ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр.София, 13.12.2019 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, Търговско отделение, VІ-13 състав, в публичните заседания на двадесет и
седми ноември две хиляди и деветнадесета година в следния състав:
СЪДИЯ:
Владимир Вълков
като разгледа докладваното от съдията търговско
дело № 1113 по описа за 2019 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е по реда на чл. 692, ал. 2 и следващите от Търговския закон (ТЗ).
Предмет
на разглеждане са постъпили възражения срещу приети и неприети вземания от
синдика на „Б.Д.Е.“ ЕООД от кредиторите Национална агенция за приходите, „М.“
ООД и В.И.Х..
Длъжникът,
призован при условията на чл. 619 ТЗ, не изпраща представител в съдебно
заседание и не изразява становище по съществото на споровете.
Съдът,
като разгледа наведените в процеса доводи и с оглед на събраните при условията
на чл. 692 ал. 2 ТЗ доказателства и в очертаните с възраженията предметни рамки
намира следното:
По възраженията на Национална агенция за приходите вх.
№ 127373/18.10.2019 г.
Кредиторът оспорва определения ред
за удовлетворяване на предявените вземания. Твърди, че вземанията, съставляващи
главници в общ размер 392 781,50 лв. и 284 129,37 лв. – лихви, са
обезпечени с наложен запор с постановление № С18022-022-0068988/21.09.2018 г.,
вписан в Централния регистър на особените залози. Наведен е довод, че с
издаване на постановлението запорът е наложен, поради което забраната на чл.
638 ал. 4 изр. 3-то ТЗ е неприложима. Смята, че вписването на запорите в
регистъра не е елемент от фактическия състав на обезпечителната мярка и тъй
като няма нормативно установена пречка за вписване на наложени запори след
датата на откриване на производството по несъстоятелност, поредността
на удовлетворяване на публичните вземания следва да бъде по чл. 722 ал. 1 т. 1 ТЗ.
В становището си синдик М. сочи, че
процесното постановление разширява предходно наложена мярка и зачетена мярка с
Постановление от 15.10.2017 г. чрез запор върху възможни безналични
ценни нижа и за допълнително изтекли лихви. Застъпва теза, че макар и започнало
преди датата на откриване на производството по несъстоятелност, производството
по налагане на обезпечителните мерки приключва с вписването му по партидата на
дружеството или след датата на откриване на производството по несъстоятелност. Навежда
довод, че вписването е елемент от фактическия състав на особения залог по
смисъла на чл. 12 ал. 1 ЗОЗ, позовавайки се и на т. 1 ТР 1/10.07.2018 г. по
т.д. 1/2015 на ОСГТК. Евентуално счита привилегията за ограничена до посочения
в постановлението размер на лихвата – 245 393,67 лв.
В съдебно заседание служител с
юридическо образование – Д.В., поддържа възражението при допълнителен аргумент,
че фактическият състав на наложен запор следва да се извлече от нормата на чл.
205 ДОПК.
Синдик М. поддържа доводите в
становището си.
Съдът в рамките на производството по
чл. 692 ТЗ е обвързан от повдигнатия спор, в случая – ограничен до правния
въпрос за привилегията на вземането по смисъла на чл. 722 ал. 1 ТЗ.
Законът
признава приоритет в производството по несъстоятелност на вземания, обезпечени
със запор, вписан по реда на Закона за особените залози. Съгласно чл. 607 ал. 1 ТЗ целта на това производство е справедливо удовлетворяване на кредиторите.
Това ще рече, че предпочитание към определено вземане следва да произтича от
изрично утвърдено правило. Принципът на справедливо удовлетворяване налага
съпоставяне на конкуриращите се вземане според правното им състояние към датата
на откриване на производството по несъстоятелност. В рамките на универсалното принудително
изпълнение предприетите от кредиторите индивидуални мерки за обезпечаване на
вземанията им са непротивопоставими на останалите
кредитори – чл. 638 ал. 4 изр. второ ТЗ. Ето защо без значение остава моментът
на налагане на обезпечителната мярка. При заварен от производството по
несъстоятелност запор нормата на чл. 722 ал. 1 т. 1 ТЗ изрично свързва
привилегията с факта на вписване на запора. Страните не споря, а и
доказателствата позволяват еднозначен извод, че вписването е извършено на 23.08.2019
г. или след откриване на производството по несъстоятелност – 20.08.2019 г.
Нормата
на чл. 205 ДОПК е неотносима към конкретния случай.
Конкуренцията между индивидуалното принудително изпълнение за публични вземания
и производството по несъстоятелност е регламентира от чл. 193 ДОПК. Този текст
легитимира публичния изпълнител да осъществи принудителното изпълнение в
рамките на 6 месечен срок, когато обезпечителната мярка е наложена преди
откриване на производството по несъстоятелност, но не утвърждава привилегия в
рамките на производството по несъстоятелност.
По изложените съображения
възражението е неоснователно.
По възраженията на „М.“ ООД вх. № 126118/16.10.2019
г.
Кредиторът оспорва отказа на синдика
да приеме предявено вземане за лихва за периода 11.01.2018 г. – 20.08.2019 г.
Застъпена е теза, че сумата от 72765,87 евро съставлява дължими лихви по
договора за банков инвестиционен кредит № 61/21.04.2010 г., начислена от датата
на договора за цесия до предявяване на вземането. Сочи се, че сумата произтича
от договорен лихвен процент при условията на т. 4.1, т. 4.2, т. 4.3 от договора
за периода на забавата. Навежда довод, че спряното изпълнително производство
изключва възможността да бъдат събрани както предявената в настоящото
производство лихва, така и претендираната от цедента
законна лихва върху признатата главница, както и че при хипотетично
удовлетворяване на вземането при индивидуалното изпълнение няма пречка това да
бъде отчетено в производството по несъстоятелност. Счита и че предявената в
производството е по-изгодна за длъжника, тъй като е по-ниска от законната.
Синдикът сочи, че предявената сума
на посоченото във възражението основание е в размер на 73543,08 евро. Навежда
довод, че основанието на вземането не е конкретизирано предвид обстоятелството,
че цитираните клаузи сочат на лихви с различна ставка, съответно договорна и
наказателна лихва. Сочи и че не е указана основата, върху която е изчислена
лихвата като не става ясно дали е главницата или главницата и просрочени лихви.
Не е отчетен и договореният механизъм за остойностяване, а е приложен
едномесечен Euribor в сила през
2010 г. Счита, че клаузата на т. 4.2. сочи на обезщетителна
лихва, а тази по т. 4.3. на наказателна, която налага да бъдат разграничени.
Поддържа и теза, че прехвърленото вземане е описаното в заповедта за изпълнение
В съдебно заседание процесуалният
представител на кредитора – адв. Н. от САК, поддържа възражението с довод, че
при посочено основание синдикът може и следва да определи размера на вземането.
Синдик М. оспорва възражението по
съображенията, изложени в становището. Поддържа тезата, че е налице кумулация на лихви.
Видно
от договор за прехвърляне на вземанията той е сключен след като „У.Б.“ АД е
предприела действия за събиране на вземанията си по договора за кредит сред
които е посочено и вземане за законна лихва от 31.07.2015 г. до окончателно
изплащане на сумата. Кумулирането на законна лихва и
неустойка за забавено изпълнение е недопустимо. Според дадените ръководни
указания в Решение
№ 68 от
09.07.2012 г. по т. д. № 450/2011 г., ТК, І ТО на ВКС обезщетение по чл. 86,
ал. 1 ЗЗД се дължи и при наличието на клауза за неустойка в договора между
страните. Ако претенция за неустойката не е била предявена и длъжникът не е
заплатил уговорената неустойка, снабдявайки се с изпълнителен титул кредиторът
е избрал средството за защита на законния си интерес – да бъде възмезден за
вредите от забавено изпълнение, поради което договорната неустойка не му се
дължи. При тези обстоятелства безпредметно остава обсъждането на алтернативно
посочените от синдика основания за отказ.
По отношение възражението на „М.“ ООД срещу
вземанията на В.И.Х.
Кредиторът
„М.“ ООД оспорва размера на приетото вземане за мораторна
лихва в размер на 93430,92 лв., равностойно на 47770,47 евро. Оспорва се и
размера на вземането за мораторна лихва за периода
30.08.2011 г. – 20.08.2019 г. в размер на 484757,73 лв., равностойни на 247852,69
евро. Възразява се и срещу прието вземане за законна лихва от датата на
решението за откриване на производството по несъстоятелност до датата на предявяване
на вземането с довод, че не е определено по размер в нарушение на чл. 685 ал. 2 ТЗ.
От
името на кредитора В.И.Х. е застъпено становище, че сумата 47770,47 евро се
формира от сбора на сумите 5393,61 евро (обезщетение за забава върху сумата от
29806,84 евро за периода 05.01.2010 г. – 29.08.2011 г. и 42373,83 евро –
обезщетение за забава за периода 23.03.2010 г. до 29.08.2011 г. върху сумата
268261,56 евро. Сочи, че размерът на законната лихва от 247852,69 евро е
определен чрез лихвен калкулатор за изчисляване на лихва в евро. Счита, че
законът изисква определяне размера на самостоятелно вземане, но не и размера на
задължението за лихва след датата на откриване на производството по
несъстоятелност.
В
становището си синдик М. сочи, че сумата от общо 47770,47 евро е присъдена със
съдебно решение, а сумата 247852,69 евро е отразена в представена разпечатка от
програмен продукт с указание за отчетените показатели според приложимите за
различните периоди постановления на Министерския съвет. Застъпва теза, че
вземане за лихва, формирана за периода на производството по несъстоятелност
подлежи на остойностяване от синдика в случай, че се пристъпи към разпределение
на суми по чл. 722 ал. 1 т. 9 вр. чл. 616 ал. 2 т. 1 ТЗ.
Процесуалният
представител на кредитора „М.“ ООД – адв. Н.,
поддържа възражението.
Процесуалният
представител на кредитора В.И.Х. – адв. К., оспорва
възражението.
В
съдебно заседание синдик М. сочи, че е допуснала техническа грешка при
отразяване началната дата на периода, за който е формирано приетото вземане за
лихва като следва да се чете 05.01.2010 г. както е и по съдебното решение.
От
представеното с възражението съдебно решение се установява, че „Б.Д.Е.“ ЕООД е
осъдено да заплати на В.И.Х. сумите 298068,40 евро – главница и 47770,47 евро –
обезщетение за забава за периода 05.01.2010 г. – 29.08.2011 г.
От
заключението на вещото лице Г. се установява, че размерът на законната лихва
върху сумата 29806,84 евро за периода 05.01.2010 г. – 29.08.2011 г. възлиза на
5474,34 евро, а върху сумата 268261,56 евро за периода от 23.03.2010 г. –
29.08.2011 г. възлиза на 43182,34 евро. Законната лихва върху сумата
298 068,40 евро за периода 30.08.2011 г. до 19.08.2019 г. при съблюдаване
на механизма за определяне на лихвата по чл. 86 ЗЗД съответно по ПМС №
72/06.04.1994 г. за периода до 30.06.2012 г., ПМС № 100/29.05.2012 г. за
периода от 01.07.2012 г. до 31.12.2014 г. и ПМС № 426/18.12.2014 г. за периода
след 01.01.2015 г. възлиза на 247852,68 евро.
Оспорването е неоснователно.
Видно от заключението на вещото лице Г.
предявеното и прието вземане за мораторна лихва за
периода 05.01.2010 г. – 29.08.2011 г. възлиза на 48656,68 евро, равностойни на
95164,19 лева. Предявеното при тези обстоятелства вземане е в по-нисък размер.
Предявеното вземане за останалия период върху целия размер на главницата
съответства на установения размер от вещото лице.
Нормата на чл. 685 ал. 2 ТЗ визира
изискуеми, а следователно определени по основание и размер вземания към датата
на откриване на производството по несъстоятелност. Законната лихва, която се
дължи до пълното изпълнение на лихвоносно задължение по силата на чл. 79 ал. 1 ЗЗД, а следователно и след датата на откриване на производството по
несъстоятелност, не попада в обхвата процесуалната норма. Нормата на чл. 688
ал. 3 ТЗ визира вземания, неплатени на падежа – присъщ за лихвоносното и
неприложим за акцесорното вземане за лихва за забава.
Законът не придава правно значение на молбата за предявяване на вземане по
отношение на вземането за законна лихва след датата на откриване на
производство по несъстоятелност. Напротив, това вземане се свързва с датата на
откриване на производството – чл. 616 ал. 2 т. 1 ТЗ и еднозначно е разграничено
от лихвоносните вземания – чл. 616 ал. 1 ТЗ. Ето защо съдът споделя довода, че
не съществува нито нормативно установено изискване, нито необходимост от
утвърждаване на такова за определяне на предявено вземане за законна лихва по
размер до датата на предявяване на вземанията.
Няма пречка обаче, да бъде допусната
поисканата от синдика поправка на фактическа грешка в списъка, доколкото
описанието на правопораждащите обстоятелства, каквото
се явява периодът при вземането за лихва, го индивидуализират надлежно.
Съдът констатира, че в рамките на
администриране на спорното производство по партидата на търговеца е обявен и
списък на служебно приетите от синдика вземания на Национална агенция за
приходите. Не се установява спрямо този списък да е постъпило възражение в
предвидения от закона срок. Липсата на повдигнат спор досежно така приетото
вземане сочи на хипотечата на чл. 692 ял. 1 ТЗ.
Мотивиран от изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възраженията на Национална
агенция за приходите и „М.“ ООД.
ОДОБРЯВА, на основание чл. 692, ал. 4 вр. ал. 2 ТЗ, обявения на 09.10.2019
г. списък на приетите от синдика вземания на кредиторите на „Б.Д.Е.“ ЕООД, ЕИК ********, предявени в срока по чл. 685
ал. 1 ТЗ със следната корекция – вземането по т. 1.2. съставлява мораторна лихва за периода 05.01.2010 г. – 29.08.2011 г.
ОДОБРЯВА, на основание чл. 692, ал. 1 ТЗ обявения на 27.11.2019 г. списък на служебно приетите от синдика вземания
на кредитори на „Б.Д.Е.“ ЕООД, ЕИК
********.
СВИКВА на
основание чл. 673 ал. 1 ТЗ събрание на кредиторите на „Б.Д.Е.“ ЕООД, ЕИК ********, което
ще се проведе на 11.01.2017 г. от 10:30 часа в Съдебната палата на Софийски
градски съд, гр. София, бул. “Витоша” № 2, в залата за провеждане на съдебните заседания
на VІ-13 състав, Търговско отделение, СГС, при дневен ред както следва:
1.
Определяне реда и начина за
осребряване имуществото на длъжника.
2. Определяне метода и условията на оценка на
имуществото.
3. Избор на оценители и определяне на
възнаграждението им.
УКАЗВА на кредитори с
неприето вземане, че могат да поискат да им бъде предоставено право на глас в
случай, че е предявен иск по чл. 694 като представят с искането убедителни
писмени доказателства в подкрепа на поддържаната теза.
УКАЗВА на кредитори с
прието, но оспорено вземане при условията на чл. 694 ТЗ, че могат да поискат
право на глас при наличие на убедителни писмени доказателства в подкрепа на вземането
им.
Определението
не подлежи на обжалване.
НЕЗАБАВНО да се изпрати препис от настоящото
определение за обявяване в търговския регистър при Агенцията по вписвания.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО да
се впише в Книгата по чл.634в от ТЗ при СГС, ТО.
СЪДИЯ: