Решение по дело №974/2020 на Административен съд - Плевен

Номер на акта: 821
Дата: 22 декември 2020 г.
Съдия: Цветелина Александрова Кънева
Дело: 20207170700974
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 10 ноември 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р E Ш Е Н И Е

821

гр.Плевен, 22.12.2020 год.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Административен съд - гр. Плевен, втори касационен състав, в открито съдебно заседание на петнадесети декември, две хиляди и двадесета година, в състав:                                                   

            Председател: Даниела Дилова

                                                                       Членове: Цветелина Кънева

                                                                                      Снежина Иванова

При секретаря Цветанка Дачева и с участието на прокурора И. Шарков, като разгледа докладваното от съдия Кънева касационно административно-наказателно дело № 974 по описа за 2020 г. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

            Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

С Решение № 91 от 12.08.2020 г., постановено по НАХД № 134 по описа за 2020г., Районен съд – Левски е отменил Наказателно постановление  № 221/09.08.2019 г. на Директор РДГ – Ловеч, с което на И.Д.И. ***, на основание чл.266, ал.1, пр.1  от Закона за горите е наложено административно наказание глоба в размер на 150 /сто и петдесет/ лева, за нарушение на чл.104, ал.1, т.5 от Закона за горите, и са отнети в полза на държавата вещите, послужили за извършване на нарушението: два бр. бензинови моторни триони „ЩИЛ MS 231” №********* и „ЩИЛ MS 170”, без номер. Със същото решение Регионална дирекция по горите – Ловеч е осъдена да заплати на адв.Р.Р. адвокатско възнаграждение в размер на 100 /сто/ лева, като с определение №260014/13.10.2020г. решението в тази част е изменено и Регионална дирекция по горите – Ловеч е осъдена да заплати на адв.Р.Р. адвокатско възнаграждение в размер на 300 /триста/ лева. 

Срещу решението е подадена касационна жалба от Регионална Дирекция по горите – Ловеч, чрез ст. юрисконсулт С.Т., в която са наведени доводи, че съдебният акт е незаконосъобразен и неправилен. Счита се, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, както и по никакъв начин не е нарушено правото на защита на жалбоподателя. Счита се още, че от събраните писмени и гласни доказателства по делото по безспорен начин се доказва, че именно жалбоподателят е извършил посоченото в НП нарушение, както и неговата вина. Счита се също, че показанията на служителите на ДГС-Плевен са конкретни, ясни и последователни, изясняват всестранно и в пълнота всички факти и обстоятелства във връзка с възприетото от тях деяние, извършено от жалбоподателя, както и че липсват данни, които да създават съмнения относно обективността и безпристрастността на тези свидетели, или да сочат наличието на мотив да набедят жалбоподателят, в нарушение, което да не е извършил. Твърди се, че при определяне размерът на наказанието са спазени разпоредбите на чл.27 и чл.28 от ЗАНН, както и целите посочени в чл.12 от ЗАНН. Посочва се, че от приложените доказателства е видно, че на жалбоподателя има съставени общо седем АУАН от дата 14.01.2019г., както и издадени НП. Счита се, че НП е напълно законосъобразно, издадено при спазване на материалноправните разпоредби, в съответствие с целта на закона. В заключение се моли за отмяна на решението на районния съд, като съответно бъде потвърдено процесното НП, алтернативно делото да бъде върнато за ново разглеждане от РС - Левски.

От ответника е подаден отговор по касационната жалба с наведени доводи за нейната неоснователност.

В съдебно заседание касаторът Регионална Дирекция по горите – Ловеч не изпраща представител.

В съдебно заседание ответникът – И.Д.И. не се явява и не се представлява. По делото е подадена молба от адв.Р., пълномощник на ответника, с доводи за неоснователност на касационната жалба. Претендират се разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че касационната жалба е основателна и следва да бъде уважена.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна, при удостоверена представителна власт и е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество е основателна.

С обжалваното наказателно постановление е реализирана административно-наказателната отговорност на И. за това, че на 14.01.2019г. в землището на с.Трънчовица, общ.Левски, нелесоустроена гора до отдел 335, подотдел „г“, извършва сеч с бензиномоторен трион на 1,5пр.куб.м. акациеви дърва за огрев, без дървесината да е маркирана с контролна горска марка. Нарушението е квалифицирано по чл.104 ал.1 т.5 от ЗГ.

За да отмени наказателното постановление районният съд е приел, че административнонаказващият орган не е описал всички елементи от фактическия състав на материалното правило за поведение, което се твърди, че е нарушено виновно от И.. Счел е, че не е ясно мястото на което е извършено нарушението, което е от съществено значение, тъй като в случай, че дървесината е добита от територии, които не притежават характеристиките на гора, или е с произход извън горските територии, са приложими други правила. Счел е още, че наказващият орган не е изпълнил задължението си по чл.27 ал.2 и ал.3 от ЗАНН. Посочил е, че незаконосъобразно са отнети в полза на държавата вещи на значителна стойност за извършено нарушение, чиято стойност на предмета е в минимални размери.

Решението е неправилно.

Както в АУАН, така и в НП са посочени мястото на извършване на вмененото нарушение, а именно  в землището на с.Трънчовица, общ.Левски, нелесоустроена гора до отдел 335, подотдел „г“.  От свидетелските показания също се установява, че мястото на нарушението представлява гора по смисъла на закона и попада под обхвата на ЗГ. Съгласно §1 т.19 от ДР на ЗГ, „горскостопански дейности“ са дейности, свързани със стопанисването, защитата и опазването на горските територии и добива на дървесина, както и с изготвянето на горскостопански планове и програми. А според т.21 – добив на дървесина е сеч и извозване на дървесина до времеви склад. Т.е. може да се направи извод, че в обхвата на горскостопанските дейности се включва и извършването на сеч. Ето защо се налага извода, че в акта и постановлението са описани всички елементи от фактическия състав на нарушението, включително мястото където се твърди, че същото е извършено, поради което не е нарушено правото на защита на лицето да разбере какво деяние му се вменява във вина.

Неправилно районният съд е приел, че наказващият орган не е съобразил нормите на чл.27 ал.2 и ал.3 от ЗАНН. От данните по делото се установява, че на И. са съставени общо седем АУАН за нарушения на ЗГ, извършени на 14.01.2019г. на процесното място. Иначе казано, при определяне размерът на наказанието е съобразен принципа на съразмерност, както и обществените отношения, които са засегнати в случая – съхранението и опазването на горите като природно богатство.

Неправилно районният съд е приел също, че е допуснато нарушение и при отнемане в полза на държавата вещите, послужили за извършване на нарушението. На основание специалната разпоредба на чл. 273, ал. 1 от Закона за горите вещите послужили за извършване на нарушението законосъобразно са отнети в полза на държавата. С оглед защитаваните от Закона за горите значими обществени отношения, целящи защита на горите от унищожаване и препятстването на всякакъв вид нерегламентирана сеч, не може да се сподели изводът на районния съд, че стойността на отнетите вещи явно не съответства на характера и тежестта на административното нарушение, поради което в случая приложение намирал чл. 20, ал. 4 ЗАНН. Специалният закон предвижда отнемането на вещите, послужили за извършване на нарушението, както и вещите – предмет на нарушението, във всички случаи и независимо от това чия собственост са, с едно единствено изключение – ако се установи, че са използвани независимо или против волята на собственика им. В случая това изключение не се доказва по делото, поради което и в частта за отнетите вещи решението е неправилно.

От изложеното по-горе се налага извода, че в хода на административно-наказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да обосновават отмяна на наказателното постановление. При безспорно доказано нарушение по чл.104 ал.1 т.5 от ЗГ, извършено от И., решението на районния съд следва да бъде отменено и вместо него да бъде потвърдено обжалваното наказателно постановление.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2, пр.2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Решение № 91 от 12.08.2020 г., постановено по НАХД № 134 по описа за 2020 г. на Районен съд – Левски и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление  № 221/09.08.2019 г. на Директор РДГ – Ловеч, с което на И.Д.И. ***, на основание чл.266, ал.1, пр.1  от Закона за горите е наложено административно наказание глоба в размер на 150 /сто и петдесет/ лева, за нарушение на чл.104, ал.1, т.5 от Закона за горите, и са отнети в полза на държавата вещите, послужили за извършване на нарушението: два бр. бензинови моторни триони „ЩИЛ MS 231” №********* и „ЩИЛ MS 170”, без номер.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

 

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/

 

 ЧЛЕНОВЕ: 1. /п/                                                                                           

  

                   2. /п/