Решение по дело №8183/2012 на Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№….../…...г.

Гр. С.,  …………………….   2013 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, \/І-14 състав, в съдебно заседание при закрити врати на втори юли две хиляди и тринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Зорница Гладилова

При секретаря Е.Г., като разгледа докладваното от съдията дело по несъстоятелност № 8183 по описа за 2013 г. и за да се произнесе, взе пред вид следното:

 

Подадена е молба за откриване на производство по несъстоятелност с правно основание чл.625 ТЗ.

Национална агенция за приходите /НАП/ твърди, че Държавата, която представлява в процеса, е кредитор на „Т.”. Съгласно чл. 3, ал. 1, т. 9, във връзка с ал. 7, т. 5 от ЗНАП, вземанията на Държавен фонд „З.", за които има издаден изпълнителен лист по реда на чл.27, ал.2 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/, се събират от НАП. Съгласно чл. 3, ал. 1, т. 9, във връзка с ал. 7, т. 6 от ЗНАП, вземанията на държавата от задължения към изпълнителните агенции по предприсъединителните финансови инструменти, управляващите органи на оперативни програми и държавните органи, администриращи средства от европейски фондове за недължимо платените и надплатените суми, както и на неправомерно получените или неправомерно усвоени средства по проекти, финансирани от предприсъединителните финансови инструменти, Структурните фондове и Кохезионния фонд на Европейския съюз, европейските земеделски фондове и Европейския фонд за рибарството, Инструмента Шенген и Преходния финансов инструмент, включително от свързаното с тях национално съфинансиране, които възникват въз основа на договор, също се събират от НАП.

Вземането на Държавата произтичало от неизпълнението на договор № 2497/22.12.2006 г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ при условията на специалната предприсъединителна програма на Европейския съюз за развитие на З.то и селските райони в Република България (САПАРД) с цел финансиране на проект № 110301200080 „Реконструкция и разширение на хотел - ресторант „Б." в местността „Б.", община „Т.". Договорът бил сключен на основание чл. 23, ал. 2 от Наредба № 15/18.05.2001 г., издадена от Министъра на З.то и горите /ДВ, бр.№ 50/2001 г./, мярка „Развитие и разнообразяване на икономическите дейности, предоставяне на възможности за многостранни дейности и алтернативни доходи". С решение от 31.08.2009 г. на Общото събрание на съдружниците в „Т.к." ООД, гр. Л., вписано в Търговския регистър на 07.09.2009 г., седалището на дружеството било преместено от гр. Т. в гр. С.. На основание т.1.2, във връзка с т. 1.1 от договора, Фонда се задължавал да финансира до 50 % от одобрените и реално извършени разходи от ползвателя, от които 75% от помощта се осигурявала от ЕС и 25% от държавния бюджет на Република България. Съгласно т.2.1 от договора, първоначално одобрената помощ въз основа на представените от дружеството документи по проекта била в размер до 243 998 лева, представляващи 50% от целия размер на одобрената инвестиция. На основание т.3.1 от договора, ползвателят се задължил да извърши инвестицията, предмет на същия, в срок до 30.06.2008 година. Съгласно чл. 8.1 от договора, при неизпълнение на задълженията по договора от страна на ползвателя или представяне на документи с невярно съдържание или подправени такива, същият следва да върне на фонда предоставената му финансова помощ, ведно със законовата лихва от момента на извършване на нарушението, респективно от момента на неговото установяване. След извършена проверка на място от Фонда били констатирани нередности при изпълнение на договора, представляващи нарушение на т.4 „строителство, реконструкция, приспособяване на сгради за настаняване на туристи с не повече от 20 помещения за настаняване" от Приложение № 2 към чл. 2, ал. 2 от Наредба № 15/18.05.2001 г. В полза на Фонда по гр. дело № 29805/2010 г. по описа на СРС била издадена заповед от 09.07.2010 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ТПК и изпълнителен лист от 13.07.2010 г. срещу „Т.К." ООД, гр. С.. След предаване на изпълнителния лист в НАП, с молба изх. № 92-00-643/12.08.2011 г. било поискано присъединяване на държавата като взискател по изп. д. № 1294/2009 г. по описа на частен съдебен изпълнител Н.М., рег. № 841, район на действие - СГС, образувано срещу „Т.К." ООД, гр. С.. Въпреки предприетите действия по индивидуално принудително изпълнение, до настоящия момент не били извършвани погашения по задължението на дружеството, и към 30.10.2012 г. дългът възлизал общо на 305 833.14 лева, от които: 231 495.13 лева - главница; 8319.81 лева - законна лихва за периода от 18.02.2010 г. до 24.06.2010 г.; 55 308.30 лева-законова лихва за периода от 25.06.2010г. до 30.10.2012 г.; 7 644.45 лева - разноски; 3 065.45 лева - юрисконсултско възнаграждение, присъдено по изп.д.№ 1294/2009 г.

Ищецът твърди, че „Т.К." ООД, гр. С. е неплатежоспособно по смисъла на чл. 608 от Търговския закон, тъй като не е в състояние да изпълни задължение по частно държавно вземане. Същевременно, дружеството е не само неплатежоспособно по смисъла на закона, но и свръхзадължено, тъй като в конкретния случай, дългът на „Т.К." ООД, гр. С. към държавата е в размер, който надвишава значително имуществото на длъжника.

Ищецът моли съда: Да обяви неплатежоспособността, респективно свръхзадължеността на „Т.К." ООД, гр. С., ЕИК *********, и определи началната й дата, за каквато сочи 18.02.2010 г.; Да открие производство по несъстоятелност по отношение на „Т.К." ООД, гр. С., ЕИК *********, като едновременно с това обяви длъжника в несъстоятелност и постанови прекратяване на дейността му; Да постанови обща възбрана и запор върху имуществото „Т.К." ООД, гр. С.; да назначи временен синдик на „Т.К." ООД, гр.С.; Да прекрати правомощията на органите за управление на „Т.К." ООД, гр. С.; Да постанови започване на осребряване на имуществото от масата на несъстоятелността и разпределението му; Да лиши „Т.К." ООД, гр. С. от правото да управлява и да се разпорежда с имуществото, включено в масата на несъстоятелността;Да определи датата на първото събрание на кредиторите. Претендира направените по делото разноски.

 

Кредиторът „А.Б." е присъединен на основание чл.629, ал.4 ТЗ. Твърди, че по силата и при условията на Договор за кредит № 683/2008г. /Договор 1/, изменен с Анекс № 1/25.08.2008г. „А.Б." АД, чрез клона си „А.Б.а - клон България", е отпуснала на кредитополучателя „Т." ООД кредит в размер на 1120 000 лева за рефинансиране на съществуващи кредити към трети лица и финансиране на довършителни работи и оборудване на хотел „Б.". По силата и при условията на Договор за кредит № 684/2008г. /Договор 2/, изменен с Анекс № 1/25.08.2008г. /Анекс 2/, Б.ата е отпуснала на кредитополучателя „Т." ООД кредит в размер на 800 000 лева за рефинасиране на кредит към трето лице и оборотно средства свързани с търговската и хотелиерската дейност на компанията. Тъй като кредитополучателят не изпълнил в срок задълженията си за плащане на погасителните вноски по кредита по искане на кредитора СРС по гр.д.№ 17616/2010г. му присъдил следните суми: главница - 1041403.52 лева; лихва върху редовна главница: 56 627.65 лева; наказателна лихва върху просрочена главница: 93 273.02 лева; такса за обслужване на кредитна сметка: - 469.44 лева; такса за управление на кредита - 2 603.51 лева; законна  лихва   -  318 742.34  лева; държавна такса за издаване на изпълнителен лист - 23 505.2 лева; юрисконсултско  възнаграждение  -  12 394.37 лева;Разноски за връчване на нотариална покана - 60 лева;  към присъдените по изпълнителния лист разноски по-горе се прибавят и: разноски за връчване на нотариална покана -168 лева; разноски по изпълнително дело №278/21010г. - 56 573.41 лева; разноски по частно гражданско дело № 934/2010г. на РС Т. - 4 060 лева;разноски за подновяване на застраховка - 1224 лева; други съдебни разноски – 585 лева. Към 9.04.2013 г. общото задължение на длъжника „Т." ООД във връзка с Договор 1 е 1 611 689.46 лв.

 Поради неплащане в срок на задълженията на „Т.К." ООД по Договор 2 и Анекс2 Софийски районен съд е издал изпълнителен лист по гражданско дело № 17618/2010г., по който са присъдени следните суми: главница: 798 700.01 лева; лихва върху редовна главница: 32190.35 лева; наказателна лихва върху просрочена главница: 95 928.97 лева; такса за обслужване на кредитна сметка: - 195.6 лева; такса за управление на кредита - 3 993.50 лева; законна лихва - 245 243.93 лева; държавна такса за издаване на изпълнителен лист - 18 425.64 лева; юрисконсултско възнаграждение - 9 760.68 лева; разноски за връчване на нотариална покана - 60 лева; Към присъдените по изпълнителния лист разноски по-горе се прибавят и: разноски по изпълнително дело № 278/21010г. - 26 654.21 лева; разноски по частно гражданско дело № 935/2010г. на РС Т. - 2 060 лева; разноски за подновяване на застраховка - 673.29 лева; разходи по т.д.№ 686/2011г. при СГС - 640 лева. Към 9.04.2013 г. Общото задължение на длъжника „Т." ООД във връзка с Договор 2 е 1243 526.18 лв.

„А.Б." АД твърди, че неплатежоспособността на  „Т." ООД е настъпила на 4 ноември 2011г., когато е следвало да изпълни свои изискуеми парични задължения пф договора за кредит и издадените изпълнителни листове.

                     „Т.К." ООД, не предоставяло на кредиторите си информация за текущото си финансово състояние. Дружеството-длъжник не е изпълнило нормативно установеното задължение за обявяване на годишните си финансови отчети за 2010 г., 2011 г. и 2012 г. Възниквало съмнение, че длъжникът укрива важна финансова информация с цел увреждане на кредиторите си. С оглед на това и за запазване имуществото на длъжника „А.Б." АД моли да се наложат предварителни обезпечителни мерки по чл. 629а ТЗ -назначаване на временен синдик още преди откриването на производство по несъстоятелност и налагане на общ запор и възбрана върху имуществото на „Т.К." ООД, ЕИК*********. Това щяло да осигури навременен достъп до актуална финансово-счетоводна информация. С цел запазване на имуществото на длъжника моли да бъде наложен общ запор и възбрана на цялото имущество на „Т.К." ООД.

 

Съдът като обсъди представените по делото доказателства и доводите на страните, приема за установено следното:

Представен е Договор № 2497/22.12.2006 г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ при условията на специалната предприсъединителна програма на Европейския съюз за развитие на З.то и селските райони в Република България (САПАРД), сключен между Държавен фонд „З.” и  „Т." ООД с цел финансиране на проект № 110301200080 „Реконструкция и разширение на хотел - ресторант „Б." в местността „Б.", община „Т.". Посочено е, че договорът се сключва на основание чл. 23, ал. 2 от Наредба № 15/18.05.2001 г., издадена от Министъра на З.то и горите /ДВ, бр.№ 50/2001 г./, мярка „Развитие и разнообразяване на икономическите дейности, предоставяне на възможности за многостранни дейности и алтернативни доходи". На основание т.1.2, във връзка с т. 1.1 от договора, Фонда се задължил да финансира до 50 % от одобрените и реално извършени разходи от ползвателя, от които 75% от помощта се осигурява от ЕС и 25% от държавния бюджет на Република България. Съгласно т.2.1 от договора, първоначално одобрената помощ въз основа на представените от дружеството документи по проекта е до 243 998 лева, представляващи 50% от целия размер на одобрената инвестиция. На основание т.3.1 от договора, ползвателят се задължава да извърши инвестицията, предмет на същия, в срок до 30.06.2008 година. Съгласно чл. 8.1 от договора, при неизпълнение на задълженията по договора от страна на ползвателя или представяне на документи с невярно съдържание или подправени такива, същият следва да върне на фонда предоставената му финансова помощ, ведно със законовата лихва от момента на извършване на нарушението, респективно от момента на неговото установяване.

 С решение от 31.08.2009 г. на Общото събрание на съдружниците в „Т.К." ООД, гр. Ловеч, вписано в Търговския регистър на 07.09.2009 г., седалището на дружеството било преместено от гр. Т. в гр. С..

Представен е Доклад за нередности № 377/10.03.2010 г. от експерт към Агенция САПАРД, видно от който след извършена проверка на място от Фонда са констатирани нередности при изпълнение на договора, представляващи нарушение на т.4 „строителство, реконструкция, приспособяване на сгради за настаняване на туристи с не повече от 20 помещения за настаняване" от Приложение № 2 към чл. 2, ал. 2 от Наредба № 15/18.05.2001 г.

В полза на Фонда по гр. дело № 29805/2010 г. по описа на СРС е издадена заповед от 09.07.2010 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ТПК и изпълнителен лист от 13.07.2010 г. срещу „Т.К." ООД, гр. С..

С молба изх. № 92-00-643/12.08.2011 г. е поискано присъединяване на държавата като взискател по изп. д. № 1294/2009 г. по описа на частен съдебен изпълнител Н.М., рег. № 841, район на действие - СГС, образувано срещу „Т.К." ООД.

Видно от представената заповед за изпълнение и изпълнителен лист дългът възлиза общо на 305 833.14 лева, от които: 231 495.13 лева - главница; 8319.81 лева - законна лихва за периода от 18.02.2010 г. до 24.06.2010 г.; 55 308.30 лева-законова лихва за периода от 25.06.2010г. до 30.10.2012 г.; 7 644.45 лева – разноски.

Видно от постановление от 13.12.2011 г.  по  изп. д. № 1294/2009 г. по описа на частен съдебен изпълнител Н.М., рег. № 841, район на действие – СГС е определено юрисконсултско възнаграждение 3 065.45 лева.

 

 

 По делото са представени Договор за кредит № 683/2008г., и сключения към него  Анекс № 1/25.08.2008г., от които се установява, че  „А.Б." АД, чрез клона си „А.Б.а - клон България", е отпуснала на кредитополучателя „Т." ООД кредит в размер на 1120 000 лева за рефинансиране на съществуващи кредити към трети лица и финансиране на довършителни работи и оборудване на хотел „Б.". Срокът на договора е 120 месеца и е уговорена предсрочна изискуемост на вземанията на Б.ата в случай на неизпълнение на задълженията на кредитополучателя за заплащане на вноски по главница и/или лихва.

 По делото са представени Договор за кредит № 684/2008г. и сключения към него Анекс № 1/25.08.2008г., по силата на които „А.Б." АД е отпуснала на кредитополучателя „Т." ООД кредит в размер на 800 000 лева за рефинасиране на кредит към трето лице и оборотно средства свързани с търговската и хотелиерската дейност на компанията. Срокът на договора е 12 месеца и е уговорена предсрочна изискуемост на вземанията на Б.ата в случай на неизпълнение на задълженията на кредитополучателя за заплащане на вноски по главница и/или лихва.

О представените по делото заповеди за изпалнение на парично задължение въз основа на документ и изпълнителни лист, издадени по гр.д.№ 17616/2010 г. по описа на СРС, 29 състав и по гр.д.№ 17618/2010 г. по описа на СРС, 30 състав се установява, че по искане на „А.Б." АД по гр.д.№ 17616/2010г. са му присъдени следните суми: главница - 1041403.52 лева; лихва върху редовна главница: 56 627.65 лева; наказателна лихва върху просрочена главница: 93 273.02 лева; такса за обслужване на кредитна сметка: - 469.44 лева; такса за управление на кредита - 2 603.51 лева; законна  лихва   -  318 742.34  лева; държавна такса за издаване на изпълнителен лист - 23 505.2 лева; юрисконсултско  възнаграждение  -  12 394.37 лева;Разноски за връчване на нотариална покана - 60 лева. По гражданско дело № 17618/2010г. на „А.Б." АД са присъдени следните суми: главница: 798 700.01 лева; лихва върху редовна главница: 32190.35 лева; наказателна лихва върху просрочена главница: 95 928.97 лева; такса за обслужване на кредитна сметка: - 195.6 лева; такса за управление на кредита - 3 993.50 лева; законна лихва - 245 243.93 лева; държавна такса за издаване на изпълнителен лист - 18 425.64 лева; юрисконсултско възнаграждение - 9 760.68 лева; разноски за връчване на нотариална покана - 60 лева.

 

По делото е изслушана съдебно-икономическа експертиза, която не е оспорена от страните и като компетентно извършена съдът възприема. Вещото лице е работило по публикуваните от „Т." ООД в НАП Годишни счетоводни отчети за 2008 г. и 2009 г., тъй като дружеството за финансовите 2010, 2011 и 2012 г. не е подавало ГФО. Съгласно заключението на вещото лице през периода 2009 г. краткосрочните задължения са по-малко от краткосрочните активи. Важен финансов индикатор е положителният нетен оборотен капитал, което може да се счита според вещото лице за показател на добро финансово здраве. През 2009 г. финансовият резултат от обичайната дейност е загуба в размер 209 хил.лв., което означава лоши показатели на рентабилност на дружеството.  Вещото лице не е посочило кога са спрени плащанията на задълженията на „Т.К." ООД, тъй като липсвала първична счетоводна документация. Съгласно заключението към 31.08.2008 г. общата балансова стойност на притежаваните активи от „Т." ООД са били достатъчни  за покриване на всички негови задължения, докато към 31.12.2009 г.  и съгласно изчисления вариант на включване на задължението на дружеството по изпълнителния лист от 13.07.2010 г. не са били достатъчни за покриване на всички негови задължения – краткосрочни и дългосрочни. Към 31.12.2008 г. показателите за ликвидност са следните: коефициент на обща ликвидност – 4.9691, коефициент на бърза ликвидност – 4.3505, коефициентите на незабавна и абсолютна ликвидност – 0.0361. Към 31.12.2009 г. коефициентът на обща ликвидност е 6.1646; на бърза ликвидност – 5.5823, на незабавна и абсолютна ликвидност – 0.7215. При изчисляване във вариант, прикойто вземането на ДФ З. е отчетено показателите към 31.12.2009 г. са следните: коефициент на обща ликвидност – 2.4049, на бърза ликвидност – 2.1778, на незабавна и абсолютна ликвидност – 0.2815. Ликвидността е показател за способността на търговеца  да извършва своите текущи разплащания към кредиторите си като за норматив се взема коефициент на обща ликвидност 1-ца. Към 31.12.2008 г. коефициентът на финансова автономност е 0.0119, а на задлъжнялост – 83.7600. Към 31.12.2009 г. коефициентът на финансова автономност е минус 0.0837, а коефициентът на задлъжнялост – минус 11.9457. Финансовата автономност е показател за финансовото състояние на търговеца – неговата способност да посреща дълготрайните си задължения. Собствения капитал на търговеца би следвало да бъде минимум една трета от всичките му задължения за да се осигури възможност за  разплащане за по-дълъг период от време. Към 31.12.2009 г. „Т." ООД има отрицателен коефициент на финансова автономност, което означавало, че дружеството е декапитализирано. Към 9.11.2012 г. вземанията на ДФ З. към „Т." ООД по издадения изпълнителен лист са 247 459.39 лв., от които главница – 231 495.13 лв. и лихва – 8 319.81 лв. и разноски 7644.45 лв.

Вещото лице е представило допълнително заключение по задачите, поставени от присъединения кредитор „Алфа Б." АД. Съгласно него по Договор за кредит № 684/2008 г. „Т." ООД дължи следните суми: главница: 798 700.01 лева; лихва върху редовна главница: 32190.35 лева; наказателна лихва върху просрочена главница: 95 928.97 лева; такса за обслужване на кредитна сметка: - 195.6 лева; такса за управление на кредита - 3 993.50 лева; законна лихва - 245 243.93 лева; държавна такса за издаване на изпълнителен лист - 18 425.64 лева; юрисконсултско възнаграждение - 9 760.68 лева; разноски за връчване на нотариална покана - 60 лева. По договор за кредит № 684/12.02.2008 г. „Т." ООД дължи следните суми: главница - 1041403.52 лева; лихва върху редовна главница: 56 627.65 лева; наказателна лихва върху просрочена главница: 93 273.02 лева; такса за обслужване на кредитна сметка: - 469.44 лева; такса за управление на кредита - 2 603.51 лева; законна  лихва   -  318 742.34  лева; държавна такса за издаване на изпълнителен лист - 23 505.2 лева; юрисконсултско  възнаграждение  -  12 394.37 лева;Разноски за връчване на нотариална покана - 60 лева. Общата дължима сума по двата договора е 2 880 925.77 лв. при анализа на задълженията по договорите за кредит се установявало, че към 2009 г. задълженията са станали изискуеми, поради което същите е следвало да бъдат отнесени към краткосрочните задължения. При това положение  коефициентите за ликвидност към 31.12.2009 г. на „Т." ООД ще са следните: коефициент на обща ликвидност – 0.4323; на бърза ликвидност – 0.3915, на незабавна и абсолютна ликвидност – 0.0506. Последндите извършениплащания от страна на „Т." ООД по договор за кредит № 683/2008 г. е за сумата 7.14 лв. – лихва върху редовна главница и е на 1.05.2009 г., а по договор за кредит № 684/2008 г. – сумата 500 лв., представляваща лихва върху редовна главница на 29.07.2009 г.

 

При така установената фактическа обстановка съдът приема следното от правна страна:

За да бъде открито производство по несъстоятелност, следва да са налице всички предпоставки на сложния фактически състав, установен от разпоредбите на чл.608, чл.625, ал.1 и чл.631 от ТЗ, съответно и чл.742 от ТЗ, а именно: 1. Да е подадена до компетентния по смисъла на чл.613 от ТЗ съд молба от някое от лицата посочени в чл.625 от ТЗ, съответно от лицата по чл.742, ал.2 от ТЗ; 2. Длъжникът да е търговец по смисъла на чл.1 от ТЗ; 3. Да е налице изискуемо задължение на длъжника по търговска сделка или публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност или задължение по частно държавно вземане; 4. Да е налице неплатежоспособност на длъжника по смисъла на чл.608, ал.1 от ТЗ  или да се установи свръхзадължеността му съгласно чл.742, ал.1 от ТЗ, ако той е корпоративно търговско дружество; 5. Затрудненията на длъжника да не са временни по арг. чл.631 от ТЗ.

По делото е установено, че Държавата, чиито права упражнява Национална агенция за приходите има вземане към ответника, произтичащо от договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ. Договорите по своя характер на основание чл.286, ал.1 ТЗ се явява търговска сделка. Държавата е  кредитор на ответника по този договор, поради което НАП е легитимиран по молбата с правно основание чл.625 ТЗ.

Сключените между „А.Б." АД и „Т." ООД договори за кредитна линия, в които ответникът се явява кредитополучател са търговски сделки /чл.286, ал.1 от ТЗ във вр. чл.1, т.7 от ТЗ/. По делото е установено, че сумите по кредите са усвоени. Съгласно последния сключен анекс към договора погасителните вноски по главницата са дължими считано от 29.12.2012 г. Видно от изслушаната съдебно-икономическа експертиза ответинкът дължи по Договор за кредит № 684/2008 г. „Т." ООД дължи следните суми: главница: 798 700.01 лева; лихва върху редовна главница: 32190.35 лева; наказателна лихва върху просрочена главница: 95 928.97 лева; такса за обслужване на кредитна сметка: - 195.6 лева; такса за управление на кредита - 3 993.50 лева; законна лихва - 245 243.93 лева; държавна такса за издаване на изпълнителен лист - 18 425.64 лева; юрисконсултско възнаграждение - 9 760.68 лева; разноски за връчване на нотариална покана - 60 лева. По договор за кредит № 684/12.02.2008 г. „Т." ООД дължи следните суми: главница - 1041403.52 лева; лихва върху редовна главница: 56 627.65 лева; наказателна лихва върху просрочена главница: 93 273.02 лева; такса за обслужване на кредитна сметка: - 469.44 лева; такса за управление на кредита - 2 603.51 лева; законна  лихва   -  318 742.34  лева; държавна такса за издаване на изпълнителен лист - 23 505.2 лева; юрисконсултско  възнаграждение  -  12 394.37 лева;Разноски за връчване на нотариална покана - 60 лева. Общата дължима сума по двата договора е 2 880 925.77 лв. Вещото лице е посочило в допълнително си заключение, че считано от 22.10.2012 г. ответникът не плаща лихви по кредита, а считано от м.юли 2009 г. ответникът е спрял плащанията по договорите за кредит. С оглед представените по делото доказателства съдът приема, че молителят има изискуемо вземане към длъжника в размера, посочен в исковата молба и се явява активно легитимиран по молбата с правно основание чл.625 от ТЗ.

 

При преценката дали длъжникът е в състояние на неплатежоспособност, съдът изхожда от следното:

Неплатежоспособността е правна категория, като легално определение за нея е дадено в чл.608 ал. 1 от ТЗ. Съгласно него, неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни определен вид задължения, а именно: изискуеми парични задължения по търговска сделка, публични задължения /към държавата или общината/, свързани с търговската дейност, а от 13.05.06г.- и частни държавни вземания. Презумпцията на чл.608 ал.2 от ТЗ служи за разпределение на доказателствената тежест при доказване на състоянието на неплатежоспособност на търговеца, поради което под  „спиране на плащанията" по см. на чл.608 ал.2 от ТЗ на база на легалното определение на понятието неплатежоспособност, следва да се разбира не спиране на плащанията на задълженията на длъжника изобщо, а единствено на задълженията, които са от изчерпателно изброените в ал.1 на чл.608 от ТЗ. Спиране на плащанията на друг вид вземания е ирелевантно за състоянието на неплатежоспособност, защото съгласно ал.1 на чл.608 от ТЗ, състоянието на длъжника да ги изпълни е без значение за правно дефинираното състояние на неплатежоспособност.

По делото е установено, че ответникът не е платил задължението си по договора за финансова помощ, начислено през 2010 г., а от друга страна, че е спрял плащанията по договорите за кредит с Б.ата – молител през юли 2009 г. Следователно ответникът е спрял да плаща част от изискуемите си задължения през 2009 г. Самото спиране на плащанията на основание чл.608 ал.2 от ТЗ, задължава съда да приеме, че е налице състояние на неплатежоспособност по отношение на длъжника. В случая обаче не е установено ответникът да е спрял всички плащания по всички изискуеми задължения. Законът не сочи броя на кредиторите и брой на паричните задължения, които следва да са налице за да се приеме че длъжникът е спрял плащанията, но настоящият съдебен състав намира, че следва да са спрени всичките плащания по аргумент за противното от презумпцията на чл.608, ал.3 ТЗ, а и в противният случай законът щеше да използва израза „спрял плащания”, а не „спрял плащанията”.

За да се установи състоянието на неплатежоспособност в този случай следва да бъде извършен анализ на имуществено - финансовото състояние на предприятието на длъжника, от който да се изведе способността на ответника да погасява задълженията си. При този анализ се използват различни икономически и финансови показатели. При тяхното изследване съдът изхожда от следното:

Краткотрайните активи на предприятието, за разлика от дълготрайните активи, които се използват за повече от един отчетен период /1 год./, участват еднократно в производствения процес и променят натурално - веществената си форма, при което за длъжника са налице текущи постъпления, които именно са източника за погасяване /плащане/ на краткосрочните, съответно текущите задължения на едно нормално развиващо се предприятието. Следователно, водещи показатели при преценка състоянието на неплатежоспособност, тъй като то е свързано с възможността на длъжника да поеме плащанията си, са показателите за ликвидност, които се формират като съотношение между краткосрочните активи /всички или определена част от тях/ към краткосрочните или текущи задължения на предприятието. Краткотрайните активи се класифицират в 4-ри групи: материални запаси /материали, стоки и готова продукция/, краткосрочни вземания /с падеж до 1 год/, краткосрочни финансови средства /акции, облигации и др. подобни, закупени със спекулативна цел - т.е. за препродажба/ и налични парични средства, като групите освен по вида се различават и по ликвидността на активите в тях. От икономическа гледна точка ликвидността представлява възможността един актив да се продаде веднага и то на справедлива пазарна цена или с малко отклонение от нея. Ето защо, най-ликвидни в оборота са паричните средства, тъй като предприятието може незабавно да ги трансформира в друг вид актив, закупувайки го. С оглед отчитане на различната ликвидност на краткосрочните активи, при преценка на икономическото състояние на предприятието се формират 4-ри коефициента на ликвидност : на обща, бърза, незабавна и абсолютна ликвидност. Чрез тези коефициенти се извършва съпоставяне /съотнасяне/ към краткосрочни задължение /текущи задължения/ на определена част или на всички краткосрочните активи, диференцирани според тяхната ликвидност. Така при коефициента на обща ликвидност се извършва съотнасяне на всички краткосрочни активи към краткосрочните пасиви /задължения/, докато при другите коефициенти на ликвидност се включват само определена група или сбор от няколко групи краткотрайни активи, очертани по-горе, но не всичките. Разликата между коефициента за бърза ликвидност и коефициента за обща ликвидност се изразява в това, че от краткотрайните активи /в числителя на уравнението/ се изключват материалните запаси. При коефициента за незабавна ликвидност се игнорират и краткосрочните вземания. Коефициентът на абсолютна ликвидност се формира като съотношение само на наличните паричните средства към текущите задължения, но тъй като при едно действащо предприятие показателя за наличните парични средства е най-динамичен /както беше посочено те са най-ликвидни и могат да се променят не само всеки ден, а дори няколко пъти на ден/ и при осъществяване на дейността си едно стабилно предприятие е нормално да разчита на целия оборотен капитал, а не само на паричните средства като част от него, то този коефициент, ведно с коефициентите на бърза и незабавна ликвидност, следва да се приеме за помощен спрямо коефициента за обща ликвидност, показващ възможността на предприятието да посрещне плащанията си чрез целия оборотен капитал т.е включително с материалните запаси, краткосрочните си вземания и краткосрочни финансови активи, които при реализирането им, която се осъществява при стопанските операции, се трансформират в парични средства.

На следващо място, помощните коефициенти на ликвидност /на бърза, незабавна и абсолютна/ зависят в голяма степен от вътрешната структура на краткотрайните    активи    т.е.    от    това    колко    са    материалните    запаси, краткосрочните вземания, краткосрочните финансови активи и паричните средства като % от общия размер на краткотрайните активи, което път от своя страна зависи от конкретната основна дейност, която осъществява предприятието. Ниският коефициент на бърза, незабавна или абсолютна ликвидност се дължи на малкото тегло на краткосрочните вземания, съответно краткотрайните финансови активи и паричните средства в общия размер на краткотрайните активи и сочи за по-голям дял в тях на материалните запаси /материали, стоки, готова продукция/, поради което ниският коефициент на бърза, незабавна или обща ликвидност сам по себе си не сочи на лошо икономическо състояние на предприятието.

На база на гореизложеното, съдът приема, че водещ показател за установяване на състоянието на неплатежоспособност на длъжника е коефициентът на обща ликвидност, отразяващ съотношението на всички краткотрайните активи към краткосрочните задължения.

По делото е изслушана експертиза относно икономическото състояние на „Т.К." ООД. Съдът възприема изводите на експерта и коефициентите по заключението на вещото лице. За норматив при коефициента за обща ликвидност се приема коефициент „1", тъй като при него предприятието има толкова краткотрайни активи, колкото са неговите краткосрочни задължения, поради което то може да поема плащанията по тях. Коефициентът на обща ликвидност на ответника към 31.12.2009 г. е под единица.  При норматив 1-ца, това сочи, че предприятието не може да поеме на 100% плащанията си. Показателят сочи на лошо икономическо състояние.

Коефициентът на финансова автономност през всички изследвани години от 2005 г. до 2012 г., като съотношение на собствения към привлечения капитал е под норматива 0.33 и сочи, че предприятието не е в състояние да посрещне дългосрочните си задължения, тъй като активите му са формирани почти изключително със заемни, а не със собствени средства.

Съдът намира, че изслушаната по делото съдебно-икономическа експертиза за състоянието на предприятието сочи, че същото е неплатежоспособно.

Пред вид осъществяването на състава на чл.630 ал.2 от ТЗ, молбата за откриване на производство по несъстоятелност на основание неплатежоспособност следва да бъде  уважена.

По аргумент на чл.608 ал.1 от ТЗ, в който е дадено легално определение на понятието неплатежоспособност, началната дата на неплатежоспособността е датата, на която длъжникът не е в състояние да изпълни изискуемо парично вземане по търговска сделка. По делото е установено, че ответникът е спрял плащанията по договорите за кредит още през м.юли 2009 г., но тъй като към този момент не е установено коефициентът на обща ликвидност да е под 1-ца съдът приема, че едва в края на 2009 г. ответникът вече е бил в състояние на неплатежоспособност. Още повече че от молителя „А.Б." АД не са ангажирани доказателства към м.юли 2009 г. ответникът да е спрял всички плащания. Спирането на плащанията не следва да бъде само по отношение на кредитора - молител - с оглед на неговото вземане, а по отношение на всички кредитори. По делото не са ангажирани доказателства относно фактът, че ответникът е спрял плащанията и на други свои изискуеми задължения към м.юли 2009 г.

 Неплатежоспособността не трябва да се отъждествява с неизпълнението на парично задължение. Последното е вид неизпълнение на облигационно задължение. Неплащането на парично задължение може да е следствие от неплатежоспособността на длъжника, но това не е задължително. Законът не сочи броя на кредиторите и брой на паричните задължения, които следва да са налице за да се приеме че длъжникът е спрял плащанията, но настоящият съдебен състав намира, че следва да са спрени всичките плащания по аргумент за противното от презумпцията на чл.608, ал.3 ТЗ, а и в противният случай законът щеше да използва израза „спрял плащания”, а не „спрял плащанията”. По тази причина сигурният критерий за установяване на неплатежоспособност е изследване на икономическото състояние на ответника. От направеното такова изследване от вещото лице съдът счита да се установява, че състоянието на неплатежоспособност на ответника е настъпило на 31.12.2009 г. към който момент коефициентът на обща ликвидност е под единица и това е така както по първоначалното, така и по допълнителното заключение на вещото лице.

По изложените причини за начална дата на неплатежоспособността на ответника съдът приема датата 31.12.2009 г., към която ответникът е преустановил плащанията по търговски сделки.

Съдът намира с оглед изслушаната експертиза и установеното от нея спиране на търговската дейност на дружеството, че евентуаллното продължаване на търговската дейност би увредило масата на несъстоятелността, поради което съдът счита, че следва да бъде прекратена дейността и „Т." ООД да бъде обявен в несъстоятелност

.

Воден от горното и на основание чл.630, ал.2 от ТЗ, СГС

 

                                               Р Е Ш И  :

 

            ОБЯВЯВА НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА на  „Т.К." ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. С., район Т., ж.к.С., ул.Т. № **, ап.**, и ОПРЕДЕЛЯ НАЧАЛНА ДАТА на неплатежоспособността – 31.12.2009 г.

ОТКРИВА ПРОИЗВОДСТВО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ, на основание чл.632 ал.1 от ТЗ, по отношение на „Т.К." ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. С., район Т., ж.к.С., ул.Т. № **, ап.**.

ОБЯВЯВА В НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ „Т.К." ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. С., район Т., ж.к.С., ул.Т.№ **, ап.** и ПРЕКРАТЯВА дейността на „Т.К." ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. С., район Т., ж.к.С., ул.Т. № **, ап.**.

НАЗНАЧАВА за временен синдик на „Т.К." ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. С., район Т., ж.к.С., ул.Т. № **, ап.** С.Е.Б.,***, район Т., ул. „Ц.А.” № *, ет.* при месечно възнаграждение в размер на 900 лева, като определя срок за встъпване - 7 дни от съобщението.

                        НАЛАГА общ запор и възбрана върху имуществото на „Т.К." ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. С., район Т., ж.к.С., ул.Т. № **, ап.**.

СВИКВА Първо събрание на кредиторите на „Т.К." ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. С., район Т., ж.к.С., ул.Т. № **, ап.**   на 11.09.2013 г. от 11.00 часа в Съдебната палата, гр. С., бул. "В. № *, СГС.

ОСЪЖДА „Т.К." ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. С., район Т., ж.к.С., ул.Т. № *, ап.*** да заплати на Национална агенция за приходите на основание чл.78, ал.1 от ГПК сумата 1250 лв.

РЕШЕНИЕТО подлежи на вписване в търговския регистър и може да се обжалва в 7-дневен срок от вписването му в търговския регистър пред Софийския апелативен съд.

Препис от решението да се изпрати незабавно на Агенцията по вписванията за вписване в търговския регистър на основание чл.622 от ТЗ.

                                                                                  СЪДИЯ: