РЕШЕНИЕ
№ 1818
гр. Варна, 21.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 10 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Марина Г.ева
при участието на секретаря Гергана Ж. Дженкова
като разгледа докладваното от Марина Г.ева Гражданско дело №
20233110103007 по описа за 2023 година
Производството е образувано по предявен от Н. С. Г., родена на * г. в
град Х., със съдебен адрес: град В., ул. О. П. № * срещу ЗД „Б. и.“ АД, ЕИК
*, със седалище и адрес на управление: град С., п.к. *, район Л., ул. Дж. Б.
№ * с правно основание чл. 432 КЗ, за осъждане ответника да заплати на
ищеца сумата от 6062,43 лева, представляваща оставащо дължимо
обезщетение за причинените имуществени вреди, изразяващи се в увреждане
на предна врата – дясна алуминиева, тапицерия врата предна дясна; задна
врата дясна алуминиева, калник заден десен алуминиев, средна колона дясна,
праг десен, джанта лята задна дясна, греда заден мост десен, обтегач заден
десен, преден колан преден десен, въздушна възглавница странична дясна
завеса, облегалка предна дясна седалка – тапицерия, въздушна възглавница
предна дясна седалка, управляващ блок въздушна възглавница, тапицерия
таван, носач заден десен на собствения й л. а. „И.“ * с рег. № *, причинени в
резултат на реализирано на 12.10.2016 г. ПТП по вина на водача на л. а. „Форд
Фиеста“ с рег. № *, застрахован по договор гражданска отговорност при
ответното дружество ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на увреждането - 12.10.2016 г. до окончателното изплащане на сумата.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически
твърдения: На 12.10.2016 г. около 21,45 часа в с. Ст. Ор., област В., на
кръстовището между ул. „Ас. Зл.“ и ул. „Ц. С.“ е реализирано ПТП между л.а.
„И.“ *с рег. № * и л.а. „Форд Фиеста“ с рег. № *. Съставен е протокол за ПТП
№ * г. В него е отразено, че водачът на л.а. „Форд Фиеста“ не е пропуснал
1
движещия се на път с предимство водач на л.а. „И.“, поради което е настъпил
удар между тях. При ответника е заведена щета № * г. В нея като увредени
детайли са посочени – предна врата – дясна алуминиева, тапицерия врата
предна дясна; задна врата дясна алуминиева, калник заден десен алуминиев,
средна колона дясна, праг десен, джанта лята задна дясна, греда заден мост
десен, обтегач заден десен, преден колан преден десен, въздушна възглавница
странична дясна завеса, облегалка предна дясна седалка – тапицерия,
въздушна възглавница предна дясна седалка, управляващ блок въздушна
възглавница, тапицерия таван, носач заден десен. На 10.03.2017 г. е отправено
искане до ответника за заплащане на застрахователно обезщетение, на
02.08.20217 г. е отправено повторно искане и на 08.11.2017 г. също, но не е
получено обезщетение. Посочва, че дължимото обезщетение възлиза на 27
312,08 лева Твърди, че управляваният л.а. „Форд Фиеста“ е застрахован по
застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника, валидна към датата на
ПТП – 10.09.2016 г. до 01.09.2017 г. Извънсъдебно е изплатена сумата от 10
514,42 лева. На 18.12.2017 г. е депозирана искова молба пред Районен съд –
град София като претенцията е заявена като частична. Образувано е
гражданско дело № * г., по което е постановен краен съдебен акт – като
исковата претенция е уважена за сумата от 11 000 лева, частичен иск за
вземане в общ размер от 27 312,08 лева. Моли за уважаване на исковата
претенция и присъждане на сторените в производството разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на предявената искова
претенция, с който заявява, че е налице изтекла погасителна давност за
предявяване на исковата претенция, тъй като датата на увреждането е
12.10.2016 г., а искът е предявен на 10.03.2023 г. Твърди, че след извършване
на калкулация на щетата е заплатил обезщетение в размер на 10 514,42 лева. С
оглед постановеното решение по гр.д. № * г. по описа на Районен съд – град
София в полза на ищеца е извършено плащане на сумата от 11 000 лева.
Заявява, че автомобилът не е отремонтиран, тъй като няма доказателства
затова, а представената проформа фактура на ЕТ „Автотранс Сервиз“ на
стойност 27 312,08 лева не отразява коректно цените на боята, частите и
часовата ставка, тъй като са прекомерно завишени. Надписани са ремонтно
възстановителни дейности, които не са били необходими. Твърди, че е налице
тотална щета. Моли за отхвърляне на предявения иск и присъждане на
сторените в производството разноски.
С оглед събраните по делото доказателства и при съобразяване на
относимите правни разпоредби, съдът констатира следното от
фактическа и правна страна:
Разпоредбата на чл. 432 от КЗ, урежда и гарантира правната
възможност на увреденото лице да предяви пряк иск за обезщетяване на
претърпените вреди срещу застрахователя, с когото деликвентът е сключил
договор за застраховка "Гражданска отговорност". Същата обезпечава
неговата деликтна отговорност. Фактическият състав, от който възниква
имуществената отговорност на застрахователя за заплащане на
2
застрахователно обезщетение на увреденото лице, обхваща следните
материални предпоставки (юридически факти): наличие на валидно
застрахователно правоотношение по договор «Гражданска отговорност»
между собственика на увреждащия автомобил и ответника; настъпване на
твърдяното застрахователно събитие в срока на действие на застрахователния
договор, за което ответникът носи застрахователен риск; че в резултат и в
причинна връзка с така настъпилото застрахователно събитие са причинени
твърдяните имуществени вреди, съответно размер на разходите нужни за
тяхното отстраняване. В доказателствена тежест на ответника е да установи
наведените от него положителни правоизключващи отговорността му
възражения по иска, включително че е заплатил дължимото обезщетение.
Обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване /предвид и
предходно воденото производство по гр.д. № * г. по описа на Районен съд –
град София/, че е налице валидно сключен договор за застраховка
„Гражданска отговорност“, сключен между собственика на л.а. „Форд
Фиеста“ с рег. № * и ответника, валиден към датата на ПТП – 12.10.2016 г.,
със срок на действие 10.09.2016 г. до 01.09.2017 г.; че като застрахователно
обезщетение получил сумата от 10 514,42 лева извънсъдебно и сумата от 11
000 лева, с оглед постановеното решение по гр.д. № * г. по описа на Районен
съд – град София; че на 12.10.2016 г. около 21,45 часа в с. Старо Орявохо,
област Варна, на кръстовището между ул. „А. Зл.“ и ул. „Ц. С.“ е реализирано
ПТП между л.а. „И.“ *с рег. № * и л.а. „Форд Фиеста“ с рег. № * като водачът
на л.а. „Форд Фиеста“ не е пропуснал движещия се на път с предимство водач
на л.а. „Инфинити“, поради което е настъпил удар между тях; че са настъпили
следните имуществени вреди по л.а. „И.“ *с рег. № * - предна врата – дясна
алуминиева, тапицерия врата предна дясна; задна врата дясна алуминиева,
калник заден десен алуминиев, средна колона дясна, праг десен, джанта лята
задна дясна, греда заден мост десен, обтегач заден десен, преден колан преден
десен, въздушна възглавница странична дясна завеса, облегалка предна дясна
седалка – тапицерия, въздушна възглавница предна дясна седалка, управляващ
блок въздушна възглавница, тапицерия таван, носач заден десен; че е налице
причинно – следствена връзка между настъпилото ПТП и реализираните
имуществени вреди.
Обявените за безспорни факти се установяват и от приетите по делото
писмени доказателства - протокол за ПТП № *от 12.10.2016 г., изготвен от
младши автоконтрольор на полицейски участък – град Д. ч.; искане за оценка
по застраховка „Гражданска отговорност“ на МПС по щета № * г., предявено
от Н. С. Г.; опис на претенция № * г., изготвена от застрахователя ЗАД „Б. и.“;
заявление до Дирекция „Уреждане на застрахователни обезщетения“
Застрахователно дружество „Б. и.“ АД; удостоверение за регистрация на МПС
на автомобил „Инфинити“ с рег. № *и заявление от 10.03.2017 г.; свидетелство
за регистрация на МПС.
Между същите страни е било водено предходно производство по гр.д. №
* г. по описа на Районен съд – град София, поправено с решение по реда на чл.
3
247 ГПК, постановено по в.гр.д. № * г. по описа на Софийски градски съд, от
което се установява, че се осъжда ЗД „Б. и.“ АД, ЕИК * да заплати на Н. С. Г.
сумата от 11 000 лева, предявена като частичен иск от вземане в общ размер на
27 312,08 лева – обезщетение за имуществени вреди, причинени на л.а. И. * с
рег. № *, от настъпило на 12.10.2016 г. около 21.45 часа в с. Ст. Ор., област
Варна, ПТП, по вина на водача на л.а. „Форд Фиеста“ с рег. № *, застрахован
при ЗД „Б. и.“ АД по валидна застраховка „Гражданска отговорност“ ведно
със законната лихва от датата на уведомяването на дружеството за
настъпилото застрахователно събитие – 10.03.2017 г.
При предявяване на осъдителен иск за парично вземане в петитума на
исковата молба ищецът сочи и размера на иска. Когато ищецът претендира с
петитума на исковата молба само част от размера на вземането, той предявява
частичен иск. Посоченият в исковата молба юридически факт, от който
произтича спорното право, представлява основанието на иска, включително
при предявяването му като частичен. Независимо, че с частичния иск се търси
защита в ограничен обем, въведеното основание на иска като правопораждащ
юридически факт е единно и неделимо, както при предявен частичен иск за
част от вземането, така и при последващия иск за разликата до пълния размер
на вземането, произтичащо от същото право. При уважаване на частичния иск
обективните предели на СПН обхващат основанието на иска,
индивидуализирано посредством правопораждащите факти /юридическите
факти, от които правоотношението произтича/, страните по материалното
правоотношение и съдържанието му до признатия размер на спорното
субективно материално право. Поради това, че общите правопораждащи
юридически факти са едни и същи, както за частичния иск, така и за иска за
останалата част от вземането, те се ползват от последиците на СПН при
разглеждане на иска за останалата част от вземането. В случаите, когато
предмет на последващия иск за съдебна защита е разликата /остатъка/ от
вземането, се касае до същото субективно материално право, същото вземане,
но в останалия незаявен с предявения преди това частичен иск обем. След като
с влязло в сила решение, с което е уважен предявеният частичен иск, са
установени фактите, релевантни за съществуването на претендираното право,
макар и заявено в частичен обем /размер/, то позоваването в последващ процес
по иск за разликата до пълния размер на вземането, произтичащо от същото
правоотношение, на факти, осуетяващи възникването на субективното
материално право или опорочаващи правопораждащите правоотношението
факти и водещи до унищожаването му, е преклудирано. Формираната СПН на
решението по частичния иск относно основанието преклудира
правоизключващите и правоунищожаващите възражения на ответника срещу
правопораждащите правно релевантни факти, относими към възникването и
съществуването на материалното правоотношение, от което произтича
спорното право. Решението по уважен частичен иск за парично вземане се
ползва със сила на пресъдено нещо относно правопораждащите факти на
спорното субективно материално право при предявен в друг исков процес иск
4
за защита на вземане за разликата до пълния размер на паричното вземане,
произтичащо от същото право. В този смисъл тълкувателно решение № 3/2016
г. на ОСГТК на ВКС.
В настоящия случай с оглед влязлото в сила решение по гр.д. № * г. по
описа на Районен съд – град София, поправено с решение по реда на чл. 247
ГПК, постановено по в.гр.д. № * г. по описа на Софийски градски съд и
предвид постановките на Тълкувателно решение № 3/2016 г. на ОСГТК на
ВКС, а също и с оглед обявените за безспорни и ненуждаещи от доказване
факти и обстоятелства съдът приема за установени със сила на пресъдено
нещо правопораждащите факти на спорното субективно материално право -
наличие на валидно застрахователно правоотношение по договор «Гражданска
отговорност» между собственика на увреждащия автомобил и ответника;
настъпване на твърдяното застрахователно събитие в срока на действие на
застрахователния договор, за което ответникът носи застрахователен риск; че
в резултат и в причинна връзка с така настъпилото застрахователно събитие са
причинени твърдяните имуществени вреди; че е изпълнил задължението си да
уведоми застрахователя за увреждането и да му представи необходимите
документи.
С оглед гореизложените мотиви спорен между страните остава
единствено въпросът относно размера на дължимото обезщетение за
причинените имуществени вреди.
Разпоредбата на чл. 493, ал.1, т.2 от Кодекса за застраховането
застрахователят покрива отговорността на застрахования за причинените
вреди на чуждо имущество. Спорният въпрос в настоящото производство е
относно обема на отговорността на застрахователя. Щетата съответства на
разходите, необходими за възстановяване на увреденото имущество, по средни
пазарни цени - тоест по цените, за които вместо застрахованото имущество
може да се купи друго със същото качество или увреденото такова да се
отремонтира до състоянието му при събитието. Смисълът е да бъде
реализирана обезвредата на пострадалия, така че да бъде избегнато
обезпеченото с полицата обедняване на патримониума му, вследствие на
настъпилия застрахователен риск, но същевременно да не се достигне и до
необосновано увеличаване на правната му сфера. В този смисъл решение №
209/30.01.2012г по т.д. № 1069/2010 г. на 2-ро ТО на ВКС.
По смисъла на чл. 386, ал. 2 КЗ при настъпване на застрахователно
събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение,
което е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на
събитието. Съгласно разпоредбата на чл. 400, ал. 2 КЗ за възстановителна
застрахователна стойност се смята стойността за възстановяване на
имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи
разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на
обезценка. В този смисъл е и трайната практика на ВКС, обективирана в
решение № 6/02.02.2011 г. по т. д. № 293/2010 г. на ВКС, I т. о.; решение №
5
206/03.09.2013 г. по т. д. № 107/2011 г. на ВКС, II т. о.; решение №
79/02.07.2009 г. на ВКС по т.д. № 156/2009 г., I т. о.; решение № 235/27.12.2013
г. по т. д. № 1586/2013 г. на ВКС, II т. о.; решение № 115/09.07.2009 г. по т. д.
№ 627/2008 г. на ВКС, II т. о., решение № 209/30.01.2012 г. на ВКС по т. д. №
1069/2010 г., II т. о., постановени при действието на КЗ (отм.), но относими в
след приемането на сега действащия Кодекс на застраховането.
За възстановителна стойност се приема стойността на разходите за
материали и труд по средна пазарна цена към момента на настъпване на
застрахователното събитие, без да се прилага коефициент за овехтяване на
увредените части, доколкото по такива цени ще може да се купи вещ от
същото качество и количество като увредената вещ.
На увредения се дължи обезщетение, определено по средни пазарни
цени за такива по вид, година на производство и характеристики нови
оригинални или алтернативни части, които имат същото или подобно качество
с това на съответно увредените части на колата, в състоянието й към
инцидента, респ. по средни пазарни цени на труда в няколко независими
сервиза, сред които такива притежаващи ISO и такива непритежаващи ISO.
Само така ще се постигне целената оптимална еквивалентност на обезвредата,
без същевременно да се стигне до неоснователно обогатяване на
правоимащия.
По делото са приети две съдебни автотехнически и оценителни
експертизи. Първоначалната съдебно автотехническа експертиза посочва, че
необходимите части за ремонт към настоящия момент са 21 996,92 лева, а към
минал момент 17 619,90 лева; средна пазарната цена за труд е в размер на
1570,90 лева, а по методиката – 546,40 лева; стойността необходима за боя на
автомобила по средно пазарни цени възлиза на 554,40 лева, а по методика –
378 лева. С оглед тези стойности вещото лице посочва, че средно пазарната
стойност на ремонта при стойност на частите от 17 619,90 лева, при стойност
на труда 1570,90 лева и при стойност на боя 554,40 лева възлиза на 19 745,20
лева. По методиката необходимата стойност за ремонт възлиза на 13 258,33
лева. Отразено е, че за процесния автомобил не са налични алтернативни
части, а оригиналните такива са взети от складовите наличности в страната.
Стойността на автомобила към 2016 г. е била 64 247 лева. Стойността на
ремонта за части, боя и труд в сервизи, притежаващи ISO и такива
непритежаващи ISO е 19 745,20 лева.
От приобщената тройна съдебно автотехническа и оценителна
експертиза се установява, че стойността на нови части е в размер на 21 239, 51
лева, на труда – 1512,90 лева, а на боя и консумативи – 391,68 лева. Без
включено ДДС стойността е 23 144,09 лева, а с включено ДДС – 27 772,91
лева. Отразено е, че на база описа на застрахователя е изготвена калкулацията
на щетите по процесния автомобил. Стойността на ремонта с нови части по
методика на застрахователя е 18 946,24 лева с ДДС. Не са налични
алтернативни части за този луксозен клас автомобил. Действителната му
6
стойност към датата на ПТП е 57 000 лева. Стойността на ремонта за части,
боя и труд в сервизи, притежаващи ISO и такива непритежаващи ISO е 28
242,28 лева, тъй като стойността на труда е 25,80 лева.
По смисъла на чл. 390, ал. 2 от КЗ тотална щета на моторно превозно
средство е увреждане, при което стойността на разходите за необходимия
ремонт надвишава 70 на сто от действителната му стойност. Стойността на
разходите за необходимия ремонт се определя съгласно определения способ за
обезщетяване въз основа на издадена от сервиз проформа фактура – при
възстановяване в натура на вредите или експертна оценка – при изплащане на
парично обезщетение. Стойността на разходите за ремонт по средни пазарни
цени отново съгласно заключението по повторната тройна САТЕ, което съдът
изцяло кредитира като компетентно изготвено, предвид факта че вещите лица
са направили задълбочено проучване и са направили калкулацията изцяло
съобразно изготвения опис на застрахователя, освен това са определили и
стойност на боя и труд в сервизи, притежаващи ISO и такива непритежаващи
ISO, възлиза на 28 242,28 лева, доколкото това е стойността включваща
оригинални части и труд при сервизи, притежаващи ISO и такива
непритежаващи ISO. Съдът не следва да кредитира първоначалното
заключение, тъй като при него липсва проучване в сервизи, притежаващи
сертификат ISO и такива непритежаващи ISO, липсва и също проучване на
обяви, въз основа на които е определена действителната стойност на
автомобила, а освен това и стойността необходима за ремонт по методика на
застрахователя не е изчислена правилно, видно от обясненията на вещите
лица по тройната съдебно автотехническа и оценителна експертиза.
От същото това заключение по тройната съдебно автотехническа и
оценителна експертиза се установява, че действителната стойност по смисъла
на чл. 400, ал. 1 от КЗ на лекия автомобил марка И. В * с рег. № * към датата
на застрахователното събитието е в размер на 57 000 лева към датата на ПТП.
Следователно не е налице тотална щета, доколкото стойността на ремонта не
надвишава 70%. От стойността на ремонта, възлизаща на 28 242,28 лева,
доколкото това е стойността включваща оригинални части и труд при сервизи,
притежаващи ISO и такива непритежаващи ISO и при използване на
оригинални части, следва да се приспадне полученото обезщетение от 10
514,42 лева и сумата от 11 000, които факти са признати от страна на ищеца и
са приети за безспорни между страните. С оглед гореизложените мотиви
следва, че оставащото дължимо обезщетение възлиза на 6727,86 лева.
Мотивите, изложени по-горе, водят до извода, че предявения осъдителен
иск се явява основателен и доказан, поради което подлежи на уважаване в
претендирания размер като съдът следва да присъди претендирания размер, с
оглед недопустимостта от произнасяве плюс петитум.
С оглед основателността на исковата претенция, съдът следва да се
произнесе по направеното възражение с отговора на исковата молба, относно
погасяване на вземането по давност. Фактът на предходно водено
7
производството между страните, с оглед предявения частичен иск по гр.д. № *
г. по описа на Районен съд – град София, не води до преклузия за
правопогасяващите възражения. В този смисъл е Тълкувателно решение №
3/2016 г. на ОСГТК на ВКС, което посочва следното: Правопогасяващите
възражения на ответника за останалата част от вземането не се преклудират,
тъй като е допустимо за разликата, която не е била предявена с първоначалния
иск, вземането да е погасено по давност, чрез плащане, прихващане или по
друг начин. Правоотлагащите възражения по отношение на останалата част от
вземането също не се преклудират, защото е възможно да се твърдят факти,
които отлагат нейната изискуемост. Предявяването на иска за парично
вземане като частичен и последвалото негово увеличаване по реда на чл. 214,
ал. 1 ГПК нямат за последица спиране и прекъсване на погасителната давност
по отношение на непредявената част от вземането, аргумент от т.1 на
Тълкувателно решение № 3/2016 г. на ОСГТК на ВКС.
Съгласно разпоредбата на чл. 378, ал. 2 КЗ правата и задълженията по
преки искове по застраховки "Гражданска отговорност" във връзка със
застрахователното обезщетение или сума се погасяват с 5-годишна давност,
считано от датата на настъпване на застрахователното събитие. Давността се
прекъсва с предявяване на иск на основание чл. 116, б. "б" ЗЗД. В случая
давността е започнала да тече на 12.10.2016 г. като с депозирана на 10.01.2020
г. искова молба за разликата над предявения частичен иск, пред Окръжен съд –
град Варна давността е прекъсната, с оглед на което следва изводът, че
възражението за давност се явява неоснователно. Фактът, че в последствие
исковата претенция е изпратена за разглеждане пред Районен съд – град Варна
и въз основа на това на 10.03.2023 г. е образувана гр.д. № * г. по описа на
Районен съд – град Варна, не променя датата на предявяване на исковата
претенция – 10.01.2020 г.
По отношение на претендираната законна лихва, съдът намира, че за
разлика от КЗ (отм.); новият КЗ /в сила от 01.01.2016 г. / в чл. 429, ал. 3, изр. 2
изрично лимитира включените в застрахователното обезщетение, а оттам и в
застрахователната сума, лихви за забава като ги ограничава до тези, които
текат от момента на по-ранната от следните дати: датата на уведомяване на
застрахователя за настъпване на застрахователното събитие от застрахования
на осн. чл. 430, ал. 1, т. 2 КЗ или от датата на уведомяване на застрахователя за
настъпване на застрахователното събитие от увреденото лице или от датата на
предявяване на претенцията на увредения пред застрахователя за заплащане
на застрахователно обезщетение, но не и от датата на настъпване на
застрахователното събитие. По отношение на задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите в чл. 493, ал. 1, т. 5 КЗ е
предвидено, че застрахователят покрива отговорността на застрахования за
лихвите по чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ, т. е. при ограниченията на чл. 429, ал. 3 КЗ -
само в рамките на застрахователната сума и за периода с начало от
уведомяване на застрахователя за настъпване на застрахователното събитие,
респ. предявяване на претенция от увреденото лице. В чл. 494, т. 10 КЗ
8
изрично се изключват от застрахователното покритие всички разноски и лихви
извън тези по чл. 429, ал. 2 и ал. 5 КЗ при спазване на условията по чл. 429, ал.
3 КЗ, т. е. не се покриват лихви за периода от датата на деликта до датата на
уведомяване на застрахователя.
Разликата в периодите по отношение на дължимото спрямо увреденото
лице обезщетение за забава от делинквента на осн. чл. 86 вр. чл. 84, ал. 3 ЗЗД
и от застрахователя по застрахователния договор се извежда не само с оглед
изричното правило на чл. 429, ал. 3, изр. 2 КЗ, но и предвид въведената с
новия КЗ абсолютна процесуална предпоставка за предявяване на прекия иск
на увреденото лице спрямо застрахователя на делинквента по застраховка
"Гражданска застраховка" на автомобилистите на осн. чл. 498, ал. 3, вр. чл.
432, ал. 1 КЗ - отправянето на писмена застрахователна претенция спрямо
застрахователя по реда на чл. 380 КЗ. В този смисъл Решение № 128 от
4.02.2020 г. на ВКС по т. д. № 2466/2018 г., I т. о., ТК, Решение № 46 от
04.04.2024 г. по т. д. № 2274/2022 г. на I ТО на ВКС, Решение № 50110 от
12.03.2024 г. по т.д. № 1108/2022 г. на II ТО на ВКС, Решение № 50105 от
12.01.2024 г. по т. д. № 1723/2022 г. на II ТО на ВКС.
В конкретния случай застрахователят е уведомен за претенцията на
увреденото лице на 10.03.2017 г., който факт не е спорен между страните и е
обявен за безспорен, а и по отношение на същия е налице сила на пресъдено
нещо, с оглед горлеизложените мотиви на съда. Следователно застрахователят
дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от
6062,43 лева от датата, на която е предявена извънсъдебно претенцията на
ищеца пред застрахователя, за който период това искане е основателно и
следва да бъде уважено, а искането за присъждане на законна лихва от
12.10.2016 г. - следва да се отхвърли.
По отношение на разноските:
Отправено е искане за присъждане на разноски и от двете страни, но
предвид изхода на спора, такива се следват само на ищцовата страна, която
претендира – 242,50 заплатена държавна такса, адвокатско възнаграждение по
реда на чл. 38 ЗА и депозит за изготвяне на експертизите 2700 лева. По делото
се съдържат доказателства за заплащането на претендираните суми.
Направено е възражение за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение от страна на ответника, поради което съдът не дължи
произнасяне по същото, тъй като се претендира адвокатско възнаграждение по
реда на чл. 38 ЗА. Нормата на чл. 38, ал.2, изр.2 от ЗА посочва, че съдът
определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата
по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати. При съблюдаване на
тази норма следва изводът, че съдът е този, който определя какво следва да е
възнаграждението на процесуалния представител, указал безплатна правна
помощ. С оглед гореизложените мотиви и при съблюдаване на чл. 7, ал.2, т.1
от Наредба № 1 от 2004 г. /обнародвана в ДВ бр.14 от 18.02.2025 г./ за
минималните размери на адвокатските възнаграждения следва, че дължимото
9
възнаграждение в настоящото производство възлиза на 906,24 лева.
С Решение на СЕС от 25.01.24 г. по дело С-438/22 е прието, че чл. 101,
параграф 2 ДФЕС във връзка с чл. 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в
смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на
адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с
национална правна уредба, нарушава забраната по чл. 101, параграф 1 ДФЕС,
националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна
уредба, включително когато предвидените в тази наредба минимални размери
отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги. С оглед на
цитираното решение на СЕС, което съобразно чл. 633 ГПК е задължително за
всички съдилища, съдът не е императивно обвързан в преценката си за
размера на подлежащите на възстановяване разноски за адвокатско
възнаграждение на страната, в чиято полза е разрешен спорът, вкл. и в
хипотезата на чл. 38 ЗАдв, с фиксираните в Наредба № 1/09.07.04 г.
минимални размери на адв. възнаграждения, и може да определи
възнаграждение и в по-нисък размер. В този смисъл и определение №
343/15.02.2024 г. по т. дело № 1990/2023 г. по описа на ВКС, II т. о.
Посочените в наредбата размери на адвокатските възнаграждения могат да
служат единствено като ориентир, а възнаграждението следва да бъде
определено според предвидените в ГПК обективни критерии: фактическа и
правна сложност на делото, обем на извършената от адвоката работа. В този
смисъл са Определение № 2948 от 12.06.2024 г. на ВКС по к. ч. гр. д. №
1567/2024 г., Определение № 1570 от 13.06.2024 г. на ВКС по к. ч. т. д. №
664/2024 г.
В конкретния случай, съобразно действителната правна и фактическа
сложност на делото и извършените от пълномощника на ищеца процесуални
действия, съдът намира, че възнаграждението следва да е съобразено с обема
и съдържанието на предоставената от адвоката правна защита и съдействие.
Същият следва е справедлив, обоснован и съответства на достойнството на
професията. С оглед гореизложените мотиви, съдът намира, че следва да
определи възнаграждение в размер на 600 лева. Определяне на по-ниско
възнаграждение не би изпълнило целта на закона за адекватно възмездяване
на положения от адвоката труд, изразяващ се в подготовка на исковата молба,
с обективирани в нея доказателствени искания, оспорване на първоначалната
експертиза и участие в открито с.з. при изслушване на тройната експертиза.
Съдът намира, че не следва да определя възнаграждение в посочения от
наредбата размер, доколкото настоящото производство не е било с фактическа
и правна сложност, с оглед наличието на сила на пресъдено нещо по
отношение на всички факти, с изключение на размера. Наличието на
преупълномощаване не влияе относно присъждането на възнаграждението,
доколкото последното подлежи на уреждане във вътрешните отношения
между упълномощения и преупълномощения процесуален представител. С
оглед гореизложените релевантни параметри, съдът намира, че в тежест на
ищеца следва да се възложат разноски в размер на 3542,50 лева формирани
10
както следва – 600 лева за осъществена безплатна правна помощ от страна на
процесуалния представител на ищцата и 2942,50 лева – заплатена държавна
такса и депозит за изготвяне на експертизите.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл. 432, ал.1 КЗ, Н. С. Г., родена на * г. в
град Х., със съдебен адрес: град В., ул. О. П. № * срещу ЗД „Б. и.“ АД, ЕИК
*, със седалище и адрес на управление: град С., п.к. *, район Л., ул. Дж. Б.
№ * с правно основание чл. 432 КЗ, за осъждане ответника да заплати на
ищеца сумата от 6062,43 лева, представляваща оставащо дължимо
обезщетение за причинените имуществени вреди, изразяващи се в увреждане
на предна врата – дясна алуминиева, тапицерия врата предна дясна; задна
врата дясна алуминиева, калник заден десен алуминиев, средна колона дясна,
праг десен, джанта лята задна дясна, греда заден мост десен, обтегач заден
десен, преден колан преден десен, въздушна възглавница странична дясна
завеса, облегалка предна дясна седалка – тапицерия, въздушна възглавница
предна дясна седалка, управляващ блок въздушна възглавница, тапицерия
таван, носач заден десен на собствения й л. а. „И.“ * с рег. № *, причинени в
резултат на реализирано на 12.10.2016 г. ПТП по вина на водача на л. а. „Форд
Фиеста“ с рег. № *, застрахован по договор гражданска отговорност при
ответното дружество ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на увреждането – 10.03.2017 г. до окончателното изплащане на сумата
като отхвърля искането за присъждане на законна лихва върху сумата от
6062,43 лева, считано от 12.10.2016 г.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал.1 ГПК, ЗД „Б. и.“ АД, ЕИК *, със
седалище и адрес на управление: град С., п.к. *, район Л., ул. Дж. Б. № * да
заплати на Н. С. Г., родена на * г. в град Х., със съдебен адрес: град В., ул. О.
П. № * сумата от 2942,50 лева, представляващи сторени съдебно – деловодни
разноски в настоящото производство пред Районен съд - град Варна за
заплатена държавна такса и възнаграждение на вещите лица за изготвяне на
експертизи
ОСЪЖДА ЗД „Б. и.“ АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:
град С., п.к. *, район Л., ул. Дж. Б. № * да заплати на адв. П. К. Р., член на
Варненска адвокатска колегия, адрес: град В., ул. О. П. № * сумата от 600
лева, представляваща дължимо адвокатско възнаграждение, определено на
основание чл. 38 ЗА
УКАЗВА на ЗД „Б. и.“ АД, ЕИК *, със седалище и адрес на
управление: град С., п.к. *, район Л., ул. Дж. Б. № *, че може да заплати
дължимите суми на Н. С. Г., родена на * г. в град Х., със съдебен адрес: град
В., ул. О. П. № * по посочена от нея банкова сметка или друг начин на
плащане
11
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
12