Р Е Ш Е Н И Е
№ 540
гр.Плевен, 28.10.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-гр.Плевен, пети състав, в открито
съдебно заседание на четиринадесети октомври две хиляди двадесет и първа година в състав: Председател: Катя Арабаджиева
при
секретаря Цветанка Дачева, като разгледа
докладваното от съдия Арабаджиева административно дело №459 по описа на Административен съд-Плевен за 2021 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по жалба от Г.Н.С. с ЕГН ********** с адрес ***, чрез адв.А.А. с адрес ***, офис 4,
против Заповед №369/20.04.2021 год. на кмета на община Левски за забрана
ползването на едноетажна масивна жилищна сграда.
В жалбата се сочи, че оспореният административен акт е
незаконосъобразен, поради допуснати при издаването му съществени нарушения на
административно- производствените правила, и несъответствие с относимите материално-правни норми и целта на закона.
Счита, че административният орган е извършил неправилна преценка на фактите и
обстоятелствата, вследствие на което погрешно е квалифицирал строежите като
незаконни. В заповедта не се съдържа конкретно правно основание за издаването
й, като същата е лишена от изрично указание за отстраняване на причините,
довели до спиране на строителството, в т. ч. и съответните срокове за
извършване на това. Счита, че е налице и друго съществено нарушение на
административно- производствените правила, тъй като административният орган не
е изпълнил задължението си по чл. 35 от АПК да събере и обсъди всички относими за спора обстоятелства. Оспорената заповед е
издадена, без да са изяснени всички факти от значение за случая във връзка с
времето на извършване на процесното
строителство/преди 2000 година, видно от представените по преписката строителни
проекти/, налице ли са строителни и монтажни работи, които да подлежат на
спиране в приложената хипотеза на чл. 224а, ал. 1 от ЗУТ, както и видът на
строежа, в коя част на имота са строежите/местоположение на сградите/.
Допуснато е нарушение на административно-производствените правила, което се
квалифицира като съществено, доколкото се е отразило върху съдържанието и
разпоредителната част на крайния акт, т. е. при недопускането им би се
установила различна фактическа обстановка и материално-правни основания за издаване
на заповед на различно правно основание. Сочи още в жалбата, че е съставен констативен акт на 20.05.2020г. и едва
единадесет месеца по - късно е издадена обжалваната заповед - на 20.04.2021г, т.е. не са спазени
сроковете, регламентирани в чл. 57 АПК,
тъй като в действителност, не става ясно извършват ли се към момента на
проверката, респективно към момента на издаване на заповедта строителни
дейности, какви са те, какво представлява строежът, каква категория е, дали
вече е бил завършен и пр. Жалбоподателят се позовава на установеното в
констативния акт, според което проверяващите са записали, че
"извършеното строителство" е съгласно НА № 167/1980г. на Н. С. М.
/починал/, както и че Г.Н.С. е ползвател на част от сградите/не е ясно кои/,
докато в заповедта се говори за забрана за ползване на продължаващо
строителство. Тези несъответствия според жалбоподателя остават неизяснени, като
в този смисъл остават недоказани фактите и обстоятелствата от обективната
действителност. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 224а, ал. 5 от ЗУТ, която
предвижда, че при установено вече завършено незаконно строителство следва да се
издаде заповед за спиране, като нейното действие е само до момента на
издаването на заповед за отстраняването на строежа като незаконен. Сочи, че има
различия и в издадения КА и в обжалваната заповед, относно незаконните
постройки. Счита, че издаването на заповед за забрана за ползване на строеж, би
било оправдано и законосъобразно само, когато строежът се изпълнява със
започнали и продължаващи строително-монтажни работи, т. е. когато реално се
извършва незаконен строеж. В контекста на изложеното и след анализ на наличните
доказателства, счита, че не са налице материално- правните предпоставки за
издаване на оспорената заповед, като по преписката не са представени
доказателства за извършвани на място строителни и монтажни работи, като
по-скоро се констатира реализирано и завършено строителство. За да се спре
строителство по реда и на основанията на чл. 224а, ал. 1 от ЗУТ сочи, че следва
да е налице строеж в процес на изпълнение, респективно не подлежи на спиране
преустановено строителство, като, ако се докаже, че последното е незаконно, то
подлежи на премахване, независимо дали е завършено - индиция
за каквито действия все пак се наблюдава от заключенията в констативния акт, но
не и от изразеното в оспорената заповед волеизявление на административния
орган. Счита, че процесната сграда е търпима на
основание § 6 от ПР на ЗУТ, построена е преди 31.05.2001 г, са и не подлежи на
премахване и забрана за ползване. В заключение моли съда да отмени оспорената
заповед и да присъди на жалбоподателя направените в производството разноски.
В съдебното заседание жалбоподателят се представлява
от адв.А.А. с пълномощно на
л.26 от делото, който счита оспорената заповед за незаконосъобразна. Сочи, че констативният акт,
който е издаден от длъжностни лица на Община Левски, е от 21 май 2020 г., а
обжалваната заповед е издадена 11 месеца
след издаване на констативния протокол – близо една година от време. Съгласно
ЗУТ забрана за ползване се прилага тогава, когато към момента на изграждането е
извършено някакво нарушение на закона или строителството се извършва не по
издадените разрешителни от архитекта и планове за строеж. Към момента на
посещението на вещото лице на обекта там не се извършват СМР. Времевият пояс,
който предполага вещото лице за построяването на въпросната сграда, е 1991 г. –
2007 г., това е около 20 години, като не може точно да се установи кога е
построена сградата. От отговора на вещото лице се потвърждава, че материалите,
с които е изградена въпросната сграда, са идентични с материалите, от които е
изградена жилищната сграда, т.е. може да се предположи, че са изградени по едно
и също време. По тези съображения моли съда да отмени изцяло издадената заповед
като незаконосъобразна и несъответстваща с целта на закона, т.к. е издадена на
базата на констативен протокол, който е издаден една година преди заповедта. Претендира
разноски.
Ответникът - Кметът на община Левски в съдебно
заседание не се явява и не се представлява и не взема становище по жалбата.
Заинтересованите страни С.Н.П., Г.Н.С., Е.Н.Л., З.Н.С.,
В.Н.С., И.Н.С., Н.Г.Н. и М.Г.С., не се
явяват и не се представляват в съдебно
заседание и не вземат становище по жалбата.
Административният
съд, пети състав, като обсъди доказателствата по делото и доводите на страните,
и като извърши цялостна проверка на оспорената заповед във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, намира
за установено следното от фактическа и правна страна:
От заключението на ВЛ по
назначената съдебно-техническа експертиза, което съдът кредитира с доверие като
обективно, компетентно и съответно на останалите събрани по делото писмени
доказателства се установява, че сградата, обект
на забрана за ползване, съставлява строеж от пета категория по смисъла
на §5, т.38 от ДР на ЗУТ и е с размери в план 7,60 (9,20 с тераса)м/6,70 (13,50м), като
вътрешните размери са измерени графично от кадастралната карта. Изпълнена е с
бетонови основи, колони и плоча, тухлени ограждащи и преградни стени и двускатен покрив, с дървена конструкция и покритие от
цигли. Тази сграда е отразена в кадастралната карта и кадастралните регистри на
гр.Левски, одобрени със Заповед №РД-18-2/23.01.2007 год. като две
сгради-жилищна сграда с идентификатор 43236.401.782.3 със застроена площ 52
кв.м. и гараж 43236.401.782.4 със застроена площ 45 кв.м. Процесната
постройка представлява такава на допълващото застрояване и по принцип се
допуска от главния архитект със скица с виза за проектиране по чл.140 от ЗУТ.
За тази постройка няма издадени никакви строителни книжа, в.т.ч.удостоверение
за въвеждане в експлоатация, построена е в периода между 1991 год. и 2007 год.,
тъй като не е нанесена в ЗРП от 1991 год., а е заснета при изготвяне на кадастралната
карта през 2007 год.
Постройката, чието ползване
се забранява с оспорената заповед, е ситуирана в поземлен имот с идентификатор 43236.401.782,
урегулиран в УПИ V - 466, кв. 97 по плана на гр. Левски, с три административни адреса: ул. „Милин
камък“ № 31, ул. „Милин камък“ № 33, ул. „Гергана“ № 34А. Имот с идентификатор
43236.401.782, урегулиран в УПИ V, кв. 97 по ПУП на гр. Левски е държавна
собственост и за него е съставен Акт за държавна собственост №73/8.11.1961 год.
Имотът е отреден за жилищно строителство. Върху държавния имот е учредено право
на строеж в полза на К.Ю.В. и М.Ю.В., видно от приложеното на л.23 от делото
удостоверение №448/1.02.1967 год. съобразно предвижданията на ЗРП, одобрен през
1961 год. С Протокол №54/5.06.1972 год. е дадена строителна линия и ниво на Р.М.
и М.Ю. , за изграждане на жилищна сграда от 84 кв.м. С Нотариален акт №167/1980 год.-л.21 от делото Н. С. М. купува
от Р.М. двуетажна жилищна сграда от 164
кв.м., второстепенна тухлена сграда от 44 кв.м., бетонова настилка от 38 кв.м.,
за което строителство се отстъпва и правото на строеж от ОНС на СС гр.Левски и
същото е заплатено с квитанция №572/14.11.1980 год.
Съгласно ЗРП, одобрен със
Заповед №130/26.03.1991 год. в имота се предвижда основно застрояване на
двуетажна жилищна сграда на уличната регулация към улица „Гергана“, на отстояние 3 м. от регулационната линия на ул „Милин камък“ и на отстояние 3
м. от западната имотна граница.
Със Заповед №408/18.05.2020
год.на Кмета на община Левски е определена поименна Комисия от служители в
община Левски със задача да извърши оглед на сградите, находящи
се в УПИ V-466, кв.97 по плана на гр.Левски
и за работата си да състави протокол. Определено е в заповедта Комисията да
посети обекта на 21.05.2020 год., като уведоми заинтересованите лица и ги
покани да дадат становище.
На 21.05.2021 год.работната
група от служители в община Левски, определена с горната заповед е извършила
оглед на реализираното строителство в
УПИ V-466, кв.97 по плана на гр.Левски, понастоящем ПИ с
идентификатор 43236.401.782 по КК на града. Огледът се е извършил в присъствието
на Г.Н.С.-наследник на Н. С. М. и ползвател на част от сградите в имота.
Съставен е констативен протокол от 21.05.2020 год., в който са отразени
следните констатации:
Поземлен имот с идентификатор
43236.401.782, урегулиран в УПИ V - 466, кв. 97 по плана на гр. Левски, е с три
административни адреса: ул. „Милин камък“ № 31, ул. „Милин камък“ № 33, ул.
„Гергана“ № 34А. Имотът граничи от север с ул. „Гергана“, на изток с ул. „Милин
камък“, на запад - УПИ IV-465 и на юг - УПИ VI 467,468. За УПИ V, кв. 97 по ПУП
на гр. Левски е съставен Акт за държавна собственост. Имотът е отреден за
жилищно строителство. От направени справки в архивите на Община - Левски и от
предоставените документи от собствениците/ползватели на имота /живущите в този
имот наследници на Н.С.М. /, е установено, че имотът е бил държавен с признато
право на строеж, което е било реализирано, а построените сгради - придобити от Н.С.М.
/наследодател на настоящите собственици и ползватели на имота/.
При извършената проверка на
реализираното строителство и свързаната с него документация /кадастрална схема
на ПИ с идентификатор 43236.401.782; извлечение от ЗРП от 1991 г.; извлечение
от ЗРП от 1961 г.; АДС № 73/08.11.1961 г., Удостоверение № 478/01.02.1967г. за
признато право на строеж върху държавно дворно място, Нотариален акт № 167, том
I, д. № 279 от 1980г. на PC Левски е установено такова с документи за
собственост:
1 .В имота е констатирана
двуетажната масивна сграда /къща близнак, представляваща две сгради, построени
на калканна стена/, която на север е построена на
регулационната линия на улица „Гергана“; на изток е на 3,22м. /три метра и
22см./ от регулационната линия на улица „Милин камък“; на запад е на 3,22м.
/три метра и 22см./ от имотната граница с УПИ IV-465; на юг е на 11,35м. от
регулационната линия на улица „Гергана“. За сградата е наличен документ за
собственост на името на Н.С.М. – Нотариален акт
№167, том I, д. № 279 от 1980г.
на PC Левски. Според наличната документация към момента на построяването и
придобиването й, сградата е бил със застроена площ от 170 м2. Сградата е
нанесена на ЗРП на гр.Левски от 1991 г. и на действащата КК на града.
2.В имота е констатирана и
второстепенна тухлена сграда /обозначена като масивен гараж по ЗРП на гр.
Левски/, построена в югозападния край на имота. На юг е изпълнена на имотната
граница с имот УПИ VI -468, а на запад- на имотната граница с имот УПИ IV-465. За сградата е
наличен документ за собственост на името на Н.С.М. - Нотариален акт № 167, том
I, д. № 279 от 1980г. на PC Левски. Според наличната документация към момента на построяването и придобиването й, сградата е
бил с приблизителна застроена площ от 44,00 м2. Сградата е нанесена на ЗРП на
гр.Левски от 1991 г. и на действащата КК на града.
Направена е констатация в
протокола, че при извършената проверка на реализираното строителство, се
установява такова, за което липсват документи за собственост и строителна
документация.
Описано е още в констативния
протокол, че към двуетажната масивна сграда /къща близнак/ на изток до
регулационната линия на улица „Милин камък“ е осъществено допълнително
застрояване, имащо характеристиките на „пристрояване“. Същото е изпълнено с
масивна стомано - бетонова конструкция, с размери
3,50 м на 14,00 м., на обща застроена площ от 49 м2. Пристройката се ползва по
предназначение, съответно: първи етаж - за антре и дневна /хол/; втори етаж -
за тераса; подпокривно пространство - за таванско
помещение с тераса. Съществуваща в имота стара двуетажна сграда и и така
описаната пристройка към нея са покрити с нова обща покривна конструкция.
Пристройката не е нанесена на ЗРП на гр.Левски от 1991 г., но е нанесена на
действащата КК на града. За така описаното пристрояване и ремонтни работи по
покрива не се намери и не се представи строителна документация.
В югоизточния край на
поземления имот/парцел е осъществено ново застрояване - едноетажна масивна
жилищна сграда с гараж, която на изток е построена на регулационната линия на
улица „Милин камък“ с лице 7,60 м., а на юг - на имотната граница с УПИ VI -
467 и УПИ VI - 468, с обща застроена площ от 90 м2. Сградата не е нанесена на
ЗРП на гр. Левски от 1991 г., но е нанесена на действащата КК на града. За така
описаното застрояване не е представена строителна документация.
Предвид горните констатации,
Комисията е препоръчала в КП на Кмета на
Община Левски да започне процедура по чл. 225а от ЗУТ за постройките, за които
не е представена строителна документация.
Съставен е и друг документ-Констативен
акт №1/1 от 21.05.2020 год., в който са отразени
констатациите от проверка, извършена от дл.лица от
община Левски. В акта е отбелязано, че проверката е извършена в присъствието на
Г.Н.С.-наследник на Н.С.М.. Строежът е описан по следния начин: едноетажна
масивна жилищна сграда с гараж, лице-7,60 м., обща ЗП-90 кв.м., масивна
конструкция, двускатна покривна конструкция,
категория на строежа-пета. Посочено е в КА, че не е издадена виза за
проектиране, няма одобрени строителни книжа, няма издадено разрешение за
строеж, няма съгласие на съседите.
Видно от протокол от
2.03.2021 год. на л.13 от делото, е извършена проверка на адреса на имота и е
установено, че сградата е необитаема. Отбелязано е, че по данни от съседи Г.Н.С.
заедно с цялото си семейство е заминал за чужбина.
Видно от писмо
рег.№Д-08-00-708-001/2.03.2021 год. на л.14 от делото, същото е изпратено до Г.Н.С.
и съдържа покана за явяване в община
Левски на конкретна дата за изготвяне на акт за забрана ползването на
строежа. Това писмо, видно от обратната
разписка на гърба на л.14 от делото, не е било връчено надлежно на адресата си.
Видно от приложените на
л.11-лице и гръб писмени документи, на 6.04.2021 год. на входната врата на дома
на Г.Н.С. е залепено Уведомление
рег.№08-00-574/2.04.2021 год., с което С. *** за съставяне на акт за
забрана ползването на строежа. За залепване на уведомлението е съставен
протокол от 6.04.2021 год., подписан от две дл.лица в
община Левски, чиито имена и длъжности са посочени в протокола.
Издадена е и оспорената в
настоящото производство Заповед №369/20.04.2021 год. от кмета на община Левски за
забрана ползването на едноетажна масивна жилищна сграда с гараж, считано от
10.06.2021 год. Описано е в оспорената заповед следното: На основание чл. 44,
ал. 2, от Закона за местното самоуправление и местната администрация, чл. 178,
ал. 6 от ЗУТ, във връзка с правомощията им по чл. 223 от ЗУТ, длъжностни лица
от Община - Левски, отдел ТСУ са извършили проверка на място и по документи на
строеж: Едноетажна масивна жилищна сграда с гараж, която на изток е построена
на регулационната линия на улица „Милин камък“ с лице 7,60 м., а на юг - на
имотната граница с УПИ VI - 467 и УПИ VI - 468, с обща застроена площ от 90
м2., построена в УПИ V-466, кв. 97 по ПУП на гр. Левски по плана на гр. Левски,
ПИ с идентификатор 43236.401.782 по КК на града с административен адрес: гр.
Левски, ул. „Милин камък“ № 33. От направената проверка е съставен Констативен
протокол от 21.05.2020г., който е дал основание за започване на процедура по
чл. 225а от ЗУТ. Установено е реализирано строителство: В югоизточния край на
поземления имот/парцел е осъществено ново застрояване - едноетажна масивна
жилищна сграда с гараж, която на изток е построена на регулационната линия на
улица „Милин камък“ с лице 7,60 м., а на юг - на имотната граница с УПИ VI -
467 и УПИ VI - 468, с обща застроена площ от 90 м2. Сградата не е нанесена на
ЗРП на гр.Левски от 1991 г„ но е нанесена на действащата КК на града. За така
описаното застрояване не е установена строителна документация.
От направени справки в
архивите на Община Левски и от предоставените документи от
собствениците/ползватели на имота /живущите в този имот наследници на Н.С.М. /,
е установено, че имотът е бил държавен с признато право на строеж, което е било
реализирано, а построените сгради - придобити от Н.С.М. /наследодател на
настоящите собственици и ползватели на имота/ - АДС № 73/08.11.1961г.,
Удостоверение № 478/01.02.1967г. за признато право на строеж върху държавно
дворно място, Нотариален акт № 167, том I, д. № 279 от 1980г. на PC Левски. За
възложител на строежа е установен: Г.Н.С., ЕГН ********** ***. Строежът е V-та
категория, съгласно чл. 137, т. 5, б. ,.г“ от ЗУТ. Като нарушени са посочени
разпоредбите на чл. 140, 142, 144, 148, 178 от ЗУТ - строежът е извършен без
изискващите се строителни книжа - инвестиционни проекти, разрешение за строеж.
Не е въведен в експлоатация. Описано е в оспорената заповед, че на 21.05.2020г.
е съставен Констативен акт № 1/1 за забрана
ползването на строежа, на основание чл. 223 от ЗУТ. За връчването на този акт
служители от общинска администрация са правили многократно опити, последно на
2.04.2021г. е залепено Уведомление по чл. 47, ал„ 1 от ГПК и такова е поставено
на таблото в сградата на Общината. На 17.04.2021г. е изтекъл 7-дневен срок за
обжалване на акта, съгласно чл. 224а, ал. 2 от ЗУТ. Не са постъпили възражения.
На основание чл. 224а, ал. 3 и 5 от ЗУТ, във вр. с
223, ал. 1, т. от ЗУТ, е забранено
ползването на едноетажна масивна жилищна сграда с гараж, считано от 10.06.2021г. Разпоредено
е в срок от 1.06.2021 г. до 10.06.2021 г. да се прекъсне ел захранването на
сградата и гаража.
Заповедта е връчена на Г.Н.С.
на 25.05.2021 год., видно от разписката на л.9 от делото, а жалбата против нея
е подадена на 28.05.2021 год.от Г.Н.С. чрез адв.А.,
упълномощен с пълномощно на л.26 от жалбоподателя.
При така установените факти,
съдът прави следните правни изводи:
Видно от приобщените по
делото доказателства, с Нотариален акт
№167/1980 год.-л.21 от делото Н.С.М. купува от Р.М. двуетажна жилищна сграда от 164 кв.м.,
второстепенна тухлена сграда от 44 кв.м., бетонова настилка от 38 кв.м., за
което строителство се отстъпва и правото на строеж от ОНС на СС гр.Левски и
същото е заплатено с квитанция №572/14.11.1980 год. Постройката, чието ползване
се забранява с оспорената заповед, е ситуирана в поземлен имот с идентификатор 43236.401.782,
урегулиран в УПИ V - 466, кв. 97 по плана на гр. Левски, в който са построени
сградите , собственост на Н.С.М., описани в Нотариален акт №167/1980 год.
Видно е от приложеното на
л.19 от делото Удостоверение за наследници от 18.05.2020 год., че собственикът
на сградите, построени в поземлен имот с идентификатор 43236.401.782,
урегулиран в УПИ V - 466, кв. 97 по плана на гр. Левски - Н.С.М. , е починал на 3.01.2000 год. и е
оставил за свои наследници по закон: С.Н.П.-дъщеря, Г.Н.С.-син, Е.Н.Л.-дъщеря, З.Н.С.-син,
В.Н.С.-син, И.Н.С.-син, Н.Г.Н.-внук, М.Г.С.-внучка
и жалбоподателят Г.Н.С.-син. Последният, видно от описаните в оспорената
заповед мотиви, е установен и като възложител на процесния
строеж.
Следователно, жалбата е
подадена в установения от закона 14 –дневен срок, от надлежна страна-наследник
на собственика на изградената постройка и възложител на същата, чиито права по
неблагоприятен начин се засягат с издадената заповед, чрез пълномощник с
надлежно пълномощно, против годен за оспорване административен акт, пред
компетентния съд, поради което е допустима за разглеждане.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Оспорената заповед е издадена на основание чл.
224а ал. 3 и ал.
5 от ЗУТ във вр. чл.
223, ал. 1, т. 1 от ЗУТ. В нормата на чл.
224а ал. 1 от ЗУТ е предвидено, че кметът на общината или упълномощено от
него длъжностно лице с мотивирана заповед спира изпълнението и забранява
достъпа до строеж или до част от строеж от четвърта до шеста категория с
нарушения по смисъла на чл. 224, ал. 1. Разпоредбите на чл.
224а ал. 3 и ал.
5 от ЗУТ също уреждат процедурата по издаване на заповед за спиране на
строеж. Според чл.
223, ал. 1, т. 1 от ЗУТ, за строежите от четвърта, пета и шеста категория
кметът на общината (района) или упълномощено от него длъжностно лице спира
незаконни строежи по смисъла на чл. 225, ал. 2, части от тях, както и отделни
строителни и монтажни работи. В обстоятелствената част на акта е посочена и
разпоредбата на чл.
178, ал. 6 от ЗУТ, според която при нарушения на ал. 1 и ал. 4 на строежи
от четвърта и пета категория / строежите не са въведени в експлоатация или не
се ползват по предназначение/ кметът на общината или упълномощено от него
длъжностно лице въз основа на съставен констативен акт забранява с мотивирана
заповед ползването на строежите и разпорежда тяхното освобождаване, прекъсване
на захранването им с електрическа и топлинна енергия, с вода, газ, телефон и
други.
Съдът констатира, че една
част от посочените правни основания не кореспондират с фактическите такива. В
акта са посочени правни норми, които касаят издаване на заповед за спиране на
строеж, които са неотносими към изложените факти и
обстоятелства. Посочена е, обаче, и разпоредбата на чл.
178, ал. 6 от ЗУТ, която определя реда за издаване на заповед за забрана
ползването на строеж, което съответства и на фактически изложеното, че процесният строеж е извършен без строителни книжа и не е
въведен в експлоатация, каквото е изискването на чл.
178, ал. 1 вр. ал.
6 от ЗУТ. Отразеното като фактическа обстановка в заповедта съответства и
на нейната разпоредителна част-забранява се ползването на едноетажната масивна
жилищна сграда с гараж и е разпоредено прекъсване на
ел.захранването в сградата, и двете-считано от конкретни дати. Тази
разпоредителна част, ведно с отразените в мотивите на заповедта фактически
данни налагат извод за проведено административно производство по реда на чл.
178, ал. 6 от ЗУТ за забрана ползване на строежа.
В съответствие с горното и предвид издаването
на заповедта на основание чл.178, ал.6 от ЗУТ, оспорената заповед се явява издадена от компетентен по
материя и място орган, а именно - от Кмета на Община Левски.
Заповедта е издадена в
предвидената от закона писмена форма. Същата съдържа изискващите се в
разпоредбата на чл.
59, ал. 2 от АПК реквизити, включително фактически и правни основания за
нейното издаване, съобразно изискванията на чл.
59, ал. 2, т. 4 от АПК. Фактът, че една част от посочените правни основания
не кореспондират с фактическите такива, не се отразява на законосъобразността
на заповедта от гл.т. спазването на изискването за форма и мотивираност на
акта, след като достатъчно ясно и разбираемо словесно са описани фактите и
обстоятелствата, станали основание за проведеното производство по реда на
чл.178, ал.6 от ЗУТ. В заповедта като
адресат на акта е посочен жалбоподателят в качеството му на възложител на процесния строеж, за който факт не се спори между страните.
Вписано е както в констативния протокол от 21.05.2020 год. на л.15 от делото,
така и в Констативния акт №1/1/21.05.2020 год., че
проверката е извършена в присъствието на Г.Н.С.-наследник на Н.С.М. и ползвател
на част от сградите в имота.
Процесният акт е издаден при спазване на
административно-производствените правила. Обстоятелствата, посочени в
заповедта, представляващи фактическите основания за нейното издаване, а именно-
че процесният строеж е извършен без необходимите
строителни книжа и не е въведен в експлоатация, са установени с констативен акт
от длъжностни лица на общинската администрация, както и с констативен протокол.
И в КА, и в КП е отбелязано, и това обстоятелство не е оспорено от
жалбоподателя, че той е присъствал на огледа на 21.05.2020 год., макар и да не
се е подписал върху изготвените при огледа документи. Наличните по преписката
доказателства сочат, че именно жалбоподателят е фактически ползвател и
собственик на строежа в качеството си от една страна на наследник на Н.С.М. и
от друга-на възложител на строежа. Самият той е счел, че има отношение към
строежа, което му е дало основание да подаде и жалбата против оспорената
заповед. До него е изпратено писмо във връзка с отпочнатото
административно производство за явяване на конкретна дата и място, но то, видно
от известието за доставяне на гърба на л.14 от делото, не е било надлежно
връчено на адресата си. Ето защо строежът е посетен на място от служители на
общинската администрация, за което е съставен протокола на л.13 от делото, но
на адреса не е намерен никой, като по данни от съседите, Г.Н.С. е заминал за чужбина заедно с цялото си
семейство. На това основание на входната врата
на имота е залепено съобщение, за което свидетелстват приложените на
л.11-12 от делото документи, което сочи на редовно проведена процедура по уведомяване
на жалбоподателя за започналото административно производство по забрана
ползването на имота, по аргумент от §4 от ДР на ЗУТ. Вярно е, че няма данни по
делото останалите наследници на Н.С.М.-заинтересованите в настоящото производство
лица , да са били уведомени за започналото производство и не им е дадена
възможност за възражения и представяне на доказателства. Но това нарушение не е
съществено, тъй като такава възможност им е предоставена в настоящото съдебно
производство и те не са представили никакви писмени доказателства, въз основа на които да се приеме, че ако име
е дадена възможност да ги представят в административното производство, органът
би достигнал до друго разрешение на поставения пред него въпрос. Освен това,
чрез служебна справка от страна на служителите на общинската администрация, на
които е възложено изясняване на фактите, е извършена проверка в относимите към случая регулационни, застроителни
и кадастрални планове, имащи отношение към имота, извършен е непосредствен
оглед и на място и всички правнорелевантни факти са
били изяснени. Безспорно е установено изграждането на процесния
строеж-едноетажна масивна жилищна сграда и гараж, без строителни книжа и без да
е въведена в експлоатация, които факти не са спорни между страните. Не
съставлява съществено процесуално нарушение факта, че между изготвения
констативен акт и оспорената заповед е изминал срок около една година, защото
сроковете за издаване на акт от вида на процесния са
инструктивни, производството не е започнало по заявление от заинтересовано
лице, за да се следва спазването на определен срок.
Заповедта е и материално
законосъобразна. Както се посочи по-горе, оспорената заповед е издадена на
основание чл.
178, ал. 6 от ЗУТ, съгласно която норма, за строежи от четвърта и пета
категория, които се ползват, без да са
въведени в експлоатация или не се ползват по предназначение, се издава заповед
за забрана ползването на строежите. Забраната за ползване се налага с цел да се
преустанови ползването на строеж, който не се ползва по предназначението си или
в нарушение на условията за въвеждане в експлоатация.
От заключението на ВЛ по
назначената съдебно-техническа експертиза, което съдът кредитира с доверие като
обективно, компетентно и съответно на останалите събрани по делото писмени
доказателства се установява, че сградата, обект
на забрана за ползване, съставлява строеж по смисъла на §5, т.38 от ДР
на ЗУТ и е с размери в план 7,60 (9,20 с тераса)м/6,70 (13,50м), като вътрешните размери са измерени графично от
кадастралната карта. Изпълнена е с бетонови основи, колони и плоча, тухлени
ограждащи и преградни стени и двускатен покрив, с
дървена конструкция и покритие от цигли. Тази сграда е отразена в кадастралната
карта и кадастралните регистри на гр.Левски, одобрени със Заповед
№РД-18-2/23.01.2007 год. като две сгради - жилищна сграда с идентификатор
43236.401.782.3 със застроена площ 52 кв.м. и гараж 43236.401.782.4 със
застроена площ 45 кв.м. Процесната постройка
представлява такава на допълващото застрояване и по принцип се допуска от
главния архитект със скица с виза за проектиране по чл.140 от ЗУТ. Установено е
посредством заключението на СТЕ и не се оспорва от жалбоподателя факта, че за
така изградения строеж няма издадени никакви строителни книжа.
Строежът-едноетажна масивна
жилищна сграда с гараж, е пета категория, съгласно чл.137, ал.1, т.5, б.“в“ от ЗУТ, и по аргумент от чл.
178, ал. 2 от ЗУТ подлежи на въвеждане в експлоатация. Същият не е въведен
в експлоатация, за което също няма спор между страните, а и се установява от
доказателствата по делото, вкл. от заключението на изслушаната СТЕ. Последното
представлява нарушение на чл.
178, ал. 1 от ЗУТ и е основание за издаване на заповед по чл.
178, ал. 6 от ЗУТ.
Пълномощникът на
жалбоподателя навежда доводи за наличие на основания за търпимост на процесния строеж. Мотиви в тази насока липсват в оспорената
заповед, което не е съществено процесуално нарушение, тъй като задължение на съда е да установи тези факти с
оглед изискването незаконни, но търпими строежи да не подлежат на премахване и
забрана ползването. Изрично нормата на § 127,
ал. 1 от ПЗР на ЗУТ сочи, че строежи, изградени до 31 март 2001 г., за които
няма строителни книжа, но са били допустими по разпоредбите, които са действали
по времето, когато са извършени, или по действащите разпоредби съгласно този
закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване или забрана за ползване. В
тази връзка съдът приема, че процесният строеж-
масивна едноетажна сграда с жилищно помещение и гараж с общ двускатен
покрив, е изграден в периода между 1991 год. и 2007
год., тъй като не е нанесена в ЗРП от 1991 год., но е заснета при изготвяне на
кадастралната карта през 2007 год. Следва да се посочи, че при разпита си ВЛ, в
отговор на въпрос на пълномощника на жалбоподателя е посочило, че с оглед
идентичността на материалите на основната сграда и на процесната
сграда може да се предположи, че времето на построяване на двете сгради е едно
и също. На първо място обаче тази т.нар.“основна сграда“ не е изяснено в
настоящото производство коя е , коя от всички построени в имота сгради се има
предвид. И на второ място, дори да се установи, че процесната
сграда е изградена с материали, идентични с тези, с които е построена друга
сграда в имота преди 2001 год., то това не означава автоматично, че двете
сгради са построени по едно и също време. Това твърдение е останало недоказано
в рамките на настоящото производство, поради което съдът приема, че няма
категорични и еднозначни данни процесният
строеж-едноетажна жилищна сграда и гараж, да са били построени преди 31.03.2001
год. Съдът кредитира заключението на ВЛ и
в частта по т.7, от която се установява, че строежът е бил допустим по
действащите норми, т.е. на техническите правила и норми на устройствените
нормативни актове. Задължително условие обаче, за да бъде конкретният строеж
търпим и да не подлежи на премахване и забрана за ползване, е необходимостта
преди изграждането му да бъде представена декларация-съгласие от собствениците на ПИ
43236.401.782 (УПИ VI-467) , който имот
граничи на юг с УПИ, в което е изграден процесният строеж, т.е. процесният
строеж е изграден на границата с горния имот. Такова съгласие няма данни и доказателства
по делото да е било дадено, поради което не са налице предпоставките на §127,
ал.1 от ПЗР на ЗУТ .
След като процесният
строеж не е търпим и същият не е въведен в експлоатация, то правилно
административният орган е издал заповед с правно основание чл.
178, ал. 6 вр. ал.
1 от ЗУТ за забрана ползването на обекта.
Предвид гореизложеното
оспорената заповед е издадена в съответствие с материалния закон и целта на
закона. Жалбата срещу нея следва да бъде отхвърлена.
Воден от изложените мотиви и на основание чл. 172 АПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата
на Г.Н.С. с ЕГН ********** с адрес ***,
чрез адв.А.А. с адрес ***,
офис 4, против Заповед №369/20.04.2021 год. на кмета на община Левски за
забрана ползването на едноетажна масивна жилищна сграда и гараж.
Решението
може да се оспорва с касационна жалба пред Върховен административен съд в срок
от четиринадесет дни от съобщаването на
страните, по аргумент от разпоредбите на чл.215, ал.7 от ЗУТ .
Преписи от
решението да се изпратят на страните.
СЪДИЯ: /п/