ПРИСЪДА № 96
10.09.2013г., гр.Исперих
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
РАЙОНЕН
СЪД - ИСПЕРИХ
на
десети септември две хиляди и тринадесета година
в
публично заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЦА БОЯДЖИЕВА-Г.
Секретар Й.Т.
Прокурор
Иван Иванов
като разгледа докладваното от СЪДИЯТА
НОХД № 251 по описа за 2013г.
П
Р И С Ъ Д И :
ПРИЗНАВА подсъдимия Т. ИЛЯС роден на *** година
в Република Турция, с регистриран адрес на територията на Република
България – град Асеновград, община Асеновград, област Пловдив, ул.”Стою Шишков”
№ 17, ет.1, турски гражданин, със средно образование, неженен, осъждан, работи
частен бизнес, ЛНЧ ********** ЗА ВИНОВЕН
В ТОВА, че на 29.07.2013. в град Исперих, област разградска, управлявал
превозно средство – лек автомобил “Пежо 206” с рег.№ С 37 42 ХТ с концентрация
на алкохол в кръвта си над 0.5 на хиляда – 1.09 на хиляда, установено по
надлежния ред с техническо средство “Алкотест
Дрегер 7510”, след като е осъден с влязла в сила на 04.06.2012г. присъда № 65/
17.05.2012г. по НОХД № 58/ 2012г. по описа на РС – Исперих за деяние по
чл.343б, ал.1 от НК, с което е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъпление по чл.343б, ал.2 от НК, поради което и на осн. чл.373,
ал.3 в.в. чл.372, ал.4 от НПК в.в. чл.58а, ал.3 в.в. ал.1 от НК и чл.36 и чл.54
от НК МУ ОПРЕДЕЛЯ НАКАЗАНИЕ “ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от ЕДНА ГОДИНА.
НАМАЛЯВА
на осн. чл.58а, ал.3 в.в. ал.1 от НК така определеното наказание с една трета,
като НАЛАГА на подсъдимия Т. ИЛЯС за осъщественото деяние НАКАЗАНИЕ “ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА” за срок от ОСЕМ МЕСЕЦА
На
осн. чл.60, ал.1 от ЗИНЗПС ОПРЕДЕЛЯ така наложеното наказание да бъде изтърпяно
в ЗАТВОР.
На
осн. чл.61, т.2 от ЗИНЗПС ОПРЕДЕЛЯ първоначален режим на изтърпяване на
наложеното наказание СТРОГ.
На
осн. чл.343г в.в. чл.37, ал.1, т.7 от НК ЛИШАВА подсъдимия Т. ИЛЯС от право да
управлява МПС за СРОК от ДВЕ ГОДИНИ.
ПРИВЕЖДА
на осн. чл.68, ал.1 от НК в изпълнение наказанието ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за СРОК
от ШЕСТ МЕСЕЦА наложено с Присъда № 65/ 17.05.2012г., в сила от
04.06.2012г. постановена по НОХД № 58/ 2012г. по описа на Районен съд –
Исперих.
На
осн. чл.60, ал.1 от ЗИНЗПС ОПРЕДЕЛЯ наказанието по приведената в изпълнение
присъда да бъде изтърпяно в ЗАТВОР.
На
осн. чл.61, т.2 от ЗИНЗПС ОПРЕДЕЛЯ първоначален режим на изтърпяване на
наказанието по приведената в изпълнение присъда СТРОГ.
На
осн. чл.343г в.в. чл.37, ал.1, т.7 от НК ЛИШАВА подсъдимия Т. ИЛЯС от право да
управлява МПС за СРОК от ДВЕ ГОДИНИ.
В
съответствие с разпоредбата на чл.55, ал.3 от НПК предвид обстоятелството, че
подсъдимият не владее български език постановената присъда му бе връчена в
превод на турски език.
ПРИСЪДАТА
подлежи на обжалване и протестиране в 15-дневен срок от днес пред въззивна
инстанция Окръжен съд – Разград.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :
МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА № 96/ 10.09.2013г.
ПОСТАНОВЕНА ПО НОХД № 251/ 2013г.
ПО ОПИСА НА РС – ИСПЕРИХ
Районна
прокуратура – Исперих е обвинила Т. Иляз в това, че на 29.07.2013. в град
Исперих, област Разградска, управлявал превозно средство – лек автомобил “Пежо
206” с рег.№ С 37 42 ХТ с концентрация на алкохол в кръвта си над 0.5 на хиляда
– 1.09 на хиляда, установено по надлежния ред
с техническо средство “Алкотест Дрегер 7510”, след като е осъден с
влязла в сила на 04.06.2012г. присъда № 65/ 17.05.2012г. по НОХД № 58/
2012г. по описа на РС – Исперих за деяние по чл.343б, ал.1 от НК, с което е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.343б,
ал.2 от НК.
В съдебно
заседание представителят на Районна прокуратура – Исперих поддържа обвинението
от фактическа и правна страна, като моли на подсъдимото лице да бъде осъдено
ефективно на “Лишаване от свобода” около 6 месеца, при първоначален общ режим.
Да му бъде наложено и комулативно наказание Глоба в размер на 300.00лв., като
бъде приведено в изпълнение и наказанието наложено по НОХД № 58/ 2012г. по
описа на РС – Исперих. Моли да бъде постановено и Две годишно лишаване от право
да се управлява МПС.
По искане на
подсъдимият производството е протекло по реда на чл.371, т.2 от НПК като Т.
Иляз е признал изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на
обвинителният акт и се е съгласил да не се
събират доказателства за тези факти.
Защитата на
подсъдимият Т. Илияз – адвокат Колев моли съда да наложи на подзащитният му
наказание Пробация, с приложение на двете задължителни мерки, които да бъдат
определени в размер над средния предвиден от закона.
Съдът, след
като обсъди на основание чл.14 и 18 от НПК всички
доказателства събрани по делото – обясненията на подсъдимият дадени в хода на
досъдебното производство, показанията на разпитаните по дознанието и в съдебно
заседание свидетели и приложеният по делото писмен доказателствен материал,
намира за установено следното :
Подсъдимият бил
лишен от право да управлява МПС с Присъда № 65/ 17.05.2012г. постановена по
НОХД № 58/ 2012г. по описа на РС – Исперих, влязла в сила на 04.08.2012г., с
който съдебен акт е признат за виновен в това, че е шофирал в пияно състояние.
На 29.07.2013 година Т. *** с лек автомобил марка “Пежо 206”, рег.№ С 3742 ХТ.
Около 21.00 часа лицето си позволило след употреба на алкохол да управлява
посоченото превозно средство с висока скорост в центъра на град Исперих, до
заведение “Гайките”. Възмутени от шума граждани сигнализирали полицията за
случващото се. Служители на РУП – Исперих свидетелите Ц.Ч. и С.М. се заели да
издират и установят автомобила. Открили го на улица близо до църквата.
Паркирали служебният автомобил в близост и зачакали появата на подсъдимият. По
едно време той се появил, качил се колата и я привел в движение на заден ход.
Движещият се автомобил бил спрян от полицейските служители, а водачът бил
поканен да бъде изпробван за алкохол. Посредством техническо средство “Алкотест
Дрегер” 7510 била снета алкохолна проба, като цифровата индикация посочила
резултат – 1.09 промила. На место на лицето било съставен АУАН, а впоследствие
при извършени допълнителни проверки, било установено че констатираното шофиране
след употреба на алкохол се явява такова след осъждане на лицето за осъществено
деяние по чл.343б, ал.1 от НК.
В съдебно
заседание са разпитани свидетелите Зюмра Зекерие, Юсеин Карадон и Байрам Канад, които в своите показания
сочат че познават подсъдимият като добър човек, който не злоупотребявал с
алкохол, в известност бил че е лишен от право да управлява МПС и по тази
причина, когато се налагало да пътува с автомобил из страната, винаги имал
шофьор. Развивал бизнес дейност на територията на Република България, като
осигурявал работа на много хора.
Изложената
фактическа обстановка се подкрепя от събраните по делото гласни и писмени
доказателства депозирани в хода на съдебното разследване и съдържащи се в НП
№ЗМ-Их 396/13г. по описа на РУП-гр.Исперих-постановление за привличане на
обвиняем лист 6-7, протокол за разпит на обвиняем лист 8,биографична справка на
обвиняемо лице лист 9,декларация за семейно положение и имотно състояние лист
10, протокол за разпит на свидетел лист 11,12,13,копие на АУАН с бланкетен №
881173 от 25.07.13г. лист 14,разпечатка на резултат от „Дрегер Алкотест 7510” от дата 29.07.13г. в 21.23ч. от снет
издишан въздух с резултат 1.09% на лист 15,заповед за прилагане на
административни мерки №442 от 29.07.13г. лист 16,постановление за назначаване
на преводач лист 17,постановление за определяне на възнаграждение на преводач
лист 18,постановление за назначаване на преводач лист 20, постановление за
определяне на възнаграждение на преводач лист 21,справка-декларация лист 22,искане за изготвяне на справка за съдимост лист 23, справка за съдимост
лист 24-25,постановление с обвинително
мнение лист 26, които допринасят за изясняване на фактическата обстановка по
делото досежно събитията предшестващи и последващи извършването на престъпното
деяние от подсъдимият, установяват елементите от състава на престъплението –
времето на неговото осъществяване, мястото, начина по който е извършено и
неговото авторство. Показанията са логични, последователни, непротиворечиви,
кореспондират помежду си и взаимно се допълват.
С оглед на така
изложеното от фактическа страна съдът направи следните правни изводи :
подсъдимият Т. Иляз е осъществил от обективна и субективна страна съставът на
престъпление по чл.343б, ал.2 от НК, тъй като на 29.07.2013. в град Исперих,
област Разградска, управлявал превозно средство – лек автомобил “Пежо 206” с
рег.№ С 37 42 ХТ с концентрация на алкохол в кръвта си над 0.5 на хиляда – 1.09
на хиляда, установено по надлежния ред с
техническо средство “Алкотест Дрегер 7510”, след като е осъден с влязла в сила
на 04.06.2012г. присъда № 65/ 17.05.2012г. по НОХД № 58/ 2012г. по описа на РС
– Исперих за деяние по чл.343б, ал.1 от НК.
От обективна
страна деянието е осъществено посредством действие – подсъдимият е управлявал автомобила,
след употребено количество алкохол над нормата установена като допустима от
закона - чрез техническо средство е констатирано наличие на алкохол в кръвта -
1,09 на хиляда. Шофирано е в пияно
състояние, с което е създадена реална опасност за останалите участници в
движението. Пияно състояние по смисъла
на чл.343б, ал.2 в.в. ал.1 от НК е налице когато водачът поради употреба на
алкохол е изпадал в състояние на непригодност правилно и безопасно да управлява
моторното превозно средство. Законът има в предвид не какво да е състояние на
непригодност поради употреба на някакви вещества, а пияно състояние вследствие
на употреба на алкохол. Според преобладаващото мнение в медицинската наука
водачът е в пияно състояние, когато по време на произшествието в кръвта му има
алкохолно съдържание не по-малко от 0.50 %. Пленумът на ВС е възприел
становището, че при наличността на такава алкохолна концентрация, макар и да не
е свързана с външни прояви на опиване, психофизиологическото състояние на водача е повлияно и той не е
пригоден да управлява безопасно моторно превозно средство. / Виж Постановление
№ 1 от 17.01.1983г. по н.д. № 8/ 82г., Пленум на ВС по някои въпроси на
престъпленията по транспорта./. Наред с изложеното за съставомерността на
дянието от обективна страна е важно и обстоятелството, че лицето е било в
известност че по силата на присъда № 65/
17.05.2012г. по НОХД № 58/ 2012г. по описа на РС – Исперих вече е осъдено за
деяние по чл.343б, ал.1 от НК, като е лишено от право да управлява МПС. Това
обстоятелство изключва каквато и да било възможност подсъдимият да се качва и
да привежда в движение автомобил или
каквото и да било друго моторно превозно средство, дори и за преместване както
твърди в изгражданата защитна позиция. Забраната е обективна, налична към
момента, в който Т. Иляз е бил констатиран от контролните органи зад волана на
движещият се на заден ход лек автомобил “Пежо 206” с рег.№ С 37 42 ХТ на
инкреминираната дата.
От субективна
страна деянието е осъществено от подсъдимият при пряк умисъл той е съзнавал, че
е запретено и по тази причина наказуемо привеждане на моторно превозно средство
в движение след употреба на алкохол, както и че вече е санкциониран за такова
деяние и му е наложена забрана посредством постановено лишаване от право да се
управлява МПС за определен срок, който не е бил изтекъл. Въпреки това той се е
качил и е привел в движение лек автомобил “Пежо 206” с рег.№ С 37 42 ХТ.
При съблюдаване
обстоятелството че протича процедура на предварително изслушване съдът счете,
че целите на личната индивидуална и общата генерална превенция на наказателната
санкция в случая биха били постигнати посредством налагане на наказание
“Лишаване от свобода” като размерът бе определен на Една година, като след
редукцията по чл.58а, ал.3 в.в. ал.1 от НК бе окончателно наложено наказание “ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА” за срок от ОСЕМ МЕСЕЦА, като на осн. чл.60, ал.1 от ЗИНЗПС бе
определено така наложеното наказание да бъде изтърпяно в ЗАТВОР, а
първоначалният режим на осн. чл.61, т.2 от ЗИНЗПС бе определен да бъде СТРОГ.
На осн. чл.343г
в.в. чл.37, ал.1, т.7 от НК подсъдимия Т. Иляз бе лишен от право да управлява
МПС за срок от Две години.
При определяне
размерът на наказанието съдът отчете към смегчаващите отговорността
обстоятелства дадените обяснения от страна на подсъдимият, но от друга страна
като отегчаващи отговорността обстоятелства бяха отчетени проявената престъпна упоритост и незачитане
на законовите правила в Република България досежно наложените забрани
индивидуално определени за лицето и известни нему във влязъл в сила съдебен
акт, което само по себе си сочи на незачитане на правовия ред в държавата и
по-висока степен на обществената опасност на деянието и дееца в сравнение със
сходни прояви от вида, още повече че и двете предходни осъждания са все за
шофиране след употреба на алкохол. Било му е наложено вече наказание
”Пробация” по силата на постигнато
споразумение по НОХД № 3/ 2013г. по описа на РС – Исперих, но очевидно този вид
наказание не е изпълнило целите на индивидуалната лична превенция на наказателната
санкция щом шест месеца по-късно лицето отново е привело в
движение автомобил след употребата на алкохол.
Това бе мотивът на съда да не приложи нормата на чл.55, ал.1, т.2, б.”б”
от НК а да наложи наказание в алтернативата “Лишаване от свобода”. Предвид
обстоятелството че новото деяние е осъществено в рамките на изпитателният срок
на наказанието наложено с присъда № 65/ 17.05.2012г. по НОХД № 58/ 2012г. по
описа на РС – Исперих за деяние по чл.343б, ал.1 от НК бе постановено
ефективното изтърпяване на новото наказание,като вида на пенитенциарното
заведение и първоначалният режим на изтърпяване бяха съобразени с горе
цитираните норми на ЗИНЗПС.
С оглед
наличието на предпоставките по чл.68, ал.1 от НК в изпълнение бе приведена
Присъда № 65/ 17.05.2012г. по НОХД № 58/ 2012г. по описа на РС – Исперих, с която на лицето за осъществено
деяние по чл.434б, ал.1 от НК е било наложено наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за
СРОК от ШЕСТ МЕСЕЦА.
На осн. чл.60,
ал.1 от ЗИНЗПС бе определено наказанието по приведената в изпълнение присъда да бъде
изтърпяно в ЗАТВОР при първоначален СТРОГ режим на осн. чл.61, т.2 от ЗИНЗПС.
На осн. чл.343г
в.в. чл.37, ал.1, т.7 от НК подсъдимия бе лишен от право да управлява МПС за
СРОК от Две години.
В съответствие
с разпоредбата на чл.55, ал.3 от НПК предвид обстоятелството, че подсъдимият не
владее български език постановената присъда му бе връчена в превод на турски
език.
В присъдата
съдът е пропуснал да се произнесе относно комулативно предвиденото от закона
наказание “Глоба” по чл.343б, ал.2 от НК, като предложението на РП – Исперих в
тази насока се явява напълно законосъобразно, но липсва възможност за допълване
на съдебният акт в тази насока.
Мотивиран по
горните съображения, съдът се произнесе със своя краен съдебен акт.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :