№ 73
гр. Свищов, 20.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЩОВ в публично заседание на деветнадесети
април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Светослав Ив. Иванов
при участието на секретаря Петя Ив. Братанова
като разгледа докладваното от Светослав Ив. Иванов Гражданско дело №
20214150100753 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 235 и сл. ГПК.
Образувано е по редовна и допустима искова молба с правно основание
чл. 422 ГПК на „БНП Париба Пърсънал Файненс“ СА , клон в Република
България, ЕИК: *********, гр. *******, срещу П. ИВ. М., ЕГН: **********,
с. ******, общ. Свищов, ******, действащ чрез особения си представител –
адв. В.Н. Г., гр. Велико Търново, ******.
В исковата молба (ИМ) се твърди, че на 27.07.2019 г. между „БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ СА като кредитодател и П. ИВ. М. като
кредитополучател било постигнато споразумение за отпускане на револвиращ
потребителски кредит, за което била издадена кредитна карта № CARD-
17174584, Мастър Кард, с кредитен лимит от 3 000 лв., срещу задължение за
ежемесечно връщане на усвоената сума, ведно с плащане на лихва, начислена
върху усвоената сума, и годишен процент на разноските (ГПР). Ежемесечно
на всяко петнадесето число банката издавала извлечение за ползваните и
дължими суми, с което, ако не били изпълнени дотогава, ставали изискуеми
на първо число следващия месец; уведомяването на длъжника за това не било
предпоставка за настъпването на изискуемостта.
Длъжникът бил усвоил целия кредит в деня на сключването му, като си
бил закупил: един телевизор „Telefunken 49UB8L00“ за 639 лв., една система
за домашно кино „AKAI DJ-S5H“ за 599 лв.; един бойлер „Tesy 80/38/24D“ за
249 лв.; един пасатор „БЛЕНДЕР“ за 59 лв.; един хладилник „BEKO RCSA
330“ за 579 лв.; един велосипед „BALKAN FOXY 16“ за 378 лв.; един
смартфон „Nokia 3.1“ за 219 лв.; или всичко за 2 722 лв. Уговорено било да
върне кредита на 24 вноски, дължими на всяко първо число от 01.09.2019 г.
до 01.08.2021 г. от по 135.19 лв.; или общо от 3 244.56 лв., от които ГПР –
18.70 % и лихвен процент – 17.26 %.
Твърди се още в ИМ, че до 01.04.2020 г. длъжникът – ответник бил
1
плащал редовно задълженията си, но след това – престанал да плаща.
Неплащайки две последователно изискуеми вноски, целият кредит бил станал
предсрочно изискуем, за което длъжникът бил уведомен на 10.09.2020 г. След
това кредитната карта била блокирана, а кредиторът – ищцовото дружество е
подало заявление по чл. 410 ГПК, въз основа на което е била издадена
Заповед за изпълнение № 194/07.05.2021 г. по ч. гр. д. № 364/2021 г. на
Свищовския районен съд (СвРС).
Понеже на ответника заповедта за изпълнение е била връчена по чл. 47,
ал. 5 ГПК, на ищцовото дружество са дадени указания за предявяване на
настоящия иск по чл. 422 ГПК за установяване със сила на пресъдено нещо на
следните вземания (за които е била издадена и процесната заповед по чл. 410
ГПК): 2 725.37 лв. – представляваща главница; 120.78 лв. – представляваща
възнаградителна лихва за периода от 01.04.2020 г. до 10.09.2020 г.; 143.65 лв.
– представляваща мораторна лихва за периода от 08.09.2020 г. до 16.03.2021
г.; ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението в съда: 25.03.2021 г. Претендират се и съдебно-деловодни
разноски.
В отговора на исковата молба (ОИМ), подаден от особения
представител на ответника, се твърди, че искът бил недопустим, защото
ищцовото дружество не било доказало, че ответникът бил уведомен за
предсрочната изискуемост на кредита: по делото липсвали доказателства за
това, а особеният представител няма материално-правна представителна
власт, за да се счита, че длъжникът – ответник бил уведомен за това с
получаването на препис от ИМ. От друга страна, при условията на
евентуалност искът бил неоснователен: липсвали данни дали са спазени
изискванията на чл. 5, ал. 4, във вр. с ал. 1 ЗПК. А именно дали на
кредитополучателя са били предоставени данни за различни сходни услуги,
които кредитодателят предлагал, за да може първият като потребител да
вземе информирано решение за сключването, или не, на процесния договор. –
Моли СвРС да отхвърли така предявения иск като неоснователен.
След като взе предвид събраните по делото доказателства,
посредством предвидените в закона доказателствени средства, и обсъди
исканията, доводите, възраженията и оплакванията на страните,
съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, Свищовският районен съд
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По фактите:
На 27.07.2019 г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ СА като
кредитодател и П. ИВ. М. като кредитополучател било постигнато
споразумение за отпускане на револвиращ потребителски кредит (л. 17 и сл.
от гр. д. № 753/2021 г. на СвРС), за което била издадена кредитна карта №
CARD-17174584, Мастър Кард, с кредитен лимит от 3 000 лв., срещу
задължение за ежемесечно връщане на усвоената сума, ведно с плащане на
лихва, начислена върху усвоената сума, и годишен процент на разноските
(ГПР). Ежемесечно на всяко петнадесето число банката издавала извлечение
за ползваните и дължими суми, с което, ако не били изпълнени дотогава,
ставали изискуеми на първо число следващия месец; уведомяването на
2
длъжника за това не било предпоставка за настъпването на изискуемостта (чл.
12-13 от същ. дог.).
Длъжникът бил усвоил целия кредит в деня на сключването му, видно
от самия договор на л. 17, който в тази му част има характер на разписка. За
тази цел ответникът бил закупил: един телевизор „Telefunken 49UB8L00“ за
639 лв., една система за домашно кино „AKAI DJ-S5H“ за 599 лв.; един
бойлер „Tesy 80/38/24D“ за 249 лв.; един пасатор „БЛЕНДЕР“ за 59 лв.; един
хладилник „BEKO RCSA 330“ за 579 лв.; един велосипед „BALKAN FOXY
16“ за 378 лв.; един смартфон „Nokia 3.1“ за 219 лв.; или всичко за 2 722 лв.
Уговорено било между страните заемателят да върне кредита на 24 вноски,
дължими на всяко първо число от 01.09.2019 г. до 01.08.2021 г. от по 135.19
лв.; или общо от 3 244.56 лв., от които ГПР – 18.70 % и лихвен процент –
17.26 % (вж. процесния договор на л. 17-18).
От заключението по съдебно-икономическата експертиза (СИЕ) се
установява, че: (1) в периода от 27.07.2019 г. до 14.08.2019 г. са усвоени
кредитните средства по кредитна карта CARD-17174584 чрез теглене в брой
от банкомат и плащания в търговски обекти; (2) на 27.07.2019 г. съгласно
Фактура № **********/27.07.2019 г. на „Технополис България“ ЕАД П. ИВ.
М. е закупил стоки на стойност от 2 722 лв.; (3) за периода от 27.07.2019 г. до
14.08.2019 г. са начислявани такси и лихви, които са били погасявани
частично; (4) към 25.03.2021 г. неплатените усвоени средства по кредитната
карта са били: 2 704.07 лв. за главница и 120.78 лв. за възнаградителна лихва;
мораторна лихва от 10.09.2020 г. до 25.03.2021 г. е била в размер на 147.97
лв.; (5) на 10.09.2020 г. кредитът е бил обявен за предсрочно изискуем.
СвРС дава вяра на СИЕ, тъй като същата е обективна, пълна, логична и
дадена в съотв. със специалните знания на вещото лице (ВЛ) – с изключение
на частта по т. 5, където е посочено, че кредитът бил станал предсрочно
изискуем на 10.09.2020 г. В последната част районният съд не дава вяра на
експертизата, защото ВЛ сочи в о. с. з., че „не мога да кажа как е бил
уведомен“ длъжникът за това. По делото липсва изходящ от длъжника
документ. Приложената към ИМ „последна покана“ до длъжника от банката
не е подписана от него, нито има каквито и да било данни за уведомяването
му за настъпването на предсрочната изискуемост. Ето защо
първоинстанционният съд намира, че длъжникът М. не е бил уведомен от
банката, че същата упражнява правото си да счита кредитът за
предсрочно изискуем. (В този смисъл доводът на ответника е правилен, но
той не се отразява на допустимостта на исковата молба, а е въпрос по
същество на делото.)
На 10.09.2020 г. кредитната карта била блокирана от банката, която по-
късно е подала заявление по чл. 410 ГПК, въз основа на което е била издадена
Заповед за изпълнение № 194/07.05.2021 г. по ч. гр. д. № 364/2021 г. на
Свищовския районен съд (СвРС). Тъй като заповедта за изпълнение е била
връчена на длъжника по чл. 47, ал. 5 ГПК, банката е предявила настоящия иск
по чл. 422 ГПК за установяване със сила на пресъдено нещо вземанията си от
процесния договор за кредит.
По правото:
3
СвРС намира, че е сезиран с иск от „БНП Париба Пърсънал
Файненс“ СА с правно основание чл. 422 ГПК, във вр. с чл. 79 и чл. 86, ал. 1
ЗЗД, с който се иска да бъде установено със сила на пресъдено нещо по
отношение на ответника П. ИВ. М., че същият дължи на банката – ищец
следните суми от Договор за револвиращ потребителски кредит от 27.07.2019
г., чиято предсрочна изискуемост била настъпила на 10.09.2020 г., а именно: 2
725.37 лв., представляваща главница; 120.78 лв., представляваща
възнаградителна лихва за периода от 01.04.2020 г. до 10.09.2020 г.; 143.65 лв.,
представляваща мораторна лихва за периода от 08.09.2020 г. до 16.03.2021 г.
За да са основателни така предявените искания до съда за главница и
възнаградителна лихва от 01.04.2020 г. до 10.09.2020 г., банката носи
доказателствена тежест да докаже по несъмнен начин, че са настъпили
основанията за предсрочна изискуемост на кредита й (чл. 17 от договора).
Това означава, да се установи по несъмнен начин, първо, че е бил сключен
договор за кредит, и, второ, че две или повече последователни падежни
вноски, макар и изискуеми на първо число на всеки месец от м. април до м.
септември 2019 г., не са били платени. Трето, на основание чл. 60, ал. 2 ЗКИ
изявлението на банката, с което упражнява потестативното си право да
направи кредита предсрочно изискуем, следва да е било изпратено до
длъжника и (поне) да е било достигнало до него (чл. 44, във вр. с чл. 13, ал. 4
и чл. 14, ал. 1 ЗЗД). (Така и т. 18 от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013
г., ОСГТК на ВКС.) Най-сетне, основателността на претенцията за законна
лихва върху главницата от 08.09.2020 г. до 16.03.2021 г. е обосновано от това
кредитът да е станал предсрочно изискуем, без да е била заплатена главницата
му от длъжника (чл. 86, ал. 1 ЗЗД). Впрочем това са и предпоставките за
присъждане на законна лихва от датата на заявлението в съда до окончателно
плащане на главницата.
Доказателствената тежест за настъпването на предсрочната
изискуемост, както се посочи по-горе, се носи от кредитора – ищец; а относно
неплащането на кредита – като отрицателен факт – съдът е длъжен да го
приеме за ненастъпило дотолкова, доколкото длъжникът не е доказал друг
факт, който е несъвместим с него (напр., че длъжникът или трето лице са
платили дълга). Кредитополучателят – ответник, разбира се, трябва да докаже
всичките юридически и доказателствени факти, на които основава
възраженията си срещу исковете на кредитодателя.
В настоящия случай е несъмнено и безспорно установено
обстоятелството, между че „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ СА като
кредитодател и П. ИВ. М. като кредитополучател на 27.07.2019 г. в гр. Плевен
било постигнато споразумение за отпускане на револвиращ потребителски
кредит, за което била издадена кредитна карта № CARD-17174584, Мастър
Кард, с кредитен лимит от 3 000 лв., срещу задължение за ежемесечно
връщане на усвоената сума, ведно с плащане на лихва, начислена върху
усвоената сума, и ГПР. На 27.07.2019 г. П. ИВ. М. е закупил от „Технополис
България“ ЕАД стоки на стойност от 2 722 лв. (описани подробно по-горе при
установяване на фактите по делото). Уговорено е било между страните
заемателят М. да върне кредита на банката на 24 вноски, дължими на всяко
първо число от 01.09.2019 г. до 01.08.2021 г. от по 135.19 лв.; или общо от 3
244.56 лв., от които ГПР – 18.70 % и лихвен процент – 17.26 %.
Възражението на ответника, че при сключването на настоящия не били
4
спазени изискванията на чл. 5, ал. 4, във вр. с ал. 1 ЗПК, поради което
договорът бил нищожен, е неоснователно. Непредоставянето на подобна
информация от търговеца на потребителя не се отразява на валидността на
споразумението между тях. (Евентуално то би могло да бъде основание за
унищожаемост на договора поради измама, чл. 29 ЗЗД, или грешка, чл. 28
ЗЗД, но пък подобни искания и възражения не са предмет на делото.)
Както се посочи вече, съгласно чл. 60, ал. 2 ЗКИ изявлението на
банката, с което упражнява потестативното си право да направи кредита
предсрочно изискуем, следва да е било изпратено до длъжника и (поне) да е
било достигнало до него, и то преди подаване на заявлението по чл. 417 ГПК
(арг.: чл. 44, във вр. с чл. 13, ал. 4 и чл. 14, ал. 1 ЗЗД; така и т. 18 от ТР №
4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС). В настоящия случай
по делото липсва документ, от който да е видно, че длъжникът е бил
уведомен за предсрочната изискуемост от банката. („Последната покана“ от
10.09.2020 г. до М. от банката не е подписана от длъжника, нито има данни да
му е били връчена по някакъв начин. ВЛ не сочи от къде е узнало, че кредитът
е бил обявен за предсрочно изискуем на 10.09.2020 г., при което съдът не
кредитира СИЕ в тази й част, тъй като тя се базира на голословните твърдения
на банката в ИМ.)
Съгласно ТР № 8/02.04.2019 г. по тълк. д. № 8/2017 г., ОСГТК на ВКС:
„Допустимо е предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за установяване
дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна
изискуемост да бъде уважен само за вноските с настъпил падеж, ако
предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение [...] към датата на
формиране на силата на пресъдено нещо.“
В настоящия случай съдът намира, че към 19.04.2022 г. (датата, на която
е приключило съдебното дирене в районния съд) всички дължими вноски по
процесния кредит са били изискуеми: падежът на последната вноска по
кредита е бил настъпила на 01.08.2021 г. (вж. погасителния план към договора
на л. 18). С оглед на заключението на ВЛ, че към 25.03.2021 г. неплатените
усвоени средства по кредитната карта са били в размер на 2 704.07 лв. за
главница, ведно със законната лихва от настъпването на изискуемостта на
целия кредит от 01.08.2021 г. до окончателното й плащане, и 120.78 лв. за
възнаградителна лихва, първоинстанционният съд приема, че предявеният
иск е частично основателен и следва да бъде уважен за тези суми. Частично
неоснователен е обаче искът за главницата за разликата над 2 704.07 лв. до
пълния претендиран размер от 2 725.37 лв. Частично неоснователен е и искът
за законна лихва от 25.03.2021 г. до 31.07.2021 г. върху главницата, понеже
изискуемостта на целия кредит е настъпила едва на 01.08.2021 г.
Неоснователен е най-сетне и искът за законната лихва в размер на 143.65 лв.
върху главницата от 08.09.2020 г. до 16.03.2021 г., тъй като процесният
кредит не е бил станал предсрочно изискуем.
По разноските:
С оглед на този изход на делото право на разноски има ищцовото
дружество (чл. 78, ал. 1 ГПК): 59.80 лв. за държавна такса и 50 лв. за
юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство; 59.79 лв. за
5
държавна такса и 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение в исковия
процес; както и 250 лв. за особен представител и 200 лв. за СИЕ; или всичко в
общ размер от 719.59 лв., което – пропорционално на уважената част от
исковете – се равнява на 685.41 лв.
Водим от горното и на основание чл. 422 ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД и чл. 78 ГПК, Свищовският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на П. ИВ. М., ЕГН:
**********, с. ******, общ. Свищов, ******, действащ чрез особения си
представител: адв. В.Н. Г., гр. Велико Търново, ******; че същият дължи на
„БНП Париба Пърсънал Файненс“ СА , клон в Република България, ЕИК:
*********, гр. *******; от Договор за револвиращ потребителски кредит от
27.07.2019 г. следните суми: 2 704 (две хиляди седемстотин и четири) лева
и 7 ст. за главница, ведно със законната лихва от 01.08.2021 г. до
окончателното й плащане, и 120 (сто и двадесет) лева и 78 ст. за
възнаградителна лихва.
ОТХВЪРЛЯ така предявения иск от „БНП Париба Пърсънал
Файненс“ СА срещу П. ИВ. М. за разликата над 2 704 (две хиляди
седемстотин и четири) лева и 7 ст. от главница до пълния претендиран
размер от 2 725 (две хиляди седемстотин двадесет и пет) лева и 37 ст. ; за
законната лихва върху главницата от 2 704.07 лв. за периода от 25.03.2021 г.
до 31.07.2021 г.; и за законната лихва в размер на 143 (сто четиридесет и
три) лева и 65 ст. върху главницата от 08.09.2020 г. до 16.03.2021 г.; като
НЕДОКАЗАН и НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА П. ИВ. М. да плати на „БНП Париба Пърсънал Файненс“
СА сумата от 685 (шестстотин осемдесет и пет) лева и 41 ст .,
представляваща съдебно-деловодни разноски в заповедното производство и
исковия процес.
Препис от решението да се връчи на страните, като им се укаже, че то
подлежи на обжалване пред Великотърновския окръжен съд в двуседмичен
срок, считано от връчването на съобщението.
Съдия при Районен съд – Свищов: _______________________
6