ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 154
гр. Перник, 09.02.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на девети февруари през две хиляди двадесет
и трета година в следния състав:
Председател:Ивайло Хр. Родопски
Членове:МАРИЯ В. МИЛУШЕВА
Диана Мл. Матеева
като разгледа докладваното от Диана Мл. Матеева Въззивно частно
гражданско дело № 20231700500114 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 – 279 от Гражданския
процесуален кодекс (ГПК).
Образувано е по частна жалба от Л. Т. Д. ЕГН ********** с.***
общ.*** и чрез адв.Д. М. САК
СРЕЩУ: Определение № 4037/27.11.2022 по гр.дело № 3116/2022г. по
описа на РС Перник, с което съдът е прекратил производството по делото,
като е приел, че исковата молба е нередовна поради непълнота и неясноти,
както и че не са отстранени дадените от съда указания. Счита определението
за незаконосъобразно, иска отмяна на същото. Претендира разноски.
В законоустановения срок е депозиран Отговор на частната жалба от
КРЕДИТ ТАЙМ ЕООД чрез адв.М. П. –пълномощник.
Искат постановяване на определение, с което да се остави без уважение
1
частната жалба. Претендират разноски.
Съдът, след като разгледа материалите по делото, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба от Л. Т. Д.,
срещу „Кредит Тайм“ ЕООД. В исковата молба се твърди, че между страните
бил сключен Договор за паричен заем № ***, и срок на договора – ***,
съгласно който, на ищецът бил отпуснат заем в размер на 2200.00 лева, като
след сключване на договора, бил уведомен, че следва да заплати
допълнителни такси, касаещи обезпечение на кредита. Твърди, че е заплатил
сумите по главницата, като е изложил доводи за нищожност на сключения
между страните договор за заем, за който твърди че противоречи на
разпоредби от ЗЗК и ЗЗД. Отправил е искане към съда да бъде признато за
установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника
сумата от 50.00 лева, представляваща допълнително възнаграждение за
кредитора „Кредит Тайм" ЕООД, по Договор за паричен заем № ***.
С разпореждане от 09.06.2022г., съдът е оставил производството по
делото без движение, като е дал указания на ищеца да посочи своя личен
адрес; да уточни на коя дата твърди, че е сключен процесния договор, и
изложи обстоятелства за условията, при които е сключен процесния договор –
срок на договора, начин на погасяване и др.; да конкретизира платил ли е
ищеца сумите по процесния договор или не; в случай, че са платени ищеца да
посочи кога е последното извършено от него плащане; да обоснове правния
си интерес от предявяване на иска, при положение, че в исковата молба няма
изложени твърдения ответникът да търси изпълнение на процесното вземане,
като в съответствие с изложеното в обстоятелствената част на иска да уточни
своето искане към съда.
Постъпила е молба от 06.07.2022 г., по която съдът е приел, че ищецът е
отстранил в срок нередовностите на исковата молба, като с разпореждане от
11.07.2022 г. е постановил препис от исковата молба и уточнителната такава
да бъде връчен на ответната страна, с указания за подаване на отговор в
едномесечен срок.
На 22.08.2022 г. ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в
който е противопоставил възражения за нередовност на предявения иск,
2
поради което с разпореждане от 02.09.2022 г., на основание чл.129, ал.2, вр.
ал.4 от ГПК, съдът е оставил производството по делото без движение, като
е дал указания на ищеца да уточни какво представляват процесната
допълнителни суми от 50.00 лева – дължима такса, неустойка, или договорна
лихва, и в коя клауза от договора е уговорено между страните дължимост на
процесното допълнително възнаграждение; в случай, че между страните няма
уговорена такава клауза в процесния договор, да посочи на какво основание
ответника претендира сумата от 50.00 лева, представляваща допълнително
възнаграждение по процесния договор, и как е известен ищеца от ответника,
че дължи процесната сума, както и да уточни своето искане към съда, като
посочи в петитума на исковата молба, какво представлява процесната сума от
50.00 лева.
Постъпила е молба от 26.09.2022 г., в която ищецът е посочил, че
обичайна практика на ответника е да начислява такси по нищожни клаузи,
формулирани като „Такса експресно разглеждане“ и такса „индивидуално
предложение“, като съдът е приел, че ищецът не е отстранил констатираните
от съда нередовности в срок, поради което с разпореждане от 26.09.2022 г.,
съдът отново е дал указания на ищеца да посочи какво представлява
процесната допълнителна сума от 50.00 лева – дължима такса, и в случай че
това е така, да посочи каква по вид такса ответника претендира от ищеца, или
дължима неустойка, или дължима договорна лихва; да обоснове правният си
интерес от предявяване на иска, като посочи, как ответника претендира
процесната сума от ищеца, респ. какви действия е предприел спрямо ищеца за
процесната сума, и как ищеца е разбрал за дължимостта на процесната сума;
както и да формулира ясно искане към съда, в което да посочи, какво
представлява процесната сума от 50.00 лева, като уточни какво точно
допълнително възнаграждение представлява тази сума.
Постъпила е молба от 17.10.2022 г., в която ищецът е посочил, че
допълнителното възнаграждение е заплатено по неравноправна клауза, и не
представлява договорна лихва.
Първоинстанционният съд е счел, че в депозираната молба ищецът не е
отстранил констатираните от съда нередовности в предявения иск, поради
което с разпореждане от 18.10.2022 г., ПРС за пореден път е дал указания
3
на ищеца да посочи какво представлява процесната сума от 50.00 лева,
дължима такса, и в случай че това е така, да посочи каква по вид такса
ответника претендира от ищеца, или дължима неустойка, както и да
формулира ясно искането си към съда, като посочи, какво представлява
процесната сума от 50.00 лева, и уточни какво точно допълнително
възнаграждение представлява тази сума.
Постъпила е молба от 17.11.2022 г., в която ищецът за пореден път сочи
само, че иска да бъде осъден ответника да му заплати процесната сума от
50.00 лева, представляваща претендирано възнаграждение по неравноправна
клауза съдържаща се в Договор за паричен заем № ***.
Първоинстанционният съд, предвид посоченото в поредната постъпила от
ищеца молба, е намерил, че страната не е отстранила в срок констатираните
от съда нередовности в предявения иск, като е останало неясно какво
представлява процесната сума от 50.00 лева, дали представлява дължима
такса или неустойка по процесния договор.
Също така първоинстанционният съд е намерил, че въпреки многократно
ясно дадените на ищеца указания за отстраняване на нередовностите в
предявения иск, исковата молба не отговаря на изискванията на чл.127, ал.1,
т.4 и т.5 от ГПК, поради което е счел, че са налице предпоставките на чл.129,
ал.3 вр. ал.2 от ГПК, за връщане на исковата молба ведно с документите към
нея на „Л. Т. Д., поради неотстраняване на нередовностите в определения от
съда срок и с горепосоченото определение е прекратил производството по
делото.
С оглед доводите изложени в частната жалба, както и съобразявайки
приложимото право, настоящият съдебен състав намира, че частната
жалба се явява основателна, респ. обжалваното определение на Районен
съд Перник следва да бъде отменено по следните причини:
Действително, съгласно чл.127, ал.1, т.4 и т.5 от ГПК исковата молба
следва да съдържа изложение на обстоятелствата, на които се основава искът,
както и посочване в какво се състои искането. Въз основа на това
4
задължително съдържание на исковата молба, съдът следва да даде правна
квалификация на иска, а ответника да разбере каква е насочената срещу него
претенция. С исковата молба на ищеца се определят рамките, в които съдът
дължи произнасяне, като израз на диспозитивното начало в гражданския
процес, поради което в обстоятелствената част на исковата молба следва да
бъдат изложени всички обстоятелства, въз основа на които ищецът търси
защита на свои лични и имуществени права по конкретното правен спор.
Когато констатира, че исковата молба не отговаря на изискванията на
закона, съдът е длъжен да даде ясни и изчерпателни указания на ищеца по
начин, по който те могат да бъдат възприети от страната, което съдът е сторил
многократно и неизпълнението им е основание за прекратяване на делото.
В този смисъл са Определение № 512 от 3.11.2016 г. на ВКС по ч. гр. д. №
3026/2016 г., IV г. о., ГК, Определение № 216 от 25.04.2016 г. на ВКС по ч. т.
д. № 690/2016 г., II т. о., ТК и др.
Предвид изложеното съдът е дал многократни указания до ищцовата
страна, да уточни какво представлява процесната сума от 50.00 лева –
дължима такса или неустойка по процесния договор
В депозираните от ищеца уточнителни молби се сочи, че същата
представлява претендирано възнаграждение по неравноправна клауза от
Договор за паричен заем № ***.
В уточнителните молби ищецът многократно сочи, че сумата от 50.00
лева, не се дължи от него, поради това, че същата представлява претендирано
от ответника възнаграждение по неравноправна клауза съдържаща се в
процесния договор, но при така изложеното, както в исковата молба –
досежно нищожност на всички отделни клаузи от процесния договор, така и в
уточнителните молби, за възнаграждение по неравноправна клауза от
договора.
Следва да се има предвид, че се касае за отрицателен установителен иск .
Съгласно Решение № 27 от 06.08.2020 по к.гр.дело № 2662/2019 на
5
ВКС –
„Когато ищецът твърди, че определено право не съществува, предмет
на спора и на исковия процес е отричаното от него право. При отрицателен
установителен иск се твърди, че оспорваното право никога не е възниквало,
поради което и ищецът не би могъл и да сочи юридически факт, от който
такова право се поражда, но може да оспори съществуването му“
Т.е. ищецът пред първоинстанционния съд твърди, че претендираната от
ответника сума никога не е била дължима, и то по посочения договор.
Съдът в противоречие с практиката на ВКС е искал да се докаже
основанието, на което сумата не се дължи.
Според ВКС, а и в конкретния случай, ответникът следва да докаже на
какво правно основание се е породило претендираното от него вземане / и
отбелязано в ЦКР/
При отрицателен установителен иск силата на пресъдено нещо има по-
широки обективни предели от установителен иск – правото, което е било
негов предмет, се отрича без оглед на някакво конкретно определено
правопораждащо основание, а с оглед на всички възможни негови
основания.респективно, при отхвърляне на такъв иск, силата на пресъдено
нещо има за предмет съществуването на правото, което ответникът е
установил с индивидуализиращи белези
В този смисъл решение № 101 от 13.11.2020 по к.т.дело № 2489 / 2019г. на
ВКС
Поради това и следва да се приеме, че в исковата молба ясно са посочени
индивидуализиращите белези – това е договорът за потребителски кредит с
посочен номер и дата, като се оспорват всички вземания на кредитора извън
главница и договорна лихва. Освен това, самият договор за потребителски
кредит е активен към момента.
При горните съображения, настоящият съдебен състав намира, че
обжалваният съдебен акт следва да бъде отменен, а делото- върнато на същия
първоинстанционен състав за продължаване съдопроизводствените действия.
6
Предвид характера на производството, разноски не се дължат.
Предвид горното, Пернишкият окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по въззивно гражданско дело № 114/2023г. по описа на
Окръжен съд – гр. Перник.
ВРЪЩА делото на Районен съд – гр. Перник на същия съдебен състав, за продължаване на
съдопроизводствените действия
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7