Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е     №..................

 

                            град Свиленград, 21.07.2020година

 

                                  В ИМЕТО НА НАРОДА

 

         РАЙОНЕН СЪД СВИЛЕНГРАД, наказателна колегия, в публично съдебно заседание на петнадесети юли две хиляди и двадесета година, в състав:                                                      

                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:Добринка Кирева

 

при секретар: Ренета Иванова, като разгледа докладваното от Съдията Административно наказателно дело №176 по описа за 2020година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

        Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.

        Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ №19-0351-000695 от 04.10.2019година на Началника Група към  ОД на МВР Хасково,РУ Свиленград с което на С.Б.Й. с ЕГН ********** ***  за нарушение на чл.137а,ал.1 от ЗДвП на основание чл.183,ал.4,т.7,предл.1 от ЗДвП е наложено административно наказание „ГЛОБА” в размер на 50лева и за нарушение на чл.139,ал.1,т.1 от ЗДвП на основание чл.179,ал.6,т.2 от ЗДвП е наложено административно наказание „ГЛОБА” в размер на 250лева.

      Жалбоподателят С.Б.Й. в законопредвидения срок обжалва горецитираното НП,което счита за неправилно и незаконносъобразно. Сочи се в жалбата доводи за допуснати процесуални нарушения , както в акта за установяване на административно нарушение,така и при издаване на НП. Липсвали задължителните реквизите ,както в АУАН,така и в НП,посочени в ЗАНН .  С оглед на изложеното моли  съда за пълна отмяна на обжалвания акт.

       В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован  не се явява и не изпраща представител.

      Административнонаказващият орган/АНО/- Началника Група към  ОД на МВР Хасково,РУ Свиленград , не изпраща представител и не взема становище.

      Районна прокуратура – Свиленград, не изпраща представител и не взема становище по така постъпилата жалба.

      Съдът, след като прецени по отделно и в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства, установи следното от фактическа страна:

      От приетите писмени доказателства по делото,както и от свидетелските показания на св.Д.Г.Г. и  св.Д.Т.  И. се установява, че на 11.09.2019година Александър Момчилов  Александров и колегата му св.Д.Т.И., служители към Сектор „Пътна Полиция” към ОД на МВР Хасково при изпълнение на служебните си задължения, около 21,00часа  на същата дата получили сигнал от ОД на РУ Свиленград за лек автомобил марка БМВ с рег.№Х9191ВА,който се движи рисково по улиците на гр.Свиленград. В тази връзка двамата полицейски служители извършили обход в града ,при което засякали горепосочения лек автомобил да се движи по улица „Ал.Стамболийски” в посока хотел „Свилена”. Подали звуков и светлинен сигнал на процесното МПС и същото започнало да намаля скоростта за да отбие в дясно ,като при изравняване на двамата автомобила,полицейските служители забелязали,че водача на лекият автомобил не е с поставен  предпазен колан. След спиране на автомобила полицейските служители установили,че същият се управлява от жалбоподателя, като в автомобила били още  две лица-Деница Георгиева и Димитър Костадинов.

         Установили също ,че лекият автомобил било с неизправно шумозаглушително устройство.

          Полицейските служители приели,че има извършени нарушения от страна на жалбоподателя,а именно ,че упралява МПС  без да използва обезопасителен колан,с който МПС било оборудвано,както и че автомобилът е с неизправно шумозаглушително устройство.

         За така възприетите нарушения на жалбоподателят  бил съставен,предявен и връчен лично на жалбоподателя акт за извършено административно нарушение серия  GA №57730 от 11.09.2019г. в  негово присъствие, като жалбоподателят  не е вписал  възражения по акта  .

          Срещу Акта в законоустановения 3-дневен срок не е постъпило писмено възражение.Въз основа на Акта е издадено обжалваното НП.

           Както в Акта,така и в обжалваното НП е прието за установено, че жалбоподателят е извършил нарушение по чл.137а,ал.1 от ЗДвП,поради което  на основание чл.183,ал.4,т.7,предл.1 от ЗДвП  му е наложено административно наказание „ГЛОБА” в размер на 50лева и за нарушение на чл.139,ал.1,т.1 от ЗДвП на основание чл.179,ал.6,т.2 от ЗДвП му е наложено административно наказание „ГЛОБА” в размер на 250лева. 

            По административно наказателната преписка има и приложена  справка за нарушител/водач, видно от която жалбоподателя е правоспособен водач за категория В М , има издадени срещу него актове за установяване на административни нарушение,НП и фишове.

            Видно от Заповед №8121з-515 от 14.05.2018година  на Министъра на вътрешните работи, същият  определя държавните служители от МВР, които да извършват контролна и административно наказателна дейност по ЗДвП.

            От страна на жалбоподателят бе представено и прието като доказателство по делото  Удостоверение за техническа изправност на ППС ,протокол №19734361 от 15.07.2019г.,видно от който процесният лек автомобил е преминал технически преглед и се допуска да се движи по пътищата отворени за обществено ползване.

            Изложената фактическа обстановка, съвпадаща с тази съдържаща се и в АУАН, се установява по категоричен начин от свидетелските показания на Д.Г. - актосъставител/ и Д.Т.И. – свидетел при установяване на нарушението и по акт, така също и от приетите писмени доказателства – Заповед №8121з-515 от 14.05.2018година  на Министъра на вътрешните работи и справка за нарушител/водач ,последните приобщени по надлежния процесуален ред на чл.283 НПК, вр. чл.84 ЗАНН. Свидетелите Г. и И., възпроизвеждат пред съда своите непосредствени възприятия за случилото и показанията им са безпротиворечиви, логично систематизирани, като изцяло колерират и с писмените източници, поради което и съдебният състав ги кредитира изцяло с доверие. По своя доказателствен ефект, те са пряко относими към фактите, релевантни за състава на конкретните нарушения, чието фактическо осъществяване потвърждават, като установяват категорично обстоятелството че жалбоподателя, упралява МПС , без да е поставил обезопасителен колан,както и лекият автомобил бил с неизправно според двамата свидетели шумозаглушително устройство. 

           Цениха се от съда и писмените доказателства, приети по делото като част от АНПр, приобщени по реда на чл.283 НПК, които не се оспориха от страните, по своето съдържание и авторството - истинността си, поради което се ползваха за установяване на данните възпроизведени в тях. С такива надлежни и годни писмени доказателствени средства – Заповед №8121з-515 от 14.05.2018година  на Министъра на вътрешните работи и справка за нарушител/водач, се потвърждават фактическите констатации  изложени в АУАН, възпроизведени и в обстоятелствената част на НП.

          Материалната компетентност на издателя на НП – Началника Група към  ОД на МВР Хасково,РУ Свиленград, не се оспорва по делото, последната и се доказва от приетата по делото Заповед №8121з-515 от 14.05.2018година  на Министъра на вътрешните работи, с която на определен кръг длъжностни лица наказващия орган по закон надлежно е делегирал правомощия да издават НП за нарушения по ЗДвП, в кръга от които изрично визирана е и тази длъжност, в рамките на териториалната й компетентност – обслужваната територия.

          При така установената фактическа обстановка, Съдът в настоящия си състав достига до следните правни изводи:

          Преди всичко, съдът намира жалбата за допустима, като подадена от надлежна страна в процеса и в законоустановения срок – чл.59 ал.2 пр.І от ЗАНН.

         Разгледана по същество, жалбата се явява  частично основателна.

          Съгласно чл. 189, ал. 1 от ЗДвП, актовете, с които се установяват нарушенията по този закон, се съставят от длъжностни лица на службите за контрол, предвидени в този закон, а наказателните постановления, според чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, се издават от министъра на вътрешните работи, от министъра на транспорта и съобщенията и от кметовете на общините или от определени от тях длъжностни лица. В процесния казус актосъставителят , безспорно се явява длъжностно лице от службите за контрол, предвидени в ЗДвП, което има правомощията по чл. 189, ал. 1 от ЗДвП, т. е. да съставя актове, с които се установяват нарушения по Закона за движението по пътищата, а издалият обжалваното наказателно постановление, е компетентно длъжностно лице по смисъла на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, упълномощено със заповед на министъра на вътрешните работи (заверено копие от същата е приложено по делото) да издава НП по ЗДвП.Поради гореизложеното ,съдът прие,че същото е издадено от компетентен орган, в съответствие с процесуалните правила на ЗАНН, въз основа на законосъобразен АУАН, спазена е и установената за това форма и ред, както и изискуеми реквизити, съгласно разпоредбата на чл.57 ЗАНН.

        При издаването на Акта и НП са спазени предвидените от разпоредбите на ал.2 и ал.3 на чл.34 от ЗАНН срокове.

          Не се спори, че към момента на съставяне на АУАН, жалбоподателят е имал качеството на „водач” на МПС по смисъла на тълкуванието на § 6, т. 25 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗДвП. В § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП е дадено легална дефиниция на термина „водач”. От нея следва да се направи изводът, че АНО следва да установи, че деецът управлява МПС. Понятието „управление” на автомобил включва всяко действие по упражняване на контрол върху същия, а не само привеждането му в движение. В случая свидетелите – полицейски служители, са категорични, че именно жалбоподателят е бил водач на лекия автомобил.

        От материалноправна страна, преценено с оглед  приложението на материалния закон, съдът намира следното.

       І.Относно визираното в обжалваният акт нарушение по пункт 1-ви.

       В издаденото наказателно постановление, респективно и в съставения АУАН на жалбоподателя са изяснени по безспорен и категоричен начин обстоятелствата по извършеното административно нарушение. На първо място изяснено е мястото на нарушението. Очертани са изпълнителните деяния на всяко нарушение. По първото нарушение - управление на МПС без водачът да е поставил обезопасителен колан,съдът намира следното:

      При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че направения в обжалваното постановление извод за извършено административно нарушение по чл.137А ,ал.1 от ЗДвП се доказа по делото.

         В хода на съдебното производство не се установи различна фактическа обстановка от описаната в акта, съставен на жалбоподателя, и издаденото въз основа на него наказателно постановление. Разпитани като свидетели в съдебно заседание свидетелите Д.Г.Г.  и Д.Т.И., както се посочи по-горе потвърдиха констатациите в акта и в наказателното постановление.

           Безспорно се установи по делото/въз основа на кредитираните от съда както гласни ,така и писмени доказателства коментирани по горе в мотивите на съда/, че жалбоподателят  като водач на моторно превозно средство от категорите В М и т.н. не е поставил предпазен колан по време на движение на управляваното от него МПС , като с тези си действия същият умишлено е нарушил разпоредбата на чл.137А,ал.1 от ЗДвП,която гласи : Водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани.

        Предвид доказаността на нарушението, основателно е ангажирана административно наказателната отговорност на водача на ППС съгласно нормата на чл.183 ал.4 т.7 от ЗДвП, който предвижда, че се наказва с глоба от 50 лв., водач на пътно превозно средство, който не изпълнява задължението за използване на предпазен колан или носене на каска.

       Наложеното наказание, за посоченото нарушение е законосъобразно по вид и размер, съгласно приложимата санкционна норма - чл.183 ал.4 т.7предл.1 от ЗДвП и т.к. същото е фиксирано по размер не подлежи на намаляване, съдът не разполага с правомощието да наложи такова под предвидения в закона размер-50 лв.

        По изложените съображения, НП следва да се потвърди в тази му част.

        За пълнота на съдебният акт следва да се посочи,че жалбоподателя не ангажира доказателства в подкрепа на твърдението си в жалбата,че по време на движението на лекият автомобил е бил с поставен обезопасителен колан, който впоследствие е свалил,тъй като бил излезнал от автомобила. Напротив от свидетелските показания,се установява,че преди да спре МПС, са забелязали,че жалбоподателят управлява МПС без поставен обезопасителен колан,поради което съдът прие ,че това негово твърдение остана недоказано и не разколебава доказателствената стойност на събраните по делото доказателства,коментирани по горе в мотивите на съда.

      ІІ.Относно визираното в обжалваният акт нарушение по пункт 2-ри.

      Съгласно сочената за нарушена разпоредба ,а именно чл.139,ал.1,т.1 от ЗДвП в редакцията й към момента на извършване на нарушението, съставяне на Акта и издаване на Наказателното постановление: движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат технически изправни.

     Разпоредбата на чл. 10 от ППЗДвП урежда изчерпателно повредите и неизправностите, при наличието на които моторните превозни средства следва да се считат за технически неизправни. Сред изброените такива липсва формулировка, изразяваща се в "неизправно шумозаглушително устройство", като единствено в чл. 10, т. 10, б. "б" от ППЗДвП е посочено, че технически неизправно е МПС чието ниво на шум на двигателя не съответства на предписаните нормативни стойности.

        Както бе споменато по-горе, за да е технически неизправно едно МПС е необходимо нивото на шума да не съответства на предписаните нормативни стойности.

       По делото не се установи от страна на административния орган да са извършвани замервания и проверка за съответствието на нивото на шума с допустимите стойности, за да се приеме, че е налице основание за налагане на адм. наказание.

        Напротив, самият административен орган позовавайки се на констатациите в съставения АУАН е имал предвид, че нарушението е именно за управление на МПС с неизправна шумозаглушителна уредба.

       От показанията на разпитания по делото свидетел се установи, че не е била извършена техническа проверка относно изправността на шумозаглушителната уредба и не е замервана силата на шума. Констатирано е, че при форсиране колата била шумна, което само по себе си не може да обоснове твърдение за това дали е налице съответствие на шума с допустимите стойности. Не са посочени и описани доказателства потвърждаващи твърдяното нарушение. Не е посочена и наредбата според която АНО твърди, че е установил значителна неизправност.

      В тази връзка съдът намира, че жалбоподателят не могъл да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Поради това наказателно постановление се явява незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено в този пункт.

         Липсата на констатации в оспорения акт относно изправността на шумозаглушителната уредба на автомобила и посочване на начина по който това е установено / с техническо средство или по друг начин/ лишава посоченото нарушение от обективна съставомерност. /Така и Решение №2042/16.10.2018г. по к.а.н.д.№2030/2018г. на Адм.Съд Пловдив/.

      За пълнота на съдебният акт следва да се посочи,че в конкретния случай, не са допуснати нарушения на чл. 40 от ЗАНН, във връзка с действията по съставянето на акта за установяване на административно нарушение и връчването му на жалбоподателя. На същия е осигурена възможност да се запознае с неговото съдържание, както и да направи възражения по него, от която се е възползвал.

     Съставеният акт за установяване на административно нарушение обаче не отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН относно необходимото съдържание, като визираното нарушение, освен пределно лаконично, не е описано в достатъчна степен ясно откъм всички, характеризиращи го от обективна страна признаци, по начин да бъде обезпечено правото на защита на жалбоподателя в пълен предоставен от закона обем. И най – вече в аспекта да е в състояние да разбере, всички факти от състава на нарушението, за което е привлечен към административнонаказателна отговорност, за да може да организира защитата си. В случая актосъставителят се е задоволил единствено да посочи, че на посочената в процесния АУАН дата и място, при управление на МПС, което в индивидуализирано в достатъчна степен, жалбоподателят бил извършил следното нарушение: "управлява лек автомобил ... с неизправно шумозаглушително устройство", квалифицирано по  чл. 139, ал. 1,т.1 от ЗДвП.

           Така, при отразяване на нарушението, както в АУАН, така и в НП е посочен единствено фактическият извод, че автомобил марка и модел "БМВ ", с рег. № Х 9191 ВА е с неизправно шумозаглушително устройство. Изобщо обаче не е посочено в какво точно се изразява тази неизправност и как е констатирана/ още повече,че единият свидител твърди,че било неизправно,а пък водача пред него заявил,че няма такова устройство,тъй като го бил премахнал/. Единствено може да се предполага, че актосъставителят, а впоследствие и наказващият орган са имали предвид, че автомобилът е с неизправността, визирана в чл. 10, ал. 1, т. 10, б. "б" от ППЗДвП, а именно: "повреда или неизправност по двигателя, при която нивото на шума не съответства на предписаните нормативни стойности". В този порядък, основателно се явява възражението на жалбоподателя, че наличието, респективно отсъствието на подобна неизправност по автомобила следва да бъде установена от технически специалист, притежаващ съответната квалификация. Следва да бъде използвано и калибрирано шумоизмервателно устройство, чрез което да бъде отчетено точното ниво на шум, генерирано от МПС- то, управлявано от жалбоподателя. Едва при наличието на точна стойност на нивото на шум, генерирано от процесното МПС, съдът ще може да извърши преценка дали то съответства на нормите за шум и дали е технически изправно. Това разбиране е и в пълно съответствие с горецитираната норма от ППЗДвП, която изрично предписва, че ще е налице неизправност само в случай, че нивото на шума не съответства на предписаните нормативни стойности. В конкретния случай, след като горепосочените действия по замерване не са извършени, то на практика съдът е поставен в невъзможност да упражни контрол за законосъобразност по отношение изводите на актосъставителя и на наказващия орган. Ограничено е и правото на защита на жалбоподателя, доколкото той е поставен в невъзможност да организира защитата си по всички, релевантни за нарушението факти. В този порядък неясно е и как актосъставителят изначално е констатирал техническата неизправност. В административнонаказателната преписка също не е посочено дали за целите на измерване нивото на шум, генериран от автомобила е използвано техническо средство. Тоест, остава възможността актосъставителят, при констатиране на описаното нарушение да се е доверил на своите сетивни възприятия, което обаче не може да бъде критерий, на базата на който да се ангажира отговорността на жалбоподателя.

          Поради това, процесуалното нарушение следва да се квалифицира като съществено, съобразно критерия за това, свързан с преценката накърнено ли е правото на защита на привлеченото към отговорност лице.

          По тези причини НП следва да бъде отменено в тази му част.

           Мотивиран от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Съдът в настоящия си състав.    

                                  Р  Е  Ш  И  :

 

           ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление /НП/ №19-0351-000695 от 04.10.2019година на Началника Група към  ОД на МВР Хасково,РУ Свиленград в частта с която на С.Б.Й. с ЕГН ********** ***  за нарушение на чл.137а,ал.1 от ЗДвП на основание чл.183,ал.4,т.7,предл.1 от ЗДвП е наложено административно наказание „ГЛОБА” в размер на 50лева

          и

         ОТМЕНЯ Наказателно постановление /НП/ №19-0351-000695 от 04.10.2019година на Началника Група към  ОД на МВР Хасково,РУ Свиленград в частта с която на С.Б.Й. с ЕГН ********** ***  за нарушение на чл.139,ал.1,т.1 от ЗДвП на основание чл.179,ал.6,т.2 от ЗДвП е наложено административно наказание „ГЛОБА” в размер на 250лева.

 

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Хасково в 14-дневен срок от съобщението на страните за изготвянето му.

 

 

                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ :.........................