РЕШЕНИЕ
гр.
София, 25.01.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, II „Е” състав
в публично заседание на двадесет и втори октомври две хиляди и двадесет и първа
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
мл.с-я ЯНА ВЛАДИМИРОВА
при
секретаря Елеонора Георгиева,
разгледа
докладваното от съдия Сантиров гр. д. №
11537/2020 г. по описа на
СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 258 и сл. ГПК
С Решение № 191040
от 03.09.2020 г., постановено по гр. д. № 43597/2018 г. по описа на СРС, I ГО, 169 състав, е уважен предявения от Ю.А.К.
срещу П.НА Р.Б.иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 ЗОДОВ за заплащане
на сумата от 7 400,00 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди
от образувано и водено срещу Ю.А.К. наказателно производство по чл. 321, ал. 2,
вр. ал. 3, т. 2, вр. чл. 93, т. 1, б. „а“ и т. 20 и чл. 242, ал. 1, б. „б“, б.
„д“, предл. 1 и б. „ж“, вр. чл. 20, ал. 2 НК, приключило с оправдателна присъда
постановена на 13.10.2011 г. по н. о. х. д. № 2291/2007 г., 10 състав, СГС, НО,
влязла в сила на 29.11.2013 г., ведно със законната лихва от 02.07.2018 г. до
кончателното изплащане.
Срещу така
постановеното решение е подадена въззивна жалба от ответника с оплаквания за неговата
неправилност поради допуснати от първоинстанционния съд нарушения на
материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост. Поддържа
се, че в конкретния случай не са налице основанията за ангажиране на
отговорността на Прокуратурата – претърпени неимуществени и имуществени вреди,
които са в пряка причинно – следствена връзка с незаконното действие на
правозащитните органи. Изтъква се, че ищецът не е доказал да са извършвани
спрямо ищеца действия извън правно регламентираните в хода на наказателното
производство. Сочи се още, че вземанията за лихви се погасяват с изтичане на
тригодишна давност по чл. 111, б. „в“ ЗЗД, който е изтекъл към момента на
подаване на исковата молба. Моли съда да отмени
първоинстанционното решение и уважи предявеният иск.
Въззиваемият ответник – Ю.А.К., чрез пълномощника си – адв. И. Н., с
надлежно учредена представителна власт по делото, е подал отговор на въззивната
жалба, с който оспорва същата по подробно изложени съображения и моли
първоинстанционното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Претендира разноски.
Жалбата е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирано лице - страна в
процеса, като жалбоподателят не дължи държавна такса, поради което е допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Решението е валидно и допустимо,
постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански
дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира въззивната
жалба за неоснователна по следните съображения:
Съгласно цитираната разпоредба на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на
въведените във въззивната жалба оплаквания, съответно проверява
законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността
само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд, а относно
правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в
жалбата пороци. Настоящата съдебна инстанция напълно споделя фактическите и
правни изводи на първоинстанционния съд, поради което по силата на чл. 272 ГПК
препраща към мотивите на СРС, а по конкретно наведените във въззивната жалба
доводи, които очертават и предметния обхват на въззивната проверка, намира
следното:
За да възникне притезателното право на увредения за обезвреждане на
неимуществените и имуществените вреди, причинени му от орган на П.НА Р.Б.вследствие
на повдигане на незаконно обвинение, трябва в обективната действителност да
бъдат осъществени следните материални предпоставки (юридически факти): 1) на
ищеца да му е повдигнато обвинение от П.НА Р.Б.за извършено от него
престъпление; 2) наказателното производство да е било прекратено поради
неизвършване на деянието от обвиняемия или съдът да е оправдал подсъдимия с
влязла в сила присъда, като в този случай повдигнатото му обвинение е
незаконно; 3) подсъдимият да е претърпял неимуществени и имуществени вреди и 4)
причинените неимуществени и имуществени вреди да са необходима, естествена,
закономерна последица от повдигнатото незаконно обвинение, т.е. да е налице
причинно-следствена връзка между наказателното производство, по което е било
повдигнато незаконното обвинение, и причинения вредоносен резултат.
Отговорността на прокуратурата за повдигане на незаконно обвинение е обективна,
като тя не е предпоставена от виновното поведение на съответно длъжностно лице
при прокуратурата – арг. чл. 4, предл. последно ЗОДОВ.
Не е спорно между страните, а и от приложените към настоящето дело писмени
доказателства, съдържащи се в /том I и II/, че с Обвинителен акт по ДП № 21/2005 г., по описа на ГДБОП пр. №
7037/2005 г., СГП е повдигнала обвинение на ищеца за престъпления по по чл.
321, ал. 2, вр. ал. 3, т. 2, вр. чл. 93, т. 1, б. „а“ и т. 20 и чл. 242, ал. 1,
б. „б“, б. „д“, предл. 1 и б. „ж“, вр. чл. 20, ал. 2 НК. На 09.12.2005 г. са
извършени процеуслно – следствени действия обиск на лице и претърсване и
изземване от жилището на Ю.К., откъдето са иззети документи, техника и пари в
брой на обща стойност – 5 690 лв., подробно описани в Протокол за обиск на
лице и Протокол за претърсване и изземване от 09.12.2005 г.
С влязла в сила Присъда от 13.10.2011 г. по НОХД № 2291/2007 г., по описа
на СГС, НО, 10 състав, ищецът е признат за невиновен по така повдигнатото му
обвинение.
По делото е представена молба изпратена от ищеца на 17.01.2018 г. до ГД
„Борба с оргазираната престъпност“ към МВР, с която иска да му бъдат върнати
документите и парична сума в размер на 5 690 лв. описани подробно в
Протокол за обиск на лице от 09.12.2005 г., както и иззетите при претърсване и
изземване вещи, а именно – персонален компютър с флопи – дисково устройство и
видеокарта, мултифункционално устройство „Брадър“, персонален компютър, ДВД
записващо устройство, флопи – дисков устройство, видеокарта, мобилни телефони –
3 броя „Сименс“, „Самсунг“ и „Нокиа“.
От писмо от ДА „Национална сигурност, Специализирана дирекция „Разследване“
до СГС по НОХД № 2291/2007 г. става ясно, че поради големия си обем процесните
движими вещи се съхраняват при ДАНС. От писмо от СГС, НО, 10 състав. НОХД №
2291/2007 г. до началника на ДАНС, СД „Разследване“ от 06.03.2014 г. и писмо от
11.04.2011 г. на ГД „Борба с организираната престъпност“ до СГС се установява,
че част от веществените доказателства не са открити при разследващия орган,
също така иззетите банкноти от Ю.К., подробно описани в Протокол за претърсване
и изземване от 09.12.2005 г. на обща стойност 5 690,00 лв., не могат да
бъдат предоставени, тъй като същите не се намират в касата на водещия
разследването.
По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпита на Л.Н., които
преценени по реда на чл. 172 ГПК съдът намира за обективно дадени и подкрепящи
се от писмените доказателства и кредитира с доверие, се установява, че същата познава
ищеца от дете. Знае, че е бил задържан към края на 2005 г., както и че са взели
от дома му пари в брой, компютри и телефони. Изтъква, че когато е отишъл да си
прибере нещата са му върнали само телефона и нещо като „хоум офис“. За
останалите неща, най – много за парите е бил разстроен.
От неоспореното от страните заключение на вещото лице по изслушаната и
приетата пред СРС СТЕ, което настоящият състав на съда намира за компетентно и
обективно изготвено и кредитира с доверие, се установява, че пазарната стойност
на иззетата техника от органите на досъдебното производство от дома на Ю.К.
възлиза на 2 316 лв.
В случая обосновано първоинстанционният съд е приел, че е налице увреждане
от правозащитен орган, изразяващо се в незаконно обвниение и отнемане на
движими вещи. С влязла в сила Присъда от 13.10.2011г. на СГС, НО, 10 състав по
НОХД № 2291/2007 г. Ю.К. е признат за невиновен по повдигнатото обвинение. Влязлата
в сила оправдателна присъда обосновава извод за незаконност по смисъла на чл. 2 ЗОДОВ на обвинението и съответно на действията на Прокуратурата на РБ по повод на
повдигнатото и поддържано обвинение, а това съставлява основание за носене на
имуществена отговорност от Държавата в лицето на съответния правозащитен орган
за обезщетяване на причинените имуществени и неимуществени вреди, които са
пряка и непосредтсвена последица от незаконно обвинение.
Също така следва да се отбележи, че съгласно чл. 137, ал. 1, вр. чл. 162,
ал. 1 НПК при прилагане на способа за доказване претърсване и изземване освен
разследващият орган и лицето, което ползва помещението трябва да присъстват
поемни лица. Видно от представения по делото Прокотол от 09.12.2005 г. поемни
лица не са положили подпис, от което следва, че такива не са присъствали. От
страна на органа на досъдебното производство е допуснато грубо нарушение на
процесуалните правила за провеждане на разследване.
От друга страна според разпоредбата на чл. 301, ал. 1, т. 11 НПК при
постановяване на присъдата съда решава какво да стане с веществените
доказателства. В случая съда е постановил връщане на иззетите движими вещи на Ю.К.,
както и парична сума в размер на 5 690 лв. Въпреки разпореждане на съда
относно връщане на вещите на техния собственик, паричната сума е с неустановено
по делото местонахождение, а останалите вещи не са върнати на ищеца без
основателна причина.
При така приетите за установени правнорелевантни факти въззивната инстанция
счита, че предявеният осъдителен иск за заплащане на обезщетение за причинените
имуществени вреди от незаконното обвинение е доказан по своето основание –
влязла в сила на 29.11.2013 г. оправдателна присъда, настъпили имуществени
вреди следствие на незаконни действия на разследващите органи са в пряка
причинно – следствена връзка с незаконно повдигнатото обвинение. Ето защо и
оплакванията в жалбата в тази насока са неоснователни.
С оглед на обстоятелството, че правните изводи,
до които въззивният съд достига, съответстват на правните съждения на първата
инстанция, обжалваното решение следва да бъде потвърдено, а въззивната жалба да
се остави без уважение.
С оглед изхода на
спора пред настоящата съдебна инстанция жалбоподателят следва да бъде осъден да
заплати на адв. И.-А.Ч.Н. от САК, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. чл. 38
ЗАдв сумата от 300,00 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за
безплатно оказана правна помощ на въззиваемия Ю.А.К. по Договор за
правна защита и съдействие от 19.10.2020 г.
С оглед цената на исковете, по аргумент от чл.
69, ал. 1, т. 1, вр. чл. 113, вр. чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, въззивното решение
подлежи на касационно обжалване.
Така мотивиран,
Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 191040 от 03.09.2020 г., постановено по гр. д. № 43597/2018 г.
по описа на СРС, I
ГО, 169 състав.
ОСЪЖДА П.НА Р.Б.с адрес гр.
София, бул. „*****да заплати а адв. И.-А.Ч.Н. от САК, на основание чл. 78, ал.
3 ГПК, вр. чл. 38 ЗАдв, сумата от 300,00 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение за безплатно оказана правна помощ на въззиваемия Ю.А.К..
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен съд по
правилата на чл. 280 ГПК в едномесечен срок от връчването на препис на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: