Р Е Ш Е Н И Е
№ 68 31.05.2023
година гр. Търговище
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд Търговище втори
състав
на втори
май две
хиляди двадесет и трета година
в публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АНЕТА ПЕТРОВА
секретар : Ивалина Станкова
като разгледа докладваното от председателя Анета Петрова административно
дело №20237250700048 по описа за 2023 година, за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на Раздел
Първи от Глава Десета на Административно – процесуалния кодекс.
Образувано е по жалба на Б.М.Ю. ***,
действащ чрез процесуалния си пълномощник а.. С.А. ***, против Решение рег.№***********/24.02.2023г.,
издадено от Началник Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-Търговище. В жалбата се
визира незаконосъобразност и необоснованост на оспореното решение поради
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и на
материалния закон. Жалбоподателят сочи, че отказът в оспореното решение се
базира на невярна и непълна справка от службите за граничен контрол, показваща,
че през последните 12 месеца, считано от 14.12.2022г.назад, жалбоподателят
пребивавал в страната 82 дни. Изтъква, че той завършил гимназиалното си
образование в България. Игнориран от административния орган бил и факта, че
през периода от м.април до м. октомври 2022г. жалбоподателят посещавал курс за
водачи на МПС в УЦ „СУЕРА“ – гр. Търговище. Наред с това същият полагал три
пъти изпити за водач на МПС, данни за което имало в ОО“АА“ – Търговище. В
жалбата се сочи, че мотив за оспорения отказ не може да бъдат мотивите в
постановлението за отказ да се образува НП на РПТ. Като намира за необоснован
извода на административния орган, че има обичайно пребиваване в друга държава, както
и че органът не е изпълнил задължението си да установи по безспорен начин
всички относими факти, жалбоподателят моли съда да отмени изцяло оспореното
решение и да върне преписката с указания за издаване на СУМПС на жалбоподателя.
В съдебно заседание жалбоподателят и упълномощеният от него а.. С.А. поддържат
изцяло жалбата и претендират се присъждане на направените по делото разноски
съгласно представен списък на разноските.
Ответникът по оспорването – Началник Сектор „Пътна полиция“ при
ОДМВР-Търговище,
редовно призован, не се явява, но се представлява от гл.юрк. Л.Ж., която
оспорва жалбата и моли за отхвърлянето ѝ. Мотивира се с това, че предвид
издаденото от РП – Търговище Постановление за отказ да се образува ДП срещу
жалбоподателя, в мотивите на което е прието, че същият е декларирал неверни
данни пред ОДМВР относно обичайното си местопребиваване, за административният
орган не е съществувала друга възможност, освен да откаже издаване на СУМПС по
заявлението на жалбоподателя. Прави възражение за прекомерност на
претендираното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение предвид невисоката
фактическа и правна сложност на делото.
В Определение №110/31.03.2023г.
по настоящото дело съдът е преценил жалбата като редовна и допустима по
изложените в съдебния акт съображения.
След преценка на становищата на
страните и събраните по делото доказателства, съдът приема за установено
следното от фактическа страна по административно-правния спор:
Със Заявление вх.№ ****/14.12.2022
г. жалбоподателят Б.М.Ю. с ЕГН ********** с адрес *** поискал да му бъде
издадено свидетелство за управление на моторно превозно средство /СУМПС/. Към
заявлението същият приложил изискваните от закона за първоначално издаване на
СУМПС документи съгласно чл. 13 ал.1 от Наредба № I-157 от 1.10.2002 г. за
условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни
средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина, в т. ч. и декларация, че
обичайното му пребиваване не е в друга държава - членка на Европейския съюз, и
че не е притежател на валидно свидетелство, издадено от държава - членка на
Европейския съюз. В тази декларация жалбоподателят е посочил като свой постоянен
адрес:***, и обективирал изявление, че е установил обичайното си пребиваване в
Република България по смисъла на § 6, т. 46 от ДР на ЗДвП на същия адрес : с. ******,
ул. „*****************. След входиране на подаденото заявление
административният орган е предприел действия по проверка за наличие на
предпоставките за издаване на исканото СУМПС за категории В и М. При тази
проверка на 15.12.2022г. е направена служебна справка относно пътуванията на
заявителя извън пределите на Р България за периода от 15.12.2021г. до
15.12.2022г., като в същата са отразени само 2 влизания на територията на Р
България: на **********. и на **********. през ГКПП Русе Дунав мост с лек
автомобил. Въз основа на данните от направената справка е изготвена докладна
записка от 22.12.2022г.до директора на ОДМВР - Търговище, в която е посочено,
че от извършената справка в АИС ГК се установило, че Б.Ю. не е пребивавал 185
дни през последните 12 месеца в Република България, поради което е предложено
материалите по образуваната административна препика да се изпратят на РУ –
Търговище за допълнителна проверка относно декларираните данни. В рамките на извършената от РУ –
Търговище проверка на 04.01.2023г. младши полицейски инспектор е снел писмени
сведения от Р.Я.С.– баба на заявителя, и И.Г.И.– кмет на с. ******, общ.
Търговище, относно пребиваването на заявителя в посоченото село и неговите
пътувания извън България. Следва докладна записка от 05.01.2023г., в която се
докладва наличие на данни за извършено престъпление по чл. 313 НК. Въз основа
на тези докладни записки и изготвена на 13.01.2023г. справка от младши
полицейски инспектор е издадено Постановление за отказ да се образува ДП от
10.02.2023г. от прокурор в РП – Търговище, в мотивите на което е прието, че Б.М.Ю.
живеел заедно с родителите си в чужбина, но често се връщал в Р България и
посещавал дома си в с.******, общ.Търговище, на ул.“***************, като
поредното му завръщане било на 30.09.2022г., при което участвал в проведен
учебен курс за придобиване на правоспособност за управление на МПС. В постановлението е прието, че в хода
на проверката било установено, че за период от една година преди подаването на
горепосочената декларация в сектор „Пътна полиция“ ОД на МВР - Търговище, Ю. е
пребивавал на територията на Р България около 170 дни. При тези констатации
прокурорът е стигнал до извода за реализирано от Б.М.Ю. престъпление по чл.
313, ал. 1 от НК, но тъй като конкретното инкриминирано деяние било
малозначително, доколкото неговата обществена опасност е явно незначителна по
смисъла на чл. 9, ал. 2 от НК, е отказал образуване на ДП и е прекратил
преписката. След приключване на проверката и произнасяне на РП – Търговище,
преписката е изпратена отново в Сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – Търговище
и е издадено оспореното Решение рег.№***********/24.02.2023г.на Началник
Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-Търговище, с което на основание чл. 17 ал.15 т.3
пр.2 във вр.с чл. 17
ал.15 т.1 от Наредба № I-157 от 1.10.2002 г. и във вр. с чл. 151 ал.5 ЗДвП е
отказано извършването на административна услуга, свързана с издаване на СУМПС
по причина първоначално издаване на СУМПС по подадено заявление вх.№****/14.12.2022г.
на Б.М.Ю., и е прекратено образуваното административно производство на
основание чл. 56 ал.1 пр.2 АПК. Изложените в решението мотиви за отказа са
следните : 1/ от
извършената по реда на чл.24, ал.1 от АПК в хода на образуваното административно
производство справка от граничен контрол било видно, че обичайното пребиваване
на Ю. е извън територията на Република България, тъй като през последните 12 месеца,
считани от 14.12.2022г. - дата на подаване на заявлението за първоначално издаване
на СУМПС, е пребивавал общо 82 дена на територията на Република България; 2/
мотивирания в издаденото по
случая Постановление за отказ да се образува ДП от 10.02.2023г. от прокурор в
РП – Търговище извод за безспорно установено от правна страна, че Ю. формално е
осъществил състава на престъплението по чл.313, ал.1 от НК с попълнената от
него декларация, че обичайното му пребиваване в Р.България е повече от 185 дни
през последните 12 месеца, който факт не отговарял на обективната истина; 3/ в
конкретния случай било безспорно от приложените писмени доказателства по
административната преписка, че Ю. няма обичайно пребиваване в Р.България. Като
писмени доказателства, представени от жалбоподателя по делото, са приети:
служебна бележка №35/27.02.2023г., с която УЦ „******“ООД гр.Търговище удостоверява,
че Б.М.Ю. с ЕГН:********** е
преминал обучение по теория и практика в периода 30.11.2022г.-07.12.2022г.; удостоверение,
издадено на 27.02.2023г. от Е.М. – управител на „СУЕРА“ЕООД – Търговище, с
което е удостоверено, че Б.М.Ю., живущ ***88, е бил на курс за водач на МПС
категория В по теория и практика в периода от 03.04.2022г.до 20.10.2022г.в
Учебен център „СУЕРА“ ЕООД – Търговище; Дубликат на Удостоверение за завършен
първи гимназиален етап на средно образование рег.№****************. от ПГИИ
„Джон Атанасов“ – Търговище, удостоверяващ, че Б.М.Ю. е завършил през учебната
2020/2021 година X (десети) клас в посоченото училище; удостоверение за
завършен курс по първа долекарска помощ при ПТП за водачи на МПС на Б.М.Ю.,
издадено на 17.11.2022г. от БЧК; удостоверение, издадено на 01.03.2023г. от
Директор на ОДМВР – Търговище, в което е отразено, че лицето Б.М.Ю., ЕГН **********,
има регистрирани в АИФ - “Граничен контрол” излизане и влизане в РБългария за
периода от 01.01.2022 г. до 27.02.2023 г., както следва: влизане в Р България
на **********., **********.и 26.02.2023г., и излизане на 16.12.2022г., като
изрично е уточнено, че от 01.01.2007 г. Република България е член на ЕС и
съгласно Директива 2004/38ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29.04.2004
г., българските граждани се проверяват на ГКПП по метода „преценка на риска“, в
резултат на което данните за пътуванията им в АИФ - “Граничен контрол” са
непълни след тази дата. Като доказателство по делото е приобщена справка от ОО
„АА“ – Търговище, от която е видно, че Б.М.Ю. *** е положил в Областен отдел
„Автомобилна администрация“-Търговище изпити за придобиване на правоспособност
за управление на МПС на следните дати: 1. Теоретичен изпит е протокол №
244/27.04.2022г., оценка-не; 2. Теоретичен изпит е протокол № 256/04.05.2022г.,
оценка-не; 3. Теоретичен изпит с протокол № 295/31.05.2022г., оценка-не; 4. Теоретичен изпит с протокол №
301/01.06.2022г., оценка-да; 5. Практически изпит с протокол №
623/02.11.2022г., оценка-не; 6. Практически изпит с протокол № 700/07.12.2022г.,
оценка-да. В съдебно заседание по искане на жалбоподателя са разпитани като
свидетели Б. М.Ю./брат на жалбоподателя/ и М. Ю.Ю./баща на жалбоподателя/. От
съвкупната преценка на техните показания се установява следното: жалбоподателят
и неговият брат – близнак живеели в с. ******, общ. Търговище, ул.“*************** като грижи за
тях е полагала тяхната баба, живуща ***, докато родителите им пребивавали в
Кралство ***********, където баща им работел като международен шофьор; двамата
завършили средното си образование в Р България, не са записвали да учат или да
участват в шофьорски курсове в чужбина, тъй като не владеели чужд език; през
м.април 2022г. двамата братя се записали на шофьорски курс в град Търговище, но
същият се проточил дълго, тъй като инструкторът не ги викал редовно на часове
по кормуване, а след това жалбоподателят не положил успешно проведените изпити
за водач на МПС; последното наложило жалбоподателят да се запише на шофьорски
курс при друг инструктор, след което издържал теоретичния изпит за водач на
МПС; до края на м. август 2022г. двамата братя били в България, след което по
покана на баща си отишли при него в Кралство *********** и се върнали в България около 23-24
септември 2022г. Двамата свидетели са категорични, че освен пътуването до ***********
за около месец през септември 2022г., жалбоподателят не е имал други престои с
такава продължителност в чужбина. Предвид близката родствена връзка на
свидетелите с жалбоподателя съдът прецени техните показания съгласно чл. 172 ГПК във вр.с чл. 144 АПК с оглед на всички други данни по делото и предвид
възможната тяхна заинтересованост. При тази преценка съдът счете, че
съдържащите се в показанията данни кореспондират със събраните писмени
доказателства за положени курс и изпити от жалбоподателя за правоспособност
като водач на МПС, за завършен от него първи гимназиален етап на средно
образование в гр. Търговище, както и че не противоречат на отразените в
справките от АИФ ГК данни. При това положение съдът не намира основания да не
кредитира събраните свидетелски показания, които напълно съвпадат и помежду си
досежно релевантните за делото факти.
Съдът, като обсъди събраните по
делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и
становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността
на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал. 1 във връзка с чл.
146 от АПК, стигна до следните правни
изводи:
Съгласно чл. 4, ал. 1 от Наредба
№ I-157/01.10.2002 г. на МВР СУМПС се издава от звената „Пътна полиция“ при
Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР) и областните дирекции на
Министерството на вътрешните работи (ОДМВР) според постоянния адрес на лицето.
Регламентацията на тази разпоредба сочи, че решението за отказ да се издаден
СУМПС следва са бъде издадено от началника на сектор "Пътна полиция"
към ОДМВР или оправомощено от него лице с тези функции по постоянния адрес на
заявителя. Въпреки даденото от съда изричното указание до административния
орган съгласно чл. 170 ал.1 АПК да докаже компетентността на органа, издал
оспорения административен акт, по делото са представени заповед и акт за
встъпване в длъжност/л.48 и 49 от делото/, установяващи, че лицето Д.С.С.е преназначен
на ръководна длъжност „Началник на сектор „Пътна полиция“ към отдел
„Охранителна полиция“ при ОДМВР – Търговище и е встъпил в тази длъжност на
01.11.2022г., докато оспореното решение е издадено от друго лице – А.Д.,
подписал се „За Началник на сектор „Пътна полиция“, съгласно Заповед
№363з-341/23.02.2023г.“. Поради липса на представяне на доказателства за
оправомощаването на длъжностното лице, издало оспорения акт, въпреки изричните
указания на съда, следва извода за недоказана, респ.липсваща компетентност на
органа, издал обжалваното решение, а това представлява отделно отменително
основание по смисъла на чл. 146 т.1 АПК.
Оспореният административен акт е
издаден в писмена форма и формално съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2 от АПК,
в т. ч. и изложение на фактическите и правни основания за издаването му, налице
е ясно формулирана разпоредителна част, посочена е дата на издаването му и е
положен подпис на издалото го лице, съдържа информация за реда, срока и органа,
респ.съда, пред които подлежи на обжалване. При това положение не е налице
отменителното основание на чл. 146 т.2 АПК.
При преглед на оспореното решение
и на материалите по преписката съдът намира, че същото е издадено при
съществено нарушение на административнопроизводствените правила, противоречие с
материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона, поради което са
налице отменителните основания по чл. 146, т. 3, т. 4 и т. 5 от АПК. Съгласно чл. 50, ал. 1 от Закона
за българските лични документи, българското СУМПС е индивидуален
удостоверителен документ за правоспособност за управление на МПС, като съгласно
чл. 51, ал. 1 от ЗБЛД, то се издава от органите на МВР на лица при условия и по
ред, определен с акт на МС. Съгласно чл. 159, ал. 1, т. 1 от ЗДвП министърът на вътрешните работи
определя условията и реда за издаване на СУМПС и в изпълнение на тази законова
делегация е издадена Наредба № І-157/01.10.2002 г. за условията и реда за
издаване на свидетелство за управление на МПС, отчета на водачите и тяхната
дисциплина, като съгласно чл. 4, ал. 1 от същата СУМПС се издава от звената
"Пътна полиция" при СДВР и ОДМВР, според постоянният адрес на лицето.
Именно затова и жалбоподателят е подал заявлението си за първоначално издаване
на СУМПС до ОДМВР – Търговище. С оглед визирания в оспореното решение основен
мотив за това, че жалбоподателят нямал обичайно местопребиваване в Р България,
следва да се посочи, че съгласно чл. 7, § 1, б. "д" от Директива
2006/126/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 20.12.2006 г., относно
свидетелствата за управление на превозни средства, СУМПС се издават само на
кандидатите, които имат обичайно място на пребиваване на територията на
държавата-членка, издаваща свидетелството или могат да представят
доказателства, че са учили там за срок най-малко шест месеца. Тази
регламентация на директивата е транспонирана в разпоредбата на чл. 151 ал.5 ЗДвП, съгласно която свидетелство за управление на моторно превозно средство се
издава на лица, които са установили обичайното си пребиваване в Република
България, за което обстоятелство подписват декларация или представят
доказателство, че се обучават във висше училище по чл. 17, ал. 1 от Закона за
висшето образование или в училище по Закона за предучилищното и училищното
образование или в професионален колеж в страната не по-малко от 6 месеца. Чл.
151 ал.6 ЗДвП поставя императивното изискване: кандидатите за придобиване на
правоспособност за управление на моторно превозно средство трябва да отговарят
на изискванията на чл. 151 ал. 5 ЗДвП. Изискването за установяване на
обичайното местопребиваване на водача на МПС цели да предотврати ситуации, при
които едно лице може да се окаже с издадени две СУМПС от различни държави –
членки на ЕС. Ето защо и чл. 151 ал.7 ЗДвП предвижда, че едно и също лице може
да притежава само едно свидетелство за управление на моторно превозно средство,
издадено от държава - членка на Европейския съюз, като това изискване е
възприето от чл.7 §5 б.“а“ от Директива 2006/126/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 20.12.2006
г., относно свидетелствата за управление на превозни средства. Понятието
„обичайно пребиваване“ има своята легална дефиниция в чл. 12 от Директива 2006/126/ЕО
и според същата това понятие означава мястото, където дадено лице обикновено
живее, тоест повече от 185 дни през календарна година, поради лични или трудови
връзки, или ако лицето няма трудови връзки, поради лични връзки, които сочат
тясна обвързаност на лицето с мястото, където то живее. Това определение на
понятието е възприето и от българския законодател в т. 46 на §6 от ДР към ЗДвП,
където е посочено, че "обичайно пребиваване в Република България" е
мястото, където дадено лице обикновено живее повече от 185 дни през последните
12 последователни месеца поради лични или трудови връзки, или ако лицето няма трудови
връзки - поради лични връзки, които сочат тясна обвързаност на лицето с
мястото, където то живее. Европейското право допуска правна уредба на държава–членка, съгласно която
последната може да откаже да издаде свидетелство за управление, когато въз основа
на неоспорима информация е установено, че към момента на заявяването за
издаване на свидетелството за управление, заявителят не е отговарял на
условието за обичайно пребиваване, предвидено в чл. 7, § 1, б. "д" от
Директива 2006/126/ЕО. Това означава, че едва когато са налице неоспорими
доказателства за неизпълнението на някое от предвидените в директивата и в националното
законодателство изисквания за придобиване на СУМПС, органът може да откаже
издаването на СУМПС. В този аспект жалбоподателят е изпълни своето законово
задължение да представи посочената в чл. 151 ал.5 ЗДвП декларация, в която като
свое обичайно пребиваване е посочил адрес в Р България. Въведеният от
законодателя режим е декларативен по отношение на заявителите. Установяването
на заложеното в чл. 151 ал.6 ЗДвП изискване за съответствие на кандидатите с
предвиденото в чл. 151 ал.5 ЗДвП условие за обичайно пребиваване е в
правомощията на органа, който се произнася по заявлението за издаване на СУМПС.
И в рамките на това свое правомощие в случая административният орган е направил
служебна справка за пътуванията на заявителя извън България като съобразно
отразените в същата две влизания в страната по неясен за другата страна в
производството, и за съда, начин е изчислил, че заявителят е пребивавал в
България през едногодишния период преди 14.12.2022г./датата на подаване на
заявлението/ само 82 дни. Този аргумент не почива нито на ясни и категорично
установени данни, нито на материалния закон, защото след влизането на България
в ЕС след 01.01.2007 и възможността за свободно придвижване на българските
граждани в рамките на Съюза, контролът е избирателен и отразените в базата
данни не дават точна информация за пътуванията на лицето, респ. не позволяват
да се направи точен извод за неговото обичайно пребиваване в съответна държава
– членка. На следващо място органът е възприел изцяло мотива, изложен от
прокурора в Постановлението за отказ да се образува ДП срещу заявителя Ю., за
това, че е налице невярно деклариране на обичайното пребиваване в България.
Този мотив няма обвързваща сила за административния орган, още повече, че видно
от цитираното постановление, в същото прокурорът е приел, че Ю. е пребивавал на
територията на Р България през посочения едногодишен период около 170 дни.
Последната констатация драстично се разминава с изчислените от административния
орган 82 дни пребиваване на жалбоподателя в България и е допълнителен аргумент
в полза на извода, че справките за пътуванията не могат да бъдат сигурна основа
за изчисляване на периодите на престой в страната. В мотивите на оспореното
решение органът се е позовал и на писмени доказателства, без обаче да ги
конкретизира. При прегледа на наличните такива към преписката съдът стига до
извода, че жалбоподателят е български гражданин с постоянен адрес в страната,
който е завършил първи гимназиален етап на средно образование, т.е. X (десети) клас през учебната 2020/2021 година
в ПГИИ „Джон Атанасов“ – гр. Търговище, че през периода от 03.04.2022г. до
20.10.2022г., т.е. в продължение на почти 7 месеца е бил курсист в шофьорски
курс в България и се е явявал 4 пъти на теоретичен изпит за правоспособност, че
през м.ноември и в началото на м.декември 2022г. се е явил на практически изпит,
и на изпит за долекарска помощ пред БЧК, и е преминал обучение по теория и
практика в друг УЦ. Тези данни, преценени съвкупно със събраните свидетелски
показания, сериозно опровергават направения от органа извод за липса на
обичайно пребиваване на жалбоподателя в Р България през периода от 14.12.2021г.
до 14.12.2022г. По делото липсват каквито и да е данни за трудови или
образователни връзки, сочещи тясна обвързаност на жалбоподателя с друга
държава. Обстоятелството, че бащата на жалбоподателя работи в Кралство ***********,
не дава основание автоматично да се направи извода, че и обичайното
местопребиваване на жалбоподателя е там. Основавайки се само на справка за
пътувания и на приетото в мотивите на постановление на прокурор за отказ да
образува ДП, административният орган не е изпълнил прецизно задълженията си по
чл. 35 АПК и чл. 36 АПК като не е изяснил фактите и обстоятелствата от значение
за случая, и не е обсъдил обясненията на заинтересованите лица. Същият не е
събрал всички относими доказателства: не е поискал пояснения от заявителя, не е
събрал сведения от лицата, имащи непосредствени впечатления от
местопребиваването на последния, като например разпитаните по делото свидетели,
доколкото далият сведения кмет на с. ******, не е могъл да се ангажира с
посочване на точни данни относно срока на пребиваване на жалбоподателя в селото
през последната една година. Не са събрани и обсъдени представените по – късно
пред съда документи за периода на преминат шофьорски курс през 2022г. и
полагани теоретични и практически изпити през същата година. Като не е събрал и
обсъдил необходимите доказателства и не е установил релевантните за случая
факти, административният орган е допуснал нарушения на административно
производствените правила, довели и до нарушение на материалния закон, съответно
до издаване на административен акт, несъответстващ с целта на закона. Наред с
това следва да се посочи, че визираните в оспореното решение правни основания
за издаването му - чл.
17 ал.15 т.3 пр.2 във вр.с чл. 17 ал.15 т.1 от Наредба № I-157 от 1.10.2002 г.,
се отнасят за хипотезите на признаване и подмяна на чуждестранно национално
свидетелство за управление на МПС, какъвто изобщо не е настоящият случай. Ето защо съдът намира за налични изложените в
жалбата основания за отмяна, поради което оспореното решение следва да бъде
отменено като незаконосъобразно. На основание чл. 173, ал. 2 от АПК следва
административната преписка да бъде върната на Началника на сектор „ПП“ към
ОДМВР - Търговище за ново произнасяне по заявлението за издаване на СУМПС при
съобразяване с дадените в мотивите на настоящото решение указания по
тълкуването и прилагането на закона. Произнасянето на административния орган
следва да стане в 14-дневен срок от постъпване на преписката при органа, като
този срок е определен при отчитане на визираните в чл. 51 ал.6 от ЗБЛД срокове
за издаване на СУМПС и сроковете в чл. 57 АПК.
По претенцията за разноски – Съгласно чл. 143
ал.1 АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде
издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се
възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. По
настоящото дело жалбата е уважена изцяло, поради което и жалбоподателят има
право на присъждане на направените от него разноски в пълен размер. Във връзка
с направената от него претенция за разноски е представен списък с претендирани
в него разноски в общ размер 510 лева, включващи 10 лв. за платена държавна
такса и 500 лева за платено адвокатско възнаграждение. По делото е налице
разписка за внесена държавна такса от 10 лева и е депозиран договор за правна
защита и съдействие, в който като договорено и заплатено в брой е записано
адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева, в който случай този договор има
характера на разписка за реално платена сума. Във връзка с направеното от
ответната страна възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар,
съдът съобрази нормата на чл. 8 ал. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, съгласно която за
процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела без
определен материален интерес, каквото е настоящото, извън случаите по ал. 2,
възнаграждението е 1000 лв. В случая платеното адвокатско възнаграждение е
значително под визирания в наредбата минимален размер, поради което и
възражението не е основателно. Ето защо учреждението, към което принадлежи
ответния административен орган, следва да бъде осъдено да заплати на
жалбоподателя сумата от 510 лева, представляващи присъдени съдебни разноски.
По изложените съображения и на
основание чл.172, ал.2, предл.2, чл.173 ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ като незаконосъобразно
Решение рег.№***********/24.02.2023г., издадено от Началник Сектор „Пътна полиция“
при ОДМВР-Търговище, с което на основание чл. 17 ал.15 т.3 пр.2 във вр.с
чл. 17 ал.15 т.1 от Наредба № I-157 от 01.10.2002 г. и във вр. с чл. 151 ал.5 ЗДвП е отказано първоначално издаване на свидетелство за управление на моторно
превозно средство /СУМПС/ по подадено заявление вх.№****/14.12.2022г. на Б.М.Ю.
с
ЕГН ********** с адрес ***.
ИЗПРАЩА
административната преписка на Началник Сектор „Пътна полиция“ при
ОДМВР-Търговище за ново произнасяне по заявление вх.№****/14.12.2022г.,
подадено от Б.М.Ю. с ЕГН ********** с адрес ***, при съобразяване с дадените в
мотивите на настоящото решение указания по тълкуването и прилагането на закона,
в 14-дневен срок от постъпване на преписката.
ОСЪЖДА на основание чл. 143 ал.1 АПК ОДМВР - Търговище да заплати на Б.М.Ю. с ЕГН ********** с адрес ***, сумата
в размер на 510/петстотин и десет/лева, представляваща направени съдебни разноски
по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване
пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Препис от настоящото решение да
се изпрати на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: