на делото.
Искане за присъждане
на разноски е направено в съдебното заседание от процесуалния представител на
оспорващия – адв. Й., като се позовава на нормата на чл. 38, ал. 2 от ЗА. По
делото адв. Й. представя единствено пълномощно, в което липсва отбелязване, че
представителството по делото се осъществява на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА, поради което не може
да се приеме, че такова е уговорено. В тази връзка по делото липсва и договор за правна защита и съдействие,
от който да е видно какви са договорените условия между страните. Като
доказателства единствено е представен документ за заплатена държавна такса,
която съдът поради пропуск следва да присъди.
По искането за допълване на решението.
По делото съдът е
постановил Решение № 400 от 15 06 2023 г. по адм.д. № 327/2023 г. на Адм Съд
Монтана, с което е отменил като незаконосъобразна Заповед
№ Л-1111/20 03 2023 г. на Зам главен Директор на ГДИН.
Производството по издаване на оспорената и отменена Заповед е започнало на
основание постъпила от адв. Й. молба с искане за преместване на л/св от един
затвор в друг, а именно на основание чл. 62, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС.
С постъпването на молба на соченото правно основание, за АО, в случая ГДИН
възниква задължение да извърши проверка и се произнесе с надлежен акт, а именно
Заповед. В тази връзка сьгласно чл. 62, ал. 1 от ЗИНЗС - Преместването
на лишени от свобода от един затвор в друг се извършва със заповед на главния
директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията".
Съгласно следващата
алинея трета на чл. 62 от ЗИНЗС - Заповедите за преместване или отказът за
преместване подлежат на оспорване по реда на Административнопроцесуалния кодекс
пред административния съд по местоизпълнение на наказанието, а Решението на
съда е окончателно.
При отмяна на издадената Заповед, за
АО остава императивно вмененото задължение на АО да се произнесе по подаденото искане
за преместване, поради това, че производството пред него става висящо, дори
съдът да не е върнал изрично преписката. Задължението за произнасяне следва от
самата правна норма на чл. 62 от ЗИНЗС, поради което необосновано се твърди, че
процесното решение има само съобщителен характер. Същото действително има
отменителен характер, а вменяването за ГДИН задължения, следват пряко от самия
закон, въпреки че същите не са пренесени в решението, в който смисъл е текстът
на чл. 173, ал. 2 от АПК - когато естеството на акта не позволява решаването на
въпроса по същество, съдът изпраща преписката на съответния компетентен
административен орган със задължителни указания по тълкуването и прилагането на
закона. В тази връзка цитираната правна норма от АПК е процесуална, а не
материално-правна.
С оглед на изложеното този състав следва да допълни решението с присъждане
на направените и поискани по делото разноски от 10 лева д.т., като на основание
чл. 173, ал. 2 от АПК изрично изпрати преписката на компетентния АО за решаване
на въпроса по същество, който при новото произнасяне следва да се съобрази с
мотивите на постановеното съдебно решение и да постанови административен акт, с
който уважи молбата на л/св В.В.Б..
Мотивиран от горното и на основание чл. 176 от АПК съдът
Р Е Ш И :
ДОПЪЛВА Решение
№ 400 от 15 юни 2023 г. по адм.д. № 327/2023 г. на Адм Съд Монтана, както
следва:
ИЗПРАЩА административната
преписка на административния орган, който следва да се произнесе в 7 дневен
срок от получаване на настоящото допълнително Решение, като при новото
произнасяне същият следва да се съобрази, както с настоящото допълнително
Решение, така и с мотивите на постановеното съдебно решение.
ОСЪЖДА ГДИН, в качеството му на юридическо лице
съгласно чл. 12, ал. 2 от
ЗИНЗС ДА ЗАПЛАТИ на В.В.Б.,
понастоящем в Затвора гр. Враца,
10 разноски в производството, представляващи
заплатена държавна такса.
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ искането на адв. Е.Й. – САК, процесуален представител на В.В.Б.,
Затвора Враца, за присъждане на адвокатско възнаграждение при условията на чл.
38, ал. 2 от ЗА.
ДОПЪЛНИТЕЛНОТО РЕШЕНИЕ и РЕШЕНИЕТО за
изменение, В ЧАСТТА му за разноски /имащо характер на определение/ не подлежат на обжалване поради
необжалваемост на съдебното решение, постановено по същество на спора.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :