Р Е Ш Е Н И Е № 214
Гр. Сливен, 02.01.2019
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в публично
заседание на трети декември две хиляди и осемнадесета година в състав:
Административен
съдия: Иглика Жекова
при участието на
прокурора ………..
и при секретаря Николинка
Йорданова, като разгледа докладваното от съдия Иглика Жекова административно
дело № 384 по описа на Административен съд гр. Сливен за 2017 година, за да се
произнесе съобрази следното:
Производството е
образувано по жалба от „Водоснабдяване и канализация – Сливен“ ООД, със
седалище и адрес на управление гр. С., бул. …………. № …, пр. от С. Р. срещу Акт
за установяване на публично държавно вземане № 59/18.08.2017 г., издаден от Директора
на Басейнова дирекция „Източнобеломорски
район“, с който е установено по основание и размер задължение като дължима
такса за водовземане от подземни води, съгласно
Разрешително № 0707/12.12.2001 г., издадено от Министъра на околната среда и
водите за периода 01.01.2010 г. – 31.12.2016 г., както следва: главница в общ
размер на 459 581,52 лв., ведно с дължимата лихва за забава за периода на
забава общо в размер на 159 164,01 лв.
В жалбата са
изложени доводи за незаконосъобразност на оспорения акт. Твърди се, че при
издаване на акта са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила и противоречие с материалния закон. Моли се съда да отмени оспорения
акт за установяване на публично държавно вземане.
В с.з. оспорващото
дружество, редовно и своевременно призовано, се представлява от адв. Ст. Р. ***,
който поддържа жалбата и моли съда да я уважи. Твърди нищожност на
административния акт, алтернативно – незаконосъобразност. Претендира разноски.
В с.з.
административният орган, редовно и своевременно призован, не се явява. Представлява
се от надлежно упълномощен ст. юрк Д. Б., който
оспорва жалбата и моли съда да я отхвърли.
Въз основа на
всички събрани по делото писмени доказателства съдът прие за установена следната
фактическа обстановка:
„Водоснабдяване и
канализация – Сливен“ ООД било титуляр на Разрешително за водоползване
№ 0707/12.12.2001 г. за водовземни
съоръжения Вододайна зона „Депсизи“, включваща тръбен
кладенец № 1 и Водоснабдителна група „Север“, включваща осем броя кладенци,
издадено от Министъра на околната среда и водите с цел на водоползването
питейно – битово водоснабдяване на гр. Нова Загора и селища от община Нова
Загора.
На 31.01.2013 г. управителят
на дружеството подал пред БД „Източнобеломорски
район“ Декларация по чл. 194б от Закона за водите, в която декларирал, че по
Разрешително № 0707/12.12.2001 г., гр. Нова Загора през периода 01.01.2012 г.
до 31.12.2012 г. иззетото количество вода е 2 649 355 куб. м. и дължимата
сума по Тарифата за таксите за водовземане, за
ползване на воден обект и за замърсяване възлиза на 52 987,10 лв.
На 31.01.2013 г.
управителят на дружеството подал пред БД „Източнобеломорски
район“ Декларация по чл. 194б от Закона за водите, в която декларирал, че по
Разрешително № 707/12.12.2001 г., гр. Нова Загора, ВЗ „Депсизи“
за периода 01.01.2012 г. до 31.12.2012 г. иззетото количество вода е 1 105
070 куб. м. и дължимата сума по Тарифата за таксите за водовземане,
за ползване на воден обект и за замърсяване възлиза на 22 101,40 лева.
На 31.01.2014 г.
управителят на дружеството подал пред БД „Източнобеломорски
район“ Декларация по чл. 194б от Закона за водите, в която декларирал, че за
периода 01.01.2013 г. до 31.12.2013 г. иззетото количество вода по Разрешително
№ 707/12.12.2001 г., ПС „Депсизи“ е 985 729 куб. м. и
дължимата сума по Тарифата за таксите за водовземане,
за ползване на воден обект и за замърсяване възлиза на 19 714,58 лева.
На 31.01.2014 г.
управителят на дружеството подал пред БД „Източнобеломорски
район“ Декларация по чл. 194б от Закона за водите, в която декларирал, че за
периода 01.01.2013 г. до 31.12.2013 г. иззетото количество вода по Разрешително
№ 707/12.12.2001 г., ПС „Север“ и кл. № 2 гр. Нова Загора е 2 616 638 куб.
м. и дължимата сума по Тарифата за таксите за водовземане,
за ползване на воден обект и за замърсяване възлиза на 52 332,76 лв.
На 30.01.2015 г.
управителят на дружеството подал пред БД „Източнобеломорски
район“ Декларация по чл. 194б от ЗВ, в която декларирал, че за периода
01.01.2014 г. – 31.12.2014 г. иззетото количество вода по Разрешително №
707/12.12.2001 г., гр. Нова Загора, ПС „Депсизи“
възлиза на 899 097 куб. м. и дължимата сума по Тарифата за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване е
17 981,94 лв.
На 30.01.2015 г.
управителят на дружеството подал пред БД „Източнобеломорски
район“ Декларация по чл. 194б от ЗВ, в която декларирал, че за периода
01.01.2014 г. – 31.12.2014 г. иззетото количество вода по Разрешително №
707/12.12.2001 г., гр. Нова Загора, ПС „Север“ и кладенец № 2 е
1 911 345 куб. м., с дължима сума по Тарифата за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване е
38 226,90 лева.
На 28.01.2016 г.
управителят на дружеството подал до БД „Източнобеломорски
район“ Декларация по чл. 194б от ЗВ, в която декларирал, че за периода
01.01.2015 г. – 31.12.2015 г. иззетото количество вода по Разрешително №
707/12.12.2001 г., гр. Нова Загора, ПС „Север“ и кладенец № 2 е
1 770 135 куб. м. с дължима сума по Тарифата за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване
възлиза на 35 402,70 лв.
На 28.01.2016 г.
управителят на дружеството подал пред БД „Източнобеломорски
район“ Декларация по чл. 194б от ЗВ, в която декларирал, че през периода
01.01.2015 г. – 31.12.2015 г. иззетото количество вода по Разрешително №
707/12.12.2001 г., гр. Нова Загора, ПС „Депсизи“ е
1 021 738 куб. м. и дължимата сума по Тарифата за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване
възлиза на 20 434,76 лева.
На 16.01.2017 г.
управителят на дружеството подал пред БД „Източнобеломорски
район“ Декларация по чл. 194б от ЗВ, в която декларирал, че за периода
01.01.2016 г. – 31.12.2016 г. иззетото количество вода по Разрешително №
707/12.12.2001 г., гр. Нова Загора, ПС „Депсизи“ е
1 428 039 куб. м. и дължимата сума по Тарифата за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване
възлиза на 28 560,78 лева.
На 16.01.2017 г.
управителят на дружеството подал пред БД „Източнобеломорски
район“ Декларация по чл. 194б от ЗВ, в която декларирал, че през периода
01.01.2016 г. – 31.12.2016 г. иззетото количество вода по Разрешително №
707/12.12.2001 г., гр. Нова Загора, ПС „Север“ и кладенец № 2 е 2 359 152
куб. м. и дължимата сума по Тарифата за таксите за водовземане,
за ползване на воден обект и за замърсяване възлиза на 47 183,04 лева.
С писмо изх. №
РД-04-1443/10.10.2017 г. управителят на „Водоснабдяване и канализация – Сливен“
ООД изпратил до директора на БД „Източнобеломорски
район“ годишни справки за периода 01.01.2010 г. – 31.12.2016 г. за отнетите и
ползвани водни количества от водоизточници, по които се извършва водовземане за населените места от общини Сливен, Котел,
Нова Загора и Твърдица. Посочените в справките стойности са идентични с
декларираните в описаните по – горе декларации.
По горното
разрешително била извършена проверка по документи от длъжностни лица при БД –
ИБР, резултатите от която били обективирани в Констативен протокол № СЛ 429/18.07.2017
г. Съгласно същия, разрешителното е издадено за водовземане
от подземни води от вододайна зона „Депсизи“,
посредством 1 бр. тръбен кладенец и водоснабдителна група „Север“, посредством
2 бр. тръбни кладенци, 3 бр. шахтови кладенци и 1 бр. шахтово – тръбен кладенец за питейно – битово
водоснабдяване на гр. Нова Загора и селищата от община Нова Загора; от
подземните водоизточници на вододайна зона „Депсизи“
помпено водата се подава до черпателен водоем и
посредством ПС „Депсизи“ директно се подава до
потребителите на гр. Нова Загора и селищата от общината; от подземните водоизточници
на водоснабдителна група „Север“ помпено водата се подава до черпателен водоем и посредством ПС „Север“ директно се
подава до потребителите на гр. Нова Загора и населените места; за измерването
на отнетите и ползвани водни маси от водоизточниците вододайна зона „Депсизи“, на ПС „Депсизи“ е
монтиран разходомер тип ВЗЛЕТ РС-УРСВ-10М; за измерването на отнетите и
ползвани водни маси от водоизточниците водоснабдителна група „Север“, на ПС
„Север“ е монтиран разходомер тип ВЗЛЕТ РС-УРСВ-10М, като ползваните водни маси
за питейно – битовото водоснабдяване на гр. Нова Загора и селищата от общината
се отчитат ежемесечно. Съгласно според годишните справки за ползваните подземни
води от Вододайна зона „Депсизи“ дължимите годишни
такси по години са, както следва: през периода 01.01.2010. – 31.12.2010 г.
отнетите и използвани водни маси възлизат на 598 336 куб.м., с дължима
годишна такса за периода 11 966,72 лв., през периода 01.01.2011. –
31.12.2011 г. отнетите и използвани водни маси възлизат на 795 028 куб. м.,
с дължима годишна такса за периода 15 900,56 лв., през периода
01.01.2012. –
31.12.2012 г. отнетите и използвани водни маси възлизат на 1 105 070 куб.
м., с дължима годишна такса за периода 22 101,40 лв., през периода 01.01.2013
г. – 31.12.2013 г. отнетите и използвани водни маси възлизат на 985 729 куб.
м., с дължима годишна такса за периода 19 714,58 лв., през периода 01.01.2014
г. – 31.12.2014 г. отнетите и използвани водни маси възлизат на 899 097 куб.
м., с дължима годишна такса за периода 17 981,94 лв., през периода 01.01.2015
г. – 31.12.2015 г. отнетите и използвани водни маси възлизат на 1 021 738
куб. м., с дължима годишна такса за периода 20 434,76 лв., през периода 01.01.2016
г. – 31.12.2016 г. отнетите и използвани водни маси възлизат на 1 428 039
куб. м., с дължима годишна такса за периода 28 560,78 лева. Съгласно
същите годишни справки, дължимите годишни такси по години за ползваните
подземни води от водоснабдителна група „Север“ са, както следва: през периода
01.01.2010. – 31.12.2010 г. отнетите и използвани водни маси възлизат на 2 597
957 куб. м., с дължима годишна такса за периода 51 959,14 лв., през
периода 01.01.2011 г. – 31.12.2011 г. отнетите и използвани водни маси възлизат
на 2 241 457 куб. м., с дължима годишна такса в размер на 44 829,14
лева; през периода 01.01.2012 г. – 31.12.2012 г. отнетите и използвани водни
маси възлизат на 2 649 355 куб. м., а дължимата годишна такса е в
размер на 52 987,10 лева; през периода 01.01.2013 г. – 31.12.2013 г.
отнетите и използвани водни маси възлизат на 2 616 638 куб.м., а
дължимата такса е 52 332,76 лева; през периода 01.01.2014 г. – 31.12.2014
г. отнетите и използвани водни маси възлизат на 1 911 345 куб. м., с
дължима такса 38 226,90 лева; през периода 01.01.2015 г. – 31.12.2015 г.
отнетите и използвани водни маси възлизат на 1 770 135 куб.м., с
дължима такса в размер на 35 402,70 лева; през периода 01.01.2016 г. –
31.12.2016 г. използваните водни маси възлизат на 2 359 152 куб. м. с
дължима такса в размер на 47 183,04 лева.
На 21.04.2011 г. длъжностни
лица при БД ИБР извършили проверка във връзка с Разрешително № 0707/12.12.2001
г. на обект ПС „Север“ и ВЗ „Депсизи“, при която
констатирали, че: ПС „Север“ захранва с вода гр. Нова Загора, има монтиран
ултразвуков разходомер, отчетено е показанието в деня на проверката, както и е
установено, че се води отчет на ползваните водни обеми; Кладенец № 2 е с
разходомер, чиито показания са снети по време на проверката, ежемесечно се
отчитат ползваните водни количества; ВЗ „Депсизи“ е с
монтиран разходомер, данните от който се записват ежемесечно, отчетено е
количеството разходвана вода по време на проверката. Резултатите от проверката
били обективирани в Констативен протокол № Сл 122. Последваща
такава проверка на същия обект била извършена на 23.11.2012 г., като съгласно
КП № Сл 352, разходомерното
устройство на ВЗ „Депсизи“ е изправно в момента на
проверката, отчетен е в този момент ползваният воден обем, води се дневник на
ежемесечното потребление. Същият обект и ПС „Север“ били обект на идентична
проверка и на 09.07.2014 г., при която било установено, че разходомерните
устройства са изправни, отчетено е и водното количество в момента.
Констатациите са описани в КП № Сл 199/09.07.2014 г. Такава
проверка била извършена и на 12.10.2016 г., като съгласно КП № Сл 380 от същата дата, разходомерните
устройства на двата обекта са изправни, отнетите водни маси се отчитат
ежемесечно, вписани са моментните показания, както и декларираните в подадените
справки.
На 24.07.2017 г. с
изх. № ПО-02-11 Директорът на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ изпратил до управителя на
„Водоснабдяване и канализация – Сливен“ ООД покана за доброволно плащане на
дължимите и незаплатени такси по чл. 194 ал. 1 т. 1 б. „б“ за следните парични
задължения: по разрешително № 0707/12.12.2012 г.: за периода 01.01.2010 –
31.12.2010 г. – за ВЗ „Депсизи“ в размер на
11 966,72 лв., за ВГ „Север“ в размер на 51 959,14 лв.; за периода
01.01.2011 г. – 31.12.2011 г. – за ВЗ „Депсизи“ в
размер на 15 900,56 лева, за ВГ „Север“ в размер на 44 829,14 лева;
за периода 01.01.2012-31.12.2012 г.- ВЗ „Депсизи“ в
размер на 22 101,40 лева, за ВГ „Север“ в размер на 52 987,10 лева;
за периода 01.01.2013 г. – 31.12.2013 г. – за ВЗ „Депсизи“
в размер на 19 714,58 лева, за ВГ „Север“ в размер на 52 332,76 лева;
за периода 01.01.2014 г. – 31.12.2014 г. – за ВЗ „Депсизи“
в размер на 17 981,94 лева и за ВГ „Север“ в размер на 38 226,90 лв.;
за периода 01.01.2015 г. – 31.12.2015 г. – за ВЗ „Депсизи“
в размер на 20 434,76 лв. и за ВГ „Север“ в размер на 35 402,70 лв.;
за периода 01.01.2016 г. – 31.12.2016 г. – за ВЗ „Депсизи“
в размер на 28 560,78 лв. и за ВГ „Север“ в размер на 47 183,04 лева,
с общ размер на дължимата и незаплатена към момента такса 459 581,52 лева,
ведно с дължимата лихва за забава.
След изтичане на
срока за доброволно плащане, на 18.08.2017 г. Директорът на Басейнова
дирекция „Източнобеломорски район“ издал Акт за
установяване на публично държавно вземане № 59, с който е установено по
основание и размер задължение като дължима такса за водовземане
от подземни води по Разрешително № 0707/12.12.2001 г. за отчетен период от
01.01.2010 г. до 31.12.2016 г. дължима такса в размер на: главница 459 581,52
лв., ведно с дължима лихва за периода на забава в общ размер на 159 164,01
лева. Актът бил връчен на дружеството – адресат на 24.08.2017 г. Жалбата срещу
същия е изпратена като пощенска пратка до съда на 07.09.2017.
Към доказателствата
по делото е приобщен споразумителен протокол от 07.06.2012 г., подписан от
Директора на БДИБР и Управителя на „Водоснабдяване и канализация – Сливен“ ООД,
по силата на който задълженията на дружеството за такси за водоползване
и заустване за периода 2005 – 2011 г. са разсрочени
за заплащане, като задълженията за такса за водоползване
на 2010 г. и 2011 г. са определени за заплащане от 31.01.2013 г. до 31.12.2013
г. На 13.02.2013 г. до дружеството е изпратена покана за доброволно изпълнение
на тези задължения.
По делото (във
връзка с направено оспорване от жалбоподателя и открито нарочно такова
производство на представените от органа констативни протоколи) са изготвени и
приети като неоспорени съдебно – счетоводна и комплексна съдебна технико -
икономическа експертизи. Съгласно заключението на комплексната експертиза, при
проверката на място е установено за ВЗ „Депсизи“ : Тръбен
кладенец 1 е в землището на с. Езеро, като от подземния водоизточник помпено
водата се подава до черпателен водоем и посредством
ПС „Депсизи“ директно се подава до потребителите на
гр. Нова Загора и населените места от общината, като за измерването на отнетите
водни количества е монтиран разходомер тип Взлет
РС-УРСВ-10 М; ВГ „Север“: Тръбни кладенци ТК 1, ТК 2, ШК 3, ШК 4, ШК 5, ШК 6 и
ШК 7 са в имоти в землището на с. Кортен, а ШТК 8 е в имот на с. Асеновец,
освен така описаните в разрешителното кладенци има още един функциониращ тръбен
кладенец. Вещото лице е констатирало при проверката на място, че във
водоснабдителна група „Север“ има 9 бр. водоизточници, а по Разрешително №
0707/12.12.2001 г. те са 8 бр. От тези подземни водоизточници на ВГ „Север“
помпено водата се подава до черпателен водоем и
посредством ПС „Север“ директно се подава до потребителите на гр. Нова Загора и
населените места на общината, като за измерването на отнетите водни количества
на ПС „Север“ е монтиран разходомер тип Взлет РС-УРСВ-10
М. Експертът дава заключение, че отнетите водни количества и начислените им в
процесния акт такси са правилно определени от административния орган за ВЗ „Депсизи“. За водоснабдтелна група
„Север“ същият заключава, че база за изчисляване на годишните такси следва да е
разрешеният годишен воден обем по Разрешително № 0707/12.12.2001 г., тъй като в
общия черпателен водоем се събира вода от 9
водоизточника, а не от 8, както е по разрешително. В тази връзка вещото лице
заявява, че няма начин да се определят отделните водни количества от всеки
отделен водоизточник, тъй като няма монтирано измервателно устройство на
отделните водоизточници, а има общо такова, измерващо общото количество, изпратено
към потребителите от черпателния резервоар.
Съгласно
първоначално изготвената и приета като неоспорена съдебно – счетоводна
експертиза, общият размер на лихвите за забава върху дължимата главница (459 581,52
лв.) по процесния АУПДВ е 156 213,54 лева.
Горната фактическа
обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани в хода на
съдебното дирене годни, относими и допустими
доказателствени средства. Съдът изгради своите изводи от фактическа страна на
база всички приобщени по делото писмени доказателства, в която връзка следва да
се отбележи, че в откритото производство по оспорване истинността и верността
на констативните протоколи, не се доказа тезата на оспорващата страна,
доколкото в същите се съдържа информация, базирана на писмени доказателства, а
именно: справки и декларации, подадени от дружеството.
Въз основа на така
изградената фактическа обстановка, съдът формира следните изводи от правно
естество:
Оспорването е
направено в рамките на регламентирания от закона срок, от лице, което има
правен интерес от това производство и срещу административен акт, който подлежи
на съдебен контрол, поради което то е допустимо.
Разгледана по същество, жалбата се явява частично основателна досежно
размера на определените задължения за такси за водовземане,
предвид което оспореният административен акт следва да бъде частично отменен досежно
размера на определената в същия лихва за забава.
Съображенията на
съда в тази насока са следните:
След като е сезиран
с оспорване, при служебния и цялостен контрол върху законосъобразността на
обжалвания административен акт, съгласно нормата на чл. 168 ал. 1 от АПК, съдът
провери изначално неговата валидност. Това се налага
поради принципа на служебното начало в административния процес, въведен с
нормата на чл. 9 от АПК. Обжалваният
административен акт е издаден от компетентен административен орган, в кръга на
неговите правомощия, въз основа на законосъобразни, предшестващи издаването му
действия. Същият акт е валиден, като издаден в предписаната от закона предметна
форма и съдържание и от компетентен орган, съобразно предоставените му по
силата на закона (чл. 195б от Закона за водите) и Заповед № РД-562/07.08.2017
г. на Министъра на околната среда и водите правомощия. Освен валиден,
процесният адмнистративен акт е и постановен при
спазване на всички съществени административнопроизводствени
правила и в съответствие с относимите материалноправни норми. Частична незаконосъобразност съдът
намира в размера на определените в акта лихви за забава, в която насока
кредитира изцяло заключението на съдебно – счетоводната експертиза, изготвено
компетентно и безпристрастно и съответно на относимата
нормативна уредба и другите събрани по делото доказателства.
Съображенията на
съда в тази насока са следните:
Предмет на съдебна
проверка в настоящото производство е законосъобразността на Акт за установяване
на публични държавни вземания, с който е определено по основание и размер
задължение за годишна такса за водовземане от
подземни води, като редът за събиране на тези вземания е регламентиран в
нормите на Закона за водите (ЗВ). Съгласно чл. 194 ал. 1 т. 1 б. „б“ от ЗВ, за
правото на използване на водите се заплаща такса за водовземане
от подземни води, като с оглед ал. 6, размерът на таксите по ал. 1 т. 1-3,
начинът и редът за тяхното изчисляване се определя с тарифа на Министерския
съвет. По делото не се спори, че таксата за процесния период 01.01.2010 г. –
31.12.2016 г. не е заплатена от дружеството – титуляр на Разрешително №
0707/12.12.2001 г. Според чл. 194 ал. 2 от ЗВ, таксата по ал. 1 т. 1 б. „а“ и
„б“ се определя на базата на отнетия обем вода и съответните норми за водопотребление, определени в наредбата по чл. 117а, а
съгласно ал. 6, размерът на таксите по ал. 1 т. 1 – 3, начинът и редът за тяхното
изчисляване и заплащане се определя с тарифа на Министерския съвет. През
процесните периоди е действала Тарифа за таксите за водовземане,
за ползване на воден обект и за замърсяване, в чиято разпоредба на чл. 6 ал. 1
е указано, че отнетият при водовземането обем вода
или обемът на отпадъчните води се измерва посредством отговарящи на
нормативните изисквания измервателни устройства. При издаване на процесния акт
са ползвани като изходни данни декларираните от управителя на оспорващото
дружество стойности в нарочни декларации и справки, както и упоменатите такива (възпроизведени)
в констативен протокол, обективиращ резултати от
извършена документална проверка – КП № СЛ 429/18.07.2017 г.
Съобразно данните в
КП № 429/18.07.2017 г. и подадените от управителя на оспорващото дружество
справки и декларации, отнетите и разходвани водни количества от двата обекта по
Разрешително № 0707/12.12.2001 г. водни количества през периода 01.01.2010 г. –
31.12.2016 г. възлизат общо на 459 581,52 лева, като дължимите такси са
изчислени коректно на база действащите норми на Тарифата за таксите за правото
на водовземане, за ползване на воден обект и за
замърсяване към всеки един от периодите. Тези стойности са възпроизведени и в
оспорения административен акт, както и са потвърдени от заключението на съдебно
– техническата експертиза. При преценка на установените по делото обстоятелства
и приложимите материалноправни разпоредби настоящата
съдебна инстанция не кредитира заключението на експерта досежно определените от
същия обеми на отнетите и ползвани водни количества от Водоснабдителна група
„Север“. Експертът е приел в тази насока, че от този обект се ползват водни
маси от 9 бр. кладенци, а не от 8 водоизточника, както са по разрешителното,
което правело невъзможно да се определят точните количества черпана
вода от обекта. Съдът не споделя този извод на експерта, при следните
съображения:
Основното и
определящо в случая е обстоятелството, че както е установено от самия експерт, този
водоизточник е част от Водоснабдителна група „Север“, а не принадлежащ към друг
обект. Липсват данни и в насока, че същият се индивидуализира като
самостоятелен такъв, с отделно разрешително за водовземане,
което би довело до дублиране на задължения за годишна такса. Обстоятелството,
че този водоизточник не е изрично описан в Разрешително № 0707/12.12.2001 г. не
променя установеното, че същият се ползва за водоснабдяване на гр. Нова Загора
и населените места в общината като част от ВГ „Север“ и доколкото се
експлоатира по предназначение, за него се дължи следващата се годишна такса на
общо основание. Съгласно разпоредбата на § 9 от ПЗР на ЗВ, когато използването
на водите се осъществява на основата на издадени разрешителни или без
основание, лицето, използващо водите, дължи заплащане на таксите, предвидени в
този закон, считано от влизане в сила на тарифите, предвидени от този закон,
независимо от етапа, на който се намира процедурата за издаване или преоформяне
на разрешителното. Независимо от обстоятелството, че за този водоизточник
липсва издадено разрешително, такса се дължи, още повече, че ползваните водни
количества са коректно изчислени при спазване нормата на чл. 194а от ЗВ.
Съобразно тази разпоредба, отнетият при водовземането
обем вода се измерва посредством отговарящи на нормативните изисквания
измервателни устройства. В процесния случай такива са налице, установено е
както тяхното наличие, така и тяхната изправност при извършените проверки и
това обстоятелство е потвърдено от експерта при извършения от същия оглед на
място. При тези съображения съдът приема, че визираните в оспорения АУПДВ
стойности на отнетите при водовземането водни
количества са точно и коректно определени, а дължимите за тях годишни такси са
изчислени при стриктно спазване на действащите към съответния период нормативи.
Във връзка с
възраженията за изтекла погасителна давност за задълженията за 2010 година и
2011 година, съдът констатира следното:
Съгласно чл. 171,
ал.1 ДОПК публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща
годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в
закон е предвиден по-кратък срок. Съгласно чл. 4, ал. 1 от Тарифата за таксите
за правото на водоползване и/или разрешено ползване
на воден обект, приета с ПМС № 154/28.07.2000 г., обн.
ДВ, бр. 65/2000 г., изм. с ПМС № 23/02.02.2004 г., ДВ. бр. 11/2004 г.(отм.),
действаща и относима към разглежданите периоди,
таксите по Закона за водите са годишни и се заплащат от титулярите на
разрешителни за водовземане не по-късно от 31 януари
на следващата година, т.е. давностният срок за
задълженията от 2010 г. започва да тече от 01.01.2012 г. и изтича на 31.12.2016
г., респ. за задълженията от 2011 г. давностният срок
започва да тече от 01.01.2013 г. и изтича на 31.12.2017 г.
С вх.№ КД-05-1724
от 07.06.2012 г. е представен двустранен споразумителен протокол, според който
е разсрочено задължението на "Водоснабдяване и канализация - Сливен"
ООД за такса водоползване за периода 2010 г.-2011 г.,
в размер на 1269401 лв., като е уговорено то да бъде изплатено на 12 равни
месечни вноски по 97450 лв. в периода от
31.01.2013 г. до 31.12.2013 г. По съществото си горепосочените споразумения
представляват разрешение за разсрочване на публични държавни вземания. Съгласно
чл. 172 ал.1 т.3 от ДОПК, давността спира когато е дадено разрешение за
разсрочване или отсрочване на плащането - за срока на разсрочването или
отсрочването.
Ето защо следва да
се приеме, че давността за задълженията за 2010 г. е започнала да тече на
01.01.2012 г., спряла е да тече на 07.06.2012 г., когато е подписан
споразумителен протокол вх.№ КД-05-1724 от 07.06.2012 г. и е започнала да тече
отново на 01.01.2014 г., когато е изтекъл срока на разсрочването по този
протокол. В този смисъл давността за тези задължения е изтекла в средата на
2018 г.
Що се отнася до
частите от оспорения АУПДВ, с които на жалбоподателя са вменени задължения за
такса за водовземане за периода 01.01.2011 г. –
31.12.2011 г., 5-годишната давност по чл. 171, ал.1 от ДОПК за 2011 г. е
започнала да тече от 01.01.2013 г. и би изтекла на 31.12.2017 г., но изтичането
на давността е прекъснато с издаването на оспорения по делото АУПДВ.
Съставянето и
предявяването на АУПДВ № 59/18.08.2017 г. е прекъснало горепосочените давностните срокове, поради което е започнала да тече нова
петгодишна давност. От друга страна не е изтекъл 10-годишният давностен срок по смисъла на чл. 171, ал.2 от ДОПК.
Събирането на установеното публично вземане се извършва по реда на ДОПК, като
съгласно чл. 171, ал.2 от ДОПК, публичните вземания се погасяват с изтичането
на 10-годишен давностен срок, считано от 1 януари на
годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното
задължение, независимо от спирането или прекъсването на давността. В тази
връзка съдът приема, че задълженията на дружеството за 2010 г. и 2011 г. не са
погасени по давност.
На следващо място
настоящата съдебна инстанция не приема довода на оспорващата страна за
допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените
правила по чл. 194б ал. 3 и ал. 4 от ЗВ. Действително, нормата на чл. 194б ал.
3 от ЗВ указва, че директорът на басейнова дирекция
извършва проверка на подадената информация по ал. 1 и в разглеждания случай
такива проверки са извършени през 2011 г., 2012 г., 2014 г. и 2016 г., но
неизвършването на такива през останалите години от процесния
период не може да се приеме като съществено процесуално нарушение. Съгласно
правната теория и трайно установената съдебна практика, съществено процесуално
нарушение е нарушение, което, ако не би било допуснато, би довело до резултат,
различен от този в оспорения административен акт. В случая административният
орган е възприел напълно декларираните от оспорващото дружество иззети водни
количества и размери на дължимите годишни такси, т.е. резултатите в акта са
прогнозирани и очаквани от самия задължен субект. Освен това, длъжностно лице
от администрацията на органа е извършило надлежна проверка, чиито резултати са обективирани в Констативен протокол № СЛ 429/18.07.2017 г.,
съобразно която са определени и размерите на съответните годишни такси,
посочени в съответните декларации и справки, съставени от представляващия дружеството „Водоснабдяване и
канализация - Сливен“ ООД. Що се отнася до нормата на чл. 194б ал. 4 от ЗВ, то
регламентираното в разпоредбата изискване е изпълнено от административния
орган, доколкото по преписката е приложена покана за доброволно изпълнение,
адресирана до и получена от водоснабдителното дружество и тази покана предхожда
издаването на обжалвания акт. Ето защо съдът приема, че оспореният АУПЗД е както
процесуално, така и материално законосъобразен.
На следващо място,
в процесния акт е определена лихва за забава за
дължимите годишни такси в общ размер за периода 01.01.2010
г. – 31.12.2016 г. от 159 164,01 лв. Изготвената по делото и приета като
неоспорена съдебно – счетоводна експертиза сочи стойност на лихвата в размер на
156 213,54 лв. Експертното заключение съдът кредитира изцяло, като
изготвено компетентно и безпристрастно и съобразено с относимите
норми на Постановление № 426 на МС от 18.12.2014 г. за определяне размера на
законната лихва по просрочени парични задължения. Съгласно Член единствен ал. 2
на Постановлението, дневният размер на законната лихва за просрочени парични
задължения е равен на 1/360 част от годишния размер, определен по ал. 1 (ОЛП на
БНБ в сила от 01 януари, съответно от 01 юли на текущата година плюс 10
процентни пункта). При разпита на вещото лице в о.с.з. е разяснено, че
експертът изчислява законната лихва въз основа на този норматив, на база 360
дни, докато повечето държавни учреждения я изчисляват на база 365 дни, както в
настоящия случай. При тези данни процесният акт се
явява незаконосъобразен в частта му относно дължима лихва в размер на 2 950,47
лв. и следва да бъде отменен в тази му част. В останалата част, с която е установено
по основание и размер задължение като дължима такса за водовземане
от подземни води в размер на главница 459 581,52 лв. и лихва в размер на 156 213,54
лева Акт за установяване на публично държавно вземане № 59/18.08.2017 г. се
явява материално и процесуално законосъобразен, а жалбата срещу него –
неоснователна.
Оспорващата страна
претендира направените по делото разноски, които възлизат общо на 11 610,00
лева. Предвид изхода на делото, оспорващото дружество има право на разноски
съразмерно с уважената част от жалбата (11 610,00 : 618 745,53 = 0,019
лв. х 2 950,47 лв. = 56,06 лв.), които следва да бъдат възложени в тежест
на Басейнова дирекция „Източнобеломорски
район“.
Водим от горното,
съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Акт за установяване на публично държавно
вземане № 59/18.08.2017 г., издаден от Директора на Басейнова
дирекция „Източнобеломорски район“, с който е
установено по основание и размер задължение като дължима такса за водовземане от подземни води, съгласно Разрешително №
0707/12.12.2001 г., издадено от Министъра на околната
среда и водите за периода 01.01.2010 г. – 31.12.2016
г., както следва: главница в общ размер на 459 581,52 лв., ведно с дължимата
лихва за забава за периода на забава общо в размер на 159 164,01 лв. В ЧАСТТА, с която е определена лихва за
забава общо над 156 213,54 лв., т.е. за сумата от 2 950,47 лв. като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Водоснабдяване и канализация –
Сливен“ ООД, със седалище и адрес на управление гр. С., бул. ………… № …, ЕИК ……………..
срещу останалата част на Акт за установяване на публично държавно вземане № 59/18.08.2017
г. на Директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“, гр. Пловдив, а именно: главница в
размер на 459 581,52 лв. и лихва за забава в размер на 156 213,54
лева, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОСЪЖДА Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“, гр. Пловдив да заплати на
„Водоснабдяване и канализация – Сливен“ ООД, със седалище и адрес на управление
гр. С., бул. ………….. № …, ЕИК ……………….. сумата от 56,06 (петдесет и шест 0,06)
лева, представляващи направени по делото разноски, съразмерно с уважената част
на жалбата.
Решението подлежи
на обжалване пред Върховния Административен съд на РБългария
в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
Административен
съдия: