Р Е Ш Е Н И Е
№1816
гр. Пловдив, 08.10.2019г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, Втори
наказателен състав в публично заседание на тридесети септември, две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР КАЦАРЕВ
и секретар: ВЕЛИЧКА ИЛИЕВА,
като разгледа докладваното от съдията АНД
№ 5256 по описа за 2019 година на ПРС, II
наказателен състав и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и
следващи от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „АЛЕС АЛУМИНУМ”
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул. „Капитан Райчо” №56, ет.3,
ап. 67, представлявано от С.Й., против наказателно постановление № 451496-F473615/23.07.2019г. на Директора на Дирекция „Контрол” в ТД
на НАП Пловдив, с което на жалбоподателя на основание чл.180, ал.3 от Закона за
данък върху добавената стойност /ЗДДС/, е наложено административно наказание Имуществена
санкция в размер на 200 /двеста/ лева за
нарушение по чл.86, ал.2, вр. чл.25, ал.2, вр. чл.25, ал.6, т.1 и ал.7 от ЗДДС.
В жалбата си жалбоподателят „АЛЕС
АЛУМИНУМ” ЕООД моли съда да отмени процесното наказателно постановление като
незаконосъобразно, поради несъобразяване с 3 - месечния срок за съставяне на
АУАН по смисъла на чл.34 от ЗАНН. Не оспорва нарушението по същество. Редовно
призован, в съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. А.А.,
който претендира случаят да бъде определен като маловажен.
Въззиваемата
страна, ТД на НАП Пловдив чрез процесуалния си представител юрк.С.П.в съдебно
заседание оспорва жалбата като неоснователна и пледира за потвърждаване на
наказателното постановление като законосъобразно и правилно. Излага подробни
съображения.
Съдът, като прецени събраните доказателства, доводите и
становищата на страните и служебно провери законосъобразността на обжалваното
наказателно постановление, намира следното:
На 18.02.2019г. при извършване на проверка
за установяване на факти и обстояталства, документирана с Протокол № П-16001618226167-073-001/18.02.2019г.,
с оглед представените от страна на жалбоподателя
„АЛЕС АЛУМИНУМ” ЕООД документи, в изпълнение на искане № П-
16001618226167 от 15.01.2019г. на ТД НАП Пловдив, свид.Т.П. – ****, констатирала, че „АЛЕС АЛУМИНУМ” ЕООД,
като регистрирано по ЗДДС лице и в качеството на доставчик, е начислило ДДС в
непълен размер, а именно начислен ДДС в размер на 240.00лв. вместо 2 400.00 лв
по облагема доставка с данъчна основа в размер на 12 000.00 лв, извършена
през данъчен период 01.08.2018г. – 31.08.2018г., в срок до 14.09.2018г.
Горните действия били продиктувани от
извършена проверка за установяване на факти и обстоятелства, възложена с
Резолюция № П - 16001618226167-ОРП-001/19.12.2018г., в хода, на която било
установено, че на 06.08.2018г., дружеството
е издало фактура № **********/06.08.2018 с данъчна основа 12 000,00 лв и ДДС в
размер на 2 400,00 за извършена облагаема доставка – 50 % авансово плащане
по договор за изработка и монтаж на фасадни облицовки от алуминиеви композитни
панели. Сума в размер на 14 400,00
лв. е постъпила по банкова сметка *** „АЛЕС АЛУМИНУМ” ЕООД на 14.08.2018г.
Данъчното събитие по гореописаната доставка е настъпило на датата на получаване
на плащането - 14.08.2018г., видно от приложено банково извлечение.
Съгласно чл.86 от ЗДДС размерът на ДДС
отразен във фактурите е следвало да бъде отразен в дневника за продажби за
периода месец 08.2018г и в подадената справка - декларация за данъчен период съответно 01.08.2018г. - 31.08.2018г., подадена в ТД на ТАП
Пловдив с вх. № 16003713584/07.09.2018г., с
размер 2 400,00лв. Фактура с №
26/06.08.2018г. е включена в дневника за продажби и в справка-декларация за
данъчен период 01.08.2018г. -
31.08.2018г., подадена в ТД на ТАП Пловдив с вх. № 16003713584/07.09.2018 г. с
данъчна основа 1200, 00 лв и ДДС 240,00 лв. вместо данъчна основа 12000, 00 лв.
и ДДС 2400, 00 лв.
Разликата от 2160 лв ДДС е доначислена с
подадено в ТД на ТАП Пловдив СД по ЗДДС с вх. № 16003875607/ 15.02.2019г.
За констатираното нарушение, свидетелката Т.П. на 22.02.2019г.
съставила акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ бланков №
F473615 срещу „АЛЕС АЛУМИНУМ”
ЕООД за извършено нарушение по чл.86, ал.2, вр. чл.25, ал.2, вр. чл.25, ал.6,
т.1 и ал.7 от ЗДДС. В законоустановения 3-дневен срок жалбоподателят депозирал
писмено възражение срещу съставения АУАН.
Наказващият орган счел възражението за неоснователно и
въз основа на акта,
било издадено атакуваното НП, в което
нарушението и правната квалификация са възприети така, както са в акта.
Горната
фактическа обстановка съдът приема за установена от приетите по делото писмени
доказателства и показанията на свид. П., които съдът кредитира с доверие.
При така
установеното от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:
Съдът намира, че жалбата е ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана по
същество. Подадена е от надлежна страна и в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН. Налице е активна и пасивна
легитимация на страните в процеса.
Разгледана по същество жалбата се
явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
По същество на спора: За да се произнесе по съществото на правния
спор /по основателността на жалбата/, съдът съобрази, че настоящото производство
е от административнонаказателен характер и същественото при него е да се
установи има ли извършено административно нарушение от лицето посочено в АУАН и
НП. Тук следва да се отбележи, че актовете за установяване на административно
нарушение нямат обвързваща доказателствена сила, т. е. посоченото в акта не се
счита за доказано. Това означава, че в тежест на административно - наказващия
орган, тъй като именно той е субекта на административно - наказателното
обвинение, е да докаже по безспорен начин пред съда, с всички допустими
доказателства, че има административно нарушение и че то е извършено виновно от
лицето, посочено като нарушител. Следва да бъдат спазени и изискванията на ЗАНН
за съставянето на акта и издаването на Наказателното постановление, както и
сроковете за реализиране на административнонаказателното преследване. Следва да
се посочи, че при извършването на служебната проверка от страна на съда,
критерият за наличие на съществени нарушения на процесуалните правила е този,
че нарушението е съществено, когато ако не е било допуснато, би могло да се
стигне и до друго решение по въпроса, или когато е довело до ограничаване на
правата на страните в която и да е фаза на процеса.
Като прецени изложената фактическа
обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения и
при цялостната служебна проверка на акта, на основание чл.313 и чл.314 от НПК,
вр. чл.84 от ЗАНН, настоящият състав на
Пловдивски районен съд, достигна до
следните правни изводи:
При съставяне на акта за нарушение и
издаване на НП, съдът не констатира допуснати съществени процесуални нарушения,
които да са основание за отмяна на НП, включая твърдените от жалбоподателя в
жалбата. При съставяне на Акта за установяване на административно нарушение,
въз основа на който е издадено обжалваното наказателно постановление са спазени
всички необходими изисквания на чл.42 от ЗАНН.
Обжалваното наказателно постановление е
издадено в срок и от компетентен орган като същото съдържа задължителните
реквизити, предвидени в чл.57 от ЗАНН.
Съдът намира, че правилно е ангажирана по посочената санкционна норма отговорността на жалбоподателя. Правилно в случая е наложена, съобразно законовите изисквания имуществена санкция, която по силата на чл.180, ал.3 от ЗДДС, при нарушение по ал. 1, когато регистрираното лице е начислило данъка в срок до 6 месеца от края на месеца, в който данъкът е следвало да бъде начислен, глобата, съответно имуществената санкция, е в размер 5 на сто от данъка, но не по-малко от 200 лв., а при повторно нарушение – не по-малко от 400 лв. Съгласно чл.180, ал.1 от ЗДДС регистрирано лице, което, като е длъжно, не начисли данък в предвидените в този закон срокове. Правилно е определено наказание по вид и размер, а именно имуществена санкция в размер на 200 лв. по привилегированата разпоредба, като е отчетено обстоятелството,че дължимият данък е бил начислен от жалбоподателя в 6 - месечен срок от края на месеца, в който данъкът е следвало да бъде начислен – в периода, а именно цялата сума е била начислена на 15.02.2019г. с подадено в ТД на ТАП Пловдив СД по ЗДДС с вх. № 16003875607/ 15.02.2019г.
В случая е ангажирана отговорността на юридическо лице, каквото е едноличното
дружество с ограничена отговорност, която е обективна невиновна
и съответно в тези случаи е
достатъчно доказването на извършване на нарушението от обективна
страна, като не се изследва въпрос за вина. Същата се определя като психично
отношение на дееца към деянието и резултата от него и по тази причина подобно
психично отношение не може да бъде проявено
от ЮЛ.
По същество от целия доказателствен материл по
делото се установи извършено от страна на дружеството – жалбоподател нарушение
по чл.86, ал.2, вр. чл.25, ал.2, вр. чл.25, ал.6, т.1 и ал.7 от ЗДДС. Съгласно
чл.86, ал.2 от ЗДДС данъкът е дължим от регистрираното лице за данъчния период,
през който е издаден данъчният документ, а в случаите, когато не е издаден
такъв документ или не е издаден в срока по този закон - за данъчния период,
през който данъкът е станал изискуем. Данъчно събитие по смисъла на чл.25, ал.2
от ЗДДС възниква на датата, на която собствеността върху стоката е прехвърлена
или услугата е извършена. Според разпоредбата на чл.25, ал. 6, т.1 от ЗДДС на датата на възникване на данъчното
събитие по ал. 2, 3 и 4, данъкът по този
закон става изискуем за облагаемите доставки и възниква задължение за регистрираното
лице да го начисли. Ал. 7 на същата норма от своя страна предвижда когато,
преди да е възникнало данъчно събитие по ал. 2, 3 и 4, се извърши цялостно или
частично авансово плащане по доставка, данъкът става изискуем при получаване на
плащането (за размера на плащането), с изключение на получено плащане във
връзка с вътреобщностна доставка. В тези случаи се приема, че данъкът е включен
в размера на извършеното плащане.
Безспорно
по делото се установи, че „АЛЕС АЛУМИНУМ” ЕООД, като регистрирано лице по ЗДДС и
в качеството си на доставчик, е имал задължение да начисли ДДС в размер на 2400
лв по облагаема доставка с данъчна основа 12 000 лв за данъчен период
01.08.2018г. – 31.08.2018г., когато е била издадена процесната фактура, и в
срок до 14.09.2018г., като е извършено частично авансово плащане /50% по
договор за изработка и монтаж на фасадни облицовки от алуминиеви композитни
панели/ получено по банкова сметка ***.08.2018г., с което данъкът е станал
изискуем, въпреки това дружеството е начислило ДДС в непълен размер – 240 лв на 07.09.2018г. /вх. № 16003713584 ТД ТАП
Пловдив/, а остатъкът от 2160 лв ДДС е доначислено на 15.02.2019г. /вх. №
16003875607 ТД ТАП Пловдив/,
и именно затова,че цялостният размер на ДДС е бил начислен в размките на 6 - месечен срок от края на месеца, в
който данъкът е следвало да бъде начислен – цялата сума е била начислена на
15.02.2019г., е бил наказан по привилегированата санкционна норма, която
предвижда имуществената санкция, в
размер 5 на сто от данъка, но не по-малко от 200 лв.
Всъщност
нарушението не се оспорва по същество от страна на жалбоподателя.
Съдът
не споделя доводите на жалбоподателя за допуснато съществено нарушение по чл.34
от ЗАНН, доколкото АУАН е съставен на 22.02.2019г. - в 3-месечен срок от откриване
на нарушителя. Тук следва да се отбележи,че процесуалният закон разграничава
понятията „откриване“ на нарушението/нарушителя и „установяване“ на
нарушението, като последното се извършва със съставянето на АУАН. Нарушението
се счита за открито, когато има необходимите и достатъчни данни за неговото
извършване и за самоличността на нарушителя, респективно когато са констатирани
факти и обстоятелства за наличие на поведение, било то действие или
бездействие, на конкретно лице, което поведение от обективна страна сочи на
допуснато административно нарушение. Правната квалификация на тези факти,
съответно индивидуализацията и конкретизацията от фактическа и правна страна на
нарушението, представляват действия по извършване на преценка, относно
наличието на материалните и процесуалните предпоставки за реализиране на
административнонаказателната отговорност, които действия са последващи
откриването на нарушението и представляват част от дейността по установяването
на нарушения и налагането на административните санкции. Следователно административнонаказателното
преследване не може да бъде реализирано, ако не е съставен акт за установяване
на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя, а не от
момента, в който е съществувала възможност нарушителят да бъде открит. Тоест
откриването на нарушителя е резултат от административнопроизводствени действия,
предприети от снабдения с правомощията за това орган, чийто резултат, в случая
е обктивиран в Протокол № П-16001618226167-073-001/18.02.2019г. Тогава е било
възможно да се направи категоричен извод, относно наличието на съставомерно
деяние и съответно то да бъде квалифицирано, ето защо не може да се да се
приемем за основателно твърдението на жалбоподателя, че още от първия ден,
следващ изтичането на срока за начисляване на ДДС е началото на 3-месечния срок
за съставяне на АУАН. Само за прецизност следва да се отбележи и че периодът от
предходните дати на издадената резолюция от 19.12.2018г. за извършване на
проверка и искане № П- 16001618226167 от
15.01.2019г. на ТД НАП Пловдив за предоставяне на документи по процесната
фактура до съставянето на АУАН на 22.02.2019г. също е в рамките на 3 месечния
срок по смисъла на чл.34 от ЗАНН.
Относно
възражението, че нарушението представлява маловажен случай по смисъла на чл.28
от ЗАНН, същото е неоснователно. В чл.93, т.9 от НК приложим в административнонаказателното
производство на основание чл.11 от ЗАНН е дадено определение на понятието
"маловажен случай". Такъв е налице, когато, с оглед липсата или
незначителността на вредни последици или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства, деянието представлява по-ниска степен на обществена опасност, в
сравнение с обикновените случаи от съответния вид. В конкретния случай не се
констатираха обстоятелства, които да обосноват маловажност на нарушението, не
са сред тях липсата на настъпили вреди от него, тъй като то е от типа на
формалните нарушения и е съставомерно и при липса на вредоносен резултат. Не са
сред тези обстоятелства и допусната техническа грешка, която действително е
отчетена по инициатива от наказаното лице, но от друга страна е възможност да
се създаде порочна практика за освобождаване от отговорност на нарушителите при
неполагане на достатъчно грижи и организация за работите си. От друга страна законодателят изначално е
отчел обстоятелството в чл.180 ал.3 от ЗДДС,че макар със закъснение, ДДС е било
начислено от нарушителя, за което е бил наказан с по-леко наказание по
привилегирования състав. Ето защо не би могла в случая да бъде обоснована и
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с други случаи на такова
нарушение, тъй като нарушението е типично за вида си.
Така определеното наказание е съответно на
степента на обществена опасност на деянието и извършителя и ще спомогне да се
предупреди и превъзпита нарушетелят и би се въздействало възпитателно и
предупредително и върху другите граждани.
По изложените съображения, съдът намира,
че обжалваното НП е законосъобразно и правилно и следва да бъде потвърдено.
Ето защо и на
основание чл.63, ал.1, пр.1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №
451496-F473615/23.07.2019г. на Директора на Дирекция „Контрол” в ТД на НАП
Пловдив, с което на „АЛЕС АЛУМИНУМ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр.Пловдив, ул. „Капитан
Райчо” №56, ет.3, ап. 67, представлявано от С.Й., на основание чл.180, ал.3 от
Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/, е наложено административно
наказание Имуществена санкция в размер на 200
/двеста/ лева за нарушение по чл.86, ал.2, вр. чл.25, ал.2, вр. чл.25,
ал.6, т.1 и ал.7 от ЗДДС.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – Пловдив в 14-дневен срок, който тече от получаване на
съобщението за постановяването му, с Касационна жалба на основанията,
предвидени в НПК и по реда на Глава XII от АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :
/П/
Вярно с оригинала!
В.И.