№ 2631
гр. София, 18.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 126 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Биляна Магделинова
при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА
като разгледа докладваното от Биляна Магделинова Гражданско дело №
20241110107717 по описа за 2024 година
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правна
квалификация чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД от ЗЕАД „БВИГ” ЕАД срещу СО
за заплащане на сумата 501,18 лева, представляваща регресно вземане за изплатено по
застраховка „Каско” обезщетение за застрахователно събитие, настъпило на 01.11.2023 г.
Ищецът твърди, че в срока на застрахователното покритие по договор за имуществена
застраховка „Каско” е настъпило събитие – ПТП, в причинна връзка с което са причинени
щети на застрахования при него лек автомобил в размер на 501,18 лева, като в този размер
твърди да е изплатил застрахователно обезщетение. Твърди, че причина за настъпване на
застрахователното събитие е попадането на автомобила в несигнализирана и необезопасена
неравност на снадка на пътното платно. Счита, че отговорност за вредите носи ответникът в
качеството му на стопанин на пътя. Твърди, че с плащане на застрахователното обезщетение
в негова полза е възникнало регресно вземане в размер на платената сума, поради което
претендира същата.
Ответникът СО оспорва наличието на покрит застрахователен риск, като посочва, че за
застрахователят не е възникнало основание да заплати застрахователно обезщетение – не
бил представен протокол от свидетели, както и доказателства за липса на предходна
изплащане на обезщетение за увредени гуми. Твърди, че ПТП не е настъпило при описания
механизъм, като вредите не са настъпили поради попадането на автомобила в необезопасено
претяствие. Евентуално поддържа, че е налице съпричиняване, тъй като поведението на
водача на МПС не е било съобразено с конкретната пътна обстановка в нарушение на
разпоредбата на чл. 20, ал. 2 ЗДвП. Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.
1
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства и становищата на
страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Съгласно чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение
застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и
обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу възложителя за възложената
от него на трето лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди по чл. 49 ЗЗД.
Предпоставките за предвидената суброгация са: наличие на действително застрахователно
правоотношение между увредения и ищеца по договор за имуществено застраховане, в
изпълнение на който застрахователят да е изплатил на застрахования застрахователното
обезщетение във връзка с настъпването на покрит застрахователен риск и за увредения да е
възникнало деликтно вземане срещу възложителя на причинителя на вредата.
От събраните доказателства се установява и между страните няма спор относно
наличието на сключен договор за застраховка „Каско“ относно л. а. марка „А", с peг. № ***,
валиден към датата на ПТП, както и изплатеното от ищцовото дружество застрахователно
обезщетение на увреденото лице в размер на 501,187лева.
За установяване механизма на ПТП, по отношение на който е налице спор между
страните, са представени писмени доказателства, събрани са гласни доказателства и е приета
авто-техническа експертиза.
Представена е декларация за настъпило ПТП от застраховано лице, в която са
описани обстоятелствата, при които е настъпило, а именно движейки се по „ОП“ към ж.к.
„М“, минавайки по моста, се срязала дясна задна гума. Подадено е заявление за плащане на
застрахователно обезщетение, в което е описан същият механизъм на ПТП.
За установяване механизма на ПТП, който се оспорва от ответника, са събрани гласни
доказателства чрез разпит на свидетели.
Свидетелят Р. Б. А., дава показания, че през 2023 г. не е управлявал никакъв автомобил
и няма спомен за настъпило ПТП. МПС „А“ с рег. № *** не е управлявал, но е заявител на
щетата към застрахователя за настъпило ПТП, при управление на автомобил от колегата му
Г. Н. Н.. За ПТП знае от казаното от колегите му, че автомобилът се е движел по ОП, по бул.
„СШ“, когато е получена индикация за срязана гума. При преминаване през снадка се е
получила индикация за срязана гума, в резултат на което автомобилът е спрян. Обадили се
на тел. 112 и на застрахователя „Булстрад“, а автомобилът бил репатриран за завеждане на
щета, където свидетелят лично не присъствал. Щетата се изразявала в срязана задна дясна
гума. Лекият автомобил бил транспортиран до сервиз за гуми „П“, където е сменена гумата
и е приложена фактура за щетата, която „Булстрад“ изплатили. Снимал тази снадка и я
изпратил на застрахователя, но не присъствал по време на настъпване на събитието,
автомобилът е управляван от Г. Н. Н., пътник в автомобила е бил колегата Цветан Славов
Цветанов.
Свидетелят Г. С Н. дава показания, че през 2023г. управлявал лек автомобил А. Помни
събитието, при което спукал гума. Настъпило през м. Ноември. 2023 г. Отивал да вземе
2
шефа от ж.к. „София Парк“, движел се по ОП, посока ж.к. „М“ от кв. „Б“ към ж.к. „М“ и
като минал по моста, по надлеза на СШ светнала индикация за спукана задна дясна гума.
Предполага, че е спукал същата на фугите на моста. Стигнал до ж.к. „София парк“, но
извикал колегите да поемат колата, а той тръгнах с личната кола на шефа. Нямало
сигнализация, нито обозначение. Случило се сутринта около 08:00 часа. Нямало как да спре
на Околовръстния път. Но индикаторът светнал веднага след моста. Нямало други
увреждания по автомобила.
Приета е авто-техническа експертиза, по която е направено заключение за
следния механизъм на ПТП, установен от събраните доказателства: На
01.11.2023 г., в гр. София, лек автомобил „А“, с per. № ***, се движи по ул.
„ОП“ с посока от кв. „Б“ към ж.к. „М“ и на надлеза над бул. „СШ“ преминава
през стърчащ метален предмет от снадката на моста, вследствие на което е
увредена задна дясна гума на автомобила.
От така представения механизъм на ПТП в отговора на първа задача,
сравнението на щетите в описа на застрахователя и отразените в Заявлението
за изплащане на застрахователно обезщетение, е направен извод, че щетите по
лек автомобил „А“ с рег. № ***, се намират в причинно - следствена връзка с
настъпилото на 01.11.2023 г. произшествие в гр. София. Стойността
необходима за възстановяване на лек автомобил „А“, с per. № ***, изчислена
на база средни пазарни цени към датата на ПТП е 501,18 лв.
С оглед събраните доказателства следва да се приеме за установено, че при
управлението на л.а.„А“, с per. № *** свидетелят Н. е участвал в
произшествие, при което са настъпили щети при движение по надлеза над
бул. „СШ“, като след преминаване през стърчащ метален предмет от снадката
на моста е увредена задна дясна гума на автомобила.
От заключението на вещото лице по допуснатата САТЕ, което съдът
кредитира като обективно и обосновано, се установява, че описаният
механизъм на ПТП и уврежданията, отразени в описа на застрахователя, са в
пряко причинно-следствена връзка, а стойността, необходима за
възстановяване на автомобил, изчислена на база средни пазарни цени към
датата на ПТП е в размер на 501,18лв.
От посочените доказателства се установява механизма на настъпване на вредите,
характерът и размерът на повредите на МПС. Не е спорно, че процесният пътен инцидент е
настъпил на пътен участък, собственост на Столична община, съгласно § 7, ал. 1, т. 4
ЗМСМА, във вр. с чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОбС. Общината съгласно чл.11, ал.1 ЗОбС следва да я
управлява с грижата на добър стопанин, като е налице обективна възможност за
3
обезопасяване на улицата. Така и в чл.31 ЗП ремонтът и поддържането на общинските
пътища се осъществяват от общините, а чл..167 ал.1 от ЗДвП вменява задължение за
поддръжка на пътя в изправно състояние, съответно да се сигнализират незабавно
препятствията по него. Поради което, наличието на заледен участък на пътното платно,
явяваща се причина за ПТП, е резултат от бездействие на длъжностни лица, на които
Общината е възложила изпълнението на очертаните по-горе задължение, поради което
Общината отговаря спрямо увреденото лице на основание чл.49 ЗЗД. Не се установява
ответникът или трето лице по възлагане да е изпълнил задължението за сигнализиране за
опасност по пътя, за обезопасяване с нарочен пътен знак на процесния заледен участък на
пътното платно. Следователно ответникът не е изпълнил вменено му по закон задължение,
вследствие на което е и настъпила вреда.
Доколкото е установено, че процесното ПТП е причинено вследствие на неравност на
пътното платно на улица, представляваща общински път, от което са настъпили процесните
вреди, обезщетени от застрахователя, то на основание чл.410, ал.1, т.2 КЗ, същият встъпва в
правата застрахования срещу ответника за вредата до размера на претендираното
обезщетение и обичайните разноски - в настоящия случай сумата от 501,18лева.
По делото не са събрани доказателства за допуснато нарушение на правилата за
движение по пътищата от водача на увредения лек автомобил, свързани с движение с
несъобразена скорост, поради което не се установява да е налице съпричиняване на
вредоносния резултат.
Предвид изложеното следва да бъде уважен иска до пълния предявен размер.
При този изход на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът
следва да заплати на ищеца разноски в размер на 950,00лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА СО да заплати на ЗЕАД „БВИГ” ЕАД с ЕИК *** на основание
чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 във вр. с чл. 45 ЗЗД сумата в размер на
501,18лева, представляваща регресно вземане за изплатено по застраховка
„Каско” обезщетение за застрахователно събитие, настъпило на 01.11.2023 г. ,
ведно със законна лихва от 12.02.2024г. до окончателното плащане, както и
на основание чл.78, ал.1 от ГПК направените разноски в размер на 950,00лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от съобщението до страните.
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5