№ 85
гр. С., 23.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми април
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Яника Т. Бозаджиева
Членове:Мариета Неделчева
Виктория Р. Стоилова
при участието на секретаря Паолина Б. С.а
в присъствието на прокурора Я. Вл. П.
като разгледа докладваното от Виктория Р. Стоилова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20251800600197 по описа за 2025 година
Производството е по гл. ХХІ за въззивен контрол, инициирано с
въззивна жалба от подсъдимия Р. П. Х., както и такава от упълномощения му
защитник - адв. К. Г. К. против осъдителна присъда, постановена по НОХД №
118/2024 г. по описа на Районен съд - И..
С посочената Присъда № 26/20.11.2024 г., постановена по НОХД №
118/2024 г. по описа на Районен съд – И., състав на този съд е признал
подсъдимия Р. П. Х., ЕГН ********** за ВИНОВЕН в това, че: На 27.01.2024
г. в гр. И., С. област, по ул. „Ц. О.“ до номер 150А е управлявал моторно
превозно средство - лек автомобил, марка „Ситроен“, модел ,,Ц 5“, с рег. №
....., с концентрация на алкохол в кръвта си над 0,5 на хиляда, а именно 1,74 на
хиляда, установено по надлежния ред съгласно Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за
реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози, като установяването е станало с
техническо средство „Алкотест Дрегер 7510”, с фабр. номер ARDM – 0173,
номер на проба 7662, калиброван и валиден до 30.04.2024 г., след като преди
това Р. П. Х. е бил осъден за деяние по чл. 343б, ал. 1 от НК, а именно с влязло
в сила Протоколно определение № 24 от 12.03.2020 г. по НОХД № 32/2020 г.
по описа на РС – П., с което е било одобрено споразумение за прекратяване на
наказателното производство, като описаното по-горе деяние представлява
престъпление по чл. 343б, ал. 2 от НК, поР.и което и на основание чл. 55, ал. 1
НК му е наложил наказание „Лишаване от свобода“ за срок от девет месеца,
1
което наказание на осн. чл.57, ал.1, т.3 НК да изтърпи при първоначален общ
режим. Съдът е наложил на подс. Х. и кумулутивно предвиденото наказание
„Глоба“ в размер на 500 лв. РС – И. на основание чл. 343г, вр. чл. 343б, ал. 2,
вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 НК е наложил на подс. Р. Х. и наказание „Лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от три години. Със същата присъда съдът е
отнел в полза на държавата на основание чл. 343б, ал. 5 НК лек автомобил
марка „Ситроен“ модел „Ц 5” с рег. № ....., което е собственост на подсъдимия
Р. П. Х..
Посочената осъдителна присъда е атакувана на първо място с бланкетна
по своя характер въззивна жалба на подсъдимия Р. П. Х.. В нея се отправят
упреци по отношение на първоинстанционния съд, свързани с нарушаване
правата на подсъдимия, без да се излагат конкретни основания. Посочва се
единствено, че показанията на свид. Й. са „сменяни“ няколко пъти, а
обясненията на подсъдимия не са взети под внимание от първоинстанционния
съд.
Посочената осъдителна присъда е атакувана и с въззивна жалба от
упълномощения защитник на подсъдимия Х. – адв. К. Г. К. с оплаквания за
неправилност и незаконосъобразност на постановената присъда. Аргументите
на защитата се съсредоточават върху твърдението, че престъплението за което
е привлечен да отговаря подс. Х. не е съставомерно от обективна страна, тъй
като по предходното му осъждане последният бил реабилитиран, с оглед на
което не бил налице състав на престъпление по чл. 343б, ал. 2 НК.
Преди даване ход на делото пред въззивния съд, по реда на чл. 320, ал. 4
НПК, е депозирано допълнително писмено изложение от адв.К., в което се
доразвиват доводите за неправилно приложение на материалния закон, по
същество свеждащи се отново до въпроса за настъпилата, според него
реабилитация по право - чл. 86, ал. 1 НК, което обуславяло несъставомерност
на деянието от обективна страна. Моли на осн. чл. 336, ал. 1, т. 3 НПК
въззивния съд да отмени постановената осъдителна присъда и да постанови
нова такава, с която подс. Х. да бъде признат за невиновен. Алтернативно
прави искане въззивния съд да приложи чл. 337, ал. 1, т. 3 или т. 1 НПК като
освободи подсъдимия от изтърпяване на наложеното наказание по реда на чл.
66 НК или намали наложеното наказание „Лишаване от свобода“.
В съдебно заседание защитникът поддържа жалбата с изложените в нея
доводи и съображения, като отново поддържа доводите си за настъпила
реабилитация по отношение на предходното осъждане на подсъдимия. Моли
да бъде отменена обжалваната присъда, като бъде постановена нова такава, с
която подсъдимият да бъде признат за невиновен. Към тези доводи се
присъединява подсъдимия, заемайки становище в лична защита.
В последната си дума изразява съжаление за стореното.
Представителят на СОП изцяло оспорва подадените от подсъдимия и
неговия защитник жалби като неоснователни. Изразява категорично
становище за потвърждаване на обжалваната присъда. Застъпва мнение, че от
приложените по делото доказателства по безспорен начин е установено
извършеното престъпление и участието на подсъдимия в него.
2
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, след като прецени доводите на страните,
материалите по делото и съдопроизводствените действия на
първоинстационния съд, и като служебно провери изцяло правилността на
атакувания съдебен акт, намери за установено следното:
Подадените от подсъдимия и защитника му въззивни жалби са
процесуално допустими, тъй като са подадени в срок от надлежни страни в
процеса срещу подлежащ на въззивно обжалване по реда на Глава XXI от
НПК съдебен акт. Разгледани по същество са частично основателни.
