Р Е
Ш Е Н
И Е
№1146
Гр. Перник, 03.01.2018 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИ РАЙОНЕН СЪД, 6 гр. с. в
публично съдебно заседание на 05 12 2017
година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: Д МАТЕЕВА
При секретар Б Миткова
като разгледа гр. д. № 03466/2017
г. по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 415,
във връзка с чл. 410 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 150
от ЗЕ.
по искова молба от
„Топлофикация - Перник” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. Перник, кв. Мошино, ТЕЦ „Република”, представлявано от Л. Спасов
против
П.М.А. ***..бл. ап. ЕГН **********
аб.№**********
за сумата 2289.49 лв. доставена
и незаплатена топлоенергия на посочения адм.адрес, от която
главница 1941.75 лв. за периода
01.05.2014- 30.04.2016г.
изтекла лихва в размер347.74
лв. за периода 08.07.2014-29.03.2017г.
както и законната лихва върху
главницата от датата на заявлението по чл.410 ГПК – 12.04.2017г. до
окончателното изплащане на сумите, по чг дело 01891/ 2017г. ПРС
Претендират се и разноските по
делото и по запов.производство.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника. В
него искът е оспорен по основание и размер.
Ответникът твърди, че няма качество
клиент на топлинна енергия, като твърди, че не е нито собственик, нито титуляр
на вещно право на ползване по отношение на процесния недвижими имот.
Сочи, че няма открита партида на негово име в
ищцовото дружество, както и че последното не и е доставяло топлинна енергия в
процесния период. Искането към съда е да отхвърли предявените искове като
неоснователни. Заявена е претенция за присъждане на направените по делото
разноски.
Като прецени процесуалната
допустимост на иска, взе предвид становищата на страните и обсъди събраните по
делото доказателства, съдът намери следното:
По допустимостта
Искът е предявен от процесуално
легитимирана страна и при наличието на правен интерес, поради което е
процесуално допустим. Наличието на правен интерес се установява от приложеното
ЧГД № 01891/2017 г. по описа на ПРС, по е издадена срещу ответника в полза на
ищеца заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК за
вземане, част от което е вземането, предмет на настоящото производство.
Срещу заповедта е постъпило
възражение в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК.
Искът за установяване на
вземането е подаден в преклузивния срок по чл. 415, ал. 1 от ГПК.
По
същество:
За уважаването му в тежест на
ищеца е да установи качеството си на топлопреносно предприятие, качеството
клиент/купувач на топлинна енергия за битови нужди на ответника, валидно
възникнала облигационна връзка между тях, изпълнение на своето задължение по
същата, вида и размера на задължението на ответника.
Установи се по делото че
-
ищцовата
страна има предмет на дейност - включва производство, пренос, разпределение на
топлинна енергия като топлопреносно
предприятие по смисъла на чл. 129 ЗЕ
-
наличието на качеството “клиент”/”купувач на
топлинна енергия” по отношение на ответника следва да се прави съгласно разпоредбите
на ЗЕ и ОУ за продажба на топлинна енергия за битови нужди от “Топлофикация -
Перник” ЕАД. Последните имат обвързваща сила за страните по взаимоотношенията,
възникнали във връзка с производство и
доставка на топлинна енергия при спазване на чл. 150 от ЗЕ.
-
По делото са представени ОУ за
продажба на топлинна енергия за битови нужди от “Топлофикация - Перник” ЕАД,
неоспорени от ответника.
Съдът приема, че условията на
чл. 150, ал. 1 и ал. 2 от ЗЕ са изпълнени, поради което представените ОУ имат
обвързваща сила по отношение на страните по взаимоотношенията, свързани с
производството и доставката на топлинна енергия, осъществявани от ищеца по
делото.
Съгласно чл. 1 от ОУ, страни по
тези взаимоотношения са “продавача на топлинна енергия” – “Топлофикация -
Перник” ЕАД и “купувача на топлинна енергия” – потребител за битови нужди.
Според чл. 3 от ОУ купувач на
топлинна енергия може да бъде всяко физическо лице, което е собственик или
титуляр на вещно право на ползване на имот в топлоснабдена сграда.
Според чл. 153, ал. 1 от ЗЕ - клиенти на
топлинна енергия са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение.
За установяване качеството
клиент/купувач на топлинна енергия на ответника, ищецът е представил писмени
доказателства.
Налице са данни за наличието на
:
- Нотариален акт за продажба на
недвижим имот със запазено право на ползуване
№ 30, том 2, дело № 313 / 1992 г. издаден 18.02.1992 г.нотариус ПРС –
според който майката Л.Д.Т.продава на своя син
П.М.А. 10/12 ид.части от жилище, състоящо се от 4 стаи, кухня, антрета и
сервизни помещения
както и купувачът-син се
съгласява майка му да ползува лично за себе си сев.зап.стая от жилището / което
съществува като клауза –съгласие, без да е учредено вещно право на ползуване
във формален вид/
-Впоследствие с декларация в ДМТ от 19.03.1998г. жилището е декларирано с
двама собственици като СИО по 1/ 2 а именно- П.М.А. / ответникът / и С.М.А.
Така посочените доказателства установяват , че
- ответникът към днешна дата
отговаря за 1/ 2 ид.част от имота като собственик на съответната 1/ 2 ид.част
от СИО, а за другата 1/ 2 ид.част отговаря съпругата му,
-Както и че след 1998г. няма данни да има ползувател на
стаята/ майката на ответника /
Следователно по аргумент на чл.
3 от ОУ и чл. 153, ал. 1 от ЗЕ ответникът има качеството купувач/клиент на
топлинна енергия и е пасивно материално
легитимирана да отговаря по предявения срещу него иск, предмет на настоящото
производство до размера на 1/ 2 ид.част от общото задължение и за съответната
част от периода
Видно от приетата по делото СТЕ
с в.л. инж.Зл.З. –
- сумата като задължение е
формирана от всички компоненти ползувано отопление, битова гореща вода и
сградна инсталация, като за 2015г. има протокол от ЕС за неосигурен достъп,
налични са отчети за 2016г.и сумите са начислени съобразно тези реалности.
Видно от приетата по делото СИЕ
с в.л. Р.Б.Й., няма суми, погасени по давност.
Предвид всичко изложено, съдът
намира, че предявеният иск е основателен
и следва да се уважи за 1/ 2 от задължението и за част от периода, а именно :
Ответникът дължи -
Обща сума 1144.74 лв. за
незаплатена топлоенергия в
топлофицираното жилище на посочения адм.адрес в гр.Перник, от която сума
Главница 970.87лв. за периода
01.05.2014 -30.04.2016г.
Изтекла лихва за забава на
мес.плащания 173.87 лв.за периода 08.07.2014 -29.03.2017г.
А за разликата до пълния
предявен размер – следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан
По разноските :
Предвид изхода на делото , се
дължат разноски от ответника на ищците, в размери
по УИ –45.78 лв. за д.такса върху уважения
размер, 100лв. за експертизи и 50лв.юк.възнаграждение по УИ
По заповедното производство – 25
лв.за д.такса и 50лв. юк.възнаграждение
както и се дължат разноски на ответника,
според адв.пълномощно и дог. за пр.помощ – по УИ – 250лв. и по
запов.производство -250лв. спрямо изхода на делото
Мотивиран от горното, Съдът
Р Е
Ш И
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения на основание чл. 415, във вр. с чл.
410 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 150 от ЗЕ иск
на Топлофикация - Перник” АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Перник, кв. Мошино, ТЕЦ
„Република”, представлявано от Любомир Вангелов Спасов
Срещу П.М.А. ***..бл. ап. ЕГН **********
аб.№**********
че дължи обща сума 1144.74 лв.
за незаплатена топлоенергия в
топлофицираното жилище на посочения адм.адрес в гр.Перник, от която сума
Главница 970.87лв. за периода
01.05.2014 -30.04.2016г.
Изтекла лихва за забава на
мес.плащания 173.87 лв.за периода 08.07.2014 -29.03.2017г.
както и законната лихва върху
главницата от датата на заявлението по чл.410 ГПК – 12.04.2017г. до
окончателното изплащане на сумите, по чг дело 01891/ 2017г. ПРС
А за разликата до пълния
предявен размер –
за сумата 2289.49 лв. доставена
и незаплатена топлоенергия на посочения адм.адрес, от която
главница 1941.75 лв. за периода
01.05.2014- 30.04.2016г.
изтекла лихва в размер347.74
лв. за периода 08.07.2014-29.03.2017г.
ОТХВЪРЛЯ
като неоснователен и недоказан, и с оглед 1/ 2
ид.част върху процесното жилище
ОСЪЖДА П.М.А. ***..бл. ап. ЕГН **********
ДА ЗАПЛАТИ РАЗНОСКИ на „Топлофикация „Перник
АД в размери :
По УИ – 45.78 лв. за д.такса
върху уважения размер, 100лв. за експертизи и 50лв.юк.възнаграждение по УИ
ОСЪЖДА „ТОПЛОФИКАЦИЯ Перник АД
да заплати разноски на П. М. А. ***.К и бл. ап. ЕГН **********
По УИ – адв.разноски 250лв. и
по запов.производство 250лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
с въззивна жалба пред ПОС в двуседмичен срок от връчването му на страните
След влизане в сила на
решението, заверен препис от него да се изпрати за прилагане по ЧГД на съотв.
състав
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Вярно с оригинала: Х.С.