О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 302
гр. Перник,
Административен
съд – Перник, в закрито заседание на четиринадесети декември през две хиляди и
двадесета година в състав:
Съдия: Михаил Малчев
като разгледа
докладваното от съдия Малчев административно дело №709 по описа на
Административен съд – Перник за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.203 и сл. от Административно-процесуалния
кодекс (АПК) във вр. с чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и
общините за вреди (ЗОДОВ).
Образувано е по искова молба от М.М.И. против Изпълнителна агенция
„Автомобилна администрация“ (ИААА), с
правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ и с цена на иска 300 лв. Претендира се
обезщетение за вреди, изразяващи се в заплатени разноски за адвокатско
възнаграждение, във връзка с обжалване на наказателно постановление №34-0000044/18.03.2019г.,
издадено от началника на ОО „Автомобилна администрация“ – гр. Перник, отменено
с решение №61/13.02.2020 г., постановено по АНД № 575/2019 г. по описа на
Районен съд – Перник, влязло в сила на 05.03.2020 г.
В исковата молба са изложени подробни съображения за нейната
основателност. Посочва, че с влязло в
сила на 05.03.2020 г. решение
№61/13.02.2020 г., постановено по АНД № 575/2019 г. по описа на Районен съд –
Перник, е отменено наказателно постановление (НП) №34-0000044/18.03.2019г.,
издадено от началника на ОО „Автомобилна администрация“ – гр. Перник. За
проведеното обжалване, ищецът е ангажирал адвокат и съответно е направил
разходи за него, като му е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 300
лв. Ищецът счита, че направените разноски са в пряка връзка с оспорване на
отмененото НП, поради което ответникът следва да ги заплати. Моли за уважаване
на исковата претенция. Претендира разноски.
Към исковата молба са приложени писмени доказателства, които
ищецът моли да бъдат приети. С исковата молба е направено доказателствено
искане за изискване на АНД №
575/2019 г. по описа на Районен съд – Перник.
Ответникът в срока по чл.131 ГПК е депозирал отговор на исковата молба, с който я оспорва като
неоснователна. Счита, че ищецът не посочва и не доказва действително заплатено
адвокатско възнаграждение за процесуалното представителство именно по АНД №
575/2019 г. по описа на Районен съд – Перник. Поддържа, че съгласно чл.63, ал.1 ЗАНН (изм. ДВ бр.94 от 2019г.) разноските е следвало да бъдат потърсени в хода
на административно-наказателното производство. Моли за отхвърляне на иска.
Алтернативно моли за да не бъдат присъждани претендираните от ищеца разноски, сторените
в настоящото производство.
Към отговора на исковата молба не са представени писмени
доказателства. Не са направени доказателствени искания.
С определение от 25.11.2020 г. съдът е изготвил проекто-доклад по
делото, приел е като доказателства приложените под опис към исковата молба
документи, както и изисканото АНД № 575/2019 г. по описа на Районен съд –
Перник и е насрочил делото в открито съдебно заседание, което да се проведе на
17.12.2020 г. от 14.00 часа.
От приложеното по настоящото дело производство по АНД №575/2019 г.
по описа на Районен съд – Перник, приключило с краен акт, се установява:
Делото пред районния съд е образувано на 01.04.2019 г., а последното
открито заседание е проведено на 14.01.2020 г. В това публично заседание
жалбоподателят е представляван от упълномощения си процесуален представител по
това АНП – адв. П.В..
На 13.02.2020 г. е постановено решение по процесното АНД, с което
е отменено наказателно постановление (НП) №34-0000044/18.03.2019г., издадено от
началника на ОО „Автомобилна администрация“ – гр. Перник. Не се и твърди срещу
този съдебен акт да е подадена в срок касационна жалба, нито се установява
такова обстоятелство от материалите по делото и действително, на 05.03.2020 г.
решението влязло в законна сила, както е отразено надлежно и върху самия
съдебен акт в оригинал.
Видно от текста на решението, районният съд не се е произнасял по
въпроса за разноските, но не се и установява да е правено такова искане.
Претенция от такова естество не е формулирана в жалбата, нито е направена от
жалбоподателя или неговия пълномощник в проведените съдебни заседания, за които
страната е била призована редовно и е представлявана от своя пълномощник.
При преценка допустимостта на предявения осъдителен иск от правна
страна, съдът съобрази, както следва:
Считано от 03.12.2019 г. са налице законодателни промени, а именно
влизат в сила изменения и допълнения на Закона за административните нарушения и
наказания, обнародвани в Държавен вестник, бр. 94 от 29.11.2019 г., съгласно
които е създадена нова "Алинея 3" на чл.63 от ЗАНН. Съдържанието на
последната разпоредба е следното: "В съдебните производства по ал.1
страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. "Както е
известно, правомощията на съда при разглеждане на жалбата срещу НП или ЕФ са
предвидени, именно в нормата на чл.63, ал.1 от ЗАНН. Считано от посочената дата
(03.12.2019 г.) на влизане в сила на законодателната промяна вече е налице
регламентирана правна възможност за присъждане на разноски по този вид дела и с
уреждането на съответния институт в административно-наказателното производство
автоматично отпада съществуващата до този момент друга процесуална възможност
тези разноски да се претендират като имуществени вреди в отделна процедура, а
именно в производство по обезщетение, съгласно чл.203 и сл. от АПК и чл.1, ал.1
от ЗОДОВ. Последното открито заседание по делото е проведено, именно след
влизане в сила на законодателната промяна, като жалбоподателят е бил представляван
от упълномощения процесуален представител (адв. П.В.) в проведеното на 14.01.2020
г. заседание. Претенцията за присъждане на разноски е следвало да се заяви в
хода на оспореното пред съда НП, защото тя е обусловена от изхода на делото. Тя
е акцесорна претенция и уважаването й е обусловено от евентуалното отменяне на
НП изцяло или отчасти. Именно съдът, разглеждащ това
административно-наказателно производство, е следвало да съобрази в каква степен
да бъде уважена тази акцесорна претенция, разбира се, ако е направено такова
искане от съответната страна. Независимо, че не се установява съдът да е
сезиран с подобно искане в хода на съдебното производство по разглеждане жалбата
срещу процесното НП, възможността за присъждане на такива разноски е
преклудирана с приключване на последното съдебно заседание по оспорването на
НП, в случаят на 14.01.2020 г. Ако се приеме противното, би се стигнало до
признаване на възможността, след приключване на съответното АНП с влязъл в сила
краен акт да се допусне присъждането на разноски за втори път в отделно
производство. С други думи да се стигне до пререшаване на въпроса за разноските
в отделно производство, каквото би било несъвместимо с действащата правна
уредба въобще, което освен това би нарушило и стабилитета на съдебния акт. Във
всички видове съдебни производства, правоимащата страна, в чиято полза е
постановен съдебен акт, има и право да й се присъдят направените разноски. В
случаят, такова искане е било допустимо, след осъществената законодателна
промяна, а при евентуално сезиране съдът е следвало да се произнесе в частта за
разноските по реда на АПК (чл. 63, ал. 3 от ЗАНН).
При действащата нормативна уредба само Районен съд - Перник е бил
компетентен да се произнесе по искането за присъждане на разноски в полза на
жалбоподателя (ищец по настоящото дело), обусловена от изхода от делото, ако е
било направено своевременно до последното открито заседание, преди да бъде
постановен съдебен акт. В случаят, този съдебен акт не само, че е постановен,
но и към подаване на исковата молба по настоящото дело е влязъл в сила, както
сочи и самият ищец. С промяната на нормативната уредба, предявяване на подобни
претенции по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ вече е недопустимо, след като е
предвидена изрична възможност в хода на самото производство по обжалване да се
присъждат разноски по делото.
Тази възможност по реда на ЗОДОВ остава открита към момента само
за завършилите производства, в които е постановен краен съдебен акт, преди да
бъде изменена нормативната уредба. А също в случай, че съдебният акт е изготвен
след настъпването на законовата промяна, но само при положение, че последното
открито заседание по съответното дело е проведено преди влизане в сила на
чл.63, ал.3 от ЗАНН в действащата му редакция, т. е. преди 03.12.2019 г.,
когато обективно не е съществувала правна възможност за претендиране на
разноски по този вид производства, а в случаят такава хипотеза не е налице.
Обобщено, предявеният осъдителен иск е недопустим, тъй като за
ищеца вече е съществувал друг ред за обезщетяване за направените в хода на
оспорването на НП съдебно-деловодни разноски. С оглед на изложеното в настоящия
съдебен акт липсва и възможността от разглеждане на исковата претенция по
същество, нито следва да се извършват други съдопроизводствени действия, тъй
като при предявяването на недопустим иск подобни действия са безпредметни.
Ето защо следва да се върне исковата молба и да се прекрати настоящото
дело на основание чл.130 от ГПК вр. с чл.203 и чл.144 от АПК, Административен
съд - Перник,
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ на
основание чл.253 от ГПК вр. с чл.144 от АПК свое определение по делото,
постановено на 25.11.2020 г. за насрочване на делото в открито съдебно
заседание.
ВРЪЩА исковата
молба на М.М.И. против Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“
(ИААА), с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на
300 лева, изразяващи се в заплатени разноски за адвокатско възнаграждение, във
връзка с обжалване на наказателно постановление №34-0000044/18.03.2019г.,
издадено от началника на ОО „Автомобилна администрация“ – гр. Перник, отменено
с решение №61/13.02.2020 г., постановено по АНД № 575/2019 г. по описа на Районен
съд – Перник, като процесуално НЕДОПУСТИМА.
ПРЕКРАТЯВА
производството по адм. дело №709 от 2020 г. по описа на Административен съд -
Перник.
Определението може да се обжалва с частна жалба от страните, в
7-дневен срок от връчването му пред Върховния административен съд на Република
България.
СЪДИЯ:/п/