Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 2333 10.07.2017 година град Пловдив
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско
отделение, ІI
граждански състав, в публично заседание на осми юни две хиляди и седемнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЛЯНА СЛАВОВА
при участието на секретаря Радка
Стефанова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 7143 по
описа на съда за 2016 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с
правна квалификация чл. 124 ал. 1 ГПК от В.В.Н. с ЕГН: **********, чрез
пълномощника й – адв. С.Й. – П., със съдебен адрес ***, офис 9 за признаване за
установено спрямо ответника „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД с ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление в гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37,
че ищцата не дължи поради погасяване по давност сумата от общо 2596,12 лева, сформирана както следва:
-сумата от 560,02
лева представляваща неплатена топлинна енергия за периода 01.10.2006г.
-30.04.2007г., 69,59 лева обезщетение за забава за периода от 01.12.2006г. до
16.01.2008г., за които е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 2055/2008г. по
описа на ПРС, ХV – ти гр. състав, въз основа на който е образувано изп. дело № ***.
по описа на ЧСИ ***.
- сумата от
856,10 лева, представляваща неплатена топлинна енергия за периода 01.08.2007г.
– 30.04.2009г., за която е издаден изп. лист по ч.гр.д. № 16792/2009г. по описа
на ПРС, ІІ – ри бр. състав, въз основа на който е образувано изп. дело № ***по
описа на ЧСИ ***.
- сумата от
1000,88 лева, представляваща неплатена топлинна енергия за периода от
01.05.2009г. до 31.07.2010г., както и сумата от 109,53 лева обезщетение за
забава за периода от 01.07.2009 г. до 21.03.2011 г., за която е издаден изп.
лист по ч.гр.д. № 5325/2011г. по описа на ПРС, ХІV – ти гр. състав, въз основа
на който е образувано изп. дело № ***по описа на ЧСИ ***
В
исковата молба се твърди, че ищцата е длъжник по изп. дело
№ ***по описа на ЧСИ ***/със стар № ***по описа на ЧСИ ***/, което е образувано
от четири присъединени дела от ДСИ дела, а именно: изп. дело № ***, сумите, по
което не са предмет на настоящото производство /съобразно молбата – уточнение,
депозирана от ищцата/, изп. дело № ***., образувано въз основа на изп. лист,
издаден на 20.02.2008г. по ч.гр.д. №2055/2008г. по описа на ПРС, ХV – ти гр.
състав, с който е осъдена да заплати сумата от общо 629,61 лева, представляващи
главница за неплатена топлинна енергия и обезщетение за забава, по което
последното извършено действие датирало от 07.05.2009 г., изп. дело № ***образувано
въз основа на 2 броя изп. листове – по ч.гр.д. № 16792/2009г. по описа на ПРС,
ІІ –ри бр. състав за главница в размер на 856,10 лева и обезщетение за забава
към нея и по изп. лист, който не е предмет на настоящото производство, както и
изп. дело № ***образувано въз основа на издаден изп. лист по ч.гр.д. №
5325/2011г. по описа на ПРС, ХІV – ти гр. състав за сумата от 1000,88 лева
главница за неплатена топлинна енергия и обезщетение за забава.
Ищцата
твърди, че по всички описани изпълнителни дела от датата на образуването им не
били извършвани изпълнителни действия, поради което счита, че не дължи сумите
поради погасяването им по давност.
С
молба от 31.07.2014 г. ответника заявил, че иска присъединяване на изп. дела с
№ ***., № ***и № ***и същите били преобразувани в изп. дело с № ***по описа на
ЧСИ ***, понастоящем – изпълнително дело с № ***по описа на ЧСИ ***.
Взискателят поискал с молба от 02.07.2015г. извършването на опис на движими
вещи в жилището на ищцата. Съгласно ТР № 3/2011г. на ОСТГК на ВКС ищцата счита,
главниците по цитираните изпълнителни листове са погасени по давност, която
започнала да тече от последното извършено изпълнително действие. Претендират се
и разноските по делото.
Подробни съображения се излагат от пълномощника на ищцата в писмена защита.
В срока по чл.
131 от ГПК ответното дружество чрез процесуалния си представител – юриск. П.П.е
депозирал писмен отговор, с който
оспорва иска по основание и размер. Счита, че искът е недопустим в частта, в
която се оспорват като погасени по давност сумите по изпълнителен лист по
ч.гр.д. № 2055/08 по описа на ПРС, т.к същите
били платени от ищцата. Съгласно чл. 118 от ЗЗД по отношение на доброволно
платени суми, длъжникът няма право да иска обратно платеното. По отношение на
останала част от процесното вземане е налице влязло в сила съдебно решение,
съответно Заповед за изпълнение, поради което следва да се приложи петгодишната
погасителна давност, а не тригодишната.
Освен това с образуването на изп.д. № ***и изп. д. №***по описа на ЧСИ ***
погасителната давност била прекъсната, т.к в молбите за образуването на делата
било изискано пристъпване към изпълнение с всички способи спрямо имуществото на
длъжника. От друга страна чл. 115, б, „ж“ от ЗЗД погасителна давност относно вземането не тече
по време на съдебен процес, а изпълнителния процес бил част от гражданския. В
случай, че се приеме, че погасителната давност е изтекла към 08.01.2015 г., то
е бил налице отказ от страна на длъжника за изтекла погасителна давност до
08.01.2015 г. Посочва, че ищцата е депозирала по изп.д. № ***. /към, което вече
били присъединени изп. д. № ***и изп.д. № ***/ молба, с която се е задължила да
внася всеки месец, считано от февруари 2015 г. сумата от 400 лева, до
окончателното погасяване на дълга.
Съгласно трайно установената практика, всяко съгласие между кредитора и длъжника за разсрочване на
задължението му, представлявало признание на вземането. Освен признание тези
действия следвало да се считат и за отказ от изтекла погасителна давност
относно задължението към момента на признанието, т.е към 08.01.2015 г. Твърди
се, че именно от тази дата към настоящия момент предвидената в закона
тригодишна давност не е изтекла. Претендира разноски, като прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищцата, ако то надвишавало
минималните размери по Наредбата. Подробни съображения се излагат от
процесуалния представител на ответното дружество в писмена защита.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед
наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа страна
следното:
Няма спор между страните, че за
процесните периоди ищцата е била потребител на топлинна енергия и че ответникът
се е снабдил със следните изпълнителни листове срещу ищцата: изпълнителен лист от
20.02.2008г. по ч.гр.д. № 2055/08 по описа на ПРС, за сумите: 560.02 лева- главница,
за начислена топлинна енергия за периода от 01.10.2006 г. до 30.04.2007 г.;
69.59 лева- обезщетение за забава за периода от 01.12.2006 г. до 16.01.2008 г.;
изпълнителен лист от 09.08.2010г. по ч.гр. д № 16792/09 г. по описа на ПРС, за
сумата от 856,10 лв.- главница, начислена топлинна енергия за периода от
01.08.2007 г. до 30.04.2009 г.; изпълнителен лист от 08.07.2011г. по ч.гр.д. №
5325/11 г. по описа на ПРС за сумата от 1000,88 лв.- главница, представляваща
начислена топлинна енергия за периода от 01.05.2009 г. до 31.07.2010 г., както
и сумата от 109,53 лева обезщетение за забава за периода от 01.07.2009 г. до
21.03.2011 г. Не се оспорва и обстоятелството, че ответникът с изпълнителен
лист по ч.гр.д № 2055/08 г. по описа на ПРС е образувал изп.д. № ***по описа на
ЧСИ ***, както и че с ИЛ по ч.гр.д. № 16792/09 г. било образувано изп.д. № ***и
ИЛ по ч.гр.д. № 5325/11 г. било образувано изп.д. № ***по описа на ЧСИ ***. По
молба на ответното дружество от 31.07.2014 г., на 01.08.2014 г. изп.д. № ***изп. д. № ***и изп.д. № ***по описа на ЧСИ
*** били присъединени за общо разглеждане към изп.д. № ***по описа на ЧСИ ***.
От заключението на съдебно-счетоводната
експертиза /л.306-311 д./, което съдът кредитира като обективно, компетентно
изготвено и неоспорено от страните се установява, че по и.д. № ***. на ЧСИ ***,
образувано въз основа на и.л. от 20.02.2008г., издаден по ч.гр.д. 2055/08 на
ПРС, от страна на ищцата, в качеството й на длъжник в изпълнителното
производство, са постъпили следните суми: сумата от 661,27 лева на
07.04.2009г., 242,22 лева на 29.04.2015г., сумата от 145,33 лева на
29.04.2015г. или общ размер на плащанията по и.д. 721/08 – 1048,82 лева. Също
така на 29.10.2009г. било извършено плащане в брой в размер на 9,12 лева, като
общия размер на плащанията по и.л. 20.02.2008г. възлизал на 1057,94 лева. В
счетоводството на „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД задължението по посоченото
изпълнително дело било отразено като изцяло погасено.
Предвид обстоятелството, че
задълженията по и.д. № ***. на ЧСИ ***, образувано въз основа на издаден на 20.02.2008г.
по ч.гр.д. №2088/08 на ПРС изпълнителен лист за сумата от 560,02 лева
представляваща неплатена топлинна енергия за периода 01.10.2006г.
-30.04.2007г., 69,59 лева обезщетение за забава за периода от 01.12.2006г. до
16.01.2008г. са изцяло погасени от ищцата чрез плащане и производството в тази
част следва да бъде прекратено като недопустимо, тъй като липсва правен интерес
от установяването на недължимост на вече платените от ищцата суми. Исковата
молба е постъпила в съда на 01.06.2016г., т.е. след датата на извършените от
страна на ищцата плащания, поради което и производството досежно тези суми
следва да се прекрати, поради недопустимост на предявения установителен иск по
отношение на тях.
В останалата част искът е допустим и
като такъв следва да бъде разгледан по същество.
От приложеното гр.д. 1411/2010г. на
ПРС е видно, че с влязло в сила Решение №1506/18.05.2010г. е признато за
установено, че В.В.Н. дължи на ЕВН Топлофикация България ЕАД сумата от 856,10
лева, представляваща стойност на неплатена топлинна енергия за периода от
01.08.2007г. до 30.04.2009г., за която сума била издадена заповед за изпълнение
по ч.гр.д. № 16792/2009г. на ПРС. Въз основа на молба от 28.10.2010г. /л. 201
д./ на ЕВН България Топлофикация ЕАД срещу длъжника е образувано изп. дело №***по
описа на ЧСИ *** за вземанията на взискателя по изпълнителен лист от 09.08.2010г.,
издаден по ч.гр.д. № 16792/09 по описа на ПРС. В хода на изпълнителното
производство е извършено проучване на имущественото състояние на длъжника, като
на 03.12.2010г. е наложена възбрана /л. 218 от делото/ на недвижим имот,
представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор №
56784.514.930.1.17, находящ се в гр. Пловдив, ул. „***,
собственост на длъжника. Впоследствие е изпратена покана за доброволно
изпълнение /л. 226 /, получена от длъжника на 13.02.2011г., с която ЧСИ е
съобщил на същия, че е наложена възбрана върху описания по-горе недвижим имот,
както и че е наложен запор върху движима вещ-
Алфа Ромео 146, с рег. № ***. Видно от съобщение до Сектор ПП КАТ
при ОДП Пловдив /л. 226 д./ запорът на автомобил марка Алфа Ромео 146 е бил
вписан в регистрите на КАТ на 17.02.2011г. На 16.03.2011г. е постъпила молба от
длъжника /л. 230 д./ с която същия е поискал да изплаща разсрочено дълга си по
и.д. № 638/10, като внася всеки месец по сметка на ЧСИ сумата от по 100 лева.
Изпратени са и два броя запорни съобщения /л. 227 и л. 231 д./ до работодателя
на длъжника – ЕТ „В.Н.“ Пловдив за налагане на запор върху получаваното от
длъжника трудово възнаграждение, но по делото липсват доказателства посочените
съобщения да са достигнали до третото лице. Въз основа на молба от взискателя
от 31.07.2014г., на 01.08.2014г. с
разпореждане на ЧСИ /л. 241 д./ изп. дело № ***е било присъединено към
изпълнително дело № ***по описа на ЧСИ ***.
Въз основа на молба от 31.08.2011г.
/л. 254 д./ на ЕВН България Топлофикация ЕАД срещу длъжника е образувано изп.
дело № ***по описа на ЧСИ *** за вземанията на взискателя по изпълнителен лист
от 08.07.2011г., издаден въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение №
3759/23.03.2011г. по ч.гр.д. № 5325/11 по описа на ПРС. Извършено е проучване
на имущественото състояние на длъжника, като на 05.09.2011 на същия е връчена
покана за доброволно изпълнение /л. 260 д./ На 03.11.2011г. е изпратено
съобщение до Сектор ПП КАТ при ОДП Пловдив за налагане на запор върху автомобил
марка „Алфа Ромео“ с ДК № ***/л. 275 д./, като видно от съдържанието на
съобщението запорът е бил вписан в регистрите на КАТ на 05.12.2011г.На длъжника
е връчена на 10.12.2011г. покана за доброволно изпълнение /л. 276 д./, в която
е обективирано съобщение за запор върху движими вещи: Афла Ромео с ДС № ***. Впоследствие
на 20.01.2012г. е било връчено съобщение на ЕТ „В.Н.“ гр. Пловдив /л. 280 д./,
в качеството му на работодател на длъжника, за налагане на запор върху
получаваното от последния трудово възнаграждение. Въз основа на молба от
взискателя от 31.07.2014г., на
01.08.2014г. с разпореждане на ЧСИ /л. 241 д./ изп. дело № ***е било
присъединено към изпълнително дело № ***по описа на ЧСИ ***.
Изпълнителните действие по изп.д. № ***по
описа на ЧСИ *** били продължени от ЧСИ ***, рег. № *** на КЧСИ за което било
образувано и.д. № ***по описа на ЧСИ ***.
При така установената фактическа
обстановка, от правна страна съдът намира следното:
По отношение на вземанията на
ответното дружество по изпълнителен лист от 09.08.2010г., издаден по ч.гр.д. №
16792/09 по описа на ПРС:
От представените по делото
доказателства се установи, че вземането на ответника за сумата от 856,10 лева,
представляваща стойност на неплатена топлинна енергия за периода от
01.08.2007г. до 30.04.2009г, по изпълнителен лист от
09.08.2010г., издаден по ч.гр.д. № 16792/09 по описа на ПРС е установено
с влязло в сила съдебно решение. В тази връзка не се споделят доводите на
ищцата, че посоченото вземане се погасява с три годишна давност, тъй като със
сила на пресъдено нещо е прието за установено съществуването на вземането по
издадената заповед за изпълнение и съгласно чл. 117, ал. 2 ЗЗД срокът на новата
давност е винаги пет години. Новият давностен срок започва да тече от влизане в
сила на решението, като видно от приложеното гр.д. № 1411/2010г. на ПРС, препис
от решението е бил връчен на В.Н. на 06.07.2010г. След изтичането на
двуседмичния срок за обжалването му, на 21.07.2010г. решението е влязло в сила,
от която дата следва да се счита, че е започнала да тече новата петгодишна
давност на вземането.
Съгласно чл. 116, б. „в“ ЗЗД давността
се прекъсва с предприемане на действия за принудително изпълнение. С т.10 от Тълкувателно
решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК се прие, че при изпълнителния процес давността се прекъсва
многократно с извършването
на всяко изпълнително действие. Не са изпълнителни действия и не
прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването
на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на
длъжника, извършването на справки, набавянето на документи и др. За да бъде прекъсната
давността е необходимо предприемането на кое да е действие в рамките на
определен изпълнителен способ - насочване на изпълнението чрез налагане на
запор или възбрана, присъединяване на кредитора, извършването на опис и оценка
на вещ и др. По изпълнително дело №***по описа на ЧСИ
*** на 03.12.2010г е наложена възбрана на недвижим имот, с което давността е
била прекъсната. Впоследствие са били предприети действия по налагане на запор върху МПС,
собственост на длъжника. С поканата за доброволно изпълнение, връчена на
длъжника на 13.02.2011г. е обективирано изявление, за налагането на запор върху
движима вещ- Алфа Ромео 146, с рег. № ***, поради което съдът счита, че
същата има характер на запорно съобщение. Съгласно чл. 450, ал. 2 ГПК запор
върху движима вещ може да бъде наложен и с получаване на съобщението, поради
което следва да се приеме, че запорът върху посоченото МПС е породил своето правно действие с получаване на поканата за доброволно
изпълнение от длъжника на 13.02.2011г., предвид факта, че същата съдържа
индивидуализацията му. С получаването на съобщението от длъжника е осъществено
валидно изпълнително действие, прекъсващо давността, поради което от
13.02.2011г. на основание чл. 117, ал. 1 ЗЗД е започнала да тече нова
петгодишна давност.
По смисъла на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК
принудителното изпълнение се счита за прекратено по силата на закона, когато в
продължение на две години взискателят не е поискал извършване на изпълнителни
действия. От събраните по делото доказателства не се установява в периода след
налагането на запора- 13.02.2011г. до 13.02.2013г. да са извършени други
изпълнителни действия, поради което изпълнителното производство следва да се
счита за прекратено по право. Извършените действия по изпълнителното дело №***по
описа на ЧСИ *** след 13.02.2013г. се обезсилват по право и не могат да имат
нито процесуалноправно, нито материалноправни последици.
Ето защо, считано от датата на
извършване на последното валидно изпълнително действие – 13.02.2011г. до
13.02.2016г. е изтекъл изискуемият от закона петгодишен давностен срок, поради
което вземанията на ответника по изпълнителен лист от 09.08.2010г., издаден по
ч.гр.д. № 16792/09 по описа на ПРС са погасени по давност.
По отношение на молбата на длъжника за
разсрочено плащане на задълженията по и.д. № ***по описа на ЧСИ ***, съдът
счита, че същата не представлява признание на вземането по смисъла на чл. 116,
б. „а“ ЗЗД и не прекъсва давността. От една страна молбата на длъжника
обективира единствено изявление за разсрочено плащане, без никъде да е
записано, че задължението се признава, а от друга молбата не съдържа и
индивидуализация на вземането – конкретната му сума, юридически факт, от който
произтича и период за който се отнася, в случай че става въпрос за периодични
плащания. Също така, при липсата на каквато и да е било индивидуализация на
вземането не може да се приеме, че с подаването на молбата за разсрочено
плащане е налице отказ от давност от страна на ищцата.
По отношение на вземанията на
ответното дружество по изпълнителен лист от 08.07.2011г, издаден по ч.гр.д. № 5325/11
по описа на ПРС:
От събраните по делото доказателства
се установи, че в полза на ответното дружество е издаден изпълнителен лист от
08.07.2011г., въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение №
3759/23.03.2011г. по ч.гр.д. № 5325/11 по описа на ПРС. за сумата от 1000,88
лв.- главница, представляваща начислена топлинна енергия за периода от
01.05.2009 г. до 31.07.2010 г., както и сумата от 109,53 лева обезщетение за
забава за периода от 01.07.2009 г. до 21.03.2011 г. Съгласно ТР 3/18.05.2012г.
на ВКС по т.д. № 3/ 2011г. ОСГК, вземанията на топлофикационните дружества за
стойността на предоставената топлинна енергия са периодични плащания по смисъла
на чл. 111, б. „в“ ЗЗД и за тях се прилага тригодишна давност. С кратка давност се погасяват
вземанията за лихви, както и за обезщетение за забава – чл.111, б. „б“ и б.
„в“. В настоящия случай е налице влязла в сила заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК, но тя има единствено преклудиращ ефект и препятства
оспорването на задълженията въз основа на обстоятелства и доказателства, които
са били известни на длъжника до изтичането на срока за възражение по чл. 414
ал. 2 ГПК. Влизането на заповедта в сила не създава сила на пресъдено нещо
между страните, а единствено поражда изпълнителна ѝ сила. Липсва законово
основание, въз основа на което заповедта да бъде приравнена на решение по спора
и съответно да се ползва от всички негови последици, поради което по отношение
на вземанията на ответника по изпълнителен лист от 08.07.2011г следва да намери
приложение тригодишната давност.
По изп. дело № ***по описа на ЧСИ ***,
образувано въз основа на изп. лист 08.07.2011г., издаден по ч.гр.д. № 5325/11
по описа на ПРС е извършено проучване на имущественото състояние на длъжника,
изпратена е покана за доброволно изпълнение изх. №***/31.08.2011г., връчена на
длъжника на 05.09.2011г., които не представляват действия по принудително
изпълнение и не прекъсват давността. В последвалата поканата за доброволно
изпълнение изх. № ***/30.11.2011г., връчена на длъжника на 10.12.2011г. е обективирано изявление, за налагането
на запор върху движима вещ- Алфа Ромео 146, с рег. № ***, поради което съдът
счита, че същата има характер на запорно съобщение и считано от тази дата
съобразно чл.450, ал. 2 ГПК запорът е породил своите правни последици, като е
било осъществено валидно изпълнително действие водещо до прекъсване на
давността. Впоследствие давността е била прекъсната отново на 20.01.2012г. с
получаването от страна на работодателя ЕТ „В.Н.“ на съобщението за налагане на
запор върху трудовото възнаграждение на длъжника. С връчването на запорното
съобщение на работодателя съобразно чл. 450, ал. 3 ГПК е наложен запор върху
вземане на длъжника, поради което е осъществено изпълнително действие, водещо
до прекъсване на давността, като съобразно чл. 117, ал. 1 ЗЗД от 20.01.2012г е
започнала да тече нова давност за вземанията на ответника по изпълнителен лист
от 08.07.2011г.
От събраните по делото доказателства
не се установява в периода 20.01.2012г. – 20.01.2014г. да са предприети валидни
изпълнителни действия, поради което изпълнителното производство по и.д. № ***по
описа на ЧСИ *** е прекратено по право с изтичането на изискуемия от закона
двугодишен срок на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Всички действия извършени
след 20.01.2014г. са незаконосъобразни и не са годни да породят правни
последици.
През периода от датата на последното
валидно изпълнително действие- 20.01.2012г. до 20.01.2015г. е изтекъл
изискуемият от закона тригодишен давностен срок, поради което следва да се
приеме, че вземанията на ответника по изпълнителен лист от 08.07.2011г. са погасени по давност.
Следва да се отбележи, че разпореждането
на ЧСИ *** от 01.08.2014г. за присъединяване на и.д. №***и и.д. № ***към и.д.
68/2012, не е породило правно действие, тъй като към момента на постановяването
му и.д. №***и и.д. № ***са били прекратени по право. Следователно извършените
действия по и.д. № 68/2012 на ЧСИ ***, продължено с и.д. № ***по описа на ЧСИ ***не
могат да бъдат отнесени към процесните вземания, доколкото и.д. №***и и.д. № ***са
били образувани въз основа на процесните изпълнителни листове, а именно: изпълнителен
лист от 08.07.2011г, издаден по ч.гр.д. № 5325/11 по описа на ПРС и изпълнителен
лист от 09.08.2010г., издаден по ч.гр.д. № 16792/09 по описа на ПРС
На основание изложените съображения
съдът намира, че в частта, в която производството не е прекратено като
недопустимо, искът за установяване на недължимост на вземанията по процесните
изпълнителни листове е основателен, поради погасяването им по давност и същият
следва да се уважи.
