РЕШЕНИЕ №627
Гр.
Пловдив, 25.06.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД ПЛОВДИВ, ГО, седми въззивен граждански състав, в публичното заседание на двадесет и седми
май две хиляди
и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стефка Михова
ЧЛЕНОВЕ: Борис
Илиев
Христо Иванов
при секретаря Ангелина Костадинова,
като разгледа докладваното от младши съдия Иванов въззивно гр. дело № 627 по
описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по въззивна
жалба, подадена от Българо-руско съвместно предприятие „Автоелектроника“ чрез
процесуален представител адв. С. против решение № 313/27.01.2020 г.,
постановено по гр.д. № 16199/2019 г., по описа на Пловдивски районен съд, в
частта, с която е осъдено дружеството да
заплати на Н.С. сумата от 1959.20 лв.,
представляваща дължимо обезщетение по чл.
222, ал.3 от КТ.
Във въззивната жалба се излагат
съображения за незаконосъобразност и
неправилност на обжалваното решение. Иска се отмяна на решението в обжалваната
част и да се постанови ново, с което да бъдат отхвърлени исковете спрямо
жалбоподателя.
По делото е депозирано становище от адв.
Н.П., процесуален представител на Българска индустриална група АД, в което се
излагат съображения, че решението на Районен съд Пловдив е правилно и
законосъобразно и се иска неговото потвърждаване.
Постъпил е отговор на въззивната жалба
от Н. С., с който се излагат аргументи,
че въззивната жалба е допустима, но неоснователна и се иска обжалваното
решението като правилно, законосъобразно и обосновано да бъде потвърдено.
Пред РС-Пловдив е предявен иск с правно основание чл. 222, ал. 3
от КТ от Н.Т.С. срещу „Българско – руско
съвместно предприятие „Автоелектроника“ и Българска индустриална група АД, с
който се претендира да бъдат осъдени на ответниците да му заплатят съответно
1959,20 лева и 2938,80. Изрично е посочил, че исканото обезщетение се дължи от
двамата ответници разделно, които са били съдружници в ДЗЗД „АБ Пласт”.
Ищецът основава претенцията си на
обстоятелставата, че е работил в ДЗЗД „АБ Пласт” на длъжност „***” до
02.11.2018 г., когато трудовото му правоотношение било прекратено, като към
този момент Н.Т.С. бил придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст,
като едновременно с това имал повече от десет години работа при работодателя
ДЗЗД „АБ Пласт”, с оглед на което Н.Т.С. претендира обезщетение по чл. 222, ал.
3 от КТ, в размер на 6 брутни трудови възнаграждения.
Ответникът „Българо-руско съвместно
предприятие Автоелектроника” заявява, че по силата на споразумение за
прекратяване на ДЗЗД „АБ Пласт” от 09.10.2018 г. този ответник няма ангажимент
към ищеца след прекратяване на гражданското дружество, което било отразено в т.
5 от същото, като задължението изцяло оставало в тежест на другия съдружник.
„Българска Индустриална Група” АД сочи, че участва в собствеността на ДЗЗД „АБ
Пласт” с 60 %, в който размер следва да отговаря пред ищеца, като излага, че
ищецът вече бил получил обезщетение по
чл. 222, ал. 1 от КТ, за един месец оставане без работа, в размер на 979,60
лева.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от релевираните въззивни основания в жалбата.
Първоинстанционното решение е валидно
и допустимо /постановено е в рамките на правораздавателната власт на съдилищата
по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за
съдебна защита/. На следващо място съдът следва да извърши проверка досежно
правилността на обжалвания съдебен акт.
Решението е правилно, като на
основание чл.272 от ГПК въззивният
състав препраща към мотивите, изложени от Пловдивски районен съд.
Независимо от това и във връзка с
доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:
По делото няма
спор, а и от събраните
по делото доказателства се установява, че между двете
дружества Българско – руско съвместно предприятие „Автоелектроника“
и Българска индустриална група АД са били съдружници в ДЗЗД „АБ Пласт”, като квотите им в собствеността са
съответно 40 % и 60%, като на 28.12.2018г. двете акционерни дружества са
постигнали съгласие за прекратяване на гражданското дружество ДЗЗД
„АБ Пласт”. Предпоставките за придобиване
правото на обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ са две - прекратяване на
трудовото правоотношение, като е без значение основанието за това, и
придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст към момента на
прекратяването на трудовото правоотношение. За да е налице хипотезата на чл. 222
ал.3 от КТ, придобиването на правото на пенсия за осигуритетелен стаж и възраст
трябва да е станало към момента на прекратяването на трудовото правоотношение. От приетите пред РС-Пловдив писмени
доказателства/ трудов договор, заповед за прекратяване на ТПО, разпореждане №
********** от 26.02.2018г. с издател ТП
на НОИ Пловдив за придобита от ищеца лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст, заверен препис от трудова книжна на ищец/ се установява, че ищецът е
работил в ДЗЗД „АБ Пласт” повече от десет години на длъжността „***”, а към
момента на прекратяване на ТПО е придобил правото на пенсия за стаж и
възраст.От горезиложеното следва, че в случая претендираното обезщетение се дължи.
По делото е представено е и споразумение с нотариална
заверка на подписите между Българско–руско съвместно предприятие
„Автоелектроника“ и Българска индустриална група АД, с което са били уредени
отношенията между съдружниците и в
същото е записано, че БИГ АД е поема задължението да осигури изплащането на
всички дължими заплати на персонала.
Спорно по делото е кое дружество и
каква част от дължимото обезщетение на Н.Т.С. трябва да изплати.
В конкретиката на настоящия случай
оплакваниията на жалбоподателя Българо-руско съвместно предприятие Автоелектроника,
че БИГ АД дължи изцяло претендираните суми за обезщетение на Н.Т.С. въз основа
на горецитираното споразумение, са неоснователни. На първо място следва да се
изтъкне, че въззиваемата страна не е
страна по споразумението и не участва в договореностите по никакъв начин.
Съгласно разпоредбата на чл. 102, ал. 1 ЗЗД при заместването в дълг във всички случаи е необходимо съгласието на
кредитора, но дали ще има съгласие от поемателя на дълга и от предишния
длъжник, зависи от начина на прехвърляне на дълга. В случаите, когато дългът се
прехвърля по силата на транслативна сделка, сключена между предишния и новия длъжник, съгласие следва да изразят и
трите страни – старият, новият длъжник, както и кредиторът на основание чл.
102, ал.1 ЗЗД, според който прехвърлянето на дълга не може да има действие за Н.С. в
случая без изричното му съгласие. В уточнение към исковата молба ищецът С.
изрично пояснява, че претендира дължимото обезщетение от двамата длъжници
разделно.
Само когато дългът се прехвърля чрез
договор за заместване в дълг между новия длъжник и кредитора, съгласие следва
да изразят само новият длъжник и кредитора, тъй като предишният длъжник не е
инициирал заместването в дълг, неговото съгласие не е необходимо/Така Решение
№ 288 от 28.02.2020 г. по гр. д. № 134 / 2019 г. на Върховен касационен съд,
4-то гр. отделение/ И в двата случая съгласието на
кредитора е необходим елемент от фактическия състав. Заместването в дълг се
различава от встъпването по това, че предишния длъжникът се освобождава от
задължението. Затова е невъзможно едностранното отстъпване на новия длъжник от
задължението./Така Решение
№ 288 от 28.02.2020 г. по гр. д. № 134 / 2019 г. на Върховен касационен съд,
4-то гр. отделение/. С оглед на гореизложеното по
делото не са изпълнени хипотезите на заместването в дълг, което означава че длъжникът не се освобождава от
задължението. Това освобождаване може да се осъществи само с изричното съгласие
на кредитора, което прави невъзможно едностранното отстъпване на новия длъжник
от задължението. /Решение
№ 5 от 30.04.2019 г. по т. д. № 2747 / 2017 г. на Върховен касационен съд, 1-во
тър. отделение/ В случая не може да се приеме, че има одобрението на
съглашението от кредитора, тъй като няма изричен акт или конклудентно действие,
с което кредиторът да показва, че приема съглашението./Така Решение
№ 5 от 30.04.2019 г. по т. д. № 2747 / 2017 г. на Върховен касационен съд, 1-во
тър. отделение/ Правните последици от встъпването за Н.С. са, че той
получава още един длъжник наред с първоначалния.
С оглед на гореизложеното решението на РС-Пловдив следва да се потвърди в
обжалваната част.
В останалата необжалвана част решението
е влязло в сила.
При този изход на делото и
представени доказателства за извършени разноски жалбоподателят следва да
заплати на въззиваемата страна сумата от 400 лева,
представляваща разноски за адвокатско възнаграждение във въззивното
производство.
Решението е окончателно и не подлежи
на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 3, т. 3 ГПК.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение №
313/27.01.2020 г., постановено по гр.д. № 16199/2019 г., по описа
на Пловдивски районен съд в частта, с която е осъдено Българско
– руско съвместно предприятие „Автоелектроника“, с ЕИК ********* да заплати на Н.С. сумата от 1959,20 лв., представляваща дължимо
обезщетение по чл. 222, ал.3 от КТ.
ОСЪЖДА
Българско–руско съвместно предприятие „Автоелектроника“, с ЕИК ********* да
заплати на Н.Т.С. с ЕГН ********** сумата от 400 лева, представляваща разноски
за адвокатско възнаграждение във въззивното производство.
В останалата необжалвана част
решението е влязло в сила.
Решението е окончателно
и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: