Определение по дело №1903/2021 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 692
Дата: 11 август 2021 г. (в сила от 11 август 2021 г.)
Съдия: Румяна Иванова Андреева
Дело: 20215300501903
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 22 юли 2021 г.

Съдържание на акта


ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 692
гр. Пловдив , 11.08.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ в закрито заседание на
единадесети август, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Пламен П. Чакалов
Членове:Румяна Ив. Андреева

Бранимир В. Василев
като разгледа докладваното от Румяна Ив. Андреева Въззивно частно
гражданско дело № 20215300501903 по описа за 2021 година
Производството по делото е по реда на чл. 413, ал. 2 от ГПК.
Постъпила е частна жалба от "А1 БЪЛГАРИЯ" ЕАД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. "Кукуш" № 1,
против разпореждане от 29.05.2021 г., инкорпорирано в Заповед № 4855 от
29.05.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК
постановено по ч.гр.д. № 8007/2021 г. по описа на Районен съд – Пловдив, VII
гр. с-в, с което е отхвърлено заявлението му за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 ГПК против "ХРИСТО - СЕЙЛ" ЕООД, за
сумата от 1693,20лв. - неустойки за предсрочно прекратяване на договор. В
жалбата се поддържа, че обжалваното разпореждане е неправилно и
незаконосъобразно, тъй като е неправилен изводът на съда, че уговорената
неустойка е нищожна поради противоречие с добрите нрави, тъй като излиза
извън присъщата й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция, а
евентуалните вреди от неизпълнението в срок не са съизмерими с размера на
задължението. Моли обжалваното разпореждане да бъде отменено, като
вместо него се постанови издаването на заповед за изпълнение и за
претендираната неустойка, ведно със законната лихва от 17.05.21 г. до
окончателното изплащане, както и за пълния размер на претендираните
разноски.
Частната жалба е подадена в законоустановения срок, против
подлежащ на обжалване съдебен акт, изхожда от надлежна страна и съдът я
намира за процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
1
Частият жалбоподател „А1 БЪЛГАРИЯ" ЕАД е подал пред ПРС
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против
"ХРИСТО - СЕЙЛ" ЕООД за сумата от 1693,20лв. - неустойки за предсрочно
прекратяване на договор за използване на мобилни услуги от 28.09.2018 г.,
който за всички услуги е прекратен предсрочно на 10.01.2020 г., 8 месеца
преди изтичане на срока за мобилни номера ********** и ********** и на
пакета от услуги с фиксиран интернет за номер ********** и мобилна услуга
********** и 17 месеца преди изтичането на срока за ползване на номер
**********, а периодът, за който е начислена неустойката е целият период по
договора до крайния му срок, съответно оставащите 8 и оставащите 17 месеца
от периода по договора. С допълнителна молба във връзка с указанията на
съда са конкретизирани обстоятелствата във връзка с предмета на договора и
предоставените от заявителя услуги, включително начина, по който е
формирана неустойката.
С обжалваното разпореждане ПРС е отхвърлил заявлението за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
относно претенцията за неустойка, ката е изложил съображения, че
уговорената неустойка, формирана като сбор между сумите, представляваща
8, съответно 17 месечни абонаментни такси противоречи на добрите нрави,
тъй като размерът й излиза извън пределите на присъщите за неустойката
обезщетителна, обезпечителна и санкционна функция и така, както е
уговорена създава условия за неоснователно обогатяване и нарушава
принципа за справедливост, поради което същата противоречи на добрите
нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД и като такава е нищожна.
Пловдивският окръжен съд в настоящия съдебен състав приема, че
частната жалба е неоснователна.
Съобразно разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 1 от
15.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 1/2009 г. ОСTK, страните са автономни
съгласно волята си да определят свободно съдържанието на договора и в
частност да уговарят неустойка, която следва да е съобразена с ограничена на
нормата чл. 9 ЗЗД, така, че съдържанието на договора да не противоречи на
повелителни норми на закона и на добрите нрави. В този смисъл
ограничението се отнася както за гражданските, така и за приватизационните
договори, а също и за търговските сделки - арг. от чл. 288 от ТЗ, каквото
качество има процесното правоотношение. Ако единствената цел, за която е
уговорена неустойката излиза извън присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции, същата следва да се приеме за
нищожна поради накърняване на добрите нрави. За спазване на същите съдът
следи служебно, в т. ч. и в заповедното производство съгласно изискването на
чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК.
Настоящата инстанция споделя изцяло извода на районния съд, че
уговорената от страните неустойка за едностранно прекратяване на договора
2
за електронни съобщителни услуги в размер на оставащите до края на срока
на договора месечни такси за всяка от ползваните от длъжника услуги е в
отклонение на обезпечителната, обезщетителната и санкционната функция,
присъщи за неустойката, предвидени в чл. 92 ЗЗД. Уговорената по този
начин неустойка за предсрочно прекратяване на договора излиза извън
присъщите функции на неустойката /обезпечителната, обезщетителната и
санкционната функция/, създава условия за неоснователно обогатяване на
оператора, който след прекратяването на договора е преустановил
предоставянето на услуги на длъжника и нарушава принципа за
справедливост, залегнал в чл. 9 от ЗЗД. Търсена по този начин, процесната
сума всъщност не би компенсирала жалбоподателя за действително
претърпените от него вреди вследствие неизпълнението /неплащането на
конкретните месечни такси/, а за пропуснатите от оператора ползи вследствие
едностранното прекратяване на договора.
Ето защо съдът приема, че обжалваното разпореждане е правилно и
законосъобразно, поради което същото ще бъде потвърдено.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 29.05.2021 г., инкорпорирано в
Заповед № 4855 от 29.05.2021 г. за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК постановено по ч.гр.д. № 8007/2021 г. по описа на Районен съд
– Пловдив, VII гр. с-в, с което е отхвърлено заявлението на "А1 БЪЛГАРИЯ"
ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул.
"Кукуш" № 1 за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК
против "ХРИСТО - СЕЙЛ" ЕООД, ЕИК: ********* за сумата от 1693,20 лв. -
неустойки, начислени за предсрочно прекратяване на договор.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3