Р Е Ш Е Н И Е
№ 261
гр. Пловдив, 9 януари 2024 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд- Пловдив, VІІІ-ми състав, в открито заседание на четиринадесети декември, две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКО БЕКИРОВ,
при секретаря Полина Цветкова, като разгледа административно дело №1691 по описа на съда за 2023г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.215 и следващите от Закона за устройство на територията (ЗУТ), във връзка с чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Я.В.Н., ЕГН **********, с адрес: ***, представляван от адвокат М.Г.- пълномощник, обжалва Заповед №РД-512 от 15.05.2023г. на кмета на община Карлово, с която, на основание чл.225а, ал.1 от ЗУТ, е наредено да бъде премахнат незаконен строеж “Тераса“, намиращ се до сграда с идентификатор *** по кадастралната карта (КК) и кадастралните регистри (КР) на гр. Карлово, ситуирана в урегулиран поземлен имот (УПИ) XII-3022, кв.99 по плана на гр. Карлово (съответстващ на поземлен имот (ПИ) с идентификатор ****по КК и КР на гр. Карлово), с административен адрес: ***, с извършител на строежа Я.В.Н..
Претендира се отмяна на заповедта поради незаконосъобразност и присъждане на направените по делото разноски, съгласно списък с разноски (лист 124) и доказателства, че същите са действително направени (листи 14, 88, 125, 126, 99, 128а). На 29.12.2023г. по електронна поща постъпва писмена защита с Вх.№25865 (листи 130-133) от адвокат Г., в която се излагат съображения, подкрепящи жалбата; както и разпечатка на Наредба №5 за правила и норми по териториално и селищно устройство (Наредба №5-1977г., отм.), действала в периода 06.09.1977г. – 26.07.1995г. (листи 134-150).
Ответникът- кмет на община Карлово, чрез юрисконсулт Д.Т.- пълномощник (лист 20, 86), изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 150,00 лв., съгласно списък на разноските (лист 127); ако жалбата бъде счетена за основателна, прави възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от жалбоподателя.
Окръжна прокуратура- Пловдив, редовно уведомена за възможността да встъпи в производството, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.
По допустимостта на жалбата настоящият състав на съда констатира следното:
Оспорената заповед (листи 5, 24-25) е изпратена до жалбоподателя чрез пощенски оператор, като пощенската пратка, съдържаща жалбата, е получена от Я.Н. на 17.05.2023г., според приетото по делото заверено копие на известие за доставяне (лист 23). От своя страна, жалбата (лист 4, 13, 21) е подадена чрез ответника, посредством пощенски оператор, като пощенската пратка, съдържаща жалбата, постъпва при пощенския оператор (“Български пощи“ ЕАД) на 29.05.2023г., според приетото по делото копие на нарочна разписка (лист 7) и нарочна разпечатка от сайта на “Български пощи“ ЕАД (лист 7а), или в рамките на законоустановения срок. Освен това, жалбата е подадена и при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Според посочената като едно от правните основания за издаване на оспорения индивидуален административен акт разпоредба на чл.225а, ал.1 от ЗУТ, кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на чл.225, ал.2, или на части от тях.
В случая, заповедта е издадена именно от кмета на община Карлово.
Освен това, между страните няма формиран спор относно обстоятелството, а това се потвърждава и от доказателствата по делото, че разпореденият за премахване строеж е “тераса“ по смисъла на §5, т.59 от ДР на ЗУТ, терасата е строеж по смисъла на §5, т.38 от ДР на ЗУТ и този строеж е резултат от изпълнени на място “строителни и монтажни работи” по смисъла на §5, т.40 от ДР на ЗУТ. Също така, разпореденият за премахване строеж е от пета категория по смисъла на чл.137, ал.1, т.5, б.“а“ от ЗУТ, тъй като представлява разширение на тераса в жилищна сграда, с ниско застрояване (< 10 м.)
Посочените обстоятелства се подкрепят от приетото по делото заключение на вещото лице З.Г.Р. (листи 113-121) по назначената съдебно-техническа експертиза (СТЕ), прието неоспорено от страните и което съдът кредитира, като безпристрастно и компетентно изготвено и съответстващо на останалите по делото доказателства.
Предвид изложеното до тук, настоящият състав на съда намира оспорената заповед за издадена от компетентен орган, което обстоятелство не е спорно и между страните.
На 05.01.2022г. в община Карлово постъпва жалба с Вх.№94-00-54 (листи 32-33) от Д.Д.Д., адресирана до кмета на общината, в качеството му на собственик на самостоятелен обект в сграда (СОС) с идентификатор ****, както и на построени в ПИ с идентификатор ****два броя сгради с идентификатори ****и ****, за което към жалбата са приложени заверени копия на нотариален акт за продажба на недвижим имот от 23.07.1997г., с №14, том V, Н.дело №1620/1997г. (листи 42-43), заверено копие на Схема на СОС №15-520001 от 24.10.2016г. (лист 39), заверено копие на Скица на сграда №15-633166 от 27.12.2016г. (лист 40), заверено копие на Скица на сграда №15-520019 от 24.10.2026г. Към жалбата са приложени заверено копие на инвестиционен проект за “пристройка и надстройка на жилищна сграда“ на Д. Г. Н. и Я. В. Н., парцел (УПИ) XII-3022, кв.99, одобрен на 12.11.1986г. (листи 34-36, 88-89); заверено копие на Разрешение за строеж №110 от 14.11.1986г. (лист 38), издадено от началник на Управление “Архитектура и благоустройство“ в Общински народен съвет (ОбНС), гр. Карлово, с което на Д. Г. Н. и Я.В.Н. се разрешава изпълнението на “пристройка и надстройка“ в парцел (УПИ) XII, кв.99 по плана на гр. Карлово; заверено копие на скица (виза) за проучване и проектиране от 19.05.1986г. (лист 44); заверено копие на Протокол №23 от 08.12.1086г. (лист 37) за определяне на строителна линия и ниво за строеж “пристройка и надстройка“ на Д. Н. и Я.Н. по одобрените планове и Разрешение за строеж №110 от 14.11.1986г.; заверено копие на нотариален акт за отстъпване право на строеж от 25.04.1986г., с №100, том I, Н.дело №231/1986г. (листи 45-46, 92-93), по силата на който Д. Г. Н. придобива правото на строеж по отношение на пристройка и надстройка на сега съществуващите приземен етаж и първи жилищен такъв, построени в парцел (УПИ) XII, имот 3022 в кв.99 по плана на гр. Карлово.
Д. моли да бъде извършена проверка относно това, дали Я.Н. и Д. Н. са спазили стриктно архитектурния проект, съобразно даденото разрешение за строеж. Моли да му бъде отговорено писмено.
На 29.06.2022г. в община Карлово постъпва молба с Вх.№94-00-54/1 (лист 31) от Д.Д., адресирана до Отдел “УСПКРИПКС“ (устройствени схеми и планове, кадастър и регулация, инвестиционни проекти и контрол по строителството), с която моли началника на отдела да разпореди извършването на съответната проверка по жалба с Вх.№94-00-54 от 05.01.2022г., както и да получи писмен отговор за извършените действия.
Според приетото по делото заверено копие на нарочен Констативен протокол от 19.07.2022г. (лист 30), на датата на съставяне на протокола е извършена проверка от служители в община Карлово, във връзка с жалба /сигнал/ с вх.№94-00-54/1 от 29.06.2022г., на “тераса“, находяща се в ***, собственост на Я.Н.. Проверката е извършена в присъствието на Я.Н.. Установено е, че е изградена тераса с размери, неотговарящи на плана на сградата. Терасата е на стоманобетонова основа, стъпила на две бетонни колони.
На 19.09.2022г. в община Карлово постъпва жалба с Вх.№94-00-54/2 (лист 60) от Д.Д., чрез Отдел “УСПКРИПКС“, до Дирекция за национален строителен контрол (ДНСК), гр. Пловдив. Заявено е искане от началника (на Регионална дирекция за национален строителен контрол (РДНСК), гр. Пловдив) да бъде извършена проверка по жалба с Вх.№94-00-54 и напомнителна молба с Вх.№94-00-54/1 от 29.06.2022г., предвид липсата на отговор от община Карлово по първоначалната му жалба.
На 26.10.2022г. в община Карлово постъпва молба с Вх.№94-00-54/3 (лист 61) от Д.Д., адресирана до началник на Отдел “УСПКРИПКС“, за оказване на съдействие и извършване на проверка по молба (жалба) с Вх.№94-00-54 от 05.01.2022г.
С писмо Изх.№94-00-54/4 от 07.12.2022г. (лист 62) на кмета на община Карлово, се уведомяват Д.Д. и Я.Н., че във връзка с жалба с Вх.№94-00-54(3) от 26.10.2022г. ще бъде извършена проверка на 12.12.2022г. в 11:00 часа на място- съсобствен УПИ XII-3022, кв.99 по плана на гр. Карлово, с административен адрес: ***.
На 13.12.2022г. в община Карлово постъпва становище с Вх.№94-00-54/5 (лист 63) от Д.Д., адресирана до Отдел “УСПКРИПКС“, всъщност до кмета на община Карлово, с което уведомява ответникът по делото, че Новакови са лицата, които следва да осигурят достъп до имота, тъй като таванът се ползва изцяло от тях.
С писмо Изх.№94-00-54/6 от 19.01.2023г. (лист 64, 67) на кмета на община Карлово, се уведомява Д.Д., че във връзка с жалба с Вх.№94-00-54(3) от 26.10.2022г. е извършена проверка в съсобствен УПИ XII-3022, кв.99 по плана на гр. Карлово, при което е установено, че със съсобствениците на имота- Я.Н., Д. Н. и В. Н. имат имуществен спор, за който има образувано гражданско дело в Районен съд- Карлово. Община Карлово не може да вземе отношение по начина на ползване на имота и сградите в него, докато съдът не се произнесе по разпределението на собствеността върху имота.
С писмо Изх.№94-00-54/7 от 19.01.2023г. (лист 65, 69) на кмета на община Карлово, се уведомява Я.Н., че във връзка с жалба с Вх.№94-00-54(3) от 26.10.2022г. е извършена проверка в съсобствен УПИ XII-3022, кв.99 по плана на гр. Карлово, в присъствието на Я.Н., при което е установено, че със съсобственика на имота Д.Д. имат имуществен спор, за който има образувано гражданско дело в Районен съд- Карлово. Община Карлово не може да вземе отношение по начина на ползване на имота и сградите в него, докато съдът не се произнесе по разпределението на собствеността върху имота.
Според приетите по делото заверени копия на два броя нарочни съгласувания (лист 66 и лист 68), писмо Изх.№94-00-54/6 от 19.01.2023г. е повторно изпратено до Д.Д. с Изх.№94-00-54-[8] от 17.02.2023г., а писмо с Изх.№94-00-54/7 от 19.01.2023г. е повторно изпратено до Я.Н. с Изх.№94-00-54-[9] от 17.02.2023г.
На 28.02.2023г. в община Карлово постъпва молба (жалба) с Вх.№94-00-54/10 (лист 70) от Д.Д., адресирана до Отдел “УСПКРИПКС“, до кмета на общината, както и с копие до Областна дирекция на МВР (ОД на МВР), гр. Пловдив, Районно управление (РУ) – Карлово, с която отново заявява искане за извършване на проверка относно подпокривното пространство, а не за сградите в дворното място.
С писмо Изх.№94-00-54/11 от 23.03.2023г. (лист 71) на кмета на община Карлово се уведомява Д.Д., че във връзка с жалба с Вх.№94-00-54(10) от 28.02.2023г. ще бъде извършена проверка на 11.04.2023г. в 11:00 часа на място- съсобствен УПИ XII-3022, кв.99 по плана на гр. Карлово, с административен адрес: ***.
С писмо Изх.№94-00-54/12 от 23.03.2023г. (лист 72) на кмета на община Карлово се уведомява Я.Н., че във връзка с жалба с Вх.№94-00-54(10) от 28.02.2023г. ще бъде извършена проверка на 11.04.2023г. в 11:00 часа на място- съсобствен УПИ XII-3022, кв.99 по плана на гр. Карлово, с административен адрес: ***.
На 29.03.2023г. в община Карлово постъпва молба с Вх.№94-00-54/13 (лист 73) от Д.Д., адресирана до Отдел “УСПКРИПКС“ и до кмета на общината, с която уточнява, че последната му жалба с Вх.№94-00-54/10 от 28.02.2023г. е за евентуално незаконно строителство от Новакови на подпокривното пространство на жилищната сграда, построена в ***.
С писмо Изх.№94-00-54/14 от 06.04.2023г. (лист 74) на кмета на община Карлово се уведомява Д.Д., че във връзка с жалба с Вх.№94-00-54(13) от 29.03.2023г. ще бъде извършена проверка на 11.04.2023г. в 11:00 часа на място- съсобствен УПИ XII-3022, кв.99 по плана на гр. Карлово, с административен адрес: ***, като Д. следва да осигури достъп до съсобствената му част от сградата. При неявяване на определената среща, общинската администрация ще счита, че не е заинтересован от разрешаване на случая и преписката ще бъде прекратена.
Според приетото по делото заверено копие на нарочно съгласуване (лист 75), на 10.04.2023г. по преписката постъпва заявление от адв. М.Г., към което са приложени призовка за страна от 09.04.2021г. (лист 76) по гражданско дело №20215320100094 (94) по описа на Районен съд- Карлово за 2021г., III-ти граждански състав, както и Определение №187 от 08.04.2021г. (листи 77-82а) по същото дело.
Освен това, на 05.04.2023г. работна група от длъжностни лица в община Карлово, в състав- инж. М.П.К.- ст. експерт в Отдел “УСПКРИПКС“ в община Карлово; инж. М.В.П.- началник на Отдел “УСПКРИПКС“ в община Карлово, и инж. Д.М.М.- гл. специалист в Отдел “УСПКРИПКС“ в община Карлово, съставя Констативен акт №17 (листи 27-29), според който констативен акт е извършена проверка на строеж “тераса“, намиращ се в сграда с идентификатор *** по КК и КР на гр. Карлово, ситуирана в УПИ XII-3022, кв.99 по плана на гр. Карлово, община Карлово, област Пловдив (съответстващ на ПИ с идентификатор ****по КК и КР на гр. Карлово), с административен адрес: ***.
Прието е за установено, че строежът е собственост на Я.В.Н.. Прието е за установено, че строежът се изпълнява от Я.В.Н., който е негов възложител. Не е установен строител. Няма строителен надзор. Няма технически ръководител на строежа. Няма одобрен проект. Няма съгласуване с контролни органи. Няма разрешение за строеж. Няма протокол за откриване на строителна площадка. Няма протокол за определяне на строителна линия и ниво. Няма заповедна книга.
Строежът “тераса“ се намира в сграда с идентификатор *** по КК и КР на гр. Карлово, ситуирана в ПИ с идентификатор ****по КК и КР на гр. Карлово. Строеж “тераса“ е изпълнен без одобрен проект. Реалните размери на терасата са 6,30м х 2,70м и е със стоманобетонова основа, стъпила на две бетонни колони. Разположена е на първи жилищен етаж, югозападна фасада.
Строеж “тераса“ е изпълнен без одобрен проект, без разрешение за строеж, няма протокол за откриване на строителна площадка, няма протокол за определяне на строителна линия и ниво.
Изпълненото строителство е в нарушение на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ.
С акта е установено безспорно незаконно строителство по смисъла на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ.
Предвид установените нарушения на посочените нормативни разпоредби, констативният акт е основание за започване на административно производство по реда на чл.224а, ал.1 от ЗУТ за спиране на строителството, а за строежите без изискващите се строителни книжа- за издаване на заповед за премахване по реда на чл.225а, ал.1 от ЗУТ.
От съдържанието на посочения констативен акт не може да се направи категоричен извод на коя дата е извършена проверката, нито пък дали проверката е извършена в присъствието на Я.Н., но актът е подписан от Я.Н. за “присъствал на проверката“.
Според приетото по делото заверено копие на нарочен акт за постъпили (не постъпили) възражения от 13.04.2023г. (лист 26), съставен от М.К.- служител в Отдел “УСПКРИПКС“ в община Карлово, възражение против съставения Констативен акт №17 от 05.04.2023г. не е постъпило в законоустановения 7-дневен срок.
По делото не са представени доказателства за датата, на която преписката постъпва при ответника, след което е издадена оспорената по делото заповед.
При така установената фактическа обстановка, настоящият състав на съда намира производството за проведено при липсата на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила; от компетентни за целта органи; както и при съобразяване с установеното от разпоредбата на чл.225а, ал.2 от ЗУТ, съгласно която норма, заповед от вида на оспорената в настоящето производство се издава въз основа на констативен акт, съставен от служители по чл.223, ал.2 (служители по контрол на строителството в общинската администрация, каквито се явяват съставилите на Констативен акт №17 от 05.04.2023г.; актът се връчва на заинтересуваните лица, които могат да подадат възражения в 7-дневен срок; а когато нарушителят е неизвестен, копия от констативния акт и от заповедта се поставят на строежа и на определените за това места в сградата на общината, района или кметството.
Разбира се, по делото липсват доказателства, че заповедта е публикувана в Единния публичен регистър по устройство на територията (ЕПРУТ) по чл.5а, съгласно изискването на чл.225а, ал.1, пр.2 от ЗУТ, но това обстоятелство не представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като не препятства защитата на правата и законните интереси на жалбоподателя.
На следващо място, според разпоредбата на чл.225а, ал.1 от ЗУТ, незаконен строеж или част от него от четвърта до шеста категория подлежи на премахване, а по смисъла на чл.225, ал.2 от ЗУТ, строеж или част от него е незаконен, когато се извършва: (1) в несъответствие с предвижданията на действащия подробен устройствен план (ПУП); (2) без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж; (3) при съществени отклонения от одобрения инвестиционен проект по чл.154, ал.2, т.т.1, 2, 3 и 4; (4) със строителни продукти, несъответстващи на, несъответстващи на изискванията по чл.169а, ал.1, или в нарушение на правилата за изпълнение на строителните и монтажните работи, ако това се отразява на конструктивната сигурност и безопасното ползване на строежа и е невъзможно привеждането на строежа в съответствие с изискванията на този закон; (5) при наличие на влязъл в сила отказ за издаване на акт по чл.142, ал.5, т.8; (6) в нарушение на изискванията за строителство в територии с особена териториалноустройствена защита или с режим на превантивна устройствена защита по чл.10, ал.2 и 3.
Съответно, за да е незаконен по смисъла на закона даден строеж или част от него, е достатъчно безспорното установяване дори само на една от алтернативно посочените хипотези от компетентен за целта орган. Освен това, според чл.137, ал.3 от ЗУТ, строежите се изпълняват в съответствие с предвижданията на ПУП и съгласувани и одобрени инвестиционни проекти при условията и по реда на закона, и могат да се извършват само ако са разрешени съгласно закона (чл.148, ал.1 от ЗУТ).
Разбира се, законът въвежда и някои изключения от общия режим, като за обектите, изчерпателно изброени в чл.147, ал.1 от ЗУТ, не се изисква одобряване на инвестиционни проекти за издаване на разрешение за строеж, а разрешение за строеж не се изисква при изпълнение на строежите, изчерпателно изброени в чл.151, ал.1 от закона.
Освен това, времето на изпълнение на строежа е задължително условие за извършването на правилна преценка за съответствието на административния акт с материалния закон, действал към момента на извършването му.
Според заключението на вещото лице Р. (лист 114), “Процесната тераса първоначално е следвало да бъде изпълнена (по одобрения проект за пристройка към жилищната сграда) като конзолна част към подовата плоча на втория етаж. Вместо това са изпълнени двете стоманобетонови рамки и върху тях - частта от терасата с ширина 1,2м. и дължина 6,5 м. (различна от проектната 5,3м.). В последствие е разширена до имотната граница от юг и е изпълнена средната от трите колони до оградата, до която достига и долятата част от плочата. С този начин на изпълнение, терасата вече представлява допълващо застрояване към пристройката…“. “Видно от посещението на място е, че бетонът на допълнително излятата конструкция (извън одобрения проект) е доста стар. Същевременно прави впечатление, че двете стоманобетонови рамки (колони с греди) са изпълнени преди изпълнението на терасата по одобрен проект, след което върху тях е излята плочата на терасата с ширина 1,2 м. Това е видно от снимковия материал - няма едновременност на наливане на бетона в гредите и в плочата. На по-късен етап терасата е долята с още 1,8 м. до достигане на ширина 3м. (отново върху вече изпълнените стоманобетонови рамки), като същевременно е изпълнена и средната от трите колони до оградата на имота. Различен е и вида на кофража при изпълнение на отделните етапи - първоначално с кофражни платна, а в последствие - с кофражни дъски. Като резултат от тези констатации може да се определи, че началото на отклонение от одобрените проекти (двете стоманобетонови рамки и удължената с 1,2м. тераса) е започнало още при строителството на пристройката (в края на 80-те години на миналия век). В последствие (невъзможно да се определи точно кога) е реализирано уширяването и до 3 м. и изпълнението на средната от трите колони до оградата на имота…“.
Пак според заключението на експерта (лист 115), “В конструктивно отношение процесният строеж представлява стоманобетонова конструкция на самостоятелни колони. Не може да се прецени дали терасата е конструктивно свързана с основната сграда, тъй като по фасадите е изпълнена външна топлоизолация, която скрива контакта между конструкциите на сградата и терасата. В одобрения проект терасата е конзолна и е част от конструкцията на сградата. Но предвид констатациите, залегнали в отговора на въпрос №1, не може да се прецени дали частта от терасата с ширина 1,2 м. е свързана с конструкцията на сградата или представлява самостоятелна такава, лежаща на допълнително изградените стоманобетонови рамки…“. “С изпълнението на колоните до оградата на имота терасата придобива вид на навес и на практика се създава нов обем с характеристики на допълващо застрояване, разположено по страничната регулационна линия. Най-вероятно пристройката към жилищната сграда е строена през 1987г. или скоро след това (Протоколът за строителна линия и ниво е от 08.12.1986г.) и е възможно терасата да е разширена до имотната граница още преди влизане в сила на ЗУТ, обн. ДВ. бр.1/02.01.2001г.“.
Като доказателство по делото е прието заверено копие на нотариално заверена декларация от 02.04.2015г. (лист 108) от С.Б.И., ЕГН **********, и Д.Б.И., ЕГН **********, в качеството им на собственици на недвижим имот, съставляващ имот пл.№3023, за който е отреден УПИ XIII, в кв.99 по плана на гр. Карлово, с която декларират, че са съгласни съседът им Я.В.Н., като собственик на част от съседния имот- 26,80% от дворно място, застроено и незастроено от 660 кв.м., съставляващо УПИ XII-3022, кв.99 по плана на гр. Карлово, да застрои на регулационната граница между собствения им имот УПИ XIII-3023 и парцела, на който е собственик Я.Н., гараж, граничещ в другата си граница с улица “Дъбенско шосе“.
Според информация, публикувана в сайта на Агенцията по геодезия, картография и кадастър (АГКК), достъпна в интернет на адрес: https://kais.cadastre.bg/, КК и КР на гр. Карлово, община Карлово, област Пловдив са одобрени със Заповед №РД-18-52 от 16.11.2011г. на изпълнителния директор на АГКК.
ПИ с идентификатор ****е заснет с площ от 633 кв.м. В посочения ПИ е заснета сграда с идентификатор ***, със застроена площ (ЗП) 117 кв.м., жилищна сграда, еднофамилна, брой етажи 3, брой СОС 4, между които и СОС с идентификатор ***.2, в който СОС е предвидено изпълнението на тераса с размери 1,20 х 5,30 м. по проекта, одобрен на 12.11.1986г., но вместо която тераса е изпълнена разпоредената за премахване с оспорената по делото заповед тераса (с размери 3,00 х 6,50 м).
Според чл.2,
ал.1 от Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР), Кадастър
е съвкупността от основни данни за местоположението, границите и размерите на
недвижимите имоти на територията на Република България набирани, представяни,
поддържани в актуално състояние и съхранявани по установен от този закон ред.
Според чл.2, ал.5 от ЗКИР (редакция към 16.11.2011г.), данните по ал.1 и 2 са
доказателство за обстоятелствата, за които се отнасят, до доказване на
противното. Според чл.23, т.2 от ЗКИР (редакция към 16.11.2011г.), недвижим
имот, обект на кадастъра, е сграда, включително изградена в груб строеж. Според
чл.31 от ЗКИР (редакция към 16.11.2011г.), Съдържанието,
както и условията и редът за създаването и поддържането на кадастралната карта
и кадастралните регистри се определят с наредба, издадена от министъра на регионалното
развитие и благоустройството, каквато се явява Наредба №3 от
28.04.2005г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта
и кадастралните регистри (Наредба №3/28.04.2005г., отм.). Според чл.7, ал.1 от
Наредба №3/28.04.2005г., отм., Разграфката, номенклатурата и изискванията за
оформянето на съдържанието на кадастралната карта са съгласно приложение №1.
Според точка 3.1. от точка 3. “Изобразяване на сгради“ от Раздел VII “Пояснения“ на приложение
№1 към чл.7, ал.1 от Наредба №3/28.04.2005г., отм., “Сграда се изобразява със
застроената й площ така, както е построена в действителност, независимо от
собствеността, законността и местоположението й спрямо имотните граници. Ако
очертанието на сградата пресича граница на поземлен имот, сградата не се
разделя на отделни части“. А според разпоредбите на §1 от ДР на Наредба
№3/28.04.2005г., отм., 2. “сграда“ е сграда от основното
застрояване, както и постройка от допълващото застрояване (спомагателни, стопански,
обслужващи и второстепенни постройки); 3. “очертание на сграда“ се определя от
външните ограждащи стени на първия надземен или полуподземен етаж. Очертание на
сграда е и ортогоналната проекция на външните стени на първия надземен етаж,
ако наземният етаж не е ограден със стени. Към очертанието на сградата се изобразяват
тераси, външни стълби, стълбищни площадки, рампи, гаражи и други елементи с
височина над 1,20 m от средното ниво на прилежащия терен, включително и проходите
в сградата.
Видно от информацията, достъпна в интернет на адрес: https://kais.cadastre.bg/, както и от Приложение №2 (лист 118) към заключението на вещото лице Р., в контура (очертанието) на сградата с идентификатор *** няма отразено застрояване, което да е идентично с контура (очертанието) на разпоредената за премахване тераса.
При това положение, настоящият състав на съда приема за установено, че разпоредената за премахване тераса е изпълнена след 16.11.2011г., на която дата са одобрени КК и КР на гр. Карлово, тъй като същата не е заснета в КК.
Съгласно §16, ал.1 от ПР на ЗУТ, строежи, изградени до 7 април 1987г., за които няма строителни книжа, но са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване и забрана за ползване. Те могат да бъдат предмет на прехвърлителна сделка след представяне на удостоверение от органите, които са овластени да одобряват съответните инвестиционни проекти, че строежите са търпими. Тъй като разпореденият за премахване строеж е изпълнен след 07.04.1987г., то същият не е търпим строеж по смисъла на §16, ал.1 от ПР на ЗУТ.
Съгласно §16, ал.2 от ПР на ЗУТ, не се премахват незаконни строежи, започнати в периода 8 април 1987г. - 30 юни 1998г., но неузаконени до влизането в сила на този закон, ако са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно този закон, и ако са декларирани от собствениците им пред одобряващите органи до 31 декември 1998г. Посочи се, че разпореденият за премахване строеж е изпълнен след 16.11.2011г. или след 30 юни 1998г., поради което не е налице и тази хипотеза.
Съгласно §16, ал.3 от ПР на ЗУТ, в сила от 02.01.2001г., незаконни строежи, започнати след 30 юни 1998г., но неузаконени до обнародването на този закон, не се премахват, ако са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали за посочения период или съгласно този закон, и ако бъдат декларирани от собствениците им пред одобряващите органи в 6-месечен срок от обнародването на този закон. Установеното време на изпълнение на строежа изключва наличието и на тази хипотеза.
Не е налице и хипотезата на §127, ал.1 от ПЗР към Закона за изменение и допълнение на ЗУТ (ЗИДЗУТ-2012г., ДВ, бр.82 от 26.10.2012г., в сила от 26.11.2012г.), според която норма, строежи, изградени до 31 март 2001г., за които няма строителни книжа, но са били допустими по разпоредбите, които са действали по времето, когато са извършени, или по действащите разпоредби съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване или забрана за ползване. Те могат да бъдат предмет на прехвърлителна сделка след представяне на удостоверение от органите, които са овластени да одобряват съответните инвестиционни проекти, че строежите са търпими.
Тук е мястото да се посочи, че по делото е прието становище с №94-00-54-(20) от 23.10.2023г. (лист 106) на главния архитект на община Карлово, според което становище “Терасата, предмет на оспорената заповед, съгласно одобрения проект е с размер120 см, мерено от фасадната плоскост в югозападната посока се приема за законна. Всяко разширение на въпросната тераса над 120 см, не е търпим строеж, приема се за незаконно строителство и следва да бъде премахнато“.
На следващо място, настоящият състав на съда намира, че изпълнението на процесния строеж е допустимо въз основа на одобрен инвестиционен проект, доколкото не попада в нито едно от изключенията по чл.147, ал.1 от ЗУТ, както и въз основа на издадено разрешение за строеж, тъй като не попада и в някое от изключенията по чл.151, ал.1 от ЗУТ.
Следователно, разпореденият за премахване строеж се явява незаконен по смисъла на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ, тъй като е изпълнен без одобрен инвестиционен проект и без издадено разрешение за строеж, поради което е налице посоченото в заповедта фактическо основание, послужило за издаването ѝ.
От своя страна, като разпорежда премахването на строеж, който е незаконен и не е търпим по смисъла на ЗУТ, кметът на община Карлово издава оспорената по делото заповед без противоречие с относимите материалноправни разпоредби.
Настоящият състав на съда намира оспорената заповед за издадена при липсата на допуснати съществени нарушения на изискванията за форма на административния акт, предвид направеното посочване в заповедта на фактическите и правните основания, послужили за нейното издаване, както и редът за нейното обжалване.
Най-сетне, настоящият състав на съда намира заповедта за издадена и в съответствие с целта на закона, насочена към недопускане и премахване на незаконно строителство.
Предвид гореизложеното, като издадена от компетентен орган, при липсата на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и на изискванията за форма на акта, без противоречие с материалноправни разпоредби и в съответствие с целта на закона, оспорената по делото заповед е валиден и законосъобразен индивидуален административен акт, жалбата против който акт е неоснователна и като такава не следва да бъде уважена.
С оглед очерталия се изход на делото, искането за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя е неоснователно и не следва да бъде уважено.
В полза на ответната администрация следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в минимален размер, определен по реда на чл.37, ал.1 от Закона за правната помощ (ЗПП) и чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ (НЗПП), съгласно чл.143, ал.3 от АПК.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ ЖАЛБАТА на Я.В.Н., ЕГН **********, с адрес: ***, против Заповед №РД-512 от 15.05.2023г. на кмета на община Карлово, с която, на основание чл.225а, ал.1 от ЗУТ, е наредено да бъде премахнат незаконен строеж “Тераса“, намиращ се до сграда с идентификатор *** по КК и КР на гр. Карлово, ситуирана в УПИ XII-3022, кв.99 по плана на гр. Карлово (съответстващ на ПИ с идентификатор ****по КК и КР на гр. Карлово), с административен адрес: ***, с извършител на строежа Я.В.Н..
ОСЪЖДА Я.В.Н., ЕГН **********,***, ЕИК/БУЛСТАТ *********, сумата от 100,00 (сто) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Адм. съдия:.........................
/Н.Бекиров/