Р Е Ш Е Н И Е
№.......
гр. П., 20.01.2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД П., Наказателна колегия, Х състав в
публично заседание на двадесети ноември две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ ПЕТКОВА
при секретаря Соня Моллова, като разгледа
докладваното от съдия Петкова АНД № 1781/2019 г. по описа на РС- П., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите
от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Б.А.В., с ЕГН- **********,
с адрес ***, против Наказателно постановление № 211 от 27.08.2019 г. издадено
от Директора на Областна дирекция по безопасност на храните- П., с което на
основание чл.420а ал.1 пр.1 от Закона за ветеринарномедицинската дейност (ЗВМД)
е наложена глоба в размер на 300 лева за извършено нарушение на чл.139 ал.1 т.1
от ЗВМД.
В жалбата обобщено се излагат оплаквания за
допуснати нарушения на процесуалния и материалния закон, водещи до незаконосъобразност
на НП, поради което се иска неговата отмяна.
Жалбоподателят се явява лично в съдебно
заседание и с процесуален представител, чрез който поддържа жалбата, ангажира
доказателства и излага аргументирано становище за основателност на жалбата и в
подкрепа на искането за отмяна на НП като незаконосъобразно.
Въззиваемата страна в съдебно заседание се
представлява от процесуален представител, който оспорва жалбата, ангажира
доказателства и излага устно и писмено становище, в което излага доводи за
обоснованост и законосъобразност на НП, като иска то да бъде потвърдено, а
жалбата отхвърлена като неоснователна.
Като взе предвид изложените в жалбата оплаквания и становищата на страните
и прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства, при съблюдаване
разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, съдът прие за установено от фактическа страна
следното:
Жалбоподателят е санкциониран с НП за извършено нарушение на чл.139 ал.1
т.1 от ЗВМД при следната възприета от наказващия орган и описаната в
обстоятелствената част на НП фактология:
На 23.08.2019 г., в 10,00 часа, от служители на ОДБХ- П.- д-р Д.П.Г., д-р Т.П.
Т.и д-р С.Г. Х.- главни инспектори в отдел „Здравеопазване на животните“ била
извършена проверка в нерегистриран животновъден обект (ЖО) със селскостопански
животни, намиращ се в с. Х., обл. Пазарджишка, собственост на жалбоподателя и в
негово присъствие. При проверката било установено, че в нерегистрирания ЖО със
селскостопански животни, жалбоподателят отглеждал един брой прасе без официална
идентификация, подлежащо на идентификация и регистрация в Интегрираната
информационна система- ВетИС на Българската агенция по безопасност на храните
(БАБХ).
Всичко това съставлявало нарушение на императивната разпоредба на чл.139
ал.1 т.1 от ЗВМД, според която „Забранява се отглеждането, придвижването или
транспортирането на животни, на които не е извършена официална идентификация, и
на животни, на които не са изпълнени мерките, предвидени в програмата за профилактика,
надзор, контрол и ликвидиране на болести по животните и зоонози.“
С оглед на констатираното св. Д.Г. съставил срещу жалбоподателя АУАН №
0002052/23.08.2019 г. в негово присъствие, след което му бил предявен. В акта
жалбоподателят вписал собственоръчно възражение, като посочил „Прасето не е болно, не му е направено изследване за
проба.“, поради което и отказал да подпише
акта. Отказът бил удостоверен по надлежния ред с подпис на свидетел.
В срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН срещу АУАН постъпило писмено възражение от
жалбоподателя, в което твърдял, че визираното в акта и намерено при проверката
на контролните органи прасе имало индивидуална идентификация 1641932NL01780,
прилагайки фотокопие на индивидуална идентификация на прасето, обект на
оспорвания акт с обозначение „1641932NL01780“. Твърдяло се още, че
проверяващите служители от ОДБХ- П. не отразили твърдения по-горе факт и че
въпросната индивидуална идентификация можело да бъде намерена в Интегрираната
информационна система- ВетИС на БАБХ и чрез нея да се проследи движението на
прасето.
АНО обсъдил направените възражения като мотивирано отказал да приеме
същите, поради което и на 27.08.2019 г. съставил НП въз основа на посочения
АУАН. НП било връчено по пощата на 12.09.2019 г. на адреса на местоживеене на
санкционираното лице на посоченото като член на семейството лице Е.В.. Жалбата
против НП била депозирана лично от санкционирания до РС- П. чрез АНО на
19.09.2019 г. поради което е процесуално ДУПОСТИМА, като подадена в
срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, от лице, активно легитимирано да инициира съдебен
контрол за законосъобразност на НП и пред компетентния съд.
Гореописаната
фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото писмени
доказателства и показанията на актосъставителя- св. Д.Г. и свидетеля по акта-
св. Т.Т..
Съдът кредитира изцяло събраните писмени доказателства
и показанията на свидетелите Г. и Т., които по съществото си са достоверни и
непротиворечиви, като по категоричен начин очертават гореописаната фактическа
обстановка. Независимо, че тези двама свидетели са в служебни отношения с
наказващия орган, съдът не намери обстоятелства, от които да се констатира
заинтересованост от изхода на административното производство. Казано с други
думи всеки един от тях няма какъвто и да е личен мотив да вменява във вина на
въззивника действия, които той да не е извършил.
Съдът не даде вяра на показанията на св. Л.К.,
най-напред поради това, че неговите показания се опровергават от останалия
обективен доказателствен материал по делото. Освен това от показанията му стана
ясно, че той не е присъствал по време на проверката и не е очевидец на
нарушението. Съдът не даде вяра и на твърдението му, че заедно с жалбоподателя
са закупили процесното прасе от ферма в с. Б., като от показанията му не стана
ясно защо твърди, че точно това животно е закупеното от въпросната ферма, а не
някое от другите животни, за които съобщава в своите показания, че е отглеждал
жалбоподателя в дома си, нито пък защо точно това е прасето, което е било
заклано в негово присъствие в края на м. август 2019 г. (виж показанията на св.
К. на л.30 от делото).
Предвид изложеното, като съобрази твърденията,
изложени в жалбата и становищата на страните, но и като е задължен да извърши
цялостна служебна проверка относно законосъобразността и правилността на
атакуваното наказателно постановление, в случая от правна страна съдът приема,
че жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
При изпълнение на правомощието си за проверка
законността на обжалваното НП, като инстанция по същество, съдът служебно
констатира, че АУАН и НП са съставени от компетентни органи. Проведеното против
жалбоподателя административнонаказателно производство е започнало със съставяне
на АУАН. При неговото съставяне обаче, съдът намира, че е нарушена разпоредбата
на чл.43 ал.5 от ЗАНН. Видно от АУАН и по-конкретно разписката към същия е, че
от акта не е бил връчен екземпляр на жалбоподателя.
Разпоредбата на чл.43 ал.5 от ЗАНН указва след
подписването на акта, препис да се връчи на нарушителя срещу разписка. Право на
нарушителя е да не подпише акта и отказът му да стори това не означава, че
отказва да получи и екземпляр от акта. Административният орган е длъжен да
връчи препис от АУАН на нарушителя, като дори следва да изготви разписка за
това действие. Актосъставителят е длъжен след като предяви АУАН на лицето, като го
покани да го подпише, да пристъпи и към връчване на препис от същото,
независимо от това дали нарушителят е подписал акта или е отказал да стори
това. Това действие следва да бъде удостоверено писмено с
изготвяне на разписка, в която да се отрази дали нарушителят е получил препис
от АУАН или е отказал да получи такъв.
Задължението за административния орган да връчи препис
от АУАН е предвидено от законодателя,
за да създаде гаранция за упражняване правото на защита на нарушителя в
момента, в който се слага началото на АНП, като дава възможност на лицето на
което се повдига адм. обвинение да разбере всички фактически констатации-
елементи от състава на вмененото нарушение и правното основание на същото, като
по този начин организира адекватна защита, ангажира доказателства и др. под.
Това че актът му е бил предявен и той е бил запознат с неговото съдържание,
както и обстоятелството, че е получил екземпляр от НП, който преповтаря в
голямата си част съдържанието на АУАН, не санират допуснатото процесуално
нарушение. То е от категорията на абсолютните, водещи до незаконосъобразност
на акта, които не могат да бъдат санирани и преодолени с издаването на НП по
реда на чл.53 ал.2 от ЗАНН. Наказващият орган е следвало да констатира
допуснатото процесуално нарушение и да го отстрани, като връчи АУАН на
нарушителя. Като не е сторил това е издал един незаконосъобразен санкционен
акт. Допуснатото нарушение е самостоятелно основание за отмяна на процесното
НП. В този смисъл Постановление № 10/28.09.1973 г. на Пленума на ВС, както и
практиката на Административните съдилища в страната, като за пример биха могли
да се посочат Решение № 1929/11.10.2019
г. по к.а.н.д № 2200/2019 г. на АдмС- Пловдив, Решение № 683/12.11.2018 г. на
АдмС- П. по к.а.н.д. № 804/2018 г.
На следващо място е допуснато и още едно съществено
процесуално нарушение, което се изразява в липсата на посочено място на
извършване на нарушението в АУАН и в НП. Вярно е, че е посочено, че на
процесната дата е извършена проверка в нерегистриран животновъден обект, който
се намирал в с. Х., обл. Пазарджишка и бил собственост на жалбоподателя. Не е
посочено обаче конкретното местонахождение на обекта, където е констатирано и
извършено нарушението. Така напр. дали е в самото населено място и ако е на коя
улица и номер или ако е извън населеното място, в коя местност или поземлен
имот. Мястото на извършване на нарушението е задължителен реквизит на АУАН и НП
и елемент от фактическия състав на нарушението. Непосочването му съставлява
съществено процесуално нарушение, ограничаващо правото на защита на привлечения
към административнонаказателна отговорност. Това нарушение води до порочност на
издаденото НП и е самостоятелно основание за неговата отмяна.
Съдът намира, че е налице и друго основание за отмяна на НП, дори и
хипотетично да се приеме, че не са допуснати горепосочените нарушения на
процесуалните правила. Първо следва да се каже, че от показанията на
свидетелите Г. и Т., както и от писмените доказателства по делото безспорно се
установи, че жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение. Безспорно се
установи, че същият към датата на проверката е отглеждал един брой прасе. Не
остана съмнение, че това прасе е било без официална идентификация. Категорични
са показанията на свидетелите Г. и Т., че животното не е имало такава идентификация,
т.нар. ушна марка. Установи се също, че представения по АНП и по делото чип с
идентификационен номер с твърдението, че е бил поставен в ухото на процесното
прасе, не е регистриран в интегрираната информационна система- ВетИС на БАБХ.
Следва да се вземе предвид и направеното възражение от жалбоподателя в АУАН.
Той не е възразил срещу констатацията на административния орган, че прасето е
без официална идентификация, като такава се изисква задължително съгласно ЗВМД,
а е възразил срещу това, че прасето не е болно и че не му е направено
изследване за проба. Вярно е че не длъжен да се брани веднага срещу направените
констатации, но когато е имал такава възможност и не е възразил срещу
установеното от контролните органи, то това е първата индиция, че жалбоподателят
е извършил вмененото му нарушение, като по-нататъшните му твърдения в АНП
следва да бъдат преценявани за достоверност съобразно именно тази му
първоначална позиция.
При това положение съдът намира за безспорно доказано, че жалбоподателят е
извършил вмененото му нарушение. Същевременно обаче счита, че действията на
жалбоподателя само формално покриват признаците на извършеното нарушение, като
случаят разкрива признаците на маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Вярно е че, нарушението е формално такова и за
наказуемостта на същото законът не предвижда настъпването на вреди от
извършването му. Доколкото обаче нарушението е извършено за първи път (изрично
посочен факт в наказателното постановление) и предвид обстоятелството, че по
делото не са ангажирани доказателства, че процесното нарушение е с по-висока
степен на обществена опасност в сравнение с други нарушения от този вид
(констатирано е нарушение свързано само с едно отглеждано животно), то
квалификация на нарушението като маловажен случай се явява съответна на закона.
Посоченото е самостоятелно и достатъчно основание за постановяване отмяна на
процесното НП.
Така мотивиран и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, Районен съд П., в
настоящия състав
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 211 от 27.08.2019 г. издадено от Директора на Областна дирекция по
безопасност на храните- П., с което на Б.А.В., с ЕГН- **********, с адрес ***,
на основание чл.420а ал.1 пр.1 от Закона за ветеринарномедицинската дейност
(ЗВМД) е наложена глоба в размер на 300 лева за извършено нарушение на чл.139
ал.1 т.1 от ЗВМД, като незаконосъобразно.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му пред Административен съд гр. П..
РАЙОНЕН СЪДИЯ: