Р Е
Ш Е Н И Е
№…
гр. Варна, 06.03.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XVIII състав, в
открито публично заседание на седми февруари през две хиляди и двадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕНИЦА СЛАВОВА
при участието на секретаря Антоанета Димитрова, сложи
за разглеждане гр. дело № 14356 по описа за 2018 година,
докладвано от съдията, и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по
делото е образувано по предявени в
условията на евентуалност искове от Ц.И.К. ***, ЕГН **********, адрес: *** срещу С.В.С. ЕГН **********, адрес: ***, *******, а именно:
1.
ЗА ПРОГЛАСЯВАНЕ
ЗА НИЩОЖЕН на договор за замяна на недвижим имот с движими вещи, обективиран в нотариален акт №*******г. на нотариус рег. №*** на НК, вписан в Служба
вписвания под акт № ***** г., с който С.В.С. е прехвърлил на Ц.И.К. 1/2ид. част
от дворно място, цялото с площ от 550 кв.м., находящо се в гр. Варна, *******,
съставляващо имот пл. No **** по КП „****", при посочени в акта граници, в
замяна на което Ц.И.К. е прехвърлила на С.В.С. собствеността върху нейни
движими вещи: **** с фактурна стойност 1 000 лв., пералня „Индезит" БХ 463
ВИ фабр. номер **** с фактурна стойност 800 лв. и телевизор марка „Шарп-143-СЦ"
с фактурна стойност 400 лв., поради неговата
привидност, като прикриващ договор за покупко-продажба и ЗА ОБЯВЯВАНЕ ЗА ДЕЙСТВИТЕЛЕН в отношенията между страните договор
за покупко-продажба, сключен на същата дата, съгласно който С.В.С. е продал на Ц.И.К.
1/2ид. част от дворно място, цялото с площ от 550 кв.м., находящо се в гр.
Варна, *******, съставляващо имот пл. № **** по КП „****", при посочени в
акта граници за сумата от 6000 щатски долара, на основание чл. 17 ал. 1 от ЗЗД
във вр. чл. 26 ал. 2 пр. 5 от ЗЗД.
2.
За ПРИЗНАВАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Ц.И.К. Е
собственик на недвижим имот, представляващ 1/2 ид. част от имот с идентификатор
******по действащата кадастрална карта и кадастралните регистри на гр. Варна,
одобрени със заповед на ИД на АГКК, поел. изм.със заповед No
300-5-18/04.03.2004 г., с административен адрес гр. Варна, п.к. 9000, ул. „****"
******, местност **** „******", целият с площ от 597 кв.м., трайно
предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване:
обществен селищен парк, градина, стар идентификатор- няма, номер по предходен
план: няма, при съседи: ******, ******, ******, ******, на основание изтекла в
нейна полза придобивна давност за периода от 1996г. до настоящия момент, на основание
чл.124 ГПК вр. чл.79 ЗС.
Обстоятелства,
на които се основа иска/исковете:
Ищецът твърди, че е сключен
между страните с нот. акт No ******г. договор за замяна, но същият е
привиден и прикрива действително съглашение за продажба на имота за сумата от 6
000 щатски долара.
С
договор за замяна на недвижим имот с движими вещи, обективиран в нот. акт No ******г.
на нотариус per. No *** на НК , вписан в Служба вписвания под акт No ******,
вх. регистър No ****** г., С.В.С. е прехвърлил на Ц.И.К. ½ ид.
част от дворно място, цялото с площ от 550 кв.м., находящо се в гр. Варна, м-ст
„******" No **, съставляващо имот пл. No **** по КП „****",
при посочени в акта граници. В замяна на прехвърления имот Ц.И.К. е прехвърлила
на С.В.С. собствеността върху нейни движими вещи: **** с фактурна стойност 1
000 лв., пералня „Индезит" БХ 463 ВИ фабр. номер **** с фактурна стойност
800 лв. и телевизор марка „Шарп-143-СЦ" с фактурна стойност 400 лв.
При
сключването на договора собственикът на недвижимия имот се е легитимирал като
такъв с писмени документи, удостоверяващи придобиването на собствеността върху
прехвърления имот на основание наследяване от родителите му, реституция по реда
на ЗВСВНОИ /нот. акт No ******г. на ВН и съдебни решения по гр.д. No 232а/94 г. на ВОС и на Върховния административен съд
по адм. дело No 4739/95 г. на ВАС/, както и
дарение, обективирано в нот. акт ******г. на нотариус per. No ***.
След извършената
замяна С.В.С. е останал собственик на 1/6 ид. част от имота.
По силата на сделка за
дарение, обективирана в нот. акт No ******г. на нотариус per. No ***
на НК , вписан в Служба вписвания под акт No ******, вх.
регистър
No ******г. той е придобил останалата 1/3 ид. част от
имота, с което се легитимира като собственик общо на ½ идеална
част от този имот.
Действителните
отношения между страните по договора за замяна обективиран в нот. акт No ******г.
са уредени със сключения между тях договор за покупко-продажба от същата дата
15.06.2000г., видно от който С.В.С. е продал на Ц.И.К. ½ /една втора/
идеална част от мястото, цялото с площ от 550 кв.м., представляващо имот **** в
местност „******" за сумата от 6000 /шест хиляди/ щатски долара, която му
е платена от купувача изцяло и в брой в същия ден.
Продажбата на ½ ид.
част от имота на Ц.К. е резултат от
следните фактически и правни отношения между страните, техните наследодатели и
реституцията на имота:
Ц.К. е наследник на А.Д.К.,
починал на 12.06.1972 г. - съпруга на сина му Д.А.К., който е починал на
13.07.1988 г. и от своя страна е оставил наследници - нея и децата им - С.Д.К.-Б.и
А.Д.К..
С нот. акт No *******г.
на Варненския нотариус А.Д.К. е придобил собствеността върху недвижим имот,
представляващ лозе от 1 300 кв.м., находящо се в местност *******/„******"/.
По кадастрално-регулационния план на местността от 1936 г. за имота е отреден
парцел Х-*****в кв.**. На 11.12.1950 г. е сключена
сделка за покупко-продажба, обективирана в нот. акт No *****г. на ВН, по силата на която
общия наследодател А.Д.К. е продал на С.В.Б.и на В. Б.С. /родители на
ответника/ първи етаж от двуетажна жилищна сграда, заедно с мазе и тераса със
застроена площ от 44 кв.м., заедно с ½ ид.
част от мястото, в което е построена сградата, цялото с площ от 1300 кв.м. Със
заповед
No 244/16.01.1959 г. на МКСБП е одобрен
общия регулационен план на гр. Варна, с който целият имот е бил отреден за парк
„О.", м-ст „******". С протокол No 13/27.11.1959 г. на Комисията по чл. 67 от ППЗПИНМ и
на основание ПМС No 5/05.01.1959 г. на МС на НРБ
от А.Д.К. са отчуждени 550 кв.м. от мястото и втория етаж от жилищната сграда
/т.93 от протокола/, а от С. и В.Б. са отчуждени 550 кв.м. от мястото и първия
етаж от жилищната сграда- т.109 от протокола. Определеното им парично
обезщетение е изплатено.
След влизане в сила на
ЗВСВНОИ и двете страни са подали молба за отмяна на отчуждаването и за
възстановяване на собствеността върху отчуждените от наследодателите им имоти.
С решение по адм. дело 764а/1993 г. Варненският окръжен съд се е произнесъл по
жалба на наследниците на А.К.срещу отказа на Кмета на Община Варна да отмени
отчуждаването на техния имот и да възстанови собствеността им върху него, като
е възстановил собствеността им само върху отчуждения втори етаж от двуетажната
сграда. Съдът е счел за законосъобразен отказа на Кмета за възстановяване на
собствеността върху отчуждената част от мястото заради извод в заключението на
изслушаната СТЕ, че имотът попада в контактната зона на ***на гр. Варна. С
решение по адм. дело No 232а/1994 г. Варненският
окръжен съд се е произнесъл по жалба на наследниците на С. и В.Б., като е
отменил отчуждаването и им е възстановил собствеността върху първия етаж от
двуетажната сграда и дворното място от 550 кв.м., след като СТЕ по това дело е
установила, че имотът е извън контактната зона на ***. На основание това
решение наследниците са въведени във владение на цялото място и първия етаж от
сградата.
Тези правни и фактически
отношения са в основата на действителната воля на страните да възстановят
равните права, които наследодателите им са имали при отчуждаването на дворното
място – срещу заплащане на сумата от 6000 щатски долара Ц.К. да придобие
собствеността върху ½ от дворното място, цялото с площ
от 550 кв.м. и то да остане съсобствено между тях при индивидуална собственост
върху двата етажа от жилищната сграда.
По действащата
кадастрална карта и кадастралните регистри на гр. Варна, одобрени със заповед
на ИД на АГКК, посл. изм. със заповед №300-5-18/04.03.2004г. имотът е заснет с идентификатор ******с
площ от 597 кв.м. и е записан в регистъра на собствениците на Ц.И.К. и на С.В.С.
– всеки по ½
ид.ч.
В условията на
евентуалност, Ц.К. заявява, че е собственик на недвижимия имот – ½ ид.ч. от мястото на основание изтекла в нейна полза
придобивна давност в периода от 1996г. до настоящия момент.
Твърди се, че са
полагани грижи за поддържане на имота – сграда и място, което е изцяло със
средства и труд на ищцата и нейните деца. Твърди се, че за Ц.К. поддържането на
имота има сантиментална стойност, тъй като това е семеен имот, закупен през
1935г. от нейния свекър А.К., до отчуждаването му и след възстановяването на
собствеността в този имот, семейството й е прекарало в него периода от м. април
до м. ноември, вкл. и коледните и новогодишни празници. Една седмица преди
синът й внезапно да почине, в края на ноември 2016 г., той е организирал
посипване на значително количество пръст, за да се трамбоват пропаданията в
двора от канализация на ответника от кухнята му, която е била ремонтирана от
него едва през 2018г.
През 2018г. година
ответникът е заявил желанието си пред Ц.К. да извърши строителство в имота,
срещу което тя е възразила и това е дало повод на ответника да предяви иск за
прогласяване нищожността на сключения между тях договор за замяна поради
заобикаляне на закона и в противоречие с добрите нрави, който предмет на
образуваното гр. д. №4638/2018г. по описа
на ВРС-41с. Правата й на собственик на мястото до завеждане на гр. д. №4638/2018г. не са оспорвани от ответника.
През периода от 15.06.2000г. до
настоящия момент ответникът е заплащал само ½ от дължимия данък за имота заради знанието, че
останалата ½ е собственост на Ц.К..
През 2004г. е изменена кадастралната карта и регистри, като ищцата е вписана
като собственик на ½ ид. ч. от мястото при липса на
възражения от ответника в административното производство.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от
ответника. Същият сочи, че
искът е допустим, но неоснователен, необоснован и недоказан.
Счита се, че тълкуването на представения Договор за
обратно писмо (contre lettre) е неправилно и
необосновано.
Твърди се, че представеният като доказателство договор
от 15.06.2000г. представлява предварителен договор. Твърди се, че е сключен
окончателен договор, като се посочва като такъв сключеният в нотариална форма и
съгласно изискванията на закона. Твърди се, че нот. акт №******г. отменя всички
по-ранни съглашения, ако същите не са изрично инкорпорирани в него.
Счита се, че представеният договор от 15.06.2000г.
трябва да се приеме от съда за “начало на
писмено доказателство” и се моли
съдът да го цени като такова и да допусне до разпит свидетел за установяване на
всички факти.
Оспорва факта на получаване на сумата, посочена в
Договора от 15.06.2000г. от ответника.
Твърди се, че действителната воля между страните е
била различна. Ответникът е бил уговорен, че реалната сделка ще бъде
прехвърляне само правото на ползване върху ½ от земята на ищцата, като за да се спестят разходи от
изповядване на разпоредителната сделка, са изповядали сделката като замяна за
по-ниска стойност.
Счита се, че ако е налице прикрита сделка по смисъла
на чл. 17 ЗЗД то реалната воля на страните е била не замяна, а учредяване право
на ползване.
Твърди се, че искът, основан на давност, следва да
бъде отхвърлен, тъй като ищцата е владяла имота като ползвател, а не като
собственик. По отношение на подобренията на имота се твърди, че са направени
само дотолкова, че ползвателят да може да ползва имота.
Предявява се
насрещен иск от С.В.С. ЕГН **********, адрес: ***, м-ст „******" No 76, срещу Ц.И.К. ***, ЕГН **********, адрес: *** No*:
ЗА ПРОГЛАСЯВАНЕ ЗА НИЩОЖЕН на договор за замяна на недвижим имот с движими вещи, обективиран в
нотариален акт №*******г. на нотариус рег. №*** на НК, вписан в Служба
вписвания под акт № ***** г., с който С.В.С. е прехвърлил на Ц.И.К. 1/2ид. част
от дворно място, цялото с площ от 550 кв.м., находящо се в гр. Варна, *******,
съставляващо имот пл. No **** по КП „****", при посочени в акта граници, в
замяна на което Ц.И.К. е прехвърлила на С.В.С. собствеността върху нейни
движими вещи: **** с фактурна стойност 1 000 лв., пералня „Индезит" БХ 463
ВИ фабр. номер **** с фактурна стойност 800 лв. и телевизор марка
„Шарп-143-СЦ" с фактурна стойност 400 лв., поради неговата привидност, като прикриващ договор за покупко-продажба
и ЗА ОБЯВЯВАНЕ ЗА ДЕЙСТВИТЕЛЕН в
отношенията между страните договор за учредяване на право на ползване, сключен
на същата дата и със същия нотариален акт, съгласно който С.В.С. е учредил
право на ползване на Ц.И.К. за 1/2ид.
част от дворно място, цялото с площ от 550 кв.м., находящо се в гр. Варна, *******,
съставляващо имот пл. № **** по КП „****", при посочени в акта граници, на
основание чл. 17 ал. 1 от ЗЗД във вр. чл. 26 ал. 2 пр. 5 от ЗЗД
В отговора
на насрещния иск, че сочи, че същият
е неоснователен.
Оспорва се твърдението, че при сключване на договора
за замяна действителната воля на страните е била да се “прехвърли” правото на
ползване върху ½ от земята. Поддържа твърденията си от исковата молба,
че действителните отношения между страните са били насочени към прехвърляне на
собствеността върху ½ ид. част от имота.
Оспорва допустимостта на поисканите свидетелски
показания от страна на ответника, като сочи, че същият не представя нито
„обратно писмо“, нито “начало на писмено доказателство”, което да направи
вероятни твърденията му за наличие на сочената от него прикрита сделка.
В съдебно заседание ищецът поддържа исковете си и моли
за уважаването им, а за ответникът моли за отхвърляне на исковете като
недоказани.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните
отношения, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявени са в условията на евентуалност искове с правно основание чл. 17 ал. 1 от ЗЗД във вр. чл. 26 ал. 2 пр. 5 от ЗЗД и с правно основание чл.124 ГПК вр. чл.79
ЗС. Предявен е и насрещен иск с правно основание чл. 17 ал. 1 от ЗЗД във вр.
чл. 26 ал. 2 пр. 5 от ЗЗД.
По главния иск
с
правно основание чл. 17 ал. 1 от ЗЗД във вр. чл. 26 ал. 2 пр. 5 от ЗЗД,
предявен от ищеца срещу ответника:
В тежест на
ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване всички предпоставки
за уважаване на иска, както нищожността на договора за замяна като привиден,
така и действителната правна сделка с всички нейни параметри, а именно
покупко-продажба на имота.
Съгласно нотариален акт за замяна на недвижим имот с движими вещи №
*******г. на нотариус Ш., рег.
№*** на НК, вписан в Служба вписвания под акт № ***** г., С.В.С. е прехвърлил
на Ц.И.К. 1/2ид. част от дворно място, цялото с площ от 550 кв.м., находящо се
в гр. Варна, *******, съставляващо имот пл. № **** по КП „****", при
посочени в акта граници, в замяна на което Ц.И.К. е прехвърлила на С.В.С.
собствеността върху нейни движими вещи: **** с фактурна стойност 1 000 лв.,
пералня „Индезит" БХ 463 ВИ фабр. номер **** с фактурна стойност 800 лв. и
телевизор марка „Шарп-143-СЦ" с фактурна стойност 400 лв.
Видно от представения по делото договор от
същата дата – 15.06.2000г. /л.20/, С.В.С. продава на Ц.И.К. ½ ид. част
от дворно място, цялото с площ от 550 кв.м., находящо се в гр. Варна, м-ст „******"
- имот пл. № **** за сумата от 6 000 /шест хиляди/ щатски долара,
изплатени изцяло и в брой днес от купувачката на продавача.
Представеният договор за продажба, доколкото
се преценява във връзка с твърденията за наличие на симулация, не представлява
обратно писмо, тъй като не е пряко насочен към разкриване на симулацията и от
съдържанието му не може да се изведе недвусмислен извод за симулативността на
явната сделка – договора за замяна.
Обратното писмо /пълният обратен документ/
по чл.165, ал.2 от ГПК е нарочно съставен за разкриване привидността на
сделката разпоредителен документ; той съдържа писмени изявления на страните,
недвусмислено разкриващи симулативността на явната сделка и действителната им
воля. Без значение е кога е съставен – преди, след или заедно с явния договор /Р
№925/98 г. на ВКС, второ г.о./. За да разкрие прикрит договор, който – ако е
действителен, урежда отношенията на страните /чл.17, ал.1 от ЗЗД/, обратното
писмо следва да съдържа всички елементи от съдържанието му и е диспозитивен
документ. Когато обратното писмо доказва привидността на явната сделка и
разкрива съдържанието на прикритата, то е достатъчно за признаване на
симулацията и други доказателства не са необходими на позоваващата се страна,
нито допустими за оспорващата, защото би се стигнало до опровергаването му със
св. показания – чл.133, б.”д” от ГПК, отм. /Решение № 763/04.02.2011 г. по гр.д. №356/10 г.на ВКС, III ГО/.
В практиката на ВКС, изразена в
решения № 152 от 05.03.1985 г. по гр. д. № 820/84 г. на ВС І ГО и № 437 от
22.07.2004 г. по гр. д. 907/03 г. на ВКС I ГО, се приема, че обратният документ
е съставен като двустранен договор, затова не може да се тълкува като начало на
писмено доказателство и свидетелски показания за установяване на симулацията са
недопустими.
В случая е налице двустранен договор
между страните по делото, който съдържа всички елементи на договор за
покупко-продажба /твърдяната прикрита сделка/, но все пак липсва изявление на
страните, че привидната сделка /договорът за замяна/ е симулативна.
Макар договорът между страните за покупко-продажба
от 15.06.2000г., да не може да бъде квалифициран като обратно писмо, същият
представлява начало на писмено доказателство.
Според изричната разпоредба на чл. 165,
ал. 2 ГПК, когато страната се домогва да докаже, че изразеното в документа съгласие
е привидно, свидетелски показания са допустими, ако в делото има писмени
доказателства, изходящи от другата страна или удостоверяващи нейни изявления
пред държавен орган, които правят вероятно твърдението за симулация.
Начало
на писмено доказателство е документ, изходящ от другата страна и правещ
вероятно основателен доводът за наличие на привидност, т.е. документ, който не
разкрива сам по себе си симулацията (не съдържа признание за нея), но от
текстът му може да се съди, че е възможно страните по сделката да не са желали
настъпването на последиците й и да са направили волеизявленията привидно.
/Решение № 39/02.05.2018г. по гр.д.
№1859 /2017г.на ВКС, I ГО/.
В конкретния случай е налице
изявление от ответната страна /налице е
неин подпис в договора/, че същият е желал последиците на правна сделка,
различна от инкорпорираната в нотариалния акт, сключен на същата дата, и тази
правна сделка е покупко-продажба. Това прави вероятна твърдяната относителна
симулация, вкл. в частта за вида на прикритата сделка, поради което свидетелски
показания са допустими за доказване на конкретната прикрита сделка, на
основание чл. 165 ал. 2 от ГПК.
Разпитани
по делото са свидетелите на ищеца Ж.Д.А.– К. и И.Д.Б.. От показанията на св. Ж.Д.А.–
К. /снаха на ищцата/ се установява, че във връзка с неправилно проведена
реституционна процедура по възстановяване на собствеността върху имота, на
ответника е възстановено цялото дворно място, а не половината от него на ищеца
и половината на ответника, както е било притежавано преди отчуждаването. Поради
това ищцата желаела да притежава собствеността върху ½ ид. част от
земята, тъй като дворното място било обслужваща площ към двата етажа от къщата,
построена в имота, които етажи били притежание на ищеца - втория и на ответника
– първия етаж. Свидетелката сочи, че една вечер докато гледали телевизия с нейния
съпруг, С. се обадил и казал на съпругът й, да каже на майка си, че като
нагласят 6 000 долара, ще оправят собствеността на земята. „че ще продаде
половината място за 6 000 долара“. След като събрали сумата, отишли при
нотариус с адвокат на ответника. Тогава им предложили като вариант за
прехвърляне на земята замяна. Свекърва й почти си била тръгнала, но накрая се
съгласява да посочат замяна в нотариалния акт. Тя е носила парите и парите били
предадени. За да може да има документ, че е предала парите, се съставя на място
документа /договора за продажба/. Св. И.Д.Б. също сочи, че дворното място е
платено на С..
Съдът
намира, че от изявленията на страните и събраните по делото писмени и гласни
доказателства безспорно се доказва наличието на относителна симулация,
изразяваща се в нищожен договор за замяна и действителен за покупко-продажба на
процесния имот.
Още
от твърденията и на двете страни в производството се оказва безспорно, че е
налице сключен симулативен договор за замяна. И двете страни в производството
твърдят, че не са желали постигането на правния резултат на договора за замяна.
Разликата в твърденията и на двете страни е само по отношение на съдържанието
на прикритата сделка.
Съгласно
чл. 26 ал. 2 пр. 5 от ЗЗД, нищожни са … привидните договори.
Доколкото
няма спор, че сключения в нотариален акт №*******г. на нотариус рег. №*** на НК,
вписан в Служба вписвания под акт № ***** г., договор за замяна е привиден
/нежелан и от двете страни/, а и това се доказва от всички събрани по делото
доказателства, то същият се явява нищожен.
От
договора от 15.06.2000г., подписан и от двете страни в правоотношението, се
установява, че същия е със съдържание, което напълно покрива характеристиките
на твърдяната от ищеца прикрита сделка, а именно покупко-продажба. Налице е
посочване на договора като такъв, както и основаните елементи на договора са прехвърляне
на имот срещу продажна цена. В договора се съдържа и изявление, че парите са
заплатени, поради което договорът служи за разписка за предадената сума. Безспорно
се доказа от гласните доказателства и постигнатото между страните съгласие за
сключване на покупко-продажба със сочения обект и сочената цена от 6000 долара.
Поради
това съдът намира за доказано, че действителната воля между страните при
сключване на привидната сделка по замяна, е била да бъде продаден процесния
имот за посочената сума. Поради това следва да бъде обявен за действителен
договорът за покупко-продажба със сочените параметри. Предявеният главен иск на
основание чл. 17 ал. 1 от ЗЗД във вр. чл. 26 ал. 2 пр. 5 от ЗЗД се явява изцяло
основателен.
Поради
уважаване на главния иск, предявеният в условията на евентуалност иск с правно
основание чл.124 ГПК вр. чл.79 ЗС не подлежи на разглеждане.
По
насрещния иск:
Както
беше посочено по-горе, твърденията на страните по отношение на симулативността
на привидната сделка съвпадат. Разликата е в твърденията за вида на прикритата
сделка. Доколкото обаче не е налице никакво писмено доказателство, което да
прави вероятна твърдяната от ответната страна прикрита сделка - договор за
учредяване на право на ползване, нито обратно писмо, нито начало на писмено
доказателство, недопустими се явяват и свидетелски показания за сочените факти.
Поради липса на доказателства, че страните са желали и целели последиците на
договор за учредяване на право на
ползване, то насрещният иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен
/недоказан/.
Предвид изхода на делото на ищеца се следват
разноските по делото, които са в размер на 232.25лв. – държавна такса и сумата
от 1500 лв. – адвокатско възнаграждение, съгласно списъка на разноските и
доказателствата /разноски, заплатени в полза на АВ, не представляват
съдебно-деловодни разноски, доколкото не са заплатени в полза на съда или чрез
него/.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН договор за замяна на недвижим имот с движими вещи, обективиран в нотариален акт №*******г. на нотариус Ш. рег. №*** на НК, вписан в Служба вписвания под акт № *****
г., сключен между страните Ц.И.К. ***, ЕГН **********, адрес: *** и С.В.С. ЕГН **********, адрес: ***, *******,
с който С.В.С. прехвърля на Ц.И.К. 1/2ид. част от
дворно място, цялото с площ от 550 кв.м., находящо се в гр. Варна, *******,
съставляващо имот пл. No **** по КП „****", при посочени в акта граници, в
замяна на което Ц.И.К. прехвърля на С.В.С. собствеността върху нейни движими
вещи: **** с фактурна стойност 1 000 лв., пералня „Индезит" БХ 463 ВИ
фабр. номер **** с фактурна стойност 800 лв. и телевизор марка „Шарп-143-СЦ"
с фактурна стойност 400 лв., поради
неговата привидност, като прикриващ договор за покупко-продажба и ОБЯВЯВА ЗА ДЕЙСТВИТЕЛЕН в отношенията
между страните Ц.И.К. ***, ЕГН **********, адрес: *** и С.В.С. ЕГН **********, адрес: ***, *******,
договор за
покупко-продажба, сключен на същата дата,
съгласно който С.В.С. продава на Ц.И.К. 1/2ид. част от дворно място, цялото с
площ от 550 кв.м., находящо се в гр. Варна, *******, съставляващо имот пл. № ****
по КП „****", при посочени в акта граници за сумата от 6000 щатски долара,
на основание чл. 17 ал. 1 от ЗЗД във вр. чл. 26 ал. 2 пр. 5 от ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ иска на С.В.С. ЕГН **********, адрес: ***, *******,
срещу Ц.И.К. ***, ЕГН **********, адрес: ***: ЗА ПРОГЛАСЯВАНЕ
ЗА НИЩОЖЕН на договор за замяна на недвижим имот с движими вещи, обективиран в
нотариален акт №*******г. на
нотариус рег. №*** на НК,
вписан в Служба вписвания под акт № ***** г., с който С.В.С. е прехвърлил на Ц.И.К.
1/2ид. част от дворно място, цялото с площ от 550 кв.м., находящо се в гр.
Варна, *******, съставляващо имот пл. No **** по КП „****", при посочени в
акта граници, в замяна на което Ц.И.К. е прехвърлила на С.В.С. собствеността
върху нейни движими вещи: **** с фактурна стойност 1 000 лв., пералня
„Индезит" БХ 463 ВИ фабр. номер **** с фактурна стойност 800 лв. и
телевизор марка „Шарп-143-СЦ" с фактурна стойност 400 лв., поради неговата привидност, като прикриващ
договор за покупко-продажба и ОБЯВЯВАНЕ
ЗА ДЕЙСТВИТЕЛЕН в отношенията между страните договор за учредяване на право
на ползване, сключен на същата дата и със същия нотариален акт, съгласно който С.В.С.
е учредил право на ползване на Ц.И.К. за
1/2ид. част от дворно място, цялото с площ от 550 кв.м., находящо се в гр.
Варна, *******, съставляващо имот пл. № **** по КП „****", при посочени в
акта граници, на основание чл. 17 ал. 1 от ЗЗД във вр. чл. 26 ал. 2 пр. 5 от ЗЗД.
ОСЪЖДА С.В.С. ЕГН **********, адрес: ***, *******,
ДА ЗАПЛАТИ НА Ц.И.К. ***, ЕГН **********, адрес: ***, сумата от 1732.25лв.
/хиляда седемстотин тридесет и два лева и 25ст./, разноските по делото, на
основание чл. 78 ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните. Решението да се връчи на страните и да се обяви в регистъра на
решенията.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: