Определение по дело №1170/2021 на Окръжен съд - Стара Загора

Номер на акта: 260483
Дата: 14 април 2021 г. (в сила от 14 април 2021 г.)
Съдия: Мариана Мавродиева Мавродиева
Дело: 20215500501170
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 17 март 2021 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е  

 

Номер 260483                               14.04.2021г.                           Град Стара Загора    

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,  ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На четиринадесети април                     през две хиляди и двадесет и първа година

В закрито заседание в следния състав:

 

                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ

 

                                            ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА МАВРОДИЕВА                                             

 

                                                                  ВЕСЕЛИНА МИШОВА

                                            

като разгледа докладваното от  съдия МАВРОДИЕВА

въззивно гражданско дело номер 1170 по описа за 2021 година. 

 

Производството е образувано по частна жалба на „П.к.Б.“ ЕООД *** против разпореждане от 09.02.2021г., постановено по ч.гр.д.№ 620/2021г. по описа на Старозагорския районен съд, в частта му, в която се отхвърля заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за сумата 98.22 лв. – непогасено договорно задължение.

 

Жалбоподателят твърди, че разпореждането в частта му относно вземането за договорно възнаграждение е неправилно. Излага подробни съображения, и моли обжалваното разпореждане да бъде отменено в тази част и вместо това да се постанови издаване на заповед за изпълнение.  Претендира разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

 

Съдът, като взе предвид направените в частната жалба оплаквания и данните по първоинстанционното дело, намира за установено следното:

 

Частната жалба е допустима, с оглед подаването й в предвидения от закона срок, от процесуално легитимирано лице, имащо правен интерес от обжалване на постановеното разпореждане.

 

С разпореждане от 09.02.2021г., постановено по ч.гр.д.№ 620/2021г. по описа на Старозагорския районен съд, в обжалваната му част, съдът е отхвърлил молбата на „П.к.Б.“ ЕООД за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу длъжника И.К.И. за сумата 98.22 лв. – непогасено падежирало договорно възнаграждение за периода  05.06.2019г.  -  10.09.2019г.  – дата на предсрочна изискуемост.

 

Първоинстанционният съд е приел, че уговорката за непогасено договорно възнаграждение се превръща в необоснована санкция за длъжника, средство за неоснователно обогатяване.

Съгласно чл. 411 ГПК, за да бъде уважено искането за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, заявлението трябва да е редовно от външна страна и да отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 и 3 и чл. 128, т. 1 и 2 ГПК, да не противоречи на закона или добрите нрави, да не се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител и да не е налице обоснована вероятност за това; длъжникът да има постоянен адрес или седалище на територията на Р България и да е с обичайно местопребиваване или седалище на територията Р България – чл.411, ал.2 ГПК.

Договорът за кредит е възмезден и кредитополучателят заплаща уговорена лихва за ползването на заетата сума. Това е т.нар. възнаградителна лихва, която е различна по правната си същност от мораторната лихва и от неустойката. Както бе посочено по-горе, съдът издава заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, освен ако искането за присъждане на суми противоречи на закона и на добрите нрави. В настоящия случай не става дума нито да извършено плащане, което не е достатъчно, нито за предсрочна изискуемост и размера на законната лихва при настъпването на такава предсрочна изискуемост, а за договорна лихва, вземането за която е индивидуализирано по размер и период и не противоречи нито на закона, нито на добрите нрави. Заповедното производство е уредено в ГПК като специално съдебно производство за защита-санкция при незаконосъобразно развитие на гражданските правоотношения, изразяващо се в неизпълнение на изискуемо вземане от предвидения в чл.410 вид, както и на парично вземане, установено в предвиден в чл.417 документ. Целта на това производство е не да се установи дали вземането съществува (с изключение на хипотезата на чл.411, ал.1, т.3), а да се установи, че то не се оспорва. 

 

Предвид изложените съображения, въззивната инстанция намира, че частната жалба е основателна. Разпореждането следва да бъде отменено в обжалваната част относно вземането за договорно възнаграждение в размер на 98.22 лв.

 

Тъй като производството се развива като едностранно пред съда, разноски не се присъждат.

 

Ето защо въззивният съд,

О П Р Е Д Е Л И :

 

ОТМЕНЯ разпореждане от 09.02.2021г., постановено по ч.гр.д.№ 620/2021г. по описа на Старозагорския районен съд, в частта му, в която се отхвърля заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за сумата 98.22 лв. – непогасено договорно задължение, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

 

ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение по заявлението на ,,П.к.Б.“ ЕООД, *** срещу длъжника И.К.И. за сумата 98.22 лв. - непогасено падежирало договорно възнаграждение за периода  05.06.2019г.  -  10.09.2019г.  – дата на предсрочна изискуемост 

 

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                      

 

 

 

       ЧЛЕНОВЕ: