Р Е Ш Е Н И Е
№ ........
гр. Габрово 03.04.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ГАБРОВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди и
деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ВЕЛЕМИРА ДИМИТРОВА
при
секретаря ВИОЛИНА ТОДОРОВА като разгледа докладваното от съдията Димитрова гр.
дело № 1914 по описа за 2018 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявеният иск е с правно основание чл.422 от ГПК.
В исковата молба
се твърди, че 28.05.2015г. между „Провидент Файненшъл България" ООД и
ответницата Е.В.П. е сключен Договор за потребителски кредит с номер *********,
въз основа на който Дружеството е предоставило на Клиента кредит в размер на
400 лв. Страните са договорили, че ще е
дължима фиксирана лихва в размер на 54,64 лева и такси в общ размер на 253,12
лева. Таксите са начислени за оценка на досието на Клиента (20,00 лева) и за
предоставяне на услуга Домашно посещение (233,12 лева). Последната посочена
услуга се предоставя по избор на Клиента и представлява домашна доставка на
заетата сума в брой и седмично домашно събиране на вноските по кредита. Видно
от приложения договор за кредит, ответницата Е.В.П., ЕГН ********** се е
съгласила с тези условия и съответно е потвърдила, че е получила от „Провидент
Файненшъл България" ООД, ЕИК ********* пълния размер на кредита (стр. 1
във вр. чл. 27 от Договора).
Предоставената
сума е изцяло усвоена от Е.В.П., ЕГН **********, но същата не е заплатила
дължими вноски в срок (уговорени 45 седмични плащания). Първото допуснато
просрочие по кредита е от дата 20.11.2015г., като при неизпълнение на парично
задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на
забавата /арг. чл. 86 ЗЗД/.
Крайният срок за изпълнение на договора е настъпил 05.12.2015 г., с което става изискуем целият неизплатен остатък от главното задължение - главница,
която е дължима ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението в
съда до окончателното изплащане на вземането. Дължи се също неизплатената част
от договорната възнаградителна лихва и неизплатената част от начислените такси.
Дължимо е също обезщетението за забава (лихва за забава) от момента на
изпадането на длъжника в забава.
На 28.07.2016 г. между „Провидент Файненшъл България"
ООД, ЕИК ********* и „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ" ЕАД, ЕИК ********* е сключен договор за прехвърляне на вземания. По силата на
договора и на основание чл.99, ал.2 ЗЗД титуляр на вземанията по договора за
кредит става второто дружество. Неразделна част от договора за цесия е
приложение № 1, в което са индивидуализирани всички вземания, включително и
процесното такова.
В изпълнение на задължението си по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД
„Провидент Файненшъл България" ООД, ЕИК ********* упълномощил цесионера „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ" ЕАД да
уведоми длъжника за прехвърлянето на вземания, за което е изпратено писмено
уведомление до същия чрез „Български пощи" ЕАД, но пратката се е върнала в
цялост. С оглед на това, уведомяването предстои да бъде направено в настоящото
производство (така РЕШЕНИЕ № 123 ОТ 24.06.2009 Г. ПО Т. Д. № 12/2009 Г„ Т. К„
II Т. 0. НА ВКС).
Налице е облигационно отношение между „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ"
ЕАД, ЕИК ********* и длъжника Е.В.П., ЕГН ********** по повод цедиран договор
за потребителски кредит с номер *********, сключен на 28.05.2015г.
Поради неизпълнение от страна на кредитополучателя на
договорните му задължения, „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ" ЕАД в качеството си на
цесионер по Договора за кредит, предявявил претенцията си по съдебен ред като подал заявление по чл. 410 ГПК. По образуваното ч.гр.д. №1258/2018г. по описа на PC Габрово е
издадена заповед за изпълнение, препис от която е връчен на длъжника по реда на чл.
47 ал.5 от ГПК.
По изложените съображения ищецът
моли съдът за признае за установено по отношение на длъжника Е.В.П., че в негова полза съществуват
следните вземания обективирани в заповед
за изпълнение, издадена по образуваното ч. гр. д. № 1258/2018г. по описа на РС
Габрово, а именно: 190,45 лева
- главница;
10,86 лева - договорна (възнаградителна)
лихва, дължима за периода от 20.11.2015г.
до 05.12.2015г.; 11,83 лева - лихва за забава за периода от 20.11.2015г. до 31.05.2018г.; 95,63 лева -такси за периода от
20.11.2015г. до 05.12.2015г. ; законната лихва от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение до окончателното изпълнение на задължението.
Претендира за съдебни разноски.
От страна на
особения представител на ответницата
Е.В.П. е депозиран отговор в законния срок по чл. 131 от ГПК. Становището му е, че така предявените искове са неоснователни и
недоказани и като такива следва да бъдат отхвърлени
В исковата молба е посочено, че на 28.07.2016г. между
„ПРОВИДЕНТ ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ" ООД с ЕИК ********* (сегашно наименование
"ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД) и "Фронтекс Интернешънъл" ЕАД с
ЕИК ********* е сключен договор за прехвърляне на вземанията, по силата на който
титуляр на вземанията по горецитирания договор за потребителски кредит става
ищцовото дружество. За да произведе действие обаче процесният договор по
отношение на длъжника и на третите лица, длъжникът следва да бъде уведомен от
предишния кредитор или от настоящия, ако е надлежно упълномощен за това. Такова
уведомление не е било извършено. Ищецът се позовава на
константа съдебна практика, според която длъжникът може да бъде уведомен за
цесията, като съобщението му бъде връчено заедно с исковата молба, но в случая
такова връчване не е налице. Длъжникът не е бил открит, за да му бъдат връчени
книжата по делото нито в заповедното, нито в исковото производство. В случая е
налице фингирано връчване съгласно чл. 47, ал. 5 от ГПК, като в този смисъл
ответникът не знае, че срещу него е образувано настоящото производство, поради
което, с оглед да бъдат защитени в максимална степен интересите му, съдът му е
назначил особен представител, на когото е била предоставена исковата молба
ведно с приложенията към нея. Особеният представител обаче не е нито договорен
представител, нито законов такъв /в този смисъл са и разясненията, дадено в т.6
от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г.,
ОСГТК/ и поради тази причина не може да приема адресирани до представляваното
лице (в случая ответник) материално-правни изявления на трети лица, каквото
безспорно е уведомяването на длъжника от стария кредитор /или упълномощено от
него лице/ за сключен договор за цесия - чл.99, ал.З от ЗЗД.
Предвид изложеното последиците на договора за цесия не са
произвели действие нито по отношение на длъжника, нито по отношение на третите
лица, а ищецът не е доказал, че е активно процесуално легитимиран да заведе
настоящите искове, като последните се явяват неоснователни и недоказани.
От друга страна и самата цесия не е извършена надлежно, тъй
като в представеното по делото Приложение № 1 са посочени единствено цифри, но
никъде не фигурира името на кредиторполучателя, което служи именно за неговата идентификация. В
договора за прехвърляне на вземане и по-конкретно в чл. 1, ал. 2, т. 9 е дадено
обяснение на това, какво точно трябва да съдържа „Приложение № 1". Един от
изрично посочените реквизити е именно три имена на длъжника. В приложението
също е следвало да са посочени дата и сума на всяко плащане, направено от
съответния длъжник. Подобна информация в приложението липсва. Освен това в представеното копие на договора
за цесия има заличени разпоредби, което прави невъзможна преценката по
отношение на това дали страните са направили уговорки във връзка с цесията, въз
основа на които за ответника да възниква възможност да направи възражения.
Освен изложеното до тук, обуславящо неоснователността на
претенцията, следва да се отбележи и че самият договор за потребителски кредит
е недействителен по смисъла на чл. 22 от ЗПК, тъй като не са спазени редица
изисквания. На първо място Договорът за потребителски кредит не съответства на
изискванията на чл. 10а от ЗПК, тъй като размерът на шрифта на договора е много
по-малък от 12.
Договорът е в противоречие и с чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК,
съгласно който последният трябва да съдържа информация за размера, броя,
периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските
между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за
целите на погасяването. За да бъде прието, че съответни уговорки
в договора по своята правна същност представляват погасителен план, следва
освен да са ясни размерът и срокът за извършване на съответните плащания, а
също така трябва подробно да е описано с всяка отделна вноска каква част от
задължението за главница, лихви и допълнителни разходи се погасява. В настоящия
случай подобна информация липсва.
В договора не е посочена и методика за изчисляване на
референтния лихвен процент по чл. 33а, изискване за действителност на договора
съгласно чл. 22 във вр. с чл. 11, ал. 1 т. 9а от ЗПК.
Отделно от това клаузите за такса за услугата „Кредит у
дома" и такса за „оценка на досие" са нищожни на основание чл. 21,
ал. 1 и 2 от ЗПК. В Договора за потребителски кредит кредитополучателят
е декларирал, че е
избрал услугата „Кредит у дома", таксата за която е в размер на 233.12 лв. В чл. 25 от Договора е
предвидено, че 30 % от общия размер на тази такса е за компенсиране разходите
на кредитора. Тази уговорка макар и формално да съответства на чл. 10а, ал. 1
от ЗПК, по същество противоречи на духа на закона. От посоченото следва, че
останалите 70% от сумата за предоставяне на услугата са печалба за кредитора.
Това води до извода, че тази договорна клауза заобикаля императивното правило
на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, гарантиращо максимално допустимия процент на разходите
на годишна база по потребителските кредити да е в размер не по- висок от пет
пъти размера на законната лихва по просрочени задължения, определена с
постановление на Министерския съвет. Съгласно сключения между страните договор
тази такса не е включена в ГПР, а ако се добави към тази величина, ГПР
безспорно ще надхвърли лимита по чл. 19, ал. 4 от ЗПК, поради което договорката
за заплащането й се явява нищожна по аргумент от чл. 21, ал. 1 от ЗПК. Освен на
горепосоченото основание, тази договорна клауза се явява нищожна и поради
противоречието й с добрите нрави, тъй като същата е в размер доближаващ по
размер предоставената в заем главница. Също така кредиторът не е предоставил
никакви доказателства във връзка с действителното предоставянето на услугата
„Кредит у дома". Нещо повече, щом длъжникът е спрял да обслужва кредита,
то няма как и самата услуга действително да е била предоставена след спиране на
плащанията.
Клаузата, с която се уговаря такса за „оценка на досие"
противоречи и на нормата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, предвиждаща забрана
кредиторът да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с
усвояване и управление на кредита.
Ищецът не е представил никакви доказателства във връзка с
размера на дължимите суми, като не е посочил каква част от кредита е
действително заплатена от кредитополучателя. В качеството си на особен представител и предвид факта, че няма връзка с
представляваното от мен лице, адв. П. заявява, че няма възможност да посочидоказателства в тази насока.
Предвид гореизложеното исковете се явяват неоснователни и недоказани,
поради което прави искане да
бъдат отхвърлени, като неоснователността на главните искове влече след себе си
и неоснователност на акцесорните искове за лихви и обезщетение за забава.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства и ги преценени поотделно и в тяхната съвкупност съдът намира за установени следните фактически обстоятелства :
По делото е представено заверено копие от Договор за потребителски кредит от 28.05.2015г. Същото е напълно нечетливо, тъй като върху една страница с формат А4 са поместени всичките три страници на договора. С оглед на това с доклада по делото съдът е дал указания на ищеца да представи четливо копие в мащаб 1:1. С молба вх. № 2281/25.03.2019г. / л. 55 от делото/, ищецът е представил копие договор от 29.06.2015г. с кредитополучател Илко Тонев Илкев от гр. Шумен, който няма връзка с предмета на настоящия спор.
Видно от приложения договор за цесия от 28.07.2017г. сключен
между „ПРОВИДЕНТ ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ” ООД
и „ФРОНТЕКС
ИНТЕРНЕШЪНЪЛ" ЕАД с приложение № 1 към договора в полза на ищцовото
дружество са прехвърлени вземания по договори за потребителски кредит, подробно
описани в Приложение №1 към договора.
По делото са приложени три страници от Приложение 1, които според ищеца „ФРОНТЕКС
ИНТЕРНЕШЪНЪЛ" ЕАД представляват първата и последна страница на
приложението и страницата, на която е описано вземането спрямо ответницата. В
приложението фигурира процесния Договор за потребителски кредит с номер
*********/28.05.2015г.
При така установените
обстоятелства съдът намира от правна страна, че предявеният иск с основание чл. 422 от ГПК е неоснователен и
недоказан.
От представеното нечетливо копие от договор за потребителски кредит от 28.05.2015г. не е възможно де се установи съдържанието
на договорните клаузи. По този начин не е възможно да се установи възникнало ли
е за ответницата задължение за заплащане на исковите суми и дали клаузите на
договора са в съответствие с императивните правни норми на ЗЗП и ЗПК.
В изготвения от съда доклад по делото изрично е указано на
ищеца, че в негова тежест е да докаже съществуването на договор за
потребителски кредит между ответницата и
„ПРОВИДЕНТ ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ” ООД, както и размера на задължението на
последната към датата на цесията. Тези указания не са изпълнени с оглед на
което и предявеният иск е изцяло недоказан.
Поради изложеното предявеният иск по чл. 422 от ГПК следва да бъде
отхвърлен.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ иска с основание чл. 422 от ГПК предявен от “ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. “Хенрих Ибсен” №
15, ет.7, представлявано от Изпълнителния директор Александър Викторов Грилихес
против Е.В.П., ЕГН **********, с адрес ***, представлявана
по делото от особения представител младши адвокат Х.П. ***, за заплащане на сумата 190.45 лева / сто и
деветдесет лева и четиридесет и пет стотинки/ главница, ведно със законната
лихва от 25.06.2018г. до окончателното й изплащане, сумата 10.86 лева / десет
лева и осемдесет и шест стотинки/ - възнаградителна
лихва за периода от 20.11.2015г. до 05.12.2015г.,
сумата 11.83 лева /единадесет лева и осемдесет и три стотинки/ лихва за забава
за периода 20.11.2015г. – 31.05.2018г. и сумата 95.63 лева / деветдесет и пет
лева и шестдесет и три стотинки/- такси за периода 20.11.2015г. – 05.12.2015г.
като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН..
Препис от решението да бъде връчен на страните.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Габровски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :