№ 295
гр. Ямбол, 13.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II СЪСТАВ, в публично заседание на
шести юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Красимира В. Тагарева
при участието на секретаря Ц. Х. Г.
като разгледа докладваното от Красимира В. Тагарева Гражданско дело №
20232300100120 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по исковата молба на ищците Б. П. К. и
К. П. К. - двамата пълнолетни, М. П. К. - непълнолетна, действаща лично и със съгласието
на майка си С. С. К. и Б. П. К. и Д. П. К. - двете малолетни, действащи чрез своята майка и
законен представител С. С. К., всички от с.*********, обл.*******, с която искова молба
против "ЗД Бул Инс"АД гр.София са предявени искове по чл.432, ал.1 КЗ за заплащане на
всеки от ищците на сумата от по 155 000лв. - частичен иск от общата сума 200 000лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди от ПТП, при което е причинена
смъртта на бащата на ищците П.К.К.
Ищците излагат в исковата молба, че при ПТП на 14.04.2018г., което е било
причинено от водач на застрахован при ответника автомобил, е настъпила смъртта на П.К.К.
който е баща на ищците. За автомобила - марка „Форд“, модел „Транзит“ с ДКН №
********, при управлението на който виновно е причинено ПТП-то, имало сключена
застраховка „ГО“ в „ЗД Бул Инс" АД, ЕИК *********, полица № *********, валидна от
15.04.2017г. до 14.04.2018г., при което и с оглед наличието на всички елементи от
фактическия състав на чл.45, ал.1 ЗЗД възникнала отговорността на ответника „ЗД Бул Инс“
АД за обезщетяване на причинените от ПТП-то имуществени и неимуществени вреди.
Ищците поддържат, че са предявили пред застрахователя извънсъдебно претенциите си за
заплащане на обезщетения, представили са констативен протокол за ПТП, удостоверения за
наследници, препис-извлечение от акт за смърт, удостоверение за номера на банковата
сметка на ищците и пълномощно за процесуално представителство, като с уведомления
ответникът информирал ищците за номерата на образуваните щети, но посочил, че няма
основание да изплати обезщетения.
Ищците сочат, че независимо от отговора на ответника, на 05.09.2018г., между
първите двама ненавършили към този момент пълнолетие ищци, действащи със знанието и
съгласието на своята майка С. К. и останалите три малолетни ищци, представлявани от
своята майки и законен представител С. К., от една страна и ответното застрахователно
дружество, от друга страна, било сключено извънсъдебно споразумение, по силата на което
ответникът-застраховател се задължил да заплати на всеки един от ищците сума от по 160
000 лв., представляваща обезщетение за претърпените от всеки един от тях имуществени и
неимуществени вреди, лихви за забава, пропуснати ползи и др. от възникналото на
14.04.2018г. ПТП. С изплащане на обезщетенията ищците декларирали, че нямат
неудовлетворени претенции към застрахователя или виновния водач, включително и
1
бъдещи такИ.. По силата на пълномощно от 05.09.2018г. първите двама ищци, ненавършили
пълнолетие към този момент, действащи със знанието и съгласието на своята майка и
останалите три малолетни ищци, чрез своята майка и законен представител С. К.,
упълномощили адв. Г.Д. да ги представлява пред ответника по повод ПТП от 14.04.2018г.
във връзка с уреждане на претенциите им за изплащане на обезщетенията, включително да
подпише споразумение и да получава суми по това споразумение по негова банкова сметка,
в това число такава по чл. 39 ЗА, като упълномощителите заявили, че са запознати с правото
да получат обезщетенията лично. На 26.10.2018г. адв.Д. депозирал заявления за изплащане
на обезщетенията по споразумението в полза на петимата ищци по посочена от него банкова
сметка. С пет броя платежни нареждания от 04.12.2018г., застрахователят заплатил по
посочената в заявленията банкова сметка, чийто титуляр е дружеството „Смочево
Проджект“ ЕООД, суми от по 160 000 лв., с посочено основание номерата на образуваните
при застрахователя щети за петимата ищци. Твърдението на ищците е, че към датата на
сключването на споразуменията, както и при упълномощаването на адв. Г.Д., те са били
непълнолетни (за първите двама ищци) и малолетни (за останалите три ищци), при което с
влезлите в сила решения по водените от тях дела за част от застрахователните обезщетения е
установено, че при изплащането на всяко обезщетение по постигнатото споразумение
ответното застрахователно дружество е пренебрегнало разпоредбата на чл.17 от Наредба №
49/16.10.2014г. за задължителното застраховане по застраховки „Гражданска отговорност“
на автомобилистите и „Злополука" на пътниците в средства за обществен превоз,
задължаваща го обезщетението за неимуществени вреди да бъде изплатено по банкова
сметка, разкрита на името на непълнолетните и малолетни ищци, плащането по която
единствено би погасила дълга на застрахователя за заплащане на обезщетение въз основа на
застраховката. Според ищците, ответното застрахователно дружество не е изпълнило тези
свои задължения, както и тези, които са им делегирани по закон, като обезщетенията на
непълнолетните и малолетните ищци са били преведени в полза на посоченото по-горе
търговско дружество, което не е страна по споразумението. Превеждайки сумите на
посоченото дружество, било постигнато и заобикаляне на разпоредбата на чл.130, ал.3 СК,
съгласно която разпореждането със сумите по сметка на детето, може да се извършва само с
разрешение на съда, при съблюдаване на неговите интереси, в който смисъл сочат, че е
Решение № 3 ОТ 09.03.2020 г. по т.д. № 2642/2019 г., Т. К., I Т.О. на ВКС.
Ищците считат, че извършените от ответника плащания нямат погасителен ефект
и излагат, че между същите страни, на същото основание са водени искове за заплащане на
застрахователните обезщетения, предявени като частични – за сумата от по 5 000 лева, част
от 200 000 лева за всеки един от ищците, като с постановените влезли в сила съдебни
решения по гр.дело № 259/2021г. и по гр.дело № 283/2021г., двете по описа на ЯРС,
частичните искове са били уважени изцяло. Или със сила на пресъдено нещо считат, че са
установени факта на смъртта на П.К.К. настъпила при ПТП на 14.04.2018г., че ищците са
негови законни наследници-деца, наличието на валидно застрахователно правоотношение
между застрахователното дружество и водача на лекия автомобил „Форд Транзит“ с ДКН
******** В.И.Й. към датата на ПТП- 14.04.2018г., противоправното и виновно поведение на
водача на застрахования автомобил, причиняването на вреди, претърпени от ищците в
резултат от смъртта на техен близък, включително на вреди -неимуществени, както и
сключените извънсъдебни споразумения между ищците и застрахователя, с които е
определен размера на претърпените вреди и изплащането на определените суми по банкова
сметка на трето лице.
С депозирания отговор на исковата молба ответникът е признал, че на
14.04.2018г. е настъпило ПТП с участието на лекия автомобил марка „Форд“, модел
"Транзит" с рег.№*********, при което е загинал бащата на ищците П.К.К. че за посочения
автомобил към момента на ПТП е била сключена и действаща застраховка "Гражданска
отговорност на автомобилистите" със застрахователя "Бул Инс" АД; че е била ангажирана
отговорността на застрахователя за заплащане на обезщетения на ищците като пострадали
от ПТП и са сключени споразумения с ищците за заплащане на обезщетения в размер на
160 000лв. за всеки ищец.
Ответникът е оспорил исковете с възражението, че със сключените споразумения
отговорността му е до размера на сумата от 160 000лв. за всеки ищец и застрахователят е
изпълнил задълженията си по сключения договор, като е заплатил дължимите обезщетения
2
на пострадалите лица. Поддържал е, че до застрахователното дружество са били депозирани
застрахователи претенции от страна на ищците, които не са съдържали данни за банкова
сметка на малолетните наследници на П.К.К. а е била посочена сметка на адвокатското
дружество „Ч., П. и И.“. Това е станало причина представител на застрахователя да потърси
личен контакт с майката на пострадалите, които са били малолетни. В резултат, между
ищците, които са били непълнолетни, действащи лично и със съгласието на тяхната майка и
майката на малолетните ищци и техен законен представител С. С. К., и застрахователното
дружество „Бул Инс“АД, били сключени споразуменията за доброволно уреждане на
отношенията между страните по повод застрахователното събитие от 14.04.2018г.
Споразуменията били заверени нотариално на 05.09.2018г., като на същата дата
непълнолетните ищци със съгласието на майка си и С. С. К., действаща отново в качеството
на майка и законен представител на малолетните деца, упълномощили адв.Г.В.Д. с
нотариално заверени пълномощни, да извърши представителство пред застрахователното
дружество във връзка с посоченото събитие, включително с правата да получи всички
дължими суми по посочена от него банкова сметка. На 26.10.2018г. упълномощеният
адвокат депозирал в дружеството- ответник искания за изплащане на сумите по сключените
споразумения, посочвайки банковата сметка, по която следва да се извърши плащането, без
да сочи лицето, което е титуляр на банковата сметка . На 05.12.2018г. и на 11.12.2018г.
дължимите съгласно споразумението суми били заплатени от застрахователното дружество
по посочената сметка, като изрично в банковите преводи били посочени номерата на
заведените пред застрахователя щети, по които се извършва плащането, които щети са
образувани по исканията на пострадалите ищци М.К., Б.К. и Д.К.. На 04.12.2018г. били
изплатени сумите и в полза на ищците К.К. и Б.К..
Твърденията на застрахователя са, че при сключване на споразуменията с
ищците, на всеки от тях са били заплатени в брой суми от по 9 999лв., като разликата от по
160 000лв. е била платена по банков път, а доколкото упълномощеният от ищците адвокат се
е отклонил от изпълнение на възложената му поръчка и не се е съобразил с волята на
упълномощилия го, то тези отношения не касаят застрахователното дружество, а са
отношения между упълномощител и упълномощен и отговорност следва да се търси от
пълномощника. Последният е този, който според ответника дължи отчет на
упълномощилото го лице и предаване на полученото в изпълнение на упълномощителната
сделка, а извършените от ответника плащания имат погасителен ефект.
В о.с.з. ищцовите претенции се поддържат от пълномощника на ищците адв.М.,
която пледира за уважаването им, с присъждане на разноските по делото и адвокатско
възнаграждение по реда на чл.38 от ЗА, като прави възражение за прекомерност на
заплатените от ответника адвокатски възнаграждения. В дадения от съда срок пълномощник
на ищците представя и подробна писмена защита.
Пълномощникът на ответника – адв.Д. настоява за отхвърляне на исковете по
изложените в отговора на исковата молба съображения или за частично уважаване на
исковете, като също моли за присъждане на разноските по делото. Излага доводи, според
които застрахователят е бил поставен в невъзможност да изпълни точно задължението си,
тъй като нито пред него, нито в настоящия процес ищците са посочили свои лични банкови
сметки за превод на застрахователните обезщетения.
ЯОС, като взе предвид становищата на страните и извърши преценка на събраните
по делото доказателства, намира за установено следното:
С представеното удостоверение за наследници изх.№017/23.04.2018г. на
с.*********, Община *******, по делото е установено, че ищците са наследници по закон –
синове и дъщери на П.К.К. б.ж. на с.*********, поч. на 14.04.2018г.
Не са спорни между страните обстоятелствата и за същите са налице влезли в сила
съдебни решения – Решение №260026/18.04.2022г. по гр.д.№259/2021г. по описа на ЯРС,
Решение №260003/07.01.2022г. на ЯРС по гр.д.№283/2021г. и Решение №189/10.10.2022г. по
възз.гр.д.№173/2022г. на ЯОС, че бащата на ищците П.К. е починал на 14.04.2018г. при
ПТП, което е настъпило на автомагистрала „Тракия“, км.297+300, в посока гр.София, като
ПТП е причинено от водача на лек автомобил с рег.№ ********, марка „Форд“, модел
„Транзит“ - В.И.Й. от с.*******, обл.******. Сред пострадалите от това ПТП лица (десет на
брой), е именно и бащата на ищците, който е загинал. За обстоятелствата и причините за
3
ПТП е било образувано ДП №59/2018г. по описа на РУ-Стралджа, като с присъда на ЯОС по
НОХД №336/2020г., потвърдена с решение на БАС по ВНОХД №88/2021г. водачът В. Й. е
бил признат за виновен за причиняване на ПТП от 14.04.2018г. и за осъществяване на
престъпление по чл.343, ал.4, вр. с ал.3, б.“б“, пр.1, вр. с ал.1,б.“в“, вр. с чл.342, ал.1 НК. Тъй
като подсъдимият Й. е починал в хода на висящия наказателен процес, с влязлото в сила
решение по н.д.№1068/2021г. на ВКС са отменени осъдителната присъда на ЯОС и
потвърдилото я решение на БАС.
Не е спорно и е установено, че за автомобила, чийто водач е причинил ПТП и
смъртта на бащата на ищците, е била сключена застраховка „Гражданска отговорност" в ЗД
"Бул Инс" АД с полица № BG /02/ 117001152317, валидна към 14.04.2018г. Установено е, че
в изпълнение на изискванията на чл.380 КЗ, с молба вх. № ОК418537/27.06.2018г. ищците Б.
К. и К. К., и с молба вх. № ОК400926/20.06.2018г. ищците М. К., Б. К. и Д. К. са предявили
извънсъдебни претенции пред ЗД „Бул Инс" АД за определяне и изплащане на обезщетения
за претърпените от процесното ПТП неимуществени вреди, по които претенции са получили
откази от застрахователя.
Установено е, че на 05.09.2018г. между ответника и ищците – Б. К., непълнолетен,
действащ лично и със съгласието на майка си С. К., К. К., също непълнолетен, действащ
лично и със съгласието на майка си С. К. и С. К., в качеството й на майка и законен
представител на малолетните М. К., Б. К. и Д. К., са сключени три споразумения с
нотариална заверка на подписите (отпечатък от палци на ищците), с които споразумения
страните са се съгласили всеки от ищците да получи от застрахователя ЗД „Бул Инс“ АД
обезщетение за неимуществени вреди в размер на по 160 000 лв. от смъртта на баща им
П.К.. В споразуменията е прието в деня на сключването им застрахователят да заплати на
всеки ищец в брой сумата от по 9 999лв., а останалата част в срок до 31.10.2018г. да бъде
изплатена по банкова сметка на всеки от ищците, наречени бенефициенти в споразуменията.
Установено е, че на същата дата- 05.09.2018г., всеки от ищците е упълномощил с
пълномощно с нотариална заверка на подписите (отпечатък от палци), адвокат Г.В.Д. от
САК, който да ги представлява пред застрахователя, в т.ч. и с правомощията да получава
суми в изпълнение на споразумението, включително по посочената от него банкова сметка,
като ищците декларирали, че са запознати с правото да получат обезщетението лично. Не е
спорно и обстоятелството, че на 26.10.2018г. упълномощеният адвокат Г.Д., като
пълномощник на ищците, е подал две заявления до ответното дружество, с искане
определеното на всеки от ищците обезщетение в размер на по 160 000 лв. да бъде изплатено
по посочената в заявлението банкова сметка. От представените пет броя платежни
нареждания за кредитен превод – две от 04.12.2018г., две от 05.12.2018г. и едно от
11.12.2018г. се установява, че сумите са били преведени от ответника по посочената от
адв.Г.Д. банкова сметка с титуляр дружеството "Смочево Проджект" ЕООД.
При тези установени факти, с влезлите в сила Решение №260026/18.04.2022г. по
гр.д.№259/2021г. по описа на ЯРС, потвърдено с Решение №260/02.11.2022г. по възз.гр.д.
№236/2022г. по описа на ЯОС, Решение №260003/07.01.2022г. на ЯРС по гр.д.№283/2021г. и
Решение №189/10.10.2022г. по възз.гр.д.№173/2022г. на ЯОС, са уважени предявените от
петимата ищци, против „ЗД Бул Инс“АД частични искове по чл.432, ал.1 КЗ, като
застрахователното дружество е осъдено да заплати на всеки от ищците сумата от по 5 000
лева (заявена като частична претенция от общ размер на иска от 200 000 лева),
представляваща обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на П. К.. В тези
производства районният съд и окръжният съд са се произнесли по своевременно
направените от ответника възражения за погасяване на претенциите чрез плащане на
обезщетенията по посочената от адв.Д. сметка на дружеството „Смочево Проджект“ЕООД,
като са приели, че възраженията са неоснователни и плащанията нямат погасителен ефект,
тъй като към момента на извършените плащания ищците са били съответно непълнолетни и
малолетни и по отношение на същите приложима е разпоредбата на чл.17 от Наредба
№49/16.10.2014г. за задължителното застраховане по застраховки „Гражданска отговорност"
на автомобилистите и „Злополука" на пътниците в средства за обществен превоз,
предвиждаща, че когато увреденото лице не е навършило пълнолетие, застрахователното
обезщетение се заплаща от застрахователя по банкова сметка с титуляр това лице. За да
достигнат до тези изводи съдебните състави са се позовали на съдебна практика на ВКС -
Решение №3/09.03.2020г. на ВКС по т.д.№2462/2019г., 1-во т.о., съгласно което
4
регламентира-ното в чл.17 от Наредба № 49 от 16.10.2014г. задължение обезщетенията на
непълнолетните да се изплащат от застрахователните дружества по банкова сметка, разкрита
на името на увредения, кореспондира с нормата на чл.130, ал.3 СК, според която
разпореждане със суми по сметка на ненавършил пълнолетие може да бъде извършвано само
с разрешение на съда. С влезлите в сила съдебни решения по предявените частични искове е
прието, че изплащането на обезщетенията на ищците, които са били
непълнолетни/малолетни както към момента на подписване на споразуменията, така и към
момента, в който е извършен превод на съответната сума, не е станало по сметки, на които
те са титуляри, плащането по които единствено би погасило дълга на застрахователя за
заплащане на обезщетения въз основа на застраховката, а ответното дружество „ЗД Бул
Инс“АД е пренебрегнало задължението си по закон, като нито е поискало посочване на
банкова сметка на всеки от ненавършилите пълнолетие ищци, нито такава е посочена от
упълномощения адвокат, а преводите на сумите са извършени по банкова сметка с титуляр
дружеството „Смочево Проджект“ ЕООД, с което е извършено заобикаляне на разпоредбата
на чл.130, ал.3 СК и застрахователят не се е освободил от задължението си към ищците.
Прието е също от съдебните състави, че и плащания в брой на сумата от по 9 999лв. за всеки
ищец в деня на сключване на споразуменията не са установени и са налице опровергаващи
доказателства за извършени плащания в брой - представените от ответника платежни
нареждания, установяващи, че самият ответник е извършил банков превод на цялата сума по
споразуменията от по 160 000 лв. за всеки ищец по посочената от упълномощения от
ищците адвокат банкова сметка с титуляр „Смочево Проджект" ЕООД.
В настоящия процес, задължено на основание чл.192 ГПК, дружеството "Смочево
Проджект" ЕООД е представило договор за поръчка, сключен на 08.05.2018г. между това
дружество като довереник, от една страна и петимата ищци и тяхната майка С.К. като
доверители, от друга страна, с който договор ищците са възложили на дружеството да
предяви претенциите им пред ЗД“Бул Инс“АД за заплащане на застрахователни
обезщетения от смъртта на П.К., с правата да договори застрахователни обезщетения в
размер на по 70 000лв. за всеки от доверителите, или общо 420 000лв. За тези действия е
договорено възнаграждение за довереника в размер на горницата над сумата 420 000лв. За
същите права ищците са снабдили дружеството "Смочево Проджект" ЕООД и с нотариално
заверени пълномощни. Третото лице "Смочево Проджект" ЕООД е представило и протокол
от 09.10.2018г., който е с нотариална заверка на подписите, с който дружеството и ищците
М.К., Д.К. и Б.К., чрез тяхната майка и законен представител, са приели резултата от
извършената от дружеството работа по договора за поръчка и са се съгласили
застрахователните обезщетения от „ЗД Бул Инс“АД да бъдат преведени по сметка на
упълномощения адвокат Г.Д., който да преведе в полза на всяко от децата по 60 000лв.
Протоколи в същия смисъл от 05.12.2018г., но без нот.заверка, са подписали и ищците Б. К.
и К. К.. С молба до "Смочево Проджект" ЕООД майката С. К., от името на малолетните деца
М., Д. и Б., е поискала сумите от по 60 000лв. за всяко от децата да бъдат преведени по
посочена от нея банкова сметка в „Уникредит Булбанк“АД с титуляр С. Р. К..
Със заключението на вещото лице-икономист Св.Д., изготвило назначената по
делото съдебно – икономическа експертиза е установено, че в периода 09.10.2018г.-
20.06.2023г. от банковата сметка в „ПроКредит Банк“ЕАД - ВС 93 РРСВ 9230 10444 01018,
чийто титуляр е адвокат Г.В.Д., по сметката в „УниКредит Булбанк“АД –BG 26 UNCR 7000
1522 4024 77, която е на лицето С. Р. К., са извършени общо пет броя банкови преводи на
сумата общо 300 000лв. Така на 25.10.2018г. 60 000,00 лв. са били наредени от контрагент
Г.В.Д., от сметката му в „ПроКредит Банк (България)"ЕАД, с основание
„Застрах.обезщетение по договор Д. П. К., ЕГН **********“; на 25.10.2018г. - 60 000,00 лв.
са наредени от контрагент Г.В.Д. от сметката му „ПроКредит Банк (България)“ЕАД, с
основание „Застрах.обезщетение по договор К. П. К., ЕГН **********“; на 25.10.2018г. 60
000,00лв. са наредени от контрагент Г.В.Д. от сметката му в „ПроКредит Банк
(България)"ЕАД, с основание „Застрах.обезщетение по договор Б. П. К., ЕГН **********";
на 25.10.2018г. 60 000,00 лв. са наредени от контрагент Г.В.Д. от сметката му в „ПроКредит
Банк (България)"ЕАД, с основание „Застрах.обезщетение по договор М. П. К., ЕГН
**********" и на 18.12.2018г. 60 000,00лв. са наредени от контрагент „Смочево
проджект"ЕООД, ЕИК *********, от сметка в „Уникредит Булбанк"АД, с основание „По
договор и протокол за мал.дете".
5
Изслушана по реда на чл.176 ГПК, С. К., в качеството й на майка и законен
представител на малолетните ищци Б. К. и Д. К., е посочила, че при сключване на
споразуменията от 05.09.2018г. с ответника, тя е получила в брой по 9 999лв. за всяко от
децата, а по-късно по сметката на С.К., който е нейн зет, е получила по още 60 000лв.
застрахователно обезщетение за всяко дете и сумите са й били предадени от С.К..
При изслушването им по реда на чл.176 ГПК ищците Б. К. и К. К. също са
признали, че са получили от ответника, по сметката на С.К.- техен зет, по 60 000лв. от
договорените застрахователни обезщетения и сумите са им били предадени от С.К..
Посочили са, че от общо дължимото им от ответника обезщетение са им присъдени със
съдебните решения и по 5 000лв. и считат, че ответникът им дължи разликата до 160 000лв.
При тази фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Предявените искове са с правно основание чл.432, ал.1 КЗ КЗ. Съгласно
цитираната разпоредба, увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има
право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска
отговорност" при спазване на изискванията на чл.380 КЗ.
Не е спорно между страните и от представените по делото доказателства се
установява, че настоящото производство е инициирано след влизане в сила на съдебни
решения по частични искове, предявени от петимата ищци, с които ответникът-
застраховател е осъден да заплати на ищците на основание чл.432, ал.1 КЗ сумата от по
5 000лв. за всеки ищец - част от застрахователното обезщетение, дължимо от застрахователя
във връзка с настъпилото събитие, за което е отговорен застрахованият.
В Тълкувателно решение №3 от 22.04.2019г. по тълк. д. №3/2016г. на ОСГТК на
ВКС е прието, че "След като с влязло в сила решение, с което е уважен предявеният
частичен иск, са установени фактите, релевантни за съществуване на претендираното право,
макар и заявено в частичен размер, то позоваването в последващ процес по иск за разликата
до пълния размер на вземането, произтичащо от същото правоотношение на факти,
осуетяващи възникването на субективното материално право или опорочаващи
правопораждащите правоотношението факти и водещи до уважаването му, е преклудирано.
Формираната сила на пресъдено нещо на решението по частичния иск относно основанието
преклудира правоизключващите и правоунищожаващите възражения на ответника срещу
правопораждащите правнорелевантни факти, относими към възникването и съществуването
на материалното правоотношение, от което произтича спорното материално право." В
разясненията на посоченото ТР е посочено, че формираната СПН на решението по
частичния иск относно основанието преклудира правоизключващите и
правоунищожаващите възражения на ответника срещу правопораждащите правно
релевантни факти, относими към възникването и съществуването на материалното
правоотношение, от което произтича спорното право. Правопогасяващите възражения на
ответника за останалата част от вземането не се преклудират, тъй като е допустимо за
разликата, която не е била предявена с първоначалния иск, вземането да е погасено по
давност, чрез плащане, прихващане и по друг начин. Правоотлагащите възражения по
отношение на останалата част от вземането също не се преклудират, защото е възможно да
се твърдят факти, които отлагат нейната изискуемост. В този смисъл, макар и с предявяване
на частичния иск за ответника-длъжник да възниква задължението по чл. 131 ГПК с
отговора си на исковата молба да изчерпи защитните си възражения, не може да се отрече
възможността в новия исков процес за разликата до пълния размер на вземането, ответникът
да разполага и с други защитни средства, нерелевирани при разглеждане на частичния иск.
При съобразяване на задължителното за съдилищата тълкуване по посоченото ТР
ЯОС намира, че следва да зачете, че в производствата по предявените от ищците частични
искове по чл.432, ал.1 КЗ, по наведените от ответника възражения - че при сключване на
споразуменията от 05.09.2018г. на всеки от ищците е заплатена в брой сумата от по 9 999лв.
и че извършеното плащане на обезщетенията по сметката на дружеството „Смочево
Продежект“ЕООД има погасителен ефект, съдебните състави с влезлите в сила решения са
се произнесли и са приели, че плащанията на сумите от по 160 000лв. по сметка на
дружеството „Смочево Проджект“ЕООД нямат погасителен ефект по отношение
изпълнението на задължението за заплащане на застрахователните обезщетения на ищците,
тъй като към момента на плащанията ищците са били съответно непълнолетни и малолетни
6
и по отношенията на същите е приложима разпоредбата на чл.17 от Наредба
№49/16.10.2014г. за задължителното застраховане по застраховки „Гражданска отговорност“
на автомобилистите и „Злополука“ на пътниците в средства за обществен превоз,
предвиждаща, че когато увреденото лице не е навършило пълнолетие, застрахователното
обезщетение се заплаща от застрахователя по банкова сметка с титуляр това лице, както и че
с преводите на сумите по сметката на търговското дружество е извършено заобикаляне на
разпоредбата на чл.130, ал.3 СК и застрахователят не се е освободил от задължението си към
ищците. Съдебните състави са приели също, че и плащания в брой на сумата от по 9 999лв.
за всеки ищец в деня на сключване на споразуменията не са установени и са налице
опровергаващи доказателства за извършени плащания в брой - представените от ответника
платежни нареждания, установяващи, че самият ответник е извършил банков превод на
цялата сума по споразуменията от по 160 000 лв. за всеки ищец. Според ЯОС безспорно
силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение по частичния иск установява
правното положение между страните към този момент, но не осуетява неговото развитие
след влизане на решението в сила, тъй като съдебно признатото право може да се погаси
след възникване на СПН. Тази промяна настъпва след възникване на СПН, поради което тя
не може да се счита установена или отречена от нея, т.е. само фактите, възникнали след
приключване на устните състезания не се преклудират. В настоящото производство по
исковете на ищците за вземанията им по чл.432, ал.1 КЗ за разликата над 5 000лв., до
размера на обезщетението за всеки ищец от по 155 000лв., ответникът отново е релевирал
същите възражения – че на всеки ищец са платени в брой по 9 999лв. при сключване на
споразуменията и че с плащането на сумите по посочената от пълномощника на ищците
адв.Д. банкова сметка, която е на търговското дружество „Смочево Продежект“ЕООД, е
настъпил погасителен ефект и ответникът се е освободил от задълженията си към ищците. С
тези възражения ответникът повторно оспорва основанието на спорното субективно право и
същите възражения са преклудирани, тъй като не се основават на настъпили впоследствие
след приключване на устните състезания по предходните дела обстоятелства и е
недопустимо, незачитайки СПН на решенията по частичните искове настоящият състав на
ЯОС да пререшава тези въпроси. Доколкото решенията по частичните искове се ползват със
СПН относно правопораждащите спорното право факти, в т.ч. сключването на
споразуменията с ищците и неизпълнението на задължението на застрахователя за плащане
на обезщетенията в полза на всеки ищец, ЯОС следва да зачете обективните предели на
СПН и не може да пререшава тези въпроси, а единствено да прецени дали по исковете за
разликата до заявените размери на вземанията, произтичащи от същото материално право,
са настъпили нови факти с погасителен ефект. След като е признато правото на обезщетение
на всеки ищец и са отхвърлени възраженията за погасяване на това право чрез плащания в
брой и по сметката на трето лице, то е налице сила на пресъдено нещо по отношение на тези
възражения. Застрахователят би могъл да направи възражения, които са правопогасяващи
само за разликата до предявения в новия исков процес пълен размер на вземането, но на
различни основания от вече разгледаните от съдилищата основания чрез формираните в
предходните процеси възражения.
Предвид тези съображения съдът намира, че не следва да обсъжда обясненията на
майката на малолетните ищци, дадени по реда на чл.176 ГПК за плащане в брой на суми при
сключване на споразуменията, както и договорните отношения на ищците с дружеството
„Смочево Проджект“ЕООД и имат ли погасителен ефект извършените от ответника
плащания на обезщетенията за ищците по сметката на това дружество. По същите
съображения съдът отмени и определението си за открИ.не на производство по чл.193 ГПК
и за назначаване и извършване на графологична експертиза относно авторството на един от
документите (договор за поръчка от 08.05.2018г.) и остави без уважение искането на ищците
за назначаване на дактилоскопна експертиза за установяване положени ли са от ищците
пръстовите отпечатъци върху останалите писмени документи, тъй като с даденото от ВКС
задължително тълкуване относно нормата на чл.298 от ГПК при предявен частичен иск,
съдът е длъжен да приеме, че възраженията относно несъществуване на съдебно
установеното право, макар и в частичен размер, се ползват със сила на пресъдено нещо
относно спорното право. (Само за пълнота може да се каже във връзка с доводите на
пълномощника на ответника, изложени в хода на устните състезания, че непосочването от
ищците на лични банкови сметки не е основание застрахователните обезщетения да се
7
платят по сметка на трето лице, като правното разрешение на този въпрос е уредено с
разпоредбата на чл.97 ЗЗД, която норма застрахователят е следвало да съобрази).
В обобщение следва да се посочи, че при уважаване на частичен иск обективните
предели на силата на пресъдено нещо обхващат основанието на иска, индивидуализирано
посредством правопораждащите факти (юридическите факти, от които правоотношението
произтича), страните по материалното правоотношение и съдържанието му до признатия
размер на спорното субективно материално право. Поради това, че общите правопораждащи
юридически факти са едни и същи, както за частичния иск, така и за иска за останалата част
от вземането, те се ползват от последиците на силата на пресъдено при разглеждане на иска
за останалата част от вземането. В случаите, когато предмет на последващия иск за съдебна
защита е разликата (остатъка) от вземането, се касае до същото субективно материално
право, същото вземане, но в останалия незаявен с предявения преди това частичен иск обем.
По двата иска се претендира едно и също вземане, но в различен обем, различни части.
Предвид правоустановяващото и преклудиращото действие на силата на пресъдено нещо, е
недопустимо в последващия исков процес за остатъка от вземането да се спори относно
основанието на вземането и правната му квалификация.
В случая по делото е установено и няма спор, че със сключените с ищците
споразумения ответникът се е задължил да заплати на всеки от тях застрахователно
обезщетение за вреди от смъртта на баща им П.К. в размер на по 160 000 лв. С решенията по
частичните искове силата на пресъдено нещо е формира по отношение дължимостта от
ответника на застрахователните обезщетения в посочения размер и са присъдени по 5000лв.
на всеки ищец именно на основание чл.432, ал.1 КЗ, поради липса на изпълнение на
задължението от страна на застрахователя. В настоящия процес е установено със
заключението на съдебно-икономическата експертиза, което съдът кредитира и с
признанието на всеки ищец, че всеки от ищците е получил чрез третото лице С.К. плащане
от пълномощника адв.Д. на сумата от по 60 000лв. за всеки ищец, която сума е част
дължимото от ответника застрахователно обезщетение. Налице е и признание от ищците, че
техният родственик С.К. им е предал преведените по сметката му суми, представляващи
застрахователни обезщетения. Следователно, всеки от ищците е получил чрез плащане и по
влезлите в сила съдебни решения, с които са уважени частичните искове, по 65 000лв. от
дължимия от ответника размер на застрахователните обезщетения и непогасеният размер на
обезщетението по чл.432, ал.1 КЗ за всеки ищец възлиза на сумата от 95 000лв. До този
размер е основателен и доказан всеки от исковете, предявен от всеки от ищците и следва да
се уважи, а за разликата до пълния предявен размер от 155 000лв. всеки от исковете следва
да се отхвърли. Върху размера на обезщетенията следва да се присъди и законната лихва,
считано от претендираната от ищците дата 21.09.2018г. – изтичане на тримесечния срок по
чл.496 КЗ от предявяване на застрахователните претенции пред застрахователя.
При този изход на делото, на основание чл.78, ал.1 ГПК ищците имат право на
разноски съразмерно с уважената част от исковете, но същите не са направили разноски и
такИ. не им се присъждат.
Процесуалният представител на ищците адв.М. моли за присъждане на адвокатско
възнаграждение за един адвокат при условията на чл.38, ал.2 от ЗА, тъй като е предоставила
безплатна правна помощ на ищците като материално затруднени лица (чл.38, ал.1, т.2 ЗА), за
което е постигнато съгласие в сключените и представени по делото договори за правна
защита и съдействие. Определено с оглед цената на всеки от предявените искове
(155 000лв.) по реда на чл.7, ал.2, т.5 от Наредба №1/2004г. на ВАдвС и уважения им размер
(95 000лв), възнаграждението, което съдът следва да присъди на адвоката възлиза в размер
на 6 650лв. за всеки от уважените искове, или общо 33 250лв.
На основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати и
следващата се ДТ в размер на общо 19 000лв., която ДТ е изчислена в размер на 4 на сто
върху уважения размер на всяка от ищцовите претенции, тъй като ищците са освободени от
заплащане на такси и разноски по производството.
На основание чл.78, ал.3 ГПК на ответника също следва да се присъдят разноски
съразмерно с отхвърлената част от исковете, като всеки от ищците следва да бъде осъден да
заплати на застрахователя по 5 063,22лв. разноски, които съдът изчислява с оглед сумата на
8
направените разноските от по 13 080лв. за всеки от предявените искове за адвокатско
възнаграждение на адв.Г.. Като неоснователно се прецени възражението за прекомерност на
заплатените от ответника адвокатски възнаграждения, тъй като същите са в минималните
установени размери, съгласно чл.7, ал.2, т.5 от Наредба №1/2004г. на ВАдвС за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, с включен дължим ДДС, тъй като
пълномощникът адв.Г. е представил доказателства, че е регистрирано по ЗДДС лице (§2 от
ДР на Наредба №1/2004г.). Ищците следва да бъдат осъдени да заплатят общо на ответника
и сумата 77,41лв.- разноски съразмерно с отхвърлените размери на исковете, които
разноски са направени за съдебно-икономическата експертиза по делото.
Водим от изложеното, ЯОС
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЗД Бул Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, р-н „Лозенец“, бул.“Джеймс Баучер“ №87, представлявано от С. С. П.
и К. Д. К. – изпълнителни директори, да заплати на Б. П. К., ЕГН ********** от с.
********, общ.******, обл.*******, съдебен адресат: Адвокатско дружество „Ч., П. и И.“ -
гр.******, ул.*****№*, ет.*, представлявано от адв.С. С. Ч., на основание чл.432, ал.1 КЗ
сумата 95 000лв. (деветдесет и пет хиляди лева), представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от смъртта на баща му П.К.К. настъпила на 14.04.2018г. в
резултат на ПТП от 14.04.2018г., причинено от автомобил, управляван от водач, застрахован
при ответника по застраховка "ГО", ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
21.09.2018 г. до окончателното й изплащане, като искът за разликата над сумата
95 000лв., до предявения размер от 155 000лв. - частичен иск от общата сума 200 000лв.,
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА „ЗД Бул Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, р-н „Лозенец“, бул.“Джеймс Баучер“ №87, представлявано от С. С. П.
и К. Д. К. – изпълнителни директори, да заплати на К. П. К., ЕГН ********** от с.
********, общ.******, обл.*******, съдебен адресат: Адвокатско дружество „Ч., П. и И.“ -
гр.******, ул.*****№*, ет.*, представлявано от адв.С. С. Ч., на основание чл.432, ал.1 КЗ
сумата 95 000лв. (деветдесет и пет хиляди лева), представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от смъртта на баща му П.К.К. настъпила на 14.04.2018г. в
резултат на ПТП от 14.04.2018г., причинено от автомобил, управляван от водач, застрахован
при ответника по застраховка "ГО", ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
21.09.2018 г. до окончателното й изплащане, като искът за разликата над сумата
95 000лв., до предявения размер от 155 000лв. - частичен иск от общата сума 200 000лв.,
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА „ЗД Бул Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, р-н „Лозенец“, бул.“Джеймс Баучер“ №87, представлявано от С. С. П.
и К. Д. К. – изпълнителни директори, да заплати на М. П. К., непълнолетна, ЕГН
**********, действаща лично и със съгласието на своята майка С. С. К., с
ЕГН**********, двете от с. ********, общ.******, обл.*******, съдебен адресат:
Адвокатско дружество „Ч., П. и И.“ - гр.******, ул.*****№*, ет.*, представлявано от адв.С.
С. Ч., на основание чл.432, ал.1 КЗ сумата 95 000лв. (деветдесет и пет хиляди лева),
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на баща й
П.К.К. настъпила на 14.04.2018г. в резултат на ПТП от 14.04.2018г., причинено от
автомобил, управляван от водач, застрахован при ответника по застраховка "ГО", ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 21.09.2018 г. до окончателното й изплащане,
като искът за разликата над сумата 95 000лв., до предявения размер от 155 000лв. -
частичен иск от общата сума 200 000лв., ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА „ЗД Бул Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, р-н „Лозенец“, бул.“Джеймс Баучер“ №87, представлявано от С. С. П.
9
и К. Д. К. – изпълнителни директори, да заплати на Б. П. К., малолетна, ЕГН
**********, действаща чрез своята майка и законен представител С. С. К., с
ЕГН**********, двете от с. ********, общ.******, обл.*******, съдебен адресат:
Адвокатско дружество „Ч., П. и И.“ - гр.******, ул.*****№*, ет.*, представлявано от адв.С.
С. Ч., на основание чл.432, ал.1 КЗ сумата 95 000лв. (деветдесет и пет хиляди лева),
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на баща й
П.К.К. настъпила на 14.04.2018г. в резултат на ПТП от 14.04.2018г., причинено от
автомобил, управляван от водач, застрахован при ответника по застраховка "ГО", ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 21.09.2018 г. до окончателното й изплащане,
като искът за разликата над сумата 95 000лв., до предявения размер от 155 000лв. -
частичен иск от общата сума 200 000лв., ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА „ЗД Бул Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, р-н „Лозенец“, бул.“Джеймс Баучер“ №87, представлявано от С. С. П.
и К. Д. К. – изпълнителни директори, да заплати на Д. П. К., малолетна, ЕГН
**********, действаща чрез своята майка и законен представител С. С. К., с
ЕГН**********, двете от с. ********, общ.******, обл.*******, съдебен адресат:
Адвокатско дружество „Ч., П. и И.“ - гр.******, ул.*****№*, ет.*, представлявано от адв.С.
С. Ч., на основание чл.432, ал.1 КЗ сумата 95 000лв. (деветдесет и пет хиляди лева),
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на баща й
П.К.К. настъпила на 14.04.2018г. в резултат на ПТП от 14.04.2018г., причинено от
автомобил, управляван от водач, застрахован при ответника по застраховка "ГО", ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 21.09.2018 г. до окончателното й изплащане,
като искът за разликата над сумата 95 000лв., до предявения размер от 155 000лв. -
частичен иск от общата сума 200 000лв., ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, р-н „Лозенец“, бул.“Джеймс Баучер“ №87, представлявано от С. С. П.
и К. Д. К. – изпълнителни директори, да заплати на адв.И. С. М. от САК, с №**********,
ЕГН **********, с адрес на дейността: гр.*****ул.*****№*, ет.*, на основание чл.38, ал.2
ЗА сумата общо 33 250лв., представляваща адвокатско възнаграждение за осъществена
безплатна правна помощ на ищците по делото, определено съобразно чл.7, ал.2, т.5 от
Наредба №1/09.07.2004г.
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, р-н „Лозенец“, бул.“Джеймс Баучер“ №87, представлявано от С. С. П.
и К. Д. К. – изпълнителни директори, да заплати на основание чл.78, ал.6 ГПК по
сметката на ЯОС, по бюджета на съдебната власт, сумата от 19 000лв. - държавна такса
върху размера на уважените искове, както и 5 лв. - държавна такса в случай на служебното
издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА Б. П. К., ЕГН ********** от с. ********, общ.******, обл.*******,
съдебен адресат: Адвокатско дружество „Ч., П. и И.“ - гр.******, ул.*****№*, ет.*,
представлявано от адв.С. С. Ч., да заплати на „ЗД Бул Инс“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.София, р-н „Лозенец“, бул.“Джеймс Баучер“ №87,
представлявано от С. С. П. и К. Д. К. – изпълнителни директори, на основание чл.78, ал.3
ГПК направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на
5 063,22лв.
ОСЪЖДА К. П. К., ЕГН ********** от с. ********, общ.******, обл.*******,
съдебен адресат: Адвокатско дружество „Ч., П. и И.“ - гр.******, ул.*****№*, ет.*,
представлявано от адв.С. С. Ч., да заплати на „ЗД Бул Инс“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.София, р-н „Лозенец“, бул.“Джеймс Баучер“ №87,
представлявано от С. С. П. и К. Д. К. – изпълнителни директори, на основание чл.78, ал.3
ГПК направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на
5 063,22лв.
ОСЪЖДА М. П. К., непълнолетна, ЕГН **********, действаща лично и със
съгласието на своята майка С. С. К., с ЕГН**********, двете от с. ********,
общ.******, обл.*******, съдебен адресат: Адвокатско дружество „Ч., П. и И.“ - гр.******,
ул.*****№*, ет.*, представлявано от адв.С. С. Ч., да заплати на „ЗД Бул Инс“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, р-н „Лозенец“, бул.“Джеймс
10
Баучер“ №87, представлявано от С. С. П. и К. Д. К. – изпълнителни директори, на
основание чл.78, ал.3 ГПК направените по делото разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 5 063,22лв.
ОСЪЖДА Б. П. К., малолетна, ЕГН **********, действаща чрез своята
майка и законен представител С. С. К., с ЕГН**********, двете от с. ********,
общ.******, обл.*******, съдебен адресат: Адвокатско дружество „Ч., П. и И.“ - гр.******,
ул.*****№*, ет.*, представлявано от адв.С. С. Ч., да заплати на „ЗД Бул Инс“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, р-н „Лозенец“, бул.“Джеймс
Баучер“ №87, представлявано от С. С. П. и К. Д. К. – изпълнителни директори, на
основание чл.78, ал.3 ГПК направените по делото разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 5 063,22лв.
ОСЪЖДА Д. П. К., малолетна, ЕГН **********, действаща чрез своята
майка и законен представител С. С. К., с ЕГН**********, двете от с. ********,
общ.******, обл.*******, съдебен адресат: Адвокатско дружество „Ч., П. и И.“ - гр.******,
ул.*****№*, ет.*, представлявано от адв.С. С. Ч., да заплати на „ЗД Бул Инс“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, р-н „Лозенец“, бул.“Джеймс
Баучер“ №87, представлявано от С. С. П. и К. Д. К. – изпълнителни директори, на
основание чл.78, ал.3 ГПК направените по делото разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 5 063,22лв.
ОСЪЖДА Б. П. К., К. П. К., двамата пълнолетни, с посочени по-горе данни, М.
П. К., непълнолетна, действаща лично и със съгласието на майки си С. С. К., с
посочени по-горе данни, Б. П. К. и Д. П. К., двете малолетни, действащи чрез своята
майка и законен представител С. С. К., с посочени по-горе данни, да заплатят на „ЗД
Бул Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, р-н
„Лозенец“, бул.“Джеймс Баучер“ №87, представлявано от С. С. П. и К. Д. К. – изпълнителни
директори, на основание чл.78, ал.3 ГПК направени по делото разноски за съдебна
експертиза в размер на 77,41лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд гр.Бургас в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Ямбол: _______________________
11