РЕШЕНИЕ
№ 309
гр. Пазарджик, 08.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев
при участието на секретаря Виолета Сл. Боева
като разгледа докладваното от Димитър П. Бозаджиев Въззивно гражданско
дело № 20255200500426 по описа за 2025 година
Производството е въззивно, по реда на чл.258 от ГПК.
С Решение №25/03.02.2025г., постановено по гр.д.№811/2024г. по описа
на РС- Велинград са осъдени, на основание чл.109 ЗС, Х. В. Д., с ЕГН
********** и Г. С. Д., с ЕГН ********** и двамата с адрес: гр.*******, да
премахнат монтираното от тях ПВЦ преграждение с врата на етажната
площадка, намиращо се до входната врата на имота на ищцата Н. А. С., с ЕГН
**********, с адрес: гр.*******, представляващ Апартамент №14, със
застроена площ от 57кв.м., СОС с идентификатор 10450.502.3452.1.14, по
КККР на гр.Велинград, с адрес: гр.********.
Осъдени са Х. В. Д., с ЕГН ********** и Г. С. Д., с ЕГН ********** и
двамата с адрес: гр.*******, да платят на Национално бюро за правна помощ
сумата от 300лв. разноски за допусната правна помощ във вид на процесуално
представителство, на основание чл.95 от ГПК.
Осъдени са Х. В. Д., с ЕГН ********** и Г. С. Д., с ЕГН ********** и
двамата с адрес: гр.*******, да платят на бюджета на съдебната власт по
1
сметка на РС- Велинград сумата от 420лв., от които 300лв. хонорар на вещо
лице и 120лв. държавна такса, както и 5лв. за служебно издаване на
изпълнителен лист.
Против това решение е постъпила въззивна жалба от страна на Х. В. Д. и
Г. С. Д., чрез пълномощника им адв.К. С.. В нея последните изразяват
недоволството си от постановеното решение, като се счита, че решението е
неправилно, поради допуснати съществени нарушения, материалния закон и
необоснованост.
Твърди се, че решението е недопустимо. В този аспект се визира, че още
с отговора по чл.131 от ГПК, защитата е направила възражение за
недопустимост на предявения иск по общия исков ред, с правно основание
чл.109 от ЗС.
Сочи се, че спорът между страните е за премахването на алуминиевата
дограма, от около 1,974кв.м. от коридор /обща част от етажна собственост на
входа/ поставена пред входната врата само на ответниците.
От страна на защитата се приема, че има специален ред предвиден в
ЗУЕС /Закон за етажната собственост/, който изключва прилагане на общия
исков ред, като се цитира чл.11, ал.1, т.10, б.“и“ от ЗУЕС.
Твърди се, че по делото е представен протокол от общо събрание на ЕС,
проведено на 16.09.2024г,. в който етажните собственици в т.3 от дневния ред
по искане на ищцата по делото- Н. С., да бъде премахната поставената
алуминиева врата пред входа на неговия апартамент №15, ОСЕС е взело
решение- поставената врата от Х. Д. пред собствения му апартамент №15 да
остане, като от всички гласували, само ищцата Н. С. е гласувала с „не“..
Протоколът е подписан, решението на ОСЕС от 16.04.2024г. не е обжалвано
пред съда и е влезнало в законна сила.
Визира се, че към момента са налице две противоречиви решения-
Първото е на общото събрание на ЕС и съответно решението на районния съд,
с което е постановено, вратата да бъде премахната.
Счита се, че решението следва да бъде обезсилено, тъй като е налице
решение по специалния закон и ред предвиден в закона за управление на
етажната собственост.
Относно неправилността на обжалваното решение се твърди, че за
основателността на иска по чл.109 от ЗС е необходимо да се установи по
2
безспорен начин, че със свои действия ответниците пречат на ищеца да
използва собствеността си, като създават неудобства по- големи от
обикновените.
Цитира се т.3 от ТР №4/06.11.2017г. по т.д.№4/2015г. на ОСГК.
Твърди се, че в нарушение на ГПК, необосновано съдът е приел, че с
поставянето на дограмата пред входната си врата ответниците са създавали
пречки. Не е кредитирал отделните писмени волеизявления на етажните
собственици в които те са дали съгласие за поставянето на вратата. Не е
кредитирано заключението на вещото лице в т.4 в което е посочено, че
поставената врата се отваря навътре към ап.15 и не създава затруднение при
обслужване на ап.14 /на ищцата/. Не е кредитирал решението на общото
събрание, с които етажните собственици са решили поставената врата да не
бъде премахната. Кредитирал е показанията на св.Керинчев, който също
заявява в разпита си пред съда, че той е обърнал вратата да се отваря навътре
за да не пречи на ищцата, чиято входна врата се отваря навътре.
Сочи се, че без да обсъди защо не дава вяра на тези доказателства, съдът
е стигнал до извода, че има установено преграждане на част от коридора, което
възпрепятства достъпа на ищцата до външната стена на апартамента, което
нарушава правото на собственост на ищцата.
Визира се, че липсват мотиви от страна на съда, това възпрепятстване
/неудобство/, създава ли пречки по- големи от обикновените/, съгласно ТР
№4/2017г. на ВКС /тъй като и двамата разпитани свидетели са доказали, че
при възникнал теч в кухнята на един от двата апартаменти през 2022г.,
достъпа на майстори и на двете страни е бил безпроблемен, с оглед интереса
на страните за бързото му отстраняване.
Приема се, че ако е обсъдил всички събрани писмени и гласни
доказателства, заключението на вещото лице, включително и обясненията му
в открито съдебно заседание, с оглед представения ВИК проект представен от
Община Велинград, съдът е щял да стигне други изводи, а именно поставената
алуминиева врата, пред входната врата на ответниците не създава пречки по-
големи от обикновените.
Искането е да се обезсили обжалваното решение, като недопустимо и се
прекрати производството по делото. При условията на евентуалност се иска да
се отхвърли предявения иск изцяло.
3
Моли се за присъждане на разноските по делото, за двете инстанции.
В срок е постъпил писмен отговор от другата страна в процеса- Н. А.
чрез особения й представител И. И. П. от АК- Пазарджик.
Счита се в същия, че подадената въззивна жалба е неоснователна и
недоказана, респективно обжалваното решение е правилно, законосъобразно и
обосновано. В тази връзка се сочи, че безспорно е установено, че е налице
незаконен строеж и съответно, че процесната преграда създава за ищцата
пречки да упражнява правото си на собственост в неговия пълен обем, по-
големи от обикновените.
Твърди се, че във въззивната жалба се излагат твърдения, които не
кореспондират със събраните доказателства, като изводите на
първоинстанционния съд е в пълно съгласие с трайната съдебна практика по
приложението на иска, с правна квалификация по чл.109 от ЗС.
Искането е за оставяне без уважение на подадената въззивна жалба и
потвърждаване на първоинстанционния съдебен акт, като правилен и
законосъобразен.
Моли се за присъждане на разноските сторени пред двете съдебни
инстанции.
С Определение №154/05.03.2025г., постановено по гр.д.№811/2024г. по
описа на РС- Велинград е оставена без уважение молба, с вх.
№971/12.02.2025г. от адв.К. С., пълномощник на ответниците Х. В. Д., с ЕГН
********** и Г. С. Д., с ЕГН********** и двамата с адрес: гр.******** за
изменение на Решение №25/03.02.2025г. постановено по гр.д.№811/2024г. по
описа на РС- Велинград, в частта за разноските.
Против това определение е постъпила частна жалба от Х. В. Д. и Г. С.
Д., чрез пълномощника им адв.К. С..
Твърди се, че съдът е приел, че цената на иска е 3000лв., която е
посочена с молба от ищеца по разпореждане на съда и оставяне на исковата му
молба без движение, която не е била оспорена в срок.
Сочи се, че тази молба не е връчвана на ответниците и последните няма
откъде да узнаят до първото заседание, че цената на иска е завишена в пъти.
По тази причина, същите не могат да направят и възражение в първото по
делото съдебно заседание и да оспорят посочената от ищцата цена на иска.
4
Твърди се, че съдът е приел, че с Разпореждане №1428/09.07.2024г. е дал
указания на ищцата, че този иск се определя от паричната равностойност на
разходите за материали и труд, необходими за осъществяване на премахването
на дограмата по реда на чл.109 от ЗС.
Визира се, че неизпълнение на указанието от страна на ищцата е
основание за прекратяване на делото, евентуално за повторно оставяне без
движение на исковата молба, но не е и за приемане на нейното твърдение за
достоверно. Касае се за премахване на алуминиева дограма, от около
1,9774кв.м., а не за закупуване на нова дограма.
Твърди се, че съдът в нарушение на закона и задължителната практика е
приел, че за цената на всички искове е приложима ТР №4/2016г. по т.д.
№4/2014г. на ОСГК на ВКС- точка 1А, която касае изчисляването на
държавната такса по искове с правна квалификация по чл.42 от ЗН.
Неприложима е и т.1Б от същото ТР, защото тя касае определяне на
държавните такси не само по исковете за собственост, а и по всички искове,
които по отменения ГПК са били таксувани върху една четвърт от данъчната
оценка на имота- предмет на иска или на договор, за които се събира ДТ върху
¼ от цената на иска, а не 4% върху цената на иска.
Сочи се, че в случая е приложимо ТР №4/06.11.2017г. по т.д.№4/2015г. на
ОСГК на ВКС- т.1, в която последния е разяснил, как съдилищата да
определят ДТ по исковете с правно основание чл.109 от ЗС.
Твърди се, че в случая посочената цена на иска от 3000лв. е недоказана
от ищеца. Не е изпълнено и разпореждането на съда, с което последния е
оставил без движение исковата молба и е указал на ищцата, да посочи
разходите за материали и труд за премахването на дограмата по чл.109 от ЗС.
Няма въпроси към вещото лице за определяне стойността на разходите по
премахването на поставената дограма, няма и изпълнение на указанието на
съда.
Приема се, че в случая е приложима разпоредбата на чл.70, ал.3 от ГПК
и с оглед липсата на доказателства за стойността на премахването на ПВ, то
цената на иска следва да бъде определена по реда на чл.1 от Тарифата за
държавни такси събирани от съдилищата по ГПК за нова дограма с площ от
1974кв.м., струваща 1000лв.
Искането е да се отмени определението, с което е определена ДТ от
5
120лв., вместо което се определи ДТ в размер на 50лв. /при цена на поставяне
на нова дограма от 1000лв. х 4% = 40лв., ведно със законните последици.
В срок от другата страна в процеса- Н. А. С. на тази частна жалба,
писмен отговор не е постъпил. Такъв не е и обективиран в цитирания по- горе
отговор на подадената въззивна жалба.
В съдебно заседание, жалбоподателите Х. Георгиев Д. и Г. С. Д., редовно
призовани не се явяват. За същите се явява процесуалния им представител
адв.К. С.. От страна на последния се поддържа подадената от него въззивна
жалба и частна такава по изложените в тях съображения. В представени пред
съда писмени бележки се развиват подробни доводи в тази насока.
Представени са писмени бележки и след приключване на съдебното
заседание, но в случая искане за представяне на допълнителни такива не е
искано от адв.С., предвид на което последните единствено са приложени по
делото без да се имат предвид изложените в тях доводи.
Искането е да се отмени обжалваните решение и определение.
Претендират се разноски.
Ответникът Н. С., редовно призовани не се явява. За нея се явява
назначения й по реда на Закона за правната помощ адв.И. П.. От страна на
същия се оспорва подадената въззивна жалба и частна жалба. Счита се, че те
са неоснователни. Излагат се доводи в тази насока.
Моли се те да бъде оставени без уважение по изложени съображения.
Претендират се разноски.
Съдът, като взе предвид събраните доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на
страните, намира за установено следното:
Производството пред РС- Велинград е образувано по предявен иск от Н.
А. С. срещу Х. В. Д. и Г. С. Д., с правно основание чл. 109 от ЗС.
Твърди се от страна на ищцата, че по силата на договор за продажба на
недвижим имот от 17.06.2021г.- Нотариален акт 22, том 2, рег.№2304, нот.дело
№218 от 17.06.2021г. на Нотариус С. Д. е придобила собствеността върху
Апартамент №14, със застроена площ от 57кв.м., състоящ се от антре, дневна,
трапезария, спалня, тераса и баня с тоалетна, при съседи- апартамент №13,
коридор, апартамент 15 и двор, представляващ СОС, с идентификатор
10450.502.3452.1.14, по КККР на гр.Велинград, последно изменение на КККР,
6
засягащо обекта е със Заповед № 18-10179/27.11.2018г. на Началника на СГКК
Пазарджик, с адрес: гр.*******, с предназначение- апартамент, намиращ се на
втори етаж, на кота + 2,80 в многофамилна жилищна сграда, ведно с
прилежащите идеални части от сградата, равняващи се на 9,00кв.м., заедно със
съответните идеални части от общите части от правото на строеж върху
имота, съставяща поземлен имот с идентификатор 10450.502.3452.
Твърди се, че ответниците са собственици на апартамент №15, който е
същите на 02.06.2021г. са изградили до вратата на апартамента й ПВЦ
преграда с врата, с което са преградили общи части от площадката.
Визира се, че изпълненото преграждане е непосредствено поставено до
входната врата на апартамент 14, което затруднява влизането и излизането от
собствения й апартамент, преграждението е затворило външната стена, на
която се намира банята в апартамента й, което пречи извършване на бъдещи
ремонти.
Искането е да се осъдят ответниците да премахнат незаконно
монтираната от тях ПВЦ преграждение с врата на етажната площадка на входа
на апартамент 14. Претендират се разноски.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
страна на ответниците Х. В. Д. и Г. С. Д..
От страна на последните се оспорва предявения иск, като
неоснователен. В тази насока се счита, че ищцата с предявяване на
настоящият иск, търси защита на своята идеална част от общите части на
сградата съгласно ЗУЕС, поради което намира, че всички етажни собственици
следва да бъдат конституирани като задължителни другари в производството.
Приема се, че стълбищната площадка се явява обща част по своето
предназначение, а не по естеството си, поради което при съгласие на етажните
собственици част от стълбищната площадка може да бъде приобщено към
помещението на някой от етажните собственици.
Твърди се, че са получили писмено и устно съгласие от всички
съсобственици в сградата преди построяване на вратата и преди ищцата да е
придобила собственост в сградата.
Счита се, че по никакъв начин не пречат на ищцата.
От фактическа страна се установява следното:
7
Видно от Нотариален акт №187, том 1, рег.№1989, нот.дело №187/2021г.
по описа на Нотариус С. Д. се установява, че на 28.05.2021г. ответниците по
делото са придобили собствеността върху апартамент №15, със застроена
площ от 82кв.м., при съседи: апартамент №14, коридор, апартамент №16 и
улица, който апартамент е заснет и нанесен по КККР на гр.Велинград, като
СОС с идентификатор 10450.502.3452.1.15. Купувач по договора е единствено
ответницата Г. Д., но по времето на придобиването същата се е намирала в
граждански брак с втория ответник Х. Д., което се констатира от
представеното по делото Удостоверение за граждански брак от 25.09.1988г.,
поради което и двамата са придобили имота в режим на СИО.
Констатира се, че на 31.05.2021г., видно от представени Подписки- л.38-
43, живущите на ул.****** след разговор с домоуправителя М. са дали
съгласие да бъде монтирана временна, преместваема конструкция- врата пред
апартамент №15, а именно лицата: Й. М., Ц. М., Д. Ш., Р. Ш., И. Ш., С. И., М.
К., П. Г., Е. П., В. Г. /фамилията не се чете/.
Видно от Нотариален акт акт №22, том 2, рег.№ 2304, нот.дело
218/2021г. по описа на Нотариус С. Д. на 17.06.2021г. „Косо Естейт“ ЕООД
продава на ищцата Н. А. С. недвижим имот Апартамент №14, със застроена
площ от 57кв.м., състоящ се от антре, дневна, трапезария, спалня, тераса и
баня с тоалетна, при съседи- апартамент №13, коридор, апартамент 15 и двор,
представляващ СОС с идентификатор 10450.502.3452.1.14, по КККР на
гр.Велинград, последно изменение на КККР, засягащо обекта е със Заповед №
18-10179/27.11.2018г. на Началника на СГКК Пазарджик, с адрес: гр.********,
с предназначение- апартамент, намиращ се на втори етаж, на кота + 2,80 в
многофамилна жилищна сграда, ведно с прилежащите идеални части от
сградата, равняващи се на 9,00 кв.м., заедно със съответните идеални части от
общите части от правото на строеж върху имота, съставяща поземлен имот с
идентификатор 10450.502.3452.
От събраните по делото писмени доказателства се установява, че Н. С. е
сезирала главния архитект на Община Велинград, както и кмета на общината,
които са приели, че нямат компетентност да разрешат възникналия спор.
Видно от Протокол от проведено ОС на ЕС на адрес: гр.********** се
установява, че на 16.09.2024г. е проведено такова събрание, на което е
гласувано по въпроса да остане ли преграждението, изградено от ответниците
8
по следния начин: „да „ - 46,27% ид.ч. ; „не“ 3,76% ид.ч.; „въздържал се“- 6,4%
ид.ч.
В показанията си св.К. установява, че във времето, в което ищцата е
купила апартамента си не е имало поставена врата и преграждение на
стълбищната площадка. Същата се е появила след края на месец юни 2021г. и
през август същата година вече вратата е била изградена. Свидетелят
установява, че входната врата на апартамент 14 се отваря навътре.
Първоначално новопоставената от ответниците врата се е отваряла навън, но
тъй като е пречела на съседния апартамент и след разговор между страните по
делото е била променена посоката- навътре. К. установява също, че при
вкарване на мебели и триметрови профили за изолация е имало затруднения
заради ограждението.
В показанията си св.Кининчев визира данни в насока, че е правил
цялостен ремонт на апартамента на ответниците. Той лично е обърнал вратата
на допълнителното ограждение навътре, тъй като е пречела. Д. първо
оглеждал за купуване апартамент 14, но по- късно купил по- големия
апартамент 15. Наскоро е имало теч в имота на ответниците, като за
установяване на произхода му свидетелят е влизал в имота на ищцата, но след
намеса на лица с термокамери се установило, че течът е от апартамента на
ответниците. Установява също, че от входната врата на ищцовия апартамент
до стената на банята й има разстояние от около метър и малко над метър.
Видно от заключението на вещото лице по изготвена техническа
експертиза, съдът намира за установено следното:
Собствениците на апартамент №15 са преградили коридора /обща част/
с ПВЦ дограма врата плътна 85/200 и остъкляване /с р-ри дължина 1,41м. и
ширина 1,40м. = 1,974 кв.м. Същата квадратура от 1,974 кв.м. се ползва от
собственика на ап.15.
Разстоянието между касата на входната врата на апартамент №14 и
поставената ПВЦ дограма е 5см., като вратата от преграждението се отваря
навътре към апартамент №15.
С констативен протокол от 12.04.2024г. на Община Велинград е
извършена проверка на място, във връзка с постъпила до Главния архитект на
Общината молба от ищцата. Съгласно ЗУЕС, ЗС от 16.09.2024г. има Протокол
за проведено ОС на собствениците на самостоятелни обекти в режим на ЕС на
9
адреса.
Тъй като вратата от преграждението се отваря навътре към апартамент
№15 не се създава затруднение при обслужване на апартамент №14.
Стената на банята в апартамент 14 е с дължина 3,20 м. и е обща стена с
коридора. При изграждане на заграждението въпросната стена изцяло попада
във владението на апартамент №15 /т.е. 1,41м. от новото заграждение и 1,80м.
от коридора на апартамент 15/.
В открито съдебно заседание от страна на вещото лице установява, че в
апартамента на С. се влиза свободно, включително и може да се внасят и
изнасят мебели, а с повече маневри и по- големи такива. Установява се също,
че изцяло външната стена на банята попада зад ограждението и собственика
на ап.14 няма достъп до нея. Представения по делото план- архитектурен
проект от ВиК се разминава с фактически изграденото от ищцата
местоположение на банята. В допълнително разширеното мокро помещение
няма поставени тръби и мивки.
При тези данни въззивният съд от правна страна приема следното:
По отношение на подадената въззивна жалба.
В изпълнение разпоредбата на чл.267, ал.1 от ГПК, настоящият съдебен
състав извърши проверка на депозираната възззивна жалба и констатира, че
същата е редовна и допустима- отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от
ГПК, подадена е в срок, от процесуално легитимиран субект, срещу подлежащ
на обжалване съдебен акт.
При извършване на въззивен контрол на обжалваното съдебно решение,
в рамките поставени от въззивната жалба, съдът след преценка на събраните
от първата инстанция доказателства намира, че решението е правилно и
законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено, а подадената
въззивна жалба се явява неоснователна.
В настоящия случай, първоинстанционният съд въз основа на
изложените в обстоятелствената част на исковата молба факти, правилно е
определил правната квалификация на предявения иск от страна на С., като
такъв по чл.109 от ЗС.
В тази насока следва да се посочи, че настоящата инстанция изцяло
споделя съображенията на първоинстанционния съд да отхвърли същия, като
10
не счита да ги преповтаря.
Предявеният иск в случая е допустим. В този аспект няма основание да
се сподели възражението на въззивниците и тяхната защита за недопустимост
на същия мотивирано от взето решение обективирано в Протокол от Общо
събрание на етажната собственост, проведено на 16.09.2024г. Съгласно
същото е взето решение поставената врата от Х. Д. да остане пред собствения
му апартамент №15, като то не е обжалвано и е влязло в сила.
Тези доводи не следва да се кредитират. Този извод на настоящата
инстанция се мотивира от обстоятелството на първо място, че подадената
искова молба от страна на С. е с вх.№4766/02.07.2024г. с което на практика се
изключва така взетото решение. От друга страна въпреки, че тази констатация
не е определяща следва да се отбележи, че в съставения протокол от
проведеното общо събрание на 16.09.2024г. се установява, че протоколът не е
подписан от всички присъстващи на събранието 14 собственика, а само от 12.
Няма основание да се приеме, че е недопустим иск поради това, че
същия не е насочен срещу Етажната собственост, а само срещу изградилите
процесната преграда ответници Х. Д. и Г. Д. основано на постановките на т.1
от Тълкувателно решение №1/09.12.2013г. по тълк.д.№1/2013г. на ВКС,
ОСГТК.
Следва да се посочи, че за уважаване на иска с правна квалификация
чл.109 ЗС е необходимо ищецът да докаже, че неоснователното действие на
ответника му пречи да упражнява своето право. В този смисъл е и т.3 от
Тълкувателно решение №4/06.11.2017г. на ОСГК на ВКС.
В конкретният казус се вменява неоснователно действие на ответниците
Д., а не на Етажната собственост, което дава основание да се приема, че на
тази констатация предявения иск, с правно основание по чл.109 от ЗС е
допустим и няма основание за обезсилване на обжалваното решение.
По отношение на правилността на обжалваното първоинстанционно
решение не може се игнорира обстоятелството, че съгласно т.3 от
Тълкувателно решение № от 06.11.2017г. по тълк.д.№№4/2015г. на ОСГК на
ВКС при предявен иск по чл.109 ЗС, собственикът може да иска прекратяване
на всяко неоснователно действие, което му пречи да упражнява своето право.
От самия текст на разпоредбата е видно, че двете задължителни условия за
уважаването на иска са: неоснователността на действията на ответника по
11
негаторния иск и създаването на пречки за собственика да упражнява правото
си на собственост в неговия пълен обем. Ако действията на ответника са
основателни, няма да е налице хипотезата на чл.109 ЗС. Същото ще бъде, ако
действията са неоснователни, но не създават пречки на собственика.
Следователно, за уважаването на този иск във всички случаи е
необходимо ищецът да докаже не само, че е собственик на имота и че върху
този имот ответникът е осъществил неоснователно въздействие /действие или
бездействие/, но и че това действие или бездействие на ответника създава за
ищеца пречки за използването на собствения му имот по- големи от
обикновените /чл.50 ЗС/. Преценката за това кои въздействия са по- големи от
обикновените и поради това са недопустими е конкретна по всяко дело.
Основен момент в решаване на спора по същество на база изложеното и
конкретно за създаването на пречки и то съществени е, че не е спорно по
делото, че конкретното заграждане е реализирано в общи части.
В нормата на чл.38, ал.1 от ЗС по отношение на общите части в етажната
собственост законът си служи с два похвата: от една страна с примерно
изброяване възможните общи части, а от друга, с обобщението “и всичко
друго, което по естеството си или по предназначение служи за общо
ползване“. Правната теория и съдебната практика приемат, че общи части по
естеството си са тези елементи от сградата, без които тя не може да
съществува като такава, като основи, външни стени, покрив, канализационни,
водопроводни и ел. инсталации, и др. Същественото е, че те не могат да бъдат
други, освен общи части и задължително остават такива, и те не могат да
променят предназначението си. Този вид общи части са неделима
принадлежност на главната вещ /обособения обект/, задължително го следват
и не могат да бъдат обект на самостоятелно прехвърляне. Общи части по
предназначение са тези, без които сградата може да съществува, но същите са
създадени и предназначени да обслужват всички обитатели. Характерно за тях
е, че това първоначално дадено им предназначение може да се промени
впоследствие. За да стане това, е нужно единодушно съгласие на всички
етажни собственици, каквото на практика в настоящото дело няма.
Безспорно е установено от страна на вещото лице в изготвената от нея
съдебно- техническа експертиза, че собствениците на апартамент 15
/ответниците Д./ са преградили коридора /обща част/ с ПВЦ дограма/врата
12
плътна 85/200 и остъкляване /с размери- дължина 1,41м. и ширина 1,40м.=
1,974м2. Същата квадратура от 1,974 м2 се ползва от собственика на ап.15.
Утвърдено в съдебната практика е разбирането, че с право на иск по
чл.109 от ЗС разполага етажен собственик при извършени от друг такъв
действия с които му пречи да упражнява собственическите права върху общи
части на сградата. Забраната за ползване на общи части по начин създаващ
пречки за ползването им от друг етажен собственик произтича не само от
разпоредбата на чл.109 от ЗС, но и от нормата на чл.6, ал.1, т.1 и т.3 от ЗУЕС,
съгласно която собствениците са длъжни да не пречат на другите
собственици, ползватели и обитатели да използват общите части на сградата.
и да не завземат общи части на сградата.
В случая не е спорно, че и двете страни в процеса, притежават
самостоятелни обекти, находящи се в сграда, в режим на етажна собственост.
Процесната етажна площадка, намираща се до входната врата на имота на Н.
С. по правилото на чл.38, ал.1 от ЗС няма основание да не се приема, че е
обща част по естеството си. Безспорно е установено, че част от тази площадка
чрез преградна врата е приобщена към апартамента собственост на Д.
Ето защо на база тези съображения, следва да се приеме, че
възражението за създаване на пречки по- големи от обикновените не може да
намери приложение.
От друга страна няма основание да се игнорира констатираното от
вещото лице, че след като вратата от преграждането се отваря навътре към
ап.15, не се създава затруднение при обслужването на апартамент №14.
Същевременно в съдебно заседание същото не отрича, че при внасяне на
холна гарнитура ще се изискват повече усилия, като има предвид повече
маневри „напред- назад, наляво- надясно.“. Т.е., налице са данни, че
действително има проблем, от което следва извод за затруднение по- голямо от
обикновеното. В потвърждение на така заетото становище са показанията на
св.К. който коментира, че е имало проблем при вкарването на мебели и на
материали, в последица от съществуването на тази въпросна врата.
Предвид на така изложеното следва да се приеме, че правилен и
законосъобразен изводът на решаващия съдебен състав, че с така поставената
преграда от страна на двамата ответници се създават на ищеца пречки за
упражняване на правото му на собственост и следва да бъде ангажирана
13
отговорността па ответната страна за неудобствата, които ищецът търпи или
би търпял, защото ответниците нямат право да черпят благоприятни
последици в своя полза от собствените си неправомерни действия.
По изложените съображения няма основание да се счете, че исковата
претенция на Н. Александрова С., с правно основание по чл.109 от ЗС се явява
основателна.
Ето защо, споделяйки изцяло крайните правни изводи на
първоинстанционния съд, въззивната жалба, като неоснователна следва да се
остави без уважение и се потвърди решението, като правилно и
законосъобразно.
По отношение на подадената частна жалба.
В случая тя е допустима, но по съществото си е неоснователна.
Постъпилата молба за изменението на решението в частта за разноските
е неоснователна.
За да остави с обжалваното си определение по реда на чл.248, ал.1 от
ГПК без уважение подадената молба с вх.№971/12.02.2025г. на адв.С., в
качеството му на пълномощник на ответниците е приел, че няма основание да
приеме извод за липса на неправилно изчисляване на дължимата държавна
такса, както и отчел, че е налице преклудиране на възможността ответниците
да повдигат въпроса за цената на иска.
Този му извод няма основание да не се възприеме изцяло и от настоящия
въззивен състав.
Безспорен е фактът, че районният съд с постановено от него
Разпореждане №1428/09.07.2024г. е дал указания на ищцата да посочи цена на
иска, като е обърнато внимание, че на основание т.1 от ТР №4/2017г. по т.д.
№4/2015г. на ОСГК на ВКС цената на този иск се определя от паричната
оценка на разходите за материали и труд, необходими за осъществяването на
действието, върху който размер следва да се определи и държавната такса.
Не е спорно, че е подадена Молба, с вх.№5284/24.07.2024г., видно от
която ищцата, чрез назначения й процесуален представител е посочила цена
на иска от 3000лв.
Както правилно е посочил първоинстанционният съд, категорична е
разпоредбата на чл.70, ал.1 от ГПК, че цената на иска, както и във всички
14
останали случаи, следва да бъде посочена от ищеца. Ако най- късно до
първото заседание по делото ответникът или съдът повдигнат въпроса за
цената на иска с мотив, че има несъответствие на указаната цена с
действителната, последната се определя от съда приблизително, като
впоследствие се изиска допълнителна такса или се връща надвзетата
съобразно цената, която съдът определя при решаване на делото /чл. 70, ал. 3
ГПК/. В случай, че във връзка с решаването на спора не са били събирани
доказателства за конкретните разходи за материали и труд за премахване,
първоначално определената цена на иска, респективно събраната държавна
такса остават непроменени.
На практика, действително се установява, че ответниците не са се
възползвали от възможността си да повдигнат въпроса за цената на иска най-
късно в първото заседание за разглеждане на делото, съобразно разпоредбата
на чл.70, ал.1 от ГПК, като не може да се споделено за основателно
наведеното твърдение, че не е била връчена на ответниците молбата с която е
определена процесната цена.
След като този пропуск да упражнят това свое право в дадения им от
закона срок не може да бъде санирано, то обосновано районния съд е приел, че
към момента на постановено съдебно решение, той не може да изследва
въпроса дали посочената от ищеца цена на иска отговаря на действителната
такава.
Реално до момента на постъпване на молбата за изменение на решението
в частта за разноските не се установява от страна на ответниците и тяхната
защита да са възразили срещу така определената цена на предявения иск.
При тези съображения, поради несподеляне на наведените в подадената
частна жалба възражения, които не кореспондират с фактологията на развитие
на съдебния процес пред първата инстанция, същата като неоснователна
следва да се остави без уважение, а обжалваното определение, като правилно
и законосъобразно да се потвърди.
По отношение на разноските.
С оглед този изход на делото разноските следва да се присъдят в тежест
на ответниците по исковата молба.
В случая от страна на ищцата С. не е сторила разноски във въззивното
производство, тъй като лично не е ангажирала адвокат. Същата е поискала
15
правна помощ, като такава е и предоставена с Определение №278/15.04.2025г.
на РС- Велинград и на основание чл.95 от ГПК на въззиваемата страна- Н. С.
/ищца/ е предоставена правна помощ във вид на процесуално
представителство пред ОС- Пазарджик, като в производството е
представлявана от адв. П..
Съгласно чл.78, ал.7 от ГПК ако претенцията на лицето, което е
получило правна помощ бъде уважена, изплатеното адвокатско
възнаграждение се присъжда в полза на НБПП съразмерно с уважената част от
иска. Възнаграждението на процесуалният представител следва да се
определи съобразно правилото на чл.25, ал.1 от Наредба за заплащане на
правната помощ, а именно „За защита по дела с определен материален
интерес възнаграждението е от 100 до 360лв.“.
Предвид на това, съобразявайки се съдът с невисоката фактическа и
правна сложност на делото, но отчитайки и извършената от адвоката работа-
подготвяне на отговор на въззивната жалба и провеждане на едно съдебно
заседание, съответно ноторно известния факт, че определения адвокат следва
да пътува от гр.Велинград, съдът намира, че следва да се определи дължимия
размер на възнаграждение близък до максималния, а именно 300лв., платима
на НБПП от ответниците.
Мотивиран от горното, Пазарджишки окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение рег.№25/03.02.2025г., постановено по гр.д.
№811/2024г. по описа на РС- Велинград.
ПОТВЪРЖДАВА Определение рег.№154/05.03.2025г., постановено по
гр.д.№811/2024г. по описа на РС- Велинград.
ОСЪЖДА Х. В. Д., с ЕГН ********** и Г. С. Д., с ЕГН ********** и
двамата с адрес: гр.*******, да ЗАПЛАТЯТ на Национално бюро за правна
помощ сумата от 300лв. разноски за допусната правна помощ във вид на
процесуално представителство, на основание чл.95 от ГПК.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на Република
България в едномесечен срок от съобщението до страните.
16
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
17