№ 900
гр. София, 11.10.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито
заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Веселин Пенгезов
Членове:Десислав Любомиров
Атанаска Китипова
като разгледа докладваното от Атанаска Китипова Въззивно частно
наказателно дело № 20221000601060 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 440 от НПК. Образувано е по частна жалба,
подадена от осъдения А. М., чрез защитника адв.П. С., против определение
№331/13.09.2022г., постановено по чнд №398/2022г. по описа на ОС
Кюстендил, с което е оставена без уважение молбата на осъдения за
предсрочно условно освобождаване от изтърпяване на остатъка от
наказанието „Лишаване от свобода“.
В жалбата се сочи, че определението е незаконосъобразно, тъй като
не е изследвано цялостното поведение на осъдения, размерът на
неизтърпяното наказание не може да бъде единствено основание за
постановяване на отказ за УПО, неправилно съдът е приел, че не са налице
достатъчно доказателства за обосноваване на извод, че поправителният и
превъзпитателен ефект на наказанието са постигнати. Поведението на М. е с
положителни тенденции, оценката на риска от рецидив е в ниски стойности,
има стабилна семейна среда, чисто съдебно минало преди настоящето
осъждане. Друго основание за необходимостта да бъде освободен предсрочно
е внезапната смърт на съпругата му, което налага да прекарва в семейна
среда, с трите си малолетни деца, повече време. Според жалбата не е отчетено
в необходимата степен започналото поправяне на осъдения, който участва в
програми за развитие на личността, на нова работа е, осмисля вредните
последици от деянието си. Самият той има здравословни проблеми, които
1
биха могли да се усложнят в затвора. Фактически е изтърпял 4 години, 8
месеца и 6 дни от наказанието до момента на заседанието пред първата
инстанция, така че формалната предпоставка, предвидена от закона, да е
изтърпяно повече от половината от наказанието, е налична. Според жалбата е
налице и другата предпоставка той да е дал доказателства за поправянето си,
поради което се иска отмяна на акта и постановяване на условно предсрочно
освобождаване.
САС в настоящия състав, след като се запозна с доводите, посочени
в жалбата, с доказателствата по делото и мотивите на атакуваното
определение, намери за установено следното:
Жалбата беше приета за допустима, като подадена в срок и от лице с
активна процесуална легитимация за това, не се налага насрочване на открито
съдебно заседание за разглеждането на искането за отмяна на определението,
с което е отказано условно предсрочно освобождаване, не се налага и
събиране на нови доказателства, въпреки направеното доказателствено
искане, което съдът намери за неоснователно.
По същество жалбата е неоснователна, по следните съображения:
А. М. е постъпил в Затвора в гр.*** на 19.10.2021г. за изтърпяване на
наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 8 /осем/ години, наложено му по
нохд №369/2015г. на ОС Перник. Към 13.09.2022г. остатъкът от наказанието е
бил 3 години, 3 месеца и 24 дни. След влизане в сила на присъдата е
приспаднато времето, през което е търпял мярка за неотклонение „Задържане
под стража“ от 01.02.2015г. до 20.10.2015г. и времето от 21.10.2015г. до
18.10.2021г., през което е търпял мярка за неотклонение „Домашен арест“. От
приспаднатото като изтърпяно наказание за срок от 4 години, 8 месеца и 6
дни, фактически времето на пребиваване в затвора, през което
администрацията на затвора е работила с осъдения за изпълнение на целите в
плана на присъдата, е по-малко от една година. Производството пред КОС е
било образувано по молба на осъдения да бъде постановено условно
предсрочно освобождаване, което е поддържано в съдебно заседание по
съображения, че осъденият фактически е изтърпял повече от 1/2 от размера
на наложеното наказание, през което време е имал целенасочено добро
поведение, ангажираност в трудова дейност и в мероприятия за осмисляне на
свободното време, затова е направен извод за постигане на целите на
2
наказанието по чл.36 от НК. Прокурорът е приел, че молбата е неоснователна
и е пледирал тя да бъде отхвърлена. В експертния доклад на инспектор
социална дейност и възпитателна работа е посочено, че оценката на риска е
констатирала ниски стойности на риск от рецидив вреди – 31т., тези
стойности не са били занижени по времето на престоя на М. в затвора, рискът
от вреди е определен като висок предвид извършеното престъпление. По
отношение на осъдения няма налагани наказания, няма и награди.
Поведението му по времето, когато е бил назначен на работа в кухнята, е
наложило освобождаването му само 6 дни след назначението, тъй като не е
изпълнил необходимите разпореждания в тази връзка. Констатирани са
дефицитни зони - отношение към правонарушението, в уменията за мислене,
в тези области не са изпълнени целите в плана на присъдата.
При преценка на доказателствата и доводите на първоинстанционния
съд настоящият състав намира, че правилно е било прието, че условното
предсрочно освобождаване на осъдения все още би било преждевременно,
тъй като към момента на преценката той не е дал достатъчно доказателства за
трайна промяна на нагласите си за водене на законосъобразен начин на живот.
При наличието на непроменени стойности на риска от рецидив, високи
стойности на риска от вреди и липса на доказателства за поведение на
осъдения, сочещо на трайна промяна, не може да се приеме, че по време на
престоя в затвора М. е коригирал в достатъчна степен поведението си, за да са
изпълнени изискванията по чл.439а от НПК за добро поведение.
Предпоставката да е изтърпял повече от една втора от размера на наказанието
не е достатъчна, за да бъде уважено предложението за УПО, след като по
отношение на осъдения по времето, през което фактически е пребивавал в
затвора, около една година към настоящия момент, не са реализирани целите,
набелязани в плана на присъдата. Затова настоящият състав намира, че
правилно е прието от първоинстанционния съд, че не са налице всички
предпоставки за освобождаване. Доводите в жалбата, свързани с проблеми в
семейството му, тъй като след смъртта на съпругата му трябва да прекарва
повече врече с децата си, не могат да са основание за отмяна на
определението, единствено могат да мотивират осъдения към бъдещо
поведение, обективиращо позитивна промяна и сочещо реализиране на
целите по чл.36 от НК, което съответно да бъде отчетено от затворническата
администрация. По отношение на неговото здравословно състояние също
3
правилно е прието, че не е пречка да пребивава в пенитенциарно заведение,
където то може да се контролира, да се провежда необходимото лечение,
включително ако се налага, в болница. Първоинстанционният съд
обосновано е приел, че след като рискът от рецидив не е променен, не може
да се приемат за постигнати целите по чл.36 от НК, възможна предпоставка
за това е краткият фактически престой в затвора. По време на остатъка от
наказанието, този срок би следвало да се използва за поправянето на
подсъдимия, което все още не е трайно, каквото е изискването в това
производство. Това е напълно достатъчно основание да се приеме, че
мотивите на първоинстацинонния съд да откаже уважаване на молбата са
обосновани и са изложени след анализ на всички събрани доказателства,
съдържащи се в затворническото досие. Затова настоящият състав също
приема, че се действително процесът на поправяне и превъзпитание следва да
продължи, с оглед постигане на трайна и устойчива нагласа за
законосъобразен начин на живот у осъдения извън границите на затвора.
Изложените доводи в жалбата не се различават от обсъдените в мотивите,
чиито пълен и детайлен анализ сочи именно на необходимост работата на
затворническата администрация с осъдения да продължи за изпълнение на
индивидуалния план на присъдата му.
По изложените съображения, Софийският апелативен съд прие, че
атакуваното определение е правилно, обосновано и законосъобразно, и следва
да бъде потвърдено, поради което и на основание чл.440, ал.2 от НПК,
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение №331/13.09.2022г., постановено по чнд
№398/2022г. по описа на ОС Кюстендил, с което е оставена без уважение
молбата на А. М. за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на
остатъка от наказанието „Лишаване от свобода“ за срок от 3 години, 3 месеца
и 24 дни /три години, три месеца и двадесет и четири дни/ по нохд
№369/2015г. на ОС Перник.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
4
1._______________________
2._______________________
5