Р       Е       Ш     Е       Н      И      Е

    

                        гр.София, 11.02.2021 година

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав, в закрито заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ

                                                                ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА

                                                                         мл.с.: МАРИЯ ИЛИЕВА

                                   

като разгледа докладваното от съдия ПЕЙЧИНОВА ч.гр.дело №14209 по описа за 2020г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

           Производството е по чл.435 и следв. от ГПК.

Образувано е по жалба на „Д.З.“ АД, ***, подадена чрез юрисконсулт Г.Р. - длъжник по изпълнително дело №20207880400455 по описа на ЧСИ М.К., с рег.№788 при КЧСИ, с район на действие СГС, срещу постановление за разноски от 28.09.2020г., с което се оставя без уважение постъпило възражение вх.№5073/17.09.2020г. за намаляване размера на приети по делото разноски за адвокатски хонорар на взискателя от 2289.00 лв. и на начислена такса по т.26 от ТТРЗЧСИ. В жалбата се излагат подробни доводи за незаконосъобразност на обжалваното постановление за разноски. Твърди се, че на взискателя по изпълнителното дело се дължат единствено разноски за адвокатско възнаграждение за образуване на делото по чл.10, ал.1 от Наредба №1/09.07.2004г. в размер на сумата от 200.00 лв.. Поддържа се, че с оглед обстоятелството, че не са били извършвани действия по водене на делото на взискателя не се дължи възнаграждение по чл.10, т.2 от Наредба №1/09.07.2004г.. Излага се още, че следва да бъде намалена пропорционалната такса по т.26 от ТТРЗЧСИ, която не е правилно изчислена, дължи се само върху материалния интерес по изпълнителното дело, без да се включват и разноските по изпълнението. Жалбоподателят, чрез своя процесуален представител претендира присъждане на направени разноски по делото, в т.ч. и юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по жалбата и взискател по изпълнението – Д.Р.К., чрез пълномощник адв.Б.О.депозира отговор, в който взема становище за неоснователност на постъпилата жалба.

ЧСИ М.К., с рег.№788 при КЧСИ, е изложил мотиви по чл.436, ал.3 от ГПК, в които поддържа становище за неоснователност на жалбата.

           Софийски градски съд, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Изпълнително дело №20207880400455 по описа на ЧСИ М.К., с рег.№788 при КЧСИ, с район на действие СГС, е образувано по молба на Д.Р.К., чрез пълномощник адв.Б.О., срещу длъжника - „Д.З.“ АД, въз основа на изпълнителен лист от 31.08.2020г., издаден по гр.дело №4408/2019г. по описа на АС-София. Към молбата за образуване на изпълнителното дело е приложено адвокатско пълномощно и договор за правна защита и съдействие, от който е видно, че платеното от взискателя на адв.О. адвокатско възнаграждение е в размер на 2289 лв.. На длъжника - „Д.З.“ АД е връчена покана за доброволно изпълнение като с последващо съобщение изх.№7150/15.09.2020г. е уточнен актуалния размер на задължението – длъжника е поканен да плати освен дължими по приложения изпълнителен лист суми, така и сумата от 2289 лв., разноски по изпълнителното дело в полза на взискателя за платено адвокатско възнаграждение, както и сумата от 7878.14 лв., такси по ТТР към ЗЧСИ.

 В срока за доброволно изпълнение длъжникът - „Д.З.“ АД е депозирал писмено възражение вх.№ вх.№5073/17.09.2020г., в което е направено възражение за прекомерност на разноски за дължимо адвокатско възнаграждение в размер на 2289 лв., като е поискано същото да бъде намалено съобразно предвидените в Наредба №1/09.07.2004г. минимални размери само за образуване на изпълнително дело от 200.00 лв.. В същото възражение са наведени доводи, че начислената такса по т.26 от ТТР към ЗЧСИ не е правилно изчислена, тъй като е включено адвокатското възнаграждение, което е отделно вземане за разноски по изпълнителното производство, в събраната сума по смисъла на т.26 от ТТР към ЗЧСИ, което е незаконосъобразно.

С атакуваното в настоящото производство постановление за разноски от 28.09.2020г. съдебният изпълнител оставя без уважение постъпило възражение вх.№5073/17.09.2020г. от длъжника - „Д.З.“ АД за намаляване размера на приети по делото разноски за адвокатски хонорар на взискателя от 2289.00 лв. и на начислена такса по т.26 от ТТРЗЧСИ, без да излага конкретни мотиви за постановения отказ.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:        

           Жалбата е подадена в едноседмичния срок по чл.436, ал.1 ГПК от процесуално легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител – постановление за разноските /чл.435, ал.2 ГПК/, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.           

Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.5 ГПК ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата. Съобразно утвърдената съдебна практика разпоредбата е приложима не само в съдебните производства, но и в изпълнителните – така определение №403/01.12.2008г. по ч.гр.д. №1762  от 2008г. на ВКС, V Г.О..

 В настоящия случай изпълнителното дело не се отличава нито с фактическа, нито с правна сложност, напротив освен единствено да подаде молба за образуване на процесното изпълнително дело пълномощника на взискателя - адв.Б.О.не е извършила други процесуални действия по делото с цел удовлетворяване на паричните вземания.    

Съгласно разпоредбата на чл.10, т.1 и т.2 от Наредба №1 от 09.07.2004г. минималният размер на адвокатското възнаграждение за образуване на изпълнително дело е 200.00 лв., а за водене на изпълнително дело и извършване на действия, с цел удовлетворяване на парични вземания - 1/2  от съответните възнаграждения, посочени  в чл.7, ал.2 от Наредбата. В настоящия случай въззивният съд счита, че упълномощеният от взискателя адвокат е извършил по процесното изпълнително дело единствено действие по неговото образуване като е подал молба за образуването му въз основа на изпълнителен лист от 31.08.2020г., издаден по гр.дело №4408/2019г. по описа на АС-София. В тази връзка съдът приема, че дължимите от длъжника разноски за адвокатско възнаграждение възлизат на 200.00 лв. - за образуване на изпълнително дело, съгласно чл.10, т.1 от Наредба №1/2004г.. От друга страна с оглед факта, че срещу длъжника след изпращане на поканата за доброволно изпълнение не са били извършвани, вкл. след изтичане на срока за доброволно изпълнение, никакви процесуални действия, насочени към удовлетворяване на парични вземания, взискателят няма право на разноски за адвокатско възнаграждение за водене на изпълнителното дело, свързани с процесуално представителство, защита и съдействие по извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания – чл.10, т.2 от Наредба №1 от 09.07.2004г.. В тази връзка възражението на длъжника по чл.78, ал.5 от ГПК се явява основателно и присъденото адвокатско възнаграждение от ЧСИ, следва да бъде намалено до размер на сумата от 200.00 лв.. Върху размера на адвокатското възнаграждение не следва да се начислява ДДС, тъй като липсват доказателства за регистрация на процесуалния представител по ЗДДС.

 С оглед на гореизложеното, възложените на длъжника разноски за адвокатско възнаграждение следва да бъдат намалени до дължимите такива за образуване на изпълнителното производство в размер на сумата от 200.00 лв., който размер изцяло съответства на минималния такъв съгласно чл.10, т.1 от Наредба №1/9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

По отношение на заявеното в жалбата, че пропорционалната такса по т.26 от ТТРЗЧСИ не е правилно изчислена, настоящият състав не може да се произнесе доколкото от данните по изпълнителното дело не може да се установи какъв е определеният от съдебния изпълнител размер на тази такса. По делото съдебният изпълнител не е изпълнил задължението си по чл.79, ал.1 от ЗЧСИ - липсва съставена сметка, в която да са индивидуализирани начислените такси поотделно по вид и размер. В изпратената до длъжника покана за доброволно изпълнение като със съобщение изх.№7150/15.09.2020г. е уточнен актуалния размер на задължението е посочено единствено обща сума от 7878.14 лв., такси по Тарифата към ЗЧСИ в т.ч. и тази по т.26. След като по делото няма данни за конкретен размер на начислената пропорционална такса по т.26 от Тарифата към ЗЧСИ, съответно и няма произнасяне на съдебния изпълнител по постъпилото възражение вх.№5073/17.09.2020г. на длъжника в тази част, съдът не би могъл да упражни контрол за законосъобразност досежно размера на начислена пропорционална такса по т.26 от Тарифата към ЗЧСИ.

 По отношение на разноските по настоящето дело:

 Искането за присъждане на сторените от жалбоподателя съдебно-деловодни разноски в настоящото производство е неоснователно, независимо, че жалбата е уважена. Отговорността за разноски се понася от страната, срещу която е постановено решението, спрямо която тя е санкция за неоснователно предизвикан спор. В случая производството е по повод жалба срещу действия на частен съдебен изпълнител, като взискателя /ответник по жалбата/ не е дал повод за съдебното производство със свое поведение или действие. В този случай взискателя не следва да носи отговорност за разноските по обжалване на незаконосъобразното действие на съдебния изпълнител. Отговорността на съдебния изпълнител за вреди се реализира по друг ред, регламентиран в нормата на чл.441 от ГПК.

            Така мотивиран Софийски градски съд, Г.О., ІІІ-В състав,

 

                                                 Р     Е     Ш     И   :

          

            ОТМЕНЯ като незаконосъобразно постановление за разноски от 28.09.2020г., издадено по изпълнително дело №20207880400455 по описа на ЧСИ М.К., с рег.№788 при КЧСИ, с район на действие СГС, с което е оставено без уважение възражение вх.№5073/17.09.2020г. на длъжника - „Д.З.“ АД за намаляване размера на приети по делото разноски за адвокатски хонорар на взискателя от 2289.00 лв. и на начислена такса по т.26 от ТТРЗЧСИ,

и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

НАМАЛЯВА на основание чл.78, ал.5 от ГПК заплатеното от взискателя - Д.Р.К., с ЕГН **********, по изпълнително дело №20207880400455 по описа на ЧСИ М.К., с рег.№788 при КЧСИ, с район на действие СГС, адвокатско възнаграждение от 2289  лв. с ДДС до размер на сумата от 200.00 лв. /двеста лева/. 

           РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             

                                                                

                                                 

                                              ЧЛЕНОВЕ: 1.                

 

 

                                                                   2.