№ 62
гр. А., 19.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – А., ІІІ СЪСТАВ в публично заседание на дванадесети
октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ИВАЙЛО КР. КЪНЕВ
при участието на секретаря Росица Г. Марковска
като разгледа докладваното от ИВАЙЛО КР. КЪНЕВ Административно
наказателно дело № 20212110200267 по описа за 2021 година
Производството е по чл.59 и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на М. Г. А., ЕГН **********, с адрес: **********, със съдебен
адрес: ***, чрез адв. Р.И., срещу Наказателно постановление (НП) № 21-0237-000113/25.6.21 г.,
издадено от Началник РУ към ОДМВР Б., РУ А., с което за нарушение по чл. 174, ал. 1, т.2 ЗДвП и
на основание същата разпоредба на жалбоподателя са наложени наказания "глоба" в размер на
1000 лева и "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 12 месеца. Счита НП за неправилно
и незаконосъобразно, тъй като не е шофирал МПС на посочената дата. Счита, че в случая било
допуснато нарушение на процесуалноправни норми, доколкото не бил налице отказ от негова
страна за даване на кръв за хим. анализ – не му била дадена въобще такава възможност. Твърди
задържане на посочената дата, както и нанасяне на жесток побой от служителите на МВР. В о.с.з.
жалбоподателят, чрез своя проц.представител поддържа жалбата.
Административно-наказващият орган (АНО), редовно призован, не се явява, не изпраща
представител. Не изразява становище по жалбата.
След преценка на доказателствата по делото, съдът прие за установено следното:
На 11.6.21г. длъжностно лице от РУ А. при ОДМВР - Б. е съставило АУАН, сериен №
856079/11.06.2021г. за това, че на 11.06.2021г. около 02,30 часа в с. Черноград до стадиона с посока
на движение изток-запад управлявал собственият си лек автомобил *** с рег. № *** след употреба
на алкохол, констатирана с техническо средство Алкотест дрегер 7410+с № ARSM 0094, който
отчел 0,96 промила концентрация на алкохол в издишания въздух, като АУАН е подписан и
получен от нарушителя без възражения. Въз основа на АУАН АНО е издал на 25.6.21 г.
процесното НП. Видно от съдържанието му АНО изцяло е възпроизвел описаната в АУАН
фактическа обстановка, приемайки че описаните факти представляват нарушение по см. на чл. 174,
ал. 1, т.2 ЗДвП, санкционирайки жалбоподателя съгласно посочения текст от закона. Описаната
фактическа обстановка съдът възприема за установена въз основа на писмените доказателства по
делото, както и от събраните по делото показания на разпитаните свидетели, които съдът изцяло
кредитира и които я установяват по несъмнен начин в посочения смисъл.
1
В НП е посочено обаче, че е издаден талон за мед.изследване (ТМИ), както и че водачът
отказал да даде кръвна проба за хим.анализ. Действително се установява, че е бил издаден ТМИ на
лицето, връчен му в 03.10ч. на 11.6.21г. В ТМИ е посочено, че лицето следва да се яви в ФСНМП-
гр.К. до 120 минути от връчването на талона, т. е. до 5.10ч. на същия ден, за да даде проба. В
талона липсва надлежно оформяне и отразяване, че на лицето е дадена възможност да се възползва
от правото да даде кръвна проба пред мед.лице. По делото не се събраха други доказателства (вкл.
гласни такива), че въпреки издадения ТМИ жалбоподателят е бил откаран (транспортиран) до
посоченото мед. заведение, за да даде кръвна проба за хим. изследване, респ. че е отказал тази
възможност, т.е. липсват доказателства по преписката за явяването (транспортирането) на
жалбоподателя пред определената мед. институция в указания час или по-късно, респ. че е
направен отказ от лицето в тази връзка.
Установява се, че съгласно Заповед за задържане на лице рег. № 282зз-49/11.06.2021г.
жалбоподателят е бил фактически задържан за срок от 24 часа, считано от 00,00 ч. на 11.06.2021г.,
както и че лицето е било освободено на 11.06.2021г. в 16,50 ч., т.е. през времето от връчването на
ТМИ в 03,10 часа от страна на полицейския инспектор от РУ А. до изтичането на определения
срок за явяване в ФСНМП-гр.К. спрямо лицето е била приложена и е действала ПАМ по см. на
чл.72, ал.1, т.1 ЗМВР.
При така установените факти, съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата е подадена от легитимирано лице, в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН и съдържа
необходимите реквизити, поради което е допустима. Разгледана по същество жалбата се явява
основателна. АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени от компетентни органи,
съобразно изискванията на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН, Адм.-наказателното производство е образувано в
срока по чл. 34 ЗАНН, а НП е било издадено в законния срок по чл. 34, ал.3 ЗАНН. Въпреки това
съдът счита, че в хода на адм.-наказателното производство е допуснато съществено проц.
нарушение (СПН), засягащо правото на защита на жалбоподателя, налагащо извод за отмяна на
НП.
В случая няма спор, че на жалбоподателя, който несъмнено се установи, че е
управлявал процесното МПС и в кръвта на който е била отчетена концентрация на алкохол над
допустимите от закона стойности чрез дрегер, е бил издаден ТМИ, за да даде кръвна проба, като
му бъде извършено мед.изследване. В талона, а и в АУАН жалбоподателят не е посочил, че се
отказва да даде кръвна проба. Съгласно чл. 15, ал. 7 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. при връчен
ТМИ евентуален последващ отказ следва да се удостовери не от кого да е и къде да е, а от
медицинския специалист по чл. 12, ал. 1 в амбулаторния журнал на лечебното заведение и в
протокола по чл. 14, ал. 2, като се удостоверява с подписа на изследваното лице. В случая липсват
подобни доказателства за отказ и надлежни отбелязвания в тази връзка. Съдът намира, че е налице
изявено желание на жалбоподателя да упражни възможността да установи дали е употребил
алкохол и колко точно чрез мед. изследване на кръвта му. В конкретния случай обаче
жалбоподателят е бил задържан по ЗМВР, като по този начин правото му на свободно
предвижване в пространството е било изцяло ограничено. Жалбоподателят е бил освободен едва
на 11.06.2021г. в 16,50 ч. – много време след изтичане на срока за явяване в мед.заведение във вр. с
издадения ТМИ. Посоченото налага извода, че по време на задържането жалбоподателят не е имал
възможност сам и по своя воля да се придвижи до мед.заведение в гр.К., налагащо задължение за
органите на РУ-МВР-К., издали заповедта по чл. 72 ЗМВР, да му осигурят възможността да даде
кръвна проба, отвеждайки го до мед.заведение, където същият да даде кръвна проба или да откаже
да стори това (в който случай да се приложи и спази чл. 15, ал. 7 от Наредбата). Задължението
обаче не е било изпълнено от органите на РУ-МВР-К.. Посоченото препятства прилагане на чл. 15,
ал. 6 от Наредбата, предвиждащ, че при неявяване на лицето за изследване в указания в талона за
изследване срок се приемат показанията на техническото средство или теста, с което е установена
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози.
Неявяването на лицето в мед.заведение и то в точно определения от дл.лице срок се приравнява на
отказ за даване на проба, т. е. законът предвижда настъпването на неблагоприятни последици за
2
лицето не само ако въобще не се яви в мед.заведение, а дори ако се яви, но след определеното
време. Обаче последната хипотеза не е налице в случая. Въпреки желанието на жалбоподателя да
даде кръвна проба, същият не е могъл да стори това, доколкото е бил задържан и не е бил отведен
до мед.заведение. Налага се извода, че причина за недаване на проба в срок е поведението на дл.
лица в РУ-МВР-К. (нетранспортирането на задържания е липса на съгласуваност между
служителите), които при определяния срок от 120 минути за явяване в болницата, в същия този
срок са ограничили правото на жалбоподателя да даде проба, задържайки го. Не са налице каквито
и да било доказателства, обуславящи извода, че жалбоподателят е отказал да му бъде извършена
кръвна проба. Казаното сочи, че е налице СПН при налагане на адм.наказание, доколкото в случая
не е несъмнено установена концентранцията на алкохол в кръвта на жалбоподателя над
допустимите от закона стойности, установяване на който факт по несъмнен начин би ангажирал
отговорността му на осн. чл. 174, ал. 1, т.2 ЗДвП за извършено подобно нарушение. С други думи,
нарушено е правото на защита на жалбоподателя, доколкото неявяването му в мед.заведение в
гр.К. е не по негова вина, а предвид неосигурената му възможност за това (жалбоподателят
обективно не е могъл да даде кръвна проба, доколкото е бил задържан и не е бил отведен до
мед.заведение). Не са несъмнено доказани съществени обстоятелства около нарушението
(наличието на алкохол в кръвта над допустимите от закона стойности, като е възпрепятствано това
да стане), т.е. останали са неизяснени обстоятелства, подлагащи под съмнение необходимостта от
налагане на адм.наказание на жалбоподателя, обуславящо извод за отмяна на издаденото НП.
Мотивиран от изложеното и на осн. чл.63 ЗАНН А.кият районен съд,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 21-0237-000113/25.6.21 г., издадено от Началник РУ към ОДМВР Б.,
РУ А., с което за нарушение по чл. 174, ал. 1, т.2 ЗДвП и на основание същата разпоредба на М. Г.
А., ЕГН **********, с адрес: **********, със съдебен адрес: ***, чрез адв. Р.И., са наложени
наказания "глоба" в размер на 1000 лева и "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 12
месеца.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Административен съд - Б. в 14-дневен
срок от съобщаването му.
Съдия при Районен съд – А.: _______________________
3