С оглед изхода на спора при настоящото
му разглеждане, разноски се дължат и на двете страни. Тъй като производството е
прекратено в една част като недопустимо, на ответника се дължат разноски на
основание чл. 78, ал. 4 ГПК. Направените от ответника разноски се констатираха
от съда в размер на 100 лева- депозит за съдебно-счетоводна експертиза. В
настоящото производство ответникът е бил представляван от юрисконсулт, като на основание
чл. 78, ал. 8 ГПК съдът определя юрисконсултско възнаграждение в размер на 100
лева, с оглед липсата на фактическа и правна сложност на спора. Съразмерно с
прекратената част от производството в тежест на ищеца следва да бъдат възложени
разноски в размер на 48 лева.
Доколкото
претенцията в останалата й част е основателна, ответникът следва да бъде осъден
да заплати на ищеца разноски съразмерно на уважената част от иска, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК. Направените от ищеца разноски възлизат на 450 лева –
заплатено адвокатско възнаграждение, 100
лева – депозит за съдебно-счетоводна експертиза и 103,48 лева- държавна такса
/4 на сто от стойността на материалния интерес по делото/. Съразмерно с
уважената част от иска в тежест на ответника следва да бъдат възложени разноски
в размер на 496,64 лева.
Предвид гореизложените съображения,
съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните, че В.В.Н., ЕГН **********, съдебен адрес ***, оф. 9 не
дължи на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК *********, седалище
и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37
следните суми: сумата от 856,10 лева
/осемстотин петдесет и шест лева и десет стотинки/- главница,
представляваща неплатена топлинна енергия за периода 01.08.2007г.-30.04.2009г.,
за която сума е издаден изп. лист от 09.08.2010г., по ч.гр.д. № 16792/2009г. по
описа на ПРС, въз основа на който е образувано изп. дело № ***по описа на ЧСИ ***,
рег. №*** на КЧСИ; сумата от 1000,88 лева /хиляда лева и осемдесет и
осем стотинки/- главница, представляваща неплатена топлинна енергия за периода
01.05.2009г.-31.07.2010г. и сумата от 109,53 лева /сто
и девет лева и петдесет и три стотинки/ обезщетение за забава за периода от
01.07.2009 г. до 21.03.2011 г, за които
суми е издаден изп. лист от 08.07.2011г по ч.гр.д. № 5325/11 по описа на ПРС, въз
основа на който е образувано изп. дело № ***по описа на ЧСИ ***, рег. №*** на
КЧСИ.
ОСЪЖДА
„ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление
гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37 да заплати на В.В.Н., ЕГН **********, съдебен адрес ***, оф. 9 сумата
от 496,64 лева /четиристотин деветдесет и шест лева и шестдесет и четири стотинки/ –
разноски в настоящото производство.
ПРЕКРАТЯВА
производството по гр.д. № 7143/2016 г. по описа на ПРС, II гр.с.,
в частта, с които се иска да бъде признато за установено в отношенията между
страните, че В.В.Н., ЕГН **********, съдебен адрес ***, оф. 9 не дължи
на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК ********* следните суми: 560,02 лева представляваща
неплатена топлинна енергия за периода 01.10.2006г. -30.04.2007г.; 69,59 лева
обезщетение за забава за периода от 01.12.2006г. до 16.01.2008г., за които е
издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 2055/2008г. по описа на ПРС, ХV – ти гр.
състав, въз основа на който е образувано изп. дело № ***. по описа на ЧСИ ***,
рег. № *** на КЧСИ, като недопустимо.
ОСЪЖДА В.В.Н.,
ЕГН **********, съдебен адрес ***, оф. 9 да заплати на „ЕВН България
Топлофикация” ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. Пловдив,
ул. „Христо Г. Данов“ № 37 сумата от 48 лева /четиридесет и осем лева/ –
разноски, на основание чл. 78, ал.4 ГПК.
В частта, в
която производството се прекратява, решението има характер на определение и
подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването с частна жалба пред
Окръжен съд – Пловдив.
В останалата
част, решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Районен съдия:/п/
/Диляна Славова/
Вярно
с оригинала
РС