РЕШЕНИЕ
№ 131
гр. Девня, 02.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, ІV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ДАНИЕЛА ХР. ВЪЛЕВА
при участието на секретаря И.ИЛ. В.
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА ХР. ВЪЛЕВА Административно
наказателно дело № 20223120200273 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН и е
образувано по жалба на М. Д. С., ЕГН: **********, с адрес: гр. В*****, чрез
проц. представител – адв. Й. А. против Наказателно постановление №23-
0000353, издадено на 23.06.2022 г. от Директора на РД „АА” – Варна, с което
на въззивника за нарушение по чл. 139 ал. 1 т. 1 вр. чл. 101 ал. 4 от Закона за
движение по пътищата /ЗДвП/ вр. с Приложение 5, част I т. 1.1.14 б. „а“ от
Наредба №Н-32 от 16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на
техническата изправност на пътните превозни средства на МТИТС, на
основание чл. 179 ал. 6 т. 3 от ЗДвП е наложено административно наказание –
глоба в размер на 500 лева.
Въззивникът обжалва наказателното постановление, претендирайки,
че същото е неправилно и незаконосъобразно, постановено при съществени
процесуални нарушения, довели до накърняване на правото му на защита и
необосновано по отношение на наложената санкция. Оспорва изцяло
фактическата обстановка, отразена в НП, като твърди, че не е допуснал
нарушението, за което е санкциониран. Сочи на субективна несъставомерност
на административното деяние, твърдейки, че не е знаел за наличната
1
неизправност на управляваното от него ППС. Излага, че не става ясно как
контролните органи са определили констатираната неизправност като
„опасна” по смисъла на Приложение 5, част I т. 1.1.14 б. „а“ от Наредба №Н-
32 от 16.12.2011 г. на МТИТС. Твърди, че за същото нарушение по същото
време и място му е съставен друг АУАН №319977/28.02.2022 г. за управление
на същото ППС с опасна техническа неизправност, но не на влекача, а на
полуремаркето. В подкрепа представя НП №23-0000354, издадено отново на
23.06.2022 г. за същото нарушение по чл. 139 ал. 1 т. 1 от Закона за движение
по пътищата /ЗДвП/. Сочи, че това противоречи на принципа „non bis in
idem”, тъй като е наказан два пъти за едно и също нарушение. На тези
основания моли за цялостна отмяна на обжалваното наказателно
постановление и претендира разноски. В с.з., редовно призован въззивникът
не се явява, не се представлява. В писмена молба поддържа жалбата и
искането за отмяна на обжалвания акт.
Административно – наказващият орган - Директорът на РД „АА” –
Варна, чрез процесуален представител в писмено становище оспорва жалбата
и моли наказателното постановление да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно. Прави възражение за прекомерност на претендираното от
въззивника адвокатско възнаграждение. Претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Контролиращата страна – ВРП, редовно призована, не изпраща
представител и не ангажира становище по жалбата.
Съдът, след преценка на събраните по делото гласни и писмени
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
На 28.02.2022 г. в около 10, 33 часа, на разклона за Пристанище
„Варна – Запад” в гр. Девня, обл. Варна двама служители на РД”АА” – Варна
спрели за проверка товарен автомобил марка „***” с рег. № В *** НС от кат.
№3 с прикачено полуремарке кат. №04, с рег. №В 17 54 ЕН, управляван от
въззивника М. Д. С., ЕГН: **********. При проверката се установило, че
спирачния диск на първа ос отдясно на влекача е с наличие на множество
пукнатини по цялата окръжност. Контролните органи приели, че опасността
се класифицира като „опасна” по смисъла на Приложение 5, част I т. 1.1.14 б.
„а“ от горецитираната Наредба. На место били направени фотоснимки, а на
водача бил съставен АУАН № 319947/28.02.2022 г. за нарушение по чл. 139
2
ал.1 т.1 от ЗДвП, вр. чл. 101 ал. 4 от ЗДвП. Издадена била и Заповед за ПАМ
като неизправното ППС било спярно от движение. Съставения АУАН бил
връчен на нарушителя и подписан от него без възражения. Такива не
постъпили и пред АНО в законоустановения 3 дневен срок. Въз основа на
така съставения АУАН, АНО издал атакуваното пред настоящата съдебна
инстанция наказателно постановление, с което наложил предвидената в чл.
179 ал. 6 т. 3 от ЗДвП санкция.
Съдът, въз основа императивно вмененото задължение за
цялостна проверка на издадения акт по отношение законосъобразността,
обосноваността и справедливостта на наказателното постановление
направи следните фактически и правни изводи:
Относно допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и
е приета от съда за разглеждане.
Относно компетентният орган:
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган по
смисъла на чл. 92 ал. 2 от ЗАвтП – Началника на Областен отдел”АА” гр.
Варна, упълномощен с това правомощие със заповед № РД-08-30/24.01.2020
г. на Министъра на Транспорта, информационните технологии и
съобщенията.
Относно процесуалната законосъобразност на обжалвания
административен акт:
Служебната проверка на въззивния съд констатира, че обжалваното
наказателно постановление и акта за установяване на административно
нарушение, въз основа на който е издадено не страдат от процесуални
нарушения, даващи основание за неговата отмяна. В АУАН и НП фигурират
всички нужни реквизити, които гарантират правото на защита на нарушителя
и възможността да разбере в както точно е обвинен. Спазена е процедурата за
издаването им, регламентирана в ЗАНН. Нарушението е описано по начин,
изчерпващ всички обстоятелства, при които е извършено, посочени са всички
факти, касаещи съставомерните признаци на нарушението, правилно е била
определена и посочена нарушената правна норма.
Относно материално-правната законосъобразност и обоснованост на
обжалвания административен акт.
3
От събраните по делото доказателствата се установи по несъмнен
начин, че съставът на нарушението по чл.139 ал.1 т.1 от ЗДвП, вр. чл.101 ал.4
от ЗДвП, вр. Приложение 5, част 1, т.1.1.14, б.“а“ от Наредба № Н-32 е
осъществен от обективна и субективна страна от въззивника С..
Чл. 139 ал.1 т.1 от ЗДвП въвежда задължение за водачите на пътни
превозни средства, движещите се по пътя да бъдат технически изправни.
Повредите, които определят едно превозно средство като технически
неизправно, метода за установяване на неизправността и нейната степента са
изчерпателно посочени в Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. за периодичните
прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни
средства, приложима съобразно препратката на чл. 101 ал.4 от ЗДвП. В
Приложение 5, част 1, т.1.1.14, б.“а“ на цитираната наредба е посочено, че
пътното превозно средство е неизправно, ако барабанът или дискът е износен;
барабанът или дискът е прекомерно износен, прекомерно
надраскан, напукан, несигурно закрепен или счупен. Посочено е, че тази
неизправност се установява с визуална проверка и, че неизправността е
значителна или опасна.
От събраните по делото доказателства се установява по несъмнен
начин, че на 13.06.2018 г. при визуална проверка на видимите елементи от
спирачната система на управляваното от въззивника ППС, проверяващите от
РД“Автомобилна администрация“ – Варна констатирали, че влекача има
пукнат спирачен диск на първата ос отдясно. От приложения по делото
снимков материал се установява също, че пукнатината е по цялата окръжност
на диска, като пукнатините са дотолкова съществени, че ясно личат дори на
черно – бели фотоси с недотам добро качество. Предвид степента на
увреждане на една от най – важните с оглед безопасността на движението
системи в ППС, а именно спирачната, съдът счита, че правилно същата е
определена като „опасна”, а не като „значителна”.
Съдът не споделя защитната теза за липса на субективния елемент в
състава на нарушението. Всеки водач на МПС и особено професионален
такъв, е длъжен преди да извърши превоза, за да се увери лично, че то е
технически изправно с оглед собствената си и на другите участници в
движението безопасност. Водачът е задължен да управлява само технически
изправно превозно средство. Управлявайки автомобила, водачът е отговорен
4
същият да е изправен и да не създава опасност и за останалите участници в
движението. Констатираната неизправност е от такова естество, че би могла
да бъде установена визуално. Не се изискват специални технически познания,
за да е известно, че наличието на такива пукнатини говори за прекомерно
износен спирачен диск, експлоатиран дълго време, което няма как да не е
било забелязано от водача при визуален преглед.
Административно наказващия орган правилно е приложил и
материалния закон при налагането на наказанието. Цитираната в
наказателното постановление санкционна норма на чл. 179 ал. 6 от ЗДвП /в
сила от 20.05.2018 г. / предвижда наказание глоба за всеки, който управлява
технически неизправно ППС, като размера на глобата е в зависимост от
констатираните неизправности. Тъй като в случая е констатирана опасна
неизправност на управляваното от въззивника ППС то правилно му е
наложена санкцията, предвидена в чл. 179 ал. 6 т. 3 от закона. Същото е във
фиксиран от законодателя размер без възможност за промяна от съда в посока
намаляване.
Що се касае до наличието на второ НП, издадено срещу същото
лице за същото нарушение, то напълно основателни са възраженията на
въззиввника за нарушение на правилото, че никой не може да бъде осъден з
аедно нещо два пъти. Доколкото обаче настоящото НП е първо по ред, то
следва да се прекрати образуваното по – късно административно –
наказателно производство. Дори и второто по ред НП да не е обжалвано и да е
влязло з законна сила, то може да бъде отменено по пътя на възобновяването,
разбира се в случай, че се приеме, че се касае за едно и също нарушение.
Предвид гореизложеното съдът намира, че проверяваното НП следва
да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно, а жалбата като
неоснователна оставена без уважение. Съгласно чл. 63д ал. 1 от ЗАНН
страните имат право на разноски по реда на АПК. Правилата на чл. 143 от
АПК предвиждат в случай, че съдът отхвърли оспорването, ответникът да има
право на разноски, включително юрисконсултско възнаграждение,
определено съгласно чл. 37 от Закона за правната помощ и Наредба за
заплащане на правната помощ, където в чл. 27е е предвидено
възнаграждението за защита в производства по Закона за административните
нарушения и наказания да е от 80 до 150 лв. Съдът счита, че съобразно с
5
правната и фактическа сложност по делото и свършената работа по
процесуално представителство на наказващия орган, следва да бъде
присъдено юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.
Така мотивиран, на основание чл. 63 ал. 2 т. 5 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №23-0000353,
издадено на 23.06.2022 г. от Директора на РД „АА” – Варна, с което на М. Д.
С., ЕГН: ********** за нарушение по чл. 139 ал. 1 т. 1 вр. чл. 101 ал. 4 от
ЗДвП вр. с Приложение 5, част I т. 1.1.14 б. „а“ от Наредба №Н-32 от
16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата
изправност на пътните превозни средства на МТИТС, на основание чл. 179 ал.
6 т. 3 от ЗДвП е наложено административно наказание – глоба в размер на
500 лева.
ОСЪЖДА М. Д. С., ЕГН: **********, с адрес: гр. В***** да
заплати на РД“Автомобилна администрация“ – Варна сума в размер на 80
лева /осемдесет лв., 00 ст./, представляваща сторени в производството
разноски, на основание чл. 63д ал. 5 от ЗАНН.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване, пред
Административен съд Варна в 14-дневен срок от съобщаването до страните.
Съдия при Районен съд – Девня: _______________________
6