Липсват основания да се приеме, че в хода на производството по
разглеждане на делото в Районен съд - И. и при постановяване и мотивиране
на Присъда № 26 от 20.11.2024 г. са допуснати процесуални нарушения
рефлектиращи в съществена степен и осуетяващи правото на защита на
привлеченото към отговорност лице Р. П. Х..
Доказателствата по делото са годни, събрани в съответствие с
процесуалните правила в хода на производството пред първия съд. Същото е
протекло и при стриктно съблюдаване на процесуалните права на подсъдимия
и на неговия защитник.
При извършения собствен анализ на събраните в хода на
първостепенното съдебно производство доказателствени източници,
настоящият съдебен състав достигна до фактическа обстановка, сходна с
възприетата от контролирания съд, а именно:
Р. П. Х., с ЕГН **********, с адрес гр. З., обл. С., ул. „С.ш.“ № ... ет. ..
ап. ... понастоящем живущ в гр. И., ул. „Е.“ № ..., е българин, български
гражданин, неженен е, със средно образование, осъждан.
Р. П. Х. бил няколкократно осъждан, както следва:
1. По НОХД № 248/2002 г. на Районен съд – П., с влязло на 16.10.2002 г.
споразумение е признат за виновен за извършено на 17.05.2002 г. деяние
по чл. 343б, ал. 1, вр. с чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „Б“ и му е наложено наказание
„Глоба“ в размер на 100 лв. и лишаване от право да управлява МПС за
срок от пет месеца. По отношение на това осъждане подсъдимият е бил
реабилитиран.
2. По НАХД № 237/2002 г. на Районен съд – П., с влязло в сила на
12.12.2002 г. решение е признат за виновен за извършено на 19.04.2002 г.
престъпление по чл. 343б, ал. 1 НК, като е освободен от наказателна
отговорност по реда на чл. 78а НК и му е наложено административно
наказание „Глоба“ в размер на 500 лв. и на осн. чл. 78, ал. 4 НК наказание
лишаване от право да управлява МПС за срок от девет месеца.
3. По НОХД № 401/2004 г. на Районен съд - П., с влязло на 03.11.2004 г.
споразумение е признат за виновен за извършено на 07.10.2003 г. деяние
по чл. 343б, ал. 1, вр. с чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „Б“ НК и му е наложено
наказание „Глоба“ в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява
МПС за срок от шест месеца. По отношение на това осъждане
подсъдимият е бил реабилитиран на осн. чл. 88а НК.
4. По НОХД № 479/2004 г. на Районен съд - П., с влязло на 21.12.2004 г.
споразумение е признат за виновен за извършено на 25.11.2004 г. деяние
3
по чл. 343б, ал. 1, вр. с чл. 54 НК и му е наложено наказание „Лишаване
от свобода“ за срок от четири месеца и „Глоба“ в размер на 150 лв., както
и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца. На
основание чл. 66 НК е било отложено изтърпяването на наказанието
„Лишаване от свобода“ за изпитателен срок от три години. По отношение
и на това осъждане подсъдимият е бил реабилитиран на осн. чл. 88а НК.
5. По НОХД № 101/2006 г. на Районен съд - П., с влязла в сила 20.04.2006 г.
присъда е признат за виновен за извършено на 07.10.2003 г. деяние по чл.
343б, ал. 2, вр. ал. 1, вр. с чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „Б“ НК и му е наложено
наказание „Пробация“ за срок от шест месеца и наказание лишаване от
право да управлява МПС за срок от две години. По отношение на това
осъждане подсъдимият е бил реабилитиран на осн. чл. 88а НК.
6. По НОХД № 32/2020 г. на Районен съд - П., с влязло на 12.03.2020 г.
споразумение е признат за виновен за извършено на 09.02.2020 г. деяние
по чл. 343б, ал. 1, вр. с чл. 55, ал. 1, т. 1 НК му е наложено наказание му е
наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от три месеца и
„Глоба“ в размер на 150 лв., както и лишаване от право да управлява
МПС за срок от три месеца. На основание чл. 66 НК е било отложено
изтърпяването на наказанието „Лишаване от свобода“ за изпитателен
срок от три години.
Подсъдимият Х. имал издадено свидетелство за управление на МПС за
категории, както следва: „С“, „ТКТ“, „В“ и „АМ“, съответно към датата на
извършване на инкриминираното деяние бил правоспособен водач на МПС.
Същият бил собственик на лек автомобил, марка „Ситроен”, модел ,,Ц 5
” с рег. № ......
Р. Х. живеел на съпружески начала със свидетелката А. П.О. в дома на
нейната майка в гр. И., ул. „Е.“ № .... От своя страна майката на свидетел О.
била във влошено здравословно състояние, като за нея полагали грижи както
дъщеря й свид. О., така и подсъдимия.
На 26.01.2024 г. подсъдимият се намирал в посочения дом, заедно със
свидетелката О., която била пенсионер по болест и също имала влошено
здравословно състояние. На същата дата около 21.00 часа подсъдимият Х. се
придвижил с лекия си автомобил, марка „Ситроен”, модел ,,Ц 5 ” с рег. № .....
до денонощен магазин за цигари и алкохол в гр. И., който се намирал до
болницата в гР.а, спрял лекия си автомобил пред въпросния магазин и влязъл
вътре. По същото време в магазина на работа нощна смЯ. била свидетелката
А. Й., на длъжност продавач-консултант. Той влязъл в магазина, закупил твърд
алкохол, напуснал магазина и се качил в автомобила си и потегли към дома, в
който живеел, заедно със свидетелката О..
През нощта на 26.01.2024 г. срещу 27.01.2024 г. подсъдимият Х. привел в
движения собствения си лек автомобил, марка „Ситроен”, модел ,,Ц 5 ” с рег.
№ ....., като в колата се качила и А. П.О. и се насочили към спешното
отделение в гР.а, което не били сигурни къде се намира. Действието на
подсъдимия било продиктувано от обстоятелството, че на свидетел О.
внезапно й прилошало. Подсъдимият бил наясно, че последната е във влошено
4
здравословно състояние и се притеснил, като първата му реакция била да се
качи на автомобила за да потърсят спешна помощ. Подсъдимият и свид. О.
живеели от скоро в гР.а и не били сигурни къде се намира спешната помощ,
като обиколили известните им места, но не успели да намерят спешен
кабинет. През това време състоянието на свид. О. се подобрило и те се
отказали да търсят спешен кабинет, а от своя страна подсъдимият взел
решение отново да се отбие до денонощния магазин, който бил посетил по-
рано.
В изпълнение на намерението си на 27.01.2024 г., около 01.00 часа,
подсъдимият отново спрял моторното превозно средство пред магазина и
влязъл вътре, закупил стоки и напуснал магазина, качил се в автомобила си и
потеглил.
По същото време свидетелите П. Н.Н., С.А. С. и К. А. У. - полицейски
служители при РУ МВР – И., изпълнявали служебните си задължения. На
27.01.2024 г. около 01.00 часа те се намирали на ул. „Ц. О.“ в гр. И.. След като
подсъдимият тръгнал от денонощния магазин и се движел по ул. „Ц. О.“, до
номер 150А неговия автомобил бил забелязан от свидетелите Н., С. и У.. Те
подали светлинен сигнал на подсъдимия Х., който отбил и спрял за
извършване на проверка на ул. „Ц. О.“ до номер 150А. Полицейските
служители установили самоличността на обвиняемия Р. П. Х.. По време на
проверката подсъдимият Х. лъхал на алкохол. Свидетелят Н. изпробвал
водачът на моторното превозно средство Р. Х. за наличието на алкохол в
кръвта му посредством техническо средство „Алкотест Дрегер 7510”, с фабр.
номер ARDM – 0173, номер на проба 7662. Уредът отчел концентрация на
алкохол – 1,74 на хиляда в издишания от Х. въздух. За констатираното
нарушение бил съставен АУАН серия GA № ............ от 27.01.2024 г. и бил
издаден талон за медицинско изследване № 109676. В талона подсъдимият Р.
Х. поставил подпис, че се отказва от медицинско и химическо изследване.
Въпреки това той бил транспортиран до сгР.ата на ФСМП – И. за
предоставяне на кръвна проба в болничното заведение, но отказал да
предостави кръвна проба за изследване. Отказът му бил оформен в
надлежната медицинска документация срещу подпис. Спрямо водача бил
съставена заповед за прилагане на принудителна административна мярка от
27.01.2024 г. за временно отнемане на свидетелството му за управление на
МПС до решаване на въпроса за отговорността. Р. П. Х. предал с протокол за
доброволно предаване от 27.01.2024 г. инкриминирания лек автомобил, ведно
с контактен ключ за същия.
Първоинстанционният съд в съответствие с изискванията на чл. 305, ал.
3 НПК е посочил изчерпателно доказателствата и доказателствените средства,
обосновали фактическите му констатации и изводи. Доказателствените
източници са анализирани поотделно и в тяхната взаимовръзка, и според
действителното им съдържание. Първоинстанционният съд е изложил
подробен анализ на събраните по делото доказателствени източници:
показанията на свидетелите П. Н.Н. /включително приобщените по реда на чл.
281, ал. 4 вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 от НПК/, С.А. С., К. А. У., А. П.О., А. М. Й. и Н.
И.Л., обяснения на подсъдимия Р. П. Х., писмените доказателства - Талон за
5
изследване № 109676 /л. 9 ДП/, Протокол за медицинско изследване и вземане
на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или
техни аналози /л. 8 ДП/, Декларация за семейно и материално положение и
имотно състояние /л.36 ДП/, Удостоверение за семейно положение, съпруг/а и
деца /л.47 ДП/ справка за нарушител/водач /л. 30 ДП/, писмо от ЦСМП – С.,
справка от регистрите на МВР /л. 51 ДП/, акт за установяване на
административно нарушение серия GA № ............, съставен на 27.01.2024 г. и
протокол за доброволно предаване от 27.01.2024 г. /л. 12 ДП/, справка за
съдимост /л.28 -29 ДП/, както и множество епикризи за Р. Х. П., представяни в
хода на първоинстанционното производство.
От така посочената доказателствена съвкупност се изяснява
безпротиворечиво възприетата както от първоинстанционния съд, така и от
настоящата инстанция фактическа обстановка. Противоречия в разпитите на
свидетелите не се наблюдават, като всичките си кореспондират и са в
корелация едни с други, като изясняват в пълна степен събитията на
процесната дата, на която е извършено процесното деяние от подсъдимия Х..
Обясненията на подсъдимия са в пълна корелация със събраните по делото
писмени и гласни доказателства, като подсъдимият не отрича на посочената
дата - 27.01.2024 г. да е употребил алкохол, след което да се е качил в
притежавания от него автомобил - марка „Ситроен“ модел „Ц 5” с рег. № ..... и
да го е привел в движение. В последствие е бил спрян за проверка от
свидетелите П. Н.Н., С.А. С. и К. А. У. и бил изпробван с техническо средство,
което отчело положителен резултат за употреба на алкохол, а именно 1.74 на
хиляда. След което на подсъдимият бил съставен акт за установяване на
административно нарушение серия GA № ............ и водачът бил съпроводен
да ФСМП, където отказало да даде кръвна проба. В обясненията си
подсъдимият изразява съжаление, като изтъква, че мотивът за извършване на
деянието било внезапното прилошаване на свид. О., с която живее на семейни
начала. Това обстоятелство се установява със степен на сигурност от
показанията на самата свид. О., както и на свид. Н. И.Л..
Наличието на алкохол в кръвта на подсъдимия е установено по
надлежния ред, предвиден в Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози - с техническо средство. Не се
установява да са допуснати процесуални нарушения в хода на
административната процедура за установяване употреба на алкохол - при
извършената проверка на подсъдимия от контролните органи са били спазени
всички правила на посочената наредба, а такива не са и твърдени от страните.
Въззивната инстанция не констатира пропуски в аналитичната дейност
на първоинстанционния съд, който обосновано е изгР.ил своите изводи от
фактическа и правна страна след извършен от него пълен и изчерпателен
доказателствен анализ. Съдът е дал правилен и аргументиран отговор на
всички възражения, поддържани от защитника.
Тук е моментът да се даде по-аргументиран отговор на основното
поддържано от защитника възражение за нарушение на материалния закон,
във връзка с института на реабилитацията. Въззивният съд не споделя и не
6
приема като съответни на буквата и на разума на закона, изложените
аргументи от страна на защитата по тълкуване и прилагане на материалния
закон- разпоредбата на чл. 86, ал. 2 НК. Стриктният и формален характер на
наказателния процес и право представлява гаранция за правото на защита, за
презумпцията за невиновност на привлеченото към отговорност лице и за
всички онези принципи на правото, което отличават съвременната
пеналистика. Стриктното тълкуване на нормата на чл. 86, ал. 2 НК, налага
еднозначно тълкуване на забраната да се допусне реабилитация по право по
реда на чл. 86, ал. 1 НК по отношение на пълнолетно лице, извършило
престъпление, което веднъж е било реабилитирано по посочения ред.
Не би могло да се приеме, че след всяка настъпила реабилитация по чл.
88а НК на пълнолетно осъдено лице при последващо извършване на
престъпление и осъждане е възможна повторна реабилитация по реда на чл.
86, ал. 1 НК, както се поддържа от защитата и в подкрепа на което виждане е
цитирана съдебна практика. Цитираното от защитата Решение на Апелативен
съд – С. по н.д. № 900/2022 г. е изолирано и не се споделя от константната
практика по тълкуване и прилагане на закона.
Реабилитацията по право е един особен, привилегирован институт,
характеризиращ се с по-облекчен режим, с кратки срокове на настъпване и
именно поР.и тази причина законодателят е въвел ограничението, че този
привилегирован режим на реабилитиране би могъл да се ползва от осъдени
пълнолетни лица само веднъж. Обратното тълкуване би обезсмислило
съществуването на разпоредбата на ал. 2 на чл. 86, дерогирайки я изцяло.
Така, в позицията, изразена и отстоявана от защитата, съдът намира, че
се прави недопустимо смесване между последиците за лицето от настъпване
на реабилитацията и процедурата-начина по който то да бъде реабилитирано.
Последиците на заличеното осъждане рефлектират в статута и правата
на лицето като гражданин - правото да получи справка за съдимост, в която да
не фигурират осъжданията му, за да не бъдат взети под внимание при
преценка за пригодността му с оглед бъдещи социални, трудови и други изяви
и дейности и да не препятстват участието му като равностоен и пълноправен
член на обществото да участва в тези дейности, като отпаднат забрани,
произтичащи от статута на осъдено лице - забраната да изпълнява определени
дейности, да упражнява професии и да заема съответни длъжности. Сред тези
последици обаче не стои правото му да бъде реабилитиран по
привилегирования ред по чл. 86, ал. 1 по право, щом вече веднъж е осъждано
като пълнолетно лице. Осъденият е загубил възможността да бъде
реабилитиран по право - в кратките срокове и облекчена процедура,
приложима еднократно - само за първото осъждане. Същевременно, с
отпадането на привилегирования ред и облекчената процедура по право,
осъденият не губи правото си да бъде реабилитиран. Но след първата /и
единствена по преценка на настоящия съд/ реабилитация по право, всяка
следваща реабилитация следва да се осъществява по съдебен ред – по реда
на чл. 87 НК, при спазване на изискванията и предпоставките на тази
реабилитация и след преценката на съда, или след изтичане на продължителен
срок – в съответствие с разпоредбата на чл. 88а НК. В този смисъл,
7
разграничаването на реабилитацията на „пълна“ и „непълна“ е само в
теоретичен план, съдържанието и последиците на реабилитацията винаги е
цялостна и се изразява в последиците, визирани в чл. 85 НК, ал. 1 НК /по
дефиниция на реабилитацията/, но сред същите категорично не попада
правото на лицето да бъде многократно реабилитирано по привилигирования
ред по право - по чл. 86, ал. 1 НК. В този смисъл, това възражение на
защитата, съдът намира за неоснователно.
От справката за съдимост на подсъдимия е видно, че в периода от 2002 г.
до 2006 г. той на четири пъти е признаван за виновен /посредством одобрено
споразумение или посредством присъда/ за извършени деяние по чл. 343б, ал.
1 или 343б, ал. 2 от НК, за което са му налагани наказания съобразно
действащата към онзи момент редакция на посочените разпоредби. Отново в
справката за съдимост е отразено, че по отношение на тези осъждания е
настъпила реабилитация. ПоР.и това и предвид ограничението на чл. 86, ал. 2
от НК спрямо осъждането по НОХД № 32/2020 г. по описа на Районен съд – П.
не може да се приложи реабилитацията по чл. 86, ал. 1 от НК, а само такава по
чл. 88а или по 87 от същия нормативен акт. В настоящия случай срокът за
реабилитация по чл. 88а, ал. 1, във вр. чл. 82, ал. 1, т. 4, във вр. чл. 88а, ал. 3 от
НК спрямо осъждането по НОХД № 32/2020 г. не е бил изтекъл към датата на
извършване на настоящото деяние – 27.01.2024 г., а също така няма данни да е
била проведен процедура по чл. 87 от НК.
При правилно установена фактическа обстановка крайният извод, че с
действията си подсъдимият Р. П. Х. е осъществил състава на престъплението,
за което му е повдигнато обвинение, е правилен и се споделя изцяло от
настоящата инстанция.
С деянието си подсъдимият е осъществил от обективна и субективна
страна състава на престъплението по чл. 343б, ал. 2 НК, като при описаните
обстоятелства - на 27.01.2024 г. в гр. И., С. област, по ул. „Ц. О.“ до номер
150А е управлявал моторно превозно средство - лек автомобил, марка
„Ситроен“, модел ,,Ц 5“, с рег. № ....., с концентрация на алкохол в кръвта си
над 0,5 на хиляда, а именно 1,74 на хиляда, установено по надлежния ред
съгласно Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията
на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни
аналози, като установяването е станало с техническо средство „Алкотест
Дрегер 7510”, с фабр. номер ARDM – 0173, номер на проба 7662, калиброван
и валиден до 30.04.2024 г., след като преди това Р. П. Х. е бил осъден за деяние
по чл. 343б, ал. 1 от НК, а именно с влязло в сила Протоколно определение №
24 от 12.03.2020 г. по НОХД № 32/2020 г. по описа на РС – П., с което е било
одобрено споразумение за прекратяване на наказателното производство.
Доказано е при липса на всякакво съмнение обстоятелството, че
подсъдимият е управлявал моторно превозно средство на инкриминираната
дата с концентрация на алкохол в кръвта си над 0,5 на хиляда, именно 1,74 на
хиляда.
От субективна страна подсъдимият е осъществил престъпното деяние
виновно при форма на вината пряк умисъл - същият е предприел управление
8
на моторно превозно средство, след като е употребил алкохол. Подсъдимият е
съзнавал общественоопасния характер на деянието, както и неговите
общественоопасни последици и е целял настъпването на тези последици, а
именно управлението на МПС след употребата на алкохол, след като вече е
бил осъждан за престъпление по чл. 343б, ал. 1 НК.
За извършеното престъпление по чл. 343б, ал. 2, вр. ал. 1 НК се
предвижда наказание „Лишаване от свобода” за срок от една до пет години и
„Глоба“ от петстотин до хиляда и петстотин лева, като първият съд е
определил на подсъдимият наказание при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК,
тъй като е счел, че са налице многобройни смекчаващи отговорността
обстоятелства, като е определил наказанието „Лишаване от свобода“ под най-
ниския предел, а именно в размер на девет месеца и „Глоба“ в размер на
петстотин лева.
При индивидуализацията на наказанието „Лишаване от свобода”
първоинстанционният съд правилно е отчел като смекчаващи обстоятелства
добросъвестното процесуално поведение, сериозно влошеното здравословно
състояние на подсъдимия, изразеното съжаление за случилото се, както и
обстоятелството, че същият помага на жената, с която живеят на съпружески
начала – свид. О., която също е във влошено здравословно състояние, а
именно след прекаран инсулт. Като смекчаващо обстоятелство въззивния съд
намира, че следва да добави и обстоятелството, че последният помага на свид.
О. в полагането на грижи за нейната майка, която е с апмутиран долен
крайник, по данни от разпитаните по делото свидетели.
Правилно и законосъобразно районният съд е счел, че не са налице
отегчаващи отговорността обстоятелства, като е приел, че е налице основание
за прилагане на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК и определяне на наказанието под най-
ниския предел на предвиденото, а именно според настоящият състав
„Лишаване от свобода“ за срок от шест месеца, което ще бъде напълно
достатъчно да изпълни целите на наказанието, предвидени в разпоредбата на
чл. 36 НК, като определено от районния съд наказание в размер на девет
месеца, намира за завишено и което обуславя изменение на присъдата в частта
й относно размера на определеното наказание „Лишаване от свобода“.
Обстоятелството, че подсъдимият е осъждан на лишаване от свобода за
престъпление от общ характер, за което не е реабилитиран, обуславя
неприложимост на чл. 66, ал. 1 НК, каквито са исканията на защитата и налага
това наказание да се изтърпи при първоначален общ режим, съгласно
разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗИНЗС.
Определеното наказание „Глоба“ в минимален размер от 500 лв.
настоящият състав намира за справедливо и съответно.
Що се отнася до кумулативно предвиденото наказание „Лишаване от
право да управлява моторно превозно средство“, определено от
първоинстанционния съд за срок от три години, същото се явява справедливо
и съответно на целите на специалната и генералната превенция - ще
въздейства възпиращо и поправително върху подсъдимия, и предупредително
върху останалите членове на обществото, като се вземе предвид
9
обстоятелството, че и предходното осъждане на подсъдимия е за престъпление
по чл. 343б, ал. 1 НК.
По отношение на приложението на чл. 343б, ал. 5 НК мнозинството на
съдебния състав намира, че са налице основанията за потвърждаване на
присъдата и в тази й част. Мнозинството на съдебния състав намира, че
съдебния акт на първата инстанция е правилен и законосъобразен и в частта, с
която съдът е отнел в полза на държавата на основание чл. 343б, ал. 5 НК лек
автомобил марка „Ситроен“ модел „Ц 5” с рег. № ....., собственост на
подсъдимия Р. П. Х., т.е. напълно правилно и законосъобразно първият съд е
намерил наличието на основанията за приложение на разпоредбата на чл.
343б, ал. 5 НК, във връзка с осъждането на подсъдимия Р. П. Х. за
престъпление по чл. 343б, ал. 2, вр. ал. 1 НК.
Известно е, че разпоредба на чл. 343б, ал. 5 НК предвижда отнемане в
полза на държавата на моторното превозно средство, послужило за
извършване на престъплението по ал. 1-4, когато е собственост на дееца, и
присъждането на неговата равностойност - когато деецът не е изключителен
собственик. Волята на законодателя, при приемане на разпоредбата на чл.
343б, ал. 5 НК, е била при извършване на такова престъпление да бъде отнето
в полза на държавата превозното средство, собственост на дееца, а ако той не
е собственик - да бъде присъдена равностойността му, т.е. да се предвиди
допълнителна превантивна мярка /санкция/, каквато е мярката по чл.53 НК за
неправомерното поведение на дееца, целяща възпиране на последния да
извършва други такива престъпления, независимо от наложеното му
наказание по НК. Мнозинството на настоящия съдебен състав намира, че тази
имуществена санкция за дееца, е вид принудителна мярка по чл. 53 НК и като
такава същата не представлява наказание по смисъла на НК. Предвиденото
отнемане на моторното превозно средство или присъждане заплащането на
неговата равностойност от извършителя на престъплението представлява
санкция, а не наказание, тъй като наказанията са изрично изброени в
разпоредбата на чл.37 от НК. Последната следва да бъде приложена
императивно от решаващият съд във всички случаи на осъждане за
престъпление по чл. 343б, ал. 1-4 НК. Независимо от неудачната
законодателна техника, в случая става въпрос не за наказание по см. на 37 НК,
а за мярка по реда на чл. 53 НК. Не може и не следва посочената санкция да се
тълкува като наказание, за което да са приложими правилата за
пропорционалност.
Единствено обстоятелството, че лекият автомобил е използван за
извършване на престъплението не е достатъчно, за да бъде постановено
отнемането му в полза на държавата, на основание чл. 343б, ал. 5 НК.
Съобразно посочената разпоредба законодателят е предвидил кумулативно и
следващото изискване – вещта да е изключителна собственост на
извършителя на деянието, която предпоставка в случая е налице.
По гореизложените съображения, мнозинството на съдебния състав
намира, че атакуваната присъда на Районен съд - И. е правилна
законосъобразна и в посочената част и следва да бъде потвърдена по
отношение на приложението на чл. 343б, ал. 5 НК.
10
Районният съд е пропуснал да се произнесе по разноските, направени в
хода на досъдебното и на съдебното производство, което може да стори по
реда на чл. 306, ал. 1, т. 4, предл. второ НПК.
Изложеното въвежда основанието по чл. 337, ал. 1, т. 1 НПК за
изменение на обжалваната присъда, като размерът на наложеното наказание
„Лишаване от свобода“ се намали на шест месеца, отново определено при
приложението на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК.
В пределите на въззивната проверка по чл. 314 НПК мнозинството на
въззивния съдебен състав не констатира други основания за отмЯ. или
изменение на присъдата и затова, извън посочените по-горе части,
обжалваната присъда следва да се потвърди.
Предвид всичко изложено по-горе на осн. чл. 337, ал. 1, т. 1 и чл. 338, вр.
чл. 334, т. 3 и т. 6 НПК съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Присъда № 26/20.11.2024 г., постановена по НОХД №
118/2024 г. на Районен съд - И., като НАМАЛЯВА размера на наложеното на
подсъдимия Р. П. Х., ЕГН ********** наказание „Лишаване от свобода” на 6
/шест/ месеца, определено по реда на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Решението е подписано с особено мнение от председателя на
съдебния състав – съдия Яника Бозаджиева в частта, касаеща приложението
на чл. 343б, ал. 5 НК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
Особено мнение на съдията Яника Тенева Бозаджиева
Председателят на съдебния състав, изразява особено мнение,
11
разграничаващо се от мнението на мнозинството, като приема, че присъдата
следва да бъде отменена по отношение на постановеното отнемане на
инкриминирания л.а.марка „Ситроен“, модел „С-5“, с рег. №. ...., собственост
на подсъдимия Р. П. Х. по следните, изложени по долу съображения:
Действително, от времето на римското право е в сила максимата: „Dura
lex sed lex“. С други думи законът следва да бъде прилаган такъв, какъвто е.
Прилагането на закона обаче следва да се предшества от преценка от
страна на правоприлагащия орган за съответствие на прилагания закон, със
нормативни актове с по-висша сила - от по- висш ранг и степен- а именно:
Конституцията на Република България, съдържаща основните принципи на
правото в държавата, както и с международните документи, по които
Република България е страна.
На следващо място- съдът споделя оплакването в жалбата за липса на
пропорционалност под формата на прекомерност на т.нар. мярка по чл.53 НК
за отнемане на автомобила, с който е извършено престъплението или
присъждане на неговата равностойност, спрямо характера и тежестта на
извършеното престъпление и личността на дееца.
Наказанието, такова каквото е, за да постигне целите на чл.36 НК,
следва да съответства по вид и размер на характера и тежестта на
извършеното престъпление- в зависимост от преценката на различни
обстоятелства, приоритетно сред които е вида на обществените отношения,
защитими от държавата и правовия ред, които се засягат с извършване на
престъплението – пр. човешкия живот –като висше човешко благо, здравето и
телесната неприкосновеност на личността и др.под. и степента, в която се
засягат – дали се касае за резултатно престъпление, от което обективно са
настъпили вреди /имуществени или неимуществени/ или се касае за
престъпление на просто извършване без съставомерен резултат. На следващо
място наказанието по своята тежест следва да съответства в пълна мяра на
личността и обществената опасност на осъденото лице, само по този начин
биха могли да се постигнат целите на индивидуалната превенция.
Имайки предвид тези отправни положения, съдът не би могъл да не се
съгласи със застъпеното становище в жалбата, че макар и да е определено от
законодателя като мярка по чл.53 НК, не може да се сравни с отнемане на
ножа-средството за извършване на убийство, а се касае за имущество, вещи на
12
особено значителна стойност, по начин, че отнемането, по силата на чл.343б,
ал.5, вр.ал.1 НК, по своята същност тежест и последици, се приравнява на
наказание „конфискация на имущество“ по смисъла на чл.37, ал.1 т.3 и чл.45
НК.
Във връзка с изложеното по-горе, прави впечатление, вън от всякакво
съмнение липсата на пропорционалност при прилагане на т.нар.мярка с
последици на конфискация.
Обект на престъплението по чл.343б, ал.1 НК / респ.- по чл.343,ал.2
,вр.ал.1 НК/ , при което е предвидено отнемане на МПС, управлявано от
дееца, е защита на обществени отношения, свързани със сигурността по
транспорта. Престъплението е наказуемо с лишаване от свобода от една до три
години и с глоба от 200 до 1000 лева. По втората алинея се предвижда
наказание – лишаване от свобода от една до пет години и глоба- от 500 до
1500 лева.
Липсата на предвидено наказание „конфискация на имущество“ в по-
тежките състави – на убийство и квалифицирани състави на убийство – по
глава Втора, раздел Първи, телесни повреди по раздел Втори на същата глава,
тежки квалификации на грабеж и изнасилване, налага извода за липса на
правна адекватност, пропорционалност и справедливост, същността на което е
за по-тежки престъпления да се налагат по-тежки наказания.Тази констатация
обуславя като последица липса на правна сигурност и доверие в правото и в
закона, тъй като не се оправдават справедливите очаквания на членовете на
обществото, по-тежките инкриминирани деяния да бъдат санкционирани с по
тежки по вид и размер наказания и наказателно-правни последици в по- общ
смисъл.
В подкрепа на тази констатация е съждението, че престъплението по
чл.343б, ал.1 НК е престъпление на просто извършване. За разлика от
резултатните престъпления по същата глава и раздел, при които засягането на
обществени отношения, свързани със сигурността по транспорта е довело като
резултат- средна или тежка телесна повреда, смърт или смърт или телесни
увреждания на повече от едно лице, доколкото за тези престъпления, по
причина на резултата им, характеризиращи се със значително по- голяма
тежест и обществена опасност, прилагането на така наречената мярка на
отнемане на превозното средство или на равностойността му, доколкото е
13
предвидено, е предоставено по преценка на съда, то при престъплението по
чл.343б, ал.1 / 343б, ал.2, вр ал.1 / НК, такава възможност за преценка е
изключена, видно от императивния характер на нормата на чл.343б,а ал.5,
вр.ал.1 НК.
На следващо място- видно от мотивите да се въведе с изменението на
НК обсъжданата по-горе разпоредба, по инициатива на обвинителната власт, с
цел – да бъдат намалени случаите на извършване на престъпления по чл.343б,
ал.1 и ал.3 НК, то въвеждането на тази разпоредба е пряко ориентирано към
целите на генералната превенция по чл.36 НК.
Недопустимо е целите на специалната и генералната превенция да бъдат
обслужвани по друг начин, освен чрез налагане на наказанието, предвидено в
специалната разпоредба за извършване на конкретното престъпление. Това
произтича още от вечния и неоспорим фундаментален принцип на правото и
на наказателно-правната политика: „Nulum krimen sine lege, nula pena sine
lege“ /Няма престъпление и наказание без закон.
Последното представлява допълнителен аргумент, в полза на
застъпваното все-по-често становище на жалбоподателите по този род дела, че
наречената само условно мярка по чл.53 НК, в действителност представлява
наказание „конфискация на имуществото на осъденото лице“.
В конкретния случай, изразилият особено мнение счита, че присъдата в
тази част стР.а от липса на мотиви, тъй като първият съд е обсъждал
въздействието и възпитателния ефект- респ. липсата на такъв у подсъдимия,
излагайки мотиви свързани със специалната превенция, която е иманентна
характеристика на наказанието, а мярката на отнемане на имущество по чл.53
НК не представлява наказание и няма ефекта и последиците на такова- не би
могла да преследва целите по чл.36 НК
ПоР.и липсата на статут на наказание, предвидената мярка за отнемане
на имущество или равностойността му, се явява по-тежка по своя характер и
последици за осъденото лице, отколкото ако беше предвидена под формата на
допълнително наказание. Това е така, защото доколкото е предвидена
конфискация за престъпления, характеризиращи се със значително –по голяма
тежест и обществена опасност –напр. – контрабанда по чл.242 НК, е създаден
законодателен механизъм за справедливото налагане на това наказание, под
формата на задължителна предварителна преценка за съответствие на
14
отнеманото имущество под формата на МПС със стойността на предмета на
контрабанда-превозваните със същото МПС стоки и предмети през
държавната граница и други конкретни обстоятелства, обосноваващи
тежестта на престъплението като конкретно деяние- разпоредбата на чл.8 на
чл.242 НК.
Не на последно място- в случай, че отнемането на МПС/или
равностойността му, беше предвидено като наказание конфискация, наред с
лишаване от свобода и глобата, предвидени за престъплението по чл.343б,
ал.1 НК, при индивидуализацията на наказанието, представляваща същността
на справедливия подход при прилагането на закона, в хипотезата на чл.55 НК,
съдът щеше да разполага с възможността за преценка по чл.55, ал.3 НК „да не
наложи по-лекото наказание, предвидено в закона“. Понастоящем, съдът е
лишен от възможност за такава преценка и за индивидуализиране на
наказанието, съобразно спецификите на всеки конкретен казус и личността-
обществената опасност на всеки конкретен деец- извършител.
На следващо място: съгласно Основния закон на Република България:
Чл. 17. (1) Правото на собственост и на наследяване се гарантира и
защитава от закона.
(2) Собствеността е частна и публична.
(3) Частната собственост е неприкосновена.
Чл.5, ал.2 повелява непосредственото приложение на нормите на
Конституцията, пред законови разпоредби от по-низши по степен закони,
които и противоречат.
Ал.4 на същия текст предвижда прякото приложение на
Международните договори, по които Р България е страна при противоречие с
вътрешното право.
В многовековната история на човечеството защитата на правото на
собственост и прокламирането му като основно човешко право, което
принадлежи на всеки човек- член на обществото, определянето му като
неприкосновено право, стои в основата на прогреса, бележейки етапа на
преминаване от примитивни към развити икономически и обществени
15
отношения- преминаването от примитивните робовладелски и феодални
общества на несвободни хора, към обществен строй, гарантиращ свободата на
отделния индивид, именно на основата на частната собственост, която
притежава, последната- представляваща единствен и убедителен стимул за
свободната инициатива, свободната конкуренция и пазара, икономическия
прогрес, и свързаните с тях прогресивни надстроечни явления като правовата
държава, гарантираща върховенството на закона в демократичното общество.
Считано от 7.09.1992г. Република България е ратифицирала
международно споразумение – Протокол 1-допълнителен от ЕКПЧОС, чийто
член 1 е посветен на защита на правото на собственост, като основно човешко
право. Според който: „Всяко физическо или юридическо лице има право
мирно да ползва своята собственост.
Никой не може да бъде лишен от неговата собственост, освен:
- В интерес на обществото
- Съгласно условията, предвидени в закон
- В общите принципи на международното право и не на последно
място:
- Тогава когато, мярката, лишаваща от собственост е съразмерна с
преследваната цел.
Понятието „в интерес на обществото“ е твърде широко. В практиката си
ЕСПЧ насочва, че то „предполага мерки, които са предпочитани и
целесъобразни в едно демократично общество, а не само необходими“ /делото
„Хендисайд“/.
Задължително изискване при въвеждане на лишаване от собственост от
страна на националните държави, в отклонение от приетото в Протокол 1 на
ЕКЗПЧОС е изискването за съразмерност на мярката с преследваната цел.
В практиката си съдът в Страсбург изследва дали е постигнато
справедливо равновесие между интересите на обществото и изискванията за
защита на основните права на отделния човек. Трябва да съществува
обосновано отношение на пропорционалност между използваните средства и
целта, чиято постигане се търси, чрез лишаването на едно лице от
собствеността му. На лицето не следва да е наложено „особено и прекомерно“
бреме, а ако такова е налице, на лицето трябва да са гарантирани средства за
16
защита, да са налице процесуални гаранции /делото „Хентрих“/.
В контекста на приетото по- горе от ЕСПЧ, вън от всякакво
съмнение е противоречието с ЕК, поР.и липса на пропорционалност при
налагането на обсъжданата мярка – в генерален план- при положение, че за
голям процент от българските граждани, притежаваната собственост
единствено се свежда до МПС, което освен инвестиция, имаща битово
значение понякога е средство за осъществяване на обществено-полезен труд и
за реализиране на правомерни доходи. Отнемането на МПС лишава не само
конкретното лице – нарушител, но и членовете на неговото семейство и
домакинство –сред които малолетни лица и лица в напреднала възраст, с
влошено здравословно състояние, изпитващи трудности при придвижването и
участие в социалния живот и задоволяване на насъщните си нужди –пр. от
посещение на болнично заведение за диагностика и лечение при тенденции-
на все-по-нарастваща урбанизация и снижаване на реалните доходи на
българските граждани. Налице е липса на пропорционалност в тесен смисъл –
спрямо характера и тежестта на престъплението по чл.343б, ал.1 НК –
престъпление на просто извършване, наказуемо с лишаване от свобода – от 1
до 3 години и глоба от 200 до 1000 лева, както и за престъплението по
чл.343б,ал.2, вр. ал.1 НК – наказуемо с лишаване от свобода от 1 до 5 години и
с глоба – от 500- до 1500 лева .
От гледна точка на изискването, поставено в ЕКЗПС и откроено в
практиката на съда в Страсбург, отнемането на имущество да бъде
придружено с действителни съдебни и процесуални гаранции за защита на
правата на собственика, разпоредбата на чл.343б, ал.5, вр.ал.1 НК също се
явява несъответна, тъй като е определена като императивна норма,
повеляваща безусловно отнемането на собствеността, без да има статута и
характеристиките на наложеното наказание, което следва да бъде
индивидуализирано спрямо характера и тежестта на съответното деяние и
обществената опасност на дееца и дори- в отделни случаи - да не се наложи на
осъдено лице, когато са налице предпоставките по чл.55, ал. 3 НК.
Тази мярка на отнемане по осъжданията за престъпления по чл.343б НК
е въведена императивно, едностранно и лишена от възможност за съдебен
контрол и преценка, касателно необходимостта от нейното налагане във всеки
един индивидуален конкретен случай.
17
Посегателствата на обществени отношения, определени като защитим
обект по глава XI, раздел Втори : „Престъпления по транспорта и
съобщенията“, се характеризират с различна тежест и обществена опасност,
помежду си, като съобразно закона и утвърдената съдебна практика,
резултатните престъпления от този раздел, се характеризират с тежест и
обществена опасност, многократно надвишаваща тази на престъпленията на
просто извършване. Както в практиката си ВКС в ТР №16/1980г. е направил
опит да дефинира особено тежките деяния, свързвайки „Груби нарушения на
правилата за движение, с високата укоримост- принос за настъпване на
настъпилите вредни последици, настъпилия резултат“. Някои от резултатните
деяния, представляващи престъпления по транспорта, имат драстичен
характер и се отличават с прекомерна тежест и обществена опасност,
многократно превишаваща степента на престъпленията на просто извършване
/пр. казуса с причиняване на смърт на журналиста Милен Цветков/, при които,
налагането на тази мярка би било законосъобразно, необходимо-обществено
оправдано и пропорционално, при предоставена възможност за преценка от
решаващия съд.
ПоР.и всичко изложено, изразилия особено мнение съдия счита, че
наложената на подсъдимия мярка по чл.343б, ал.5, вр. ал.2, вр. ал.1 и чл.53
НК, за отнемане в полза на държавата на МПС –лек автомобил, м. „Ситроен“,
модел „С5“ с рег. номер ..... от подсъдимия Р. П. Х., с ЕГН-********** е
незаконосъобразна поР.и противоречие с разпоредбите на чл.17, ал.1 и 3 от
Конституцията на РБ и международно съглашение, по което Р България е
страна- чл.1 от Протокол 1 /допълнителен протокол/ на ЕКПЧОС.
По изложените съображения присъдата в тази част следва да бъде
отменена като незаконосъобразна.
18