№ 21
гр. С., 31.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С., ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Петър Хр. Маргаритов
Членове:Тоничка Д. Кисьова
Мария Ан. Славчева
при участието на секретаря Зорка Т. Янчева
като разгледа докладваното от Тоничка Д. Кисьова Въззивно гражданско
дело № 20235400500510 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение № 107/12.10.2023г., постановено по гр.д.№ 73/2023г. по описа на Районен съд
–М. е осъден ЕТ „Сара-64 – А.К.“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. М.,
ул. „Я.С.“ № 13, представлявано от А.М.К. да заплати на Община М., ЕИК по Булстат *********,
със седалище и адрес: гр. М., ул. „Обединение“ № 14, представлявана от кмета Ф.А.М. сумата от
8873 лева, представляваща обезщетение за неоснователното ползване през периода от 01.03.2018г.
до 01.02.2023г. на собствения на Община М. недвижим имот, а именно реално определена част от
поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. М., която представлява площ от 47 кв.м.,
находяща се на имотната граница в източната част на поземлен имот с идентификатор *** по
КККР на гр. М., върху която ответникът бил поставил метален павилион с идентификатор *** по
КККР на гр.М. с площ от 47 кв.м., ведно със законната лихва за забава върху сумата, считано от
датата на постъпване на исковата молба в съда- 27.02.2023 г. до окончателното й изплащане, като е
отхвърлен иска за разликата над 8873 лева до пълния предявен размер от 9440 лева като
неоснователен. Осъден е ЕТ„Сара-64 – А.К.“, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. М., ул. „Я.С.“ № 13, представлявано от А.М.К. да заплати на Община М., ЕИК по
Булстат *********, със седалище и адрес: гр. М., ул. „Обединение“ № 14, представлявана от кмета
Ф.А.М. сумата от 2 422,94 лева направени по делото разноски по съразмерност с уважената част
от иска.Осъдена е Община М., ЕИК по Булстат *********, със седалище и адрес: гр.М., общ. М.,
обл. С., ул. „Обединение“ № 14, представлявана от кмета Ф.А.М. да заплати на ЕТ„Сара-64 –
А.К.“, ЕИК *********,със седалище и адрес на управление: гр. М., ул. Я.С.“ № 13, представлявано
от А.М.К. сумата от 114 лева направени по делото разноски по съразмерност с отхвърлената част
от иска.
1
Решението е обжалвано в срок с въззивна жалба с вх.№ с вх.№2457/06.11.2023г. от ЕТ
„САРА-64-А.К.“, с ЕИК *********, представлявано от А.М.К., чрез пълномощника му адв.К.И. с
оплаквания за неправилност и необоснованост. Излагат се доводи, че изводите на съда
противоречат на приетите по делото писмени доказателства и заключението на неоспорената СТЕ,
които съдът изцяло е игнорирал, като е приел, че не е установено в полза на ответника ищецът да е
учредил ограничено вещно право на строеж, вещно право на ползване или да му е прехвърлил
собствеността върху земята, намираща се под постройката, като без правно значение за
основателността на предявения иск е дали същата представлява законен строеж или не. Съдът е
приел за безспорно установено, че собственик на терена на който е построен процесният павилион
е Община М., както и че през исковия период от 01.03.2018 г. - 01.02.2023 г. не е налице правно
основание за ползване от страна на ответника на частта от терена, върху която се е намирал
неговия обект. Жалбоподателят счита последният извод за необоснован, тъй като още с отговора
на исковата молба e представил и са приети като доказателства по делото Разрешение за строеж,
издадено от Община М. с № 31/24.04.1993г. на ЕТ „Сара 64“, чийто правоприемник е ЕТ „САРА-
64-А.К.“, Разрешително № 43/18.01.1994г. за изграждане на водопроводна инсталация,
Разрешително № КВ-05-3205/20.12.1993г. от Електроснабдяване –С., Разрешение за ползване №
2/11.03.1994г. на база протокол образец № 16 от 08.03.1994г., Разрешение за строеж и одобрени
проекти. Приложена е скица на сграда с № 8461/23.12.2010. за процесния обект издадена от АГКК
при СГКК – С., Удостоверение по чл.202 от ЗУТ от Община М. с изх. № 297/19.04.2011г.,
Удостоверение за идентичност с изх. № 838 от 23.12.2010г., в което изрично е посочено, че имот с
идентификатор ***.2 е идентичен с имот обект „Павилион - бистро“, построен съгласно
Разрешение за строеж от Община М. с № 31/24.04.1993г. и е въведен в експлоатация с Разрешение
за ползване № 2/11.03.1994г. Представена е графична част скица № 220 към Заповед № А-2 от
06.12.2005г., с която е утвърден проект за изменение на ПУП - план за регулация на гр.М., кв.30,
като към УПИ XXI - пазар се придава УПИ * - общ.обслужване, за упълномеравянето му. Видно от
тази скица, процесният павилион е нанесен като законен строеж. Посочените документи безспорно
установяват, че сградата е законно построена, поради което неправилно районният съд е приел, че
в полза на ответника не е учредено ограничено вещно право на строеж, нито вещно право на
ползване. В случая не е необходимо да е прехвърлена собствеността върху земята, защото правото
на строеж и разрешението за ползване учредени от общината, както и законно построената сграда
- павилион, дават право и на достъп и ползване на обслужващите части от имота към сградата.
Неправилно съдът е приел, че е без правно значение за основателността на иска е дали
процесният павилион е законен строеж или не. Точно обратното, след като е учредено вещно
право на строеж и същото е безспорно извършено, то ответникът е станал собственик на
построеното, което му дава право на достъп до имота. С отговора на исковата молба ответникът е
оспорил твърденията за отдадени за възмездно ползване 47 кв.м. под законно построената от него
сграда- павилион. Според чл. 64 ЗС собственикът на постройката може да ползва земята
доколкото това е необходимо за използването на постройката, съобразно нейното предназначение.
Целта на разпоредбата е при разделна собственост на земята и постройките върху нея да бъде
максимално защитена възможността за ползване на земята от нейния собственик. Използването на
земята от суперфициарния собственик не може да е безпределно, а следва да се простира
единствено в рамките на необходимото ограничаване на правото на собственика на земята да я
използва. Затова законът определя, че ползването на чуждия имот е допустимо в обема на
необходимото за ползването на сградата пространство.В чл. 22, ал.7 ЗУТ е направено препращане
2
за определянето на размера на прилежащите площи към съществуващите сгради към Наредба №
7/2003г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени
зони. Според смисъла на ЗУТ, прилежащата площ към сградите следва да се приеме за площ,
необходима за обслужването на съответната сграда, а изричното посочване на закона, че тези
правила касаят и съществуващи сгради, какъвто и настоящия случай, води до извода за
приложимост на нормите на посочената Наредба № 7/2003 г. и при определяне на площите, за
които правото на ползване на собственика на земята следва да бъде ограничено при разделна
собственост между земята и постройките върху нея.В настоящия случай съдът е сезиран с иск за
заплащане на обезщетение по реда на чл. 59 от ЗЗД за неоснователно ползване на собствен на
ищеца имот за периода 01.03.2018г. до 01.02.2023г., като се твърди, че ответникът „неправомерно“
ползва част от процесния общински имот с идентификатор ** по ККР на гр.М. за площ от 47
кв.м.За да бъде определено обезщетение за неоснователно ползване от ответника на собствен на
ищеца имот е необходимо да се определи прилежащата площ към сградата, необходима за
ползването й, като за разликата над тази площ обезщетение се дължи. Според приетото и
неоспореното заключение на СТЕ застроената площ на сградата е 47кв. м., а прилежащата към
сградата площ съгласно ЗУТ, /ЗТСУ/ се определя с ПУП и тя е 173 км.м. към 1994г. Следователно
може да се направи извода, че използването на част от площта на процесния имот в конкретния
случай не ограничава извън рамките на допустимото, правото на ищеца да ползва собствения си
имот, поради което предявеният иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен, след като
ответникът установява безспорно правото си на собственост върху законно построен обект. За това
обстоятелство по делото са представени писмени доказателства: бистрото на кооперативния пазар
е с идентификатор ***.2, което безспорно означава, че става въпрос за сграда, представена е и
Заповед № РД-146/ 13.04.2007г. относно категоризацията на този обект като туристически. В
представеното влязлото в сила Решение № 3642 от 23.03.2017г. на ВАС по адм.дело №
25050/2016г. се сочи, че Община М. признава ЕТ „САРА - 64 - А.К.“ за собственик на построената
сграда. Действително решението на ВАС касае отказа на Община М. да издаде категоризация на
заведението, като съда е отменил тази заповед, но е обследван и въпроса за собствеността върху
процесната сграда. Всички тези доказателства безспорно установяват както собствеността на
сградата, така и факта, че същата е самостоятелен обект, тъй като не съществува законово
основание да се издаде акт за категоризация на сградата, която функционира като търговски обект,
ако е незаконна постройка. Законността на павилиона е установена и от вещото лице по СТЕ.
Използването на земята от суперфициарния собственик не е неоснователен акт и се простира
съобразно нормативно определените предели, доколкото това е необходимо за използването на
построеното съобразно неговото предназначение. Като е възприел противното становище съдът е
постановил неправно и необосновано решение, което моли да бъде отменено и бъде отхвърлен
изцяло предявения иск. Претендира за разноски по делото.
В срока по чл.263,ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба с вх.№
2835/07.12.2023г. от Община М., представлявана от Кмета Ф.А.М. чрез пълномощника му адв.
Д.К., в който се оспорва същата като неоснователна. Излагат се доводи за неоснователност на
оплакването, че съдът погрешно е приел, че в полза на ответника не се установявало учредено
ограничено вещно право на строеж или право на ползване върху поземления имот собственост на
ищеца, което се установявало от представени разрешение за строеж и разрешение за ползване,
поради което ответникът се явявал собственик на законно построена сграда.Противно на
твърдяното във въззивната жалба, сграда с ид. ***.2 по КККР на гр. М. не съществува. Търговски
3
обект „бистро на кооперативен пазар“ представлява преместваем обект по смисъла на т. 80, § 5 от
ДР на ЗУТ: обект, който няма характеристиките на строеж и може след отделянето му от
повърхността и от мрежите на техническата инфраструктура да бъде преместван в пространството,
без да губи своята индивидуализация и/или възможността да бъде ползван на друго място със
същото или с подобно предназначение на това, за което е ползван на мястото, от което е отделен,
като поставянето му и/или премахването му не изменя трайно субстанцията или начина на
ползване на земята, както и на обекта, върху който се поставя или от който се отделя.
Преместваемият обект може да се закрепва временно върху терена, като при необходимост се
допуска отнемане на повърхностния слой, чрез сглобяем или монолитен конструктивен елемент,
който е неразделна част от преместваемия обект и е предназначен да гарантира конструктивната и
пространствена устойчивост на обекта и не може да служи за основа за изграждане на строеж.
Собственикът на процесния поземлен имот Община М. никога не е учредявал право на строеж в
полза на жалбоподателя по реда, при условията и във формата, предвидени в материалния закон.
Съгласно чл. 37, ал. 1 и ал. 7 от ЗОС, право на строеж върху имот - частна общинска собственост,
се учредява след решение на общинския съвет от кмета на общината чрез публичен търг или
публично оповестен конкурс и съобразно предвижданията на влязъл в сила подробен устройствен
план, като въз основа на резултатите от търга или конкурса, съответно - на решението на
общинския съвет, кметът на общината издава заповед и сключва писмен договор. Между страните
няма спор, че такъв договор и процедура не съществуват.За обекта няма издадени и надлежни
строителни книжа, защото не представлява строеж по смисъла на т. 38, § 5 от ДР на ЗУТ.
Представени разрешение за строеж, разрешително за изграждане на водопроводна и ел.
инсталация и разрешение за ползване не изпълняват функциите на строителни книжа, съгласно
легалната дефиниция по т. 36, § 5 от ДР на ЗУТ, като за обекта няма одобрен инвестиционен
проект за извършване на строеж, липсва разрешение за строеж по чл. 148 от ЗУТ, както и не е
съставян протокол за определяне на строителна линия и ниво.Обсъжданото разрешение за строеж
№ 31/24.04.1993 г. не отговаря на изискванията на чл. 148 от ЗУТ, с него не се разрешава
извършване на строеж, а поставяне на метален павилион, като документът е издаден от главен
специалист, а не от главния архитект на общината. Независимо каква бланка е използвана и как е
озаглавена същата, това не е разрешение за строеж по смисъла на закона. Същото се отнася и до
разрешение за ползване № 2/11.03.1994 г., който административен акт не изпълнява изискванията
на Глава XI от ЗУТ. Видно и от самия документ, с него се разрешава ползването на павилион.
Аналогично, в удостоверение с изх. № 297/2011 г. на Община М. е посочено, че обектът „Бистро на
кооперативен пазар“ представлява метален павилион. Разрешителните от експлоатационните
дружества се явяват неотносими за спора. Фактът на заснемането на преместваемия обект в
кадастралната карта, на който се позовава жалбоподателят, не може да превърне павилиона в
сграда. Съгласно чл. 23, т. 2 от ЗКИР, недвижим имот - обект на кадастъра е сграда, включително
изградена в груб строеж. Няма как да възникне право на собственост върху сграда, ако
собственикът не е отстъпил на друго лице правото да построи такава върху неговата земя, като
стане собственик на постройката - чл. 63, ал. 1 от ЗС. В противен случай става дума за
приращение, при което собственикът на земята е собственик и на постройките върху нея по
аргумент от чл. 92 от ЗС. След като Община М. никога не е учредявала право на строеж върху
процесния поземлен имот в полза на ЕТ „Сара-64 - А.К.“ в случая се касае за грешка в
кадастралната карта, която подлежи на отстраняване по реда на чл. 54 от ЗКИР.Безспорна и
категорична индиция, че металният павилион представлява преместваем обект, а не сграда, е
4
обстоятелството, че от 05.05.1997 г. до 05.05.2007 г. жалбоподателят е имал сключен договор за
наем на общинския терен под павилиона.Наем дължи само ползвателят на движима вещ,
разположена върху чужда земя, докато собственикът на постройката може да се ползува от земята
по силата на закона, доколкото това е необходимо за използването на постройката според нейното
предназначение-чл. 64 от ЗС.Дори павилионът да е поставен законно, съществуването му е в
противоречие с реализиране на предвижданията на подробния устройствен план, одобрен със
заповед № А-2 от 06.12.2005 г. на кмета на Община М. и започналото строителство на
обект/строеж: „Общински пазар, УПИ *пазар, кв. 30, гр. М.”, с оглед на което премахването му е
наложително. Неслучайно наемното отношение на
жалбоподателя е прекратено и не е подновявано, тъй като то би било несъвместимо с
осъществяването на устройствения план.Според самия жалбподател сграда няма, тъй като на
07.06.2011 г. е подал в Районен съд - гр. М. искова молба срещу Община М. с правно основание
чл. 124, aл. 1 от ГПК, по която е образувано гр.д. № 190/2011 г. по описа на съда. Искът
първоначално е бил насочен към установяване правото на собственост върху сграда с
идентификатор ***.2 по КККР на гр. М., но впоследствие ищецът е уточнил претенцията си в
съдебно заседание от 27.10.2011г., като е заявил: „Твърдим, че вещта е преместваема вещ по
смисъла на същата разпоредба по чл. 120, ал.5 от ППЗТСУ (отм.), респективно по чл. 56, ал. 1 от
ЗУТ, като същата вещ е движима вещ, а не недвижим имот, както е посочено в обстоятелствената
част на исковата молба. С оглед изложеното правилно районният съд е приел, че въззивникът не
разполага с учредено в негова полза вещно право на строеж и няма надлежни строителни книжа,
разрешението за ползване не отговаря на изискванията на Глава XI от ЗУТ, т.е едноличният
търговец няма право на собственост върху законно построена сграда в общински имот, поради
което твърденията в жалбата са неоснователни. След като ответникът не е собственик на законно
построена сграда, той не може да се ползва от нормата на чл. 64 от ЗС относно прилежащия терен.
Неправилно жалбоподателят се позовава на Решение №3642/23.03.2017г. на ВАС, в което никъде
не се сочи, че едноличният търговец е собственик на построената сграда , още повече, че в
съдебния акт не се употребява думата „сграда“, а думата „обект“. Отделно от изложеното
посоченото съдебно решение е напълно неотносимо към предмета на настоящия спор. Моли да
бъде потвърдено обжалваното решение. Претендира за разноски съгласно представения списък по
чл.80 ГПК.
В съдебно заседание жалбоподателят чрез пълномощника му адв.К.И. поддържа
въззивната си жалба.
Въззиваемият чрез пълномощникът си адв.Д.К. в представено писмено становище
оспорва въззивната жалба и поддържа представения отговор.
С.ският окръжен съд, като взе предвид оплакванията във въззивната жалба,
възраженията в отговора и след преценка на събраните по делото доказателства, счита, че
въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт,
поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество въззивната жалба е основателна, а обжалваното решение,
преценено по реда на чл.269 от ГПК е валидно и допустимо, но неправилно по следните
съображения:
Районният съд е бил сезиран с предявен от Община М. срещу ЕТ „Сара-64 – А.К.“ гр.М.
иск с правно основание чл.59 от ЗЗД, с който е претендирано да бъде осъден ответника ЕТ „Сара-
5
64 – А.К.“ гр.М. да заплати на Община М. сумата от 9440 лева, представляваща обезщетение за
неоснователно ползване на реална част от 47 кв.м. от собствения му поземлен имот с
идентификатор ** по КККР на гр.М., находяща се на източната имотната граница, върху която е
поставил преместваем обект(метален павилион) с идентификатор ***, ведно със законната лихва
върху обезщетението, считано от подаване на исковата молба-27.02.2023г. до окончателното му
плащане. Районният съд е уважил предявения иск до размера на сумата от 8873 лева,
представляваща обезщетение за ползата, от която собственикът на имота Община М. е бил лишен,
поради обстоятелството, че процесната част от имота от 47 кв.м. е била във фактическа власт на
ответника без правно основание, в размер на средния пазарен наем, съгласно заключението на
вещото лице по назначената СТЕ и го е отхвърлил за разликата над уважения размер до
предявения от 9440 лева като неоснователен, като е приел, че без правно значение е дали
процесния павилион, собственост на ответника , представлява законен строеж. Този извод на съда
се споделя от мнозинството на настоящия състав.
По делото от фактическа страна се установява следното:
От представения Акт за публична общинска собственост № 160/10.05.2022т. се
установява, че имот с идентификатор ** с площ от 1464 кв.м., попадащ в УПИ *-пазар в кв.30 по
плана на гр.М. е актуван като публична общинска собственост на основание Решение №
406/25.03.2022г. на Общински съвет-М., с което е променен характера на собствеността от частна
общинска собственост в публична общинска собственост на основание чл.6,ал.2 във вр. с
чл.3,ал.2,т.3 от ЗОС.В АПОС са посочени и съставените по-рано актове: АДС № 581/20.03.1973г.,
АЧОС № 121/18.01.1999г., АЧОС № 89/11.07.2007г. и АЧОС № 339/15.03.2016г.
С разрешение за строеж № 31/24.04.1993г. от ОбНС-М., Комисия по ТСУС на ЕТ „Сара -
64“ гр.М. е разрешено да построи павилион-метален, съобразно одобрените архитектурен проект и
дадена строителна линия. С Разрешително № 43/19.01.1994г. от В и К гр.С., р-н М. е разрешено
на ЕТ „Сара-64“ гр.М. да построи водопроводна инсталация, съгласно приложената ситуационна
скица. С Разрешително № КВ-05-3205/20.12.93г. от Поделение Електроснабдяване“ –С. на ЕТ
„Сара-64“-А.К. е разрешено прикачване на нова инсталирана мощност в размер на 10 квт в гр.М.,
необходима за търговско заведение, като електрозахранването да стане с оразмерен подземен
кабел НН от разпределителна касета на пазара по определено от ОбС-М. трасе. С Разрешение за
ползване № 2/11.03.1994г. в съответствие със ЗТСУ, ППЗТСУ, и Наредба № 6 за държавно
приемане и разрешаване ползването на строежите в Република България(обн. в ДВ.бр.28/1993г.) и
Протокол обр.16 от 08.03.1994г. е разрешено ползването на обект: Бистро на кооперативен
пазар“, собственост на А.К., като е посочено, че монтажът и обзавеждането на павилиона са
извършени с разрешение за строеж и одобрени проекти. От главния архитект на Община М. е
издадено Удостоверение по чл.202 от ЗУТ с изх.№ 297/19.04.2011г., с което е удостоверено, че
обект „Бистро на кооперативен пазар“, представляващ метален павилион, трайно закрепен за
терена с бетонови фундаменти, построен в УПИ *-кооперативен пазар в кв.30 по ПУП на гр.М. е
обособен обект и се състои от: 1.Складово помещение; 2.Подготовка сандвичи; 3.Кухня, 4.Офис-
бюфет; 5.Умивалня и 6.Търговска зала, като обектът е със застроена площ от 47 кв.м. и е въведен в
експлоатация с Разрешение за ползване № 2/11.03.1994г. С Удостоверение за идентичност изх.№
838/23.12.2010г., издадено от Дирекция „АС и УТ“ при Общинска администрация гр.М. е
удостоверено, че имот с идентификатор *** по скица № 8461/23.12.2010г. е идентичен с обект
“Павилион-бистро“, построен съгласно Разрешение за строеж № 31/24.04.1993г. и е въведен в
експлоатация с Разрешение за ползване № 2/11.03.1994г.,като същият е идентичен с „Павилион-
6
бистро“, построен в УХИ *-кооперативен пазар в кв.30 по ЗРП на гр.М.. От представената Скица
на сграда № 8461/23.12.2010г. е видно, че имот с идентификатор *** по КККР на гр.М., одобрени
със Заповед № РД-18-6/25.01.2010г. на Изп.директор на АГКК е със застроена площ от 47 кв.м. с
предназначение: сграда за търговия и със собственик ЕТ „Сара-64“ на основание Разрешение за
строеж № 31/24.04.1993г., издадено от Община М.. От представената скица № 15-108914 от
01.02.2023г. е видно, че имот с идентификатор ** по КККР на гр.М., одобрени със Заповед № РД-
18-6/25.01.2010г. на Изп.директор на АГКК, с последно изменение засягащо ПИ от 01.02.2023г., е
с площ от 1464 кв.м., с трайно предназначение на територията: Урбанизирана, с начин на трайно
ползване-За друг обществен обект,комплекс е собственост на Община М. и върху имота има
построени 2 сгради, едната от които с идентификатор *** –сграда за търговия.
С Договор за учредяване възмездно право на ползване № 15-ДПП-5/05.05.1997г., сключен
между Община М., като собственик и А.М.К., като ползувател, страните са договорили
собственикът да предостави на ползувателя за временно възмездно ползване недвижимо
имущество-терен, находящ се в гр.М. на кооперативния пазар, предназначен за търговска дейност
от 34 кв.м. за срок от 10 години, считано от подписването на договора с годишна цена от 114 240
лева, вносими в касата на Общинска администрация в 15-дневен срок от подписването на
договора.
С писмо изх.№ 96-А-62/19.03.2007г. Община М. е уведомила А.К., че сключения с него
Договор № 15-ДПП-5/05.05.1997г., за отдаване под наем на терен, находящ се на общинския пазар,
изтича на 05.05.2007г. В писмото е посочено, че с Решение № 214/30.11.2005г. и №
254/27.01.2006г. на ОбС гр.М. е учредено безвъзмездно право на ползване на три Мюсюлмански
настоятелства-М. „Център“, М. „25-та“ и М. „Малка река“ върху имот частна общинска
собственост УПИ *, в кв.30 по ПУП на гр.М. с площ от 1450 кв.м. (АЧОС № 121/18.01.1999г.), а
отдадения под наем терен попада в този имот. Липсват данни писмото да е получено от А.К..
С писмо изх.№ 5300-597/19.12.2022г. Община М. е уведомила ЕТ „Сара-64-А.К.“ гр.М., че
във връзка с изпълнение на строителни работи на обект“Общински пазар“, УПИ *-пазар, кв.30
гр.М. е необходимо да премахне неговия обект от терена на пазара, представляващ ПИ с
идентификатор *** в 7-дневен срок от получаването на писмото. Предупреден е също, че ако не
предприеме необходимите действия по премахването, ще бъде издадена Заповед на основание
чл.56 и 57 от ЗУТ за премахване, като разходите ще бъдат за негова сметка. По делото не са
представени доказателства за получаването на писмото от адресата му.
Със заповед № 40/01.02.2023г. на Кмета на Община М. е наредено да се изземе от ЕТ
„Сара-64-А.К.“ гр.М. недвижим имот, публична общинска собственост, представляващ реално
определена част от ПИ с идентификатор **, с площ от 47 кв.м., върху която е поставен
преместваем обект (метален павилион) с идентификатор ***, съгласно скица № 15-
108914/01.02.2023г. Наредено е още ЕТ „Сара-64-А.К.“ гр.М. да освободи незабавно изземвания
имот и да премахне поставения върху него метален павилион с площ от 47 кв.м., тъй като
съществуването му е в противоречие с реализиране предвижданията на ПУП, одобрен със Заповед
№ А-2/06.12.2005г. на Кмета на Община М. и започналото строителство на обект: „Общински
пазар, УПИ *-пазар, кв.30, гр.М.“. Определен е срок за доброволно освобождаване на имота и
премахване на павилиона до 9.00 часа на 06.02.2023г. Със Заповед № 44/06.02.2023г. на Кмета на
Община М. е определена комисия, която на 06.02.2023г. в 9.00 часа да изземе от ЕТ „Сара-64-
А.К.“ гр.М., реално определена част от ПИ на с идентификатор **, с площ от 47 кв.м.,върху която
е поставен преместваем обект (метален павилион) с идентификатор ***, съгласно скица №15-
7
108914/01.02.2023г. С Протокол от 06.02.2023г. назначената с горната заповед комисия, в
отсъствие на адресата на Заповед № 40/01.02.2023г.- ЕТ „Сара-64-А.К.“ гр.М. е извършила
изземване на реално определена част от ПИ с идентификатор **, находяща се на източната
граница на имота, с площ от 47 кв.м.,върху която е поставен преместваем обект (метален
павилион) с идентификатор ***, като при принудителното изпълнение са иззети и описаните
материали, които след освобождаване на терена са извозени и оставени на съхранение в имот
общинска собственост.
От показанията на разпитания по делото свидетел М.Р.С. се установява, че е работил като
управител на общинския пазар в гр. М. който се намира на ул.П. № 1. Свидетелят твърди, че на
територията на общинския пазар е съществувал павилион, но не може да каже от кога. В началото
на 2018 г. павилиона бил там, до месец октомври 2022 г. Павилионът е стопанисван от А.К. и
съпругата му. Свидетелят сочи, че през годините павилионът се ползвал като заведение за хранене
известно време, а след това като магазин за дрехи,като не може да каже точни дати, кога се е
ползвал като заведение за хранене и кога като магазин за дрехи.След 2018 г. павилионът бил
ползван като склад, защото те били в друг обект.
От приетата по делото и неоспорена от страните СТЕ се установява, че размерът на
пазарния наем за реално определена част от поземлен имот с идентификатор ** по КККР на гр.М.,
с площ от 47 кв.м.,находяща се на източната имотната граница, върху която е съществувал обект,
с идентификатор *** по КККР на гр.М., с площ 47 кв.м. - за период 01.03.2018 год. -01.02.2023
год., изчислен на база средна пазарна цена в района е: 8 873 лева без ДДС.
От извършената проверка в Община М. и материалите по делото вещото лице сочи, че
процесният имот е част от имот публична общинска собственост, съгласно АОС №160/10.05.2022
г., като има и преходни актове, които са за частна общинска собственост. При проверката в
общината му е представено Разрешение за строеж № 31/24.04.1993г., издадено на база одобрени
проекти, но същите не се откриват. Разрешението е издадено на ЕТ „Сара 64“ за павилион-метален.
Има изготвен технически проект за обект „Търговски павилион“ на ЕТ „Сара 64“ от 08.1993г.,
както и издадени Разрешително № 43/19.01.1994г. от ВиК-С. на ЕТ „Сара 64“ за построяване на
водопроводна инсталация, която да свърже с водопроводната мрежа и Разрешително № КВ-05-
3205/20.12.1993г. от Поделение Електроснабдяване-С. на А.К. за прикачване на нова инсталирана
мощност в размер на 10 квт за търговско заведение. Издадено е от Кмета на Община М.
Разрешително за ползване № 2/11.03.1994г. за обект „Бистро на кооперативен пазар“, собственост
на А.К., в което е посочено, че монтажът и обзавеждането е извършено с разрешение за строеж и
одобрени проекти. С приложеното по делото Удостоверение № 297/19.04.2011г. на Община М. се
удостоверява, че обект „Бистро на кооперативен пазар“, представляващ метален павилион,трайно
закрепен за терена с бетонови фундаменти, построен в УПИ *-кооперативен пазар, кв.30 по ПУП
на гр.М. е обособен обект и се състои от складово помещение, подготовка сандвичи,кухня, офис-
бюфет,умивалня и търговска зала и е със застроена площ от 47 кв.м.
Вещото лице установява, че ЗРП на гр.М., утвърден със Заповед № РД-147/10.07.1992г. е
изменен със Заповед № А-1/10.05.1994г. за частично изменение на ЗРП на гр.М. за кв.30, като УПИ
*-за супермаркет и пазар се разделя на две УПИ *-пазар и *1 и УПИ Х*ІІ-общ.обслужване.
Впоследствие със Заповед № А-2/06.12.2005г. за промяна на ПУП ПР на гр.М. за кв.30, към УПИ
*-пазар се придава УПИ Х*ІІ-общ.обслужване и част от улична регулация, обособява се нова
улица между УПИ *-пазар и УПИ *1 от о.т. 634 до о.т.625 и от част от ПУП *-пазар се образува
нов УПИ*І-обществено обслужване.
8
Вещото лице сочи, че поставянето на преместваем обект върху поземлен имот се
извършва по реда на чл.56 от ЗУТ и чл.120,ал.5 от ППЗТСУ(отм.), като за целта се издава
разрешение за поставяне въз основа на схема и проектна документация,като схемата определя
пространственото разположение, вида,типа, размерите и предназначението на обекта. В Община
М. не се открива разрешение за поставяне, схема и проектна документация за процесния метален
павилион. Съгласно §182 от ПЗР на ЗИЗЗУТ, строежите, обектите и съоръженията по чл. 54, 55,
чл. 56, ал. 1 и чл. 57, ал. 1 не представляват недвижими имоти по чл. 110 от Закона за
собствеността, не се нанасят в кадастралната карта, не се записват в кадастралните регистри, а за
удостоверяване на правото на собственост или на други права върху тях не се съставят или издават
актове, подлежащи на вписване в имотния регистър. Вещото лице установява, че процесната
сграда е нанесена в КККР на гр.М. с идентификатор ***, с предназначение-сграда за търговия с
площ от 47 кв.м. на основание Разрешение за строеж № 31/24.04.1993г. Съгласно издаденото от
Община М. удостоверение за идентичност и от извършените проверки в Общината се установява,
че имот с идентификатор *** по КККР на гр.М. е идентичен с обект „Павилион-бистро“, построен
съгласно Разрешение за строеж № 31/24.04.1993г. и въведен в експлоатация с Разрешение за
ползване № 2/11.03.1994г., построен в УПИ *-за кооперативен пазар, кв.30 по плана на гр.М..
Прилежащата площ към павилиона е определена с ПУП и е 173 кв.м. към 1994г. В заключение
вещото лице сочи, че за процесния обект в Община М. от строителните книжа са открити
посочените Разрешение за строеж и Разрешение за ползване.Одобрен инвестиционен проект и
протокол за определяне на строителна линия не се откриват. Съществуването на обекта е
допустимо съгласно предвижданията на ПУП за УПИ *-пазар в кв.30 по плана за регулация на
гр.М., одобрен със Заповед № А-2/06.12.2005г. , тъй като обектът вече е съществувал и на негово
място не се предвижда друго. Вещото лице сочи, че в ПИ с идентификатор **, идентичен с УПИ
*-пазар в кв.30 е учредено право на строеж на ЕТ „Сара 64-А.К. за „Бистро в кооперативен пазар“.
Правото на строеж е учредено от Община М., като от 24.04.1094г. УПИ Х*ІІ-обществено
обслужване е с площ от 173 кв.м., съгласно Заповед № А-1/10.05.1994г. Процесната сграда–бистро
е индивидуализирана в КККР на гр.М. с идентификатор *** с предназначение- сграда за търговия,
с площ от 47 кв.м., на основание Разрешение за строеж № 31/24.04.1993г. на Община М..
Вещото лице изрично сочи, че процесната сграда-бистро не представлява преместваем
обект по смисъла на чл.56 от ЗУТ или аналогичната разпоредба на чл.120,ал.5 от ЗТСУ(отм.),
касаеща преместваеми обекти към момента на изграждането й. В градоустройственото отреждане
на статута на сградата няма промяна. Към момента на проверката вещото лице е установило, че
всичко е премахнато от сградата-бистро на кооперативния пазар.Останали са само двете подпорни
стени и стълбището. За новия пазар е направена стоманобетонова плоча, но от предходно
заключение, от представен снимков материал и от удостовереното от Община М. категорично
сградата е била изградена върху стабилен бетонов постамент. Минимално необходмата
прилежаща площ към сградата-бистро, необходима за обслужването й, съгласно Наредба №
7/2003г. е определена с ПУП към 1994г. и е 173 кв.м.
При така установеното от фактическа страна правилно районният съд е квалифицирал
предявеният иск по чл.59 от ЗЗД и правилно е приел, съгласно мнението на болшинството от
състава, че искът е основателен и доказан до размера на сумата от 8873 лева, определена от
заключението на приетата по делото СТЕ, ведно със законната лихва, считано от завеждане на
иска, а в останалата част за разликата до предявения размер искът е отхвърлен.Правилно
районният съд е приел, че за уважаване на иск по чл.59 от ЗЗД следва да са налице следните
9
предпоставки: обедняване на ищеца, обогатяване на ответника, както и причинна връзка между
обедняването на ищеца и обогатяването на ответника и липса на основание за това.
Обогатяването и обедняването могат да имат различни проявления, като едно от тях е в
хипотезата, при която собственикът е лишен от възможността да ползва имота си и да извлича
ползи от него(обедняване), тъй като ползата от него се извлича от друго лице, което същевременно
спестява разходите си за плащане на наем за ползването на имота(обогатяване), и наличието на
функционална връзка между обедняването и обогатяването, какъвто е и настоящия случай. По
делото безспорно се установява, че ищецът Община М. е собственик на поземлен имот с
идентификатор *** по КККР на гр. М., видно от АПОС №160/10.05.2022г. и посочените в него по-
стари актове за частна общинска собственост. Не е спорно и обстоятелството, че за процесния
период от 01.03.2018 г. - 01.02.2023 г. върху имота на ищеца е съществувал метален павилион с
площ от 47 кв.м., находящ се на имотната граница в източната част на поземлен имот с
идентификатор ** по КККР на гр. М., който павилион е с идентификатор *** и е собственост на
ответника по настоящото дело и е ползван от него, което обстоятелство не се оспорва от ищеца. Не
се оспорва също, че между страните по делото е бил сключен Договор № 15-ДПП-6/-5.05.1997г. за
учредяване възмездно право на ползване, по силата на който Община М. е предоставила на ЕТ
„Сара-64“ за временно възмездно ползване терен от 34 кв.м., предназначен за търговска дейност
и находящ се на кооперативния пазар в гр.М. за срок от 10 години или до 05.05.2007г. Правилно
районният съд е приел, че по своя характер този договор представлява договор за наем по
смисъла на чл. 228 и сл. от ЗЗД. С изтичането на срока на договора на 05.05.2007г. договор за
наем е прекратен, по изричната воля на Община М., обективирана в изпратеното до ответника
писмо с изх.№ 96-А-62/19.03.2007г., с което последният е предупреден за изтичането на срока на
договора и е уведомен, че с Решение № 214/30.11.2005г. и № 254/27.01.2006г. на ОбС гр.М. е
учредено безвъзмездно право на ползване на три Мюсюлмански настоятелства-М. „Център“, М.
„25-та“ и М. „Малка река“ върху имот частна общинска собственост УПИ *, в кв.30 по ПУП на
гр.М. с площ от 1450 кв.м. (АЧОС № 121/18.01.1999г.), а отдадения под наем терен попада в този
имот.
От показанията на св. М.Р.С. също се установява, че през процесния период металният
павилион, находящ се на територията на общинския пазар е стопанисван от А.К. и съпругата му и
ползван като заведение за хранене, а впоследствие като магазин за дрехи и склад.
След прекратяването на договора за наем, считано от 06.05.2007г. до премахването на
павилиона от Община М. на 06.02.2023г. между страните по делото не е съществувало
облигационно правоотношение, на основание на което ответникът да ползва частта от имота на
ищеца, върху която е бил построен процесния павилион с площ от 47 кв.м. Не се установява също
ищецът да е учредил на ответника право на строеж, право на ползване или да му е прехвърлил
собствеността на терена, върху който е построен павилиона. Следователно не е налице основание
за ползване от ответника на частта от имота на ищеца, върху която част е построен павилиона.
След като ответникът ползва без основание посочената част от имота на ищеца и тя се намира в
негова фактическа власт, без да заплаща наем, който би плащал при наличие на договор за наем, то
той несъмнено се обогатява за сметка на ищеца, който е лишен от възможността да получава доход
от частта имота си под формата на наем, с което последният обеднява. Правилно районният съд е
приел, че ползата, от която е лишен собственика следва да се определи въз основа на месечния
пазарен наем за имота за процесния период, който съгласно заключението на вещото лице е в
размер на 8873 лева без ДДС, която сума съставлява размерът на обедняването по смисъла на чл.
10
59, ал. 1 от ЗЗД за ползваната от ответника без основание площ от 47 кв.м.За разликата над
посочения размер до предявения от 9440 лева искът е отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Първоинстанционният съд е приел, че е без правно значение за основателността на иска
по чл.59 от ЗЗД е обстоятелството дали процесния павилион, находящ се в имота на ищеца е
законно построен от ответника или не,поради което представените от ответника писмени
доказателства в тази насока не следва да се ценят. Мнозинството от настоящият състав споделя
този извод, като счита, че за ползването на чужд имот в случая на Община М. ответникът следва да
заплаща наем или дължи обезщетение за неоснователно ползване в размер на пазарния наем за
процесния период. Счита, че след като по делото не е представен договор за отстъпване право на
строеж, то процесният метален павилион представлява преместваем обект по смисъла на чл.56 от
ЗУТ, респективно чл.120,ал.5 от ЗТСУ и след изтичане на срока подлежи на премахване, като за
срока на ползването му се дължи заплащане на обезщетение собственика на земята.
По изложените съображения мнозинството от състава счита, че въззивната жалба е
неоснователна, а обжалваното решение като правилно ще следва да бъде потвърдено. С оглед
изхода на делото и на основание чл.81 във вр. с чл.78,ал.3 от ГПК ще следва да бъде осъден
жалбоподателя да заплати на въззиваемия направените по делото разноски за адвокатско
възнаграждение за въззивна инстанция в размер на 1700 лева.
Мотивиран от горното С.ският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 107/12.10.2023г., постановено по гр.д.№ 73/2023г. по описа
на Районен съд –М..
ОСЪЖДА ЕТ „САРА-64 – А.К.“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
М., ул. Я.С. № 13, представлявано от А.М.К. да заплати на Община М., ЕИК по Булстат *********,
със седалище и адрес: гр. М., ул. „Обединение“ № 14, представлявана от Ф.А.М. – кмет
направените по делото разноски за въззивна инстанция в размер на 1700 лева за адвокатско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му
на страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11