Определение по дело №481/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

Производството е образувано по молба на С. М. Р. от с. Ч., община К., К.област, с която на основание чл. 438 от ГПК е поискала спиране на изпълнението по изпълнително дело № 1195/2010 г. по описа на ЧСИ Росен Сираков с район на действие Окръжен съд Кърджали. Излага съображения, че от ЧСИ Росен Сираков й била изпратена покана за доброволно изпълнение, в която било записано, че с изпълнителен лист от 11.10.2010 г., издаден по гр. дело № 244/2009 г. на МРС и в. гр. д. № 189/2010 г. на КОС, била осъдена да отстъпи собствеността и предаде владението на следния недвижим имот- апартамент № , находящ се в жилищен блок № , . , вх. , кв. по плана на гр. М. със застроена площ от 79.63 кв. м, ведно с прилежащото му избено помещение №, ведно с 3.376% идеални части от общите части на сградата в размер на 8.35 кв. м. и правото на строеж за втора зона. В поканата били визирани сумите, които трябвало да изплати, срещу които възразявала, тъй като не било посочено по кое изпълнително дело се дължали, а по изпълнително дело № 1195/2010 г. длъжник бил и Ф. М. М., на когото била изпратена същата покана. Сочи се в молбата, че молителката възразява и срещу сумата от 1600 лв., която явно представлявала адвокатски хонорар по изпълнителното дело, която била прекомерна, незаконосъобразна и силно завишена. В поканата за доброволно изпълнение не бил даден срок за доброволно изпълнение и било посочено, че ще се извърши въвод във владение на посочения имот. Посочва също, че имало издаден и различен изпълнителен лист на 11.10.2010 г. с различно съдържание, а решението по в. гр. д. № 189/201 г. по описа на Окръжен съд Кърджали не било влязло в сила и била подадена касационна жалба. Обяснява също, че жилището, върху което бил насочен въвода във владение, било единствено жилище на семейството й и като такова било несеквестируемо. На основание гореизложеното и на чл. 438 моли да бъде постановен съдебен акт, по силата на който да бъде спряно изп. дело № 1195/2010 г. по описа на ЧСИ Росен Сираков с рег. № 812.

Частният съдебен изпълнител Росен Сираков е изложил мотиви по подадената молба, съгласно разпоредбата на чл. 436 ал. 3 ГПК, в които излага съображения за недопустимост и неоснователност на направеното искане за спиране на изпълнението по изпълнителното дело.

Подадено е и писмено становище от взискателя по изпълнителното дело чрез пълномощника му, в което изразява становище за недопустимост на молбата и алтернативно- за неоснователност.

Съдът при извършената проверка констатира:

Молбата е недопустима, по следните съображения:

Видно от приложеното копие на изпълнително дело № 1195/2010 г. по описа на ЧСИ Росен Сираков, същото е образувано по молба на взискателя Й. К. Д. от гр. П. чрез пълномощника му против длъжниците Ф. М. А. и С. М. Р., двамата от с. Ч. община К., К. област по изпълнителен лист, съгласно който двамата длъжници са осъдени да отстъпят собствеността и предадат владението на Й. К. Д. на недвижим имот, представляващ апартамент № 16 в жилищен блок № . вх.. кв. по плана на гр. М.

Съгласно разпоредбата на чл. 435 ал. 2 и ал. 3 от ГПК, длъжникът може да обжалва действията на съдебния изпълнител, съставляващи постановление за глоба и насочване на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо, отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението, както и постановлението за възлагане, поради това, че наддаването при публична продан не е извършено надлежно или имуществото не е възложено по най- високата предложена цена.

В настоящото производство с подадената от С. М. Р. молба не се обжалва конкретно действие на ЧСИ, още по- малко някое от посочените в разпоредбата на чл. 435 ал. 2 и 3 от ГПК. С молбата е поискано на основание чл. 438 от ГПК само и единствено спиране на изпълнението по изпълнителното дело, за което молителката е изложила съображения, свързани със съдържанието на поканата за доброволно изпълнение, размера на адвокатския хонорар и характера на жилището, предмет на изпълнението, като несеквестириемо, без да се съдържа конкретно искане във връзка с посочените съображения. Разпоредба на чл. 438 от ГПК, предвижда, че подаването на жалбата не спира действията по изпълнението, но съдът може да постанови спирането. Или, искането за спиране, предпоставя подаването на жалба против действие на съдебен изпълнител, каквато в случая няма подадена, а и не може да се извлече от съдържанието на молбата. И тъй като в случая не се обжалва конкретно действие, попадащо в кръга на изброените в цитираната разпоредба на чл. 435 от ГПК, а извън посочените в тази разпоредба действия, други не подлежат на обжалване от длъжника, респ. липсва жалба с конкретен предмет и искане, съдът приема, че молбата се явява недопустима.

С оглед изложеното, следва да се остави без разглеждане молбата на С. М. Р. за спиране на изпълнението по изпълнително дело № 1195/2010 г. по описа на ЧСИ Росен Сираков с район на действие Окръжен съд- Кърджали като недопустима, а производството по делото следва да бъде прекратено.

Ето защо окръжният съд

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата на С. М. Р. с ЕГН * от с. Ч., община К., К. област за спиране на изпълнението по изпълнително дело № 1195/2010 г. по описа на ЧСИ Росен Сираков с район на действие Окръжен съд- Кърджали като недопустима и прекратява производството по делото.

Определението може да се обжалва с частна жалба в едноседмичен срок от връчването на страните пред Пловдивския апелативен съд.

Председател: Членове: 1/ о. м. 2/

Особено мнение на съдия Кирил Димов по В.гр.д. № 382/2010 г. по описа на ОС – Кърджали.

Не споделям становището на мнозинството от съдебния състав за недопустимост на молбата на С. М. Р.. Съображенията ми за това са следните:

С молбата си С. М. Р. е поискала спиране на изп. дело № 1195/2010 г. по описа на ЧСИ Росен Сираков на основание чл.438 от ГПК. Изложени са съображения за незаконосъобразност на действия на частния съдебен изпълнител – връчване на покана за доброволно изпълнение, липса на срок за доброволно изпълнение, несеквестируемост на жилището, по отношение на което е насочено принудително изпълнение, както и съображения относно прекомерност на адвокатския хонорар. Същевременно липсва изрично искане за отмяна на посочените действия на частния съдебен изпълнител и искане за намаляване на разноските по делото. Искането за спиране по чл.438 от ГПК няма самостоятелен характер и винаги е свързано с обжалване на някое действие на съдебния изпълнител. И, тъй като в молбата са изложени съображения за незаконсъобразност на действия на частния съдебен изпълнител, без да има конкретно искане за отмяна на тези действия, то това представлява нередовност на молбата, респ. на жалбата, за което съдът следи служебно. За редовността на жалбите против действията на съдебния изпълнител приложение намират разпоредбите на чл.436, ал.4, във вр. с чл.260, т.4, във вр. с чл.262, ал.1 от ГПК. В този случай съдът е длъжен да съобщи на страната да отстрани нередовностите по силата на изричната законова разпоредба. Такъв извод се налага и от систематичното тълкуване на разпоредбата на чл.438 от ГПК, която се намира в Раздел І “Обжалване действията на съдебния изпълнител” и, както бе посочено, винаги се намира във връзка с подадена жалба.

По отношение на изложените съображения за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар, то в тази й част молбата има характер на искане по чл.78, ал.5 от ГПК. Това искане също е нередовно, доколкото няма ясно изразен петитум за намаляване на заплатеното от взискателя адвокатско възнаграждение, поради което също следва да бъде даден срок на молителя за отстраняване на тази нередовност.

Отказвайки да разгледа молбата по същество, съдът нарушава и задълженията си по чл.101, чл.7, ал.1, изр. второ и чл.10 от ГПК, като не е указал на страната в какво се състои нередовността на извършеното от нея процесуално действие. Едва след като на молителя е дадена възможност на отстрани нередовностите на исканията си, молбата може да бъде оставена без разглеждане.

Съдия Кирил Димов: